Решение № 101 от 16.6.2023 г. на Окръжен съд - Монтана по дело № 42/2023 г.

Производството е по чл.32 и сл.от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (ЗПИИРКОРНФС). Образувано е по искане на Областна пътна служба-гр.Г, Република А за признаване на финансова санкция, наложена от същия орган с решение № ВН- ND/03/191000075774/19 по отношение на българския гражданин Т. Ц. Д. от гр. Л, обл. М за нарушение по транспорта. Доказателствата по делото са писмени, изразяват се в Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции в оригинал и превод При разглеждане на делото в открито съдебно заседание засегнатото лице не се явява лично, представлява го С., който взема становище за неоснователност на искането поради погасяване на задължението по давност. Прокурорът в съдебно заседание поддържа, че искането е основателно и като такова предлага да бъде уважено. Окръжен съд-Монтана, като разгледа събраните доказателства в тяхната цялост и логическо единство, какго и във връзка със становищата на страните, намира за безспорно установено следното: На 16.ІХ.2019 г. в гр. Н, Република А е управлявал МПС с ДК № Мххх ЕХ като е превишил максимално разрешената скорост от 80 км/ч с 19 км/ч, (след изваждане на допустимата погрешност на измерването) Това нарушение е надлежно установено, като извършването му се санкционира както от законодателството на посочената чужда държава, така и от българското законодателство и съобразно това от посочения по-горе несъдебен орган е определено наказание "глоба" в размер на 80 евро, като не се представят доказателства, съответно липсват данни за частично или цялостно погасяване на това задължение от страна на задълженото лице. .Възражението за изтекла давност обаче е основателно, тъй като посоченото по горе решение е постановено на 21.ІІ.2020 г., влязло е в сила на 3.ІV.2020 г. и съответно е видно, че е изтекъл срокот повече от три години, т.е. надвишаващ двугодишния давностен срок, след който задължението се счита за погасено. Поради гореизложеното и на основание чл.9, ал.1, т.6 от ЗПИИРКОРНФС Окръжен съд-Монтана