Решение № 1154 от 4.3.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1619/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) и е образувано по жалба на М. Л., с [ЛНЧ], гражданство: Украйна, дата на раждане: [дата]., лично и като родител и законен представител на детето Г. Л., [ЛНЧ], роден на [дата]., с настоящ адрес: [населено място], [улица], к-с Новия хан, вх. А, ап. 10, депозирана чрез процесуален представител по пълномощие адв. Я. К., Фондация за достъп до права (ФАР), съдебен адрес: [населено място], [улица]партер, против Заповед № ЗСПД/Д-Е-Р/3398 от 03.10.2024 г. на Директора на Дирекция “Социално подпомагане” - Разлог, с която на М. Л. е отказано отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради издаването й в нарушение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и необоснованост. Твърди се, че оспорената заповед е издадена в пряко противоречие с Конституцията на Република България, с международните договори, по които Република България е страна и с правото на Европейския съюз, както и в пряко противоречие със специалния закон – Закон за убежището и бежанците (ЗУБ). Сочи се, че съгласно чл. 26, ал. 2 от Конституцията на Република България чужденците в Репубика България имат всички права и задължения според Конституцията, международните договори, по които Република България е страна, българските закони и ратифицираните международни договори, с изключение на тези, които изискват българско гражданство. Сочи се, че в конкретния случай разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗСПД, съгласно която право на социално подпомагане имат и чужденците, когато това е предвидено в друг закон или международен договор, по който Република България и страна, следва да се разглежда във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 4 от Закона за убежището и бежанците, съгласно която разпоредба чужденците с временна закрила имат право на социално подпомагане, тъй като ЗУБ се явява специален закон по отношение на ЗСПД и е по-нов закон, който следва да се прилага с предимство пред по-стария. Конкретно се сочи противоречие с разпоредбата на чл. 3, ал. 5 от ЗСПД, с чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на детето, чл. 28, Пар. 1 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила, съгласно който държавите-членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата-членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава-членка. Сочи се пряко противоречие с Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011 г. относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Разпоредбата на чл. 29, Пар. 1 от Директива 2011/95/ЕС предвижда, че по отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, а предоставянето на семейните помощи за деца следва да разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход, както е посочено в т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС. Сочи се, че в конкретния случай са налице всички предпоставки на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, а именно: през учебната 2024 – 2025 година детето е записано във втори клас в Средно училище „Неофит Рилски“ в [населено място], живее постоянно в Република България, майката и детето са със статут на временна закрила в Република България по реда и условията на Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и в изпълнение на Решение № 144 от 10 март 2022 г. на Министерски съвет, с регистрационна карта № 825234637, издадена от Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, валидна до 04.03.2025 г., детето не е настанено извън семейството. Иска се отмяна на обжалвания административен акт и връщането му на издалия го орган, със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Прави се искане за присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. Производството по делото е образувано след определение на Административен съд – София град (АССГ) № 22723 от 07.11.2024 г., постановено по адм.д. № 10805/2004 г. по описа на АССГ, с което делото е изпратено по подсъдност на Административен съд – Благоевград. В съдебно заседание, оспорващата, не се явява и не се представлява. Жалбата се поддържа в депозирана по делото по делото писмена молба, чрез процесуалния представител по пълномощие адв. К.. Ответникът – Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Разлог, чрез процесуалния си представител по пълномощие надлежно упълномощен юрисконсулт, в съдебно заседание и в депозирано по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на подадената жалба и моли същата да бъде отхвърлена. Излагат се съображения, че жалбоподателката, като гражданин на Украйна, ползваща се с временна закрила по реда на ЗУБ, не е правоимащо лице по отношение на заявената помощ, тъй като няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца. Сочи се, че семейството на оспорващата не отговаря на нито едно от условията, визирани в чл. 3, т. 1 – т. 5 от ЗСПД, включително чл. 3, т. 5, предложение второ от ЗСПД, тъй като семейството на М. Л., от една страна, не са постоянно пребиваващи в страната чужди граждани, а от друга – помощта по чл. 2, ал. 2, т. 8 във връзка с чл. 10а от ЗСПД не е предвидена в друг закон или международен договор, по който Република България е страна. Правото на процесната помощ като форма на социално подпомагане от страна на държавата не следва и от статута на членовете на семейството като лица с временна закрила във връзка с правилото на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ, същата е обща разпоредба, допълвана от специалните правила на нормативните актове, уреждащи достъпа до социално подпомагане на закриляните чужденци на територията на Република България, каквото специално правило в случая е и чл. 3 от ЗСПД, който ограничава достъпа до семейни помощи по отношение на чужденците с временна закрила, тъй като не са със статут на постоянно пребиваващи в страната. Излагат се съображения, че на основание чл. 29, ал. 1, т. 3 от ЗУБ чужденец, търсещ международна закрила, има право на социално подпомагане по реда и в размера, определени за българските граждани, в това число и правото на българските граждани за достъп до семейни помощи, само по време на производството за предоставяне на международна закрила. В този смисъл нормата на чл. 39, ал. 5 във връзка с чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ следва да се тълкува, че националният закон не предвижда по принцип достъп до социално подпомагане, вкл. семейни помощи на чужденците с временна закрила, както е предвиден за българските граждани или другите чужденци, търсещи закрила. Оспорва се приложимостта на Директива 2011/95/ЕС към конкретния случай, доколкото същата е приложима единствено към лица, които са в процедура по оценка за предоставяне на международна закрила или имат предоставена такава, международната закрила по смисъла на чл. 2, б. „а“ от Директивата включва само статут на бежанец и статут на субсидиарна закрила (хуманитарен статут по смисъла на чл. 9 от ЗУБ), но не включва временна закрила като друг вид закрила, а в конкретния случай жалбоподателтата се ползва не от международна, а от временна закрила. Развиват се съображения, че помощта за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас има за цел да подкрепи всяко семейство, целящо да създаде успешни образователни навици на съответното дете, в този смисъл тази помощ няма за цел и не може да се приеме като част от дължимата от обществото грижа „за съществуване и медицинско обслужване“ на лицата, ползващи се с временна закрила. Сочи се, че чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на детето е неприложима в конкретния случай, доколкото процесното право на семейна помощ не е лично право на детето, записано като ученик, а право на целево предоставяна помощ на лицата, отглеждащи и полагащи грижи за детето, както и същата помощ няма пряка връзка с гарантиране на „жизнен стандарт“ на съответното дете. Не претендира присъждане на разноски. След като анализира събраните по делото доказателства, ведно с доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактичска страна: Административното производство е започнало по заявление - декларация на оспорващата М. Л. за отпускане на еднократна помощ за ученици, записани в първи, втори, трети и четвърти клас по чл. 10а от ЗСПД, регистрирано в Дирекция „Социално подпомагане“ – Разлог с вх. № ЗСПД/Д-Е-Р/3398 от 30.09.2024 г. (гръб на л. 12 – л. 13 от адм.д. № 10805/24 по описа на АССГ). Заявлението е прието като редовно подадено и същото е разгледано по същество. Помощта е заявена от оспорващата – гражданин на Украйна и родител на детето Г. Л., записано за учебната 2024/2025 г. във втори клас в Средно училище „Неофит Рилски“ в [населено място] съгласно Служебна бележка № 4 от 20.09.2024 г. (гръб на л. 8 от адм.д. № 10805/24 г. по описа на АССГ). Настоящият адрес на оспорващата М. Л. и сина й Г. Л. е в [населено място]. Социален работник при Дирекция „Социално подпомагане“ – Разлог е попълнил на 01.10.2024 г. съответната част от заявлението - декларация, посочвайки мотивите за отказ: „На осн. Чл. 3, ал. 5 от ЗСПД – членовете на семейството са граждани на друга държава. Няма сключена спогодба за изплащане на семейни помощи за деца. Ласковська е с украинско граждансто и предоставена временна закрила“. Изявлението е съгласувано от друго длъжностно лице на 03.10.2024 г. (л. 13 от от адм.д. № 10805/24 г. по описа на АССГ). На 03.10.2024 г. на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от Правилника за прилагане на ЗСПД във връзка с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № ЗСПД/Д-Е-Р/3398. (л. 11 от от адм.д. № 10805/24 г. по описа на АССГ), с която на оспорващата М. Л. е отказано отпускане на еднократна/месечна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето й Г. Л.. Административният орган е мотивирал отказа си със съображения, че членовете на семейството са граждани на Украйна, М. Л. е с украинско гражданство и предоставена временна закрила, няма сключена спогодба между Република България и Украйна за изплащане на семейни помощи за деца. Заповедта е връчена на оспорващата на 07.10.2024 г. видно от отбелязване върху същата. По делото не е спорно, че оспорващата и нейният непълнолетен син са чуждестранни граждани, ползващи се с временна закрила по реда на чл. 2, ал. 2 от ЗУБ и са надлежно регистрирани в Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет. Не е спорно и, че детето Г. Л. е записано за учебната 2024/2025 г. във втори клас в Средно училище „Неофит Рилски“ в [населено място]. Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът достига до следните правни изводи: Жалбата е подадена от надлежна страна, адресат на оспорения индивидуален административен акт и при наличие на правен интерес от оспорването – жалбоподателят е заявител и пряко засегната като родител от отказа на претендираното право на помощ при отглеждане на дете - ученик, записан във втори клас. Жалбата е подадена на 21.10.2024 г. в Административен съд – София град чрез ССЕВ (л. 4 от адм.д. № 10805/2024 г. по описа на АССГ), с което е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК, доколкото процесната заповед е съобщена на 07.10.2024 г., което налага извод за нейната процесуална допустимост. Спорът е родово и местно подсъден на този съд на основание чл. 132, ал. 1 от АПК и предвид постоянната практика на Върховен административен съд. Върховен административен съд приема, че макар в настоящата редакция на чл. 133, ал. 1 от АПК да не присъства настоящият адрес като критерий за подсъдността, в конкретния казус той е единственият наличен такъв, а освен това съвпада със седалището на органа, който е издал оспорения административен акт. От друга страна, следва да се държи сметка и на § 1, т. 5, б. „ж“ от ДР на Закона за закрила на детето относно „други обстоятелства имащи отношение към детето“, включени в понятието „най-добър интерес на детето“ и като се вземе предвид, че в случая се касае за отказ за отпускане на еднократна помощ по чл. 10, ал. 4 във връзка с чл. 10а от Закона за семейни помощи за деца, образуваното производство следва да се разгледа от най-близкия съд по настоящ адрес на децата и законния им представител, вписан в регистрационната карта съгласно чл. 44, ал. 1, т. 11 от Закона за убежището и бежанците. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения: Съгласно чл. 10, ал. 4 от ЗСПД семейните помощи за деца се отпускат със заповед на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. ЗСПД не урежда териториалната компетентност на органите по чл. 10, ал. 4 от ЗСПД, поради което приложение намира препращащата норма на чл. 2, ал. 7 от ЗСПД, според която условията и редът за отпускането, изплащането/предоставянето в натура, изменението, спирането, възобновяването, възстановяването и прекратяването на семейните помощи се определят с правилника за прилагане на закона. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Правилника за прилагане на ЗСПД семейни помощи се отпускат от Дирекции „Социално подпомагане“ въз основа на заявление-декларация, заедно с необходимите документи, което се подава от посочените в ЗСПД лица в дирекция „Социално подпомагане“ по настоящия им адрес. Настоящият адрес на оспорващата М. Л., която е заявител на помощта по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД, е в [населено място], а оспорената заповед е издадена от Директора на ДСП - Разлог и има за предмет произнасяне относно правото на семейна помощ за дете. Оспорената заповед в конкретния случай е издадена за Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Разлог от В. Й. В. съгласно Заповед № 0104-РД01-0283 от 26.08.2024 г. Оспорената в настоящото производство Заповед е издадена и подписана в условията на заместване, в който случай е допустимо по силата на изрична писмена заповед заместването на отсъстващия титуляр от друго, подчинено на него лице. Заместването се извършва в случаите, когато лицето, титуляр на правомощия, е в обективна невъзможност да ги изпълнява. По делото е представена Заповед № ЧР-7-8 169/04.09.2024 г., съгласно която Директорът на Дирекция „Социално подпомагане“ – Разлог е в платен отпуск за периода от 30.09.2024 г. до 07.10.2024 г. и Заповед № 0104-РД01-0283/26.08.2024 г., издадена от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Разлог, с която В. Й. В. е определен като лице, което да изпълнява в пълен обем правомощията на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Разлог в случаите на негово законоустановено отсъствие за срок до 30 календарни дни, т.е. по делото са представени доказателства за обективна невъзможност на лицето, титуляр на правомощията, да ги изпълнява в конкретния период – поради ползване на платен отпуск, както и изрична писмена заповед, В тези случаи, предвид необходимостта от непрекъснато функциониране на административния орган по силата на изрична писмена заповед отсъстващият титуляр нарежда заместването му от друго, подчинено на него лице. За определения период заместващият изпълнява правомощията на замествания в пълен обем, като върши това от името на замествания орган. В този смисъла е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по д. № ТР-4/2002 г., ОС на съдиите. В този смисъл съдът намира, че оспорваната заповед е издадена от административен орган, разполагащ с материална и териториална компетентност. Производството е протекло при условията на чл. 31 от ППЗСПД. Не се установяват нарушения във връзка с правото на защита на молителя или неизследване от страна на органа на относими факти и обстоятелства, свързани с произнасянето по същество, поради което липсват основания за отмяна на акта по чл. 146, т. 3 от АПК. Предвид изложеното, оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност и при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. Между страните не се формира спор от фактическа страна. Спорът е правен и се изразява в това налице ли са основания за отпускане на еднократна социална помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за детето Г. Л.. Спорът по същество е относно материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона. В случая съдът счита, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона – самостоятелни основания за отмяната й по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК, по следните съображения: В случая се претендира предоставянето на семейна помощ по ЗСПД. Съгласно чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД на семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас на училище, се отпуска еднократна помощ за покриване част от разходите в началото на учебната година, когато децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето. С нормата на чл. 3 от ЗСПД законодателят е очертал кръга на лицата, които имат право на семейни помощи за деца, а именно: 1. бременните жени - български граждани; 2. семействата на българските граждани - за децата, които отглеждат в страната; 3. семействата, в които единият от родителите е български гражданин - за децата с българско гражданство, които отглеждат в страната; 4. семействата на роднини, близки или приемни семейства - за децата, настанени по реда на чл. 26 от Закона за закрила на детето; 5. бременните жени - чужди граждани, и семействата на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който Република България е страна. По делото не се спори, че детето на оспорващата Г. Л. е записано във втори клас за учебната 2024/2025 г., живее постоянно в страната с родителите си и не е настанено за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 от ЗЗД. Липсва спор между страните по делото, също така, че жалбоподателят М. Л. и детето й Г. Л. са чужденци, бягащи от войната в Украйна, с предоставена на основание чл. 2, § 1, букви а) и в) във връзка с § 4, буква б) от Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. временна закрила съгласно Директива 2001/55/ЕО на Съвета от 20 юли 2001 г. относно минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица и за мерките за поддържане на баланс между държавите членки в полагането на усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от този прием. В настоящия казус отказът за отпускане на помощта по чл. 10а от ЗСПД е мотивиран с разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД, тъй като между Република България и Република Украйна няма сключен договор за предоставяне на семейни помощи и в обхвата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД не са включени изрично чужденците, на които е предоставена особена закрила по ЗУБ, включваща убежище, статут на бежанец, хуманитарен статут и временна закрила. Т.е. спорът е как трябва да се третират по ЗСПД чужденците, на които е предоставена временна закрила. Спорът между страните касае правото на лицата, на които е предоставена временна закрила, да получават предоставяните по ЗСПД помощи, помощ по чл. 10а, ал. 1 в конкретния случай. Според настоящия съдебен състав отговорът на този въпрос следва да е положителен и за лицата, на които е предоставена временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, следва да се предостави достъп и до семейните помощи за деца, регламентирани в ЗСПД и по-конкретно - до еднократната помощ за ученици по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД. Както следва от съображение 16 към Решение за изпълнение (ЕС) 2022/382 на Съвета от 04.03.2022 г. временната закрила, която е най-подходящият инструмент в настоящата ситуация, следва да позволи на разселените лица да се ползват в целия Съюз на хармонизирани права, които предлагат адекватно равнище на закрила. Според съображение 17 към Решението за изпълнение същото е съвместимо и може да се прилага в допълнение към националните схеми за временна закрила, за които може да се счита, че прилагат Директива 2001/55/ЕО. Ако държава членка има национална схема, която е по-благоприятна от условията, определени в Директива 2001/55/ЕО, държавата членка следва да може да продължи да я прилага, тъй като посочената директива предвижда държавите членки да могат да приемат или да запазят по-благоприятни условия за лицата, ползващи се с временна закрила. Ако националната схема, обаче, е по-неблагоприятна, държавата членка следва да осигури допълнителните права, предвидени в Директива 2001/55/ЕО. Както следва от чл. 1 от Директива 2001/55/ЕО целта й е да определи минималните стандарти за предоставяне на временна закрила в случай на масово навлизане на разселени лица от трети страни, които не са в състояние да се върнат в страната по произход и за поддържане на баланса между държавите-членки в полаганите от тях усилия за прием на такива лица и понасяне на последиците от тоя прием. Според съображение 12 към Директива 2001/55/ЕО по същността си минималните стандарти за предоставяне на временна закрила предполагат, че държавите членки разполагат с правомощията за приемане или прилагане на по-благоприятни разпоредби по отношение на лицата, ползващи се с временна закрила, в случаите на масово навлизане на разселени лица. Според съображение 15 към Директива 2001/55/ЕО задълженията на държавите членки по отношение на условията за прием и пребиваване на лицата, ползващи се с временна закрила, трябва да бъдат справедливи и да предоставят адекватно ниво на защита на тези, които се нуждаят от нея. В съображение 16 към Директивата изрично е посочено, че във връзка с отношението към лицата, ползващи се с временна закрила по Директива 2001/55/ЕО, държавите членки са обвързани от задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които те са страна и които забраняват дискриминацията. Във връзка с това задължение в чл. 3, ал. 2 от Директива 2001/55/ЕО изрично е предвидено, че държавите членки прилагат режима на временна защита при стриктно спазване на човешките права и основните свободи и на техните задължения за недискриминация. Съгласно чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО държавите членки разрешават за срок, непревишаващ срока на временната закрила, на лицата, ползващи се с временна закрила, да се ангажират с намиране на работа или упражняване на свободна професия при спазване на разпоредбите, регулиращи съответната професия, както и на дейности, като образователни възможности за възрастни, професионално обучение и придобиване на практически опит. Приложими са общите разпоредби на законодателството в сила, отнасящи се до заплащането на труда, достъпа до системите за социално осигуряване, заетостта или дейностите, свързани с упражняването на свободни професии, както и други условия, свързани със заетостта. Съгласно чл. 47, ал. 1 от Конституцията на Република България (КРБ) отглеждането на децата до пълнолетието им се подпомага от държавата. Освен това КРБ е прогласила и правото на гражданите на социално подпомагане (чл. 51, ал. 1). Съответно, съгласно чл. 26, ал. 2 от Конституцията чужденците, които пребивават в Република България, имат всички права по нея с изключение на правата, за които КРБ и законите изискват българско гражданство. Според чл. 2, ал. 3 от ЗСП право на социални помощи имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които поради здравни, възрастови, социални и други независещи от тях причини не могат сами чрез труда си или доходите, реализирани от притежавано имущество, или с помощта на задължените по чл. 140 от Семейния кодекс лица да ги издържат, да осигуряват задоволяване на основните си жизнени потребности. Съгласно ал. 6 на същата разпоредба от правото по ал. 3 се ползват и чужденците с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в Република България, чужденците, на които е предоставено убежище, статут на бежанец или хуманитарен статут, и чужденците, ползващи се от временна закрила, и лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна. Условията и реда за предоставяне на закрила на чужденци на територията на Република България, както и на техните права и задължения, са регламентирани в Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), който видно от § 1а ДР на ЗУБ въвежда разпоредбите на Директива 2001/55/ЕО на Съвета. В чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ изрично е предвидено, че чужденците с предоставена временна закрила (каквото е предоставена на оспорващата и сина й) имат право на социално подпомагане, което кореспондира със задължението на държавите членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО - да предоставят на лицата, попадащи в обхвата на временната закрила, достъп до системите си до социално подпомагане. От изложеното следва, че при прилагане на националните схеми за социално подпомагане държавите членки не трябва да третират лицата, ползващи се с временна закрила по-неблагоприятно както спрямо собствените си граждани, така и спрямо лицата, които вече са получили международна закрила – с предоставено убежище и получилите статут на бежанец. Нещо повече, в случаите, които се отнасят до лица, ползващи се от временна закрила и които са под [възраст] възраст, първостепенно значение следва да имат висшите интереси на детето, гарантирани от Конвенцията за правата на детето (Конвенцията), приета от ОС на ООН на 20.11.1089 г., ратифицирана с Решение от 11.04.1991 г., обн. ДВ, бр. 32/23.04.1991 г., ДВ, бр. 55/12.07.1991 г., в сила от 03.07.1991 г. Съгласно чл. 2 от ратифицираната Конвенция за правата на детето, която по силата на чл. 5, ал. 4 от КРБ е част от вътрешното право на страната и има предимство спрямо останалите норми от вътрешното законодателство, които й противоречат, държавите – страни по Конвенцията, зачитат и осигуряват правата, предвидени в тази Конвенция, на всяко дете в пределите на своята юрисдикция без каквато и да е дискриминация, независимо от расата, цвета на кожата, пола, езика, религията, политическите или други възгледи, националния, етническия или социалния произход, имущественото състояние, инвалидност, рождение или друг статут на детето или на неговите родители или законни настойници. В чл. 27, § 1 от Конвенцията е предвидено, че държавите – страни по Конвенцията признават правото на всяко дете на жизнен стандарт, съответстващ на нуждите на неговото физическо, умствено, духовно, морално и социално развитие, а в § 3 – че държавите – страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия, в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ, програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Като част от общата система на социалните права, по отношение на признатото по чл. 27, § 1 от Конвенцията за правата на детето право на жизнен стандарт и на социална сигурност, следва да се спазват и общите изисквания във връзка с икономическите, социалните и културните права, които се съдържат в Европейската социална харта, ратифицирана със закон, приета от 38-мо НС на 29.03.2020 г., ДВ, бр. 30/11.04.2000 г. (конкретно в чл. 13 и чл. 16 от същата) и в Хартата на основните права на ЕС (ХОПЕС). Съгласно чл. 13 от Европейската социална харта всеки, който не разполага с достатъчно средства, има право на социална и медицинска помощ. Чл. 16 от Европейската социална харта въвежда принципа, че семейството, като основна клетка на обществото, има право на подходяща социална, правна и икономическа закрила, за да се осигури неговото пълно развитие. За да се осигурят условията, необходими за всестранното развитие на семейството, разпоредбата на чл. 16 от Европейската социална харта задължава държавите да съдействат за икономическата, правната и социална защита на семейния живот с такива средства, сред които социални и семейни помощи. Съгласно член Е от Част V „Недопускане на дискриминация“ упражняването на правата по тази харта следва да бъде осигурено без дискриминация на каквато и да било основа, като раса, цвят на кожата, пол, език, религия, политически или други убеждения, национална принадлежност или социален произход, здравословно състояние, връзка с дадено национално малцинство, рождение или друго състояние. Съгласно чл. 34, § 1 от ХОПЕС Съюзът признава и зачита правото на достъп до обезщетенията за социална сигурност и до социалните служби, които осигуряват закрила в случаи като майчинство, заболяване, трудова злополука, зависимо положение или старост, както и в случай на загуба на работа, в съответствие с правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Според § 2 от ХОПЕС всеки, който пребивава и се придвижва законно на територията на Съюза, има право на обезщетения за социална сигурност и на социални придобивки в съответствие с правото на Съюза и с националните законодателства и практики. В § 3 от ХОПЕС е предвидено, че с цел да се бори срещу социалното изключване и бедността Съюзът признава и зачита правото на социална помощ и на помощ за жилище, предназначени да осигурят достойно съществуване на всички лица, които не разполагат с достатъчно средства според правилата, установени от правото на Съюза и от националните законодателства и практики. Както е видно от Разясненията относно Хартата на основните права цитираната разпоредба на чл. 34, § 3 от ХОПЕС се основава именно на чл. 13 от Европейската социална харта. Съгласно чл. 21, § 1 ХОПЕС забранена е всяка форма на дискриминация, основана по-специално на пол, раса, цвят на кожата, етнически или социален произход, генетични характеристики, език, религия или убеждения, политически или други мнения, принадлежност към национално малцинство, имотно състояние, рождение, увреждане, възраст или сексуална ориентация. Според § 2 от същата разпоредба, съответна на чл. 18, § 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз, в областта на прилагане на Договорите и без да се засягат техните особени разпоредби, се забранява всяка форма на дискриминация, основана на гражданството. Независимо, че претендираната в процесния случай помощ е по реда на ЗСПД и е с различно наименование „семейна помощ“, тя представлява вид социално подпомагане. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗСПД семейните помощи са средства в пари и/или в натура, които подпомагат отглеждането на децата в семейна среда от родителите или от лицата, полагащи грижи за тях, в този смисъл нейната характеристика като вид социално подпомагане не се променя от различното наименование. Помощта по чл. 10а, ал. 1 ЗСПД е еднократна за семействата, чиито деца са записани в първи клас или са записани или продължават обучението си във втори, трети и четвърти клас. Тази помощ се отпуска без доходен тест и е за покриване на разходите в началото на учебната година, за да могат родителите да закупят без затруднения част от основните пособия и дрехи, необходими за учениците и се получава при положение, че децата живеят постоянно в страната и не са настанени за отглеждане извън семейството по реда на чл. 26 ЗЗД. В този смисъл така разписаната помощ, въпреки че е уредена в ЗСПД, а не в ЗСП, който закон съгласно чл. 2, ал. 1, 3 и 6 предоставя право на социални помощи и на лицата, ползващи се с временна закрила, без съмнение е част от общата система за социално подпомагане, попада изцяло в обхвата на чл. 16 от Европейската социална харта и следва да се интерпретира като част от задълженията, които държавите са поели по силата на чл. 27, § 3 от Конвенцията за правата на детето, респективно като част от задълженията на държавите членки по чл. 12 от Директива 2001/55/ЕО - доколкото от съображение 16 към Директивата и чл. 3, § 2 от нея следва, че държавите членки са длъжни да прилагат режима на временна закрила при стриктно спазване на основните права и свободи, и при спазване на задълженията, произтичащи от инструментите на международното право, по които са страна и които забраняват дискриминацията. От анализа на приложимата нормативна уредба следва изводът, че децата, ползващи се от временна закрила, не могат да се поставят в по-неблагоприятно положение от останалите деца (граждани на РБългария, чужденци със статут на бежанец или хуманитарен статут, чужденци с разрешение за дългосрочно или постоянно пребиваване в РБългария, чужденци, на които е предоставено убежище, лицата, за които това е предвидено в международен договор, по който Република България е страна). Семейните помощи са сред основните помощи, гарантиращи правото им на жизнен стандарт в съответствие с техните висши интереси, поради което семействата им и/или лицата, полагащи грижи за тях, не могат да бъдат изключени от кръга на правоимащите по чл. 3, т. 5 от ЗСПД. Разпоредбата на чл. 3, т. 5 от ЗСПД следва да се тълкува в контекста на поетите задължения по чл. 1 и чл. 3, ал. 2 от Директива 2001/55/ЕО, разпоредбата на чл. 39, ал. 1, т. 4 от ЗУБ и на забраната за дискриминация по чл. 21, § 2 от Хартата на основните права на ЕС, т.е. следва да се тълкува и прилага в смисъл, който да осигури в пълнота изпълнението и правилното прилагане на чл. 12 от Директивата за временна закрила и на нейната цел, както и на прякото прилагане на чл. 27, § 1 от Конвенцията за правата на детето във връзка чл. 5, ал. 4 от КРБ. В този смисъл достъпът до помощта по чл. 10а от ЗСПД следва да се предостави и на лицата, ползващи се с временна закрила по силата на Директива 2001/55/ЕО – каквито безспорно са оспорващата и детето й. Различно тълкуване би било в пряко нарушение на забраната за дискриминация, въведена с чл. 2, § 2 от Конвенцията за правата на детето, чл. 21, ал. 2 от ХОПЕС, член Е от част V на Европейската социална харта и съображение 16 във връзка с чл. 3, § 2 от Директива 2001/55/ЕО. При анализ на цитираните разпоредби на Конституцията на Република България, ЗУБ, ЗСП, ЗСПД и цитираните разпоредби на общностното и международното право следва извод за незаконосъобразност на обжалваната заповед. Постановеният с оспорената заповед отказ за отпускане на еднократна помощ за дете, записано във втори клас, в конкретния случай не съответства и на разпоредбата на чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила и разпоредбите на Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Съгласно чл. 28, § 1 на Директива 2004/83/ЕО държавите членки полагат грижи получилите статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила да получават в държавата членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава членка. В т. 45 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕС е прието, че с цел да се избегнат социални трудности, е уместно на лицата, на които е предоставена международна закрила, да се осигури адекватна социална помощ и средства за издръжка, без дискриминация в контекста на социалното подпомагане. По отношение на социалното подпомагане, условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, какъвто е и настоящият случай, следва да се определят от националното право. Възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице, помощи в случай на заболяване или бременност и семейни помощи за деца, доколкото такива обезщетения се предоставят на гражданите съгласно националното право. Предоставянето на семейните помощи за деца следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход, респективно – семейната помощ за дете следва да се разглежда като едно от основните обезщетения, за които не е предвидена възможност да се ограничават. Следователно по аргумент на чл. 45 от преамбюла на Директива 2011/95/ЕС семейните помощи за деца са сред основните обезщетения, за които не е предвидена възможност да се ограничават по отношение на лицата, на които е предоставена международна закрила. България като държава-членка е обвързана по отношение на резултата, който трябва да бъде постигнат с посочения акт, а именно – получаване на необходимото социално подпомагане, което да е равностойно на предвиденото за гражданите на държавата-членка. Предвид гореизложеното, националната правна уредба, ограничаваща възможността за предоставяне на помощи за деца на чужденци, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на Република България, с предоставена временна закрила, противоречи на Общностното право. С оглед изложеното оспорената заповед на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ следва да бъде отменена, като преписката бъде върната на административния орган за ново произнасяне при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени в настоящото решение. При този изход на спора, предвид представения по делото договор за правна защита и съдействие, според който процесуалното представителство се осъществява безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат Я. М. К. с [ЛНЧ] следва да бъде присъдена сумата от 1 000.00 (хиляда) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита, определено на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 38, ал. 1, т. 2 от същия закон във връзка с чл. 5, т. 1 и чл. 8, ал. 3 Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, при условията на предоставена безплатна правна помощ. Разноските следва да се възложат на Агенция „Социално подпомагане“, в чиято структура се намира административният орган.