Решение № 72 от 21.2.2019 г. на Окръжен съд - Плевен по дело № 606/2018 г.

Производство по чл. 435 ал.4 о т ГПК. Производството по делото е образувано по жалба на трето лице „Р•••••••••”АДгр.П., със седалище и адрес на управление гр.П., представлявана от Изпълнителния директор Д.И., против действия на ЧСИ В. С. по изп.дело №../2018г. по описа на ЧСИ – опис на движими вещи извършен с протокол за опис №. от..г. В жалбата се твърди, че ЧСИ е описал топлообменник, дебитомер, шест помпи с двигатели, рители, които са собственост на рафинерията, като са били предоставени под наем на „.•••••“ЕООД с договор за наем от ••г.Твърди се, че описаните вещи се намират в непосредствена близост до сграда, заедно с която представляват „Открито помпено, находящо се на титул 22“. Твърди, че този обект никога не е бил отдаван на дружеството – длъжник „••••••“АД. На последното е била отдавана под наем друга територия, която е била ясно обозначена по изисквания на Агенция митници и оградена с висока ограда, като ползвана за лицензиран данъчен склад.Позовава се на нарушение на чл. 465 от ГПК, като твърди, че описаните вещи в деня на съставяне на протокола за опис не са били във владение на длъжника, каквото е изискването на цитирания текст от закона.Аргументите са изложени подробно в жалбата. Моли окръжния съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното изпълнително действие. От ответниците по жалбата, становище е взел само взискателя „У•••••“, със седалище и адрес на управление: гр.С., представлявано от изпълнителните директори Л. К. Х. и Е. М., чрез старши юрисконсулт в Управление „Необслужвани кредити“ К.А., който счита жалбата за неоснователна.Счита, че законосъобразно ЧСИ е описал движимите вещи, разположени в предоставените на длъжника производствени територии, въз основа на данни събрани по време на описа – в данъчния склад по време на описа са се намирали работници с облекла на „••••••“АД. В мотивите си по чл.436, ал.3, пр.2 от ГПК относно обжалваното действие ЧСИ В. С. е изложил последователността на действията си по изпълнително дело №••••••• и е посочил, че за да опише въпросните движими вещи, е констатирал, че в близост до данъчния склад/на не повече от 50 метра/ държан от длъжника „••••••“АД, е видял работници облечени в гащиризони брандирани с фирмата на дружеството-длъжник и два буса с русенска регистрация.Работниците са монтирали съоръжения, а именно двигатели и помпи за гориво. При въпрос на ЧСИ от коя фирма са, работниците не са отговорили и са си заминали.Това според твърдението на ЧСИ го е накарало да предположи, че помпите, които те са монтирали и помещенията и съоръженията към тях са стопанисвани и са собственост на дружеството-длъжник.Затова ги е описал с цел да бъдат запорирани. Окръжният съд, като обсъди оплакванията, направени в жалбата, прецени мотивите на ЧСИ, съобрази се с изискванията на закона, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 436 ал.1 от ГПК, от лице по чл.435 ал.4 ГПК, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Съгласно чл.435, ал.4 ГПК, трето лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Видно от приложеното копие от изпълнително дело № •••••• по описа на ЧСИ В. С., се установява, че същото е образувано въз основа на Заявление на „••••••“АД за вписване на пристъпване към изпълнение от Централния регистър на особените залози, на основание чл. 10, ал.2, изр. 2 от Закона за особените залози. „••••••“ АД, в качеството му на заложен кредитор, е пристъпил към изпълнение на паричното си вземане в размер на 2 650 000 щатски долара към цялото заложено имущество, а именно движими вещи СМЦ – стоки на склад, като съвкупност от 6340 тона дизелово гориво, складирано в лицензиран публичен склад на залогодателя и кредитополучател „П•••••“ АД гр.Р., заложено съгласно Договор за особен залог върху движими вещи – СМЦ и незавършено производство от •••.На ••••. ЧСИ В. С. е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника „••••••“ АД, получена на •••г., с която е наложен запор върху движими вещи СМЦ – стоки на склад, като съвкупност от 6340 тона дизелово гориво, складирано в лицензиран публичен склад на „••••••“ АД, находящ се в гр.П., Западна промишлена зона, ••••••••••. Насрочен е опис на тези движими вещи за дата •••г. от 11.00 часа. С молба от •••г. „••••••“АД е поискало ЧСИ В. С. да извърши опис и оценка на движимите вещи находящи се в „••••••••••“, с адрес: гр.П., •••зона, имот с №••, с площ от 603, 20 дка и имот №•• с площ 50, 06 дка, които имоти съгласно договор за наем от •••г. и анекс •/•••г. сключен между „••••••“ АД и „••••••••••“ АД се ползват от длъжника. За целта е изготвено и искане за съдействие, на основание чл. 431 от ГПК до „••••••••••“ АД гр.П., район „•••“, •••••••, което е получено.На •••. са изготвени два протокола за опис на движими вещи с №•• и №••, в които е отразено, че страните са редовно уведомени и че не е присъствал представител на длъжника. Видно от протокол №••, описа по който се обжалва, в него е отразено, че присъстват юрисконсулт К.А., като представител на кредитора/взискателя/ „У••••••“ АД, и Р.С. - представител на „••••••••••“АД/пазач/. ЧСИ В. С. е констатирал, че на територията на „••••••••••“, в близост до данъчния склад, стопанисван от дружеството-длъжник, се намират работници, облечени в дрехи с логото на „••••••“ АД, които монтирали съоръжения- двигатели и помпи за гориво. Представителят на „••••••“ АД заявил пред ЧСИ В. С., че разпознал едно от тези лица като служител на дружеството-длъжник, тъй като го бил виждал по повод опис на вещи на дружеството-длъжник в гр. Р.. преди седмица. При опит на ЧСИ В. С. да влезе в комуникация с лицата, с оглед изясняване на обстоятелството кой е техния работодател, същите напуснали обекта с бус с русенска регистрация. Тези обстоятелства са отразени в протокола. При направените констатации ЧСИ е описал и вещите, които жалбоподателят „•••••••••“АД твърди, че са негова собственост - дебитомер, топлообменник, рители, двигатели с помпа с различни серийни номера, модел, дата на производство и мощност. На следващия ден от страна на дружеството – жалбоподател е депозирано уведомление пред ЧСИ В. С., с което го уведомява, че към дата •••г. договорът за наем между дружеството и длъжника „••••••“АД е бил прекратен, поради забава на плащанията от страна на „••••••“ АД. От представените с жалбата писмени доказателства, в т.ч. и договор за наем от ••. и анекс от •••г. между „••••••••••“АД и „•••“ЕООД, както и от разпита на св.Р. С., се установява, че вещите, които ЧСИ В. С. е описал на 03.07.2018г. са собственост на „••••••••••“АД и са били към датата на описа във владение на дружеството, осъществявано чрез третото лице. Самият ЧСИ се е доверил на косвени белези и ненадеждни източници на информация относно собствеността и владението на описаните вещи, като само е предположил, както сам посочва в мотивите си, вместо да установи, че описаните движими вещи са на длъжника, преди да пристъпи към описа им.Не е изпълнено изискването на чл.465 от ГПК съдебният изпълнител да описва посочени от взискателя вещи само ако те се намират във владение на длъжника. Поради изложеното, окръжният съд счита, че обжалваното изпълнително действие следва да бъде отменено като незаконосъобразно. Водим от горното, Окръжният съд