РЕШЕНИЕ

№ 2142

Кюстендил, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кюстендил - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия: НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА При секретар СВЕТЛА КЪРЛОВА като разгледа докладваното от съдия НИКОЛЕТА КАРАМФИЛОВА административно дело № 20247110700243 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

П. К. Г., [ЕГН] от [населено място], [жк], съдебен адрес [населено място], [улица], офис 104 – адвокат Д. Т. оспорва Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба №3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021 изх.№02-100-6500/1492 от 19.04.2024г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. Изложени са съображения за незаконосъобразност на акта, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Претендират се разноски.

Ответникът чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира се юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение заплатено от жалбоподателя.

Кюстендилският административен съд след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

П. К. Г. е подал заявление за подпомагане за кампания 2021г. с УИН 10/190521/74484, като е посочил няколко схеми и мерки за подпомагане, сред които Схема за обвързано подпомагане за овце майки и/или кози майки под селекционен контрол (ДПЖСК) и Схема за предходна национална помощ за овце майки и/или кози майки, обвързана с производството (ПНДЖ 3). Същите са заявени за животновъден обект (ЖО) 0706560024 (2628-0016).

Извършени са автоматични проверки, отразени в „Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2021“, както и проверка на място във връзка с кандидат с УРН 558171, относно заявление УИН 10/190521/74484, с начална и крайна дата на проверката съответно 01.11.2021 г. – 05.11.2021г. За извършените проверки са изготвени „Доклад за проверка на място „НДЖ-2021 специфично подпомагане“ и “Контролен лист за процедурна проверка“ /срав. доказателства от адм.д.№69/2023г. по описа на КАС, приобщено към настоящото дело/.

Издадено е Уведомително писмо с изх. №02-100-6500/1492 от 18.01.2023г. на зам.изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите за преходна национална помощ и обвързано с производството подпомагане за животни по реда на Наредба №3/17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания за кампания 2021г. /Наредбата/, което е оспорено по съдебен ред и с решение №186/13.10.2023г. на КАС, постановено по адм.д.№69/2023г. /влязло в сила на 07.11.2023г./ акта е отменен и преписката върната на органа за ново произнасяне.

В изпълнение на указанията на съда е издадено оспореното УП, с което по схемата ПНДЖЗ е прието, че са заявени 19 бр. животни; всички са с несъответствия, тъй като е посочено, че са установени 0 бр. животни на основание чл.39, ал.1, т.2, 3 и 4 от Наредбата; процента на несъответствие е 100%; оторизирани бр. животни 0; санкциониран бр. животни 19; оторизирана сума 0 лв. Като основание за отказа за подпомагане органът е формирал мотиви, свързани с липсата на регистриран ЖО на жалбоподателя към последния ден за подаване на заявлението и към края на периода на задържане на животните /11.06.2021г. – 19.09.2021г./, в който те се отлеждат. Визирани са нормите на чл.46, ал.2 от ЗПЗП и чл.39, ал.1 от Наредбата, според които се изисква животните да са идентифицирани и регистрирани съгласно ЗВМД, да се отглеждат в стопанството, което според §1, т.8 от Наредбата обхваща всички ЖО, регистрирани на името на жалбоподателя по реда на ЗВМД. А съгласно извършените административни проверки е установено, че регистрацията на ЖО на жалбоподателя по чл.137 от ЗВМД е прекратена на 31.03.2021г. и е възобновена на 28.10.2021г., т.е в периода на задържане на животните, ЖО в който се намират, няма регистрация по чл.137 от ЗВМД.

По схемата ДПЖСК е прието, че са заявени 140 бр. животни; всички са с несъответствия, тъй като е посочено, че са установени 0 бр. животни на основание чл.23, ал.2, 3 и 5 от Наредбата; процента на несъответствие е 100%; оторизирани бр. животни 0; санкциониран бр. животни 140; оторизирана сума 0 лв.; наложена санкция за бъдещ период по чл.31 от Д. Р. /Е./ №640/2014 от 11.03.2014г. на Комисията в размер на 10 224.20 лв.; доказано реализирано количество мляко 5 124.285 л. Като основание за отказа за подпомагане органът е формирал мотиви, свързани с липсата на регистриран ЖО на жалбоподателя към последния ден за подаване на заявлението и към края на периода на задържане на животните /11.06.2021г. – 30.08.2021г./, в който се отглеждат. Визирани са нормите на чл.46, ал.2 от ЗПЗП и чл.23, ал.1 от Наредбата, според които се изисква животните да са идентифицирани и регистрирани съгласно ЗВМД, да се отглеждат в стопанството, което според §1, т.8 от Наредбата обхваща всички ЖО, регистрирани на името на жалбоподателя по реда на ЗВМД. А съгласно извършените административни проверки е установено, че регистрацията на ЖО на жалбоподателя по чл.137 от ЗВМД е прекратена на 31.03.2021г. и е възобновена на 28.10.2021г., т.е в периода на задържане на животните, ЖО в който се намират няма регистрация по чл.137 от ЗВМД.

Събрани са доказателства за издадени на жалбоподателя удостоверения за регистрация на ЖО №2628-0016 с №№КН-6650/15.10.2020г., КН-411/27.01.2021г. и КН-5616/28.10.2021г., които са издадени със срок на действие. В писмо изх.№КН-3975/17.10.2024г. на ОДБХ – Кюстендил е посочено, че не може да се отговор за причината същите да са издадени като срочни. Посочено е още, че за периода 2020г.-2021г. в ОДБХ – Кюстендил няма издаден акт за заличаване на регистрацията на ЖО №2628-0016, собственост на П. К. Г., както и че не са налице обстоятелства, които да дават правно основание за издаване на заповед за заличаване на регистрацията на ЖО.

С оглед така установената фактическа обстановка по делото съдът намира жалбата за допустима, като подадена в срок, срещу акт, подлежащ на оспорване по съдебен ред, от процесуално легитимен субект и пред компетентен да я разгледа съд. След служебна проверка законосъобразността на УП на основанията по чл.146 от АПК и по реда на чл.168 от АПК, съдът счита следното:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган с оглед представената заповед №ОЗ-РД/3088/22.08.2022г. на изпълнителния директор на ДФЗ във вр.с чл.20а, ал.4 от ЗПЗП, в кръга на предоставените му правомощия и в предвидената от закона писмена форма.

Съдът счита, че при постановяването на УП не е нарушена императивната разпоредба на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, съгласно която индивидуалният административен акт следва задължително да съдържа като реквизити фактически и правни основания за издаването му, т.е. да е мотивиран. Мотивите представляват единство от фактическите и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата на акта да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. В случая съдът приема, че органът е посочил в достатъчна степен фактически основания за упражненото право на отказ от оторизация по посочените схеми, които са в корелация с визираните правни основания за отказа и за наложената санкция. Формираната воля е ясна и позволява на адресата да организира и проведе защитата си.

Съдът намира УП за материално незаконосъобразно, по следните съображения: Нормата на чл.46, ал.1 и 2 от ЗПЗП предвижда, че земеделските стопани могат да получат подпомагане по схемите за обвързано с производството подпомагане, нотифицирани до Европейската комисия, когато отговарят на условията, определени с наредбата по чл.38а, ал.4 и за животни, които са идентифицирани и регистрирани съгласно ЗВМД.

По схемата ПНДЖЗ:

Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.1 от Наредбата (ред. ДВ, бр.20/2019г., в сила от 08.03.2019г.) право на подпомагане по схемата ПНДЖЗ, имат земеделските стопани, които: 1. отглеждат в стопанствата си: а) 50 или повече овце-майки, или б) 50 или повече кози-майки, или в) 50 или повече овце-майки и/или кози-майки; 2. животните по т.1 са идентифицирани с одобрени от БАБХ: а) обикновена ушна марка и електронно средство за идентификация – за животните, родени след 31.12.2009г.; б) обикновена ушна марка и/или електронно средство за идентификация – за животните, родени преди 31.12.2009г.; 3. животните по т.1 са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; 4. продължат да се отглеждат най-малко 80% от заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане. Съгласно ал.2 помощта по схемата се определя въз основа на заявените за подпомагане овце-майки и кози-майки, които реално се отглеждат в стопанството. Разпоредбата на чл.6, ал.1, т.1 от Наредба №19/12.10.2015г. за реда за контрол на изискванията на схемите за преходна национална помощ сочи, че при проверка на идентификацията на животните по схема за преходна национална помощ за овце-майки и/или кози-майки, обвързана с производството, РА проверява дали са регистрирани в животновъден обект, собственост или нает от кандидата за подпомагане.

При така очертаната правна рамка, за да се постанови отказ за подпомагане, следва да се установи, че към посочения в акта период на задържане 11.06.2021г. – 19.09.2021г., животните с ушни марки, изброени в табличен вид, се отглеждат от жалбоподателя в посочения ЖО 2628-0016, без същия да е регистриран по чл.137 от ЗВМД.

Безспорно по делото е, че на жалбоподателя са издадени три броя удостоверения за регистрация на процесния ЖО с №№КН-6650/15.10.2020г., КН-411/27.01.2021г. и КН-5616/28.10.2021г., които са със срок на действие /срав. писмо изх.№КН-3975/17.10.2024г. на ОДБХ – Кюстендил/, както и че по отношение на същите не е издаван акт за заличаване на регистрирания ЖО, нито че е налице такова правно основание.

От доказателствата в приобщеното адм.д.№69/2023г. по описа на КАС се доказва, че заявените животни са идентифицирани с обикновена ушна марка и въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ, поради което съдът намира за доказани изискванията по чл.39, ал.1, т.2 и 3 от Наредбата. Изискването на т.4. е животните, най-малко 80 % от заявените такива, да продължават да се отглеждат най-малко 100 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявлението за подпомагане. Съдът счита, че и това условие е изпълнено при анализ на писмените доказателства /издадените у-ния за регистрация на ЖО на П. К. Г./ на основата на чл.137, ал.6, ал.8 /за вида ЖО, собственост на жалбоподателя/ и ал.22 от ЗВМД във вр.с §1, т.8 от ДР на Наредбата. Съгласно чл.137, ал.8 /за конкретния вид ЖО/ и ал.22 от ЗВМД /за всички видове ЖО/ регистрацията на ЖО е безсрочна. Нормата е императивна, затова и законодателят е ограничил компетентността на административния орган – да откаже или да регистрира съответния ЖО. В случая ЖО 2628-0016, собственост на жалбоподателя е регистриран още на 15.10.2020г., съгласно у-ние №КН-6650/15.10.2020г. на ОДБХ – Кюстендил, поради което и регистрацията му по арг. от чл.137, ал.8 и ал.22 от ЗВМД следва да се счита за безсрочна. Същевременно към датата на административните проверки и периода на задържане на животните в ЖО не е налице съответен законов акт на ОДБХ за заличаване на регистрацията на обекта, не е извършена и проверка на място, която реално да установи липсата на животните в ЖО /такава е извършена едва м.ноември/. Т.е. регистрацията не е обезсилена в процесния период на изрично изброените в чл.138 от ЗВМД основания, поради което не може да се приеме, че не е налице регистрация на обекта. В този смисъл съдът счита, че жалбоподателят е доказал изпълнение на изискванията за получаване на заявеното подпомагане по схема ПНДЖЗ.

По схемата ДПЖСК:

Съгласно разпоредбата на чл.23, ал.1 от Наредбата право на подпомагане по схемата ДПЖСК имат земеделски стопани, които отглеждат в стопанството си: 1. 50 и повече овце-майки под селекционен контрол от една порода, и/или 2. 20 и повече кози-майки под селекционен контрол от една порода. Според ал.2 /ред.ДВ бр.18/2020г., в сила от 28.02.2020г./ заявените за подпомагане животни по схемата трябва: 1. да са идентифицирани с одобрени от БАБХ: а) обикновена ушна марка и електронно средство за идентификация – за животните, родени след 31.12.2009г.; б) обикновена ушна марка и/или електронно средство за идентификация – за животните, родени преди 31.12.2009г.; 2. да са въведени в системата за идентификация и регистрация на животните на БАБХ; 3. да са вписани в регистъра на животните в животновъдния обект съгласно чл.132, ал.1, т.8 от ЗВМД; 4. да са с доказан произход; 5. да са вписани в регистрите по чл.18, ал.6, т.2 от ЗЖ; 6. да имат издадени зоотехнически сертификати, които се проверяват при контрола по чл.26а, ал.2 ЗПЗП. Земеделските стопани, кандидати по схемата трябва да продължават да отглеждат заявените овце-майки и/или кози-майки най-малко 80 дни от деня, следващ последния ден за подаване на заявленията за подпомагане /ал.3/.

От анализа на събрания доказателствен материал по адм.д.№69/2023г. по описа на КАС на база посочената правна регламентация съдът приема за доказано, че жалбоподателят притежава ЖО, регистриран по реда на чл.137 от ЗВМД, в който отглежда към периода на задържане /11.06.2021г. – 30.08.2021г./ съответния брой животни /идентифицирани с ушна марка и въведени в системата за идентификация и регистрация на БАБХ/. Това обстоятелство се потвърждава и от отразеното в таблицата, неразделна част от оспореното УП в ред 19 – доказано реализирано количество мляко и/или еквивалентът му в млечни продукти – 5124.285. Съгласно чл.137, ал.8 /за конкретния вид ЖО/ и ал.22 от ЗВМД /за всички видове ЖО/ регистрацията на ЖО е безсрочна. Нормата е императивна, затова и законодателят е ограничил компетентността на административния орган – да откаже или да регистрира съответния ЖО. В случая ЖО №2628-0016, собственост на жалбоподателя е регистриран още на 15.10.2020г., съгласно у-ние №КН-6650/15.10.2020г. на ОДБХ – Кюстендил, поради което и регистрацията му по арг. от чл.137, ал.8 и ал.22 от ЗВМД следва да се счита за безсрочна. Същевременно към датата на административните проверки и периода на задържане на животните в ЖО не е налице съответен законов акт на ОДБХ за заличаване на регистрацията на обекта, не е извършена и проверка на място, която реално да установи липсата на животните в ЖО /такава е извършена едва м.ноември/. Т.е. регистрацията не е обезсилена в процесния период на изрично изброените в чл.138 от ЗВМД основания, поради което не може да се приеме, че не е налице регистрация на обекта. В този смисъл съдът счита, че жалбоподателят е доказал изпълнение на изискванията за получаване на заявеното подпомагане по схема ДПЖСК.

Съобразявайки изводите си за незаконосъобразност на УП в частта на отказа за оторизация и изплащане на финансово подпомагане по двете схеми, съдът намира за незаконосъобразно УП и в частта на наложената санкция по схемата ДПЖСК в размер на 10 224.20 лв.

Гореизложеното обуславя крайния правен извод за основателност на жалбата и отмяна на УП при доказано отменително основание по чл.146, т.4 от АПК. На основание чл.173, ал.2 от АПК, предвид обстоятелството, че решаването на въпроса е предоставено на преценката на административния орган, съдът ще върне преписката за ново произнасяне, при съобразяване със задължителните указания относно тълкуването и прилагането на закона.

С оглед изхода от делото на жалбоподателя се дължат разноски на основание чл.143, ал.1 от АПК в размер на 1010лв., от които 10 лв. – заплатена държавна такса и 1000 лв. – адвокатско възнаграждение. Съдът не счита адвокатското възнаграждение за завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото и проявеното процесуално поведение на пълномощника в проведените съдебни заседания.

Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът