Решение № 219 от 16.9.2026 г. на Районен съд - Хасково по дело № 432/2026 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания. Образувано е по жалба от ЕТ „Е. – П.Г. – И.И.“, ЕИК: 126737105, със седалище и адрес на управление: град Хасково, бул. „Освобождение“ № 210А, чрез адв. М.Ф. от АК – Хасково, срещу Наказателно постановление № 880799 – F867884/19.03.2026 г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална агенция за приходите, с което на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 6, вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2556.46 евро за нарушение на състава на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното наказателното постановление поради допуснати съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се от жалбоподателя, че в хода на административнонаказателното производство били допуснати процесуални нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, изразили се в липса на пълно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата при което е извършено, както липса на посочване на дата и място на извършване на нарушението, в каквато насока се излагат конкретни съображения в подкрепа наведените доводи. Обжалваният санкционен акт бил и неправилен, тъй като не се установявало нарушение на разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България от страна на жалбоподателя - ЕТ. Подържа се, че актосъставителят и АНО не са изложили релевантните за вмененото на ЕТ нарушение факти и не са извършили задълбочено изследване и преценка на същите с оглед на това дали констатираното увеличение на цената на услуга не се дължало на обективни икономически фактори, а се задоволили само да посочат, че е налице такова увеличение, каквото всъщност само по себе си не представлявало нарушение. Излага доводи за липса на извършено нарушение, тъй като повишаването на цените било обосновано с повишените разходи за дейността на дружеството, в каквато насока било и подаденото от ЕТ обяснение с обосновка за увеличаването на стойността на цената на услугите. Излага и конкретни аргументи във връзка с въздействието на обективни фактори при формиране на цената на процесната предлагана услуга. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание пред Районен съд - Хасково, ЕТ - жалбоподател, редовно призован, се представлява от адв. М.Ф. от АК - Хасково, която заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество развива конкретни съображения за нейната основателност. Претендира присъждане на разноски в полза на дружеството - жалбоподател. Административно наказващият орган - Началник отдел „Оперативни дейности“ - Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, чрез упълномощения по делото представител - гл. юриск. С.Х. оспорва жалбата и в хода по същество и представени писмени бележки, развива доводи за неоснователност на същата. Моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено. Моли за присъждане на разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, разполагащо с необходимата представителна власт да ангажира с действията си дружеството - жалбоподател, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима. ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното: На 12.01.2026г., от свид. З. А. Г. и свид. Т. В. В. - двамата на длъжност „инспектор по приходите” в ГД „Фискален контрол“ ТД на НАП – Пловдив, била извършена проверка в обект – Пункт за годишни технически прегледи, находящ се в гр.Хасково, бул. „Съединение“ – Тролейбусно депо, стопанисван от ЕТ “Е. - П.Г. - И.И.“, на основание чл. 55 а, ал. 1 от Закона за въвеждане на еврото в Република България (ЗВЕРБ) и във връзка с чл. 15, ал. 4 от същия закон, с оглед осъществяване на контрол за спазване на забраната за необосновано повишаване на цените на стоките и услугите. В хода на проверката било установено, че обектът бил в работен режим, с работно време от 08:00 часа до 17:00 часа за дните от понеделник до петък , в събота от 08:00 часа до 13:00 часа, а в неделя било почивен ден. При извършването на проверката на място присъствали ЕТ И.П.И. и свид. Д.Г.П. - на длъжност технически сътрудник и председател на комисията по извършване на технически прегледи. В обекта били налице монтирани и функционирали 2 броя фискални устройства, а именно – ФУ модел „••••“ с ••••• и ,,••••“ с •••••, за които били предоставени съответни паспорти, свидетелства и договори за сервизно обслужване. Били събрани и доказателства за действащите цени на предоставените в обекта услуги – ценоразписи към 01.01.2026 г. и преди тази дата. От находящите се и функциониращи в обекта 2 бр. ФУ били изведени справки „КЛЕН“ за дати 11.08.2025 г., 11.10.2025 г., 11.12.2025 г., както и за датата на проверката – 12.01.2026 г. Била изискана от страна на контролните органи от НАП, с Покана Х5 4- 30-337/12.01.2026 г., до управител на Е Т „Е. – П.Г. – И.И.“, информация за продажните цени на предлаганите услуги в обекта за дати: 11.08.2025 г., 11.10.2025 г., 11.12.2025 г. и 12.01.2026 г., разпечатка КЛЕН за всяка услуга за съответната дата и писмени обяснения в отделните направления в случай на повишение на цените за отделните дати. Тези констатации били обективирани в Протокол за извършена проверка серия АА, № 0221797/12.01.2026г. в обект Пункт за годишни технически прегледи, находящ се в гр. Хасково, бул. „Съединение“- тролейбусно депо, стопанисван от ЕТ „Е. – П.Г. – И.И.“, ЕИК: 126737105, със седалище и адрес на управление: град Хасково, бул. „Освобождение“ № 210А, представлявано от И.П.И.. В указания в Покана № Х54- 30-337/12.01.2026 г. до ЕТ срок, от страна на последния по електронен път била представена справка с актуални цени на предлаганите в обекта услуги за 11.08.2025 г., 11.10.2025 г., 11.12.2025г. и 12.01.2026г. Въз основа на събраните в хода на проверката документи проверяващите установили, че към 12.01.2026г. е налице увеличение на цените на 12 броя предоставяни в обекта на жалбоподателя услуги за извършване на годишен технически преглед, измежду които увеличение на такса преглед - автомобили 4х4 спрямо 11.08.2025г.,11.10.2025г и 11.12.2025г. когато е била 10.00 лв /5,11 евро./, а към 12.01.2026г. същата била 19.56 лв. /10,00 евро/, сочещо на увеличение с 9,56 лв /4,89 евро/ или 95,60 %, което контролните органи приели за необосновано от обективни икономически фактори, както и останалите 11 случая на промяна на цените - такса преглед- ГТП леки автомобили към 11.08.2025г.,11.10.2025г и 11.12.2025г – 90.00лв. /46.02евр0./, а към 12.01.2026 г. – 117.35лв. /60.00евро/ или увеличение с 30,39 %; такса преглед - ГТП такси към 11.08.2025 г. и 11.10.2025 г. е 110.00лв., а за 12.01.2026 г. 136.91лв. /70,00 евро или увеличението с 24.46 %; такса преглед - ГТП микробус N1, към 11.08.2025г.,11.10.2025г и 11.12.2025г. е 120. 0 0 лв. /61,3 6 евро/, а за 12.01.2026г. е 146,69лв. /75,00евро./, увеличение с 26,69%; такса преглед - ГТП товарен автомобил N2 и N3 към 11.08.2025г.,11.10.2025г и 11.12.2025г е 150,0 0 лв. /76,69евро./, а за 12.01.2026г. - 176,02лв. /90,00 евро/, увеличение със 17,35%, и се счита - такса преглед - ГТП ремаркета О1 към 11.08.2025 г.,11.10.2025 г. и 11.12.2025 г. 100. 0 0 лв. /51,13евро/, а за 12.01.2026 г., с увеличение от 17,35%; такса преглед - ГТП ремаркета О2 към 11.08.2025г.,11.10.2025г и 11.12.2025г е 100,0 0 лв., или 51,13евро, а за 12.01.2026 г. е 136,91лв. /70,00 евро./. Увеличението е с 36,91 %; такса преглед - ГТП ремаркета О3 и О4 към 11.08.2025 г., 11.10.2025г. и 11.12.2025г. е 120.00 лв. /61,3 6 евро./, а за 12.01.2026 г. е увеличена на 156,46 лв, или с 30,38 %; такса преглед - ГТП автобус към 11.08.2025 г.,11.10.2025 г. и 11.12.2025 г. е 180,00лв. /92,0 3 евро./, а към 12.01.2026 г. е увеличена на 254.26лв. /130,00 евро./, или с 41,26%; такса преглед - ГТП мотор към 11.08.2025г.,11.10.2025 г. и 11.12.2025г. е 100,00 лв. /51,13евро./, а за 12.01.2026г. е увеличена на 136.91 лв. /70,0 0 евро./, като увеличението е с 36,91% ; такса преглед - ГТП първоначално газ към 11.08.2025 г.,11.10.2025 г. и 11.12.2025 г. е 100,0 0 лв. /51,13евро/, а за 12.01.2026 г. е увеличена с 36.91 % на 136,91лв. /70,00 евро./; такса преглед - ГТП коли с газова уредба към 11.08.2025г.,11.10.2025г и 11.12.2025г е 10,00 лв. /5,11евро./, а за 12.01.2026г. е 19,56лв. /10,00 евро., като увеличението е констатирано, че е с 9,56лв. /4,89евро/, или 95,60 %. След достигнат от контролните органи извод, че ЕТ „Е. – П.Г. – И.И.“ е повишил необосновано цените на предлаганите услуги в обекта към 12.01.2026 г. и за нарушение на разпоредбите на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, на 21.01.2026 г., срещу жалбоподателя, в качеството му на едноличен търговец с посоченото наименование на фирмата бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № F867884 от същата дата за нарушение по чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от свид. З. А. Г. и в присъствие на свидетелите В. Д. С. и Р. Д. Д. и на едноличния търговец, който след като актът бил предявен, го подписал, като в съответната предвидена за обяснения и/или възражения графа било отбелязано, че увеличението на предлаганите услуги е обосновано, за което прилагал писмени обяснения към АУАН. Срещу съставения акт за установяване на административно нарушение, в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от него, осъществено на дата 21.01.2026 г., според отбелязването в приложената разписка, на същата дата е постъпило и заведено Възражение срещу АУАН F867884/21.01.2026г – икономическа обосновка за повишаване на цените на услугите в пункта за ГТП, в което е посочено, че цената на годишния технически преглед на МПС в обекта не била увеличавана от 20.05.2024 г., а увеличението било едва от 01.01.2026 г. и тази корекция на цените била наложена от нараснали през последните 12 месеца разходи за извършване на тази дейност. Сочи се наличие на икономически причини за увеличението, обусловени от обективни фактори и примерно се изброяват такива в следните аспекти: 1. Нарастване с 30 % на разходите за труд, с оглед увеличението на минималната работна заплата считано от 01 януари 2026г., и увеличение на трудовото възнаграждение на работещите в обекта 2 – ма служители от 933 лв. на 1500 лв. 2. Увеличение на разходите за метрологичен контрол и техническата поддръжка на уредите, на таксите за задължителната метрологична заверка, калибриране и поддържане на уредите с 66.7%. 3. Увеличение на разходите за наем. 4. Увеличение на цената на документацията за извършване на ГТП считано от 01.01.2026г., тъй като цената на един комплект документи, необходими за извършването на един годишен технически преглед нараснала с 22.7% (от 8.80 лв. до 10.80 лв, без ДДС), съгласно Договор за доставка, внедряване и поддържане на технически средства № 972 от 17.12.2025 г., получен и подписан по куриер на 30.12.2025 г. 5. Протеклите инфлационни процеси за разглеждания период и отчетена инфлация в размер на 6,6 % за периода от м. май 2024 г. до м. декември 2025 г. съгласно данните на НСИ, както и реална инфлация от 20 % , която не била включена в официалната статистика. 6. Разходи за откриване на „Изипей“, с оглед новите задължения за извършване на проверка за неплатени глоби, данъци и гражданска отговорност, които допълнително забавяли процеса и нямали пряко отношение към техническото състояние и изправността на автомобила, но бил направен за улеснение на клиентите. 7. Въвеждане на услуга за телефонно напомняне на предстоящ технически преглед. Въз основа на изброеното извършеното увеличение на цените на годишния технически преглед се поддържа за обективно, икономически обосновано, пропорционално и наложено от обективни пазарни и нормативни фактори, както и че същото няма връзка с националната парична единица, нито с промяната на националната валута, като не било налице необосновано повишение на цените. При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение и на основание чл. 59, ал. 5, т. 6 във връзка с чл. 59, ал. 1, т. 6, вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на Закона за въвеждане на еврото в Република България наложил процесната административна санкция за увеличението с 95.60 % на такса преглед - автомобили 4х4 спрямо 11.08.2025 г.,11.10.2025 г. и 11.12.2025 г., когато е била 10.00 лв /5,11 евро./, на 19.56 лв, или 10,00 евро към 12.01.2026 г., приемайки подаденото възражение срещу АУАН за неоснователно. Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по - горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите З. А. Г., Т. В. В. относно обстоятелствата, изложени в АУАН, свързани с извършената проверка, констатациите, до които са достигнали, както и тези на свидетелите Р. Д. Д. и В. Д. С. - свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал. Поради това, настоящият съдебен състав ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи. В тази връзка показанията на тези свидетели са обективно дадени и при липса дори на индиция за възможна тяхна заинтерисованост от изхода на спора и се подкрепят и от останалите събрани доказателства, кредитирани с доверие - писмени. Изложеното от свидетелите в частта относно извода за необосновано с въздействието на икономически фактори увеличение на цените не касае факти, а преценка, поради което не следва да бъде подлагана на анализ откъм достоверност, а по същество. Съдът кредитира и показанията на свидетеля Д.Г.П., въпреки наличието на индиция за възможна тяхна заинтерисованост от изхода на спора с оглед факта, че същата е служител на ЕТ – жалбоподател в настоящото производство, доколкото намират подкрепа в останалите събрани доказателства по делото. При така установените факти съдът намира от правна страна следното: Съгласно разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в периода на двойно обозначаване търговците, които предлагат стоки и услуги на потребители, формират цените си добросъвестно и прозрачно, като всяко увеличение на цените следва да бъде обосновано от обективни икономически фактори. Търговците са длъжни при поискване да представят на контролните органи доказателства за наличието на обективни икономически фактори. По силата на чл. 59, ал. 1, т. 6 от ЗВЕРБ, който извърши или допусне извършване на нарушение на член 15, ал. 4, се наказва с глоба от 1000 лв. до 10 000 лева, а според чл. 59, ал. 5, т. 6 от същия закон за нарушение от юридически лица и еднолични търговци по алинея 1, т. 6 се налага имуществена санкция в размер от 5000 лв. до 100 000 лева, а при повторно нарушение - от 10 000 лв. до 200 000 лв.; размерът се определя, като се отчитат тежестта, продължителността и последиците от нарушението. Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на Е Т „Е. – П.Г. – И.И.“, град Хасково, е обявено от закона за наказуемо с административна санкция. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт. Не са допуснати нарушения във връзка със съставянето на процесния АУАН в присъствие на физическото лице - търговец и препис от АУАН е надлежно връчен н а това лице. Факт, удостоверен с неговия подпис в приложената разписката. На същия е разяснена и предоставена възможността за писмени възражения срещу съставения АУАН, от която се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. В тази връзка следва да се отбележи, че са налице ясни твърдения към коя дата и къде е извършена проверката и какви нива на цените са констатирани на тази дата - 12.01.2026 г. Липсва посочване на коя дата конкретно е въведена и настъпила самата промяна на тези цени на констатираните нива, но в случая твърденията ясно сочат, че именно на посочената от актосъставителя дата, те са били факт и действащи, налице е съпоставка с предходен период, очертан от няколко други дати, като макар и да липсват твърдения за времевите рамки на периода на двойно обозначаване на цените, то той е нормативно установен в ЗВЕРБ и този пропуск не влече след себе си порок в съдържанието на акта, който да бъде характеризиран като процесуално нарушение, попадащо в категорията на съществените. Налице е изчерпателно описание на съставомерната деятелност от гледна точка обективните признаци, включени в състава на нарушение, които ще бъдат анализирани в изложението по същество, а това описание е подведено под относимата правна квалификация. На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, спазена е формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Не се констатират в дейността на съда по проверка законосъобразността на санкционния акт отклонения в този аспект при отпочване на административнонаказателното производство и при издаване на наказателното постановление, поради което общото възражение за незаконосъобразност в обратна насока на жалбоподателя не може да бъде споделено. Не може да бъде споделено и конкретно направеното такова за липсата на съществени реквизити от съдържанието на НП – дата и място на извършване на нарушението, с оглед изричното отбелязване в съдържанието му, че с описаното в него деяние е нарушена разпоредбата на чл.15 ал.4 от ЗВЕРБ на 12.01.2026г. в град Хасково. Като допуснато съществено процесуално нарушение не би могла да се приеме и констатираната в АУАН и НП грешка при изписване на датите, за които е изведена справка „КЛЕН“ от ФУ, а именно – изписване на дата 12.12.2025 г. вместо 11.12.2025г., която впрочем е правилно отразена при описание на увеличението на всяка една от услугите, предлагани от жалбоподателя. В представените към административнонаказателната преписка доказателства липсват такива отнасящи се за дата 12.12.2025 г., респ. - представени са такива за 11.12.2025 г. В Протокола за извършена проверка е посочено, че е снета справка „КЛЕН“ за дата 11.12.2025г., в Покана № Х54- 30-337/12.01.2026 г. до ЕТ е указано представяне на данни относими към посочени дати измежду които 11.12.2025 г., респективно – от жалбоподателя са представени в табличен вид данни, в т.ч. към 11.12.2025 г. От изложеното се установява, че релевантна за сравнението на цените в разглеждания случай е именно датата 11.12.2025 г., а не 12.12.2025 г. и дори да се приеме, че посочването на последната представлява допусната техническа грешка, то същата не може да се приеме за съществена, доколкото се касае за единично изписване на тази дата, което не се е отразило на възможността ЕТ да разбере за какви факти и за какво деяние е съставен АУАН, съответно е санкциониран с издаденото НП. От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че Е Т „Е. – П.Г. – И.И.“, град Хасково стопанисва процесния обект, следователно се явява субект, предлагащ услуги на потребители, оттам - адресат на задължението по чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, а датата на извършване на проверката попада в периода на двойно обозначаване. Установен по делото, а и неоспорен от страна на жалбоподателя, е и фактът, че в периода на двойното обозначение на цените - 8 август 2025 г. - 8 август 2026 г., е налице увеличение на цените на предлагани от търговеца услуги, в частност – на цената на услугата – преглед автомобил 4 х 4, която към 12.01.2026г. е била 10 евро /19,56 лв/, а към дати 11.08.2025г., 11.10.2025г., 11.12.2025г. цената на същата е била 10 лева /5,11 евро/. Освен визираните по - горе предпоставки, за да бъде санкциониран за нарушение на чл. 15, ал. 4 от ЗВЕРБ, е необходимо осъществяване от обективна страна от страна на търговеца и на останалите признаци, включени във фактическия състав на нарушението. Така, наред с изискването нарушителят да има качеството търговец по смисъла на ТЗ, в това си качество следва да предлага стоки и/или услуги на лица имащи пък качеството на потребители; да е налице увеличение на цените съпоставимо с предходен момент; да се констатира, че това увеличение на цените не почива на обективни икономически фактори, а на субективното усмотрение на търговеца, без да съществуват фактори с отношение към себестойността на стоката/услугата (арг. от параграф 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ и оттам да се приеме, че при определяне на цените на предлаганите стоки и/или услуги да действал недобросъвестно и непрозрачно. Тези факти, освен, че са намерили отражение в съдържанието на акта и НП, т. е. наказващият орган е взел отношение по тях, по същество ги е и доказал по безспорен начин в хода на административнонаказателното производство и на съдебното следствие. В конкретния случай това е видно от обявените, но и въведени в действие цени на услугите към датата на проверката и тяхното обективно увеличение, еднократно с 95,60 % на сто за предлаганата услуга – такса преглед автомобили 4х4. Въпреки наличието на твърдения за въздействието на определени фактори отразили се на цените - разходи за трудови възнаграждения и произтичащите от тях такива за осигурителни вноски, то липсват доказателства относно това въздействие, на което жалбоподателят основава възраженията си. Относно сочения фактор – увеличение на разходите за труд, липсват представени доказателства к а к т о за броя на наетите лица от търговеца през релевантния период, така и з а размера на увеличението на възнагражденията на всички заети лица, респ. осигуровките, за да се прецени дали това увеличение е при еднакви условия на заети щатни бройки или вследствие на заемане на нова такава и в този смисъл не може да се прецени еднозначно дали се касае за действително увеличение на тези разходи. От друга страна, считано от 01.01.2026г. размерът на МРЗ е увеличен от 1077 лева на 620,20 евро / 1213 лв, следователно е налице увеличение на размера на МРЗ със 136 лева или 12,6 %, но поради липсата на доказателства по делото относно заетите на трудов договор лица, не би могло да се прецени какво е реалното увеличение за търговеца по това перо, в т.ч. за заплащане на осигуровки от работодателя. В тази връзка от ЕТ са представени рекапитулации на разходите за данъци и осигуровки с отграничение на вноските за сметка на работодателя ЕТ „Е.-П.Г. И.И.“, отнасящи се за м. декември 2025г., м. януари, февруари и март 2026г., но при съпоставка на сумите в хипотеза на равен брой заети щатни бройки, за работодателя по тези справки действително се установява наличие на увеличение на разходите през 2026г. спрямо м. декември 2025г., но същото е малко над 1 3,5 % и само по себе си не може да обоснове повишение цената н а разглежданата услуга с над 95%. Същевременно, липсват данни, а и конкретни твърдения, за това как този ръст е калкулиран в новата цена на предлаганата услуга и как участва в това ценообразуване. В хода на проверката е била изискана информация и е било установено увеличение на цената за 12 бр. предлагани в обекта услуги; за 2 от тях, сред които и преглед автомобил 4х4, е установено по – голямо процентно увеличение спрямо останалите. В този аспект следва да се посочи, че логически обосновано би било увеличението на горепосочените разходи на дружеството да се отрази по сходен начин върху това увеличение, още повече в светлината на заявеното от жалбоподателя и установеното от показанията на свид. Петрова, че в случая се касае за допълнително заплащане за автомобили 4х4 за допълнителни дейности към основната дейност по извършване на годишен технически преглед на МПС, без за тази допълнителна услуга да има други конкретни фактори. Тъкмо напротив, увеличението на цената на отпечатваните стикери не въздейства на точно сегмент от дейността по никакъв начин. На следващо място, при преценка на възражението на жалбоподателя за наличието на повишени разходи във връзка с увеличение на цената на задължителните за търговеца електронни и хартиени документи, следва да се отбележи, че с оглед въвеждането на електронно удостоверение за техническа изправност (чл. 38, ал. 1 от Наредба Н-32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства), за пунктовете за ГТП е отпаднало изискването за закупуване на стикери, които да залепят върху предното стъкло на МПС, което обуславя спестяването на този разход. В този аспект от жалбоподателя са представени по делото писмо относно въвеждането на електронни документи при извършване на периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на ППС и фактури за закупуване на такива комплекти от 01.02.2026 г., 01.03.2026 г. и 16.03.2026 г., но липсват представени доказателства за разходите на търговеца по това перо преди 01.01.2026 г., за да бъде извършена преценка налице ли е увеличение на същите и в какъв точно размер e то, доколкото едновременно с въвеждане на сочените електронни документи с измененията в Наредба Н-32 за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните превозни средства, същевременно отпада и изискването за воденето им на хартиен носител, което предпоставя и спестяване на разходи за обработка, разпечатване, съхранение и като цяло - администриране на хартиени документи. Дори да е налице действително увеличение на тези разходи, обаче, липсват представени доказателства и за това дали и как същото се е отразило, респ. как е калкулирано, при определяне на цените на предоставяните от търговеца услуги и в частност на тази по извършване на ГТП на автомобили 4х4, още повече че по отношение на същата, според показанията на разпитаната по делото свид. Петрова, не се издава отделен стикер, а същевременно увеличението на тази услуга спрямо останалите е най-високо в процентно съотношение. Що се касае до останалите твърдения на жалбоподателя за наличието на увеличени разходи за търговеца на база останалите изброени от него фактори, по отношение на същите не бяха представени каквито и да било доказателства от негова страна. В тежест на контролните органи и на наказващия орган се разпределя установяването обективните признаци от състава на нарушение, с уговорката относно отрицателните факти, както и субективната страна в общия случай, но в тежест на жалбоподателя е да установи всички обстоятелства, на които основава възраженията си. Търговецът е този, който следва да докаже наличието на обективни икономически фактори по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗВЕРБ, а не наказващият орган да събира данни за тях и това се извежда от изречение второ на нормата на чл. 15, ал. 4 от закона. Действително, както се отбелязва и от жалбоподателя – законът не забранява повишаването на цените, но изисква търговецът да обоснове повишението, като посочи факторите, които формират цената, представи доказателства за тяхната промяна и как всъщност те са се отразили на тази промяна, като в случая са представени документа за два от изтъкнатите от жалбоподателя фактори – увеличение на разходите за закупуване на електронни документи и на тези за труд, като за единия се посочи, че не може да се сравни, а другият сам по себе си, освен това, е и недостатъчен да обоснове констатираното увеличение. За останалите наведени общи твърдения, с които се сочи въздействието на определени фактори за повишаването на цените не са ангажирани никакви доказателства и също остават недоказани, за да се преценява състоятелността на възраженията на жалбоподателя по отношение на доводите в санкционния акт за необоснованост на това повишаване, което всъщност прави административно наказателното обвинение доказано и обосновано в този му аспект. Изложеното обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на административно нарушение по чл. 59, ал. 5, т. 6, вр. ал. 1, т. 6, вр. чл. 15, ал. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, вр. § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВЕРБ, както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган. В случая не са представени доказателства за наличие на обективна причина, възпрепятствала изпълнение на задължението търговците да формират цените си в периода на действие на изискването за двойно обозначаване по ЗВЕРБ обосновано, което да бъде прието за сериозен, основателен довод, изключващ отговорността, като тук е достатъчно да се припомни, че тя е обективна и безвиновна. В случая са събрани данни, че увеличението на цените е засегнало и други предлагани услуги, които са всъщност основните за жалбоподателя и не би могло да се възприеме, че деянието се отличава с липсата или с явно незначителна степен на обществена опасност в сравнение с други случаи, особено след периода, в който контролните органи са имали задължение само да предупреждават търговците при подобни практики. В случая, самият период, в който е предприето увеличението, нивата на ръста на цените без съмнение се явяват факт, всеки със самостоятелно правно значение за оценка на обществената опасност на деянието. Преценката им поотделно, но и в съвкупност, обаче, сочи, че не са налице материалноправните предпоставки за квалифициране на случая като маловажен и за приложение на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, поради липса или ниска в сравнение с други случаи обществена опасност на нарушението. От друга страна, наложената административна санкция съобразно установения специален минимум се явява справедлива и съответстваща на извършеното нарушение, което е и най - благоприятният за санкционираното дружество режим, съответстващ и на събраните по делото доказателства за смекчаващите и отегчаващи отговорността факти, както и факта че в хода на проверката са били установени общо 12 случая на увеличение на цена на предоставяни от търговеца услуги, който от своя страна оборва наведения от жалбоподателя довод за непропорционалност на наложената му административна санкция само за един от тях. С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно постановление - потвърдено. По отношение на разноските, следва да бъде отбелязано, че съобразно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, в съдебните производства пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. С оглед изхода на спора и преценката, че са налице материалноправните предпоставки за ангажиране на отговорността, не е налице основание за присъждане на направени по делото разноски в полза на жалбоподателя, като съдът не дължи произнасяне с изричен диспозитив при това положение. Съответно искане от другата страна за присъждане в нейна полза на разноски по делото е отправено и е необходимо то на свой ред да бъде обсъдено. По отношение на разноските по направеното искане от наказващия орган, чрез процесуалния му представител, следва да се отбележи, че предвид изхода на спора и нормата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, според която, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, то в тежест на дружеството - жалбоподател следва да бъдат възложени направените по делото разноски за възнаграждение на упълномощен юрисконсулт. Същото бе определено в размер в рамките на цитираната норма, по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ по отношение на деянието, описано в наказателното постановление, доколкото процесуалният представител се явява и пледира в съдебно заседание, като е изготвил и писмена защита. Съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ минималното възнаграждение за процесуално представителство в производства по реда на ЗАНН е 130 лв. и тъй като липсва фактическа и правна сложност на случая, изискваща специални и по - значими процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза, в полза на издателя на наказателното постановление в съдебно заседание и предвид преценката при индивидуализацията на санкцията, ще следва да бъдат присъдени, съответно в тежест на жалбоподателя - възложени разноски на основание чл. 63д от ЗАНН именно в такъв размер, след приложение на ЗВЕРБ. Мотивиран така, съдът