Решение № 882 от 29.11.2021 г. на Административен съд - Пазарджик по дело № 967/2021 г.

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/, във вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на адв. К.К. от ПАК, в качеството му на процесуален представител на „ЕСТИМА КМ „ ООД, ЕИК 131100124 със седалище и адрес на управление: гр. София, район Люлин, ЖК „Люлин бл.311, вх.е, ап.105, съдебен адрес ••• против Решение № 442/05.07.2021 г. постановено по АНХД № 20205220201475 / 2020 г. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е потвърдено наказателно постановление /НП/ № 46/10.04.2020 г. на Заместник председателя на ДАМТН, с което на „ ЕСТИМА КМ „“ ООД ЕИК 131100124, представлявана от управителя К.П.К. е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лв. за неизпълнение на задължение по чл. 27 ал. от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори. В касационната жалба се излагат подробни възражения, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при неправилно приложение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Иска се неговата отмяна и постановяване на решение, с което да се отмени НП. Не се представят нови доказателства. В съдебно заседание касаторът, чрез своят процесуален представител поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Ответникът по касационната жалба - редовно призован, не се представлява, но представя писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд – Пазарджик, касационен състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становището на прокурора, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК. Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна по следните съображения: С наказателно постановление /НП/ № 46/10.04.2020 г. на Заместник председателя на ДАМТН на „ ЕСТИМА КМ „“ ООД ЕИК 131100124, представлявана от управителя К.П.К. е наложена имуществена санкция в размер на 500, 00 лв. за неизпълнение на задължение по чл. 27 ал. от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори. За така установеното нарушение е бил съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/126/25.10.2019 г., който бил предявен на законния представител на ЮЛ на 28.01.2020 г., което е удостоверено с негов подпис. За да постанови оспореното съдебно решение районният съд е приел, че в хода на административнонаказателното производство не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да не може да бъде отстранено във фазата на съдебното обжалване.По съществото на спора е направил извод, че отразените в АУАН и НП обстоятелства са надлежно доказани и същите правилно са били подведени под нормата на чл.27 ал.4 от НБЕТНА и съответно правилно и законосъобразно е било определено и наложено административното наказание. Така постановеното съдебно решение е правилно. Касационният състав, съобразно чл. 220 от АПК, приема установената от районния съд фактическа обстановка, като кореспондираща изцяло на събраните по делото доказателства. Безспорно е, че дружеството жалбоподател е притежавало лицензия от ДАМТН за извършване на технически надзор на съоръжения с повишена опасност. Безспорно е също така, че жалбоподателят е имал сключен договор за обслужване на асансьор в етажна собственост на блок, находящ се в гр. Пазарджик, на ул. „Георги Бенковски „ № 96. На 03.10.2019 г. около 11, 00 ч. при извършен внезапен технически преглед на асансьора се установило, че кабината се движи при неправилно функциониращ бутон, като при задействане /натискане в работното му положение /кабината на асансьора продължава да се движи, а кабелите в задния край на клемите на същия бутон са били свързани на късо и по този начин е замостен / шунтиран /.Главата на бутона била покрита с наслоен мъхообразен прах, образувал се в продължителен период от време.Установило се, че на съоръжението е извършен технически надзор от Л.С. – инспектор в орган за технически надзор „ЕСТИМА КМ „ООД, който не е отбелязал, в съставения от него ревизионен акт № 19 / 30.09.2019 г., че асансьора не е годен за безопасна експлоатация, тъй като стоп бутона над кабината не функционира правилно. Настоящата инстанция намира, че съдебното решение не страда от посочените в касационната жалба пороци и е съобразено с материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът пълно и всестранно е изследвал фактическата обстановка, като изложените от решаващия съд мотиви относно доказаност на извършеното нарушение са обстойни и се споделят изцяло и от настоящия касационен състав. Събрани са гласни и писмени доказателства, относими към всички факти, предмет на доказване по делото. Изводите са формирани при спазване принципите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, във вр. с чл. 84 от ЗАНН, след обективно, всестранно и пълно обсъждане на приобщения доказателствен материал в неговата съвкупност. При разглеждането на делото не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и законът е приложен правилно. Както в АУАН, така и в НП, обективните признаци от състава на нарушението, са описани по начин, който позволява на нарушителя да разбере обвинението и да организира защитата си. Правилно са посочени нарушената и санкционна разпоредба. Неоснователни са наведените в първоначалната жалба, както и поддържани в касационната жалба доводи за нарушаване разпоредбата на чл.40 и следващите от ЗАНН при съставянето на АУАН, като по тези доводи районният съд е изложил правилни и обосновани изводи. Актът е бил съставен при спазване на разпоредбата на чл.40, ал.2 от ЗАНН, съгласно която когато нарушителят след покана не се яви за съставяне на акт, същият се съставя в негово отсъствие. Дори и да се приеме, че е налице нарушение, с оглед изпратеното от жалбоподателя писмо в отговор на поканата относно невъзможността му да се яви своевременно, то следва да се има предвид, че впоследствие АУАН е изпратен на дружеството и е била дадена възможност за възражение в законния три дневен срок. Видно от материалите по делото жалбоподателят се е възползвал от тази възможност да възрази срещу акта, поради което по никакъв начин не е било накърнено правото му на защита. С оглед изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното Административен съд – Пазарджик: