Решение № 932 от 8.11.2021 г. на Софийски районен съд по дело № 10763/2021 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е въз основа на постъпила жалба от „С.И.“ АД с ЕИК •••••• чрез адв. М. срещу наказателно постановление № 161/14.06.2021 г., издадено от директора на Регионална инспекция по околна среда и водите – София, с което на основание чл. 135, ал.1 т.1 пр. 3 от Закона за управление на отпадъците на дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за нарушение на чл. 22, ал.4 от Наредба № 1/04.06.2014 г. за реда и образците, по които се предоставя информация за дейностите по отпадъците, както и реда за водене на публични регистри /Наредба № 1/04.06.2014 г./. В жалбата се твърди, че актът за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено обжалваното наказателно постановление, е съставен от лице, което не е надлежно оправомощено. Оспорват се фактическите и правни изводи в АУАН и НП. Поддържа се, че правото на защита на дружеството е нарушено, тъй като в АУАН е посочена дата на извършване на нарушението 31.10.2020 г., а в НП – 01.11.2020 г., като АНО не е имал право да приложи чл. 53, ал.2 ЗАНН, тъй като не е безспорно установено, че дружеството е действало виновно. Жалбоподателят счита, че задълженията на дружеството пряко произтичат от задължение на трето лице, а именно лицето, уреждащо вноса в Република България и непредставяне от негова страна на документи не може да обоснове вина на дружеството – жалбоподател, както и че актосъставителят е следвало да събере доказателства относно това, кога лицето, осъществяващо превоза е предоставил на жалбоподателя нужните документи. Сочи се, че дружеството е уведомило РИОСВ в момента, в който е разполагало с нужната информация. Поддържа се, че АУАН и НП не съдържат императивните реквизити, посочени в чл. 42 и 57 ЗАНН, без обаче те да са конкретно изброени. В жалбата се твърди, че е приложена неправилната санкционна разпоредба, както и че неправилно не е приложен чл. 28 ЗАНН. От съда се иска отмяна на обжалваното наказателно постановление. В съдебно заседание дружеството – жалбоподател редовно призовано не изпраща представител. Въззиваемата страна – РИОСВ – София – редовно призована не се представлява. След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната фактическа обстановка: На 09.11.2020 г. на електронната поща на РИОСВ - София постъпила справка от дирекция „Национален координационен център” към Министерство на околната среда и водите, съдържаща данни за лица, осъществили трансграничен превоз на отпадъци с посочване на дата на превоз и дата, на която е било подадено уведомление до съответната РИОСВ относно този превоз. Свидетелката С.Г. Йораднова –главен инспектор в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда” при РИОСВ – София се запознала с постъпилата справка, и приела, че на 31.10.2020 г. бил осъществен трансграничен превоз на отпадък с код 170405, а именно 147, 9 тона стомана и чугун от „С.И.” АД в качеството му на получател на отпадъците, предназначени за дейност по оползотворяване с код R4 – рециклиране. В справката било посочено, че превозът е осъществен на 31.10.2020 г., а уведомлението за превоза е постъпило на електронната поща на РИОСВ – София на 01.11.2020 г. Свидетелката Й. счела, че дружеството „С.И.” АД е осъществило административно нарушение на чл. 22, ал.4 от Наредба № 1/2014 г., а именно, че не е изпратило по електронната поща до РИОСВ – София копие на попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент /ЕО/1013/2006, подписан в поле 12 не по – късно от деня на натоварване на отпадъците и изпратила до дружеството покана за изпращане на представител за съставяне на акт за установяване на административно нарушение, която била получена на 02.12.2020 г. Тъй като на посочената в поканата дата – 15.12.2020 г. не се явил представител на дружеството срещу „С.И.” АД бил съставен акт за установяване на административно нарушение в отсъствие на представител на дружеството. Екземпляр от АУАН бил връчен на представител на дружеството на 11.01.2021 г., който го подписал без възражения. Такива не постъпили и впоследствие. Въз основа на така съставения АУАН на 14.06.2021 г. било издадено и обжалваното наказателно постановление, препис от който бил връчен на 21.06.2021 г., а на 28.06.2021 г. била подадена и жалба срещу него. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетеля С. Г. Й., имейл и справка от дирекция „Национален координационен център” при МОСВ, заповед № РД – 67/17.06.2020 г. на директора на РИОСВ – София, известие за доставяне, покана за съставяне на АУАН, писма, пълномощно. Съдът кредитира показанията на свидетеля С.Й. като обективни и добросъвестно депозирани. Именно свидетелката Й. е лицето, което се е запознало с постъпилата на електронната поща на РИОСВ – София справка от дирекция „Национален координационен център” при МОСВ, запознала се е с отразеното в нея и е приела, че дружеството е осъществило нарушение на чл. 22, ал.4 от Наредба № 1/2014 г. Цитираната справка е представена по делото и съдът установи, че изложеното в нея подкрепя показанията на свидетеля Й.. Известието за доставяне, поканата за съставяне на АУАН и писмата установяват елементи от редовността на процедурата по съставяне на АУАН. При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи: Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок (видно от приложеното известие за доставяне препис от НП е връчен на представител на дружеството -жалбоподател на 21.06.2021 г., а жалбата е депозирана на 28.06.2021г.) от процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна, но по съображения, различни от изложените. Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това свое правомощие съдът намери довода на жалбоподателя за липса на компетентност у актосъставителя за неоснователен. Видно от представената заповед № РД – 67/17.06.2020 г., директорът на РИОСВ - София е делегирал на длъжностни лица при РИОСВ – София, в т.ч. и С. Г. Й. правомощията си по чл. 113, чл. 114, чл. 116, ал. 2, т.1 и т.2, чл. 117, чл. 118, ал.1, чл. 119 и чл. 124 от ЗУО. Разпоредбите на чл. 113, ал.3 и чл. 119, ал.7 ЗУО предвиждат съставяне на актове за установяване на административни нарушения, следователно актосъставителя С.Й. е била оправомощена да състави процесния АУАН. Компетентността на АНО следва от изричната законова разпоредба на чл. 157, ал.4 от ЗУО. При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН. Нарушението е описано ясно и конкретно, като му е дадена съответна на фактическото описание правна квалификация. Неоснователен е доводът, изложен в жалбата, че правото на защита на дружеството е накърнено, тъй като датата на извършване на нарушението, посочена в АУАН и НП е различна. Съгласно разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина. Доколкото отговорността на юридическите лица е обективна т.е. безвиновна, то за издаването на НП в хипотеза на допусната нередовност на АУАН при извършител юридическо лице установяване на вина не е необходимо. АНО правилно е приложил разпоредбата на чл. 53, ал.2 ЗАНН и е издал НП, в което е посочил коректна дата на извършване на нарушението. От справката от „Националния координационен център“ при МОСВ се установява, че до датата на натоварване на 147, 9 тона отпадъци – чугун и стомана – 31.10.2020 г., получателят на отпадъците „С.И.“ АД не е изпратило на електронната поща на РИОСВ – София на 01.11.2020 г. копие на попълнен формуляр по Приложение VII на Регламент /ЕО/1013/2006, подписан в поле 12, с което от обективна страна е осъществило състава на вмененото му нарушение. Данните за превоза са били изпратени на 01.11.2021 г., видно от отразеното в справката. Нарушението е извършено от юридическо лице, поради което както вече беше посочено по- горе въпросът за наличие на вина не се изследва. Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Същевременно според ал. 2 на същия член ако до влизане в сила на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, прилага се онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя. Към датата на извършване на нарушението – 01.11.2020 г. срокът за подаване на информация до компетентната РИОСВ чрез изпращане на електронната поща на копие на попълнен формуляр Приложение VII на Регламент /ЕО/ № 1013/2006, подписан в поле 12 от получателя на отпадъците е бил фиксиран в разпоредбата на чл. 22, ал.4 от Наредба № 1/04.06.2014 г., а именно „не по – късно от деня на натоварване“, в конкретния случай не по- късно от 31.10.2020 г. С ДВ бр. 82 от 2021 г. в сила от 01.10.2021 г. цитираната разпоредба е изменена, като задължението за изпращане на информация е с по- благоприятен за дружеството – жалбоподател срок, а именно „не по- късно от един ден от деня на натоварване“. С цитираната разпоредба са разграничени и документите, които се изпращат от лицата, уреждащи превози и от получателите на отпадъците. По делото се установи, че дружеството – жалбоподател е спазило този нов, по- благоприятен срок, като е изпратило изискуемата информация в деня, следващ натоварването – 01.11.2020 г. Предвид изложеното и при приложение на по-благоприятния закон / чл. 22, ал.4 от Наредба № 1/04.06.2014 г., ДВ бр. 82 от 2021г./, то обжалваното наказателно постановление следва да се отмени.Предвид изложеното не е необходимо обсъждане на възраженията на жалбоподателя за неправилно приложение на санкционната разпоредба и евентуалното квалифициране на нарушението като маловажно по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 пр. 3 от ЗАНН Софийски районен съд, НО, 108-ми състав