Решение № 403 от 2.4.2009 г. на Окръжен съд - Варна по дело № 1052/2008 г.

Предявен е иск от Г.К.В.-П. срещу В.К.В., Д.В.В. и А.В.В. за прогласяване нищожността на продажба с нот. акт № 193, т. ХV, дело № 3987 по описа за 1993 г. на ВН на недвижими имоти, находящи се в гр. Варна, м. "Свети Константин", представляващи незастроени места: с площ от 855.00 кв. м – ПИ № 67 и с площ от 1360.00 кв. м – ПИ № 90, основан на твърдения за липса на форма, поради нищожност на нотариалното действие – не са посочени трите имена на участващо в нотариалното производство лице – пълномощника на продавачите по чл. 476, б. "в" от ГПК /отм./ по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Постъпили са отговори от ответниците, които го оспорват. По същество страните поддържат становищата. Д.В. претендира разноски. Ищцата представя бележки. Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното: От приложената преписка се установява, че са отхвърлени искове на ищцата срещу ответниците за приемане за установена нищожността на продажбата, основани на твърдения, че договорът е сключен от пълномощник без представителна власт. С решението е прието, че пълномощникът е разполагал с представителна власт, но не и че нотариалният акт съдържа имената му. Поради това не може да се приеме, че с решението по необходимост е преклудирано правото на иска, по който е образувано настоящото производство. На нищожността може да се позове и трето лице, поради което съдът приема, че легитимацията по иска не е свързана със субективното право, произтичащо от наследяването. Разрешението по т. 3 от ТР № 30 от 17.VI.1981 г., ОСГК се отнася до конститутивен иск и не е приложимо към иска за нищожност. Искът е допустим и надлежно предявен. По същество: От представения заверен препис /л. 10/ се установява, че е сключен твърдяният договор за продажба. В акта е вписано, че пред нотариуса са се явили Фанка Т. Димитрова, като пълномощница на продавачите и ответниците Д.В. и А.В. като купувачи. Съгласно чл. 476, б. " в " от ГПК /отм./ нотариалният акт трябва да съдържа името, бащиното име и фамилното име на лицата, участващи в производството. Понятието " лице, участващо в производството " е изяснено – това е лицето, чието изявление се удостоверява нотариално /изрично проф. Сталев, БГПП, изд. 2000 г., стр. 833/. Проверките по самоличността на лицето и за минимално необходимото съдържание на нотариалния акт са последователни т. е. дори нотариусът да познава явилото се лице и да не извърши проверка на самоличността, той все пак проверява дали в проекта за акта са вписани трите имена /така проф. Сталев, цит. съч., стр. 838/. Актът не съдържа бащиното име на пълномощника. Бащиното име на пълномощника – Теофанова обаче е известно, включително и за трети лица, тъй като списъците на адвокатите във ВАК е публичен. Съдът приема, че няма разграничение между пороците в съдържанието по чл. 476 от ГПК /отм./. Липсата на който и да е от тях води до нищожност. В този смисъл не може някои от тях да се считат за съществени, а други – за несъществени. Трябва да се проведе разграничение обаче между липсата на необходимо съдържание, което води до неизвестност на факта и липса на вписване, при пълна известност относно факта, който е следвало да бъде вписан. Съдът приема, че във втората хипотеза на липсата на вписване не може да се придаде правно значение. Липсата на такова вписване не опорочава формата. Искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника Д.В. сумата 300 лв., представляваща сторените от него разноски. Водим от гореизложеното съдът