Решение № 221 от 11.10.2023 г. на Окръжен съд - Сливен по дело № 35/2023 г.

Производството е образувано по искова молба от М. И. М., подадена чрез пълномощника му - от адв. П. К., САК, с която предявяват искове против ЗД „ДАЛЛБОГГ ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, за заплащане на обезщетение в размер на 26 000 лв., увеличен частично на основание чл. 214, ал. 1 ГПК до 50 000 лв., частично от общо 120 000 лева за неимуществени вредиq изразяващи се в претърпени болки и страдания, вследствие на причинените му телесни увреждания, заедно със законната върху тази сума, считано от 11.08.2022 г., до окончателното изплащане. Претендира се присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв, заедно с начислено ДДС – в полза на пълномощника. Обстоятелствата, на които се основават предявените права са следните: На 04.08.2022 г., около 07.30 ч., в гр. Сливен, на ул. „П. Хитов“ - Новоселски мост, настъпило ПТП, при което л. а. марка „Шкода“, модел „Фабия“, с peг. № •••, управляван от С. Д. С., нарушил правилата за движение по пътищата, като блъснал пресичащия на пешеходна пътека ищец - М. М.. В следствие на настъпилото ПТП на М. М. били причинени телесни повреди. По случая е образувано ДП № 1186/2022 г. на РУ Сливен, пр.пр. № 4173/2022 г. на РП Сливен, което към настоящия момент не е приключило с окончателен съдебен акт. Твърди се, че причина за настъпване на произшествието са допуснатите от водача на л.а. - С. С., нарушения на правилата за движение по пътищата, които не са конкретизирани. Твърди се, че съществува пряка причинна връзка между деянието на виновния водач С. С. и настъпилите общественоопасни последици - телесни увреждания на М. М.. Твърди се, че за л.а. “Шкода Фабия“ с peг. № •••, управляван от С. С., е имало сключена застраховка “Гражданска отговорност на автомобилистите”, з. п. № BG/30/122002121239, със срок на валидност една година, считано от 20.07.2022 г. до 19.07.2023 г. със ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, гр. София. Ищецът предявил претенция за изплащане на обезщетение пред ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“АД, гр. София, като са представени всички документи, с които разполага, получени от застрахователя с обр.р. на 09.09.2022 г. и по случая би заведена щета № 0801-005359/2022-01, по която застрахователят не е заплатил обезщетение. При процесното ПТП на М. М. били причинени травматични увреждания: изкълчване на дясна раменна става; фрактура туберкули майорис хумери декстри; фрактура нази; открита рана на носа и на устната кухина; разклатени зъби и екстракция на зъби; контузия на дясна колянна става с охлузвания и оток на тъканите в областта на предната повърхност на раменна става; психически стрес; множество травми и наранявания по глава, крайници и тяло. След инцидента на 04.08.2022 г. пострадалият бил настанен за лечение в МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД, гр. Сливен в увредено общо състояние, с диагноза: фрактура туберкули майорис хумери декстри; фрактура нази, оплаквания от болки в раменна става, болки и кървене от носа, екстракция на зъби, като било проведено оперативно лечение за закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация, хемерус, репозиция на фрактура и имобилизация с мека превръзка. На 05.08.2022 г. ищецът бил изписан с препоръки да носи имобилизация 21 дни, да проведе консултация с лицево- челюстен хирург, бил приет за лечение в същото болнично заведение на същата дата, в отделение ОУНГ с диагноза - открита рана на носа. Имал разкъсно - контузна рана в областта на носа, болка, оток и кървене, силно подвижни и разклатени долни фронтални зъби - 43, 42, 41, 31, 32, 33, болезнени при докосване и перкуция, не можел да се храни. След обсъждане на клиничната картина и резултатите от изследванията било взето решение за извършване на оперативна интервенция, с голям обем и сложност. Било направено възстановяване и реконструкция на кожа и подк. тъкан; ексцизионно почистване -дебридмен на рана, екстрахирани били долните фронтални зъби, силно подвижни и разклатени - 43, 42, 41, 31, 32, 33; раната на носа била почистена от замърсявания, разслои се подкожна съединителна тъкан, раната е изкюретирана от замърсявания, след което е зашита послойно. След проведено лечение на пострадалия, същият бил изписан на 07.08.2022 г. с препоръки за домашно лечение, да се свалят конците на 15.08.2022 г. В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП М. М. търпял силни болки и много страдания. Възстановяването от получените при процесното ПТП увреждания продължавали и към настоящия момент, не се чувствал добре физически и емоционално. Вследствие на инцидента получил получил множество травми и наранявания. Поради екстракция на долни фронтални зъби имал затруднен говор, болки при опити за дъвчене на храна, което го принуждавлоа да се храни само с течно- кашава храна. Имал рани в устната кухина, нарушена физиологична дъвкателна функция и естетика, затруднен говор, изразено във фъфлене. Преди процесното ПТП М. бил в добро здравословно състояние, бил е изключително деен, но след инцидента животът му се променил. Изпитва цялостен дискомфорт вследствие на получените травми, както и последващи болки, които продължават и към настоящия момент, възстановяването му не е приключено. За времето на възстановяване разчитал на помощта и подкрепата на своите близки, поради невъзможност да се обслужва и да се храни нормално и самостоятелно, да говори нормално, като е чувствал срам и безпокойство, че е в тяхна тежест, както и срам от липсата на зъби. Освен болките ищецът изживял и силен стрес при процесния пътен инцидент, който щял остане за цял живот в неговото съзнание. В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното застрахователно дружество е подало отговор на исковата молба, в която оспорва предявените претенции като неоснователни и завишени по размер. В тази връзка се поддържат следните възражения: Оспорва се материално-правната легитимация на ответното застрахователно дружество, като се твърди, че липсва валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП - 04.08.2022 г. по отношение собствеността и ползването на лек автомобил Шкода Фабия с peг. № ••• с № на рама •••. Изтъква се, че в застрахователна полица № BG/30/122002121239, с период на застрахователно покритие от 00: 00 ч. на 20.07.2022 г. до 23: 59 ч. на 19.07.20^3 г. ответното застрахователно дружество е застраховало МПС с № на рама •••. В условията на евентуално се оспорва се наличието на вина на застрахования при ответното дружество водач за настъпване процесното ПТП. Твърди се, че претенцията на ищеца е прекомерна и не представлява справедлив еквивалент на понесените от него болки и страдания в резултат на причинените му телесни наранявания и не отговаря на критериите за справедливост. Травматичните увреждания на ищеца не били тежки и сложни и не са зстрашили живота и здравето му, и не са го белязали завинаги във физически и емоционален аспект. Не били налице усложнения в оздравителния и възстановителния период, ищецът се възстановил бързо, без да са останали невъзстановени остатъчни проблеми за здравето му. Оспорва се причинно-следствената връзка между действията на посочения в исковата молба като виновен водач и настъпилите дентални травми. Твърди се, че ищецът е имал съпътстващи заболявания в устната кухина - парадонтоза, които били причина за изпадането на зъбите, поради това, че те и без това поради естеството на заболяването били разклатени и така или иначе щели да изпаднат, а разклащането и изпадането им не се дължало на сблъсъка с МПС. Твърди се, че ищецът като пострадал има принос за настъпване на вредоносните последици от ПТП с неправомерно поведение, изразяващо се, от една страна, в пресичането на нерегламентирано за целта място, а от друга страна - в несъобразяване със скоростта и отстоянието на приближаващото МПС и, от трета страна - внезапно предприемане на пресичане. Оспорва се началната дата, от която се претендира лихва за забава при евентуална основателност и доказаност на главната претенция. 11.08.2022 г. била датата на изтичане на срока на застрахования за уведомяване на застрахователя, но в случая ответното застрахователно дружество било уведомено за пръв път едва с предявяване на застрахователна претенция от ищеца - на 12.09.2022 г. с вх. № 3596. С писмо, изх. № 4657/27.09.2022 г. (представено с исковата молба) застрахователят изискал представянето на допълнителни документи, а с писмо, изх. № 6114/12.12.2022 г. било отказало изплащането на застрахователно обезщетение, поради недоказаност на вината на застрахования водач. Предвид факта, че към застрахователната претенция не бил представен документ за реквизитите на същата, нито пък те били посочени в самата претенция и на основание чл. 380, ал. 3 от КЗ считаме, дружеството не дължало лихва за забава, тъй като не е изпадало в такава. В условията на евентуалност и при основателност на главната претенция, лихва било могло да се присъди от 13.12.2022 г. - деня, следващ този, в който застрахователят е отказал изплащане на застрахователно обезщетение, а не от датата на предполагаемото му уведомяването му от страна на водача. Преди 12.09.2022 г. ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве АД не било уведомявано нито от застрахования водач, нито от друго лице за процесното ПТП. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира за установени следните релевантни факти и обстоятелства. С протоколно определение от 11.01.2023 г. по НОХД № 21/2023 г. по описа на Сливенски районен съд, на основание чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено споразумение за прекратяване на наказателното производство по Досъдебно производство пор. № 1186/2022 г. по описа на РУ на МВР-Сливен, вх. № 4173/2022 г. на РП-Сливен като обвиняемият С. на 04.08.2022 г, на бул. Панайот Хитов в гр. Сливен, при управление на МПС Шкода Фабиа с рег. № •••, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно: Чл. 5. ал. 1, т. 1 ЗДвП "Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди. ", Чл. 5 ал. 2, т, 1 ЗДвП "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства. "; Чл. 20 ал. 1 ЗДвП "Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. "; Чл. 20 ал. 2 ЗДвП "Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват., . с релефа на местността, ... с характера и интензивността на движението, с конкретните условия па видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоросгтта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. "; Чл. 116 ЗДвП "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата, към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към слепо-глухите, които се движат с червено-бяч бастун и към престарелите хора. "; Чл. 119, ал. 1 ЗДвП "При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. "; Чл. 119, ал. 4 ЗДвП "Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците. " и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на ищеца, изразяваща се в луксация на раменната става и счупване на големия туберкул, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, като деянието е извършено на пешеходна пътека и представлява престъпление по чл. 343, ал. 3, предл.последно, буква "а” предл. 1, вр. ал. 1 буква "б" предл. 2 НК. Съгласно споразумението на С. Д. С. като водач на МПС е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено за изпитателен срок от три години и на основание чл. 343г НК е наложено наказание „лишаване от право да управлява МПС ” за срок от десет месеца, считано от датата на отнемане на свидетелството за управление на МПС. От заключението по назначената в настоящото производство СМЕ, изготвено от в. л. д-р Й. С., Управител на СМДЛ „Д-р З. С.а” ЕООД - Сливен, със специалност по Патоанатомия, Следдипломна квалификация по съдебна медицина, въз основа извършения подробен и задълбочен анализ на представената по делото и приобщена към приложеното НОХД № 21/2023 г. по описа на СлРС медицинска документация, се установява, че на ищеца, освен посочените в одобреното споразумение за прекратяване на наказателното производство увреждания - изкълчване на дясна раменна става; фрактура туберкули майорис хумери декстри; са причинени също: Контузия на главата с травма в областта на носа с наличие на болезнени травматични отоци, кръвонасядания и разкъсно-контузна рана на гърба на носа с дължина около 3 см, наложила извършването на хирургична обработка и шев, с данни от образните изследвания за счупване на носните костици без дислокация на костните фрагменти фрактура на носа. Контузия на десния крак с наличие на повърхностно охлузване на кожата и болезнен травматичен оток по предната повърхност на колянната му става; психически стрес; множество травми и наранявания по глава, крайници и тяло; Множество болезнени натъртвания и контузии по тялото. Относно проведеното лечение и възстановителния процес на горните травматични увреждания, от заключението на д-р Й. С. се установява, че разкъсно-контузната рана на гърба на носа е била лекувана по оперативен начин, чрез хирургична обработка и налагане на хирургични шевове, като обичайните сокове за възстановяване от такъв тип увреждания е 15-20 дни. Счупването на носните костици без дислокация на костните фрагменти и без деформация на носната пирамида, налагащи репозиция и имобилизация обичайно заздравяват за срок от около 20-25 дни при нормален ход на оздравителните процеси. Луксацията и фрактурата на големия туберкул на раменната кост на дясната ръка са били лекувани консервативно, като след репозицията им ръката е била обездвижена с мека превръзка тип „Дезо“, за продължителен период от време. Периодът на обездвижване при този вид увреждания се последва от сравнително продължителен период на постепенно раздвижване на ръката и провеждане на рехабилитационни процедури. Обичайният срок са възстановяване при млади хора е около 2, 5-3 месеца при нормален ход на оздравителните процеси, но е отбелязано изрично, че такъв тип увреждане в областта на раменната става се възстановява и то ненапълно за по- продължителен период от време. При разясненията в с. з. на 11.09.2023 г. д-р Й. С. пояснява, че най-вероятно пълно възстановяване на обема движение в раменната става на ищеца няма да настъпи, но същевременно движенията в двете основни равнини на тази става са възстановени в значителна степен, близка до максималната, което създава известни затруднения на ищеца в ежедневието, но не представлява съществени пречки в ежедневните му дейности. В сагиталната, т.е. напред повдигане и настрани, нормално градуса на движение е 180, докато при ищеца този максимален обем е ограничен до 160 градуса, като това ограничение и липсата на болезненост не водят до съществено ограничаване на изпълнение на ежедневните му дейности. Болката е слаба, в крайните фази на движения и ищецът не би могъл да извършва дейности, свързани с максимално повдигане на ръката. Имайки предвид обема на движение на травмираната раменна става експертът заключава, че ищецът не е възстановен напълно. Контузията на колянната става на десния крак и множествените натъртвания по тялото са се възстановили в рамките на 7-15 дни при нормален ход на оздравителните процеси. От представената на СМЕ документация и данните по приложеното НОХД № 21/2023 г. на СлРС, вещото лице – д-р Й. С. е приел, че в следствие на ПТП на 04.08.2023 г., на ищеца е била причинена травма в областта на устата, изразяваща се в болезнен травматичен оток на долната устна, кръвонасядане, травматична експулсия на зъб и високостепенна луксация на предните шест зъба от зъбната редица на долната челюст, изразяваща се в значителното им разклащане, наложили екстракцията им (зъби 43, 42, 41, 31, 32, 33) разклатени зъби и екстракция на зъби. На поставените към д-р. Й. С. въпроси в проведеното на 11.09.2023 г. съдебно заседание, свързани с установената от медицинската документация екстракция на зъби, вещото лице изтъква, че отговорите на въпросите да от компетентността на назначената съдебно медицинска – дентална експретиза. От данните в представената и анализирана в СМЕ история на заболяването № 10999 от 05.08.2022 г., 10.30 часа, издадена от ОЛЧХ при МБАЛ „Д-р Иван Селимински“ АД е видно, че след ПТП на 04.08.2022 г., ищецът е бил със силно подвижни и разклатени долни фронтални зъби - 43, 42, 41, 31, 32, 33, болезнени при докосване и перкусия, които съгласно оперативен протокол № 483 от 07.08.2022 г. са били екстрахирани при извършване на операция на посочената в протокола дата. Във връзка с възражението относно причиняването в резултат на процесното ПТП на травматична експулсия на зъб и високостепенна луксация на предни шест зъба от зъбната редица на долната челюст, изразяваща се в значителното им разклащане, наложили екстракцията им (зъби 43, 42, 41, 31, 32, 33), съдът назначи съдебно медицинска – дентална експертиза, като от заключението и обясненията на вещото лице Г. Ж. Т.е, Управител на АИПППДМ „Т.дент“ ЕООД - Сливен, със специалист по Дентална медицина, се установява, че към момента на настъпване на ПТП, ищецът М. И. М., е страдала от парадонтит – 2-ра и 3-та степен на подвижност, което заболяване причинява силна деструкция (разклащане) на алвеоларните гребени със загуба на челюстна кост. Заболяването не е с травматичен, а с бактериално- инфекциозен характер, с безболезнено и хронично протичане, като се изразява в намаляване костта на пародонта (зъбодържащия апарат) и причинява разклащане на зъбите. По повод различните степени на заболяването, вещото лице е пояснило, че диагноза „пародонтит“ се поставя, когато даден зъб започва да се клати слабо, в предно-задни движения - 1 ва степен подвижност. Тогава запазената кост около зъба е 75 %. При 2-ра степен подвижност е налице намаляване на костта с 50 процента, при което зъбът е по-силно подвижен, не може да изпълнява ефикасно дъвчене на средно твърда храна, причинява болка и пациентите избягват да дъвчат по-твърда храна със засегнатите зъби. При изгубване на повече от 50 % кост, зъбите са в 3-та степен подвижност, при което състояние пациентите изпитват болки дори при затваряне на устата и докосването на зъбите със срещуположните. Въз основа на изисканата чрез НЗОК документация и рентгеновите снимки на лицето М. И. М., експертът е установил, че ищецът е със заболяване пародонтит (пародонтоза), със загуба на 50 и повече процента костта тъкан около прележащите зъби, отговаряща на 2-ра и 3-та степен на заболяването. При огледа на зъбните кости на мястото, където са били задните дъвкателни зъби, експертът е установил, че костта е гладка и резорбирана - доказателство, че тези зъби са били извадени преди доста време, алвеолите са зараснали (местата където са били корените на зъбите). Относно предните зъби, експертът посочва, че ищецът е носил зъбни протези, като на приложените рентгенови снимки, направени преди процесното ПТП се виждат металните куки, с които протезите се задържат в устата. Зъбните протези допълнително са утежнявали зъбодържащия апарат на наличните зъби, тъй като са пренасяли страничните натоварвания при дъвченето, към тях. Получавали са се лостови движения, при които протезите се опират и дърпат или бутат наличните зъби, като по този начин те се разклащат по- бързо. Диагноза пародонтит със степен на подвижност 2ра или Зта е била предпоставка за изваждането на тези зъби, като ищецът е отлагал екстракцията на зъбите във видимата част на устата, избягвайки да ги ползва за отхапване, като освен за задържането на протеза за кучешките зъби, заместваща екстрахираните преди ПТП задни – дъвкателни зъби, предните са имали естетическа функция само. От показанията на разпитаните по делото свидетели - В.В.Д. и И.Х.Б., се установява, че непосредствено след ПТП на 04.08.2023 г., ищецът е бил неподвижен и е бил силно затруднен говорът му. След изписването от болницата се е прибрал у дома с помощта на св. Боев, който през първите месеци е посещавал ищеца по няколко пъти на ден, поради невъзможността и затруднението за самостоятелно придвижване. Хранил се е с кашообразна храна и чрез сламка, поради невъзможност да дъвче. Поради затруднените движения на раменната става не е могъл да се облича сам и се е нуждаел от помощ за ежедневните си и хигиенни потребности. При необходимост да да се облече и да закопчее дрехите си, сигнализирал на съседа си с почукване по тръбите. Изпитвал силни болки в коляното, които затруднявали придвижването му и ползвал бастун. За заздравяването на нараняванията в устата се жабурил с отвара от лайка. Носът му бил подут, което налагало в продължение на две седмици да прави промивки. Това състояние продължило повече от месец, през което време е разчитал на грижите са св. Боев, на жена си, която работи в гр. Пловдив, на сина си и на снаха си. Ищецът постоянно плачел и се притеснявал, че ще остане сакат, което предизвикало силна емпатия от страна на свидетеля. Преди ПТП ищецът бил жизнен и подвижен. След пенсионирането си продължил да работи първоначално като охрана, а в последстиве като шлосер, но травмите наложили да преустанови работа за шест месеца. Станал тромав и потиснат емоционално. Възстановителните процеси наложили извършването на рехабилитация. Данните в показанията на св. Боев са в съответствие със статновището на експертите относно ограничаването на движенията и проведеното лечение, като са безпротиворечи и се допълват и от показанията на св. В. Д. относно това, че след катастрофата ищецът ползвал бастун за придвижване. Изчаквал някой да дойде до входната врата на блока, в койт оживее поради невъзможност да я отвори сам. Предприел възстановяване на екстрахираните зъби, за което поискал паричен заем от свидетелката. Изпитвал е затруднения за ползването на травмираната ръка, което а наложило извършването на рехабилитация. Във връзка възражението за съпричиняване от страна на ищеца за настъпване на ПТП и на вредоносния резултат, по делото е разпитан като свидетел деликвента – св. Ст. С. от чиито показания се установява, че при навлизането в кръстовището на бул. „П. Хитов – в участъка на Новоселски мост, бил заслепен от слънцето и в последния момент видял ищеца, когато вече не е имал възможност за реакция. Ударил ищеца с предната лява част на аввтомобила, за което съд ипо изместването на фара. Пътят е бил сух, времето слънчево и ясно. Автомобилът преустановил движението се на 3 метра след пешеходната пътека, когато спрях. Задната част на автомобила беше на около 3 метра след пешеходната пътека. Погледнах човека в огледалото. Видял ищеца паднал на пешеходната пътека. Направил му тест за възприятие и след като установил, че е в съзнание, извикал Бърза помощ. Носът на ищеца бил пукнат и зъбните му протези били на земята, имал болки в рамото. Бил изправен от медицинските лица, като на следващия ден бил осведомен само за причиняването на травмата на раменната става. Зъбната протеза е била счупена. След падането долната половина на тялото на ищеца била извън пешеходната пътека, като раменете му сочели на запад (свидетелят посочва район „Двата аслана“). Съдебната авто-техническа експертиза по делото е назначена за установяване на твърденията в исковата молба, относно настъпването на процесното ПТП на 04.08.2022 г., за установяване на деянието и неговата противоправност, както и вината на водача на МПС „Щкода Фабия“, с рег. № •••. В последствие по дело е установено, че е приключило наказателното производство по ДП № 1186/2022 г. по описа на РУ на МВР-Сливен, вх. № 4173/2022 г. на РП-Сливен, чрез споразумението по чл. 382 НПК, което съгласно препращащата норма на чл. 383, ал. 1 НПК има характер на влязла в сила присъда, относно извършването на деянието, неговата противоправност и вината на дееца. Поради това, изготвеното по настоящото дело заключение въз основа на материалите по ДП № 1186/2022 г. по описа на РУ на МВР- Сливен, вх. № 4173/2022 г. на РП-Сливен, приобщени с приложеното НОХД № 21/2023 г. по описа на СлРС и от показанията на св. Ст. С. след да се обсъди само с оглед възражението на ответника за принос от страна на ищеца както за настъпване на ПТП, така и за причинените му вреди. Във връзка с това, от заключението на в. л. доц. д-р инж. Х. В. У. се установява, че хоризонталната и вертикална маркировка в района на местопроизшествието – кръстовището на бул. „П. Хитов“ и ул. „Елисавета Багряна“ е следната: На ул. Панайот Хитов е налице разделителна ивица, която разделя пътя на две платна за движение. Северното платно е с две пътни ленти, а южното с една пътна лента, като същата се стеснява от маркиран разделителен остров. Спрямо посоката на движение на л. а. „Шкода“ – навлизане в кръстовището за извършване на завой наляво, е налице стоп линия и напречно разположена пешеходна пътека на ул. Елисавета Багряна. На ул. Панайот Хитов преди разделителната ивица на моста, разделяща пътя на две платна за движение, напречно, е налице пешеходна пътека. По ул. Панайот Хитов в посока към центъра на гр. Сливен са налице две пътни ленти, разделени с непрекъсната единична линия и стрелки върху лентите съответно за движение наляво в лявата лента и за движение направо и надясно в дясната пътна лента. Произшествието е настъпило в условията на ясно, слънчево, топло време, отлична видимост, на дневна светлина, без данни за интензивно движение в момента на настъпване на ПТП. Лек автомобил Шкода Фабия се е движил по ул. Елисавета Багряна в гр. Сливен, като е предприел маневра за завиване наляво и включване в движението по бул. Панайот Хитов. Скоростта на движение на автомобила при извършване на маневрата е била около 31 km/h при опасна зона за спиране от около 15 м. В същото време напречно на бул. П. Хитов се е движил пешеходецът М. М., който е предприел пресичане на булеварда по пешеходната пътека. Движението се е осъществявало при суха пътна настилка, нормална видимост, в светлата част на денонощието и бърз ход на движение. Пешеходецът е предприел пресичане на бул. П. Хитов по пешеходната пътека, като при навлизане на платното автомобила е бил на разстояние значително по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила и извън зоната на кръстовището. Когато пешеходеца се е приближил на разстояние от около 0, 9 m от мястото на удара автомобилът е бил на около 7 m от мястото на удара. Към този момент водачът е възприел опасността и е предприел спиране. Настъпил е удар между челната лява част на автомобила и лявата странична повърхност на пешеходеца върху пешеходната пътека и на около 3, 3 m преди мерната линия на ориентира и на 6, 2 m от десния бордюр на бул. П. Хитов. При този удар пешеходеца е паднал върху предния капак в лявата му зона, а след това върху терена. За времето на движение на пешеходеца от момента на навлизане на платното автомобилът е бил на по- голямо разстояние, 45, 9 м и следователно в момента на навлизане на пешеходеца на платното за движение и по пешеходната пътека автомобила е бил извън зоната на кръстовището. Водачът на автомобила е имал техническата възможност да възприеме пешеходеца на достатъчно голямо разстояние и да намали скоростта на движение, за да пропусне пешеходеца. Пешеходецът се е движил към траекторията на автомобила и той е имал възможността да възприеме автомобила. Произшествието за пешеходеца е било предотвратимо в случай, че същия спре и пропусне автомобила, като спирането му би било върху пешеходната пътека и преди коридора на движение на автомобила. Технически пешеходецът е имал възможността да възприеме направлението на движение и положението на автомобила. В обясненията си, дадени в с. з. на 11.09.2023 г., в. л. У. допълва, че от гледна точка на възможността за предотвратяване на събитие, а именно ограничената видимост от оборудването на автомобила, което е динамична компонента, видимостта за водача е ограничена, което обяснява и липсата на възможност за последния да възприеме пешеходеца на достатъчно голямо разстояние, за да може да спре до мястото на удара. Видно от приложената по делото застрахователна полица № BG/30/122002121239, застрахованият л. а. Шкода, с рег. № ••• е с рама •••, докато в съставения Констативен протокол за ПТП с пострадали лица № 2022-1031-323 от 04.08.2022 г. е посочена рама •••. Въз основа на така установеното от фактическа страна, от правна страна се налага изводът, че предявеният частичен иск с квалификация по чл. 432, ал. 1 във вр. с чл. 493, ал. 1, т. 1 и т. 5 КЗ; чл. 429, ал. 3 КЗ е основателен и доказан в пълния му предявен размер за главницата от 50 000 лв., заедно със законната лихва, считано от 09.09.2022 г., на която застрахователят е бил уведомен за претенцията на ищеца по реда на чл. 380 КЗ, като е неоснователна претенцията за лихви за периода от 11.08.2022 г. до 08.09.2022 г. вкл. Ответникът е оспорил пасивната си легитимация по така предявените искове, като се е позовал на различните данни за номер на рама на л. а. Шкода, за който към датата на ПТП 04.08.2022 г. е имало сключен договор за застраховка гражданска отговорност на автомобилистите съгласно полица № BG/30/122002121239. Така въведеното възражение от застрахователя има характер на такова по чл. 365, ал. 2 КЗ, при което съгласно тази норма намират приложение разпоредбите на чл. 363 и чл. 364 КЗ. По аргумент от чл. 432, ал. 2 КЗ обаче, във връзка с предявените от увреденото лице права чрез прекия иск по чл. 432, ал. 1 КЗ, възраженията на застрахователя във вр. 365, ал. 2 КЗ, произтичащи от неправилно посочени или незаявена своевременно промяна на данни, за които при сключването на договора застрахователят е постави писмено въпроси, са непротивопоставими на увредения. На следващо място, възраженията на застрахователя за липса на виновно поведение от страна на застрахования по посочената полица деликвент – водач на л. а. „Шкода“ с рег. № •••, са неоснователни предвид споразумението по чл. 382 НКП, постигнато по НОХД № 21/2023 г. по описа на СлРС, имащо характер на влязла в сила присъда съгласно препращащата норма на чл. 383, ал. 1 НПК, от което съдът е обвързан по въпроса за деянието и неговата противоправност, както и виновността на дееца съгласно чл. 300 ГПК. Въз основа на това настоящият съдебен състав е обвързан да приеме за установено, че застрахованият при ответника водач на МПС има вина за настъпването на процесното ПТП на 04.08.2022 г., при което е пострадал ищецът М. И. М., като с оглед функционалната обусловеност на отговорността на застрахователя, неговата отговорност следва да бъде ангажирана съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД относно всички претърпени и претендирани от ищеца вреди, настъпили в пряка, причинно следствена връзка с настъпилото по вина на застрахования водач на МПС. По делото се установи безспорно и произтичащо включително от споразумението постигнато по НОХД № 21/2023 г. по описа на СлРС, че застрахователят отговаря за претърпените болки и страдания от ищеца, настъпили във връзка с причинената телесна повреда на ищеца, изразяваща се в луксация на раменната става и счупване на големия туберкул, довело до трайно затрудняване движенията на десния горен крайник, наложила оперативно наместване. По делото се установи, че тази травма е довела до практически невъзстановимо напълно движение на ставата в максимална степен, при което за ищеца няма да бъде възможно извършването на дейности, свързани с движение на ръката нагоре до 180 градуса. Движенията на ръката, обаче са запазени до 160 градуса, при което за същия ще е възможно осъществяването на обичайните ежедневни дейности. При така установеното ограничение на движенията на дясната ръка на ищеца при движението й от раменната става, при определяне на обезщетението съгласно принципа на справедливост, произтичащ от нормата на чл. 52 ЗЗД и съобразявайки критериите, установени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС съдът намира, че справедливият размер на обезщетението за причинените страдания е 35 000 лв., който е обусловен от наложилото се оперативно лечение, продължилото повече от месец неудобство в обслужването на ищеца в ежедневието му, свързано с невъзможността да се облича и закопчава самостоятелно, да отваря тежки врати, да си служи пълноценно с тази ръка, както и претърпените силни болки в процеса на лечение и възстановяване, продължил повече от месец. Следва да бъдат отчетени отрицателните емоционални преживявания на ищеца свързан със страха от необратимо осакатяване. От показанията на свидетелите се установява, че въпреки пенсионирането си, до настъпването на ПТП на 04.08.2022 г., ищецът е работил като шлосер, която му дейност е била ограничена за период от повече от шест месеца. Като се изхожда от изискването на чл. 45 ЗЗД за ангажиране на отговорността на извършителя, а съгласно чл. 432, ал. 1 КЗ и на застрахователя за всички причинени вреди, произтичащи пряко и непосредствено от увреждащото деяние, представляващо застрахователното събитие, отговорността на ответника следва да бъде ангажирана и за причинените страдания, свързани с нараняването на дясна коленна става с охлузвания и оток на тъканите в областта на предната повърхност на коленната става, които са ограничили възможността на ищеца за придвижване, като продължително време е следвало да ползва бастун. Успоредно с това е търпял болки, които допълнително за ограничавали възможността му за извършване на ежедневните дейности и са наложили да бъде обгрижван от трети лица. Били са му причинени множеството повърхностни травми и наранявания по главата, крайниците и тяло. Макар и без разместване на костите, на ищеца е била причинена и травма на носа, която е била силно болезнена и е наложила оперативно лечение. Травматичните соматични увреждания са били свързани и с преживян психически стрес, довел до силно негативни емоционални страдания от ищеца. Съобразявайки установените болки и страдания свързани с допълнителните увреждания, необхванати от споразумението по НОХД № 21/2023 г., съдът намира, че пълният размер на обезщетението, за което би следвало да се ангажира отговорността на застрахователя, може да бъде завишено до размера от 50 000 лв., съобразно което заявената частична претенция в същия размер е основателна и доказана. Съдът намира, че е основателно възражението на застрахователя за това, че екстракцията на фронтални зъби на ищеца не е настъпил изцяло с оглед причинените травми на устната кухина на ищеца в настъпилото на 04.08.2022 г. ПТП. Установи се, че предните зъби на ищеца са били силно разклатени от протекло дълго време преди това заболяване „парадонтит“, 2- ра и 3-та степен, което има бактериално – инфекциозен характер. С оглед заключението на вещото лице – д-р Т., разклащането на тези зъби е било допълнително усложнено от зъбната протеза, ползвана от ищеца поради отстраняване на задни – дъвкателни зъби, като екстракцията на предните зъби е била неизбежна. Нараняването в устната кухина на ищеца е ускорило незначително във времето екстракцията на зъбите, като съдът намира за безпредметно обсъждането на конкретен размер на обезщетение за това увреждане, предвид преценката за основателност на предявения иск за останалите наранявания и причинените във връзка с тях болки и страдания. Неоснователно и недоказано остана по делото въведеното от застрахователя възражение по чл. 51, ал. 2 ЗЗД за принос на ищеца за настъпване на ПТП, изразяващ се в пресичането на нерегламентирано за целта място, а от друга страна - в несъобразяване със скоростта и отстоянието на приближаващото МПС и, от трета страна - внезапно предприемане на пресичане. Несъмнено от заключението на вещото лице по назначената САТЕ се установява, че с оглед положението на МПС преди предприемане на маневра за завой наляво в района на кръстовището на ул. „П. Хитов“ и ул. „Елисавета Багряна“ – на Новоселски мост, установените пътни условия и налична маркировка, съобразно скоростта си на движение, водачът е имал възможност да възприеме ищеца, който е пресичал на пешеходна пътека, съответно – да спре, за да го пропусне и по този начин да избегне удара. Обясненията на вещото лице относно наличието на обективни причини за късното възприемане на пешеходеца, поради ограничаване на видимостта от оборудването на автомобила, имат отношение към неговата вина, по който въпрос съдът вече е обвързан от споразумението за прекратяване на наказателното производство, съгласно чл. 300 ГПК във вр. с чл. 383, ал. 1 НПК. Така изяснените причини за късното възприемане нямат отношение към поведението на пешеходеца и възражението за принос от негова страна за настъпване на ПТП. Ищецът е пресичал на регламентирано от закона място – пешеходна пътека и навлизането му на пътното платно по пешеходната пътека не е било внезапно. Същият е по-уязвимият участник в пътното движение, при което за водача на МПС е съществувало в по-висока степен задължение съгласно чл. 5, ал. 2 ЗДвП за повишено внимание, съобразяване и предпазване на по-уязвимите участници в движението, като обективно е съществувала възможност да възприеме пешеходеца на пешеходната пътека и да го пропусне. Предвид гореизложеното, предявеният иск по чл. 432, ал. 1 КЗ следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 50 000 лв., което обезщетение следва да се присъди заедно със законната лихва, каквато се дължи от застрахователя съгласно чл. 429, ал. 3 във вр. с ал. 2, т. 2 КЗ – от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - на 09.09.2022 г. Възражението, че ищецът не е представил изискани от застрахователя писмени доказателства, с каквито той обективно не е разполагал, е неоснователно. С оглед степента на уважаване на предявения иск, при липсата на деловодни разноски, поради освобождаването на ищеца от задълженията за заплащането им съгласно чл. 83, ал. 2 ГПК, такива не следва да бъдат присъждани. Процесуалното представителство за него е осъществено от адв. П. К. безплатно, поради което на адвоката на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, следва да се присъди адвокатско възнаграждение, в размер на 5 580 лв. с вкл. ДДС. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи дължимата държавна такса в размер на 2 000 лв., както и заплатените за сметка на бюджета на съда разноски, в размер на 486 лв. Мотивиран от гореизложеното, Сливенски окръжен съд