Решение № 1371 от 13.2.2025 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1580/2024 г.

Производството е по реда на чл.211 от ЗМВР във връзка с чл.145 и сл. от АПК.

Образувано е по жалба на М. Д. Д., [ЕГН], от [населено място], [улица], против заповед № 6810з-589/10.07.2024г на началника на Зонално Жандармерийско управление – Пловдив, с която на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „порицание" за срок от шест месеца, считано от датата на връчването на заповедта.

В жалбата се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на заповедта. Счита, че в описаната фактическата обстановка в мотивите на заповедта са налице неточности, които са довели до неправилните изводи от страна на дисциплинарнонаказващия орган, и в краен резултат е постановено несправедливо дисциплинарно наказание. Не приема акцента в оценката на поведението си, че е извършил нарушението"виновно". В действителност при управление на личния си автомобил, жалбоподателят намира, че е допуснал небрежност, неоценявайки липсата на видимост на кръстовището при множество спрели автомобили по това време и място. Твърди, че не са налице материални щети по двата автомобила в резултат на съприкосновението, тъй като автомобилът е бил застрахован, а при разговор с другият водач, се установило, че същият също не е претърпял щети. Счита също, че събитието на 05.04.2024г. не е станало обществено достояние, а водачът не е имал телесни увреждания. Освен това от страна на жалбоподателя е имало пълно съдействие за изясняване на обстановката на пътя. Счита, че това му поведение, подчинено на Етичния кодекс и ЗМВР относно определението на дисциплинарните нарушения и наказания в резултат на наложеното му наказание, са в противоречие с целта на закона по смисъла на чл. 146, т.5 АПК и чл.206, ал.2 ЗМВР.

В о.с.з жалбоподателят се представлява от адв. Г., който поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта като незаконосъобразна. Моли съда да отмени процесната заповед. Претендира разноски по делото. Подробни съображения са изложени в представена по делото писмена защита.

Ответникът – началник на Зонално Жандармерийско управление – Пловдив намира жалбата за неоснователна. Поддържа представеното писмено становище, в което посочва съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло жалбата против заповедта.

Пловдивският административен съд, като взе предвид доказателствата по делото и становищата на страните, и извърши служебна проверка за законосъобразност на оспорената заповед на всички основания, посочени в чл.146 от АПК, намира следното:

Жалбата е подадена от лице, адресат на оспорения индивидуален административен акт, в рамките на 14-дневния срок от съобщаването му, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е и основателна.

От фактическа страна съдът намира за установено следното:

От данните по административната преписка се установява, че на 05.04.2024 г., около 07.45 часа, при пътуване за работа младши инспектор М. Д. Д. - старши полицай в група 02 на сектор 01 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия при Зонално жандармерийско управление - Пловдив, на кръстовището между бул. „Цар Борис III Обединител - продължение“ и [улица]в [населено място], управлявайки личния си автомобил [Марка] „Вектра“ с peг. № [рег. номер] по [улица], причинява ПТП, като удря странично, движещия се по пътя с предимство - бул. „Цар Борис III Обединител - продължение“, лек автомобил [Марка] „Сандеро“ с рег.№ [рег. номер], управляван от Р. А. Х.. В следствие на удара л.а. Дачия „Сандеро“ с рег.№ [рег. номер] се удря в тротоара и се обръща по таван, като са нанесени материални щети и по двата автомобила. На място е извикан екип на ЦСМП Пловдив, като водача Р. Х. е откаран в УМБАЛ „Св. Г.“ за преглед и е оставен за наблюдение в лечебното заведение със съмнения за фрактури.

В 07.50 ч. на място пристига автопатрул 418 на 01 РУ Пловдив при ОД МВР Пловдив и веднага след него автопатрул 239 на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив, които започват работа по възникналото произшествие.

В 08.01 ч. на М. Д. е взета проба за наличие на алкохол в издишалия въздух с техническо средство „Дрегер Алкотест ARNA 0184“, която е отрицателна и му е съставен акт за установяване на административно нарушение по чл. 50, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

В снетите писмени сведения с рег.№ 681000-52/10.05.2024 г. от пострадалия гражданин Р. А. Х. се потвърждава фактическата обстановка, като същият твърди, че след като е изваден от автомобила е разбрал, че другият участник в ПТП е служител на МВР и няма претенции към него. Не е посещавал отделение по съдебна медицина за освидетелстване, както и му е изплатено обезщетение от застрахователя на автомобила за щетата по него.

Към административната преписка са събрани като доказателства: докладна записка № 6810р-4307/05.04.2024 г. от служителя, снети са му писмените обяснения с № 6810р-4704/16.04.2024 г., докладна записка № 1030р-8624/09.04.2024 г. от служител на сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР Пловдив до началника на цитирания сектор, както и изпратените до началника на ЗЖУ — Пловдив с писмо с № 1030р-9629/19.04.2024 г. констативен протокол за ПТП с пострадали лица, план-схема на възникнало ПТП с пострадали лица, акт за установяване на административно нарушение с № 1261358 и справка за нарушител/водач.

Със заповед с рeг. № 6810з-297/05.04.2024 г. на началника на Зонално жандармерийско управление - Пловдив е назначена проверка по чл. 205, ал. 2 от Закона за МВР за изясняване на постъпилите предварителни данни, изнесени в докладна записка УРИ 6810р- 4307/05.04.2024 г., че младши инспектор М. Д. Д., старши полицай в група 02 от сектор 01 „Патрулно - постова дейност и масови мероприятия“ на Зонално жандармерийско управление - Пловдив към дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ - МВР, е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за МВР („неспазване на правилата на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в министерството на вътрешните работи“), за което на основание чл. 200, ал. 1, т. 12 („нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“) от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година.

Със заповед №6810з-437 от 20.05.2024 г. за изменение на заповед с рeг. № 6810з-297/05.04.2024 г., във връзка с постъпила докладна записка с рег. № 6810р-6012/20.05.2014 г. от началник група №1 от сектор 02 „Патрулно - постова дейност и масови мероприятия“, срокът за извършване на проверката е удължен с един месец и е определен нов председател на комисията.

Посочените заповеди са връчени лично на М. Д.. На председателя на комисията е предоставен Протокол за запознаване със събраните материали по образувано дисциплинарно производство по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР, съгласно заповед № 6810з-297/05.04.2024 г. В посочения протокол е отразено, че след запознаване с материалите по образуваното дисциплинарно производство по чл. 205, ал.2 ЗМВР, съгласно заповед № 6810з-297/05.04.2024 г., е установил, че всички приложени материали са събрани в срок, като обхващат всестранно и пълно фактите и обстоятелствата, които следва да се изясняват.

Работата на комисията е приключила с изготвянето на Справка с рег. № 6810р-7024/12.06.2014г., в която комисията е установила следната фактическа обстановка:

От събраните материали е установено, че на дата 05.04.2024 г., около 07.45 часа при пътуване за работа мл. инспектор М. Д. Д. - старши полицай в група 02, сектор 01 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ при Зонално жандармерийско управление - Пловдив на кръстовището между бул. „Цар Борис III Обединител - продължение“ и [улица]в [населено място], управлявайки личния си автомобил [Марка] „Вектра“ с per. № [рег. номер] по [улица]причинява пътно-транспортно произшествие /ПТП/, като удря странично, движещия се по бул. „Цар Борис III Обединител - продължение“ лек автомобил [Марка] „Сандеро“ с рег.№ [рег. номер], управляван от лицето Р. А. Х.. В следствие на удара л.а. Дачия „Сандеро“ с рег.№[рег. номер] се удря в тротоара и се обръща по таван, като са нанесени материални щети и по двата автомобила. На място е извикан екип на ЦСМП Пловдив, като водача Р. Х. е откаран в УМБАЛ „Св. Г.“ за преглед и е оставен за наблюдение в лечебното заведение със съмнения за фрактури.

Към момента на извършване на проверката за служителя няма констатирани дисциплинарни нарушения и няма наложени дисциплинарни наказания, което е видно от изготвената и приложена кадрова справка.

От установеното нарушение на правилата на Закона за движение по пътищата има възникнали вредни последици, както по участващите моторни превозни средства, така и във връзка със здравословното състояние на пострадалото при възникналото ПТП лице. Възникналото нарушение от страна на служителя на ЗЖУ-Пловдив е станало и обществено достояние.

От извършената проверка, обаче е констатирано и че служителя на ЗЖУ-Пловдив мл. инспектор М. Д. след възникналото по негова вина пътно-транспортно произшествие е направил всичко по силите и възможностите му да окаже нужното съдействие и помощ, с цел запазване живота и здравето на пострадалия водач, както и е извършил правилни и пълни действия за уведомяване на нужните институции, включително и ОД при ЗЖУ- Пловдив.

След пълна и всестранна оценка на събраните доказателства и подробно обсъждане на дадените от служителите сведения комисията е направила следните заключения:

От събраните материали при извършване на проверката са установени данни, с които да се докаже по безспорен начин, че с действията си служителя на Зонално жандармерийско управление - Пловдив младши инспектор М. Д. Д. - старши полицай в група 02, сектор 01 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“, е нарушил служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от Закона за МВР /„неспазване на правилата на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в министерство на вътрешните работи1/, за което на основание чл. 200, ал.1, т.12 /„ нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР“/ от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „Порицание“.

След обсъждане на събраните за целта на проверката писмени доказателства, е направила предложение до началника на Зонално жандармерийско управление Пловдив, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, на младши инспектор М. Д. Д. - старши полицай в група 02 сектор 01 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия" при Зонално жандармерийско управление - Пловдив да бъде наложено дисциплинарно наказание „Порицание“, за срок от 6 месеца и на основание чл. 200, ал.2 ЗМВР и младши инспектор М. Д. Д. да бъде предупреден, че при извършване на друго дисциплинарно нарушение в срока по чл. 200, ал.2 от ЗМВР, ще му бъде наложено друго по-тежко дисциплинарно наказание.

Видно от поставената върху справката резолюция на началника на Зонално жандармерийско управление Пловдив същата е постъпила при дисциплинарно наказващия орган на 03.07.2024 г., като е поставена резолюция “Съгласен“, дата и подпис.

С покана за запознаване със справка от извършена проверка с рег. № 7025. Екз. 1 от 12.06.2024г., на основание чл. 13, ал. 7 от Инструкция № 8121з-877 от 6 юли 2021 г. за ДДП в МВР, младши инспектор М. Д. Д. е поканен да се яви на 12.06.2024 г., в 10.00 ч. в ЗЖУ-Пловдив, за да се запознае с обобщена справка на дисциплинарно-разследващ орган per.№6810p-7024.-7/12.06.2024г. Поканата е връчена на 12.06.2024 г. в 10, 00ч.

До младши инспектор М. Д. Д. - старши полицай в група 02 от сектор 01 „Патрулно - постова дейност и масови мероприятия“ на ЗЖУ- Пловдив към дирекция „Жандармерия“ при Главна дирекция „Жандармерия, специални операции и борба с тероризма“ – МВР е изпратена и покана за даване на допълнителни писмени обяснения или възражения с рег. №6810р-7924, екз. 1 от 03.07.2024 г., която е връчена на служителя срещу подпис на 08.07.2024 г. Във връзка с поканата са постъпили писмени обяснения от М. Д. с вх. № УРИр-8144 от 09.07.2024 г., в които е посочено, че на 05.04.2024г. към 07, 45 ч., пътувайки за работа към ЗЖУ - Пловдив с лекия си автомобил „Опел-Вектра“ с peг. № [рег. номер], в посока изток по [улица]към надлез Родопи, Д. е спрял на знак Б-2 - „Стоп“, успоредно и вляво от друго МПС, в лявата лента, осигурявайки предимство на движещите се по продължението на бул. „Цар Борис III Обединител“. След като МПС - то до него /микробус „Мерцедес - Вито“/ е потеглило, той също тръгнал съвместно и успоредно на него, пресичайки булеварда в условия на ограничена видимост, заради микробуса.

Изведнъж водача в дясно от него е спрял, за да осигури предимство на движещия се в следващото пътно платно, посока север, товарен автомобил „Дачия - Сандеро“ с peг. № [рег. номер], но доколкото нямал добра видимост в тази посока, не успял да спре, заедно е него, а около 0, 5 м по-напред, което обаче било достатъчно да се блъсна в задната лява врата на движещото се МПС „Дачия-Сандеро“. От удара то е поднесло и се е блъснало със задна дясна гума в бордюра на отсрещния тротоар, което станало причина да се обърне.

Д. веднага е излязъл от колата и е отишъл да помогне на другия водач /участник № 2 в ПТП-то/, също да излезе от автомобила си. Опитал се да отвори шофьорската врата, но не е успял, затова пък другата /предна/ лесно се отворила и другият водач излязъл, като казал, че е добре и няма болки. Нямало разлети технически течности /бензин, масло и др./, но докато се опитвал да махне клемата на акумулатора / кабела за масата се виждал, но акумулатора бил твърде навътре/, той му казал, че автомобила е оборудван с газова уредба, поради което се дръпнали на страни, където се били спрели и други хора, които помолил да звънят на националния телефонен номер 112.

В 07, 48 ч. се обадил на ОД на ЗЖУ - Пловдив, а веднага след това 7, 53ч. на ОД на ОДМВР - Пловдив, сектор „ПП- КАТ“, като ги запознал с обстановката, след което отишъл да изкара пожарогасителя, в случай на нужда и да обезопаси колите.

В 7, 50ч. на място пристигна АП - 418 на 01 РУ — Пловдив и веднага след него АП 239 на сектор „ПП- КАТ“ - Пловдив / в състав И. К. и К. Д./ и започнали работа по произшествието, като Д. им оказвал пълно съдействие в работата им. В 8, 01 ч. му била взета проба за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство „Дрегер -Алкотест- ARNA 0184“, която отчела 0, 00 промила.

През това време пристигнал екип на ЦСМП, с д-р Д., който отвел за преглед в УМБАЛ Пловдив на [улица]водача на товарната Дачия, Р. А. Х. от [населено място], който заявил, че се чувства добре и няма никакви оплаквания, както и никакви претенции към Д., и че е напълно застрахован, като му благодарил за оказаната помощ и достойното отношение. В 9, 08ч. му била взета проба за наличие на наркотични вещества с техническо средство „Драг тест 5000“, която показала отрицателен резултат.

Към 11, 00ч. служителите на „ПП- КАТ“ - Пловдив му казали, че са получили информация от ОД на ОДМВР – Пловдив, сектор ПП, че нямало до се прави оглед на ПТП-то доколкото водачът не е имал оплаквания и наранявания, като му разпоредили да се освободи пътното платно от катастрофиралото МПС. За допуснато ПТП на М. Д. е съставен АУАН по чл.50, ал.1 от ЗДвП, като доказателства към него не били иззети.

В писмените обяснения се сочи, че Д. не счита, че е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на ЗМВР, а именно нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители и конкретно чл.28а от Етичния кодекс доколкото изпълнителното деяние от субективна страна не е извършено нито с умисъл, нито по непредпазливост. Изрично заявява, че причината за извършеното ПТП не се дължи на негово умишлено действие, а същото е случайно събитие, дължащо се на ограничена видимост, поради движещия се до него микробус, което довело до забавяне на реакцията му за своевременно спиране и предотвратяване на ПТП-то.

Заявява също, че в действията му не е било налице демонстративно или явно неподчинение на ЗДвП, с което счита, че се изключва дисциплинарно—наказателна отговорност по смисъла на ЗМВР.

На следващо място сочи, че е оказал съдействие на пострадалия водач, както и на служителите на МВР, отработили случая, като е показал активно и положително процесуално поведение, поради което счита, че липсва умишлено неподчинение на нормите на ЗДвП и ЗМВР. Това можело да се потвърди и от факта, че за времето, през което е бил служител на МВР никога не е имал нарушения на ЗДвП по какъвто и да било повод. По никакъв начин не се предизвикал негативна реакция и обществото и не е уронил престижа на службата.

Въз основа на цитираната по-горе справка на разследващия орган, директорът на ОД на МВР – Пловдив, на 10.07.2024 г. издава процесната заповед, с която налага на лицето дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, което е сторено на 11.07.2024 г. ДНО е приел, че с поведението си младши инспектор М. Д. е извършил нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за МВР („неспазване на правилата на Етичен кодекс за поведение на държавните служители в министерството на вътрешните работи“) от ЗМВР, за което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 („ нарушаване на етичните правила за поведение на държавните служители в МВР “) от ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от шест месеца до една година. Приел е, че с действията си младши инспектор М. Д. е допуснал нарушение на служебната дисциплина, изразяващо се в неспазване на т. 28, "а" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР: "Държавният служител, независимо от заеманата длъжност, в качеството си на участник в пътното движение се подчинява- "а) на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България" по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР"неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР".

ДНО е обсъдил обясненията и възраженията на Д. и е приел същите за неоснователни.

В изпълнение на изискванията на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, след анализ и оценка на всички материали от дисциплинарното проверката, при определяне на вида и размера на наказанието ДНО е взел предвид:

-тежестта на нарушението, като е приел е, че младши инспектор Д. е нарушил чл. 50, ал. 1 от Закона за движение и т. 28, „а“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР;

• настъпилите от него последици – прието е, че има настъпили материални щети по участващите моторни превозни средства, както и леки контузии по пострадалото лице. Посочено е, че нарушението на служителя на ЗЖУ-Пловдив е станало обществено достояние, като след възникналото по негова вина пътно-транспортно произшествие е направил всичко необходимо, за да окаже нужното съдействие и помощ, с цел запазване живота и здравето на пострадалия водач, както и е извършил правилни и пълни действия за уведомяване на нужните институции;

• обстоятелствата, при които е извършено нарушението –прието е, че нарушението е извършено пътувайки за работа към ЗЖУ-Пловдив с личния му автомобил Опел „Вектра“ с рег.№ [рег. номер] в посока изток по [улица]към надлез „Родопи“, като Д. не осигурява предимство на движещия се в следващото платно в посока от север, към [улица]автомобил [Марка] „Сандеро“ с рег.№ [рег. номер] и се блъска в движещото се с предимство МПС;

• формата на вината – прието е, че деянието е извършено виновно под формата на непредпазливост (небрежност), т.е. служителят не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди;

• цялостно поведение- прието е, че съгласно кадрова справка № 6810р-7036/12.06.2024 г. същият е награждаван с индивидуални и колективни парични награди, обявяване на благодарност с 5 дни ДПО и два пъти с писмена похвала от началника на ЗЖУ и директора на ДЖ и към момента няма наложени дисциплинарни наказания;

Независимо от поведението на служителя по време на службата му в МВР, при посоченото дисциплинарно нарушение следва да му се търси дисциплинарна отговорност.

При тези съображения ДНО е наложил на М. Д. дисциплинарно наказание "ПОРИЦАНИЕ" за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на връчване на заповедта.

По административната преписка, наред с посочените по-горе документи, са приложени още: Информация относно възникнало ПТП за участие на служител от ЗЖУ-Пловдив, ежедневен информационен бюлетин; саморъчно обяснение от М. Д.. В хода на съдебното производство като доказателства са приобщени писмени доказателства по опис, приложени към заявление от 07.01.2024 г., както и заповед №8121к-8656 от 15.05.2024 г. на министъра на вътрешните работи.

Разпитан като свидетел е Р. Х., който е дал показания, че след ПТП, колата му се е обърнала, имало двама служители, като за единия от тях не си спомня. Коланът се бил запънал и не успял да го отвори и служителите му помогнали да излезе. На място пристигнала линейка, предполага, че М. Д. се е обадил или другият човек. Линейката го прибрала в болницата. М. Д. се е обадил и той настоявал да го закара линейката. Свидетелят сочи, че с действията си М. Д., не само като служител, а като човек в тази ситуация е реагирал адекватно, както е могъл да съдейства, е съдействал тогава. В епикризата пишело какво има след ПТП като наранявания. Описва, че няма наранявания, само нормални натъртвания, отшумели са в рамките на една седмица. Лежал е в болницата 4-5 дни, тъй като при такава катастрофа лекарите се съмнявали за вътрешни кръвоизливи и следвало да бъде под наблюдение и след около 4 дни го изписали. Имало е имуществени вреди, колата била за вторични суровини, но колата си имала „Каско“. Свидетелят си спомня, че е имало един джип, който М. Д. го издирвал, но не можал да го намери, не му запомнил и марката. Свидетелят заявява също, че „от негово дясно беше, аз излизах. Моят автомобил се обърна, не мога да кажа защо, дали от удара или бордюра….“ Съдът кредитира показанията на разпитания по делото свидетел като логични, последователни и безпротиворечиви, като същите ще бъдат кредитирани по същество на спора.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:

В разпоредбата на чл. 204 от ЗМВР е определена компетентността за налагане на дисциплинарни наказания. В т. 3 от тази норма е посочено, че наказанията се налагат със заповеди от ръководителите на структурите по чл. 37 – за всички наказания по чл. 197 за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, а за служителите от висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности – наказанията по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3.

Не се спори по делото, а и видно от представените доказателства е, че дисциплинарнонаказаното лице М. Д. е заемал длъжността ст. полицай в гр.02 сектор 01 ППДММ при ЗЖУ - Пловдив.

Не се спори още, че към датата на издаване на оспорената заповед дисциплинарно наказващият орган заема началник на Зонално жандармерийско управление - Пловдив, т. е. ръководна длъжност по чл. 204, т. 4 от ЗМВР, която определя компетентността му да налага наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1 – 3 от ЗМВР, в т. ч. и "порицание" за служителите на изпълнителски длъжности, каквато заема жалбоподателят. Видът на наложеното дисциплинарно наказание е такова по чл. 197, ал. 1, т. 3 от ЗМВР – порицание. Предвид изложеното, оспорената заповед е издадена от компетентен орган съобразно правомощията му по чл. 204, т. 4 от ЗМВР и вида на наложеното наказание.

При издаването на оспорената заповед е спазена предвидената в чл. 59 от АПК и разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР (специалния нормативен акт) писмена форма и съдържание на заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, включително фактическо и правно основание. Съответствието между фактите и правото е въпрос по съществото на спора.

Съдът не установи да е засегнато правото на защита на жалбоподателя и да е препятстван съдебният контрол.

Със заповед рeг. № 6810з-297/05.04.2024 г. на началника на Зонално жандармерийско управление - Пловдив, е разпоредено извършване на проверка и изготвяне на справка за резултатите от нея. Назначената комисия е извършила проверка, за която е изготвена справка и са събрани писмени материали и обяснения на служители, вкл. обяснения на оспорващия. Справката съдържа установените факти и заключение по констатираното нарушение. Същата съдържа както достатъчно данни за извършено нарушение и извършител по смисъла на чл. 205 от ЗМВР, така и всички необходими доказателства. Събраните в хода на проверката доказателства са допустими такива на основание чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. Последните на общо основание могат да се ползват за нуждите на дисциплинарното производство и не е необходимо събиране на допълнителни доказателства, освен ако дисциплинарнонаказващият орган прецени или служителят поиска, представи и посочи такива. В случая служителят е бил запознат с материалите от проверката и резултатите от нея, за което има изрично отбелязване в справката. В съответствие с разпоредбата на чл. 206 от ЗМВР до жалбоподателя е изпратена покана за даване на писмени обяснения, в отговор на която Д. е представил такива. В този смисъл не са допуснати съществени пороци в хода на производството.

В тази връзка следва да се отбележи, че двумесечният срок по чл. 195, ал. 1 ЗМВР тече от датата, на която обобщената справка от извършената проверка е постъпила при дисциплинарно наказващият орган – 03.07.2024 г., а не от датата на постъпване на докладната записка, тъй като към датата на постъпването на тази докладна записка все още не са безспорно установени извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Съгласно чл. 196, ал. 2 ЗМВР дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Съдебната практика приема, че с депозирането на обобщената справка от извършената дисциплинарна проверка при дисциплинарно наказващия орган, при последният постъпват всички материали от дисциплинарното производство.

С случая процесната заповед е издадена на 10.07.2024 г., т. е в предвидения двумесечен срок.

Според чл. 206, ал. 1 ЗМВР дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, освен когато по зависещи от държавния служител причини той не може да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Задълженията са алтернативни - или да се приемат писмени обяснения или служителят да се изслуша. Изслушването на държавния служител или приемането на писмените му обяснения гарантират всестранното и обективно изясняване на обстоятелствата, свързани с налагане на дисциплинарното наказание.

Като основание за издаване на обжалваната заповед е посочено нарушение на разпоредбите на чл. 200, ал.1, т.12 от ЗМВР във вр, с чл. 50, ал.1 от ЗДвП във вр. с чл. 28 от Етичния кодекс.

Посочените норми въвеждат общи правила за поведение, поради което, за да бъде запълнен съставът им, се дължи самостоятелна и безпристрастна преценка за тежестта на нарушението.

В конкретния случай се твърди, че М. Д. е нарушил разпоредбите на чл. 50, ал.1 от ЗДвП, съгласно която разпоредба е забранено навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение. За административното нарушение е съставен АУАН, с който е образувано административнонаказателно производство. Няма данни към датата на постановяване на настоящото решение да е съставено НП, което да е обжалвано и производството да е приключило с влязъл в сила съдебен акт.

Съдът счита направените изводи за съставомерност на извършеното дисциплинарно нарушение за неправилни, предвид следното. Както се посочи по-горе, в мотивите към атакуваната заповед дисциплинарно наказващият орган е приел, че с деянието си оспорващият е нарушил чл. 28, б. "а" от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, предвиждаща задължение за държавния служител, независимо от заеманата от него длъжност, в качеството си на участник в пътното движение да се подчинява на нормативно определените правила за движение по пътищата в Република България; заповедта е мотивирана с фактическите твърдения, че мл. инспектор М. Д. Д. - старши полицай в група 02, сектор 01 „Патрулно-постова дейност и масови мероприятия“ при Зонално жандармерийско управление - Пловдив на кръстовището между бул. „Цар Борис III Обединител - продължение“ и [улица]в [населено място], управлявайки личния си автомобил [Марка] „Вектра“ с per. № [рег. номер] по [улица]причинява пътно-транспортно произшествие /ПТП/, като удря странично, движещия се по бул. „Цар Борис III Обединител -продължение“ лек автомобил [Марка] „Сандеро“ с рег.№ [рег. номер], управляван от лицето Р. А. Х.. В конкретния случай съдът следва да даде отговор на въпроса дали като участник в пътното движение жалбоподателят е извършил нарушение на правилата за движение, което да съставлява нарушение на разпоредба от Етичния кодекс. Съобразно нормите на действащото законодателство, административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред – чл. 6, ЗАНН.

С други думи, за да е налице извършено нарушение по смисъла на цитираната разпоредба, то същото следва да е обявено за такова със съответен акт. Съгласно чл. 36 от ЗАНН, административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, като в конкретния случай е съставен такъв, с който на жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 50, ал.1 от ЗДвП- Забранено е навлизането в кръстовище дори и при разрешаващ сигнал на светофара, ако обстановката в кръстовището ще принуди водача да спре в кръстовището или да възпрепятства напречното движение.

В настоящото производство съдът дължи произнасяне по въпроса дали издаденият акт, с който е вменено извършено нарушение на чл. 50 от ЗДвП, има правната сила да служи като основание за издаване на оспорената заповед, като правилността и законосъобразността на издадения АУАН не следва да бъдат обсъждани. За да се приеме, че има извършено административно нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на Д., следва не само да има издаден по надлежния ред АУАН, но и да е налице санкционен акт за констатираното нарушение, а именно влязло в сила наказателно постановление (НП), с което нарушението да е подведено под съответната административнонаказваща норма.

Този въпрос в рамките на проведеното дисциплинарно производство срещу Д. е останал неизяснен, а той, според съда има основно, решаващо значение, въз основа на който да се прецени дали и кога срещу служителя да започне дисциплинарно производство.

Посочено е в обобщената справка и в материалите по проведеното дисциплинарно производство, че срещу Д. има съставен акт за нарушение на чл. 50 от ЗДП, посочено е в справката, че е извършена справка за издадените актове и фишове срещу Д., като такава е приобщена по преписката, но е установено, че въз основа на съставения АУАН №1261358 от 05.04.2024 г., към дата 10.07.2024 г., на която е издадена процесната заповед, няма издадено наказателно постановление. ДНО обаче, не е събрал доказателства в тази насока - дали има издадено НП за вмененото със съставения АУАН нарушение, и дали това НП е влязло в сила, а е пристъпил към издаване на заповед за налагане на дисциплинарно наказание за деяние, съставляващо едновременно административно нарушение по ЗДвП, за което на основание ЗАНН, Д. е привлечен и към административнонаказателна отговорност.

В случаи като тези – когато едно деяние съставлява едновременно и дисциплинарно, и административно нарушение, което се санкционира по реда на ЗАНН, според настоящия състав на съда, е необходимо и задължително да бъде установено с влязло в сила НП, съответно влязло в сила решение на съд /ако НП е било оспорено/, че деянието съставлява административно нарушение. Аргумент в тази посока е именно разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, която сочи, че когато дисциплинарното нарушение е и престъпление или административно нарушение, едногодишният срок от извършване на нарушението, започва да тече от влизането в сила на присъдата или наказателното постановление. Логиката на законодателя е, че само с влязло в сила НП може да бъде установено, че едно лице е осъществило съставомерно нарушение на правилата за движение по пътищата, т. е. в рамките на развило се производство по реда на ЗАНН може да бъде установено по безспорен и категоричен начин наличие на извършено нарушение на правилата на ЗДП. В този конкретен случай ДНО, в рамките на проведеното дисциплинарно производство, не е изяснил този въпрос – нито е изискал справка дали има издадено НП, нито дали същото е влязло в законна сила, или е обжалвано по съответния ред. По този начин е останал неизяснен основният въпрос, който следва да се реши в рамките на дисциплинарното производство-има ли извършено съставомерно нарушение на правилата за движение пътищата, установено по предвидения в закона за това ред. Не само че не е извършил проверка, но дори по данните към датата на изготвяне на обобщената справка и приобщаването на справката за нарушител по преписката, данните са били, че няма издадено НП. Не е представено такова НП и в хода на съдебното производство. Т. е., налага се извод, че както към датата на издаване на оспорената заповед, така и към датата на приключване на устните състезания пред настоящия съд, деянието, за което Д. е привлечен едновременно и към дисциплинарна, и към административнонаказателна отговорност, не е признато с влязъл в сила акт за административно нарушение, което е основание и за търсене на дисциплинарната отговорност на служителя, по аргумент от разпоредбата на чл. 195, ал. 5 от ЗМВР.

При това положение няма как да се приеме, че жалбоподателят е извършил нарушение на чл. 28, б. "а" от Етичния кодекс на държавните служители в МВР, тъй като нормата изисква служителят от структурите на МВР да не нарушава правилата за движение като участник в това движение – акцентът е поставен върху това държавният служител от МВР да не извършва нарушение на нормите на ЗДвП или на други закони, свързани с обществените отношения, касаещи движението по пътищата. Каза се по-горе, за да е налице извършено нарушение, то следва да бъде установено по съответния предвиден в ЗАНН ред – съставен акт за извършено нарушение и наказателно постановление, с което нарушителят да е привлечен към административнонаказателна отговорност, и което НП да е потвърдено при евентуално негово обжалване, като именно по този начин законодателят е предвидил, че е налице реално извършено нарушение. Тези изисквания в настоящия случай не са изпълнени. С други думи, в конкретния случай не е установено по безспорен начин, че оспорващият е извършил нарушение на нормите, касаещи спазването на разпоредбите за движение по пътищата, което нарушение да съставлява поведение в разрез с нормите на Етичния кодекс, предполагащо налагане на дисциплинарно наказание по чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2 ЗМВР за нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от с. з.

Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че както жалбоподателят, така и разпитаният свидетел сочат, че на съответното кръстовище е нямало добра видимост, поради което и Д. не успял да спре заедно с другия движещ се товарен автомобил, поради което и е блъснал лявата врата на движещото се МПС „Дачия Сандеро“, което МПС е поднесло, блъснало се е със задната гума в бордюра ма отсрещния тротоар, което е станало причина да се обърне. Веднага след това водачът Д. е оказал съответното съдействие, като се е обадил лично на Спешна помощ, както и е съобщил на колегите си в управлението, като е описал подробно конкретната ситуация, пробите за алкохол и наркотици са били отрицателни и дори самият свидетел сочи, че Д. се е опитвал да намери у другия водач на микробуса, който също е бил на пътя и е спрял внезапно. Освен това от показанията на разпитания свидетел – другият участник в ПТП, не може да се заключи за виновно извършено от жалбоподателя ПТП. Поради това за целите на дисциплинарното обвинение не е доказано по безспорен начин виновно поведение от страна на наказания служител, изразяващо се в неподчинение на конкретни правилата за движение по пътищата.

Наказващият орган е възприел изцяло изводите на дисциплинарната комисия за извършено дисциплинарно нарушение, като неправилно е приел, че нарушението е станало обществено достояние, доколкото видно от данните по преписката данните за извършеното ПТП са отразени само в ежедневния информационен бюлетина за оперативната обстановка и дейността на ЗЖУ, като тази информация е служебна и не е станала достояние на широката общественост. В този смисъл поведението на М. Д. не може да се определи като несъвместимо с цитираните правила на ЕК, както и не може да се приеме, че се уронва престижа на службата, като са създадени негативни нагласи относно наказаното лице като служител при ЗЖУ Пловдив, съответно за дейността на ЗЖУ и министерството.

При преценката за обстоятелствата по чл. 206, ал.2 ЗМВР трябва да се съобразят всички обстоятелства през призмата на конкретното нарушение. Действително както е посочено и в процесната заповед обществото е силно чувствително към всяко нарушение на ЗДвП, извършено от служители на МВР и довело до ПТП, но следва да се съобразят и обстоятелствата, свързани с поведението на наказаното лице и обективната пътна обстановка.

В тази насока е необходимо да се отбележи следното: думата „дисциплина“ има единно и общоразбираемо значение в българския език. Тоест, става дума за правила, за ред, в случая за норми: въвеждащи определени задължителни изисквания към държавните служители; определящи начина на изпълнение на служебните задължения. Необходимо е също така служителят, т.е. субектът на отговорността, да има поведение, съответстващо на изискванията на тези норми или правила.

На тази основа следва да се посочи, че не всяко едно отклонение в поведението на служителя от нормативно определените изисквания е нарушение на дисциплината, което следва да води и до дисциплинарна отговорност. Става дума за противозаконно, противоправно поведение.

Поведението, деянието, може да се изразява както в действие, т.е. да има налице активно поведение, в посока, която нормите, правилата не допускат, или забраняват, или пък изискват друг вид поведение, а не като реализираното, а така също и в бездействие, тогава, когато нормите, правилата изискват задължително действие. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че законът свързва наличието на дисциплинарна отговорност освен с обективно, отклоняващо се от изискванията на нормите поведение и с наличието на вина. Тоест, от субективна страна, поведението на служителя следва да е виновно обусловено. Институтът на вината е определен в Наказателния кодекс и нейните форми са умисъл и непредпазливост. И двете предполагат отговорност тогава, когато са установени по недвусмислен начин. Липсата им обаче, дори и при поведение, което се отклонява от изискванията на нормите, не води до дисциплинарна отговорност. Това означава, че при преценки за наличие на дисциплинарна отговорност, следва отделно, самостоятелно да бъде изследван въпросът за вината и нейните форми.

Не на последно място в производството по налагане на дисциплинарно наказание ответникът е допуснал нарушение и на нормите на чл. 35, чл. 36, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от АПК и чл. 206, ал. 3 и ал. 4 от МВР, в които законодателят е доразвил основни принципи на административния процес за истинност, служебно начало и самостоятелност - чл. 7, чл. 9 и чл. 10 от АПК.

Дисциплинарно наказващият орган не е изяснил всички релевантни факти и обстоятелства и не е проверил и преценил самостоятелно и непосредствено събраните доказателства, а изцяло се е доверил и преповторил констатациите на ДРО. Констатациите и правните изводи на ДРО не освобождават от задължението дисциплинарно наказващия орган да обоснове възприетия вид дисциплинарно наказание с всички установени факти и обстоятелства при съпоставка с цялостното поведение на служителя в съответствие с естеството на извършваната дейност. Не е обоснована тежестта на нарушението и настъпилите от него последици и не са събрани конкретни данни, обуславящи извод за утежняване отговорността на нарушителя.

След като Д. е бил и нееднократно награждаван, не е имал извършвани нарушения по ЗДвП в продължение на повече от 24 години (последното и единствено нарушение преди инцидента, за който е наказан, е от 1999 г., съгласно представената справка на нарушител/ водач), цялостното поведение на служителя е следвало да бъде съпоставено с инцидентното нарушение, преценката за което по вид и тежест не съответства на установените в дисциплинарното производство обстоятелства.

Дефицитът на съпоставка между цялостното поведение на служителя към момента на издаване на заповедта и конкретното единствено нарушение, ведно с настъпилите от него последици, респективно с индивидуализирането им, обосновава извод за несъобразяване в цялост с установените критерии в нормата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

Този подход прегражда възможността за съдебен контрол, доколкото ангажирането на дисциплинарна отговорност не може да почива на предположения и недоказани по установения ред твърдения. В заповедта е необходимо да бъде обоснован видът и размерът на наложеното наказание вкл. със съобразяване на принципа за съразмерност по чл. 6 от АПК, което в случая не е сторено.

В тази връзка съдът намира, че оспорената заповед е издадена в нарушение на приложимите материалноправни разпоредби, и същевременно при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като в рамките на дисциплинарното производство фактите и обстоятелствата, имащи значение за отговорността на дееца, са останали неизяснени.

Мотивиран от горното, при проверката по чл. 168 от АПК, съдът намира, че оспореният административен акт е издаден при допуснати съществени процесуални нарушения в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява основателна.

При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят съдебни разноски, които се доказват в размер на 10 лева заплатена държавна и 500 лева за адвокатска защита.

Ето защо, Съдът