Решение № 113 от 21.11.2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик по дело № 120/2022 г.
Окръжен съд - Пазарджик21.11.2022 г.докладчик Венцислав Георгиев Петров
Диспозитив
ПРЕКРАТЯВА „Бус-логистик“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ц. Ц.“ № ••, ЕИК •••, на основание чл. 155, т. 3 от ТЗ. ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО по ликвидация на „Бус-логистик“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ц. Ц.“ № ••, ЕИК •••, на основание чл. 156 от ТЗ. ОСЪЖДА „Бус-логистик“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ц. Ц.“ № ••, ЕИК •••, да заплати в полза на Пазарджишкия окръжен съд, сумата от 80 (осемдесет) лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, както и 5 (пет) лева – за издаване на изпълнителен лист при неплащане на дължимата сума в срока за доброволно изпълнение. Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския апелативен съд в двуседмичен срок от 21.11.2022 г., съгласно чл. 376, ал. 3 от ГПК. Препис не се връчва на страните. След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване и назначаване на ликвидатор. Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Мотиви
Производството е по реда на чл. 376 от ГПК. Предявен е иск от прокурор П.С. към Окръжна прокуратура – гр. Пазарджик с правно основание чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на „Бус- логистик“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ц. Ц.“ № ••, ЕИК •••, поради това, че в продължение на три месеца дружеството няма вписан жив управител. Изложени са твърдения, че вписаният към настоящия момент в ТР към АВп управител Ц. Н. Р., ЕГН ••••••••••, е •••• и съответно няма вписан друг управител. На основание чл. 367, ал. 1 от ГПК съдът е изпратил препис от исковата молба заедно с приложенията на ответника. Съобщението е редовно връчено на основание чл. 50, ал. 4 от ГПК на 25.10.2022 г., като в срока за подаване на отговор, изтичащ на 08.11.2022 г. няма подаден отговор на исковата молба, а и до настоящия момент. По допустимостта на производството: Легитимацията на страните и компетентният съд са законово регламентирани в разпоредбите на чл. 104, т. 7 от ГПК и чл. 155, т. 3 от ТЗ. Съдът приема, че искът е насочен към прекратяване на търговското дружество, поради което като надлежен ответник по делото е единствено самото юридическо лице. Подробни съображения по допустимостта съдът е изложил в определението по чл. 376, ал. 1 от ГПК, към което препраща. Липсата на оспорване от страна на лице, което да се явява продължаващо дейността на дружеството, както и позоваването само на писмени доказателства от страна на ищеца, откриват възможността за произнасяне на съда, сезиран с търговския спор в закрито заседание на основание чл. 376, ал. 1 от ГПК. Съдът приема от фактическа страна следното: От извършена служебна справка в ТР към АВп се установява, че е вписано „Бус-логистик“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „Ц. Ц.“ № ••, ЕИК •••. От 14.03.2019 г. като едноличен собственик на капитала, управител и представляващ дружеството е вписано лицето Ц. Н. Р.. Видно от представеното по делото Препис-извлечение от акт за смърт издаден въз основа на Акт за смърт № ••• г., издаден от Община В., лицето Ц. Н. Р., ЕГН ••••••••••, е починало на••••••г. Доколкото по партидата на дружеството в търговския регистър няма данни наследниците на починалия едноличен собственик на капитала да са поискали продължаване или прекратяване на дружеството, осъществяването понастоящем на търговска дейност от „Бус-логистик“ ЕООД, чийто едноличен собственик на капитала, управител и представляващ е починал преди повече от една година, е по естеството си нарушение на закона. Осъществяването на търговска дейност при липса на законовите предпоставки за това противоречи на принципа на добросъвестност при осъществяване на търговските отношения и въвежда в заблуждение останалите участници в оборота. С оглед на горното разбиране, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 155, т. 3 от ТЗ за прекратяване на ответното дружество. Тъй като същото осъществява търговска дейност при липсата на вписан управител, за предвидения в закона тримесечен срок, предявеният иск следва да бъде уважен. Успешното провеждане на конститутивния иск по чл. 155, т. 3 от ТЗ изисква, като регламентирана в чл. 156, ал. 1 от ТЗ последица, да бъде открито и производство по ликвидация на дружеството. Съгласно нормата на чл. 156, ал. 2 ТЗ, ликвидатор на дружеството е управителят освен ако с договора или по решение на общото събрание е определено друго лице. Доколкото обаче съдът, с оглед фактическия състав, довел до прекратяване на търговския субект, не може да приложи нормата на чл. 156, ал. 2, пр. 1 ТЗ, ликвидатор следва да се назначи от Агенция по вписванията. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 80 лева. По обжалването: Срокът за предприемане на процесуални действия тече от момента, в който страната е известена за процесуалните си права и задължения. Страната се счита известена, когато съдът я е уведомил за началото на срока или този ден е посочен в закона. Когато денят, в който съдът следва да се произнесе по направено от страната искане е определен в закона, каквато е уредбата по чл. 376, ал. 3 или чл. 395, ал. 2 от ГПК, счита се, че страната е известена за този ден и следва да се яви, за да получи препис от акта на съда. С произнасянето на съда в определения от закона ден започва да тече и началото на срока за съответното процесуално действие, независимо дали страната се е явила, за да се запознае, съответно да получи препис от акта. Следователно препис от акта на съда не се връчва на страните, тъй като съдът се е произнесъл в предварително обявения на страните срок по чл. 376, ал. 3 от ГПК, и те следва да се явят, за да получат препис от акта на съда. Воден от горното, съдът