Решение № 1804 от 9.4.2025 г. на Административен съд - Благоевград по дело № 87/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на „Маунтин Мениджмънт“ ООД, ЕИК 201960910, със седалище и адрес на управление: [населено място], община Разлог, област Благоевград, [улица], ет. 5, ап. 12, представлявано от управителя Ц. Г. М., подадена чрез адвокат И. Д. от АК – Благоевград, срещу Решение № 227/25.11.2024 г., постановено по АНД № 517/2023 г. по описа на Районен съд – Разлог, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 01-2300227/21.07.2023 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (Д“ИТ“) – Благоевград. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. ал. 2 и ал. 3 от НПК вр. чл. 63в от ЗАНН. Твърди се, че първоинстанционният съд е постановил съдебния си акт при непълнота на доказателствата, както и при погрешен анализ на представените по делото доказателства. Оспорват се изводите на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство, а оттам и за процесуална законосъобразност на НП. Излагат се доводи за маловажност на процесното нарушение. Иска се отмяна на обжалваното решение и на потвърденото с него наказателно постановление, алтернативно – отмяна на решението и връщане на същото на друг състав на РС- Разлог. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от адв. Д., който поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Претендира се присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – Благоевград, в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител юрисконсулт П., оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението на районния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Окръжна прокуратура – Благоевград изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Административен съд - Благоевград намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество, жалбата е основателна. С атакуваното решение Районен съд – Разлог е потвърдил Наказателно постановление № 01-2300227/21.07.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Блаоевград, с което на „Маунтин Мениджмънт“ ООД, представлявано от управителя Ц. Г. М. за нарушение по чл.10, ал. 1 от Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност (ЗТМТМ), на основание чл. 79, ал. 4, във вр. с чл. 78, ал. 1 от същия закон, е наложена имуществена санкция в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева. За да постанови този резултат районният съд е приел, че процесното нарушение е безспорно доказано от обективна страна и правилно квалифицирано от наказващия орган, а в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на касатора. Съдът е констатирал, че наложената имуществена санкция от 1 500 лева е в минимален размер, съответно не подлежи на редуциране. Изложени са и доводи за липса на предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Решението е неправилно. Имуществената отговорност на „Маунтин Мениджмънт“ ООД е ангажирана за това, че в качеството му на „местен работодател“ по смисъла на §1, т. 11 от Допълнителните разпоредби на ЗТМТМ, е извършил нарушение на разпоредбите на Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, като към 05.01.2023 г., не е уведомил писмено Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“, в законоустановения 7 – дневен срок от датата на действителното започване на работа на работничката Д. И., с [ЛНЧ], родена на [дата]., гражданин на трета държава – Руска Федерация, на длъжност „рецепционист, хотел“, в експлоатирания от търговеца обект – Хотел „СЪНРАЙЗ ПАРК“, находящ се в [населено място], местност „Парцалето“. Това нарушение на дружеството - жалбоподател е квалифицирано като такова по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ вменява задължение на работодателя в 7-дневен срок от датата на действителното започване на работа на гражданина на трета държава да уведоми писмено за това Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". Отговорността на дружеството - работодател е обективна и безвиновна, поради което, за да бъде санкциониран за неспазване нормата на чл. 10, ал. 1 ЗТМТМ е необходимо да се установи по несъмнен начин, че лицето е гражданин на трета държава, кога този гражданин е започнал работа в процесното дружество, както и че в 7-дневен срок от действителното започване на работа работодателят не е уведомил Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда". В случая безспорно е установено, че при извършената проверка по документи - 21.03.2023 г., лицето Д. И., с [ЛНЧ], родена на [дата]., гражданин на трета държава – Руска Федерация, която е имала сключен трудов договор № 403/27.12.2022 г., с „Маунтин Мениджмънт“ ООД (л. 17 от първоинстанционното дело) и е постъпила на работа на 28.12.2022 г. и в седмодневен срок от тази дата работодателят не е уведомил ИА „ГИТ“ или съответното териториално поделение. На 28.12.2022 г. на Д. И. е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве при работа, за което обстоятелство е издадена Служебна бележка № 67/27.12.2022 г. И. се е подписала в книга за проведения инструктаж, където отбелязала като дата на провеждане на инструктажа – 28.12.2022 г. По делото е представена и Отчетна форма за явяването/неявяването на работа на работниците за м. 12.2022 г., от която е видно, че считано от 28.12.2022 г., И. е започнала действителното изпълнение на служебните си задължения. От представената по делото платежна ведомост на дружеството – жалбоподател е видно, че за м. 12.2022 г. на И. е начислено трудово възнаграждение за два работни дни. В случая изводите на административнонаказващия орган и на първоинстанционния съд, че касационният жалбоподател е осъществил състава на визираното в АУАН и НП административно нарушение, са обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по делото доказателства. Независимо от горното, настоящата съдебна инстанция намира за основателни изложените в касационната жалба и поддържани и пред районния съд доводи, че описаното в АУАН и в издаденото въз основа на него НП неизпълнение съставлява “маловажен случай“ на административно нарушение. Правилото на чл. 28 ЗАНН е приложимо за всички случаи на маловажни административни нарушения без да е предвидено в специалния закон. За всеки конкретен случай на административно нарушение административнонаказващият орган е овластен да преценява наличието или липсата на условия за освобождаване на нарушителя от отговорност чрез предупреждение, респективно съдът да упражни контрол на тази преценка при възникнал спор. Съгласно § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН “маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Следователно, при преценка дали конкретното нарушение представлява маловажен случай по смисъла на закона следва да се обсъдят всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства на конкретното деяние, наличието на вредни последици, кръгът на засегнатите интереси, значимостта на увредените обществени отношения и степента на обществената опасност на нарушението. Обстоятелството, че конкретното нарушение е формално не следва да изключва автоматично извършването на преценка относно приложение на чл. 28 от ЗАНН. Видно от данните по делото, включително и от свидетелските показания на актосъставителя – М. Ц., в които същата заявява, че на „Маунтин Мениджмънт“ ООД не са съставяни други актове за установяване на административно нарушение, за нарушение по чл.10, ал. 1 от ЗТМТМ. А. Ц. твърди, че е извършила обстойна проверка на всички досиета на всички граждани на трети държави, съответно не са констатирани други нарушения от същия вид. Ето защо, макар и формално случаят да представлява нарушение по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, наложената имуществена санкция по чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ, в размер на 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева, е прекомерна. Наложеното административно наказание не обслужва целите на административното наказване по чл. 12 от ЗАНН. В настоящия случай, защитените с разпоредбите на чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ отношения, са накърнени в незначителна степен. В този смисъл, не всяко неизпълнение на задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗТМТМ, е с обществена опасност, която оправдава понасянето на предвидената в чл. 78, ал. 1 от ЗТМТМ имуществена санкция, която в случая се явява несъразмерно тежка спрямо извършеното нарушение. Ето защо, съдът счита, че целите на санкцията по приложимата материалноправна норма могат да бъдат постигнати не само с налагане на административно наказание по ЗТМТМ, но и с други мерки - вкл. с предупреждение по чл. 28 от ЗАНН, което е приложимо и съразмерно според данните за случая. Мотивите на районния съд по чл. 28 от ЗАНН, не се споделят от настоящия състав на касационната инстанция. Доколкото в случая не са налице основания по чл. 222, ал. 2 от АПК за повторно разглеждане на делото, след отмяна на първоинстанционното решение, с касационното решение по същество наказателното постановление следва да бъде отменено с прилагане на последиците по чл. 28, ал. 1 от ЗАНН. При този изход от спора и според правилата на чл. 143 от АПК във вр. с чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, следва да бъде уважено искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски за първоинстанционното производство. Настоящата инстанция намира, че с оглед характера, предмета, сложността, интереса по делото и обема на осъществената правна защита, при съобразяване и с Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024г., в полза на „Маунтин Мениджмънт“ ООД следва да се присъди сумата от 540.00 (петстотин и четиридесет) лева, за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред Районен съд – Разлог. Ето защо, Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ – [населено място], следва да бъде осъдена да заплати на „Маунтин Мениджмънт“ ООД, сумата от 540.00 лева – сторени разноски пред РС – Разлог, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство, за което са представени доказателства. Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, във вр. с чл. 63в и чл. 63д от ЗАНН, Административен съд – Благоевград