Решение № 5337 от 1.12.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 1969/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 от АПК. Образувано е по жалба на П. Т. Р. от [населено място] против заповед № 4581з-1714/12.08.2025 г. на ректора на Академията на Министерство на вътрешните работи (АМВР), с която Р. е отписан от АМВР като курсант с фак. № РБП2306287, втори курс, обучаващ се в редовна форма в специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ във факултет „Полиция“. Жалбоподателят, действащ в процеса чрез действащ чрез адв. В. М., оспорва заповедта с възражение, че същата е издадена въз основа на невлязъл в сила административен акт – отказ за достъп до класифицирана информация № 19/23.07.2025 г., издаден от директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР. Ответникът по жалбата – ректора на Академията на МВР не взема отношение по съществото на жалбата и не участва в хода на делото по същество. По допустимостта на оспорването съдът се е произнесъл с определение № 4393/29.09.2025 г. по делото, което продължава да поддържа. Жалбата е подадена от надлежна страна, чието право на обучение като курсант е засегнато. Правото на жалба е упражнено на 01.09.2025 г., с което е спазен срокът по чл. 149, ал. 1 от АПК при съобщаване на заповедта на 18.08.2025 г. (л.9). Жалбата е поправена в срок с молба от 24.09.2025 г., съгласно дадените от съда указания, респ. същата е редовна, съгласно изискванията на чл. 150 от АПК. Спорът е родово и местно подсъден на този съд на основание чл. 132, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК с оглед постоянния адрес на жалбоподателя. До приключването на делото не се установиха отрицателни процесуални предпоставки за решаването му по същество. Воден от горното и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното: По делото е безспорно, че П. Т. Р. е приет през 2023 г. като курсант в АМВР за обучение в редовна форма в специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ във факултет „Полиция“ с фак. № РБП2306287. Не е спорно и че през учебната 2024/2025 г. Р. е продължил обучението си във втори курс по специалността. Не е спорно, че по отношение на Р. е извършено разширено проучване за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Секретно“ по реда на чл. 48 от Закона за защита на класифицираната информация (ЗЗКИ), завършило с отказ за достъп до класифицирана информация № 19/23.07.2025 г. на директора на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР (Отказ). Отказът е мотивиран с установена ненадеждност на Р. за опазване на тайна по см. на чл. 40, ал. 1, т. 8 във вр. с чл. 42, ал. 1, т. 1 от ЗЗКИ (л.20). С писмо от 29.07.2025 г. на Дирекция „Вътрешна сигурност“ при МВР е изпратен препис от Отказа до АМВР. Ответникът е запознат с Отказа на 04.08.2025 г. и е разпоредено: „За изготвяне на заповед за освобождаване“ (л.19). Със сега оспорваната заповед № 4581з-1714/12.08.2025 г. на ректора на АМВР, Р. е отписан от АМВР като курсант с фак. № РБП2306287, втори курс, обучаващ се в редовна форма в специалност „Противодействие на престъпността и опазване на обществения ред“ във факултет „Полиция“. Същата е мотивирана от фактическа страна с получения Отказ, а от правна с приложението на чл. 108, т. 6 от Правилника за устройството и дейността на АМВР (ПУДАМВР). По делото не е спорно, че Отказът не е влязъл в сила към датата на издаване на заповедта и че същият е обжалван по реда на чл. 65, ал. 4 от ЗЗКИ пред Държавната комисия по сигурността на информацията (ДКСИ). При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 108, т. 6 от ПУДАМВР. Съгласно тази разпоредба, курсантите и студентите, служители на МВР се отписват от академията със заповед на ректора при отказ или отнемане на достъп до класифицирана информация. Оспорената заповед е издадена в предписаната от закона писмена форма и съдържание по чл. 59, ал. 2 от АПК. При издаването й не са допуснати нарушения на административнопроцесуалните правила, довели до невярно установена фактическа обстановка или неотстранимо нарушаване на правото на защита на адресата на акта. По същество административният акт е пълноценно мотивиран и е издаден при безспорна фактическа обстановка. По отношение на материалната законосъобразност на акта и съответствието му с целта на закона, съдът намира, че същият е законосъобразен, респ. не се установяват основания по чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК за отмяната му. Нормата на чл. 108, т. 6 от ПУДАМВР е правило, което изисква от ответника да упражни правомощията си при условията на обвързана компетентност, когато бъдат установени изискуемите от хипотезата й факти, а именно отказ или отнемане на достъп до класифицирана информация спрямо курсант, студенти или служител на АМВР. В случая след като е установено, че по отношение на Р., в качеството му на курсант в АМВР, е постановен отказ за достъп до класифицирана информация № 19/23.07.2025 г., то оспорваната заповед се явява съответна на приложения от ответника материален закон. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е материално незаконосъобразна, тъй като към момента на издаването й Отказът не е влязъл в сила, респ. не е приключило производството по неговото оспорване. Съгласно чл. 142, ал. 1 АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. Съгласно чл. 57, ал. 1, т. 1 от ЗЗКИ, отказва се издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация от съответното ниво, когато в хода на проучването се установи, че проучваното лице не отговаря на някое от изискванията по чл. 40, ал. 1. Съгласно чл. 57, ал. 6 от ЗЗКИ, проучвано лице, на което е отказано разрешение за достъп до класифицирана информация, няма право да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация от същото или по-високо ниво на класификация, за срок една година от издаването на отказа. Съгласно чл. 108, т. 6 от ПУДАМВР, курсантите и студентите, служители на МВР се отписват от академията със заповед на ректора при отказ или отнемане на достъп до класифицирана информация. При така издирения закон, съдът намира, че отказът от издаването на разрешение за достъп до класифицирана информация от съответното ниво е акт, който има предварително изпълнение от момента на „издаването на отказа“ по см. на чл. 57, ал. 6 от ЗЗКИ, поради което чл. 108, т. 6 от ПУДАМВР следва да се тълкува като норма, която изисква отписване от АМВР от момента на „издаването на отказа“. Това е така, тъй като надеждността на проучваното лице по см. на ЗЗКИ е свързано с негово субективно качество, даващо му възможност въобще да осъществява дейността, изискваща съответното ниво на достъп по класифицирана информация. По аргумент от мотивите към решение № 3 от 25.09.2002 г. по конст. дело № 11/2002 г. на КСРБ следва да се приеме, че: „Надеждността за достъп до класифицирана информация е също вид специфична квалификация, която е свързана с националните интереси на страната“, както и че ограниченията и забраните, свързани с липсата на изискуем достъп са винаги свързани със „съображения на национална сигурност“, тъй като е налице „законно подозрение“ относно надеждността на лицето. Редът по чл. 62 и сл. от ЗЗКИ за оспорване пред ДКСИ на отказа за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация, както и прекратяването или отнемането на издадено разрешение, не предвижда изрично ограничение в суспензивния ефект на жалбите, каквото е изрично предвидено в чл. 68, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗЗКИ при обжалване на решението на ДКСИ пред ВАС. Тази липса обаче не може да бъде повод да се пренебрегне ясният по целта си текст от чл. 57, ал. 6 от ЗЗКИ, че „от издаването на отказа“ започва да действа забраната проучвано лице да кандидатства за заемане на длъжност или за изпълнение на конкретна задача, свързани с работа с класифицирана информация. Да се допусне друг резултат, при който суспензивния ефект на жалбата да отпада от момента на постановяване на решението на ДКСИ по чл. 66 от ЗЗКИ, но да не се зачита предварителното изпълнение на отказа от момента на „издаването на отказа“, респ. да не се зачита за времето от издаването му до приключването на производството пред ДКСИ, то това означава двойнствен и несъвместим подход при разглеждане на правното действие (изпълнителната сила) на съответния отказ за целите на чл. 57, ал. 6 от ЗЗКИР и чл. 108, т. 6 от ПУДАМВР. Нещо повече, ако в конкретния случай това бъде допуснато, би се създала и нетърпима ситуация, при която при обосновано подозрение в надеждността на Р., поради самото издавана на Отказа, то за неопределен период (за времето от издаването на отказа до приключването на производството пред ДКСИ) Р. да не може обективно да участва в обучението като курсант, при положение, че за това обучение се изисква разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Секретно“ и същото е времево ограничено до съответната учебна година. Нито ЗМВР, нито ПУДАМВР допускат временно отстраняване на курсант от момента на издаване на отказ за разрешение за достъп до класифицирана информация до приключване на производството по чл. 62 от ЗЗКИ. При тези съображения и на основание чл. 142, ал. 1 от АПК, съдът намира, че към момента на издаване на оспорваната заповед правилно ответникът не е изследвал факта на влизане в сила на Отказа или евентуалното настъпване на предварителното му изпълнение с издаване на решение на ДКСИ по реда на чл. 66 във вр. с чл. 68, ал. 3 от ЗЗКИ. В заключение, съдът намира, че заповедта съответства и на целта на закона, който изисква постигането на равновесие между защитата, от една страна, на класифицираната информация от нерегламентиран достъп като функция от националните интереси, респ. достъп до такава да имат само надеждни лица, и от друга – личното засягане на интересите на отписания курсант, чието проучване за надеждност е завършило с отказ за издаване на разрешение за достъп до класифицирана информация с ниво на класификация „Секретно“. По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът