Решение № 11011 от 16.12.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1960/2024 г.

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.38, ал.8 от Закона за защита на личните данни /ЗЗЛД/. Образувано е по жалба на Н. А. М. - Д., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], чрез адв. А., с адрес на кантората: [населено място], [улица], офис № 3, против Решение № ППН-01-379/2023г. от 27.07.2024г. на Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/, в частта по т.1, т.2 и т.3, с която: жалба № ППН-01-379/10.05.2023г. е обявена за основателна по отношение на Н. А. М. - Д.; за нарушение на чл. 5, § 1, букви "а" и "в", на основание чл. 58, § 2, б. "г" от Регламент ЕС 2016/679 е издадено разпореждане на Н. А. М. - Д. да преустанови заснемането на чужд имот като демонтира камерата за видеонаблюдение; указан е срок за изпълнение на разпореждането - 7-дневен от влизане в сила на решението, след което да уведоми Комисията за изпълнението, като представи съответните относими доказателства. Твърди се незаконосъобразност на оспореното решение. Несъгласие е изразено с приетото от ответника, че Д. не притежава правно защитими субективни права /в случая вещни права/, като в хода на административното производство са представени съдебни решения и прокурорски материали относно съществуващите защитими вещни права. Сочи се, че действията на Д. са били продиктувани от действията на оплакващия се срещу риска от злоупотреби с права и противоправни действия. Твърди се наличие на междусъседски и междуроднински спорове, като видеонаблюдението е за опазване съществуващите права на собственост, ограничени вещни права и фактическа власт по отношение на всички сгради и постройки в имота на ответниците в административното производство, респ. на М. - Д., която обитава заедно със семейството си и родителите си въпросния имот с къща и допълнителни постройки. Иска се отмяна на решението в оспорената част. Претендират се сторените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в постъпила по делото писмена защита. Ответникът по делото - Комисия за защита на личните данни, чрез юриск. Б. (пълномощно на л.124 гръб), в писмени бележки излага становище за неоснователност на жалбата. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение и е направено възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Заинтересованата страна – Н. Г. Г., лично и с адв. П. поддържат становище за неоснователност на жалбата. Претендират присъждане на направените по делото разноски. Подробни съображения са изложени в постъпила по делото писмена защита от адв. П.. По допустимостта: Частично оспореното решение на Комисията за защита на личните данни е връчено на жалбоподателката, чрез адв. А. на 31.07.2024г. (л.92), а жалбата е подадена чрез органа с дата на пощенското клеймо 14.08.2024г. (л.6). Следователно жалбата е подадена в предвидения срок от надлежна страна, адресат на частично оспорения индивидуален административен акт. Съдът намира за установено следното от фактическа страна: Производството пред КЗЛД е образувано по жалба на Н. Г. Г. подадена до КЗЛД с вх. № ППН-01-379 от 10.05.2023г. (л.7), относно осъществявано видеонаблюдение посредством камера, монтирана на терасата на втория етаж на съседен имот, който етаж се обитава от семействоМ. и семейство Д., насочена към дворното им място, но обхваща и двора на нейния имот. ДоГ. е изпратено писмо изх.№ ППН-01-379(23)#5/14.07.2023 г. (л.14), с което й е указано, че по повод нейната жалба в КЗЛД е образувано административно производство. До Н. Д. е изпратено писмо изх.№ ППН-01-379(23)#6/14.07.2023 г. (л.15), с което й е указано, че по повод жалба подадена от Н. Г. е образувано административно производство. Указана й е възможността в 7-дневен срок да изрази становище, да направи възражения и да представи доказателства. Писмото е връчено на 17.07.2023г. До А. М. и А. М. също е изпратено писмо изх.№ ППН-01-379(23)#7/14.07.2023 г. (л.17), с което им е указано, че по повод жалба подадена от Н. Г. е образувано административно производство. Указана им е възможността в 7-дневен срок да изразят становище, да направят възражения и да представят доказателства. Писмото е връчено на 17.07.2023г. За установяване самоличността на пасивно легитимираните страни е изпратено писмо с изх. № ППН-01-379#8/09.10.2023 г. до Първо РУ към Областна дирекция на МВР - [област], с молба за предоставяна на информация (три имена и ЕГН) и телефонен номер за връзка с лицето, осъществяващо видеонаблюдение на посочения в жалбата адрес. С писмо peг. № ППН-01-379#9 от 15.11.2023 г. (л.21), началник на Първо РУ – [област] е представил два броя писмени обяснения във връзка с извършваната проверка – от Н. А. М.-Д., живуща на втория етаж на къщата с адрес [населено място], [улица], където е монтирана камерата за видеонаблюдение и от М. И. М. - живущ на първия етаж на къщата. Според обяснението на Д., камерата е монтирана на терасата на втори етаж за охрана на периметъра на имота. Посочва, че визуализацията на записите се осъществява, чрез смартфон и единствената идея е охрана на частта от имота нейна собственост и на семейството й. С писмо с изх. № ППН-01-379#10/16.01.2024 г. Н. Д. е уведомена за насрочените дата и час за откриване на процедура по извършване на проверка на място на адреса. Приложено е изпратен и Въпросник за извършване на проверки с предмет видеонаблюдение - Приложение № 2 към ИПОНДКЗЛД. Писмото е връчено на 19.01.2024г. (л.27). С писмо с вх. № ППН-01-379#11/23.01.2024 г. Н. Д. е представила попълнен Въпросник за извършване на проверки с предмет видеонаблюдение (л.28-29). На лист 31-гръб по делото е приложена Заповед № РД-15-592/23.11.2023 г. на П. на КЗЛД, с която е наредено да бъде извършена проверка по спазване и прилагане на Регламент (ЕС) 2015/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на Н. А. М. - Д., във връзка с обработване на лични данни на ФЛ посредством система за видеонаблюдение, изградена в поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], ет.2. Определен е проверяващ екип: ръководител Л. М. и член Я. В., инспектори в отдел „Контрол и административнонаказателни производства“. За извършената проверка е съставен Констативен протокол от 26.02.2024г. (л.39). Проверяващият екип е съставил Констативен акт № ППН-02-180/22.03.2024 г. (л.30-31) с приложения към него, в това число Констативен протокол от 26.02.2024 г. и снимки на местоположението, обхвата на камерата, снимки на имотите и изходящия образ от камерата. Според КА, на посочения в жалбата адрес се намира поземлен имот, състоящ се от дворно място и изградени в него триетажна къща и спомагателни постройки, като имотът, обитаван отГ. и семейството й граничи с имота на Д. от източната страна, като къщите са изградени на калкан, а между дворните места има ограда. При проверката е установено, че от северната страна на имота на Д. се намира двор, в който са изградени два броя гаражи, както и спомагателна постройка, които са собственост и се ползват от Д. и семейството й, но земята, върху която са изградени е собственост наГ. и се ползва от нея като обработваема селскостопанска земя. Според проверяващия екип, този двор е с общо ползване и за неговия статут се водят дела в съда. По отношение на системата за видеонаблюдение в КА е посочено, че се състои от 1 (един) брой Въртяща се WIFI Камера за фасунга FULL HD, 360°, Резолюция: 2 Мрiх (FullHD 1920х1080@25 кад/сек); РТZ Функция (движение); Двупосочен звук; Аларма (опция за сигнал при движение); Известия за движение (на мобилно устройство или настолен компютър); Нощен и дневен режим на работа; Поддържа micro SD карта до 64GB. Посочено е, че системата за видеонаблюдение осъществява запис и съхранение на видеокадри на SD карта-памет за срок от около една седмица, които след това автоматично се изтриват по реда на постъпването им. Най-старият констатиран запис е от 18.02.2024 г. За достъпа до системата за видеоанблюдение е изложено, че се осъществява единствено от Д. само отдалечено - на софтуерното приложение, инсталирано на мобилния й телефон. Като основание за извършваното видеонаблюдение е посочено охрана и сигурност на имуществото. Отразено е, че камерата е монтирана лично от Д. през май 2023 г., за което не е предоставена удостоверяваща документация. Проверяващият екип е установил, че камерата е монтирана на терасата на втория етаж на къщата на Д. и заснема спорния двор с общо ползване, където са изградени, ползваните от нея и семейството и гаражи. Посочено е, че поради техническите си характеристики камерата може да променя обхвата си на видеонаблюдение автоматично, ако бъде включена функцията за проследяване на движението (Motion detection) или ръчно - посредством софтуерното приложение, инсталирано на мобилния телефон на Н. Д., като посредством камерата за видеонаблюдение биха могли да се обработват лични данни на физически лица - живущи и посетители в двата съседни имота, които достъпват двора с общо ползване. Пак по отношение функциите на камерата е посочено, че не се извършва предаване и запис на моментни снимки и видеокадри от образа на отдалечено устройство (FTP/Cloud сървър, Е-mail или друго място за съхранение на данни). Според КА, на обекта не се извършва охрана от друго физическо/юридическо лице по реда на Закона за частната охранителна дейност и от страна на Д. не са предоставени документи (правила, процедура, инструкция или други), регламентиращи обработване на лични данни чрез система за видеонаблюдение. На проведено на 10.04.2024 г. заседание на КЗЛД (л.45-48) жалбата на Н. Г. е приета за допустима и като страни в производство са конституирани: жалбоподател — Н. Г. Г. и ответни страни Н. А. М.-Д., А. М. и А. М.. Насрочено е открито заседание за разглеждане на жалбата по същество на 12.06.2024 г. от 13.00 ч. До конституираните страни са изпратени писма за насроченото открито заседание на КЗЛД (л.49, 52, 55 и 57), като им е указана доказателствената тежест и възможността да се запознаят с материалите по преписката. Писмата са връчени, както следва: на Н. Г. Г. на 13.05.2024г., на Н. А. М.-Д., А. М. и А. М. на 30.04.2024г. С писмо вх. № ППН-01-379#18/23/08.05.2024 г. (л.59) тримата ответници в административното производство са посочили, че осъществяваното видеонаблюдение е с цел да се охранят правнозащитими признати абсолютни права на собственост, на владение, на ползване и преминаване. Изложили са твърдения, че осъществяваното видеонаблюдение пресича възможността от евентуални други посегателства срещу правата на ответниците, както и телесната им неприкосновеност при упражняването им и използването им. Представили са: Решение на РС - [област] за допускане на съдебна делба на поземлен имот с [идентификатор]; Решение на РС – [област] за разпределяне на имот; Решение № 2891 от 26.06.2023 г. по гр. дело № 16879/2022 г. по описа на Районен съд - гр. [област] за възстановяване и предаване на нарушеното владение; тъжба от А. М. и А. М. до Районна прокуратура - [населено място] по повод самоуправни действия, извършени от [област] Д. Г. и Д. И. Г.; Постановление за спиране на наказателно производство от 19.12.2023 г. по ДП № 533/2023 г. по описа на 01 Р. О. - [област], образувано за престъпление по чл. 216 от Наказателния кодекс; жалба до Окръжна прокуратура - [населено място], заведена на 20.03.2024 г. (разписка за входиране); Постановление от 29.03.2024 г. на Окръжна прокуратура [населено място] по повод на жалбата на А. М. и А. М., с което е отменено постановлението от 19.12.2023 г. и върната преписката за събиране на допълнителни доказателства. С писмо вх. № ППН-01-379#19/04.06.2024 г. ответниците в административното производство са представили и Решение № 2028 от 08.05.2024г. по гр. дело № 3399/2023г. по описа на Районен съд – [област] за отхвърляне на предявен осъдителен иск. На 12.06.2024 г. е проведено открито заседание на КЗЛД за разглеждане по същество на жалбата (л. 125 и сл.), като с гласуване 4 гласа „за“ е предложен следния проект за решение: 1. Обявява жалба № ППН-01-379/10.05.2023 г. за основателна по отношение на Н. А. М.-Д.; 2. За нарушение на чл. 5, §1, букви „а“ и „в“, на основание чл. 58, §2, буква „г“ от Регламент ЕС 2016/679 издава разпореждане на Н. А. М.-Д. да преустанови заснемането на чужд имот като демонтира камерата за видеонаблюдение; 3. Срок за изпълнение на издаденото разпореждане - 7-дневен от влизането на решението в сила, след което да уведоми Комисията за изпълнението като представи съответните относими доказателства; 4. Обявява жалба № ППН-01-379/10.05.2023 г. за неоснователна спрямо А. Й. М. и А. Н. М.. Посочен е и срок за изготвяне на решението – 28.07.2024г. На 25.07.2024г. е издадено оспореното в настоящото производство Решение на КЗЛД, с което: 1) жалба № ППН-01-379/10.05.2023г. е обявена за основателна по отношение на Н. А. М. – Д.; 2) за нарушение на чл.5, § 2, букви „а“ и „в“, на основание чл. 58, § 2, б. "г" от Регламент ЕС 2016/679 е издадено разпореждане на Н. А. М. - Д. да преустанови заснемането на чужд имот като демонтира камерата за видеонаблюдение; 3) указан е срок за изпълнение на издаденото разпореждане - 7-дневен от влизане в сила на решението, след което да се уведоми Комисията за изпълнението, като представи съответните относими доказателства; 4) жалба № ППН-01-384/16.06.2022 г. е обявена за неоснователна спрямо А. Й. М. и А. Н. М.. В мотивите на оспореното решение са обсъдени събраните доказателства, установеното от извършената проверка на място, както и всички извършени производствени действия. Ответният орган е приел, че съгласно влязлото в сила Решение № 1745//08.05.2019 г. на Районен съд – [област] поземлен имот с [идентификатор] е разделен на ПИ с [идентификатор] (по-голям като дял и на чиято площ се намира къща с административен адрес [улица]местожителство на жалбоподателката Н. Г.) и ПИ с [идентификатор] (по-малък като дял и на чиято площ се намира къща с административен адрес [улица]-местожителство на Н. А. М.-Д., А. М. и А. М.). Изложено е, че съгласно Решение № 2891/23.06.2023 г. по гр. дело № 16879//2022 г. по описа на Районен съд гр. [област] две от постройките, към които е насочена камерата за видео наблюдение са собственост на А. М. и същите безспорно се намират на терена на чуждия по-голям поземлен имот с идентификатор, 56784.534.2965 собственост на [област] Д. Г.. Според ответния орган от представените доказателства се установяват влошени междусъседски и роднински взаимоотношения между Г. иМ.. Изрично в оспорения акт е посочено, че обработването на лични данни посредством видеонаблюдение е законосъобразно и допустимо в случай, че е необходимо за целите на легитимния интерес на администратора за защита на собствеността и имуществото му и доколкото същото се осъществява в рамките на имот, който е собствен или обитаван от него, респективно при видеонаблюдението на чужд имот при изразено изрично съгласие на собствениците му. Позовавайки се на представените от ответниците в административното производство съдебни решения, комисията е посочила, че нито една от трите наблюдавани постройки не е собственост на Д., а дворното пространство пред постройките категорично е собственост на [област]Г.. В оспореното решение е изложено, че обработването на лични данни посредством видео наблюдение на чужди имоти противоречи на принципите за обработване на лични данни по чл. 5, § 1, б. „а“ от Регламента- законосъобразно и по прозрачен начин и на чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламента — подходящи, свързани с целите, за които се обработват и ограничени до необходимото. Обсъдени са обхвата на камерата и нейните технически характеристики, и в тази връзка е посочено, че същата може да променя обхвата си на видеонаблюдение автоматично, ако бъде включена функцията за проследяване на движението или ръчно - посредством софтуерното приложение, инсталирано на мобилния телефон на Н. Д., като посредством камерата за видеонаблюдение биха могли да се обработват лични данни на физически лица - живущи и посетители в двата съседни имота, които достъпват двора. Ответния орган е приел, че с с действията си по видеонаблюдение, Н. А. М.-Д. е извършила нарушение на чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 и чл. 5, § 1, б. „в“ от същия - а именно принципът за „свеждане на данните до минимум“ - личните данни следва да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват. В решението е посочено, че в хода на административното производство не са събрани доказателства, които да водят до извод за прилагане на нормата на чл. 6, § 1, б. „е“ от Регламент (ЕС) 679/2016 - преимуществен легитимен интерес на администратора да видеонаблюдава чужди имоти. Според комисията е недопустимо и непропорционално за постигане на претендираната превантивна охранителна цел видеонаблюдението да обхваща и имоти чужда собственост, а в случая дворното място, където са разположени наблюдаваните гаражи и помощна постройка, е чужда собственост. Посочено е в оспорения административен акт, че действията на Д. се явяват без правно основание и са непропорционални на целта, а именно охрана на собствеността на баща й, намираща се съседно дворно място, като пространството на тези места са много малки в сравнение с дворното място, което се наблюдава. Обсъдени са и представените писмени доказателства относно посегателства върху постройките, като в тази връзка комисията е приела, че се касае за незначителни щети и увреждания, и че могат да бъдат поставени камери за видеонаблюдение вътре в самите помещения. Изложено е още, че действията по видеонаблюдението трябва да бъдат пропорционални и да не засягат в значителна степен правата, свободите и личната неприкосновеност на останалите физически лица, и да се осъществява при спазване на принципите на чл. 5 от Регламент (ЕС) 2016/679. Според комисията обработването на лични данни на субектите при ползване на публични места и собствените им имоти е прекомерно, и по този начин се нарушава регламентирания в чл. 5, § 1, б. „в“ от ОРЗД принцип за „свеждане на данните до минимум“. Ответния орган е счел, че налагането на корективна мярка по чл. 58, § 2, буква „г“ от Регламент ЕС 2016/679 е целесъобразно, пропорционално и ефективно, като същата ще постигне целта на закона - ще преустанови нарушенията и ще възстанови установения правов ред по отношение на обработването на личните данни. С решение № ППН-01-379/2023 г. от 24.10.2024г. на КЗЛД (л.129) е поправена очевидна фактическа грешка в необжалваната част на Решение № ППН-01-379/2023г. от 27.07.2024г. на КЗЛД, а именно в т.4 от диспозитива, вместо „ППН-01-348/16.06.2022 г.“ да се чете „ ППН-01-379/10.05.2023г. По делото от жалбоподателя са представени съдебните решения и постановленията на Районна и Окръжна прокуратура [област] представени в хода на административното производство, както и Удостоверение за търпимост и Постановление за прекратяване на наказателно производство от 25.10.2024г. на Районна прокуратура – [област]. От заинтересована страна е представен НА за дарение на недвижим имот със запазване на ползуването (л.178-179). По делото е разпитан свидетеля А. Й. М. – майка на жалбоподателката Н. М. – Д., която заявява, че откакто се е родила дъщеря й Н. живее в този дом на [улица]. А. М. сочи, че това видеонаблюдение е поставено с разрешение на съпруга й, защото съседите Г. си позволявали да се качват на постройки, които били в процес на делба - два гаража, баня и тоалетна. След предявяване на снимката на лист 41 по делото, М. посочва най-ляво долу на лист 41 и заявява, че с дъщеря си живее там. След предявяване на снимката на лист 41 гръб, М. посочва конкретно за постройките, че: плочата зад навеса е тяхна; сивият гараж на етърва й, която живее на първия етаж; пред гаражите пространството, навесът с бял ламаринен квадрат и дворът, най-долу ляво на снимката, зад бяла ниска ограда са на Г.. За затревеното пространство до ажурната ограда на снимката М., заявява, че е нейно и на семейството й. По отношение на камерата, свидетелят заяви, че е сложена въз основа на действията на съседите, като съпругът на Н. – Д. заливал гаражите с вода. Посочва, че са водили дела, сигнализирали са прокуратурата. М. сочи, че след като приключило делото в Съда тогава приключили действията, като целта на тези камери била да си гледат постройките, а не Г.. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като достоверни. При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна: Закона за защита на личните данни урежда защитата на правата на физическите лица при обработването на личните им данни. Негова основна цел е гарантиране неприкосновеността на личността и личния живот, чрез осигуряване на защита на физическите лица при неправомерно обработване на свързаните с тях лични данни в процеса на свободно движение на данните. Според чл.7, ал.1 от ЗЗЛД, КЗЛД е колегиален орган и се състои от председател и 4 членове, която разпоредба е идентична с нормата на чл.4, ал.1 от Правилника за дейността на Комисията за защита на личните данни и нейната администрация /ПДКЗЛДНА/. Разпоредбата на чл.9, ал.4 от ЗЗЛД гласи, че решенията на КЗЛД се вземат с мнозинство от общия брой на членовете ѝ. След като изрично не е посочен вида на мнозинството, се приема, че то е обикновено, а не квалифицирано. Правилата за кворума и мнозинството са изложени и в чл.8, ал. 6 и ал.7 от ПДКЗЛДНА, според които заседанията на Комисията се провеждат, ако на тях присъстват най-малко трима от нейния състав. Комисията взема решения чрез явно гласуване с мнозинство от три гласа. На проведеното на 12.06.2024 г. заседание на КЗЛД, когато е взето частично оспореното в настоящото съдебно производство решение, са присъствали четирима от членовете на комисията. Решението е прието с единодушие. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Решението е издадено в предвидената от закона форма, съгласно чл. 59 АПК, като съдържа необходимите посочени в ал. 2 реквизити. При издаване на оспорения административен акт не са допуснати съществени административно-процесуални нарушения. КЗЛД е събрала всички необходими при разглеждане на спора по същество доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 36 от АПК, и е изследвала обективно всички факти като подробно е мотивирала изводите си в атакуваното решение. Спазено е изискването на чл. 12, ал. 1 от ЗЗЛД. Проверката е извършена от упълномощени служители на КЗЛД, като в тази връзка по делото е представена Заповед № РД-15-592/23.11.2023 г. на П. на КЗЛД, с която е наредено да бъде извършена проверка по спазване и прилагане на Регламент (ЕС) 2015/679 и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД) на Н. А. М. - Д., във връзка с обработване на лични данни на ФЛ посредством система за видеонаблюдение, изградена в поземлен имот, находящ се в [населено място], [улица], ет.2. Именно с тази заповед е определен проверяващ екип: ръководител Л. М. и член Я. В., инспектори в отдел „Контрол и административнонаказателни производства“. За проверката е съставен на място Констативен протокол от 26.02.2024г. Проверяващият екип е съставил и Констативен акт № ППН-02-180/22.03.2024 г. (л.30-31) с приложения към него, в това число Констативен протокол от 26.02.2024 г. и графични изображения на местоположението и обхвата на камерата. Съгласно чл.57, т.1, б."е" от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан за по-кратко Регламент ЕС 2016/679 или ОРЗД, без да се засягат останалите задачи, определени с настоящия регламент, на своята територия всеки надзорен орган, разглежда жалбите, подадени от субект на данни или от структура, организация или сдружение в съответствие с член 80, и разследва предмета на жалбата, доколкото това е целесъобразно, и информира жалбоподателя за напредъка и резултатите от разследването в разумен срок, особено ако е необходимо по-нататъшно разследване или координиране с друг надзорен орган. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.3 от ЗЗЛД, Комисията се произнася с решение, като може да приложи мерките по чл.58, параграф 2, букви "а" – "з" и "й" от Регламент (ЕС) 2016/679 или по чл. 80, ал. 1, т. 3, 4 и 5 и в допълнение към тези мерки или вместо тях да наложи административно наказание в съответствие с чл. 83 от Регламент (ЕС) 2016/679, както и по глава девета. Т.е., доколкото комисията е сезирана от лице, считащо, че са нарушени правата му по ЗЗЛД, като е осъществен неправомерен достъп до негови лични данни, то в нейните правомощия е да се произнесе с решение, което подлежи на оспорване пред административния съд. Съдът счита, че не е налице противоречие на частично оспорения акт с материалния закон. Съгласно легалното определение на §1 от ДР, т.1 и т.4 от ЗЗЛД, по смисъла на този закон, "лични данни" e понятието по чл.4, т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679, а "обработване" е понятието по чл.4, т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679. Според чл.4, т.1. от Регламент (ЕС) 2016/679, "лични данни" означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано ("субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице. А според т.2 на чл.4 от Регламент (ЕС) 2016/679, "обработване" означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване. Съгласно заложеното в чл.5 от Регламент (ЕС) 2016/679, личните данни следва да са обработвани законосъобразно, добросъвестно и по прозрачен начин по отношение на субекта на данните („законосъобразност, добросъвестност и прозрачност“); да се събират за конкретни, изрично указани и легитимни цели и не се обработват по-нататък по начин, несъвместим с тези цели; по-нататъшното обработване за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели не се счита, съгласно член 89, параграф 1, за несъвместимо с първоначалните цели („ограничение на целите“); да са подходящи, свързани със и ограничени до необходимото във връзка с целите, за които се обработват („свеждане на данните до минимум“); да са точни и при необходимост да бъдат поддържани в актуален вид; трябва да се предприемат всички разумни мерки, за да се гарантира своевременното изтриване или коригиране на неточни лични данни, като се имат предвид целите, за които те се обработват („точност“); да са съхранявани във форма, която да позволява идентифицирането на субекта на данните за период, не по-дълъг от необходимото за целите, за които се обработват личните данни; личните данни могат да се съхраняват за по-дълги срокове, доколкото ще бъдат обработвани единствено за целите на архивирането в обществен интерес, за научни или исторически изследвания или за статистически цели съгласно член 89, параграф 1, при условие че бъдат приложени подходящите технически и организационни мерки, предвидени в настоящия регламент с цел да бъдат гарантирани правата и свободите на субекта на данните („ограничение на съхранението“); да са обработвани по начин, който гарантира подходящо ниво на сигурност на личните данни, включително защита срещу неразрешено или незаконосъобразно обработване и срещу случайна загуба, унищожаване или повреждане, като се прилагат подходящи технически или организационни мерки („цялостност и поверителност“). В чл.6 от Регламент (ЕС) 2016/679 са посочени изискванията за законосъобразност на обработването, а именно само ако и доколкото е приложимо поне едно от следните условия: a) субектът на данните е дал съгласие за обработване на личните му данни за една или повече конкретни цели; б) обработването е необходимо за изпълнението на договор, по който субектът на данните е страна, или за предприемане на стъпки по искане на субекта на данните преди сключването на договор; в) обработването е необходимо за спазването на законово задължение, което се прилага спрямо администратора; г) обработването е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице; д) обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официални правомощия, които са предоставени на администратора; е) обработването е необходимо за целите на легитимните интереси на администратора или на трета страна, освен когато пред такива интереси преимущество имат интересите или основните права и свободи на субекта на данните, които изискват защита на личните данни, по-специално когато субектът на данните е дете. Установено е по делото, че видеокамерата е разположена на терасата на втория етаж на къща с адрес [населено място], [улица], където живее жалбоподателката Д.. В обяснението на лист 24 по делото Д. е посочила, че има монтирана камера на терасата на посочения адрес. Разпитана по делото, майка й също заяви, че има камера с цел охрана за да гледат постройките, а не Г.. Няма спор между страните по делото, че в имота, в който живее Д. има двор с изградени два броя гаражи, както и спомагателна постройка, които са собственост и се ползват от Д. и семейството й. Видно от приложените по преписката съдебни решения, посочените постройки попадат в имота на [област]Г. и по този начин заемат част от площта на дворното място, тъй като в производство по съдебна делба на съсобствен имот са били образувани два нови имота, като на [област]Г. е поставен в дял в който се намират описаните по-горе постройки (лист 63-64). В тази насока са и показанията на майката на Н. М. – Д., която след предявяване на снимката на лист 41 гръб заявява, че плочата зад навеса е тяхна, а сивият гараж е на етърва й, която живее на първия етаж. Свидетелката изрично посочи, че пред гаражите пространството, навесът с бял ламаринен квадрат и дворът, най-долу ляво на снимката, зад бяла ниска ограда са на Г.. За затревеното пространство до ажурната ограда на снимката М., заявява, че е нейно и на семейството й. От справка в Кадастрално-административната информационна система /КАИС/ се установява, че имотът в който са разположени гаражите и спомагателната постройка е с [идентификатор], като от приложеното решение № 1745 от 08.05.2019г. по гр.дело № 17135/2012г. по описа на Районен съд – [област] се установява, че е разпределен в дял на [област] Д. Г.. Няма спор по делото, че камерата за видеонаблюдение е насочена към гаражите, спомагателната постройка и дворното пространство пред тях, собственост наГ.. Т.е. камерата обхваща част от чужд недвижим имот. Всичко това се установява от свидетелските показания на разпитания по делото свидетел, както и от приложените констативен протокол за извършена проверка, включително и приложените към Констативен акт № ППН-02-180/22.03.2024 г. снимки на местоположението и обхвата на камерата (л.40 и сл.). Не са представени доказателства за наличие на съгласие на съседите Г. - собственици на дворното място пред постройките, което е в обхвата на камерата да бъдат наблюдавани и снимани. Следователно правилно е прието от КЗЛД, че видеонаблюдението противоречи на принципите за обработване на лични данни по чл. 5, § 1, б. „а“ от Регламент 2016/679- законосъобразно и по прозрачен начин. От страна на Д. не са представени документи (правила, процедура, инструкция или други), регламентиращи обработване на лични данни чрез система за видеонаблюдение нито в хода на административното, нито в хода на съдебното производство. Видеонаблюдението в случая противоречи и на принципа посочен в чл. 5, § 1, б. „в“ от Регламент 2016/679 —„свеждане на данните до минимум", тъй като не са подходящи, не са свързани с целите, за които се обработват и не са ограничени до необходимото. Няма данни, а и не се твърди на обекта да се извършва охрана от друго физическо/юридическо лице по реда на Закона за частната охранителна дейност. Характеристиките на поставената камера са такива, че същата има функция проследяване на движението и може да променя обхвата си на видеонаблюдение автоматично, ако бъде включена функцията, както и ръчно - посредством софтуерното приложение, инсталирано на мобилния телефон на Н. Д.. Процесната камера може не само да се идентифицира лицата обитаващи и посещаващи имота на Г., но администраторът има възможност да наблюдава ежедневните им навици и контакти без да е получил изрично съгласие за това. По отношение на преимуществения интерес в съображение 69 от преамбюла на Регламент 2016/679 е посочено, че когато личните данни биха могли да се обработват законно, тъй като обработването е необходимо за изпълнението на задача от обществен интерес или при упражняването на официално правомощие, предоставено на администратора, или по съображения, свързани със законните интереси на администратора или на трета страна, всеки субект на данни следва все пак да има право на възражение срещу обработването на лични данни, свързани с неговото конкретно положение, като именно администраторът следва да докаже, че неговите неоспорими законни интереси имат преимущество пред интересите или основните права и свободи на субекта на данни. В случая жалбоподателят навежда доводи за наличие на условията по букви "г" и "е" от чл. 6, § 1 на Регламента, като твърди, че извършва видеонаблюдение единствено с цел охрана на гаражите и помощната постройка, предвид влошените отношения със съседите Г., които са собственици на дворното място в което са изградени постройките. Твърдението на Д., че видеонаблюдението е за целите на легитимните интереси и за защита на жизненоважни интереси следва да е доказано с наличието на някакъв минимум от факти, за да се приеме, че то има приоритет пред правото на засегнатите от видеонаблюдението лица на неприкосновеност на личния им живот, които не са съгласни да се събират и обработват личните им данни. Не обосновават такъв извод представените от жалбоподателката: тъжба от А. М. и А. М. до Районна прокуратура - [населено място] по повод самоуправни действия, извършени от [област] Д. Г. и Д. И. Г.; Постановление за спиране на наказателно производство от 19.12.2023 г. по ДП № 533/2023 г.; Постановлението от 29.03.2024 г. на Окръжна прокуратура [населено място] за отмяна на постановлението от 19.12.2023 г. и връщане преписката за събиране на допълнителни доказателства. В тази насока следва да се отбележи, че по делото е представено Постановление от 25.10.2024 г. на Районна прокуратура - [област], с което е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 533/2023г. по описа на 01 РУ – ОДМВР – [област], образувано за престъпление по чл.216, ал.1 от НК (без данни да е обжалвано). Нещо повече, разпитания по делото свидетел – майка на жалбоподателката заяви, че Г. заливали гаражите с вода, махнали греди, но тези действия приключили след като приключило делото в съда за достъпа до тези сгради. Всъщност този спор е приключил с решение № 2891 от 23.06.2023г. по гр. дело № 116879 по описа за 2022 г. на Районен съд – [област], като никоя от страните по делото не твърди същото да е обжалвано. Следователно в случая не се доказва наличието на преимуществен интерес на защитата на собствеността на семейството на Д. пред интересите или основните права и свободи на субекта на данни. Поради изложеното съдът намира, че жалбоподателят не доказва наличието на нито едно от условията по чл. 6, § 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 за законосъобразно обработване на лични данни. Камерата е монтирана по начин и на място, даващо възможност да се обработват лични данни на Н. Г., нейното семейство и/или трети лица, тъй като насочеността на камерата обхваща и имот на Г.. Безспорно е установено, че системата за видеонаблюдение осъществява запис и съхранение на видеокадри на карта-памет за срок от около една седмица, които след това автоматично се изтриват по реда на постъпването им, като достъп до системата се осъществява от Д. чрез мобилния й телефон. Този начин на обработване на личните данни е незаконосъобразен и непропорционален. Доколкото видеонаблюдението съставлява автоматизирано обработване на лични данни и предвид липсата на основания по за законосъобразното им обработване, в процесния случай е налице нарушение на условията за допустимост на обработването на данните, посочени в чл. 5 и чл. 6 от Регламент (ЕС) 2016/679. Съгласно решение на СЕС от 11.12.2014 г. по дело C212/13, относимо до тълкуването на член 3, параграф 2 от Директива 95/46/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 24 октомври 1995 г. за защита на физическите лица при обработването на лични данни и за свободното движение на тези данни (отменена с чл. 94 от Регламент(ЕС) 2016 на ЕП и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на ФЛ във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО), член 3, параграф 2, второ тире от Директива 95/46 трябва да се тълкува в смисъл, че използването на система за видеонаблюдение, извършваща видеозаснемане на хора, съхранявано върху устройство за дълготрайно запаметяване, а именно твърд диск, която е инсталирана от физическо лице в семейната му къща за защита на собствеността, здравето и живота на собствениците на къщата, като системата покрива и обществени места, не представлява обработване на лични данни при извършване на изцяло лични или домашни занимания по смисъла на тази разпоредба. По аргумент от т.19 и т.33 на посоченото решение на СЕС, извършването на видеонаблюдение е допустимо, но само чрез монтиране на камера, заснемаща собствеността на Н. Д. и семейството й, но не и такова, обхващащо други части на съседни имоти. Върховен административен съд многократно се е произнасял по идентични казуси, при които липсва съгласие на собствениците на съседни имоти или на етажните съсобственици, които са в обхвата на видеонаблюдението - Решение № 2678 от 14.03.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7241/2022 г., V о., Решение № 7730 от 19.08.2022 г. на ВАС по адм. д. № 1413/2022 г., V о., Решение № 5491 от 07.05.2024г. на ВАС по адм. д. № 1006/2024 г., V о., Решение № 13234 от 05.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4197/2024 г., V о., Решение № 10496 от 10.08.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2034/2017 г., V о. Въпросът с видеонаблюдението в националното ни законодателство е уреден, освен в Конституцията на Република България, и в Закона за движението по пътищата /чл. 165, ал. 2, т. 7/, Закона за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия /чл. 16/, Закона за специалните разузнавателни средства, в Закона за частната охранителна дейност и други /ЗЧОД/. В чл. 56 от ЗЧОД се урежда и възможността при осъществяване на охрана на обектите охранителите да могат да получават сигнали, получени от обекти, оборудвани с технически системи за сигурност и включени на централизирани и локални системи за наблюдение и контрол, за наличието на които гражданите се уведомяват посредством информационни табла, поставени на видно място(чл.56, ал.3 от ЗЧОС). При това право да извършват видеонаблюдение имат държавните институции в изпълнение на техните функции, търговци или юридически лица, които са лицензирани да извършват частна охранителна дейност, а във всички останали случаи – само при наличие на нормативно основание или при изрично съгласие. Н. Д. нито е охранител по смисъла на ЗЧОД, нито е получила изрично съгласие на Г. - собственици и ползватели на заснемания имот пред гаражите и пострйката за осъществяване на видеонаблюдение. От всичко гореизложено съдът счита, че процесното решение в оспорената част е законосъобразно, издадено е от компетентен орган, без противоречие с относимите материалноправни разпоредби, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта. Решението е съобразено и с целта на закона, която е да се реализира правото на защита на лични данни и да се преустанови неправомерното обработване на лични данни. Корективната мярка по чл. 58, § 2, б. "г" от Регламент (ЕС) 2016/679 съответства на нарушението и е насочена за преустановяване на неправилното обработване на лични данни. Подадената жалба против решението на КЗЛД в частта по т.1, 2 и 3, като неоснователна, следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора, претенцията на ответника и на заинтересованата страна за присъждане на разноски е основателна. В полза на Комисията за защита на личните данни, следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ (ЗПП) и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), съгласно чл.143, ал.3 от АПК. Разноските, които е направила заинтересованата страна са в размер на 900 лева изплатен адвокатски хонорар. Поради изложеното, съдът