Решение № 2627 от 5.6.2023 г. на Софийски районен съд по дело № 4842/2023 г.

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН. „БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД, представлявано от изпълнителния директор В. М. чрез юрк. Т. и юрк. П. е обжалвало наказателно постановление /НП/ №НП- 93/05.08.2021г. на Председателя на КЕВР, с искане за отмяната му като незаконосъобразно. Сочи, че при съставяне на АУАН са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, тъй като липсва задължително съдържание по чл.42, т.3, т.4 и т.5 от ЗАНН, без да са посочени датата и мястото на извършване на нарушението, подробно и точно описание на нарушението и обстоятелствата на извършване, както и законовата разпоредба, която е нарушена. Обосновава, че според чл.240, ал.1 от ЗЗД договорът за заем /кредит/ се счита за сключен от датата на получаване на заема /кредита/. В конкретния случай, сумата по процесния договор за банков кредит била усвоена на 30.06.2021г. и по правилата на цитираната разпоредба следвало именно това да е датата на извършване на твърдяното нарушение, а не датата на сключване на договора 24.03.2021г. Обръща внимание на факта, че деянието е подведено под разпоредбата на чл.21, ал.1, т.23 от ЗЕ, където се съдържали две хипотези, в които се предвиждало КЕВР да дава разрешение за сделки, които водят до нарушаване на сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост, или когато могат да доведат до нарушаване на сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост. При това положение било задължително да се посочи при описание на нарушението конкретната хипотеза, тъй като в противен случай се ограничавало правото на дружеството на защита. Пороците в съдържанието на АУАН били пренесени в НП и липсвали законовите реквизити по чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Намира също, че посочената за нарушена разпоредба на чл.21, ал.1, т.23 от ЗЕ не съдържа задължение за дружеството-жалбоподател, а урежда правомощие на КЕВР, поради което и нямало как тази норма да бъде нарушена от „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД. Използваната санкционна разпоредба на чл.206, ал.1 от ЗЕ също не визирала конкретен състав на административно нарушение и не кореспондирала по никакъв начин на нарушението, което било описано в текстовата част и нормата от закона, под която е подведено. На практика се достигнало да противоречие между текстова част и правна квалификация, водещи на отмяна на НП. В случай, че съдът не се съгласи с тези съображения, счита че случаят е следвало да се квалифицира като маловажен и да се приложи чл.28 от ЗАНН, каквито съображения не били изложени от наказващия орган, предвид Доклада и последващо Решение на КЕВР, във връзка с ефекта на процесния договор и още няколко такива договори върху финансовото състояние на дружеството. В съдебно заседание жалбоподателят, чрез юрк. Т. и юрк. Д. поддържат жалбата и молят НП да бъде отменено като незаконосъобразно по изложените в същата съображения. Подчертават, че НП е издадено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, подробно описани в жалбата. Наблягат на това, че категорично се доказало от приложените писмени доказателства към жалбата, че процесния договор не водил и не би могъл да води до нарушаване на газоснабдяване в следствие на задлъжнялост на дружеството, позовавайки се на Доклад на работна група, приет с Решение по т.4, протокол №211 от 28.09.2021г. на КЕВР, публикуван на интернет страницата на Комисията, а при съставяне на АУАН не е извършен анализ дали конкретния договор води до задлъжнялост, както предписвала разпоредбата на чл.21, ал.1, т.23 от ЗЕ. Казаното означавало, че НП е постановено при липса на мотиви и в пълно противоречие с разбирането, че преценката следва да се базира на подробен и обоснован анализ, а не да се презумира. Според представения и приет по делото Доклад, дружеството е реализирало спестяване от над 20 мил. евро от разходи за лихви и това било показателно, че договора не водил до задлъжнялост, а подобрявал финансовото състояние. Молят, с оглед изхода на делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за едни юрисконсулт. Наказващия орган чрез юрк. П. оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, постановено при спазване изискванията на материалния закон и процесуалните правила. НП било издадено в срока на чл.34, ал. 2 от ЗАНН, който започвал да тече от момента на запознаване с всички документи, а в случая договор за кредит, станало на 20.04.2021г., когато е представен. Противопоставя се на становището на жалбоподателя, че преди съставяне на АУАН бил необходим финансов анализ, тъй като в производството за установяване на административно нарушение, се преценявали обстоятелствата, имащи значение за конкретното нарушение, описано в акта и НП. Действително разпоредбата на чл.21, ал.1, т.23 от ЗЕ предвиждала правомощия на КЕВР, но за да се реализират, следвало дружеството да сезира Комисията, тъй като законът не предполага разрешение за всяка сделка, а изисква разрешение за всяка сделка от финансов характер. В случая, дружеството било наказано, за това, че е сключило договора за кредит, без да е поискало разрешение от КЕВР. Нарушението се изразявало в бездействие, като Комисията била лишена от възможност да упражни регулаторно правомощие - да прецени договора. Наличието на изрично правомощие, което закона предоставя на колективния орган, изключвало възможността правомощието да бъде реализирано в АНП еднолично от Председателя на КЕВР като наказващ орган. Затова и преценката на договора не можел да направи актосъставителят, тъй като той няма законово правомощие в производства за установяване на административно нарушение, каквото е разглежданото, да изготви финансов анализ на договора за кредит. Затова, сключването на договора без разрешение на Комисията представлявало нарушение, което е формално и на просто извършване, поради което деянието се явявало доказано само от липсата на разрешение на Комисията за самия договор. Категорично се доказало по делото, че този договор имал финансов характер, а датата и мястото на извършването на нарушението били именно датата и мястото на неговото сключване. Намира, че в случая били относими и разпоредбите на чл.39, ал.2, чл.166 и чл.170 от ЗЕ, от които се обосновавал извода, че дружеството, притежаващо лиценз за пренос на природен газ и експлоатиращо цялата преносна мрежа на Р. България следвало да сключи всяка сделка, след получено разрешение от КЕВР, тъй като дейността е под контрола на КЕВР и стриктното спазване на закон изисквало дължимо поведение от оператора, а именно той трябва да действа така, че осигури развитие на газопреносната мрежа. По тази причина несезирането на КЕВР за сключването на съответна сделка водило до неглижиране на правомощията на Комисията и се възпрепятствало осигуряването на изпълнението на лицензионната дейност по начина, предвиден в ЗЕ. Счита, че обсъжданата в хода на откритото съдебно заседание Наредба №3 била неотносима, тъй като Наредбата била издадена по чл.60 от ЗЕ, където се очертавал предмета, в който не попадали сделките по чл.21, ал.1, т.23 от ЗЕ. Претендира, с оглед изхода на делото за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Непосредствено след приключване на съдебното заседание, юрк. П. е депозирала в писмен вид изложените устни пледоарии по делото като писмени бележки с вх. №152638/31.05.2023г. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното: С обжалваното НП на „БУЛГАРТРАНСГАЗ” ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 20 353 лева, представляваща 0.0055 на сто от годишния оборот за 2020г., за това, че притежаващо лиценз за пренос на природен газ и лиценз за съхранение на природен газ, при извършена проверка относно използваните начини на финансиране при реализация на Проект за развитие и разширяване на газопреносната система, въз основа на изискани и постъпили документи, се установило, че дружеството е сключило с „Уникредит Булбанк“ АД на 24.03.2021г. договор за кредит №0001/703 в размер на 50 мил. евро, като поетите задължения обуславят необходимостта от преценка, дали сключването на този договор води или може да доведе до нарушаване на сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие, като договорът е сключен без преди това да е получено разрешение от КЕВР по чл.21, ал.1, т.23, пр.2 от ЗЕ - нарушение на чл.21, ал.1, т.23, пр.2 от ЗЕ от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН №Г-КРС- 10/22.07.2021г. и констативен протокол №Г-03/25.06.2021г. Приобщена по делото е административнонаказателната преписка по издаване на обжалваното НП, приложени към жалбата писмени доказателства и представени в съдебно заседание от жалбоподателя при първоначалното разглеждане на делото по НАХД №12451/2021г. на 104-ти състав писмени доказателства. Разпитан по делото е свид. М. И. Д. - актосъставител, според който бил назначен със заповед на председателя на КЕВР в работна група за извършване на проверка на „БУЛГАРСТРАНСГАЗ“ ЕАД относно начините на финансиране на проект на дружество. В хода на проверката била изискана и представена информация, включваща сключен договор за кредит с „Уникредит Булбанк“ АД от 2021г., в размер на 50 мил. евро, но без от дружеството да е поискано разрешение от КЕВР за сключване на този договор, както предвиждал в чл.21, ал.1, т.23 ЗЕ, тъй като Комисията давала разрешение за сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване в газоснабдяването вследствие на задлъжнялост. Поради това, жалбоподателят извършил нарушение, за което бил съставен АУАН на чл.21, ал.1, т.23 от ЗЕ, с осъществен състав на чл.206 от ЗЕ. В хода на проверката бил представен финансов анализ на няколко такива договора за креди, сключени от дружеството, от където станало ясно, че тези договори били сключени с цел по - изгодни условия по договори за доставка и направени икономии от лихви. Преди съставянето на АУАН не е изследвал финансовото състояние на дружеството към 2020г. и 2021г., тъй като относно финансовото състояние следвало да се произнесе КЕВР, а не той като длъжностно лице или председателя на КЕВР, във връзка с критериите по Наредба №3 за лицензиране на дейностите в енергетиката. Запознат е с Решение на Комисията от 28.09.2021г., според което процесният договор, включително и други договори, които също били част от проверката, Комисията е приела, че след финансовия анализ съвкупното влияние на всички задължения не водят до задлъжнялост, с посочване, че дружеството ще генерира достатъчно средства, с които да покрива договора. Счита обаче, че преди сключването на процесния договор, е следвало енергийното предприятие да се обърне към Регулатора за разрешение, тъй като само чрез сезиране Комисията може да направи преценката на критериите. При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна: Подадената жалба е процесуално допустима, а разгледана по същество - основателна. При проверка на АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП, съдът не откри пропуски в съдържанието по чл.42 от ЗАНН, в това число по т.3, т.4 и т.5, тъй като са посочени датата, мястото на извършване на нарушението, направено е описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено, както и е посочена законовата разпоредба, което е нарушена. Тук става въпрос за спазване на формални изисквания за съдържание, а не проверка на констатациите в акта като отделни законови реквизити и доказаност на твърдяното нарушение, включително и реализира ли състав на административно нарушение под който е подведен. Актът е съставен от оправомощено лице със заповед №З-Е-64/05.04.2021г. на Председателя на КЕВР и заповед №З-ОХ-59/21.12.2020г. на Председателя на КЕВР, като са спазени изискванията на чл.40, ал.1 и чл.43, ал.1 от ЗАНН за съставяне и връчване. Спазени са и сроковете по чл.34, ал.2 от ЗАНН за съставяне на АУАН, тъй като нарушителят се счита за открит от датата на приключване на проверката със съставяне на констативния протокол №Г-03/25.06.2021г. НП е издадено от компетентен орган при спазване на процесуалните изисквания за задължително съдържание по чл.57, ал.1 от ЗАНН, включително по т.5 и т.6. Горе съдът вече изложи съображения в такава насока, които не счита, че следва да повтаря, тъй като съдържанието на НП е идентично със съдържанието на АУАН. Констатациите в акта и НП, че процесният договор за кредит №0001/703 в размер на 50 мил. евро, е сключен между „БУЛГАРТРАНСГАЗ“ ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД на 24.03.2021г. без преди това да е получено разрешение от КЕВР се установиха от показанията на разпитания свидетел, които съдът кредитира като последователни и незаинтересовани. Тези показания се потвърдиха от приобщените доказателства, както и от жалбоподателя. Спорът между страните е, осъществило ли е дружеството-жалбоподател нарушение на чл.21, ал.1, т.23, пр.2 от ЗЕ, като не е сезирало КЕВР за разрешение преди сключване на договор за кредит №0001/703 на 24.03.2021г. в размер на 50 мил. евро, с оглед правомощието на Комисията да направи финансов анализ и прецени, дали сключването на този договор води или може да доведе до нарушаване на сигурността на газоснабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие. Съгласно чл.21, ал.1, т.23, пр.2 от ЗЕ, КЕВР разрешава извършването на … и на други сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие. Вижда се, че цитираната законова норма не съдържа конкретни критерии, съобразно които да е изводимо при какви параметри на сделките може или ще бъде нарушена сигурността на снабдяването поради задлъжнялост на енергийното предприятие. Освен това, нормата предписва правомощия на КЕВР, а не вменява задължения на енергийните предприятия. Затова, съдът не може да се съгласи със становището на юрк. П. за наказващия орган, че въведения разрешителен режим на КЕВР касае сезиране на Комисията преди сключването на всяка финансова сделка, свързана със задлъжнялост на енергийното предприятие. От друга страна, в АУАН и НП е посочено, че дружеството е сключило с „Уникредит Булбанк“ АД на 24.03.2021г. договор за кредит №0001/703 в размер на 50 мил. евро, като поетите задължения обуславят необходимостта от преценка, дали сключването на този договор води или може да доведе до нарушаване на сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие, като договорът е сключен без преди това да е получено разрешение от КЕВР по чл.21, ал.1, т.23, пр.2 от ЗЕ. При това словесно описание на нарушението е неясно в какво се изразява твърдяното нарушение, а жалбоподателят е поставен в невъзможност да разбере какви са параметрите, в чиито рамки следва да иска разрешение от КЕВР преди сключване на сделка. Видно от чл.92, ал.2, вр. ал.1 от Наредба №3/21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката /Наредбата/ е предвидено задължение за лицензианта - енергийното предприятие да подаде писмено заявление до КЕВР, за получаване на разрешение за извършване на определени сделки, включително такива, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие, съгласно чл.21, ал.1, т.23 ЗЕ. При това положение, ако на дружеството е вменено, че е сключило процесния договор, т.е. поело е задължения без преди това да е получено разрешение от КЕВР, е следвало така да се опише деянието и да бъде подведено под нормата на чл.92, ал.2, вр.ал.1 от Наредба, защото тази разпоредба се отнася до процедурата за даване на разрешение за сключване на сделки, които водят или могат да доведат до нарушаване сигурността на снабдяването вследствие на задлъжнялост на енергийното предприятие, съгласно чл.21, ал.1, т.23 ЗЕ. Ако се опише такова нарушение, тогава дружеството ще наруши разпоредбата от Наредбата, където се съдържат неговите задължения, точните критерии, сроковете, заявлението и произнасянето на КЕВР. Действително в чл.206, ал.2, вр. ал.1 от ЗЕ е вменена отговорност на енергийните предприятия за нарушения на разпоредби на ЗЕ, на подзаконови нормативни актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на Комисията, на общи или индивидуални административни актове на Комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на издадената му лиценз, но тази отговорност може да бъде реализирана само при ясно и точно описание на нарушението и подвеждането му под съответстващата правна квалификация. Тъй като нормата на чл.206, ал.2, вр.ал.1 от ЗЕ се прилага за нарушения, както на закона, така и наредбата по прилагането му, а в АУАН и НП е описано нарушение, което не съответства на нарушение на закона, но пък не е описано нарушение на наредбата по приложение на закона, на дружеството - жалбоподател към момент на образуване на АНП, т.е. съставянето на АУАН не са му били известни всички обстоятелства по извършване на административното нарушение, съдът не може да достигне до изменение на НП по чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН, тъй като ще се приложи закон за еднакво наказуемо нарушение, но при съществено изменение на обстоятелствата на нарушението, като се посочат конкретните задължения на дружеството по конкретната процедура и конкретните критерии. Тези обстоятелства не са били известни и не са били предявени на жалбоподателя в АНП. Недопустимо е за първи път, в рамките на съдебния процес, основавайки се на фактите, които се установяват от доказателствата по делото, да се санират пороците на акта, тъй като би се променил елемент от обективния състав на нарушението, за което наказващият орган е наложил наказание. При тези съществени нарушения на процесуалните правила, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно, без да се обсъждат останалите доводи на страните по съставомерност на деянието, описано в акта и НП, правилността на наложеното наказание по размер, включително и приложението на чл.28 от ЗАНН. При този изход на делото в полза на жалбоподателя следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт, така, както е претендирано на осн. чл.63д, ал.3 от ЗАНН, тъй като дружеството е защитавано от юрк. Т. и юрк. Д.. При определяне на размера на възнаграждението от 80 лева - минималния, съдът взе предвид разпоредбата на чл.63д, ал.5 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната помощ, вр. чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, като съобрази претенцията на тази страна за минимално юрисконсултско възнаграждение, фактическата и правна сложност на делото, извършените от юрисконсултите процесуални действия. По аргумент на чл.63д, ал.4 от ЗАНН следва да се осъди учреждението или организацията, чийто орган е издал НП, а с случая това е КЕВР, да заплати на жалбоподателя определеното от съда юрисконсултско възнаграждение за един юрисконсулт в размер на 80 лева. Водим от горното съдът