Решение № 600 от 4.8.2024 г. на Районен съд - Благоевград по дело № 838/2024 г.

Производството по делото е образувано по повод депозирана искова молба от ищеца С. А. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С........против П. С. С., с адрес гр. С.......... С исковата молба се иска да бъде постановено решение, с което да бъде осъден ответника П. С. С., с адрес гр. С...... да заплати на С. А. А., ЕГН ••••••••••, с постоянен адрес: гр. С....... сумата в размер на 1 000 (хиляда) лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат от публикуван видеоматериал на 14.03.2024 г. във фейсбук профила на ответника, със заглавие „Няма да спрем да осветляваме нередностите в община С.... които неимуществени вреди се изразяват в претърпени душевни болки и страдания, стрес, притеснение, накърняване на лични права и законни интереси, чест, достойнство, добро име и обществен имидж, ведно със законната лихва от датата на деянието 14.03.2024 г. до окончателното изплащане на сумата. Претендират се сторените в производството разноски. Твърди се, че на 14.03.2024 г. във фейсбук профилът си, ответникът П. С. е публикувал видеоклип, под заглавие „Няма да спрем да осветляваме нередностите в община С...... на който същия, до неограничен кръг от потребители в интернет пространството отправя неверни и клеветнически твърдения, които по естеството си уронват честа и достойнството на ищеца. Твърди се, че в публикувания видеоклип се вижда ответникът, който без да представя доказателства заявява следното: „Става въпрос А. ме осъди петстотин лева за това, че аз съм го осветлявал, ние като група го осветляваме и го осветлихме относно „БАБА ЦВЕТА ВЕЦ „ БАБА ЦВЕТА “. Какво значи това? Значи, че той лобира за чужди фирми, а не за общината. Това значи източване на общината. Да колко и да ме съдите ние ще информираме обществеността, че вие лобирате за други фирми. Не мога да кажа дали тези фирми са ваши подставени фирми или не са, но след като лобирате за тех, са може би ваши подставени фирми. Кат и пак казвам Вие просто крадете ресурсите на общината. Можете пак да ме съдите, а относно това, където спряхте в село Полето, търговския ни обект и ни спряхте тока, и ни спирате водата, ние ще си заведеме дело. Енергото ще плащат много сериозно, защото ние имаме ток от 30 години там, така че това е абсолютно незаконно, но ето виждаме, че вие сте един прост рекетъор. Ние от 20 години, преди да спреме да ве чешаме ви давахме на две седмици по 500 кг. фураж, за да си храните прасетата и кокошките, за да си правите суджуците за да може вашия син да бъде депутат. Нали той стана депутат благодарение на нашите суджуци и на хората от община Симитли, които по един или друг начин бяха принудени да гласуват за Вас и за него. Но в рамките на 20 години ние сме ви дали около 200 тона фураж или пшеница, царевица. Това е документирано, имаме го ето аз казвам може да ми заведете дело и за това нещо. Казвам, че сте един прост рекетъор. Да действително аз знам, че вие нямате бизнес. Вие това ви е бизнеса обществени поръчки, неща строителства. Пак казвам, ще ви осветляваме. Ще свърши вашето време. Но вие не зачитате опозиция, не зачитате никой, не зачитате, вие мачкате, газите. Властта в момента е при вас. Вие сте властимащи. Но много скоро на хората ще им писне от тази цялата история. Виждате какво се случва. Какви са тези в момента уж договорки, уж президента, уж ППДБ. Господа вие сте едно. Всички сте наедно. Изправете се и кажете да всички сме на едно заедно с месните олигарси, които са в малките общини и където притискате хората и купувате души. Това е самата истина, но на хората им писва, много скоро време ще бъдете изритани с ритници. Благодаря ви„. Твърди се, че горепосочения видеоматериал, който лично ищецът видял в деня на публикацията му, дълбоко накърнила честта и достойнството на ищеца, подкопавайки общественото мнение за него и очевидно имало за цел да компрометира работата му, като народен представител, избран от избирателите на област Благоевград. Твърди се, че видеоматериала е разпространен от ответника, чрез неговия профил във фейсбук и по този начин и казаното е станало достояние на неограничен брой лица, ползващи социалната мрежа. Сочи се, че материалът се превърнал в повод за интензивни коментари, предизвикал широк отзвук и породил редица въпроси спрямо личността на ищеца. Твърди се, че бил засегнат дългогодишно градения от него имидж и доброто му име, с които се ползва сред обществото. Сочи се, че повод за разпространения видеоматериал очевидно било раздразнението на ответника, че по гр. д. № 2035/2023 г. по описа на Районен съд гр. Б...... е постановено Решение, с което същият е осъден да заплати на ищеца обезщетение за разпространените срещу него неверни клеветнически твърдения в друга фейсбук-публикация. Твърди се, че казаното от ответника в публикувания от него видеоматериал, а именно - „ Става въпрос А. ме осъди петстотин лева за това, че аз съм го осветлявал, ние като група го осветляваме и го осветлихме относно „БАБА ЦВЕТА ВЕЦ „БАБА ЦВЕТА “. Какво значи това? Значи, че той лобира за чужди фирми, а не за общината. Това значи източване на общината. Да колко и да ме съдите ние ще информираме обществеността, че вие лобирате за други фирми. Не мога да кажа дали тези фирми са ваши подставени фирми или не са, но след като лобирате за тех, са може би ваши подставени фирми. Кат и пак казвам Вие просто крадете ресурсите на общината“, е една откровена измислица, за която не се представят никакви конкретни факти и доказателства. Сочи се, че по никакъв начин ищецът никога не е лобирал за чужди фирми, нито е „източвал“ община Симитли, както се твърди в процесния видеоматериал. Сочи се, че за неверните твърдения относно ВЕЦ „БАБА ЦВЕТА“, ответникът бил осъден от Районен съд гр. Благоевград по цитираното по- горе гражданско дело, но въпреки това, същият отново продължавал да разпространява откровени неистини, без да се интересува от постановения съдебен акт. Сочи се, че твърдението в процесния видеоматериал, че е крал ресурсите на общината, явно чрез лобиране за други фирми е изключително укоримо от гледна точка на обществения интерес и му приписва извършване на престъпление - (кражба на ресурсите на общината) в полза на дружества, които не се позовават поименно, като се сочи, че тези твърдения са голословна лъжа. Твърди се, че в процесния видеоматериал ответникът прави друго невярно и не отговарящо на действителността внушение, че „Можете пак да ме съдите, а относно това, където спряхте в село Полето, търговския ни обект и ни спряхте тока, и ни спирате водата, ние ще си заведеме дело. Енергото ще плащат много сериозно, защото ние имаме ток от 30 години там, така че това е абсолютно незаконно, но ето виждаме, че вие сте един прост рекетьор.“ Твърди се, че използвания израз „прост рекетьор“ е изключително циничен и има за цел да го представи пред обществото като човек, който безскрупулно изнудва с цел материална облага, ползвайки се от служебното си положение. Сочи се, че е невярно твърдението, че е спирал тока и водата в търговски обект, който най- вероятно е собственост на ответника и няма никакво отношение към този случай. Твърди се, че в процесния видеоматериал ответникът отново правил едно невярно твърдение, а именно: „ Ние от 20 години, преди да спреме да ве чешаме ви давахме на две седмици по 500 кг. фураж за да си храните прасетата и кокошките за да си правите суджуците за да може вашия син да бъде депутат. Нали той стана депутат благодарение на нашите суджуци и на хората от община Симитли, които по един или друг начин бяха принудени да гласуват за Вас и за него. Но в рамките на 20 години ние сме ви дали около 200 тона фураж или пшеница, царевица. Това е документирано, имаме го ето аз казвам може да ми заведете дело и за това нещо. Казвам, че сте един прост рекетьор.“ Сочи се, че в тази си част на публикувания видеоматериал ответника използвал израза „прост рекетьор“, като вече се намесва и бащата на ищеца - А.... А., който е кмет на община С..... Твърди се, че е невярно твърдението, че са принуждавали хората от община С......да гласуват за тях, още по малко е вярно твърдението, че е станал депутат благодарение на „неговите суджуци“. Твърди се, че с казаното от ответника в прав текст, „че сме принуждавали хората от община С......да гласуват за нас“, се цели да се дискредитира избирането му като народен представител и по естеството си накърнява политическия му имидж, който градил с години. Сочи се, че в края на процесния видеоматериал ответникът прави още едно невярно твърдение: „Господа вие сте едно. Всички сте наедно. Изправете се и кажете да всички сме на едно заедно с месните олигарси, които са в малките общини и където притискате хората и купувате души. Това е самата истина, но на хората им писва, много скоро време ще бъдете изритани с ритници. Благодаря ви.„ За това си твърдение ответника не представя каквито и да доказателства, а това се прави единствено с цел да се опетни градения от ищеца имидж и доброто име, с което се ползва сред обществото. Не случайно, в процесния видеоматериал не се посочва, кои са тези „олигарси“, с които са били заедно, нито се представят конкретни доказателства, че са притискали хората и са „купували души“. Навежда се, че в резултат на така изнесени недостоверни факти, ищецът претърпял значителни неимуществени вреди, изразяващи се в причинени му душевни болки и страдания, силен дискомфорт. Сочи се, че след като се запознал с неверните твърдения на ответника в процесната публикация, се променил целият му досегашен начин на живот. Сочи, че ищецът е човек с висок морал и винаги е спазвал действащото българско законодателство. Изпитал изключително притеснение и за това, как ще бъде възприет публикувания видеоматериал от негови близки, колеги и познати и от обществото като цяло. Твърди, че дълбоко бил накърнен имиджа му на човек, известен в обществото, като добросъвестен гражданин. Неверните твърдения в статията засегнали градения от ищеца имидж като народен представител, което му причини допълнителен стрес и притеснения. Сочи се, че в чл. 39 - 41 от Конституцията на РБ и чл. 10 ЕКЗПЧОС е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В неговия обсег се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация, независимо от начина на изразяване. Сочи се, че това право обаче не е абсолютно - основания за ограничаването му се съдържат в разпоредбите на чл. 39, чл. 40 и чл. 41 КРБ, които не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, както и в нормата на чл. 57, ал. 2 КРБ, която не допуска злоупотреба с права, както и упражняването им, ако накърняват права или законни интереси на другиго, като в обхвата на последните попадат присъщите на човешката личност чест, достойнство, добро име, които се накърняват при умишлено унижаване на достойнството на някого чрез неприлично отнасяне с него (обида) или при изнасянето на клеветнически твърдения (съзнателно разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму). Както приема и Конституционният съд чрез тълкуване на конституционните текстове, възможността да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, е най-голяма (Р. № 7/96г. по к. д. № 1/96г.). В този смисъл се сочи, че възможността свободно да се изразява мнение се разпростира до пределите, след които се засягат други конституционно защитени права. С оглед на изложеното се твърди, че са налице основанията за ангажиране на деликтната отговорност на ответника, който чрез процесния видеоматериал е довел до знанието на неограничен кръг от хора позорящи доброто име на ищеца и имидж недостоверни и непроверени факти, в резултат на което са претърпените от същия неимуществени вреди. Сочи се, че последните, които продължава да търпи и понастоящем, се изразяват в преживените от него душевни болки и страдания, стрес, притеснение, накърняване на негови лични права и законни интереси, чест, достойнство, добро име и обществен престиж. Твърди се, че посочените неимуществени вреди са пряка и непосредствена последица и са в причинно-следствена връзка от деянието — публикувания видеоматериал във фейсбук страницата на ответника. Твърди се, че ответникът, без да представя каквито и да е доказателства относно истинността на публикуваната информация, неправомерно е разпространил до неограничен кръг от хора засягащи авторитета му неверни данни и клеветнически твърдения. Сочи се, че изнесените факти са с голяма степен на укоримост в обществения живот, като тази укоримост е много по- интензивна, когато адресат на твърденията в процесната публикация изпълнява функцията на народен представител.. Сочи се, че неимуществените вреди имат по-голямо значение от имуществените и за това същите се оценяват по-високо. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални състояния - болки и страдания, дискомфорт, както и другите нематериални последици, възникнали вследствие поведението на ответника. Посоченото обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на базата извършеното непозволено увреждане и причинените от него вреди. Счита се, че същите определени в претендирания от ищеца размер от 1 000 (хиляда) лева, са адекватни да обезщетят причинените му от страна на ответника неимуществени вреди, в резултат от непозволено засягане на негови лични права и законни интереси, чест, достойнство, добро име и обществен престиж. С разпореждане № 1076/10.04.2024 г. съдията докладчик след като е извършил проверка за редовност на исковата молба /чл.129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл.130 от ГПК, на основание чл.131 от ГПК е постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника, с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл.131, ал.2 от ГПК. Препис от исковата молба и доказателствата към нея са връчени лично на ответника на 19.04.2024 година, като в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор. С определение № 1010/29.05.2024г. на основание чл.140 от ГПК съдът е насрочил открито съдебно заседание по делото, като се е произнесъл по доказателствените исканията на страните, съобщил им е проект на доклад по делото, като ги е напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. В съдебно заседание, ищецът не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа предявения иск, ангажира писмени и гласни доказателства. По същество се изразява становище за доказаност и основателност на предявения иск в пълен размер. Подробни съображения се излагат в писмено становище. Претендират се сторените по делото разноски с представен списък по чл. 80 от ГПК. Сторено е и възражение за перкомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В съдебно заседание ответникът не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който не оспорва, че посочената в исковата молба фейсбук страницата е на ответника, не се оспорва, че той е автор на изявленията, както и съдържанието на публикацията, че лицето, което се вижда на видеоклипа е на ответника. В съдебно заседание процесуалният представител не оспорва и твърдението, че С. А. е водил дело срещу П. С., по което е бил осъден П. С. да му заплати сумата от 500 лева, както и, че е налице влязло в сила решение. Оспорва се предявения иск по основание и размер. По същество се поддържа, че изказванията, сторени от ответника не касаят ищеца, а неговия баща, че не е налице деликт. Претендират се сторените по делото разноски. По делото са събрани писмени доказателства, разпитани са свидетелите Георги Юлиянов Иванов и Иван Павлов Донев. Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното: По делото е представеното заверено копие на електронен документ, който е приобщен към доказателствения материал чрез възпроизвеждането му в съдебно заседание, както и е приет констативен протокол № 7043, акт № 93, том II, от 02.07.2024 година по описа на Нотариус И..... К...в който след отваряне на линк към интернет страница: ........ е възпроизведен видеоклипа. От същите се установява следното, което не се и оспорва от ответника: На видеофайла се вижда лице от мъжки пол - ответника П. С. С., който е в седнало положение и прави изказване в следния смисъл: „Здравейте скъпи съграждани, Утре пак имаме сесия, пак се занимаваме с глупости, концесии, тем подобни, но това е в друга тема, за утре. Става въпрос за А. ме осъди 500 лева за това, че аз го осветлявам, ние като група го осветляваме и го осветлихме относно „Баба Цвета“ - ВЕЦ „Баба Цвета“. Какво значи това? Значи, че той лобира за чужди фирми, а не за Общината. Това значи източване на Общината. Да, колкото и да ме съдите, ние ще информираме обществеността, че вие лобирате за чужди фирми. Не мога да кажа тези фирми дали са ваши поставени фирми или не са, но след като лобирате за тях, аз мисля, че може би са ваши поставени фирми. И пак казвам, вие просто крадете ресурсите на Общината. Можете пак да ме съдите. А относно това, където спряхте в село П.... търговския ни обект и ни спряхте тока, и ни спирате водата ние ще си заведем дело. Енергото ще плащат много сериозно, защото ние имаме ток от 30 години там. Така, че това е абсолютно незаконно, но ето виждаме, че вие сте един просто рекетьор. Ние от 20 години, преди да спрем да ви чешаме, ви давахме на две седмици по 500 кг фураж, за да си храните прасетата и кокошките, за да си правите суджуците, за да може вашият син да бъде депутат. Той стана депутат благодарение на нашите суджуци и на хората от Симитли, които по един или друг начин бяха принудени да гласуват за Вас и за него. Но в рамките на 20 години ние сме ви дали около 200 тона фураж или пшеница, царевица, това е документирано, имаме го. Ето аз казвам, можете да ми заведете дело и за това нещо. Казвам, че сте един прост рекетьор. Да, действително, аз знам, че вие нямате бизнес. Това ви е бизнесът - обществени поръчки, неща, строителства. Пак казвам, ще ви осветляваме. Ще свърши и вашето време. Нормално е. Но вие не зачитате опозиция, не зачитате никой, не зачитате Вие мачкате, газите. Властта в момента е при вас. Вие сте властимащи. Но много скоро на хората ще им писне от тази цялата история. Виждате какво се случва. Какви са тези в момента уж договорки, уж президентът, уж ППДБ. Господа, Вие сте едно. Всички сте наедно. Изправете се и кажете „да, всички сме на едно“ заедно с местните олигарси, които са в малките Общини и където притискате хората и купувате души. Това е самата истина. Но на хората им писва, много скоро време ще бъдете изритани с ритници. Благодаря ви.“. Установи се по безспорен начин, че изявленията са направени именно от ответника С.. По делото в качеството на свидетели са разпитани... И... и И.. Д..... Свидетелят Г.....И.. сочи, че познава С. А. много отдавна, тъй като преди около 20 години станали заедно футболни съдии, като се намират в много добри близки и приятелски отношения, виждат се и се чуват често. Посочва, че не познава лично П. С., но го е виждал от фейсбук публикации, в социалните мрежи. Знае, че от известно време С. напада С. А., с постоянни лъжи и манипулации. Свидетелят сочи, че Апостол му е споделил, че има видеоклип, пуснат от въпросното лице господин С., в който се казвали доста лоши неща за А., като след това свидетелят също изгледал видеоклипа. Свидетелят сочи, че не може да каже дали е казано в клипа С., А. или С. А. или С. Депутата, но през цялото време на клипа възприел, че се говори за ищеца. Заявява, че в клипа се казвало, че е изнудвач, че живее от парите на хората, от обществени поръчки. Сочи, че към момента на пускане на видеоклипа С. А. бил народен представител, а баща му А. е кмет на община С...... Свидетелят сочи, че ищецът му споделил, че се чувства зле, станал по-странен, по-неразговорлив, по-затворен, което разбрал по общуването му с него, тъй като, когато общували А. бил винаги по- усмихнат, по-позитивен, по- ведър. След март месец, като се появил този клип, А. му казал изведнъж „пак продължават да говорят пълни глупости за мен, аз как да излеза по улиците в С..... много ми е неприятно, хората като ме видят, обръщат се в магазина, зад гърба ми говорят“. Споделя, че когато му се обаждал след случая по телефона, за да коментират различни теми, А. му казал „сега не ми се говори, не съм в настроение, ако искаш ще се чуем друг пъти“. Свидетелят питал и общи познати дали се държи и с тях така и му казвали, че се държи затворено, не иска да контактува. Свидетелят сочи, че от А. знае, че лицето П. С. отдавна напада вербално и през медиите и в постове в социалните мрежи С. и семейството му. Посочва, че в разговорите му със С. А. той му е разказвал как се е почувствал и как се чувства, че хората говорят зад гърба му, че е пострадал имиджа му. От разпита на свидетелят И...... Д........се установява, че познава С. А. и са в близки отношения, заедно са били футболни съдии, поддържат често комуникация. Посочва, че С. му е споделил, че във фейсбук е пуснат видеоклип, в който се изказват коментари по негов адрес, като посочва, че два пъти се е налагало той да не може да отиде да го гледа на мач, и да му помогне за нещо, защото бил напрегнат, не се чувства добре, раздразнителен е. Заявява, че ищецът не му е казвал директно, но свидетелят го усетил, тъй като се познават достатъчно добре и му е ясно, че когато го видят на мача хората започват да го разпитват. Сочи, че за един от мачовете специално му казал, че няма да отиде на мача, защото има проблеми, които го притесняват да дойде, за да не го разпитват хората, защото въпросния П. С. се опитва да го опетни него и неговото семейство. Твърди, че това било в края на месец март. С. А. му споделил, че въпросния С. качил видеоклип, който и Д.....изгледал и е запознат какво е казал и е сигурен, че това, което казва няма общо с истината. Свидетелят посочва, че след като А. изгледал клипа започнал да има промяна в поведението си, това усетил и когато тренирал синът му А. и детето споделило, че баща му трудно говори, че е раздразнителен. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като намира същите за непротиворечиви, последователни, дадени от лица, които лично са възприели състоянието на ищеца след въпросната публикация. Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи: Предявения иск с правно основание чл. 45 ЗЗД е процесуално допустим - заявен от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това - ищеца твърди, че в резултат от противоправни действия на ответника е претърпял неимуществени вреди, чието парично възмездяване претендира. Разгледан по същество предявеният иск е основателен: Ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване с допустими доказателствени средства, че именно ответникът П. С. е разпространил по адрес на ищеца обидни и клеветнически твърдения, позорящи доброто име, чест и лично достойнство на ищеца на 14.03.2024 година, чрез публикация в социалната мрежа „Фейсбук“ чрез публикация на видеоклип под заглавие „Няма да спрем да осветляваме нередностите в община С........че процесната публикация изхожда от профила на ответника във Фейсбук страницата; да докаже, че в следствие на разпространените по негов адрес обидни и клеветнически твърдения ищецът е претърпял неимуществени вреди, че е извършено твърденото деяние от ответника, което е противоправно, наличието на претърпени вреди, причинно- следствената връзка между деянието и вредите, както и размера на претендираното обезщетение. Съгласно член 45, ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За да се уважи такъв иск е необходимо да е налице деяние (действие или бездействие), същото да е противоправно, от него да са причинени вреди, да е извършено виновно и да е налице причинна връзка между деянието и вредата. На първо място съдът намира, че по делото е доказано, че на 14.03.2024г. във фейсбук профила си, ответникът П. С. е публикувал видеоклип, под заглавие „Няма да спрем да осветлявала нередностите в община Симитли“, че изявленията в процесния видеоматериал са именно на ответника, което е прието и за ненуждаещо се от доказване, както и че съдържанието е такова, описано и в исковата молба. Относно твърдението, че изразите, употребени от П. С. касаят ищеца, което е оспорено от ответника, съдът намира следното: Съдът намира, че изявленията на ответника П. С. и изказването му се отнасят именно до ищеца С. А.. В тази връзка, следва да бъде съобразено следното: В публикувания видеоклип се вижда ответникът, който заявява следното: „..Става въпрос А. ме осъди петстотин лева за това, че аз съм го осветлявал, ние като група го осветляваме и го осветлихме относно „ БАБА ЦВЕТА “ — ВЕЦ „ БАБА ЦВЕТА Какво значи това? Значи, че ТОЙ лобира за чужди фирми, а не за общината. Това значи източване на общината.. “ По делото не се оспорва, че именно ответникът преди публикуване на процесния видеоклип с влязло в сила решение по гр.д. №2035/2023г., по описа на Районен съд - Б.......... е осъден от ищеца да му заплати сумата от 500, 00 лв. обезщетение за разпространените срещу последния, неверни клеветнически твърдения в друга фейсбук- публикация, както в тази връзка не се е и наложило приобщаване на въпросното дело. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че изказванията касаят именно ищеца, а не неговия баща, каквато защитна теза изказва процесуалния представител на ответника. Самият ответник е свързал изложението си с въпросното осъждане и така започва същото. Действително в част от изказването се съдържат и изрази в множествено число, както и израза „Ние от 20 години, преди да спрем да ви чешаме, ви давахме на две седмици по 500 кг фураж, за да си храните прасетата и кокошките, за да си правите суджуците, за да може вашият син да бъде депутат“, което навежда, че ответникът говори и за бащата на ищеца. Посоченото обаче не може да изключи факта, че изявленията касаят С. А.. Дори и част от изказванията да касаят освен ищеца и неговия баща, посоченото не опровергава приетото, че именно ищецът е адресат на изказванията. Относно употребените изрази и думи, които според ищеца са уронили неговата чест, достойнство и добро име. За да бъдат определени дадени твърдения и внушения като позорящи и накърняващи честта, достойнството и доброто име на ищеца, следва да бъде констатирано, че същите са неистински /лъжливи/, както и че имат обективен позорящ характер по отношение личността, към която са адресирани. Позорящи са тези факти, които обективно накърняват доброто име на пострадалия в обществото и са укорими от гледна точка на господстващия морал. Неверните сведения, от друга страна, могат да бъдат осъществени чрез пряко изнасяне или внушаване на невярна и позоряща информация за съответно лице /в този смисъл Решение № 51/1980г. по н.д. № 26/1980г., ВС, II НО/. В чл. 39 - 41 от Конституцията на република България и в чл.10 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи е прогласено правото на всеки да изразява и разпространява мнение и да търси, получава и разпространява информация. В обсега на това право се включва свободата на всеки да отстоява своето мнение и да получава, съобщава и предава мнения, идеи или информация независимо от начина на изразяване. Това е едно от основните права на личността. То е в основата на демократичните процеси, представлява един от най-важните принципи, върху които се гради всяко демократично общество, като същевременно е условие за напредъка на обществото и за развитието на всеки отделен индивид. Това право обаче не е абсолютно. Самите норми, които го прокламират, въвеждат някои ограничения като не позволяват то да бъде използвано за накърняване и засягане на изрично изброените права и интереси, а също и в общия за всички права чл. 57, ал. 2 КРБ, който не допуска злоупотреба с тях, както и упражняването им, ако се накърняват права или законни интереси на друг. Такова ограничително основание се съдържа и в текста на чл. 10, т. 2 от Конвенцията, допускащ ползването на свободата на изразяване на мнения да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени в закона, необходими са в едно демократично общество и са в интерес на надлежно указаните цели. Сред ценностите, чиято закрила е основание за ограничаване на правото на свобода на изразяване на мнения, основният закон изрично посочва присъщите на личността чест, достойнство, добро име. Те именно са обект на посегателство при нанасяне на обидата (умишленото унижаване достойнството на дадено лице посредством неприлично отнасяне с него) и на клеветата (съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление другиму). Поради това гражданската отговорност за обида и клевета като средство за защита на честта, личното достойнство и доброто име представлява такова ограничение на правото на свобода на изразяване на мнения, което е допустимо и от Конституцията, и от Конвенцията. В контекста на изложеното не може да се приеме за клеветническо твърдение, което се основава на истински факти, и съответно изразяването му не е противоправно. Като клевета, съответно като противоправно, следва да се квалифицира съзнателното разгласяване на неистински позорни обстоятелства за дадено лице или приписване на престъпление. Следва да се има предвид, че фактическите твърдения, за които се твърди, че са клевета, могат да бъдат проверявани за вярност като доказателствената тежест е на ответника. Ако те са верни, не са клевета, дори да позорят адресата, и не са основание за ангажиране на гражданската отговорност на издателя. В случай, че са неверни – изказалият ги носи отговорност доколкото засягат неблагоприятно адресата. Във всеки случай следва да се прави ясно разграничение между обидата и клеветата, които са в обсега на предвидените с чл. 39-41 от КРБ ограничения, и оценъчните съждения, които са извън този обсег. Конституционният съд се е произнасял досежно степента на допустима намеса при упражняване на правата по чл.39 - 41 от Конституцията. При обсъждането на този въпрос изрично е посочил, че „изказванията, които засягат дейността на държавните органи или съставляват критика на политически фигури, държавни служители или правителството, заслужават по-високо ниво на защита“. Оттук е стигнал до заключението, че „държавната власт като цяло, както и политическите фигури и държавните служители могат да бъдат подложени на обществена критика на ниво, по-високо от това, на което са подложени частните лица“. Същевременно не е изключил изцяло критиката на такива лица от обсега на конституционното ограничително основание по чл.39, ал.2, значението на което е определил като „водещо“ и целта на което е охраняването на правата и доброто име /Решение №7 от 4 юни 1996г. по к.д.№1 от 1996г. на КС на РБ/. Според разпоредбите на чл. 10, пар. 2 КЗПЧОС, чл. 39, ал. 2, чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 КРБ свободата на словото не е абсолютна. Тя се разпростира до граници, преминаването на които засяга други основни човешки права и свободи, каквито са правата на лично достойнство, чест, добро име и неприкосновеност на личния и семеен живот. Колизията между свободата на словото и засягането чрез упражняването й на правата и доброто име на гражданите чрез поставените граници в горепосочените правни норми може да бъде решена само след конкретна преценка по всеки отделен случай, при съпоставяне и намиране на справедливия баланс между правото на свободно изразяване на мнение, обществения интерес (правото на информираност на обществото) и необходимостта от защита на личните права на чест, достойнство и добро име. Разпоредбата на чл. 10, пар. 1 КЗПЧОС не дава право да се разпространяват неверни факти, нито да се засяга достойнството на други лица, а осигурява свободната оценка на фактите и възможността тя да се отстоява. Рамките, до които се простира тази свобода, се определят от възможността да бъдат засегнати неоправдано честта и достойнството на гражданите. Допустимата критика по отношение на публичните личности, и в частност на политиците, е с по-широки граници - колкото по- известна е една личност, включително политик, толкова повече намеса в частноправната си сфера се налага да понася. Обществеността има право да бъде информирана за действията и постъпките на този, комуто се е доверила да представлява интересите й и да я информира. Поради това политиците, следва да понасят засиления интерес и да търпят повече укори, включително с надхвърлящи добрия тон изразни средства. ЕСПЧ приема в своята практика, че свободата на словото, като една от основите на демократичното общество, се прилага не само към "информация" или "идеи", които се възприемат благосклонно или на които се гледа като на безвредни или с безразличие, но също и към такива, които засягат, шокират или смущават (дело Хендисайд срещу Обединеното кралство). В решенията по делото Лингенс срещу Австрия и по делото Обершлик срещу Австрия е разгледан справедливият баланс между свободата на словото, в контекста на правото на обществото да бъде информирано, и защитата на репутацията на гражданите, както и границите на допустимата критика по отношение на политиците в това им качество, които са приети за по-широки, отколкото за частните лица: "За разлика от последните, политикът съзнателно и неизбежно се излага на близко наблюдение на всяка негова дума и действие както от журналистите, така и от цялото общество. Следователно, той трябва да проявява по-висока степен на толерантност, особено когато сам прави публични изявления, допускащи критика". Същевременно е посочено, че чл. 10, пар. 2 КЗЧПОС дава възможност за защита репутацията на другите, т. е. на всички, вкл. на политиците, дори когато те не действат като частни лица, като в тези случаи изискванията за такава закрила трябва да се преценяват във връзка с интересите на откритата дискусия по политически въпроси. Не е противоправно поведението при изказани мнения с негативна оценка, пряко или косвено засягащи конкретно лице, когато името му се коментира или се предполага във връзка обществен въпрос, свързан с неговия пост, дейност или занятие /Решение по гр.д. №1438/2009г. на ВКС, ІІІ г.о./. Негативните оценки за определена личност, открояваща се по една или друга причина в обществения живот, не пораждат отговорност, ако не засягат достойнството на личността /т.е. ако не осъществяват състав на престъплението обида/. Оценъчните съждения не могат да се проверяват за тяхната вярност – те представляват коментар на фактите, а не възпроизвеждане на обстоятелства от обективната действителност. За вярност могат да бъдат проверявани фактическите твърдения. За всеки отделен случай подлежи на изследване и преценка дали конкретната публикация съдържа твърдение за конкретен злепоставящ факт; ако има твърдение за факт и то е невярно, следва да се прецени дали разгласяването му е противоправно и виновно, т.е съставлява ли злоупотреба с право извън пределите посочени в чл.39, ал.2 от КРБ; дали публикацията има за цел да се привлече внимание по обществен въпрос, свързан с дейността на публични личности. При това положение, следващият въпрос, който следва да бъде разрешен в настоящото производство, е дали процесните изявления на ответника, за които по делото се установи, че се отнасят за ищеца, са противоправни. По дефиниция противоправността е противоречие на деянието с императивна правна норма или принцип, независимо дали са забраняващи или задължаващи. Общата забранителна норма в областта на деликта е тази на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, която определя като противоправно всяко деяние, което нарушава предвидената в нея забрана да не се вреди другиму. От съществено значение за преценка на противоправността обаче е признаването на абсолютните субективни права, защото осигуряват на титуляра правото на защита срещу всяко друго лице. Сред тях несъмнено са правата на чест, достойнство и добро име на личността, защитени с чл. 32 от КРБ. Обект на последните са лични и непрехвърлими морални блага, неприкосновеността на които се ползва и с наказателноправна защита, установена в раздел VII от Особената част на НК. Честта и достойнството се свързват с дължимото уважение към качествата на личността, нейните морални и етични принципи, доброто й име, почитта и уважението, които й се дължат. Честта и достойнството по начало са неделими, но обикновено честта се отнася до положителната обществена оценка за личността, а достойнството – до самооценката на човека за собствената му обществена значимост. От своя страна доброто име на личността е положителната обществена оценка за лицето. Неговата известност в обществото като човек нравствен, морален, компетентен и достоен за уважение, поради тези му качества. В трайната си практика, както ВКС, така и КС и ЕСПЧ винаги са застъпвали становището, че реализирането на правото на защита на правата на чест, достойнство и добро име се предхожда от преценката дали е превишено правото на свободно изразяване на мнение и разпространението му чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, защитено от чл. 39 КРБ и чл. 10 от ЕКЗПЧОС. От значение за баланса между тези права е начинът на формулиране на съотношението между тях в действащата нормативна уредба. В чл. 39, ал. 2 от КРБ и чл. 10, ал. 2 от ЕКЗПЧОС, правото на изразяване на мнение, е прогласено за принцип, а неговите ограничения - за изключение от същия принцип. Оттук се извежда задължението, за ограничително тълкуване на всяко ограничение, включително и това, което е допуснато за защита на честта, достойноството и доброто име на личността. Степента на това ограничение е ясно установена и в практиката на ЕСПЧ, и в тази на КРБ, и в тази на ВКС (Решение от 23.05.1991 г. на ЕСПЧ по дело --- срещу --- Решение № 2 от 01.07.1997 г. на ЕСПЧ по дело --- срещу ---, Решение от 07.12.1976 г. на ЕСПЧ по дело --- срещу ---, Р № 7 от 04.1996 г. на КС на РБ, Р 62-2012-IV г.о. на ВКС, Р 85-2012-IV г.о. на ВКС, Р 484-2010-III г.о. на ВКС, Р 86-2010-III г.о. на ВКС). Според тази практика, свободата на словото е една от основите на демократичното общество – едно от най-важните условия, за неговото развитие и това на всеки човек. Според чл. 10, т. 2 ЕКЗПЧОС, тя се прилага не само към "информация" или "идеи", които се възприемат благосклонно, или на които се гледа като на безвредни или с безразличие, но и към такива, които засягат, шокират или смущават държавата или която и да е част от населението й. Такива са изискванията на плурализма, толерантността и широкомислието, без които няма демократично общество. Отделните права, защитени от чл. 39 - 41 от КРБ, задължават държавата да се въздържа от намеса при тяхното упражняване. Ограничаването им е допустимо само за охраната на други, също конституционно защитими права, и може да става единствено на основанията, предвидени в КРБ. Не се допуска ограничаването на тези права със закон на други, извън посочените в КРБ основания. При налагането на тези ограничения, органите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт са длъжни да държат сметка за високата обществена значимост на правото да се изразява мнение, на свободата на средствата за масова информация и на правото на информация. Поради това ограниченията (изключенията), на които тези права могат да бъдат подлагани, се прилагат ограничително и само, за да осигурят защита на конкуриращ интерес. Поради това възможостта да се осъществи намеса в правото свободно да се изразява мнение, е налице когато то се използва за накърняване на правата и доброто име на другиго, защото по този начин се охраняват честта, достойнството и доброто име на личността, съгласно защитени от чл. 4, ал. 2 и чл. 32, ал. 1, изр. 2 от КРБ. Това конституционно ограничение не означава, че не може да бъде осъществявана публична критика, особено на политически фигури, държавни служители и държавни органи (Р № 7 от 04.1996 г. на КС на РБ). Доколкото в исковата си молба ищецът твърди, че тези изявления на ответника не само са го обидили, но и са създали невярна представа за личността му, следва да се приеме, че той поддържа, че те представляват не само обиди, защото засягат самооценката му, но и клевети, защото засягат и обществената оценка за него. Следователно, ищецът поддържа, че с разпространяването на тези процесни изявления в интернет, ответникът е извършил в идеална съвкупност престъпленията обида по чл. 148, ал. 1, т. 2, пр. 2 НК и клевета по чл. 148, ал. 2, пр. 1, във вр. с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НК. За разлика от обидата обаче, клеветата е възможна само ако деецът е разгласил невярно позорно обстоятелство или е приписал на пострадалия неизвършено от него престъпление, поради което за съставомерността му, е необходимо деецът да е посочил конкретни факти, които от гледище на обществото да са позорни за пострадалия или да съставляват конкретно престъпление, което той да не е извършил (Р 108-1983-II н.о. на ВКС). По наведеният довод в исковата молба, че публикацията влияе негативно на ищеца, то за да е налице обида, то написаното следва да е унизително за честта или достойнството на ищеца (чл. 146, ал. 1 НК). Принципно унизителният характер на казаното следва да се преценява на основата на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, като без значение е обстоятелството дали казаното отговаря на действителността, дали направената от дееца оценка е основателна. Обидата може да се осъществи, както устно, така и писмено, като е необходимо обидните думи да се възприемат от пострадалия. Само по себе си, обаче, мнението, ако не е неприлично, непристойно отнасяне срещу някого, не осъществява престъпния състав на обидата. В този смисъл следва да бъде направено разграничението между отрицателното мнение, което по същество представлява критика на някого и обидата. За да е налице обида, следва да бъдат казани думи, обективно годни да накърнят достойнството на пострадалия, които според господстващия морал са неприлични, вулгарни и цинични. Следователно обидата е лично унизяващо отнасяне към някого, а мнението представлява лично становище, с което се изразява позиция или оценка на личности и събития. При обидата деецът дава своя негативна оценка за личността на пострадалия под формата на епитети, квалификации, сравнения и пр., които по своето съдържание засягат честта и достойнството на адресата на същата информация и се обективират с такава цел. В случая видно от съдържанието на изказванията, което не се оспорва ответникът е използвал израза „Можете пак да ме съдите, а относно това къде спряхте в село Полето, търговския ни обект и ни спряхте тока, и ни спирате водата, ние ще си заведем дело. Енергото ще плащат много сериозно, защото ние имаме ток от 30 години там, така че това е абсолютно незаконно, но ето виждаме, че вие сте един прост рекетьор. “, както и в последствие отново „Казвам, че сте един прост рекетьор“. Посоченият израз обективно съставлява обида, тъй като „рекетьор“ означава лице, което с цел придобиване на материални облаги, изнудва, заплашва и шантажира физически и юридически лица. Предвид изложеното не се налага извършване на проверка за установяването й и поради това разпространяването й се явява противоправно. Според настоящия състав, не се касае просто за негативна оценка на личността и поведението на ищеца, а за изрази, пряко насочени към и целящи да уязвят неговото достойнство. Наричайки ищецът, в електронното си изявление, разпространено в интернет на 14.03.2024 г. във "Фейсбук" „рекетьор“, ответникът е надхвърлил конституционно гарантираното му право по чл. 39, ал. 1 КРБ да изразява мнение и да го разпространява по интернет, и е засегнал противоправно достойнството на ищеца, в разрез със забраната на чл. 39, ал. 2 КРБ. По отношение довода в исковата молба, касаещи извършване на деликт чрез клеветническо твърдение. Клеветата е налице, ако някой разгласи позорно обстоятелство за другиго или му припише престъпление, което не е извършено от засегнатото лице. Разгласяването представлява довеждане до знанието на трето лице на неверни, несъществуващи факти, които са позорни. Пострадал от клеветата може да бъде физическо лице. Неверните факти и твърдения трябва да се отнасят до него. Клеветата може да се извърши писмено или устно. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуване на определен факт, който е от естество да накърни честта, достойнството или доброто име на пострадалия. Тези факти могат да се отнасят както за позорно обстоятелство, така и за извършено престъпление, като не е необходимо да са описани всички елементи от фактическия състав на престъплението, за да е налице клевета. Достатъчно е да се създаде общо негативно впечатление за извършване на престъпление от страна на пострадалия. Няма да е налице клевета, ако се докаже истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления. Ето защо клеветническите твърдения следва да са достатъчно конкретни, за да могат да бъдат проверени от гледна точка на тяхната вярност, докато обидните не съдържат тези характеристики. Вредните обществено опасни последици настъпват за оклеветения чрез засягане на общественото мнение спрямо него. Разпространяването на отрицателни сведения за другиго (в това число обидни, оскърбителни, шокиращи, смущаващи обществото или част от него) е допустимо в условията на всяка правова държава, чиито фундаменти по дефиниция са плурализмът и свободата на словото. Лимитът на тази свобода е противостоящото право на лична чест и достойнство като естествено присъщи на всеки индивид. Балансът между двете групи от права следва да се счита за спазен, когато разпространената информация, макар и отрицателна, е истинска, т. е. съответстваща на действителността или когато разпространяващият е имал достатъчно поводи да я приеме за такава. Разгласяването на несъществуващо позорно обстоятелство или приписването на неизвършено престъпление е противоправно деяние – клевета (чл. 147, ал. 1 от НК). С това деяние се накърнява правото на чест и достойнство на лицето и положителната обществена оценка за личността му, неговата самооценка. За да е налице "клевета" от обективна страна се изисква да са засегнати обществените отношения, осигуряващи неприкосновеността на доброто име на човека в обществото, на положителната обществена оценка за личността. Деянието може да се осъществи както чрез разгласяване на неистинско позорно обстоятелство за пострадалия, така и чрез приписването му на неизвършено от него престъпление. Разгласяването е довеждане до знанието на трето лице на определено несъществуващо позорно обстоятелство, което деецът свързва с личността на пострадалия. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име в обществото. Твърдението трябва да е ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т. е. необходимо е разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези обстоятелства са безспорен факт. Освен това обстоятелствата трябва обективно да бъдат съобщени, а не да се извеждат чрез предположения, асоциации, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В този смисъл предмет на клеветата могат да бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. Втората форма на деянието е приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление. При тази форма на клевета деецът твърди пред трето лице, че последният е извършил някакво конкретно престъпление, което той в действителност не е извършил. В конкретния случай, настоящият състав на съда намира, че при смислов анализ и синтактичния разбор на използваните в статията изрази: „Става въпрос А. ме осъди петстотин лева за това, че аз съм го осветлявал, ние като група го осветляваме и го осветлихме относно „ БАБА ЦВЕТА ВЕЦ, , БАБА ЦВЕТА “. Какво значи това? Значи, че той лобира за чужди фирми, а не за общината. Това значи източване на общината. Да колко и да ме съдите ние ще информираме обществеността, че вие лобирате за други фирми. Не мога да кажа дали тези фирми са ваши подставени фирми или не са, но след като лобирате за тех, са може би ваши подставени фирми. Кат и пак казвам Вие просто крадете ресурсите на общината.“, „Нали той стана депутат благодарение на нашите суджуци и на хората от община Симитли, които по един или друг начин бяха принудени да гласуват за Вас и за него“ в контекста на цялото съдържание на статията, недвусмислено се съдържа твърдение, че С. А. е „крал ресурсите на общината“, явно чрез лобиране за други фирми, което представлява приписване на престъпление, разгласяване на позорни обстоятелства. Същите са изключително укорими от гледна точка на обществения интерес. Ответникът не ангажира каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията си. По своята правна същност изразите представляват клеветническо твърдение, тъй като използването на подставени фирми за имотни облаги на политици, принуждаването на хора да гласуват за определени лица е изпълнено с отрицателен заряд, увреждащо и петнящо доброто име на едно лице в обществото. Ето защо подобно твърдение, за такъв позорящ факт, уронва доброто име на човек в обществото и рефлектира отрицателно върху обществената оценка за неговата личност. Посочените изрази, че ищецът лобира за фирми, че това са подставени фирми, че „краде ресурсите на общината“, че е станал депутат „благодарение на нашите суджуци и на хората от община С....... които по един или друг начин бяха принудени да гласуват за Вас и за него“, а не на собствените си качества, представляват разгласяване за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото. Тези изрази не могат да се окачествят като оценъчно съждение, като оценка на факт, нито като изразяване на мнение или на критика по политически или други обществено значими въпроси. Ответникът не е ангажирал каквито и да е доказателства за тези си твърдения, поради което, когато това твърдение е невярно - лицето не е извършило престъплението, което му е приписано (а то може да бъде установено единствено с влязла в сила присъда или по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК), изявлението е клеветническо - опозоряващо доброто му име в обществото, накърняващо честта и достойнството му, т. е. - противоправно по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Поради това, публичното разпространяване на изявление, окачествяващо дадена личност като "крадец" /чрез израза „крадете ресурсите на общината“/, винаги излиза извън границите на добросъвестното упражняване на правото на изразяване и разпространяване на мнение и на свободата на словото, прокламирани в чл. 39 от КРБ и чл. 10 от КЗПЧОС. Именно така създаденото общо внушение, характеризиращо личността на ищеца в престъпен облик налага извод, че в случая е прекрачена границата, очертана в чл. 39, ал. 1 КРБ, че не се касае до проява на правото за свободно изразяване на мнение, което позволява определена степен на провокация и преувеличение, а до израз, пряко насочен и целящ да представи поведението на ищеца като престъпно, с което се накърнява и унизява неговото достойнство. Не могат да бъдат споделени доводите на ответника, че се касае до политически анализ на местен политик, какъвто бил ответника. Характерът на внушението и използваните изразни средство са в отклонение от общоприетите морални и етични стандарти и пряко накърнява личното достойнство на адресата. Подобно изявление надхвърлят границите на политологическата дейност, излиза извън говоренето за актуалната политическа обстановка в страната и политическите настроения, независимо от създаденото обществено настроение и мнение спрямо политика, явява се позорно и надхвърля границите на добрия тон и на политическия дебат, съответно етиката на добрия политически анализ. В тежест на ответната страна беше да докаже, че в изказването му се съдържат факти и твърдения, които кореспондират с действителността и отговарят на истината и следователно, са истински, но въпреки предоставената му възможност, ответникът не представи доказателства в подкрепа на твърденията си. С ъдът намира, че се доказа авторството на извършеното деяние, а именно от ответника, неговата противоправност, като е налице и причинно - следствена връзка между изложеното в процесното изказване от 14.03.2024 г. и претърпените от ищеца вреди (за което съдът кредитира показанията на свидетелите, водени от ищеца). Съдът намира за неоснователни твърденията за липса на причинно-следствена връзка. В случая, деянието е необходимо условие за настъпване на вредата тъй като при мислено изключване на поведението на деликвента, тя не би настъпила, тоест, ако при това изключване неправомерният резултат не настъпи, следва да се констатира, че е налице причинна връзка между поведението на деликвента и настъпилия вредоносен резултат (т. нар. адекватна теория за причинно- следствената връзка). Необходимо е обаче, причинният процес да се ограничи до неговото типично, закономерно, а не случайно развитие. То е достатъчно условие, когато би причинило вредата само при обичайно стечение на обстоятелствата. – така Решение № 101 от 23.09.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5531/2014 г., IV г. о., ГК. Няма съмнение, че доброто име е неимуществено благо и засягането може да причини и други болки и страдания, вкл. да се отрази на обективното здравословно и психическо състояние на личността. Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Действително целта на политическия анализ е да се изясни пред публиката, пред обществеността, какво се случва в политическия процес на страната, какви са мотивите и интересите на политическите фигури, кои са те в крайна сметка, как действат, каква биография имат, но не и чрез накърняване под каквато и да е форма честта и достойнството на политика. Включително при отчитане на обстоятелството, че ищецът е публична личност и по - широките граници на допустимата критика срещу него, се налага извод за наличие на противоправно поведение на ответника. Свободата на мнение е превишена чрез засягане пряко личността на ищеца, което е противоправно. Съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства, които кредитира като основани на лични впечатления и взаимно подкрепящи се установиха настъпилите неимуществени вреди – преживените от ищеца негативни емоции, психичен дискомфорт и стрес. Така свидетелят Г...... И........ сочи, че ищецът му споделил за видеоклипа, но не искал да разкаже точно какво има вътре, тъй като му било неприятно, споделил му, че се чувства зле, станал по-странен, по-неразговорлив, по- затворен и това го разбрал по начина, по който започнал да общува с него, винаги е бил пo-усмихнат, по-позитивен по-ведър. След март месец, като се появи този клип казал изведнъж, , пак продължават да говорят пълни глупости за мен, аз как да изляза по улиците в Симитли, много ми е неприятно, хората като ме видят, обръщат се в магазина, зад гърба ми говорят “. В същата насока са и показанията на свидетеля И.......Д..... Предвид това, че се доказва извършения деликт, следва да се определи размера на обезщетението, който да е съобразен с действително претърпените неимуществени вреди. Съгласно чл. 52 ЗЗД съдът определя обезщетението за неимуществени вреди. Съобразно Тълкувателно постановление № 4/23.12.1968 г. по гр. д. № 2/1968 г. на Пленума на ВС при определяне на обезщетението за нанесени неимуществени вреди по справедливост съдът трябва да вземе предвид характера на увреждането, начина на извършването му, влошаването на здравето на пострадалия (ако е имало такова), причинените морални страдания, осакатявания и загрозявания. От представените по делото доказателства се установи безспорно, че деликтът е извършен чрез публикация във фейсбук-профил на ответника, който е достъпен до неограничен брой читатели и е стигнал до по-голям кръг лица. Обидите и клеветническите твърдения са достигнали най-малко избирателите на ищеца, гласували му доверие като народен представител да ги представлява. Безспорно е, че нанасянето на клевета чрез разпространяването й чрез интернет публикация води до по-сериозни и тежки неимуществени вреди за увреденото лице, тъй като същата достига до неограничен брой лица и става обществено достояние. Съобразявайки данните по делото, съдът установи, че ищецът е търпял вреди за кратък период, съгласно гласните доказателства събрани по делото. Не се установява тези вреди да са били търпени за по-дълъг период, което е в тежест на доказване на ищеца. Соченият период не е значителен, лицето не е претърпяло вреди, които да са причинили здравословни и други по-тежки неимуществени вреди, поради което съдът приема, че с оглед характера на противоправното поведение на ответника, статута на ищеца и на ответника в обществото, вида на понесените морални страдания, причинени от деликта, както и обаче с оглед обстоятелството, че ответникът кратко време преди процесните изказвания е бил осъден отново от ищеца за такива, справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди се явява такъв от 1000, 00 лв. Предвид изложеното предявения иск е основателен изцяло и следва да бъде уважен. Съгласно разпоредбата на чл. 86 ЗЗД, обезщетение в размер на законната лихва се дължат от деня на забавата. Съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД при непозволеното увреждане, се дължат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Лихвите тогава се явяват компенсаторни, а не мораторни, и се дължат като допълнение на обезщетението от деня на събитието, когато е извършено увреждането, защото съгласно чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Ето защо, върху уважената главница в размер на 1000, 00 лв. следва да бъде присъдена законната лихва, считано от деня на причиненото увреждане-в случая от 14.03.2024г. до окончателно плащане на задължението. При този изход на делото съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати направените в делото разноски. Видно от данните по делото ищецът е сторил разноски в общ размер на 550, 00 лв., от които 50, 00 лв. –внесена държавна такса и 500, 00 лв.- заплатено адвокатско възнаграждение. Същите следва да бъдат заплатени от ответника. Водим от горното и на основание чл. 45 ЗЗД, чл. 78, ал. 1 от ГПК, съдът