Решение № 39479 от 26.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 10430/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 10, ал. 6 от Закона за семейните помощи за деца (ЗСПД). Образувано е по жалба от Ф. Х. Х., [държава] чрез адвокат В. П. срещу Заповед № ЗСПД/Д-С-ЛЦ/4450/16.09.2025г. на Директора на дирекция „Социално подпомагане“ – Лозенец, с която е постановен отказ по заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-С-ЛЦ/4450/11.09.2025г. от Ф. Х. Х. за отпускане на еднократна помощ по чл. 10а, ал. 1 от ЗСПД за ученици. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради издаването й при съществено нарушение процесуалните правила, неспазване на материалния закон и правото на ЕС. Моли за отмяна на оспорената заповед. В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява, не се представлява. Ответникът - Директор на Дирекция „Социално подпомагане“-Лозенец, към Р. Д. София-град, чрез юрк. Л. оспорва жалбата по изложените в мотивите на заповедта аргументи. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата и да потвърди процесната заповед като законосъобразна и правилна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, становищата на страните и съобрази приложимия закон, намира за установено от фактическа страна следното: Производството пред административния орган е започнало по подадена заявление-декларация от Ф. Х. Х., [държава], и майка на детето Ш. С. С.. Те са с предоставен хуманитарен статут. Със заявление-декларация с вх. № ЗСПД/Д-С-ЛЦ/4450/11.09.2025г., на основание чл. 10а от ЗСПД е поискано отпускане на еднократна помощ за ученик, записан в първи клас. Към заявлението е приложено удостоверение № ССР-684-22-И/04.09.2025г., че детето е записано като ученик в първи клас, издадено от директора на 104 ОУ „Захари Стоянов“ [населено място]. С оспорената Заповед № ЗСПД/Д-С-ЛЦ/4450/16.09.2025г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ /ДСП/ – Лозенец, на основание чл. 10, ал. 4 от ЗСПД и чл. 4, ал. 1 от ППЗСПД във вр. с чл. 10а, ал. 5 и ал. 6 от ЗСПД, на Ф. Х. Х. е отказана еднократната помощ за ученик. Мотивирана е с това, че не са изпълнени материалните предпоставки за отпускането й: на основание чл. 3, т. 5 от ЗСПД- право на семейни помощи за деца имат семейства на чужди граждани, които постоянно пребивават и отглеждат децата си в страната, ако получаването на такива помощи е предвидено в друг закон или в международен договор, по който [държава] е страна. Семейството са граждани на [държава] с предоставен хуманитарен статут. Заповед № ЗСПД/Д-С-ЛЦ/4450/16.09.2025г. е връчена на Ф. Х. Х. на 28.09.2025г. срещу подпис, видно от приложеното известие за доставяне. Жалбата срещу нея е депозирана на 01.10.2025г. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал. 1 от АПК, от надлежната страна при наличието на правен интерес, поради което същата се явява допустима за разглеждане. Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения: Съобразно чл. 10, ал. 4, във вр. с чл. 10, ал. 5 от ЗСПД, отпускането на семейни помощи за деца или отказа за отпускането им се извършва със заповед на директора на дирекция „Социално подпомагане“ или упълномощено от него лице. Оспореният акт е издаден от компетентен орган, в рамките на неговата компетентност, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание, както и при спазване на административнопроизводствените правила. Между страните липсва спор по отношение на фактите. Не е спорно обстоятелството, че Ф. Х. Х. и дъщеря й Ш. С. С. са граждани на [държава], както и, че имат предоставен хуманитарен статут на територията на [държава]. Не се спори, че малолетното дете Ш. С. С. е записано в 1 клас в училище в [населено място]. Спорът е как трябва да се третират по ЗСПД чуждите граждани с предоставен хуманитарен статут. Категоричен отговор на този въпрос ЗСПД не дава. Действително, по отношение на чужденците, разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД предвижда единствено, че семейни помощи се предоставят на постоянно пребиваващите и отглеждащи децата си в страната чужди граждани на реципрочна основа или ако е предвидено в друг закон или международен договор. Тоест ЗСПД не предвижда изрично дали и при какви условия могат да се предоставят семейни помощи за деца на лицата - чужди граждани, на които е предоставена международна закрила. Съгласно нормата на чл. 32, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците, чужденците, с предоставен статут на бежанец имат всички права и задължения на българските граждани с изключение на правото да участват в избори за държавни и местни органи, национални и местни референдуми, да участват в създаването и да членува в политически партии, да заемат длъжности, за които със закон се изисква българско гражданство, да бъдат военнослужещи, както и други ограничения, изрично предвидени със закон. ЗСПД не съдържа ограничения в правата на достъп за лицата с бежански статут до социалната система, в частност до регламентираните в него семейни помощи. Отсъствието на специална уредба по отношение на получилите бежански статут в ЗСПД следва да се разглежда като липса на ограничение в правата на тези лица по смисъла на чл. 32, ал. 1, т. 4 ЗУБ и те следва да се третират като български граждани. Наред с това следва да се вземе предвид и чл. 28, параграф 1 от Директива 2004/83/ЕО, регламентиращ задължения на държавите – членки да полагат грижи получилите статут на бежанец да получават в държавата-членка, която им е предоставила статута, необходимото социално подпомагане, равностойно на предвиденото за гражданите на тази държава-членка, както и да се съобрази и Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила. Нормата на чл. 29 от директивата Директивата предвижда, че по отношение на социалното подпомагане условията и редът за предоставяне на основни обезщетения на лицата, на които е предоставен статут на субсидиарна закрила, се определят от националното право, но съгласно параграф 2 от разпоредбата възможността за ограничаване на това подпомагане до основните обезщетения трябва да се разбира в смисъл, че обхваща най-малко минимален гарантиран доход за съответното лице. Няма съмнение, че предоставянето на семейните помощи за деца следва да се разглежда именно като средство за осигуряване на гарантиран минимален доход, както е посочено и в т. 45 от преамбюла на Директива 2011/95/ЕС. Ето защо тълкуване и прилагане на чл. 3 ЗСПД, според което чуждите граждани с предоставен хуманитарен статут, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на [държава], не разполагат със същите права за социално подпомагане като тези на българските граждани, вследствие на което те не могат да получават семейни помощи за деца извън хипотезата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, противоречи на чл. 32, ал. 1 ЗУБ и на Директива 2011/95/ЕС, и не съответства на целта на закона. Въведеното от законодателя ограничение в разпоредбата на чл. 3, т. 5 ЗСПД не следва да се прилага и по силата на чл. 27, т. 3 от Конвенцията на ООН за правата на детето, според който държавите страни по Конвенцията, в съответствие с националните условия и в рамките на своите възможности, предприемат необходимите мерки с цел да подпомагат родителите и другите лица, отговорни за детето, да осъществяват това право и в случай на нужда предоставят материална помощ и програми за подпомагане, особено по отношение на изхранването, облеклото и жилището. Конвенцията е ратифицирана с решение на Великото народно събрание, в сила за страната ни от 03.07.1991г. и съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на [държава], международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила, са част от вътрешното право на страната, като имат предимство пред нормите на вътрешното законодателство, които им противоречат. С оглед на изложеното, настоящият съдебен състав намира, че тълкуване и прилагане на чл. 3 от ЗСПД, според което чуждите граждани с бежански/хуманитарен статут, пребиваващи и отглеждащи децата си на територията на [държава], не разполагат със същите права за социално подпомагане като тези на българските граждани, вследствие на което те не могат да получават семейни помощи за деца извън хипотезата на чл. 3, т. 5 ЗСПД, противоречи на чл. 32, ал. 1 от ЗУБ и на Директива 2011/95/ЕС, и не съответства на целта на закона. Въз основа на анализа на цитираните разпоредби се налага извод за незаконосъобразност на оспорената заповед. Същата следва да бъде отменена, а преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне по заявлението-декларация, при съобразяване на дадените в настоящото решение указания. Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 от АПК, Административен съд София – град, IIІ отделение, 55-ти състав