Решение № 2709 от 18.7.2022 г. на Софийски районен съд по дело № 6874/2022 г.

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на „ФИРМА, срещу наказателно постановление №631712-F645048/12.04.2022 г. на директора на дирекция "Обслужване" в ТД на НАП София, с което на основание чл.178 ЗДДС му е наложена имуществена санкция в размер на 1 000 лв. за нарушение на чл.96 ал.1 ЗДДС. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност, тъй като жалбоподателят осъществява търговия с книги втора употреба и според параграф 1 т. 19 от ДР на ЗДДС, съгласно която, стоки втора употреба са употребявани и индивидуално определени движими вещи, годни за по-нататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени, като за него е приложим чл.149 ЗДДС, съгласно която облагаемият оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е сборът от маржовете, което не е съобразено от контролните и наказващия органи. Редовно призован, жалбоподателят-ЮЛ не изпраща представител, от адв. З. Д.- САК е постъпила молба с доводи, че поддържа жалбата, представя и Решение №764/19.05.2022 г. на директора на дирекция ОДОП-София, с което актът за регистрация по ЗДДС № 220422200995107/17.02.2022 г., издаден от А.Г. Райчева- Вучкова. Иска се отмяна на НП, претендира се адвокатско възнаграждение. Въззиваемата страна се представлява от юрисконсулт Пенчева, която оспорва жалбата и моли обжалваното НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на това на жалоподателя. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата, приема за установено следното: Жалбата е ДОПУСТИМА като подадена от надлежна страна в преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА, като мотивите за това са следните: По делото е установена следната фактическа обстановка: На дата на 15.02.2022 г., при извършена проверка от контролните органи на въззиваемата страна, възложени им резолюция №222692104028290/14.12.2021 г. за установяване на факти и обстоятелства за регистрация по ЗДДС, същите установили, ч е ФИРМА, в качеството си на данъчно задължено лице по чл. 3 ал. 1 ЗДДС не е подало заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения 7-дневен срок след изтичане на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот в размер на 50 000 лв. за период не по-дълъг от последните 12 месеца преди текущия месец. За резултатите от проверката е издаден акт за регистрация по ЗДДС № 220422200995107/17.02.2022 г. от А.Г. Райчева-Вучкова. Било констатирано, че дружеството реализирало облагаем оборот за регистрация по чл. 96 ал. 1 ЗДДС за периода 01.12.2019 г. - 31.05.2020 г. в размер на 52 219, 07 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 96 ал. 1 ЗДДС заявление за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде подадено от дружеството в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало облагаем оборот в размер на 50 000 лв. за период не по-дълъг от последните 12 месеца преди текущия месец, т.е. в случая - до 08.06.2020 г. вкл. /първият работен ден след 07.06.2020 г./. Контролните органи приели, че дружеството-жалбоподател качеството си на данъчно задължено лице по ЗДДС, след като е било длъжно, не е спазило законоустановения срок за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС. Свидетелката А.Г. Райчева-Вучкова на длъжност главен инспектор по приходите при Териториална дирекция на НАП София, съставила и връчила надлежно АУАН cep. AN №F645048/09.03.2022 г. Жалбоподателят-ЮЛ се е възползвал от възможността, предоставена му с разпоредбата на чл.44 ал.1 ЗАНН, като изложил доводи, идентични с тези в жалбата. Наказващият орган възприел изцяло фактическата обстановка отразена в акта и издал атакуваното наказателно постановление. Въз основа на изложената по-горе фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: В хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазени са изцяло сроковете за издаването им. Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно установена от писмените доказателства, приобщени по реда на чл.283 НПК, както и от гласните доказателствени средства – показанията на свидетелката А.Г. Райчева-Вучкова, които съдът кредитира с доверие, тъй като същата е очевидец на нарушението и няма данни за нейна заинтересованост от изхода на делото. Съдът намира обаче, че е налице нарушение на материалния закон – нарушението се явява недоказано от обективна страна, като мотивите за това са следните: Съгласно разпоредбата на чл. 96 ал. 1 ЗДДС, всяко данъчно задължено лице, което е установено на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Тази разпоредба е безспорно приложима, стига да е установено, че е достигнат предвидения в закона оборот. Жалбоподателят-ЮЛ безспорно осъщестява търговия с книги втора употреба. Съгласно параграф 1, т. 19 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС, стоки втора употреба са употребявани и индивидуално определени движими вещи, годни за понататъшна употреба в същия вид или след ремонт, които могат да се използват по предназначението, за което са създадени. Цитираната разпоредба определя като дилър на стоки втора употреба данъчно задължено лице, което в процеса на икономическата си дейност закупува, придобива или внася стоки втора употреба с цел да ги продаде, независимо от това. дали лицето действа като комисионер по смисъла на Търговския закон, т.е., за жалбоподателя безспорно е приложима разпоредбата на чл. 149 ЗДДС, съгласно която облагаемият оборот на дилъра от доставки на стоки по специалния ред на облагане на маржа е сборът от маржовете. Това обаче не е съобразено от контролните органи и същите не са изследвали каквито и да било счетоводни документи, от които да е видно как точно е формиран облагаемият оборот на дружеството.В случая е следвало да се установи покупната и продажната цена на всяка реализирана стока, така че да се установи размерът на маржа и едва тогава съобразно цитираната по горе специална разпоредба да се определи дали и кога е достигнат оборот, обуславящ задължителната регистрация на дружеството по ЗДДС. В тази насока е и Решение №764/19.05.2022 г. на директора на дирекция ОДОП- София /л.45 от делото/, представено от жалбоподателя, с което е обявен за нищожен Акт за регистрация по ЗДДС №220422200995107/17.02.2022 г. в проведено производство по чл. 152 - 155 ДОПК вр. чл. 83 ал. 4 ДОПК. Това налага цялостна отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, въззиваемата страна ще следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сторените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., което е съобразено с Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Tака мотивиран и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, съдът