Решение № 6443 от 15.12.2023 г. на Софийски градски съд по дело № 4112/2023 г.

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК. С Решение № 20073506 от 09.01.2023г. по гр.д. № 26643/2020 г. по описа на СРС, 81 с-в е: Осъден „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: с. Казичене, ул. •••• да заплати на „А.Т.“ ООД ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Хаджи Димитър“, блок ••••, на основание чл.79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ сумата в размер на 1320 лева с ДДС, представляващо сбор от дължимо възнаграждение по неформални договори за транспортни услуги, както следва: по фактура № 0000009996/07.02.2020г. за транспортна услуга 50201004094; по фактура № 0000010011/12.02.2020г. за транспортна услуга 50201004835; по фактура № 0000010075/29.02.2020г. за транспортна услуга 50201007018; по фактура № 0000010089/06.03.2020г. транспортна услуга 50201008019; по фактура № 00000101156/31.03.2020г. за транспортна услуга 50201010587, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда - 24.06.2020г. до окончателното плащане, като е отхвърлен иска за горницата над присъдения до пълния предявен размер от 1512 лева или за сумата от 160 лева без ДДС по фактура № 0000010089/06.03.2020г. за транспортна услуга 50201007745, като неоснователен; Осъден е „А.Т.“ ООД ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: гр. София, кв. „Хаджи Димитър“, блок •••• да заплати на „Г.Т.“ ЕООД, ЕИК ••••, със седалище и адрес на управление: с. Казичене, ул. •••• на основание чл. 373, ал. 1, пр. 2 ТЗ сумата 2631, 37 лева, представляваща стойност на причинени щети на товара по транспортна заявка № 50201007745/05.03.2020г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда - 07.08.2020г. до окончателното плащане. Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца и ответник по обратния иск „А.Т.“ ООД, в която са изложени доводи за неправилност на постановеното решение в частта на отхвърляне на исковете му за неплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги, както и в частта на уважаването на предявените насрещни искове срещу него за заплащане на вреди на транспортираната стока по сочената заявка за транспорт. Поддържа, че в посочените части постановеното решение е неправилно поради необоснованост, нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения. Заявява, че е изпълнил точно транспортната услуга по заявка за транспорт от 05.03.2020 г. и твърденията на "Г.Т." ЕООД, че по време на изпълнението й са били нанесени вреди на товара от дейността на превозвача „А.Т.“ ООД са недоказани и неоснователни. Придружаващата товара товарителница е попълнена без забележки по отношение на товара. На „Г.Т.“ ЕООД е възложен превоза на товара от с. Казичене до гр. Радомир с транспортна заявка № 5020500341. От своя страна последният е превъзложил на „А.Т.“ ООД превоза по транспортна заявка с № 50201007745/05.03.2020г. с дата на товарене 06.03.2002г. от 11: 30ч. от складова база „Г. Логистик“, с. Казичене и разтоварване на 06.03.2020г. в 13: 00ч. в „АК Е.“ АД, гр. Радомир. В придружаващата товара товарителница не е вписана забележка относно превозваната стока и превозвача „А.Т.“ ООД не носи отговорност за недостатъци в резултат на превоза. Освен това съставената международна товарителница, в която се съдържа забележка по отношение на товара не обвързва „А.Т.“ ООД, тъй като последния не е посочен в нея като превозвач. Претенция по последната "Г.Т." ЕООД може да реализира срещу С. ЕООД. Освен това последната не съдържа всички необходими реквизити, не се съдържа и информация за това забележката по отношение на коя от превозваните стоки се отнася, както и кой е превозвачът, който не е изпълнил точно договора, в резултат на което са произлезли вреди. Поддържа направените възражения, че представената международна товарителница не е годна да ангажира нечия отговорност, тъй като не съдържа всички необходими реквизити съгласно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Заявява, че неправилно съдът е приел надлежно направена рекламация. Моли за отмяна на решението на СРС в частта на отхвърляне на исковете му за неплатено възнаграждение за извършени транспортни услуги, както и в частта на уважаването на предявените насрещни искове срещу него за заплащане на вреди на транспортираната стока по сочената заявка за транспорт. Претендира разноски. Въззиваемата страна „Г.Т.“ ЕООД в подадения писмен отговор на въззивната жалба изразява становище за нейната неоснователност. Излагат се доводи, че първоинстанционното решение в обжалваните от ищеца части е правилно, като обосновано и мотивирано, като в производството и при постановяването му не са допуснати процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира разноски. Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства съгласно разпоредбите на чл. 235, ал.2 ГПК и чл.269 ГПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е допустима – същата е подадена от легитимирана страна в процеса, в срока по чл.259, ал.1 ГПК срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт. Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Съдът намира че постановеното решение е и правилно, като споделя фактическите и правни констатации на обжалваното решение, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка с доводите по жалбата следва да се добави и следното: За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел за неоснователна в една част претенцията на ищеца по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ за заплащане на сумата 160 лева без ДДС по фактура № 0000010089/06.03.2020г. за извършена транспортна услуга по заявка № 50201007745 /за разликата над сумата 1320 лева с ДДС до сумата 1512 лева/, тъй като е приел, че на транспортирания товар по тази заявка от страна на превозвача „А.Т.“ ООД са били причинени вреди на стойност 2631, 37 лева, за която стойност е уважил и предявения от възложителя на транспортната услуга срещу последния насрещен иск по чл. 373, ал. 1, пр. 2 ТЗ. Решението е правилно. Производството е образувано по предявени главни искове от "А.Т." ООД срещу "Г.Т." ЕООД по чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл.372, ал. 1 във вр. с чл. 367 ТЗ за заплащане на сумата в размер на 1512 лева, представляващо сбор от дължими възнаграждения по договори за транспортни услуги, за които са издадени следните фактури: по фактура № 00000099996/07.02.2020г. за транспортна услуга 50201004094 на стойност 264 лева с ДДС; по фактура № 0000010011/12.02.2020г. за транспортна услуга 50201004835 на стойност 216 лева с ДДС; по фактура № 0000010075/29.02.2020г. за транспортна услуга 50201007018 на стойност 420 лева с ДДС; по фактура № 0000010089/06.03.2020г. за транспортна услуга 50201007745 и транспортна услуга 50201008019 на стойност 468 лева с ДДС; по фактура № 0000010156/31.03.2020г. за транспортна услуга 50201010587 на стойност 144 лева с ДДС, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба в съда - 24.06.2020г. до окончателното плащане. В подадената искова молба ищецът поддържа твърдения, че се е намирал в трайни облигационни отношения с ответника, по силата на които последния възлагал срещу възнаграждение извършване на превози в страната въз основа на транспортна заявка. Допълва, че условията на превоза се определят в заявката, а за неуредените въпроси се прилагат Общите условия на ответника. Посочва, че при приемането на товара се съставя товарителница. В случая, след завършване на превоза, ищецът изпратил на ответника два броя фактури с два броя товарителница без забележки, от които започнал да тече 30 - дневен срок за заплащане на възнаграждението за извършения превоз. Ищецът поддържа, че по заявки на ответника извършил шест превоза, както следва: от 06.02.2020г. за сумата 264 лева с ДДС, по заявка от 12.02.2020г. за сумата 216 лева с ДДС, по заявка от 28.02.2020г. за сумата 420 лева с ДДС, по заявка от 05.03.2020г. и от 09.03.2020г. за сумата 468 лева с ДДС, по заявка от 31.03.2020г. за сумата 144 лева с ДДС. Навежда доводи, че е изпълнил добросъвестно задълженията си като превозвач, като за извършените превози на стоки били изготвени и подписани товарителници без забележки. В тази връзка издал своевременно фактури, като въпреки изтичане на срока, ответното дружество не погасило задължението си възлизащо на сумата 1512 лева. Моли за уважаване на исковете, ведно със законната лихва от предявяване а исковата молба до окончателното плащане. Претендира разноски. Ответникът "Г.Т." ЕООД е подал в срока по чл.131 ГПК отговор на исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на трайни търговски взаимоотношения във връзка с възлагане извършването на превози на товари на ищеца, чрез изпращане на заявки. Не оспорва, че ищецът е извършил по негови заявки посочените превози на товари с твърдяната от ищеца цена- възнаграждение. Не оспорва обстоятелството, че не е платил уговореното възнаграждение по процесиите заявки за превоз. Твърди, че причина за това е увреждане на товара при извършване на превоз по заявка от 05.03.2020г. и неговата рекламация. Оспорва твърдението, че транспортната услуга по заявка от 05.03.2020г. е извършена и приета без забележки, като сочи, че след получаване и разтоварване, получателят е отбелязал в товарителницата, че палето е с нарушена опаковка. Поддържа, че е уведомил ищеца своевременно за повредите на 09.03.2020г. и е предявил претенция пред ищеца като превозвач за това. Твърди да е изпратил рекламация на ответника на стойност 2631, 37 лева, включваща щетите по товара и направен разход за оглед от авариен комисар и издаване на протокол, ведно с всички документи, удостоверяващи претендираните суми. Поддържа, че ищецът не е изпълнил задължението си да осигури правилно и безопасно товарене и разпределяне на стоката, укрепване на товара, както и да информира възложителя, че е направена забележка относно товара и стоката в CMR товарителницата. Позовава се на т.3.18 от Общите условия, съобразно които възложителят има правото да задържи дължимите на превозвача суми, в случаите на липсваща или увредена стока, до разрешаване на случая. В тази насока твърди, че правомерно е задържал възнаграждението по процесиите 5 бр. фактури. Допълва, че въпреки разменената кореспонденция, ищецът е отказал да заплати обезщетение за щетата. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски. В срока за отговор "Г.Т." ЕООД предявява на основание чл.211 ГПК насрещен иск по чл. 373, ал. 1, пр. 2 ТЗ за осъждане на „А.Т.“ ООД да заплати на ищеца по насрещния иск - „Г.Т.“ ЕООД сумата 2631, 37 лева, представляваща обезщетение за щети по товара по транспортна заявка № 50201007745/05.03.2020г., ведно със законната лихва от 07.08.2020г. до окончателното плащане. Ищецът по насрещния иск "Г.Т." ЕООД твърди, че АК Е. АБ, Швеция е възложило на „Г.С.“ ООД извършване на международен превоз на стока от Швеция до гр. Радомир. От своя страна последното е възложило на „С.“ ЕООД да извърши превоза от Швеция до с. Казичене с транспортна заявка № 50205000306/02.03.2020г. и на „Г.Т.“ ЕООД превоза от с. Казичене до гр. Радомир с транспортна заявка № 5020500341. Допълва, че ищецът от своя страна е превъзложил на „А.Т.“ ООД превоза по транспортна заявка с № 50201007745/05.03.2020г. с дата на товарене 06.03.2002г. от 11: 30ч. от складова база „Г. Логистик“, с. Казичене и разтоварване на 06.03.2020г. в 13: 00ч. в „АК Е.“ АД, гр. Радомир. Поддържа, че при пристигане на стоката в с. Казичене стоката и опаковката били в добро състояние, за което било направено съответно отбелязван в протоколите при приемане на стоката от „С.“ ЕООД. Твърди, че впоследствие стоката е натоварена в камиона на ответника с палетна количка, като се твърди шофьорът да е бил на товарната рампа. Поддържа, че той не е направил възражение за състоянието на стоката и нейната опаковка, както и за начина на товарене в камиона. След товаренето шофьорът поставил групажни дъски между палетите, но не били поставени укрепващи товара колани или друго обезопасяване. При получаване на стоката „АК Е.“ АД отразява в CMR товарителницата възражение относно състоянието на стоката, а именно че палето е е нарушена опаковка, металната конструкция е надрана, като направил и снимки на товара. Поддържа, че бил уведомен същия ден за вредите по товара, като от своя страна на 09.03.2020г. информирал „А.Т.“ ООД. Последният е изразил становище, че шофьорът няма достъп до товарната рампа и съответно не е имал видимост по отн. на товарената стока. Поддържа, че на 20.03.2020г. ищецът по насрещния иск бил уведомен за конкретната цена на увредената стока - 2281, 37 лева. Допълва, че по възлагане от „Г.С.“ ООД на 07.04.2020г. е извършил инспекция в склада на получателя в гр. Радомир, чиито констатации били, че причина за щетата е разместване по време на транспорт, вследствие на недостатъчно укрепване; надраскванията са в резултат на търкане в съседен товар, групажни дъски и/или канти. Сочи, че получил на 20.05.2020г. от „Г.С.“ ООД рекламация за сумата 2631, 37 лева, включваща сума по рекламация на получателя на товара - 2281, 37 лева, както и сумата 350 лева, представляваща направен от „Г.С.“ ОООД разход за преглед от авариен комисар и издаване на протокол, за която сума счита, че следва да бъде осъден ответника по насрещния иск. В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на насрещната искова молба от ответника по насрещния иск „А.Т.“ ООД. Оспорва да носи отговорност за настъпилите щети по товара, тъй като в товарителницата за извършен превоз от 06.03.2020г„ по която превозвач е „А.Т.“ ООД, не е отбелязана забележка относно състоянието на стоката и/или неговата опаковка. Поддържа, че установената от страна на ищеца по насрещния иск рекламация, е извън 30 - дн. срок. Изтъква, че е налице противоречие между основанието за отговорността и срока за рекламация, тъй като от една страна ищецът основава претенцията си на международната товарителница е превозвач „С.“ ЕООД, в която е вписана забележка от получателя, а от друга твърди, че следва да се приложи 30 дн. срок за рекламация. Поддържа, че при иск за рекламация основан на международна товарителница /за явни повреди/, същата следва да бъде отправена пред превозвача най-късно в момента на доставяне. Твърди, че шофьорът не е бил допуснат до склада, където се извършва товаренето, като не е могъл сам да го натовари, укрепи, нито преглед, тъй като не му е предоставена възможността да наблюдава целия процес. Съответно шофьорът не е имал възможност да направи съответните възражения в товарителницата. Навежда доводи, че отговорност следва да носят служителите, които са извършили натоварване и укрепване на товара. Оспорва твърдението негов шофьор да е бил на рампата при товаренето, както и да е поставял групажните дъски между палетите след натоварване на стоката. Сочи, че съгласи от. 1.3 от заявката и чл.3.1. от Общите условия на „Г.Т.“ ЕООД, товаренето и укрепването е задължение на превозвача, респективно шофьора, но точно ищецът е наложил практиката негови служители или такива на друго свързано с него дружество да товарят и укрепват товара, без да допускат шофьора до рампата на товарене. Счита, че тази уговорка е специална по отношение на условията в заявката и приложимите ОУ. Оспорва иска по размер, като счита, че твърдяните увреждания биха могли само да намалят цената на шкафовете, но не и да ги направят негодни за обичайната им употреба. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира разноски. При така установеното, съдът намира следното от фактическа и правна страна: След като се касае за превоз с международен елемент, процесният договор е такъв за международен автомобилен превоз и отношенията между страните се регламентират освен от Търговския закон /ТЗ/, Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ и от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/. Съгласно чл. 1 на § 1 от Конвенция CMR, същата се прилага към всеки договор за превоз по шосе, когато мястото за приемане на стоката за превоз и мястото на доставянето й се намират в две различни държави, от които най - малко едната е ратифицирала конвенцията. Конвенцията е ратифицирана за България с Указ на ДС от 29.07.1977 г., в сила от 18.01.1978 г. и са налице условията за прилагането й. Тя е източник за правно уреждане на договора за международен автомобилен транспорт на стоки. Конвенцията не дерогира нормите на вътрешното право, които уреждат по аналогичен начин превозния договор. Съгласно чл. 49 от ЗАвП с договор за автомобилен превоз на товари превозвачът се задължава срещу заплащане да превози с превозно средство до определено местоназначение товар, който изпращачът му предава. Съгласно чл. 4 от Конвенция CMR и аналогичния текст на чл. 50, ал. 1 от ЗАвП договорът за превоз се установява с товарителница, а съгласно ал. 2 действителността на договора за превоз не зависи от издаването, редовността или изгубването на товарителницата. Доводите на въззивника, че съдът неправилно е отхвърлил иска за заплащане на възнаграждение за извършения транспорт в размер на 160 лева без ДДС по фактура № 0000010089/06.03.2020г. за транспортна услуга по заявка № 50201007745, съдът намира за неоснователни. Според указанията на чл.372, ал.1 ТЗ, товародателят плаща възнаграждението при сключването на договора, освен ако е уговорено друго. В случая е установено изпълнение на транспортната услуга по сочената заявка от страна на превозвача. На основание т. 3.18 от Общите условия обаче приложими в случая към заявките за транспорт от Г. към превозвачите от 21.08.2018 г. /т. 3.18./възнаграждение не следва да бъде изплатено, тъй като е установено увреждане на транспортираната стока по време на превоза, за което е отговорен превозвача. Според цитираната разпоредба, с която превозвачът се е съгласил, с приемането на настоящата заявка превозвачът декларира, че в случай на рекламация за липсваща или увредена стока или за каквото и да е неизпълнение на транспортните условия, а също и за увреждане на имущество /наша или собственост на трети лица/, имаме правото, което той безусловно признава, да задържим каквито и да е суми, които му дължим, до изясняване и разрешаване на случая. Прието е, че в срок от 5 работни дни ние /товародателят/ ще изплатим всичко с изключение на сумата по рекламацията."/. В настоящия случай е установено, че товародателят „Г.Т." ЕООД е приложил правомерно въпросната разпоредба от ОУ, като е задържал сумите по петте фактури - предмет на предявените по съдебен ред претенции до изясняване и разрешаване на случая. Разрешаване на случая към момента на приключване на устните състезания пред въззивната инстанция не е налице. Доводите на въззивника, че товарът по цитираната заявка е бил доставен без забележки, тъй като в товарителницата за обществен автомобилен превоз в страната със сериен № 0000032648/06.03.2022 г., с която е превозван товарът от складова база „Г. Логистик", с. Казичене до „АК Е.", град Радомир, нямало вписани забележки, а вписаната в CMR- товарителницата забележка не обвързвала „А.Т." ООД, съдът намира за неоснователни. Както правилно е отбелязал СРС и настоящия състав възприема, при повреда, открита при разтоварването, и наличие на забележки по написаното от получателя в CMR-товарителницата, въззивникът е бил длъжен да провери точността на констатациите и да информира изпращача, за да си получи навлото. Поради това и при установяване, че превозвачът „А.Т." ООД е бил запознат (както изрично е потвърдено и от шофьорът- свидетеля Й.Т.) с констатациите в CMR- товарителницата, придружаваща товарителницата за вътрешния превоз, които е предал на въззиваемата страна впоследствие, същият е следвало да провери точността на констатациите и да информира изпращача, за да си получи възнаграждението. В производството е установено, че и международната, и вътрешната товарителница, придружаващи товара са били предадени на товародателя от превозвача след доставката на стоката и вписването на забележката. Несъмнено и двата документа придружаващи товара са свързани. Така, в Транспортна заявка № 50201007745/05.03.2020 г. до „А.Т." ООД са посочени референтните номера на транспортните заявки от „Г.С." ООД до „С." ЕООД за транспорта от Швеция до склада на „Г.Т." ЕООД, а именно: реф. № 50205000341 и реф. № 50205000306, по който начин става ясно, че транспортът е именно на процесните стоки. С оглед това и доводите на въззивника, че не е пасивно материалноправно легитимиран да отговора за констатираните повреди на превозваната стока са неоснователни. От удостовереното в т.24 от представените по делото международни товарителници CMR се установява, че при пристигане на стоката в крайния разтоварен пункт - гр. Радомир, получателят „АК Е.“ АД е отразил забележка: „Стоката е с нарушена и надраскана метална конструкция.“ С оглед това, съдът намира че чрез представените пред първата инстанция доказателства е установено по несъмнен начин, че при проверка на превозваната стока е констатирано, че същата е увредена по посочения начин, който е отразен и в съставения Авариен протокол № 75.0604.20/01 от 05.05.2020г. издаден от "Е.В.Д.Н.и.Б.“ ЕООД по възлагане на "Г.С." ООД. Удостовереното състояние на превозваната стока не е опровергано от насрещната страна – превозвача „А.Т." ООД. Установено е, че при огледа, извършен на 07.04.2020г. в склад на получателя „АК Е.“ АД, гр. Радомир, са разтоварени 6 броя електрически шкафа, които са с надраскани и подбити елементи по общо бр. 3 шкафа, както следва: капак на филтър; страница на шкаф; 2бр. предна лява врата; държач на капак за филтър. Сочените елементи са описани като иноксови, както и че следва да бъдат подменени. Удостоверено е, че по данни на получателя и от предоставения снимков материал е установено, че не е имало поставени пристягащи колани, които да предотвратят разместване на товара в превозното средство. Дадено е заключение, че причината за настъпилата щета е разместване по време на транспорт, вследствие недостатъчно укрепване на товара. Посочено е, че надраскванията изглеждат като такива, които възникват от търкане със съседен товар, групажни дъски и/или канати, както и че първото място, на което са установени щетите по товара е при доставката на крайния получател в гр. Радомир. Аварийният комисар е посочил, че необходимите разходи за подмяна на увредените части, съгласно предоставена оферта обхваща: капак за филтър - на стойност 170, 49 лева, страница на шкаф - на стойност 215, 60 лева, 2 бр. предна лява врата - на стойност 1847, 28 /2 х 923, 64 лв./, както и разходи за труд - на стойност 48 лева / 2ч. х 24 лв./. Пред първата инстанция е представен протокол за рекламация на увредена стока № 0239/18.05.2020г. издаден от „АК Е.“ АД за сумата 2 281, 37 лева до „Г.С.“ ООД, както и рекламация от „Г.С.“ ООД до „Г.Т.“ ЕООД с посочената стойност на щетата, в която е включена и сумата от 350 лева, представляваща разход за оглед от авариен комисар и издаване на протокол, който разход се установява от фактура № ••••••••••/05.05.2020г. с отразен доставчик „ Е.В.Д.Н.и.“ ЕООД, както и банково извлечение за извършеното плащане. Пред първата инстанция е представена и рекламация отправена от Г.Т.“ ЕООД до превозвача „А.Т.“ ООД на обща стойност 2631, 37 лева, към която са представени всички документи удостоверяващи констатираните щети по товара след извършения превоз. Доводите на въззивника, че като превозвач на товара не носи отговорност за неговото укрепване при натоварване, съдът намира за неоснователни. Както е предвидено с разпоредбата на чл.373, ал.1 ТЗ, превозвачът отговаря за изгубването, погиването или повреждането на товара, освен ако вредата се дължи на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, ако товародателят е дал съгласие по реда на чл. 370, ал. 3 ТЗ. В случая е установено, че повреда на това е била причинена при извършения превоз, както и че същата е настъпила в резултат на неправилно и недостатъчно укрепване на товара. Както правилно е отбелязал СРС, отговорността на превозвача е предмет на уредба и с разпоредбата на чл. 17 от Конвенцията /Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR//. В същата е предвидено, че превозвачът е отговорен за цялостната или частична повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й. В отношенията между товародател и превозвач, досежно вътрешния превоз от с. Казичене до гр. Радомир приложение следва да намери и разпоредбата на чл. 67 ЗАвП с идентично съдържание, а именно предвиждаща отговорност на превозвача за пълната или частичната липса или повреда на товара от момента на приемането му за превоз до получаването му, както и за забава при доставянето му. Предвид съвкупния анализ на събрания по делото доказателствен материал, съдът намира, че по делото безспорно е установено, част от товара, превозван в изпълнение за договора за превоз, е бил увреден. В производството не са установени факти и обстоятелства сочещи за отпадане или намаляване на отговорността на превозвача, поради което риска от погиване и/или повреждане на превозваната стока по време на извършения автомобилен превоз се носи от него. В този см. чл.17, ал.1 от Конвенцията, чл. 67 ЗАвП и чл.373, ал.1 от ТЗ. За обосноваване на тези изводи съдът кредитира напълно по реда на чл.202 ГПК и приетата пред първата инстанция СТЕ. От констатациите на същата се установява, че настъпилите вреди са следствие на удари и протривания на палетите един към друг или към стените на платформата на превозващия автомобил. Както е посочил експерта, посочените удари и приплъзвания могат да се реализират, когато палетите, които са натоварени на автомобила, не са подсигурени против обръщането им и плъзгането им по пода на платформата на автомобила. Установено е, че посоченото движение на палетите спрямо платформата на автомобила може да се реализира, когато превозващия автомобил се движи с ускорение, при което възникват инерционни сили, въздействащи на товара. Когато възникналите инерционни сили са по-големи от силите на триене между основата на палетите с пода на платформата и ако палетите не са подсигурени срещу преместване, те могат да се плъзнат по пода на платформата и да достигнат до борда на платформата, съответно да се ударят в него и да се получи съприкосновение между тях. Вещото лице е посочило, че това ускорение може да се реализира при аварийно спиране на автомобила или рязко извършване на завои вляво или вдясно и когато ППС не участва в ПТП. Разпитан в хода на делото пред СРС, вещото лице изяснява, че е констатирал наличието на разстояние между палетата, като предвид установените вреди по товара прави извод, че щетите са настъпили вследствие на протриване. Допълва, че не е забелязал наличието на уплътняващи елементи на палетата. Посочва, че товарът би следвало да е укрепен така, че да не може да се премества при транспортирането му движение на автомобила. Счита, че групажните дъски не са от естество да причинят описаните деформации. За да се получи деформация е необходимо да има относително движение между палетата, като в случай на поставени колани, коланът ще задържи палетата в стационарно положение. Доводите на въззивника, че рекламацията не е направена в срок, съдът намира за неоснователни. Установено е чрез събраните пред първата инстанция доказателства, че на 09.03.2020 г. „Г.Т." ЕООД изпратил до „А.Т." ООД имейл, в който ги уведомил, че всички табла са наранени като е попитал какво се е случило. Съответно, на 18.03.2020 г. „Г.Т." ЕООД отправил и рекламация до „А.Т." ООД, с която уведомил последното за получена рекламация по Транспортна заявка № 50201007745 като заявил, че го държи отговорно за настъпилата щета, чиято стойност ще бъде известна след проверка на стоката, а към рекламацията били приложени и снимки. На 20.03.2020 г. „Г.Т." ЕООД изпратил имейл до „А.Т." ООД с конкретна цена на частите, които са увредени - 2, 399.68 лева. На 20.05.2020 г. „Г.Т." ЕООД изпратил до „А.Т." ООД рекламация с посочена стойност на щетата в общ размер от 2, 631.37 лева, като били приложени Рекламацията от „Г.С." ООД до „Г.Т." ЕООД, Протокол за щета и рекламация от „АК Е." АД до „Г.С." ООД, оферта за поръчка на увредените части, авариен протокол, фактура и платежно нареждане за заплатена цена за авариен протокол от „Г.С." ООД, фактура за превозваната стока, опаковъчен лист, CMR, снимки. На 03.07.2020 г. дружеството изпраща на ищеца имейл с приложен Протокол № Н000000/17.06.2020 г. за увредената стока. За изясняване на горните обстоятелства, съдът съобрази и събраните пред първата инстанция гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Й.Т., И.В. и Д.К.Д.. Чрез показанията на свидетеля Й.Т. - служител на ищеца, преценени с оглед указанията на чл.172 ГПК се установява, че за посочения транспорт на 06.03.2020г. свидетеля е шофирал камиона, с който е извършен превоза на товара от складовата база на „Г. Логистикс“ в с. Казичене до базата на „АК Е.“ в гр. Радомир. За конкретния случай свидетелят има спомен, че служители на „Г.Т.“ ЕООД товарили стоката в камиона, през което време той се намирал вътре в превозното средство. След като бил натоварен, шофьорът преглеждал стоката в камиона, като в случая пуснал едно коланче отзад след последното пале, защото останало само и за да не падне за завои при превоза. В заключение посочва, че на разтоварен адрес, при сваляне на стоката било установено при отстраняване на стреч фолиото, че има надраскани шкафове. Чрез показанията на свидетеля И.В., служител на ответното дружество, преценени с оглед указанията на чл.172 ГПК, се изяснява механизма на работа при разтоварване на стоката. В тази насока свидетелят посочва, че при разтоварването й от камиона стоката се оглежда за щети, за нередности по опаковката, като ако такива има, те се отразяват в издаван документ със записване на забележки. Ако не са констатирани забележки, стоката се приема, като това е негово задължение. Заявява, че служителите на „Г.“ се занимават с товаренето, като ако превозното средство е с брезент, шофьорът може да го дръпне и да наблюдава. При хладилен фургон, има място между рампата и автомобила, съответно шофьорът има видимост. Посочва, че задължение на превозвача е да постави групажните дъски за укрепване на товара. Той преценява дали и как ще го укрепи. Допълва, че в случай, че шофьорът има някакви възражения относно начина на товарене, той трябва да отрази това обстоятелство при оформянето на документите на рецепцията. Заявява, че при такъв вид стока - хладилни шкафове, товаренето е механизирано, чрез ръчна или електрическа количка или посредством мотокар, като отговорността за укрепването е на самия шофьор или на др. занимаващ се с това. След предявяване на снимков материал по делото, свидетелят Витанов посочва, че в случая се касае за двойни палета, по стандарт, които влизат почти плътно в камиона, като след подреждане на стоката, най - вероятно може да се влезе, за да се укрепи товара. Чрез показанията на свидетеля Д., също работещ при ответника, преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК се установява, че след като складовият служител е получил информация за стоката - локализирането й в склада, брой, размери, количество, със съответната техника я разполага в ремаркето и я натоварва. Допълва, че съгласно правилата в склада, шофьорът на автомобила няма право да влиза вътре в склада, заради безопасността му, тъй като има техника. Заявява, че съществува вариант самият шофьор да наблюдава товаренето, ако камионът е с брезент и го отстрани, за да има видимост. Правят се изключения, но за превозвачи, с които всекидневно се работи, както и когато се касае за хладилни камиони. В последния случай, водачът на камиона не се движи в складовото помещение, а стои отстрани и наблюдава, като съответната манипулация по укрепване на стоката при влизането й в самия камион е негово задължение. Заявява, че шофьорът на „А.Т.“, с когото са работили доста често в отделни периоди, е наясно с процедурата, както и че именно служителят на превозвача разполага с необходимите компоненти за укрепване като колани и групажни дъски. При така установеното оглед приложимите и посочени разпоредби, настоящия състав намира за неоснователни доводите на въззивника- ищец, че отговорността за укрепване на товара се носи от служителите на „Г.С.“ ООД и/или със съдействието на служители на „Г.Т.“ ЕООД, извършили натоварването. В случая се установява, че превозвачът, ответник по насрещния иск, е отказал да заплати констатираните щети /повреди на превозваната стока/, по съображения, че не дължи обезщетение, доколкото отговорността за укрепване на товара се носела от служителите на „Г.С.“ ООД и/или със съдействието на служители на „Г.Т.“ ЕООД, извършили натоварването. Както е посочено в разпоредбите на чл.17, ал.1 от Конвенцията, чл. 67 ЗАвП и чл.373, ал.1 от ТЗ, превозвачът носи риска от погиване и повреждане на вещта от получаването й до доставянето й. Доколкото, както бе посочено, в производството не е доказано повредите да се дължат на непреодолима сила, на качествата на товара или на явно неподходяща опаковка, то, претенцията на товародателят за вреди е основателна. Съгласно чл. 17 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз /CMR/ превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането й за превоз до този на доставянето й, както и за забавата при доставянето й. Легитимирани да търсят отговорност от превозвача за липси и повреди на превозвания товар са товародателят и товарополучателят на стоката. В случая претенцията заплащане на стойността на повредата на стоката е предявена от товародателят „Г.Т." ЕООД. С оглед тези съображения, съдът намира че постановеното от първата инстанция решение е правилно и следва да бъде потвърдено в обжалваните части. По разноските: С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.3 и ал.5 ГПК в полза на ответника следва да бъдат присъдени разноски за въззивната инстанция в размер на 1000.00 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение по главния и насрещния иск. За обосноваване на сочения размер съдът съобрази като основателно в една част искането за намаляване размера на присъжданото адвокатско възнаграждение до предвидения в чл.7, ал.2, т.1 и т.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения минимален размер. Така мотивиран, съдът