Решение № 25924 от 30.7.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 5646/2025 г.

Административен съд - София-град30.07.2025 г.докладчик Доброслав Руков

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1330/08.04.2025 г., постановено по нахд № 1425/2025 г. на СРС, НО, 99 състав. ОСЪЖДА „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД с ЕИК, със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], представлявано от Р. Ц., В. С. и Г. М. – членове на управителния съвет, на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, да заплати на Комисията за енергийно и водно регулиране сумата от 80 лв. /осемдесет/, представляваща юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК.

Делото е образувано по жалба на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД срещу Решение № 1330/08.04.2025 г., постановено по наказателно от административен характер дело (нахд) № 1425/2025 г. на Софийски Районен Съд (СРС) – Наказателно отделение (НО), 99 състав, с което е потвърдено Наказателно постановление № НП-2/07.01.2025 г., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/.

С посоченото НП на „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер 20 000 лв. на основание 215, ал. 4 от ЗЕ.

В жалбата е посочено, че оспореното решение незаконосъобразно и необосновано. Изложени са аргументи, че от административнонаказващия орган, както и от СРС не е взето предвид обстоятелството, че от електроразпределителното дружество са били извършени действия по подобряване качеството на доставяната електрическа енергия в описания обект, като в писмо от същото до КЕВР изрично е посочено, че е необходимо извършването на допълнителни мероприятия. От съда се иска решението на СРС да бъде отменено. Алтернативно се иска да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

По време на проведеното по делото открито заседание, касаторът се представлява от юрк. Т., който поддържа касационната жалба и моли тя да бъде уважена.

Ответникът по касационната жалба се представлява от юрк. Н., който оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на СГП счита жалбата по същество за неоснователна.

Административен Съд София – град, ХXIII-ти касационен състав, след като взе предвид и обсъди по отделно и в съвкупност наведените от касатора доводи, тези на пълномощника на ответника и на представителя на СГП и събраните в хода на първоинстанционното производство доказателства, намира за установено, от фактическа страна, следното:

За да постанови решението си районният съд е събрал писмени и гласни доказателства и въз основа на тях е установил фактите, които са от значение за спора, включително е проведен разпит на актосъставителя. От неговите показания и от събраните в хода на производството писмени доказателства съдът е изградил вътрешното си убеждение и е приел, че с Решение № Ж-294 от 03.04.2024 г. КЕВР е установила, че подадената от А. А. М. жалба с вх. № Е-11ИН-00-59 от 08.02.2024 г. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е основателна, като е дала на дружеството следните задължителни указания:

  1. В двуседмичен срок от получаване на решението „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да предостави на Комисията план-график за изпълнение на действия за подобряване качеството на електрозахранването по отношение на напрежението на обекта на А. А. М. на [улица], [населено място], общ. Своге, София-област;
  1. В тримесечен срок след изпълнение на указанията по т. 1 на обекта по т. 1 „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да постигне качество на електрическата енергия, отговарящо на показателите, определени в т. 3.2.1.3.2. от Методиката за отчитане изпълнението на целевите показатели и контрол на показателите за качество на електрическата енергия и качество на обслужването на мрежовите оператори, обществените доставчици и крайни снабдители;
  1. В седемдневен срок след изпълнение на указанията по т. 2 „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД да предостави на Комисията доказателства за извършеното, включително и копия на протоколи от измерване на качеството на доставяната електрическа енергия.

Решение № Ж-294 от 03.04.2024 г. на КЕВР не било обжалвано и е влязло в сила.

С писмо от 23.04.2024 г. „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД е предоставило на КЕВР план-график за изпълнение на действия за подобряване качеството на електрозахранването по отношение на напрежението на обекта на А. А. М. на [улица], [населено място], общ. Своге, София-област, съгласно т. 1 от задължителните указания по Решение № Ж-294 от 03.04.2024 г. С писмо от 28.10.2024 г. „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД уведомило КЕВР, че продължава с изграждането на енергийните съоръжения, касаещи електрозахранването на посочения в решението обект.

Срокът за изпълнение на задължителните указания по т. 2 от Решение № Ж- 294 от 03.04.2024 г. е изтекъл на 23.07.2024 г. Срокът на изпълнение на дадените указания в т. 3 от решението е изтекъл на 30.07.2024 г., като от електроразпределителното дружество не са представени посочените в решението на КЕВР доказателства за изпълнение на т. 2, включително и копия на протоколи от измерване на качеството на доставяната електрическа енергия. „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не е изпълнило влязло в сила решение на КЕВР, с което е осъществило състава на нарушение по чл. 215, ал. 4 от ЗЕ.

От КЕВР е извършена проверка, относно изпълнението на Решение № Ж-294 от 03.04.2024 г., резултатите от която са обективирани в Констативен протокол № Е-34/22.11.2024 г. Констатирано е, че Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД не е изпълнило в цялост дадените с Решение № Ж- 294 от 03.04.2024 г. указания.

Бил съставен АУАН № Е-КРС - 42 от 09.12.2024 г., в присъствието на представляващ дружеството.

Въз основа на съставения АУАН е издадено обжалваното НП.

СРС, преценявайки събраните доказателства, е направил изводи за това, че описаното в НП нарушение е безспорно установено, както и че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Административен Съд София – град, ХXIII-ти касационен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема от правна страна следното:

По допустимостта на жалбата: По делото е приложена разписка, удостоверяваща, че съобщението за изготвеното решение е връчено касатора на 11.04.2025 г. Касационната жалба е подадена чрез СРС на 25.04.2025. /вх. № 145664/, т.е. в рамките на 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК. Съдът е сезиран от надлежна страна и срещу съдебен акт, който е бил неблагоприятен за нея и следователно е подлежащ на оспорване. Във връзка с изложеното следва да се приеме, че жалбата е процесуално допустима и като такава следва да бъде разгледана.

Разгледана по същество, тя е неоснователна.

Районният съд е изследвал всички релевантни за спора обстоятелства, излагайки съответстващи на установените факти мотиви. Настоящата инстанция споделя изцяло фактическите установявания на първоинстанционния съд и приема, че СРС е направил верен анализ на доказателствата, събрани в хода на воденото административно наказателно производство. АУАН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок.

Чл. 215, ал. 4 от ЗЕ, предвижда, че влязлото в сила решение на КЕВР подлежи на изпълнение от неговите адресати. При неизпълнение на това задължение е предвидена имуществена санкция в размер от 20 000 лв. до 60 000 лв.

Между страните не е спорно, че Решение № Ж- 294 от 03.04.2024 г. на КЕВР е влязло в сила, тъй като не е било оспорено, съответно отменено по съдебен ред. Касационният състав споделя извода на СРС, че дружеството-касатор е следвало да изпълни дадените с решението указания в посочените срокове.

Нормата на чл. 215, ал. 4 от ЗЕ е императивна и не допуска изключения относно изпълнението на установеното с нея задължение при наличието на влязло в сила решение на КЕВР, както е в настоящия случай. От съдържащия се в административнонаказателната преписка констативен протокол, както и от изпратеното от електроразпределителното дружество писмо от 28.10.2024 г. безспорно се установява, че от санкционираното лице не са представени доказателства за изпълнение на т. 2, включително и копия на протоколи от измерване на качеството на доставяната електрическа енергия в посочения в решението на КЕВР срок.

Неоснователно е направеното в касационната жалба възражение, че в чл. 75 от Правилата за управление на електроразпределителните мрежи /Правилата/ е предвиден едногодишен срок за изпълнение на мерките за подобряване на характеристиките по чл. 74, касаещи качеството на електрическата енергия, с която се захранва съответния обект. Тази разпоредба е относима към подадено от потребителя искане за извършване на проверка на качеството на електрическата енергия, а в случая е налице влязло в сила решение на КЕВР, което е задължително за изпълнение от електроразпределителното дружество на основание чл. 215, ал. 4 от ЗЕ, цитиран по-горе в настоящото решение.

Следва да бъде посочено, че съгласно чл. 15, ал. 3 от ЗНА, при противоречие между закон и подзаконов нормативен акт, следва да бъде приложена законовата разпоредба. Дори и да се приеме, че чл. 75 от Правилата е относим, в случая същият се съдържа в подзаконов нормативен акт и не следва да бъде прилаган, тъй като установеното задължение, което не е било изпълнено в указания срок е с основание чл. 215, ал. 4 от ЗЕ, който е по-високият по степен акт.

Правилно е определен и размерът на наложената санкция, като същият е законоустановения минимум от 20 000 лв. по чл. 215, ал. 4 от ЗЕ, поради което не може да бъде намален.

Предвид характера на засегнатите обществени отношения, както и обстоятелството, че процесното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други нарушения от същия вид, не са налице основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и определяне на случая като маловажен.

По така изложените съображения решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора на ответника се дължат разноски. Такива са поискани своевременно, поради което съдът дължи присъждането им.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 от АПК, Административен Съд София – град, ХXIII - ти касационен състав

Цитирани разпоредби

13