Решение № 237 от 26.4.2025 г. на Окръжен съд - Благоевград по дело № 114/2025 г.

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по въззивна жалба с вх.№ 29777/31.12.2024г., подадена от община Б. срещу Решение № 949/13.12.2024г., постановено по гр.№ 1644/2024г. по описа на РС Б.. С въззивната жалба решението се обжалва изцяло, като недопустимо, неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Твърдението за недопустимост на съдебния акт се обосновава с тезата, че искът е предявен срещу ненадлежна страна, поради липса на доказателства и направено т съда неверен фактически извод, че ищцата е била ухапана от безстопанствено куче. Сочат се подробни аргументи, че кучето не е безстопанствено, за което в решението липсвало изложени мотиви, въпреки оспорването от жалбоподателя в тази насока. Изтъкват се подробни съображения относно предприетите от страна на общината действия, като се описват конкретни такива по ограничаване популацията на безстопанствените кучета, поради което се оспорва извода на съда за бездействие от органите на общината и основание за ангажиране отговорността на въззивника. Поддържа се твърдението, че в случая не се касае до непредизвикана агресия. Описва се възможен механизъм на настъпване на ухапването в резултат на действия от страна въззиваемата страна и разхожданите от нея две кучета. В тази връзка от въззивника се сочи, че в решението липсват мотиви и аргументи за тези оспорвания и твърдения, които се сочи, че били направени своеверменно с отговора по иска, но липсва обсъждането им в съдебния акт. Сочи се липса на аргументи и на направеното своевременно оспорване на представеното съдебно -медицинско удостоверение. Оспорват се размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се сочи, че същото не е съобразено критерия за справедливост. Във връзка с оспорения механизъм и начин на възникване на инцидента от въззивника се прави искане за допускане и назначаване на етологична експертиза на три броя кучета - двете на ищцата и кучето, за което се твърди, че е причинило процесното нападение, като вещото лице, със специални знания в съответната област, да отговори на поставени в жалбата въпроси. От въззивника се твърди, че тези оспорвания и доказателствени искания са били направени своевременно в срока за отговор на исковата молба, но не са били уважени от съда, с което е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В срока по чл.263 от ГПК, е постъпил отговор от насрещната страна, която определя въззивната жалба като неоснователна. Твърди, че в мотивите на обжалваното решение съдът е изтъкнал аргументи по основателността на иска. Поддържа се тезата за доказаност на факта на безстопанственост на кучето, ухапало въззиваемата, както и механизма на настъпване на процесния инцидент, описан отново в отговора по жалбата, както и с посочване и описване на причинените телесни увреждания, техния вид и размер. С конкретни аргументи се оспорва твърдението жалбоподателя за липса на бездействие във връзка ограничаване на популацията на безстопанствените кучета на територията на общината, както и твърдението, че се касае до предизвикана от кучетата на ищцата агресия. Присъденият размер обезщетение се определя за съответно на критериите за справедливост. Възразява се по доказателственото искане на въззивника за допускане на етологична експертиза, като се сочат конкретни мотиви. Не се прави искане за събиране на нови доказателства. Претендират се разноски. В съдебно заседание, жалбоподателят, чрез процесуален представител, поддържа подадената жалба и доводите в нея. Въззиваемата страна, редовно и своевременно призована се явява лично и чрез пълномощник. Поддържат отговора и по същество искат потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Във въззивната жалба жалбоподателят изрично поддържа оплакване за необоснованост и неправилно установен, но релевантен факт – механизма и начина на възникване на процесния инцидент. Във връзка с това оспорване се сочи процесуално нарушение от първоинстанционния съд като не е уважил доказателствено искане, направено от страната в преклузивния срок по чл.131 ГПК - за допускане на експертиза, която да изследва поведението на трите кучета, участвали в инцидента и установяване на вероятния механизъм на настъпването му. Ето защо и предвид мотивите в т.3 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по т.д№ 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция е уважила доказателственото искане на жалбоподателя и допуснала изготвянето на поисканата от въззивната страна съдебно- етологична експертиза на три броя кучета - двете на ищцата и кучето, за което се твърди, че е причинило процесното деяние, като вещото лице, със специални знания в съответната област, да отговори на поставени в жалбата въпроси. Въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и чл.261 ГПК, подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирана страна, с правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане. Окръжен съд Б., след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира следното: Производството е образувано по искова молба от М. Л. К., с която против Община Б. е предявен осъдителен иск – за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 24 950 лв. - частичен иск от общ иск в размер на 50 000 лева, представляваща неимуществени вреди - претърпени болки, страдания, стрес и неудобства, причинени на 09.03.2024 г., следствие на ухапване от безстопанствено куче, ведно със законната лихва считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. В исковата молба ищцата сочи, че на 09.03.2024г. около 8: 15-8: 20 часа излязла на разходка с двете кучета на дъщеря й, порода „мини шпиц" и „пинчер", като сочи, че винаги ги разхождала на каишка в района на блока, където живеела- ж.к. „Е." 215, вх.В. След като завила покрай блока по улица „Б.К.", между блок 215 и срещу блок 216 в далечината на около 100 - 150 метра на разклона за с.Д. видяла голямо куче с размери на „немска овчарка", цялото рижаво на цвят, с къс косъм, което се затичало към ищцата, приближила се до нея и кучета й, захапало кучето порода „мини шпиц", подхвърлило го във въздуха, след което го изплюло на повече от метър от него, като ищцата установила, че му бил разкъсан предният десен крак и се виждала костта. След нападението над „мини шпица" агресивното животно я нападнало, като същата започнала да викала за помощ и да се борил за живота си, като кучето я захапало за крака, за лявата ръка, свалило я на земята, захапало и китката на дясната й ръка, като борбата продължила около 10 минути, през което време крещяла неистово за помощ. Съседът й на втория етаж, И.Б.Б., чул виковете й, погледнал през прозореца и видял същата на земята как се борила с огромното куче. Същият се приближил към ищцата, като държал лопата в ръка, в резултат на което кучето се изплашило и избягало, а междувременно на помощ й се притекли и други хора. Сочи, че съседката от блок 216, Соня Олекова Александрова сигнализирала на тел. 112, като на място дошла линейка, която я транспортирала до „Спешното" в Поликлиниката, където била насочена за прием в „Отделение по ортопедия и травматология" на МБАЛ „Б.". Излага, че й били направени две операции на всяко от местата ухапано от кучето на датите: 09.03.2024 г. и на 12.03.2024 г., като извършените операции и нараняванията били описани в издадената й Епикриза, като: Разкъсно-контузна рана около 5/5 см. в областта на латералната повърхност на дясното бедро; Разкъсно-контузна рана в областта на дясната китка с размери около 4/2 см., затруднени движения в дясна гривенна става; Разкъсно-контузна рана около 2/2 см. в областта на ляв лакът; Охлузна рана на лявото коляно с размери около 2/1 см. Заявява, че от болницата била изписана на 14.03.2024 г., с назначени два контролни прегледа на 21.03.2024 година и на 28.03.2024 г., и с препоръки: „Да щади оперираните крайници. Да спазва лекарските препоръки и назначения. Да спазва рехабилитационната програма. Амбулаторно проследяване. Сваляне на конците на 14 ден". Конците, които следвало да й свалят били над 25 броя, като до 27.04.2024 г. била в болничен. Сочи, че й били поставени 5 ваксини срещу бяс - на 12.03.2024 г., на 15.03.2024 г„ на 19.03.2024 г., на 26.03.2024 г. и на 09.04.2024г., както и че на 16.05.2024 г. й бил извършен и преглед от д-р К.А. - специалист по съдебна медицина, който потвърдил, че причинените й рани са от нападение на едро куче, като описал обективната находка в Съдебномедицинско удостоверение №27/2024 година за пред съда. Подала сигнал до РП- Б. във връзка с инцидента, за което била образуваната преписка 2497/2024 г. по описа на РП-Б., по която й било отказано образуването на досъдебно производство, тъй като не се установява неполагане на грижи от страна на собственик на гръбначното животно, предвид обстоятелството, че кучето е бездомно и причинените й телесни наранявания не субсумират състав на сочените и изискуеми по смисъла на закона телесни повреди. Поддържа, че от момента на нападението на 09.03.2024г. до 27.04.2024 г. била в болничен, като трудно се възстановявала и все още изпитвала болки. От друга страна сочи, че наред с причинените й физически травми изпитвала и сериозни душевни страдания, като не можела да свикнела с огромните белези, които вместо да избледнявали станали по- релефни и грозни. Излага, че посещавала и консултации във връзка с разстройство в адаптацията - за овладяване на напрегнатост, тревожност при припомняне на събитието и страхови изживявания, разстроен сън, вследствие на нападението от безстопанственото куче, като и било изписано и лечение с медикаменти. Заявява, че с писмо заведено с входящ №94-00-783/20.05.2024 г. поканила Община Б. доброволно да уредят отношенията си във връзка с инцидента. Ответникът оспорва предявения иск. Излага доводи, че вредите не са били нанесени от безстопанствени и бездомни кучета. Сочи, че бил изпълнил задълженията си по ЗЗЖ, като излага подробни съображения в тази връзка. С обжалваното решение първоинстанционният съд е уважил предявеният иск частично като е присъдил сумата от 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в резултат от ухапване от безстопанствено куче на 09.03.2024г., ведно със законната лихва от увреждането до изплащането. Видно от лист за прием на пациент в СПО /л.5- РС/ на 09.03.2024г. в 9: 08 м. ищцата е посетила спешния кабинет в МБАЛ Б., като е установено, че се касае до пациент, ухапан от бездомно, с раксъноконтузни рани в областта на ляво коляно, дясна китка, ляв лакът и дясно бедро. От епикриза, издадена от отделение по ортопедия и травматология към МБАЛ Б. се установява, че за периода от 09.03.2024г. до 11.03.2024г. ищцата е била хоспитализирана в отделението с описано обективно състояние: наличие на разкъсно – контузна рана с размери 5/5 см. в областта на латералната повърхност на дясно бедро, обилно кървящи, наличие на разкъсно – контузна рана в областта на дясна китка с размери около 4/2 см., затруднени движения в дясна гривнена става, кърви обилно, наличие на разкъсно – контузна рана около 2/2 см. в областта на ляв лакът, обилно кървяща, трофиката и инервацията дистално от полетата на увреда са запазени. Наличие на охлузна рана на ляво коляна с размери около 2/1 см. проведено е лечение с местна анестизия, извършена промивка на раните с антисептични разтвори, като е ревизирана раната на дясната китка, открито е засягане на сухожилието на флексор карпи улнарис и разкъсване на фасцията на предмишницата. Раните са третирани с антисептични разтвори и е поставена превръзка. Поставени са и шевове. За периода от 09.03.2024г.-27.04.2024г. въззиваемата страна е била в болнични, а на дати – 22.03.2024г. й е издаден амбулаторен лист за консултация по повод на ухапване от куче, като в амбулаторния лист са описани открита рана на бедро, травма на друг флексорен мускул и сухожилие на ниво предмишница, открита рана на лакътя и остра стресова реакция. На същата дата на въззиваемата страна й е издаден амбулаторен лист за преглед при психиатър при поставена диагноза – разстройство в адаптацията. В съдебно медицинско удостоверение № 27/2024г., издадено на въззиваемата като обективна находка е описано следното: белег от външна страна в горната трета на дясното бедро, разположен хоризонтално с дължина 12 см. На белега личат следи от хирургични шевове. Надигнат е леко над повърхността на околната кожа и е с червеникаво – ливиден цвят. Белег от вътрешната страна в долна трета на лява мишница, разположен хоризонтално с дължина 9 см. На белега личат следи от хирургични шевове. Надигната е леко над повърхността на околната кожа и е с червеникаво – ливиден цвят. Белег от вътрешната страна в долната трета на дясна предмишница с приблизително „S“ – образна форма, разположена хоризонтално с дължина 8 см. На белега личат следи от хирургични шевове. Надигната е леко над повърхността на околната кожа и е с червеникаво – ливиден цвят.В удостоверението е дадено заключение, че се касае до установени белези от хирургически обработени рани от ухапвания от куче, които белези отговарят да са получени по начин и с давност, за времето, за което съобщава К. в предварителните сведения. Причинено й е временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Не е спорен между страните фактът, че въззиваемата на процесната дата е разхождала две кучета, собствени на дъщеря й – порода „мини шпиц“ и „пинчер“. Св.И. Б. сочи, че познава ищцата повече от 20 години и са съседи. През месец март 2024г., събота сутрин бил в апартамента си, когато чул викове. Като погледнал през прозореца видял съседката си М., която била на земята, а върху нея куче. „На бегом“ излязъл от вкъщи, взел лопата, намираща се до входа и замахнал на разстояние от два метра към кучето. Видял, че към този момент кучето било захапало М., изведнъж я пуснало и избягало. Жената била повалена на земята. Не можал да удари кучето, М. била сама, разхождала двете си кучета на каишка, като видял, че на едно от кучетата й бил отхапан кракът. Кучето я ухапало по една от ръцете, добре че била с дебело яке, както и по крака имала рани. Описва кучето като рижаво на цвят, подобно на породата „Хъски“, било едро, без ушна марка и което виждал за първи път. От съседите била повикана линейка, дошли и представители от инспектора към Община Б., както и съпругът на М.. Виковете за помощ свидетелят чул и при затворен прозорец. Св.В.М. също съсед на ищцата, сочи, че сутрин през м.март на 2024г. бил в дома си в кв.“О.Ч.“, когато чул викове. През прозореца видял съседката си М., била на земята, а едно куче я дърпало за ръката, буквално я влачело., буквално е преместило на 50 см. Свидетелят сочи, че се разтреперил докато гледал. Нямал възможност да й помогне, но видял съседа им И., който държал в ръцете си лопата, опитал се да удари кучето, но не успял. Кучето се отдалечило на 20-30-40 метра по –нагоре и наблюдавало, след като съседа замахнал отново с лопатата, тогава кучето побягнало по Д. път. След това дошла линейка. И този свидетел описва кучето без ушна марка и нашийник, приличало на вълк, с прави уши, рижаво, с бяло на гърдите. Св.М. Д. също сочи, че познава ищцата и са съседи. Рано сутрин месец март 2024г. била вкъщи и от петия етаж при затворени прозорци, чула писъци, излязла на терасата и видяла М. долу на земята и куче върху нея. Уплашила се и тръгнала надолу, за да викна някого. Видяла съседа им И. с лопата в ръце, който замахнал, кучето пуснало М. и се отдалечило на известно разстояние, като гледало агресивно. При второто замахване на съседа кучето тръгнало по пътя за с.Д.. и този свидетел описва кучето като рижаво-кафяво. Като слязла пред блока разпознала на земята М., гледката била ужасна. Знае, че М. се лекувала в болница заради ухапванията. Известно време си е седяла вкъщи. Виждала я е с превързана ръка. След инцидента не се чувствала добре, не била спокойна.Споделила, че изпитва страх. След инцидента не излизала сама да разхожда кучетата си. Виждала е белезите на М., не са приятни за гледане. Споделяла е, че я боли малко ръката. Видяла е само тази рана, но не знае за други. Св.Г.Г. – инспектор при ответната община си спомня за процесния случай през м.март 12024г. Сочи, че с колегата му И.Н. получили сигнал от дежурния при общината от телефон 112, че в района на кв. „О.Ч.“, близо до блок 215 има сигнал за нахапана от куче жена. Със служебния автомобил отишли на място и установили на място линейка.Видели пострадала жена, която държала в ръцете си куче, не знае чие, защото не са я разпитвали. Не си спомня дали лявата или дясната й ръка вече била превързана с кърпа или парцал. Жената била много разстроена. По нейни думи била нападната от едро кафяво куче в този район, докато е разхождала нейното куче. Тъй като жената беше видимо пострадала, стресирана и уплашена, колегите от спешното я закарали към Спешния център, за да предприемат някакви действия.Свидетелят заедно с колегата си тръгнали да издирват описаното куче. В края на ул. „Д.“ видели куче, отговарящо на описаното на пострадалата жена, което не било само, а в глутница с още три –четири кучета. Кучето било без ушна марка и нашийник, така както трябва да бъде по Наредбата на Община Б.. Не са били свидетели на инцидента. Обадили се на служители от приюта, които дошли сред тях и св.В., упоили кучето и го качили в колата. За случилото се свидетелят сочи, че съставили с колегата му протокол. Уточнява в показанията си, че не знае дали това е кучето, което е ухапало ищцата, тъй като не са очевидци, а са установили куче, отговарящо на описанието от пострадалата. Свидетелят описва въпросното куче, като неагресивно и предположили, че то е нападнало ищеца по даденото от нея описания. Не е забелязал кръв по кучето или белези, от които да се направи извод, че е водило борба с някого. На мястото разпитали случайни хора дали познават кучето, но те заявили, че не са го виждали. Св.И.Н. потвърждава изцяло показанията на св.Г., както и че при направения от тях обход установили на място куче по даденото им описания. Не е категоричен дали кучето е описано лично от пострадалата или от някой от медицинския екип, но сочи, че става дума за описано куче- голямо, кафяво- рижаво на цвят, без марка и без каишка, което впоследствие пир обхода установили.И този свидетел потвърждава, че на са били очевидци на инцидента, а кучето, което установили било по даденото описание без да са сигурни дали е кучето, нападнало ищцата. Установеното на място куче по данни на свидетеля не било агресивно - било без марка, без каишка, изплашено, без следи от наранявания. Не си спомня да е имало други кучета около него. Като свидетел по делото е разпитана и И.В.П. – Директор на приюта за бездомни кучета към Община Б.. За конкретния случай колегите от общината й се обадили в извънработно време. Уведомили я, че в кв.О.Ч. има нахапана жена, както и че установили куче, но не били сигурно дали е това, което я е нападнало. Твърди, че до този момент не са получавали сигнал за това куче. Заедно с ловеца Г. пристигнали на място. Кучето било заловено по даденото описание жълтеникаво - кафяво на цвят, от големите кучета. В този момент кучето било само. Сочи, че останалите кучета реагирали радостно, както и че от този квартал има много доброволци, които давят информация за новопостъпили кучета, съответно за да ги хващат, маркират и обработват. Това куче не са го виждали. След като го хванали установили, че не е чипирано, без марка, уплашено. Въпросното куче се дърпало назад и не приличало на агресивно. Свидетелката сочи, че работи с животни и знае как да постъпи в определени ситуации. По данни на доброволец става дума за куче, отглеждано в един от дворовете на съседните кооперации, а впоследствие изхвърлено. Докато било упоено установили нещо като белег отдолу на гърдите, там където се прави кастрацията. Белегът не бил пресен, с много странна форма, което заблуждава, че може и да се е одрало. След преглед установило, че кучето е било кастрирано. Свидетелката уточнява, че въпреки това не е разбрала дали това е кучето, което е ухапало жената. Към настоящия момент кучето е в приюта и не проявява агресия. Свидетелят сочи, че от страна на общината кучетата се кастрират, но идват други от други общини. Всяко едно куче, което преминало през приюта се маркира, тъй като имаме електронна система и всяко куче, което излиза от приюта е кастрирано, регистрирано и чипирано. Видно от епикриза от Ветеринарна клиника Д.В. /л.21- РС/ на 09.03.2024г. в клиниката е постъпило за лечение куче порода „мини шпиц“, на което е установено разкъсна рана от ухапване като се вижда костта. На мястото на ухапването е установена фрактура на лакътната лъчева кост, като била направена операция и назначена терапия от антибиотици и обезболяващи. РП Б. е отказала образуване на досъдебно производство по случая Постановление от 15.05.20204г., което е потвърдено с Постановление от 03.06.2024г. но ОП Б.. На 20.05.2024г. по ел.поща въззиваемата страна е отправила покана до въззивната община за доброволно уреждана на бъдещ спор, с която пострадалото лице е претендирало от общината заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. От страна на ответната община са представени множество писмени доказателства, установяващи извършените от общината действия по ограничаване популацията на бездомните кучета. По протокол № 1 от заседание на Общински съвет Б. на 30.01.2025г. е взето решение № 9 за даване съгласие на общинска фирма „Б.“ЕАД да учреди в полза на общината безсрочно и безвъзмездно право на ползване върху недвижим имот, представляващ сграда „Приют за безстопанствени животни – битова част и сграда за настаняване на кучета“ с РЗП от 383, 89 кв.м. Това право е учредено с нот.акт № 193/2015г. С удостоверение № 85/07.11.2016г. от ОДБХ на община Б. е удостоверено качеството на ветеринарномедицинско заведение, представляващо ветеринарна амбулатория 2 категория, собственост на общината, находяща се в с.П., а с удостоверение № 1062/0.11.2016г. е удостоверено регистрирането на животновъден обект, приют за безстопанствени животни със собственик – общината. По протокол № 17 от заседание на Общински съвет Благовеград на 26.11.2020г. е взето решение № 384, с което е приета Програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Б. 2020г. – 2023г. и план за действие към нея. По протокол № 8 от заседание на Общински съвет Б. на 25.06.2021г. е взето решение № 267- за създаване на общинско предприятие – „Общински приют за безстопанствени животни“ със седалище – гр.Б., ул.“П.Ш.“ – база „Б.“ и с предмет – залавяне и обработка на безстопанствени животни. Към този приют е създаден регистър, в който считано от 03.01.2023г. до 13.07.2023г. е представен такъв, с отразени данни за дата и място на залавяне, № на клетка, дата на кастрация и номер на поставен чип на заловеното куче. Считано от 21.11.2023г. е представен Регистър на приетите, настанени и освободени животни, съгласно чл.126, ал.1 от Наредба 0 41 от 10.12.2008г. към Общински приют за безстопанствени животни в гр.Б.. в Регистъра за 2024г. на дата 09.03.2024г. има направени два записа: „09.03.2024г., залавяне в кв.О.Ч.“, без данни за кастрация и затворено куче в клетка № 22 и жълто на цвят, пак на дата 09.03.2024г. е отразено като място на залавяне „Ина“, клетка № 21 на кучето, данни, че е било кастрирано -09.02.2018г. – Ветис, осиновено от И.Е. на 13.04.2024г., черно-бяло на цвят. През м.10.2021г. от кметските наместници на населените места на територията на община Б. е изискана и постъпила информация относно собственика и вида куче, което отглежда /л.164 и сл.РС/. На 19.07.2024г. кмета на общината е отправил до Общинския съвет предложение № 60-00-357 – за приемане на Програма за изпълнение на национална програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета на територията на община Б. и План за действие, поради изтеклия срок на предишната програма и план. От кмета на общината, съвместно с директора на ОБДХ Б. е утвърден Правилник за вътрешния ред на „Общински приют за безстопанствени животни“ гр.Б.. В ответната община се поддържа Регистър за получени сигнали за безстопанствени животни на територията й, като е представен препис на този регистър, считано от 15.11.2023г. На дата – 09.03.2024г. няма отразен сигнал. На л.344 – РС е представено копие от Тетрадка за вписване на сигналите от дежурните по ОбСС в община Б., като на 09.03.2024г., 8, 30 часа е вписано „О.Ч.“, бл.216Б, куче, лаещо по жена. От Констативен протокол № 268/09.03.2024г. /л.345- РС/ ст.инспектор от Инспекторат при община Б. е отразил получен сигнал от тел.112.В протокола е отразено, че е посетен кв.О.Ч., бл.216, като на място от служителите на общинския инспекторат Г.Г. и И.Н. установили екип на спешна помощ да извършва преглед на жена, която твърдяла, че била нападната и нахапана от куче- жълтокафяво на цвят, едро, без марка, собственик и каишка. След направен обход е открито куче, отговарящо на описанието, което било предадено на пристигналия на място екип от ОП „Кучешки приют“. От приетата пред първоинстанционният съд съдебно – медицинска експертиза вещото лице сочи, че след запознаване с медицинските документи от отделението по ортопедия и травматология към МБАЛ Б. обективно са били установени рани от външната страна на дясното бедро, дясната гривнена става и левия лакът. Всички рани са кървели обилно. На раните в областта на дясното бедро и дясната гривнена става е било проведено оперативно лечение под обща анестезия, като са били зашити и засегнати фасции на мускули - обвивки на мускули - и частично засегнато сухожилие, преминаващо през каналите на дясната гривнена става. Установено било и повърхностна охлузна рана на лявото коляно. Освен оперативното лечение на раната е било проведено лечение с антибиотик и противотетанусна ваксина.След проведеното болнично лечение са били издадени два болнични листа с продължителност от общо 50 дни. На 16.05.2024 г, на М. Л. К., по нейно желание е извършено освидетелстване от съдебен лекар, при което са били установени белези на описаните в приложената епикриза рани. На 09.03.2024 г, М. Л. К. е била нахапана от куче и в следствие на това е получила рани от ухапване на дясното бедро, дясната гривнена става и левия лакът. В дълбочина раните са засегнали фасции на мускули и сухожилие. Установената охлузна рана на лявото коляно, отговаря да е получена от падане и хлъзгане върху терена. Обективно установените рани от ухапване са затруднили движенията на десните горен и долен крайници за около 2-3 седмици и са й причинили временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Установените белези, съответстват по разположение, размер и вид на описаните в епикризата рани от ухапване от куче. Към момента на извършено освидетелстване, белезите на са причинявали обезобразяване и затруднение на функции на засегнатите крайници. Установените травматични увреждания добре отговарят да са получени по време и начин, както се съобщава в предварителните сведения и са в причинно-следствена връзка с ухапване от куче на 09.03.2024 г. Пред първоинстанционния съд в съдебно заседание вещото лице е пояснило, че установените от него белези на ищцата не са причинили обезобразяване и затрудняване на функциите на засегнатите крайници. Сочи, че става дума за не малки белези, но същите не отговарят на критериите за медико-биологичния признак „обезобразяване“, тъй като има изменение, което не е съществено и не затруднява функциите на засегнатите крайници. За обезобразяване на части от тялото се приема тогава, когато има груби белези, които съществено променят вида на засегнатите части, като ги загрозяват. Вещото лице е категорично, че установените белези са вследствие от ухапване от куче, който извод прави на база на приложената към делото медицинска документация - лист за преглед на пациент в СПО - Б. и Епикриза от хирургична отделение на МБАЛ - Б.. В тези два документа са описани нараняванията. Като размери, дълбочина и вид нараняванията отговорят на ухапване от куче. При извършеното освидетелстване действително раните са променени вследствие на наложилата се хирургична обработка, но стоят белези и от поставените шевове, което не е характерно за рана от ухапване от куче, но за оперативен белег, но на базата на направеното описание на лекуващите лекари и приложената медицинска документация и съответстващото разположение на белезите, които вещото лице констатирадва месеца по-късно, е категоричен, че са белези вследствие на нараняване, от ухапване от куче.Не може да определи точния размер, но сочи, че не е от дребните породи кучета, със сигурност, тъй като размерът на нараняванията, които са описани в епикризата и историята на заболяването е значително по- голям, приблизително около 4-5 см е разстоянието между кучешките зъби на животното, което е причинило тези ухапвания, което не съответства на дребна порода, а на средно и едро куче. Твърди, че има познания и в областта на кинологията. Раните от ухапвания от кучета имат специфика и могат да бъдат отличени. Категоричен е, че нараняванията са предизвикани от ухапването на куче и то причинени с голяма агресия, като са причинени дълбоки наранявания, стигали до мускулите, фасциите и сухожилия. Така и както са събрани гласните доказателства е последвала продължителна борба и е имало доста захапвания, за да се получат такива големи разкъсвания. От приетата пред въззивната инстанция съдебно киноложка и етологична експертиза вещото лице дава заключение на база на направен анализ на документални материали, предоставени от съда, включително свидетелски показания, извършени поведенчески тестове, оценяващи социалността, реакцията към непознати хора и животни, както и териториалната агресия на кучетата, сравнителен анализ на породните характеристики и индивидуалните особености на всяко от изследваните кучета, изследване на мястото на инцидента, за да се оценят потенциалните фактори, повлияли на поведението на кучетата, както и направен видеоанализ на тестовете, за да се потвърдят наблюденията. Въз основа на горното вещото лице дава следното заключение: Мини шпицът и пинчерът не са агресивни по природа, но инцидентът е довел до стрес и поведенчески промени. Мини шпицът реагира първоначално с лай, но при правилен контакт проявява социалност. Пинчерът е по-предпазлив и по- склонен към защитна реакция при заплаха. При среща с ръмжащо голямо куче, и двете малки кучета ще реагират със страх и отбягване. Видеоанализът е потвърдил наблюденията от тестовете. Относно настаненото в Общински Приют за Безстопанствени животни гр. Б. куче, експертизата сочи, че е порода микс, чии ••••••••••••, паспорт ••••••••••••, с клепнали уши, ушна марка 356. Според резултатите от изследванията, кучето не проявява агресия към непознати хора. При първоначалния контакт, то подскача радостно и маха с опашка, без да проявява агресивни реакции. По отношение на другите животни, то първоначално показва субмисивно поведение при среща с по-едро куче (Стафордшир Хала), като заема подчинена позиция и не се конфронтира агресивно. Това предполага, че кучето не е агресивно към непознати животни, а по-скоро показва социално, неконфликтно поведение. Кучето показва интерес и любопитство към по-малките кучета. В теста с пинчера. въпреки че лаят на кучетата в клетките го активира, кучето не проявява агресия, а продължава да проявява инстинкти на любопитство. То не преследва агресивно малкото куче, а по-скоро го притиска с по-мек и мирен подход, което показва, че може да не реагира агресивно при лаене от други кучета. В случая, когато кучето се намира в стресова ситуация с друго куче, то е показало, че е склонно да заеме подчинена позиция. Това може да предполага, че при намеса на непознат човек в борба между него и друго куче, кучето може да не прояви агресия, а да се поддаде на човека или да се опита да се дистанцира от конфликта, както е показано в поведението му при среща с кучето Хала. Според проведените тестове, кучето не показва агресивно поведение към хора или животни при навлизане в неговото пространство, което може да предполага, че то не е твърде териториално. При изпускането му на територията на приюта, кучето не е проявило защитно поведение, което би било характерно за типично куче пазач. Кучето е социализирано, не проявява агресия към непознати хора и животни и показва любопитство към новите обекти и индивиди около себе си. То реагира спокойно в нови ситуации, като при среща с нови кучета, проявява мирно поведение и субмисивност. Това показва, че кучето е социално и е подготвено за взаимодействие с други животни и хора. Възможно е, че ако кучето е било подложено на допълнителен стрес от усещането за кръв, това да е активирало ловни или агресивни инстинкти. Въпреки това. в изследваните условия не е показано, че кучето реагира агресивно към подобна ситуация, което показва, че повишената агресия вероятно няма да бъде задължително следствие при усещане на кръв. Грижите и социализацията в приюта със сигурност са довели до промяна в поведението на кучето. Кучето е показало значителни подобрения в социализацията, като не проявява агресия към хора и животни, а вместо това показва спокойствие и откритост към новите ситуации. След като е било в контролирана среда в приюта и е получавало внимание и грижи, то е показало, че агресивността му е намаляла значително, а поведението му е станало по- мило и дружелюбно. В заключение вещото лице изтъква, че заловеното куче от приюта не е демонстрирало агресивно поведение при тестовете, а по-скоро доминираща, но не нападателна реакция, като видеоанализът е потвърдил наблюденията от тестовете. Тези резултати показват, че кучето е преминало през процес на социализация и адаптация, което е довело до значителни промени в неговото поведение. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Съгласно чл.269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната част. По останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Оспорваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Неоснователно е възражението на ответника, настоящ въззивник, за недопустимост на предявения иск. Тезата за недопустимост тази страна поддържа и пред въззивната инстанция с аргумент, че искът е предявен срещу ненадлежна страна, поради липса на доказателства, че въззиваемата страна е била ухапана от куче, което е било безстопанствено. Възражението е неоснователно. Фактът дали въззиваемата страна е ухапана от куче и дали същото е безстопанствено са елементи от фактическия състав по основателността /съществото/ на иска, но не и по неговата допустимост. За допустимост на иска, както и за възникване качеството на жалбоподателя на надлежна ответна страна, е достатъчно ищецът да твърди, че с точно този ответник е налице правен спор, чието засегнато материално право иска да бъде защитено чрез предявяване на иска. Дали твърдяното материално право действително съществува е въпрос по съществото на спора. Съгласно чл.269 ГПК, правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на релевираните оплаквания. Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 49 ЗЗД - за ангажиране на гаранционно – обезпечителната отговорност на въззивника за противоправно поведение на лица, на които е възложил работа, което поведение се изразява в бездействие за овладяване популацията на безстопанствените кучета. Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има гаранционно-обезпечителна функция и е за чужди виновни противоправни действия. За уважаване на предявения иск ищецът следва да докаже по безспорен начин противоправно поведение от страна на изпълнител на работата при или по повод изпълнението на възложена работа /без да е необходимо установяване на конкретното лице – изпълнител/ - противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, причиняване на вреда - при или по повод изпълнението на възложената работа, както и причинна връзка между противоправното поведение и вредоносния резултат. Според съдебна практика - Решение № 368/18.11.2015 г. по гр. д. № 2045/2015 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 488/07.02.2012 г. по гр. д. № 899/2010 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 383/27.07.2010 г. по гр. д. № 424/2009 г., ІV г. о. на ВКС, Решение № 50151/19.10.2022 г. по гр. д. № 2598/2021 г., III г. о. на ВКС и мн.други, за да бъде ангажирана отговорността на общината по чл. 49 ЗЗД за вреди, причинени от ухапване от безстопанствени кучета, от значение е дали прекият причинител деликта е положил дължимата грижа при изпълнение задълженията на общината по чл. 41, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 42 ЗЗЖ, чл. 47, ал. 1 ЗЗЖ, чл. 50, т. 2 ЗЗЖ и чл. 59 ЗЗЖ. Общината може да се освободи от отговорност единствено, ако докаже, че предписаното от ЗЗЖ поведение е осъществено с дължимата грижа – изпълнени са мерки за овладяване на популацията на безстопанствените кучета и на тяхното агресивно поведение, които са съответни на реалната ситуация и съобразяват финансовите, организационни и други възможности на общината. Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно бездействието, то на делинквента следва да е предписано нормативно задължение за действие. Противоправността е разминаването между дължимо и извършено. Съгласно приложимите с оглед релевантния във времето момент на увреждането разпоредби на чл. 50, т. 2, чл. 47, ал. 3, чл. 59, ал. 3, чл. 40, ал. 3, чл. 41, ал. 1 - 3, и чл. 48 ЗЗЖ, налице било нормативно задължение за ответника за предотвратяване агресивно поведение на кучетата към хора или животни, за насТ. ване на безстопанствените животни в приюти и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни. Приемането на програма по чл. 40 ЗЗЖ и осъществяването на дейности от страна на общинското предприятие " по залавяне, обезпаразитяване, кастриране, лечение и връщане в местообитанията им на животните, на които не е намерен стопанин, не били единствените задължения на общината по същия закон. Общината била длъжна да вземе мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора или животни – чл. 50, т. 2 ЗЗЖ, и осъществяване на надзор и грижи за върнатите по места след маркиране животни – чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ. Във връзка с изложеното, общинските власти са длъжни да вземат под надзор всички безстопанствени кучета - да ги настанят в приют и те да бъдат кастрирани, обезпаразитени и ваксинирани срещу бяс ( чл. 41 и 47, ал. 1 ЗЗЖ и § 5 ПЗРЗЗЖ). Основната мярка за надзор е настаняването на кучетата в приюти, но се допуска кучетата да бъдат връщани и на местата, от които са взети (чл. 47, ал. 3 ЗЗЖ). В този случай обаче е предвидено изрично, че кучетата са под надзора и грижите на общините (чл. 47, ал. 3, изр. 2 вр. чл. 49 и чл. 50 ЗЗЖ). Следователно, независимо от вида на мерките /настаняване в приют или връщане по места след кастриране и обезпаразитяване/, общината е адресат на задължение да осъществява надзор върху безстопанствените кучета, като по този начин се гарантира както опазването на живота и доброто състояние на кучетата, така и безопасността на хората, тъй като тези кучета, в частност тези с агресивно поведение, представляват опасност за живота и здравето на хората. В случая като относим към твърдяната дата на настъпване на вредите въззиваемата страна е представила доказателства, че е открила и поддържа приют за безстопанствени животни, чиято дейност е уредена и с нарочен правилник. В този приют от ответната община св.В.-П. подробно описа действията, които се извършват по установяване на безстопанствени кучета на територията на общината, тяхното залавяне, ваксиниране, чипиране, кастриране и съответно вземане на съответните мерки за ограничаване на популацията им. Също така обаче се установи, че към датата на деликта – 09.03.2024г. утвърдената до 2023г. програма за ограничаване на популацията на безстопанствените кучета на територията на общината и плана към нея са изтекли. Едва няколко месеца след инцидента – на 19.07.2024г. на вниманието на общинския съвет е предложено за одобряване нова програма и план към нея. Следователно, след като безстопанствено куче е проявило непредизвикана агресия и е наранило човек, това само по себе си означава, че общината не е изпълнила надлежно законовите си задължения за надзор, предвидени в ЗЗЖ. С оглед изложеното, неоснователни са възраженията на ответника, с които цели освобождаването си от отговорност, основани на предприети мерки и програми за овладяване на популацията на безстопанствените кучета, при положение, че безстопанствено куче е нападнало безпричинно човек, тези мерки не са достатъчни и по същество са безрезултатни по отношение на конкретното безстопанствено куче, което ответникът е длъжен да надзирава. В тази връзка е неоснователно оспорването във въззивната жалба за неправилно установен от първоинстанционния съд факт, че ответната община е извършила всички необходими действия, които по закон е следвало да извърши, за да ограничи популацията на бездомните и безстопанствени кучета. Неоснователно е оплакването във възивната жалба за недоказаност на факта, че въззиваемата страна е била ухапано т куче. В тази насока са категорични изводите от СМЕ, че установените наранявания по тялото на въззиваемата страна са причинени от куче и тези изводи на вещото лице са категорични и не са опровергани от други доказателства. Кучето, ухапало въззиваемата, е било безстопанствено. Доказването на факта, че кучето е безстопанствено е на ищеца /решение № 308/03.01.2018 г. по гр. д. № 1068/2017 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС и решение № 377/27.04.2009 г. по гр. д. № 5682/2007 г. на ВКС, ІV г. о. и др./, като доказването може да се осъществи с всички допустими по ГПК доказателствени средства. Такова доказване може да се осъществи и само с косвени доказателства /решение № 31 от 9.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 502/2011 г., III г. о., решение № 226 от 12.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 921/2010 г. /, според която пълно доказване може да се осъществи и само с косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение главния факт. В решение № 50151 от 19.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2598/2021 г., III г. о. е прието, че тежестта за доказване на факта, че кучето е безстопанствено, е на ищеца, който твърди да е пострадал от нападението му, доказването е пълно, с всички допустими по ГПК доказателствени средства, в това число и свидетелски показания за външния вид на кучето, неговото поведение и различните други възможни обстоятелства, при които е наблюдавано – преди, по време и/или след инцидента / Определение № 5494 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 265/2024 г., I г. о., ГК/. По делото е проведено пълно доказване на този факт – от съвкупната преценка на събраните гласни доказателства /чрез разпита на свидетели - очевидци на инцидента – св. И. Б. и В.М./, медицинската документация и заключението на съдебно-медицинската експертиза, се установява, че се касае за увреждания, причинени на въззиваемата страна на 09.03.2024г. от куче и, че кучето не е имало стопанин – по него не е имало каишка или друг отличителен белег /без ушна марка/, нито е било с придружител. Фактът, посочен в показанията на св.В. – П., че заловеното на място куче, което отговаряло на даденото от пострадалата описание, е било кастрирано, не опровергава горния извод, че е безстопанствено, след като не е установен негов собственик или данни за предишен стопанин. Също така следва да се има предвид, че св.Г. и Н. са категорични, че не са очевидци на самото ухапване, а впоследствие на място след обход са открили куче, отговарящо на дадените описания, което е прибрано в общинския приют без да има категорични данни по делото, че това е същото куче, ухапало ищцата. Ето защо, въпреки положените усилия за изясняване на делото от фактическа страна и по –конкретно на механизма на настъпване на процесния инцидент с назначаването на съдебно – киноложка и етилогична експертиза, не се установиха данни с категоричност, че кучето, прибрано в приюта в деня на инцидента е това, което е причинило ухапването. Ето защо изводите на тази експертиза не следва да се кредитират, тъй като в по-голямата си част данните от нея сочат на предположения на вещото лице относно вероятното поведение на изследваните кучета към датата на инцидента. Вещото лице уточнява в заключението си, че пострадалите две кучета на въззиваемата, така и заловеното в приюта към датата на изследването са повлияни в поведението си – първите от инцидента, а заловеното куче се е социализирало с оглед времето на престоя си. В този смисъл данните за възможното поведение на трите кучета към датата на инцидента не могат да се счетат за достоверни и поради това е недоказан твърденията от жалбоподателя като възможен механизъм на настъпване на инцидента чрез действия от пострадалата или нейните кучета, с които да са предизвикали нападението. На това основание поисканата от въззивника експертиза следва да се счете за неотносима, тъй като не успя с достатъчна достоверност да опише възможното поведение на всяко от кучетата към релевантния момент - по време на инцидента.С оглед на изложените и събраните гласни доказателства следва да се счете за установен фактът, че кучето, ухапало въззиваемата, е безстопанствено по смисъла на ЗЗЖ, щом не е в определено за това място, или в дом и няма стопанин с него /в тази насока е дадената дефиниция на понятието „безстопанствено куче“ в Решение № 262/11.05.2010г. по гр. дело №1155/1155 на 4-то гр. отделение на ВКС/. Съдът е длъжен да съобрази естеството на факта, подлежащ на доказване и да се ръководи не само от буквалното възпроизвеждане на конкретни обстоятелства, но така също и от житейската логика и опитните правила / Решение № 262 от 11.05.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1155/2009 г., IV г. о., ГК/. Ето защо установеният факт, че кучето е нападнало ищцата на улицата, на обществено място /пред блока, в който въззиваемата живее/ и там не е имало човек, който да покаже признаци, че е стопанин на кучето, е индиция, че кучето е безстопанствено /пак според цитираната съд.практика/. Ищецът пълно и главно установи фактът, че на посочената дата – 09.03.2024г. е бил ухапан от безстопанствено куче. Установи механизма на причиняване на увреждането, като от СМЕ се установи, че причинените травматични увреждания са пряка причинна връзка с ухапването, както и че причинените в резултат от това внезапно травматично уреждане неимуществени вреди са в пряка връзка с увреждането. От ответната община не установи, че е предприела всички необходими мерки за ограничаване популацията на кучета на територията на общината, а единствено се е ограничила в представянето на доказателства, че на територията й има разкрит приют. Не се установиха от ответната страна извършването на каквито и да било последващи превантивни мерки и действия за ограничаване и контролиране броя и поведението на безстопанствените кучетата на територията на общината, като към датата на инцидента не е имало приета актуална програма и план за това. Проявеното бездействие от страна на Общината, изразяващо се в неосъществен контрол върху безстопанствените кучета, въпреки наличието на законово изискване за това, е това противоправно бездействие, което е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, като виновното поведение на длъжностните лица на Общината е било ясно: те не са взели мерки за обезопасяване и изолиране на безстопанствените кучета с оглед предотвратяване на нападение към хора. Поради бездействието на длъжностните лица от Общината, на ищцата са причинени неимуществени вреди изразяващи се в болки и страдания вследствие на ухапване от безстопанствено куче, като освен това ищцата е преживяла и страх, който също е пряка и непосредствена последица от проявеното бездействие от страна на ответника. При иска по чл. 49 ЗЗД е достатъчно да се установи, че увреждането е извършено поради бездействие на служител на Общината, която е отговорна за вредите, които са причинени от нейни служители, и тогава, когато не е установено от кои служители конкретно са причинени същите вреди. Вината на съответното длъжностно лице, съгласно чл. 45, ал. 2 ЗЗД се предполага до доказване на противното. Не се установи поведение на ищцата, с което обективно да е допринесла за настъпване на вредоносния резултат. Във връзка с присъдения размер обезщетение във въззивната жалба са развити подробни оплаквания, които са частично основателни: На обезщетяване подлежат неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането. Неимуществените вреди нямат парична оценка, поради което обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда и съобразно критерия справедливост – чл.52 ЗЗД. Справедливостта обаче, не е абстрактна категория, а като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Според многобройната съдебна практика по въпроса за критерия справедливост по смисъла на чл.52 ЗЗД е обобщено, че размерът се определя винаги с оглед особеностите на всеки конкретен случаи и с оглед установени конкретни обективни обстоятелства и факти, които имат отношение към определяне на конкретен размер в насока на завишаването или намаляването му. В тази връзка – в тежест на ищеца е да установи такива обстоятелства, които биха повлияли на преценката за завишаване на поискания размер, а в тежест на ответната страна е да докаже такива обстоятелства и факти, които имат значение към намаляване на размера на обезщетението /чл.154, ал.1 ГПК/. Като такива обективни обстоятелства следва да се определят например вида и естеството на вредите, тяхното проявление, продължителност и интензитет, начина и обстоятелствата на причиняването им, по какъв начин това се е отразило конкретно на пострадалото лица, каква е прогнозата за тяхното развитие и данни за наличието на трайни и необратими последици, други страдания и неудобства, стигнало ли се е до разстройство на здравето, а ако увреждането е трайно - медицинската прогноза за неговото развитие /Решение № 69 от 18.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 4686/2013 г., IV г. о., ГК/, социално – икономическите условия в страната към датата на деликта /решение № 124 от 11.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 708/2009 г., II т. о., ТК, конкретното поведение на причинителя на вредата, респ. на пострадалия и др. обективни данни и обстоятелства /решение № 276 от 12.12.2018 г. по т.д. 2346/17 г.; решение № 33 от 7.11.2018 г. по т.д. 2236/17г. и мн.др./, съдебната практика за близки, сходни случаи и мн.др. При изложеното по-горе, основателен се явява искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпените от ищеца болки и страдания, но относно размера му съдът счита, че следва да бъде уважен до сумата от 10000, 00 лева. При определяне на този размер съдът изхожда от принципа за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, отчитайки характера и степента на получените увреждания на ищцата, но и тези реални и обективни факти, които са доказани от страните и имат отношение към определяне на дължимият и справедлив размер за възмездяване на болките от получените наранявания. Исковата претенция е за възмездяването на всички неимуществени вреди от настъпилото увреждане. Предмет на спора е един деликт и настъпили от него физически и душевни болки и страдания, които са неделима цялост и представляват съвкупност от негативни преживявания на пострадалия, независимо от установените в случая множество наранявания по тялото му. При получаване на няколко физически травми, осъществяващи медико- биологичните признаци на няколко леки и/или средни телесни повреди, във всички случаи претенция е една. Исковете по всяка от телесните повреди нямат характер на обективно съединени самостоятелни претенции /така решение № 689/03.01.2011 год. по гр.д.№ 557/2009 год. на ВКС, IV ГО/ и съответно – съдът следва да присъди едно общо обезщетение за всички увреждания. Следователно множеството телесни наранявания, които е получил ищецът следва да се отчете като обстоятелство, имащо значение в насока определяне на по-висок размер обезщетение, но сами по себе си не представляват отделни, самостоятелни искове за защита. Размерът е съобразен с фактът, че вещото лице не определя нараняванията като тежки и покриващи белега обезобразяване, тъй като според СМЕ няма трайно засягане функцията на наранените органи. При съобразяване на горните критерии, относими към определяне на конкретен размер обезщетение по справедливост, съдът счита, че в случая с оглед на получените няколко телесни наранявания – рани от външната страна на дясно бедро, дясна гривнена става, лев лакът и наранявания във вид на охлузване на ляво коляно се дължи обезщетение над обичайно определяните такива от съдебната практика за такъв вид нападения и ухапвания от куче. Раните на дясното бедро и дясната гривнена става са били лекувани оперативно под обща анестезия и с поставяне на шевове, като в медицинската експертиза вещото лице сочи, че става дума за рани, силно кървящи, при засегнати фасции на мускули /обвивка на мускули/ и частично засегнато сухожилие, преминаващо през каналите на дясната гривнена става, които наранявания пак според експертизата е довело до затруднения в движение на десните горен и долен крайник за около 2-3 седмици и са причинил на въззиваемата временно разстройство на здравето, неопасно за живота. При отчитане на получените наранявания на множество части от тялото, при данни за затрудняване движението на десните горен и долен крайник за около период от 2-3 седмици, при данните от експертизата за обилното им кървене, фактът, че за тези рани се е наложило обработването им под анестезия и с поставяне на шевове, фактът, посочен от СМЕ, че става дума за големи и дълбоки захапвания и разкъсвания дават основание да се определи размер на обезщетение за претърпените болки и страдания в резултат от инцидента в посочения по-горе размер. Този размер е съобразен и с икономическата ситуация в страната към датата на деликта, както и е съобразен със съдебната практика при определяне на дължим размер обезщетение в резултат на ухапване от куче /като напр.Определение № 5102/08.11.2024г. на ВКС по гр.д. № 169/2024г., 1 г.о., определение № 4313/30.09.2024г. на ВКС по гр.д.№ 977/2024г., 1 г.о., ГК; Определение № 28 от 13.01.2020г. на ВКС по гр.д.№ 3661/2019г., 3 г.о., ГК; определение № 131 от 28.03.2022г. на ВКС по гр.д.№ 4440/2021г., 1 г.о., ГК, определение № 246 от 7.06.2022г. на ВКС по гр.д.№ 643/2022г., 2 г.о., ГК, определение № 1832 от 12.04.2024г. на ВКС по гр.д.№ 3433/2023г., 1 г.о., ГК и др., в които обезщетенията варират от 2200 лв. – 4000лв., 6000лв., а в последното цитирано до 10 000 лв., касаещи ухапване на дете, при отчитане и конкретни обстоятелства по всеки от случаите/. При отчитане и на изброените особеностите по конкретния казус, което дава основание на настоящата инстанция да определи по-принцип по-завишен размер на обезщетение от това, дължимо по принцип от телесни увреждания, в резултат от ухапване от куче. Определеният от районния съд размер на обезщетение не държи сметка на част от посочените по-горе критерии, част от които указани и установени и от съдебната практика. По делото от страна на пострадалото лице няма събрани ясни и категорични доказателства по отношение на продължителността на проведено лечение, за прогнозата на неговото развитие. Събраните свидетелски показания са свързани с изясняване на част от настъпване на процесния инцидент, но липсва конкретика по –отношение на последващите действия от страна на въззиваемата по провеждане на лечение, неговата продължителност, интензитет, проявление, в какво се е изразявало, какви конкретно физически болки и неудобства е търпяла в резултат на увреждането, включително и във връзка с организиране на бита си. Разпитаните свидетелите, доведени от тази стана не описват по-конкретно и детайлно състоянието – психическо и физическо на ищцата след инцидента, няма данни за трайно засягане функциите на увредените органи и крайници, поради което за причинените й вреди в резултат на деликта, следва да й се присъди размер, близък до обичайния за такъв вид увреждане, но със завишаване с оглед на конкретните обстоятелства, установени по делото и посочени по-горе. От друга страна е безспорен фактът, че въззиваемата по време на инцидента е разхождала свои две малки кучета. Макар от допусната киноложка експертиза да не се установява възможно провокативно поведението от страна домашните любимци на въззиваемата страна, не е опроверган обективният факт, че пострадалата е продължила да разхожда кучетата си и след инцидента, макар и със съпруга си /вж.св.показания/, като няма данни процесния деликт да е повлиял трайно на психическото й състояние и страх от такъв вид животни, вкл. и сочи на извода, че въпреки инцидента не е настъпила трайна и необратима промяна на обичайните й навици и начин на живот, свързан с отглеждане изобщо на кучета като домашни любимци. В тази връзка липсват доказателства от страната, която носи тежестта да ги установи, че се касае до причинени и претърпени вреди, които да налагат определяне на размер значително над обичайно установеният и от съдебната практика за такъв вид деликти. По изложените съображения съдът счита, че сумата от 10000, 00 лв. е справедливо материално възмездяване на претърпени неимуществени вреди, имайки предвид, естеството на засегнатите обществени отношения – живота и здравето на човека. Над този размер искът следва да се отхвърли като неоснователен, предвид фактът, установен от експертизата, че ухапването не е довело до засягане на жизнено важна функция на засегнатите органи, както и че липсват доказателства за настъпили и няма очакване да настъпят трайни и необратими вреди и респ.последици от увреждането. По разноските: И двете страни са направили разноски и поискали такива. С оглед изхода на спора разноски се дължат в полза и на двете страните по съразмерност на уважена, респ.отхвърлена част, на основание чл. 78, ал.1 и ал. 3 ГПК. Ищецът пред първата инстанция е претендирал такива, като е доказал направени разноски в общ размер от 1798 лева – за държавна такса и възнаграждение за вещо лице по приетата СМЕ /към пълномощното на л.362 – РС липсва приложен и договор за правна защита и съдействие с конкретно уговорен размер и доказателства за реално заплатено адв.възнаграждение/, а ответната страна е направила такива за възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер от 100 лв. – арг. чл. 78, ал.8 ГПК вр. с чл.25, ал.1 от НЗПП. При така направените пред първата инстанция разноски, оглед уважения размер на въззиваемата страна от въззивника се дължат разноски пред първата инстанция в размер на 720, 64 лв., до който размер обжалваното решение следва да се отмени, а за отхвърлената част от 14950 лв. ищецът дължи на ответника разноски пред първата инстанция в размер на още 40, 08 лв. /59, 92 лв., от които се приспадат присъдените от районния съд 19, 84 лв./. Пред въззивната инстанция жалбоподателят е направил разноски в общ размер от 1234, 21 лв., а въззиваемата страна не е претендирала разноски. При така доказаните за направени разноски с оглед уважената част при обжалването въззиваемата страна дължи на въззивника сумата от 617, 11 лв. разноски пред настоящата инстанция. Въззивника не е изразил съгласие по искането за компенсиране на вземането за разноски, поради което съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното, съдът