Решение № 1255 от 10.11.2022 г. на Софийски градски съд по дело № 1134/2022 г.

Производството по делото е образувано по искова молба на Софийска градска прокуратура срещу Б.М.Г. АД. Предявен е иск по чл. 252, ал. 1, т. 6 вр. т.4 от ТЗ. Ищецът твърди, че в СГП е получен сигнал от Б.Д. относно ответното дружество, в което е получена информация, че броят на членовете на СД на дружеството е под минимума в ТЗ – чл. 244, ал.1 от ТЗ – 3 (три лица) лица, за период по-дълъг от 6 месеца, след като на 21.06.2021 гт. Са заличени трима от членовете на СД, след което броят на членовете на СД е спаднал до 2 члена, а в момента на подаване на ИМ е 1 човек. По изложените съображения ищецът СГП иска да бъде постановено решение, с което да се прекрати дейността на ответното дружество. Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От представените с исковата молба доказателства и при направената от съда служебна справка в Търговския регистър по партидата на ответното дружество, вкл. и по обявените актове, се установява, че дружеството Б.М.Г. АД е с едностепенна система за управление, като надзорният съвет се състои от три до седем членове. След 10.01.2022 г. член на СД е А.П.. СД следва да се състои от поне 3 лица, като след У22.01.2022 г. като член на СД е вписан единствено А.П., за когото има данни, че е починал. Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл. 252, ал. 1, т. 6 вр. т. 4 ТЗ с решение на окръжния съд по седалището му търговско дружество може да бъде прекратено по иск на прокурора, когато в продължение на шест месеца броят на членовете на съвет на дружеството е по-малък от предвидения в закона минимум. Всяко търговско дружество е правен субект, който обаче формира и изразява волята си чрез своите органи, съответно се представлява от членовете на съвета на директорите или управителния съвет при двустепенна система на управление - чл. 235, ал. 1 ТЗ или едно или няколко овластени от съставите им лица (ал. 2 на разпоредбата). С вписването на заличаване на М.Б. и Р.Г. - вписани преди това членове на СД (това са последните двама заличени членове на СД), е осъществен фактът, предвиден в хипотезата на посочената правна норма - в дружеството броят на членовете на СД е под предвидения минимум, тъй като чл. 241, ал.4 и чл. 242, ал.3 от ТЗ предвиждат, че тези два органа следва да имат най-малко по трима членове. Към датата на обявяване на делото за решаване - моментът по чл. 235 от ГПК, това фактическо състояние е продължило повече от шест месеца. Следователно, дружеството не може да волеобразува и волеизявява, съответно не може да бъде участник в търговския оборот и съществуването му е безпредметно, затова следва да бъде прекратено и да бъде извършена процедура по ликвидация. Законът се интересува от създаденото обективно състояние на липсващ персонален състав на управителния орган, което е продължило повече от 6 месеца, за да бъде приложена най- тежката санкция - прекратяване на търговеца. По изложените съображения, Съдът намира, че са налице законните предпоставки за прекратяване на дружеството. Предвид горното съдът намира, че предявения конститутивен иск е основателен и следва да бъде уважено искането на СГП за прекратяване на ответното дружество. Съгласно чл. 266, ал. 1 от ТЗ с прекратяване на търговското дружество се извършва ликвидация. Ликвидатор следва да бъде определен от Агенция по вписванията. Съдът не разполага със списък на ликвидатори, какъвто има в Агенция по вписванията, съгласно вътрешни заповеди на изпълнителния директор, издадени на основание Наредба No 1 от 14.02.2007г. за водене, съхранение и достъп до търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел – на специално подбрани и одобрени дееспособни физически лица, които извършват тази дейност по занятие, дължат грижата на добрия търговец и които да носят отговорност за дейността си като ликвидатори (чл. 266, ал. 6 и чл. 268, ал. 4 от ТЗ). Действително липсва изискване за специална професионална правоспособност на ликвидаторите, но при очертаните изисквания към дейността им, такъв подбор е наложителен. Същевременно, за назначаването следва да има съгласие от страна на лицето, назначено за ликвидатор (ликвидаторът се вписва в търговския регистър, където се представя нотариално заверено съгласие с образец от подписа му (чл. 266, ал.3 от ТЗ)), както и трябва да се изключат предвидени в отделни нормативни актове несъвместимости. Във връзка с назначаването от длъжностното лице следва да бъде определено и възнаграждение на ликвидатора (чл. 266, ал. 5, т. 4 от ТЗ). Относно разноските: На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата държавна такса по иска от 80 лева, съгласно чл. 3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Водим от горното и на основание чл. 235 от ГПК,