Решение № 528 от 16.5.2025 г. на Районен съд - Пловдив по дело № 266/2025 г.

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН Обжалвано е Наказателно постановление № 23-ЗОБВВПИ- 20/17.04.2023г., издадено от Началник 01 РУ към ОДМВР – Пловдив, с което на „Фоерверкс“ ЕООД, ЕИК •••••••••, със седалище и адрес на управление: •••••, представлявано от управителя К. С. А., ЕГН: ••••••••••, на основание чл.171, ал.1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) е наложено административно наказание – глоба в размер на 5000 (пет хиляди) лева за нарушение на чл.9, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ, вр. §67, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби към Закона за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ. Жалбоподателят с жалбата и в молба-становище не оспорва по същество вмененото му нарушение, като излага съображения за маловажност на случая и пледира за отмяна на наказателното постановление (НП). Претендират се разноски. В съдебно заседание, редовно уведомен, не изпраща представител. Не се явява и пълномощника му – адв.В.. Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата и пледира за потвърждаване на НП. Прави възражение за прекомерност на претендирания от насрещната страна размер на адвокатското възнаграждение. Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество. Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения: От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка: На дружеството жалбоподател „Фоерверкс“ ЕООД било издадено Разрешение за търговия с оръжия, боеприпаси и пиротехнически изделия № 20190468495/02.09.2019 г. от Главна дирекция „Национална полиция“. Дружеството стопанисвало магазин за търговия с неогнестрелно оръжие и пиротехнически изделия, находящ се на адрес: гр.Пловдив, ул.“Димитър Талев“ № 81. На 15.03.2024г. около 14: 30 часа на място в горепосочения търговския обект била извършена полицейска проверка от комисия в състав: Д.П.С., ••••• група КОСТП и ••••• към КОС – Х.Г.С. и Г.Т.М.. В търговския обект по време на проверката присъствала Ж.И.Й.. Извършена била проверка на книга-регистър за приход, разход и наличност на неогнестрелни оръжия, в резултат на която комисията установила, че на 01.01.2023г. било продадено газ-сигнално оръжие, марка „Ekol Major“, калибър 9мм, с фабр.№ ••••••••••••••••••• на лицето Н.Б.К., ЕГН: ••••••••••. За продаденото оръжие на проверяващите не бил представен сертификат за съответствие, издаден от производителя, заедно със сертификат за съответствие, издаден от Института по отбрана „Цветан Лазаров“ на Министерство на отбраната или документ, издаден от съответния компетентен орган на държава членка. Резултатите от проверката били обективирани в съставен Констативен протокол рег.№ 432р-5483/15.03.2023г. Впоследствие за извършената продажба на въпросното газ-сигнално оръжие от дружеството била представена фактура № 0000003348/01.01.2023г., издадена от жалбоподателя На 17.03.2023г. в присъствието на управителя на „Фоерверкс“ ЕООД, св.Д. Н. Д., ••••• КОС в 01 РУ при ОДМВР – Пловдив съставил Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 20/17.03.2023г. за извършено нарушение на чл.9, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ вр. §67, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ, тъй като дружеството на процесните дата и място извършило продажба на горепосоченото сигнално оръжие, което не отговаряло на техническите спецификации по чл.4, ал.8 от ЗОБВВПИ – нямало сертификат за съответствие, издаден от производителя, заедно със сертификат за съответствие, издаден от Института по отбрана „Цветан Лазаров“ на Министерство на отбраната или документ, издаден от съответния компетентен орган на държава членка. След като се запознал със съдържанието на акта, управителят на дружеството жалбоподателя посочил, че има възражения. Срещу така съставения акт било депозирано писмено възражение по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Впоследствие било издадено обжалваното НП, в което наказващият орган възприел изложената в АУАН фактическа обстановка и приел за осъществен от жалбоподателя състав на нарушение на чл.9, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ вр. §67, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ, за което на основание чл.171, ал.1 от ЗОБВВПИ наложил наказание глоба в размер на 5000 лева. Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на св.Д. Н. Д. – актосъставител, както и от приложените към административно- наказателната преписка писмени доказателства, надлежно приобщени към доказателствената съвкупност по делото, вкл. АУАН, Констативен протокол рег.№ 432р-5483/15.03.2023г., становище рег.№ 432р-7348/04.04.2023г., Заповед № 8121з-595/26.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи, заверено копие на Книга за контрол и проверка от органите на МВР на „Фоерверкс“ ЕООД, започната на 18.02.2021г., писмо с рег.№ 432000- 3443/10.03.2025г., ведно с копия на Заявление от 04.01.2023г. и фактура № 0000003348/01.01.2023г. В показанията си актосъставителят Д., потвърждава авторството на съставения акт и констатациите в него. Свидетелят уточнява, че не е присъствал при извършване на проверката, като е съставил АУАН по документи, изготвени от участвалия в проверката колега, вписан в акта като свидетел – Г.М. Сочи, че при проверката, извършена в магазина на жалбоподателя била установена продажба на газ-сигнално оръжие, без издадено за него сертификат, за което бил изготвен констативен протокол. Продажбата, извършена на 01.01.2023г., била отразена в книга приход, разход и наличност в магазина. Изискването за сертификат било въведено през януари 2023г. и това обстоятелство станало известно на свидетеля след Нова година. Процесният обект бил проверяван след 01.01.2023г., но свидетелят не може да каже дали били установявани други нарушения. Съдът кредитира показанията на актосъставителя като обективни и кореспондиращи с приетите и приложени по делото писмени доказателства. По отношение на тези факти, изложени от свидетеля, липсват каквито и да е съществени противоречия в доказателствата, поради което и съдът прие гореописаните обстоятелства за осъществили се в обективната действителност. С оглед на така приетата въз основа на доказателствата по делото и изложена фактическа обстановка, съдът прие от правна страна следното: Съдът, след запознаване с приложените по дело доказателства, намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, като материалната компетентност на актосъставителя произтича от предвиденото в разпоредбата на чл.215, ал.1 от ЗОБВВПИ, а тази на наказващия орган произтича от предвиденото в чл.215, ал.2 от ЗОБВВПИ и се установява от приложената по административната преписка Заповед № 8121з- 595/26.05.2015г. на Министъра на вътрешните работи. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, кореспондира на тази, посочена в НП, като са описани всички съставомерни признаци на установеното административно нарушение по ЗОБВВПИ. Вмененото на нарушителя неправомерно поведение е в достатъчна степен индивидуализирано по начин, позволяващ му да разбере в какво се е изразило то, какъв е характерът на обвинението и срещу какво конкретно той следва да организира своята защита. Няма неяснота относно дължимото поведение на дружеството жалбоподател, а именно съобразяване със забраната за търговията, транспортирането от и до територията на държава членка, придобиването и вносът на предупредителни и сигнални оръжия, които не отговарят на техническите спецификации по чл. 4, ал. 8 от ЗОБВВПИ. По същество на спора съдът намира за безспорно установено и доказано неизпълнение от страна на дружеството жалбоподател на въведената в чл.9, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ забрана за търговията, транспортирането от и до територията на държава членка, придобиването и вносът на предупредителни и сигнални оръжия, които не отговарят на техническите спецификации по чл. 4, ал. 8, тъй като от дружеството жалбоподател била извършена продажба на процесния един брой газ-сигнално оръжие, без същото да отговаря на техническите спецификации по чл.4, ал.8 от ЗОБВВПИ. Съгласно чл.4, ал.8 от ЗОБВВПИ, съответствието с техническите спецификации, определени в приложение № 5, гарантира, че предупредителните и сигналните оръжия не могат да бъдат преработени така, че да произвеждат изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, и се удостоверява със сертификат от производителя, заедно със сертификат за съответствие, издаден от Института по отбрана „Професор Цветан Лазаров“ на Министерството на отбраната, наричан по-нататък „Института по отбрана“, или заедно с документ, издаден от съответния компетентен орган на държава членка. Изискуемите сертификати не са били представени от дружеството жалбоподател нито по време на проверката или в по-късен момент от административното производство, нито в хода на настоящото съдебно производство. Доколкото продажбата е била извършена на 01.01.2023г. санкционираното дружество не е съобразило предвиденото от законодателя в разпоредбата на §67, ал.2 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗОБВВПИ (ДВ, бр.100 от 24.11.2020г., влязъл в сила на 27.11.2020г.), съгласно която търговците, които до влизането в сила на този закон притежават предупредителни и сигнални оръжия, които не отговарят на техническите спецификации по чл. 4, ал. 8, може да осъществяват търговска дейност с тях до 31 декември 2022 г. В този смисъл е налице извършено от обективна страна изпълнителното деяние, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Следва да се отбележи, че по същество това нарушение не се оспорва от жалбоподателя. Съдът не споделя изразеното мнение в депозираната от пълномощника на жалбоподателя молба-становище за маловажност на случая. Обстоятелствата по така извършеното деяние разкриват типичната, а не по- ниска степен на обществена опасност на нарушение от този вид, поради което приложение не може да намери разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Необходимо е да се отбележи, че за да се счете случаят за маловажен, следва да се констатира, че степента на обществена опасност както на деянието, така и на дееца е по-ниска от обичайните за подобни нарушения. В конкретния случай липсват данни за многобройни или изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обосноват по-ниска степен на обществена опасност на деянието в сравнение с други нарушения от същия вид, както и данни нарушителят да е коригирал своето поведение и впоследствие да е предприел действия по съобразяване със законовоустановената в чл.9, ал.1, т.6 от ЗОБВВПИ забрана. Ирелавантно в случая е кога актосъставителя е узнал за извършеното изменение в Закона, имащо отношение към търговската дейност, осъществявана с предупредителни и сигнални оръжия, каквито възражения са наведени от пълномощника на жалбоподателя. Подобно обстоятелство нито намалява, нито изключва тежестта на обществена опасност на деянието и дееца. Без отношение към случая в насока отпадане на административно- наказателната отговорност на санкционираното дружество е и обстоятелството, че спрямо същия след законовата промяна са били извършвани други проверки, които според твърденията на пълномощника на жалбоподателя не били констатирали нарушения. Що се касае до довода в насока маловажност на случая, свързан с подаденото от купувача на процесното сигнало оръжие заявление до ОДМВР-Пловдив и липсата на приложен сертификат, съдът намира, че даже и да има такова задължение собственикът на оръжието, то неизпълнението му касае друго задължение на друг субект и също няма отношение по случая. Още повече, оръжието е закупено от дружеството жалбоподател, който след като не е разполагал с изискуемия по Закон сертификат при осъществявана търговска дейност, се предполага, че не е предоставил такъв на купувача при осъществената продажба. Въпреки гореизложеното, съдът при извършена служебна проверка на АУАН и НП, констатира допуснато нарушение на един от основните принципи при ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, довело до съществено нарушение на процесуалните правила. В разрез с изискването на чл. 83 от ЗАНН, с оспореното НП е наложено административно наказание - глоба, което не съответства на вида на субекта на административна отговорност - юридическо лице. В случая административната отговорност следва да бъде носена от юридическо лице за извършено административно нарушение, като наложеното административно наказание по вид е следвало да бъде имуществена санкция, а не глоба, какъвто вид административно наказание се налага само на физическите лица. По този начин административно-наказващият орган не се е съобразил и с предвиденото в разпоредбата на чл.171, ал.1 от ЗОБВВПИ, въз основа на която е наложил наказанието и която предвижда за всеки, който извършва дейности с взривни вещества, пиротехнически изделия, огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях в нарушение на чл. 9, ал. 1, да се наказва с глоба от 1000 до 3000 лв. и/или с имуществена санкция от 5000 до 15 000 лв. Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. Съгласно текста на чл.13 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) за административни нарушения могат да се предвиждат и налагат следните административни наказания: обществено порицание, глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност. Предвидените в тази разпоредба административни наказания са само по отношение на физическите лица, тъй като за да бъде определено като административно нарушение едно деяние, то трябва да бъде извършено виновно съгласно чл.6 от ЗАНН, а вина могат да формират само физически лица. Имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл.83, ал.1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Текстът на разпоредбата сочи, че в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от ЗАНН, не е сред административните наказания, визирани в чл.13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административно- наказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица и е предмет на различна законова регламентация. Поради това правилата, приложими към глобите, налагани на физически лица, не следва механично да се прилагат към имуществените санкции, налагани на юридически лица и на еднолични търговци. По отношение на юридическите лица и еднолични търговци налагането на имуществена санкция няма характера на глобата като реализиране на административно-наказателна отговорност, която по дефиниция е лична и която може да се носи само от физически лица. Разликата между наказанието "глоба" за физическите лица и "имуществената санкция" за юридическите лица и едноличните търговци се свежда до субекта на отговорността и именно от тази разлика в субекта и поради това, че българското законодателство изключва наказателна и/или административно-наказателна отговорност за юридическите лица, отговорността по чл.83 от ЗАНН се определя като обективна, безвиновна отговорност. Тези различия не допускат приложимост по аналогия на разпоредбите, касаещи наказанието глоба, и за имуществената санкция. В случая, като е наложено наказание глоба на юридическо лице, е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, в частност изискването на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, относно задължителното съдържание на всяко НП, а именно вида и размера на наложеното наказание. Допуснатият порок при издаване на НП е довел до нарушаване правото на защита на жалбоподателя, който следва да е наясно, както с обстоятелствата, свързани с вмененото му административно нарушение, с нарушените законни разпоредби, така също и с вида и размера на наложеното му наказание. Дори и когато предвидения в Закона размер на двете наказания – „глоба“ и „имуществена санкция“ е еднакъв, този факт е ирелевантен и не валидира допуснатото от наказващия орган нарушение да наложи на юридическо лице непредвидена в закона санкция по вид. За пълнота следва да се отбележи, че в случая размерът на наложеното наказание (5000 лева) съответства на минималния размер на имуществената санкция, определен от законодателя в приложената санкционна норма и е съобразен с предпоставките по чл.27 от ЗАНН и обстоятелствата по така извършеното административно деяние, но пък не съответства на нормативно определения размер на наказанието "глоба" за същото нарушение, която е в размери от 1000 до 3000 лв. Така установеното несъответствие на наложената административна санкция за субекта, носител на административната отговорност, е достатъчно основание за отмяна на процесното наказателното постановление като незаконосъобразно. По изложените съображения съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде отменено като незаконосъобразно. По разноските: При този изход на спора, право на разноски има жалбоподателят. Същият е претендирал такива и е доказал заплащането на адвокатски хонорар в размер на 800 лв., който съответства на минимално предвидения в чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г.), съобразен е с фактическата и правна сложност на делото и извършените процесуални действия, поради което възражението на въззивамата страна за прекомерност на адвокатския хонорар се явява неоснователно. Следва въззиваемата страна да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата от 800 лева. Съгласно т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган" означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. В случая въззиваемата страна не е самостоятелно юридическо лице, което означава, че разноските следва да бъдат възложени върху ЮЛ, от което е част наказващият орган, а именно ОДМВР-Пловдив. Така мотивиран, съдът