Решение № 1351 от 29.4.2025 г. на Административен съд - Русе по дело № 821/2024 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 25, ал. 5 от Закона за хората с увреждания (ЗХУ) и чл. 65, ал. 5 от Правилника за прилагане на ЗХУ (ППЗХУ ).

Постъпила е жалба от К. Г. Т. срещу заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ-Е/307/ФП/11.09.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Е.. С оспорената заповед на жалбоподателя е прекратена отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, считано от 01.09.2024 г. В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт, като постановен в противоречие на материалноправните разпоредби и по конкретно чл. 26, ал.1 и ал. 7 от ЗХУ. Сочи, че по аргумент от чл. 112, ал. 9, изр. първо от Закона за здравето (ЗЗ), обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им. Иска от съда да отмени оспорената заповед, след което да върне преписката на административния орган за ново произнасяне съгласно дадени указания по приложение на закона.

Ответникът по жалбата – директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Е., в представено по делото писмено становище, излага доводи за неоснователност на жалбата. Иска се нейното отхвърляне.

Административен съд – Русе, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено следното:

По фактите:

С. З.-декларация по чл. 20, ал. 1 от ЗХУ от 25.06.2024 г. (л.12 от преписката), жалбоподателят е сезирал директор ДСП – Елена, като е поискал да му бъде изготвена индивидуална оценка на потребностите, предвид ЕР на ТЕЛК № 91992/14.06.2024 г. (не е представено по делото), с което му е определен 80 % ТНР със срок до 01.06.2026 г. Към заявлението е представен попълнен от него формуляр за самооценка на лице с увреждане (от л.2 до л.5 от преписката), в който отново е посочено същото ЕР на ТЕЛК от 14.06.2024 г. Въз основа на заявлението-декларация и приложенията към него, на 16.07.2024 г. е изготвена индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания с положителна оценка за отпускане на месечна финансова подкрепа на заявителя (л.11 от преписката). Със заповед № 3ХУ-ИО/Д-ВТ-Е/307/ФП/16.07.2024 г. (л.10 от преписката) на директора на ДСП – Елена на жалбоподателя е отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ в размер на 78, 90 лв., считано от 01.07.2024 г. до 30.06.2026 година.

М. К. Т. предприема обжалване на ЕР на ТЕЛК пред НЕЛК.

Видно от писмо изх. № I-7544/11.07.2024 г. от НЕЛК (л.9 от преписката) и приложеното към него уведомление рег. № 027372 от 10.07.2024 г. (л.9 гръб), ДСП – Елена към РДСП – Велико Търново е била уведомена, че в НЕЛК е образувано административно производство по чл.112 от ЗЗ против ЕР на ТЕЛК № 91992/14.06.2024 г., планирано за разглеждане на 16.08.2024 г. В резултат на оспорването, било издадено ЕР на НЕЛК № 91755 от 22.08.2024 г. (л.7 и л.8 от преписката), с което ЕР на ТЕЛК № 91992/14.06.2024 г. било отменено и върнато за ново освидетелстване.

Предвид настъпилите промени и на основание чл.66, ал.5, т.2 от ППЗХУ, била издадена заповед №ЗХУ-ИО/Д-ВТ-Е/307/ФП/11.09.2024 г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане“ – Елена, с която на жалбоподателя е прекратена отпусната месечна финансова подкрепа по чл. 70, т. 2 от ЗХУ, считано от 01.09.2024 г. В мотивите на акта е посочено горецитираното ЕР на НЕЛК, с което е отменено и върнато за ново освидетелстване ЕР на ТЕЛК № 91992/14.06.2024 г., послужило за основание за отпускане на жалбоподателя на месечна финансова подкрепа по чл.70, т.2 от ЗХУ от 01.09.2024 г. (виж заповед № 3ХУ-ИО/Д-ВТ-Е/307/ФП/16.07.2024 г. на директора на ДСП – Елена).

Последвало оспорване на акта директно пред АС – Велико Търново и било образувано адм. дело № 719/2024 г. Всички съдии от АС – Велико Търново са се отвели от разглеждането на спора. Делото било прекратено и изпратено на ВАС за определяне на компетентен съд за разглеждането му.

С Определение № 10842 от 14.10.2024 г. ВАС изпратил делото за разглеждане от АС – Русе, където било образувано настоящото адм. дело № 821/2024 г. Правни изводи:

Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от процесуално легитимирана страна - адресат на акта, който е неблагоприятно засегнат от него, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Оспорването е направено в законоустановения 14-дневен срок. Видно от оспорения акт, същият е връчен на жалбоподателя на 11.09.2024 г., а жалбата е подадена по e-mail с вх. № 3818 от 17.09.2024 г. по описа на АС – Велико Търново.

Съгласно чл. 25, ал. 5 от ЗХУ, заповедите за отпускане на месечна финансова подкрепа могат да се обжалват по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 148 от АПК е установила правило за изборност на реда за оспорване, като е регламентирано, че административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или в специален закон е предвидено друго. В случая, чл. 25, ал. 5 от ЗХУ е разпоредба от специален закон, която не предвижда задължително обжалване по административен ред на административния акт пред горестоящия административен орган. В този смисъл предприетото съдебно оспорване е допустимо, въпреки че не е изчерпана възможността за оспорване на заповедта по административен ред.

Оспорената заповед е издадена от директор ДСП – Елена. Съгласно чл. 25, ал. 1 от ЗХУ, заповедите за отпускане на месечна финансова подкрепа се издават от директора на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице. В чл. 81 от ЗХУ е посочено, че редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона. Според чл. 66, ал. 1 от ППЗХУ, месечната финансова подкрепа се отпуска, изплаща, изменя, спира, прекратява и възобновява със заповед на директора на дирекция "Социално подпомагане" или на оправомощено от него длъжностно лице. С оглед горното, съдът приема, че процесната заповед е издадена от компетентен орган.

Спазена е изискуемата писмена форма, като заповедта е мотивирана и съдържа всички посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити.

Не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при проведеното административно производство.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Установените по делото факти са безспорни между страните.

Спорен е въпросът дали административният орган е приложил правилно материалния закон, а именно дали посоченото в мотивите на акта ЕР на НЕЛК, представлява материална предпоставка за прекратяване на месечната финансова подкрепа на жалбоподателя по смисъла на закона и съществува ли правна възможност за отпускане на такава финансова подкрепа въз основа и при условията на предходно издадено, отменено и върнато ЕР на ТЕЛК.

Разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от ЗХУ предвижда, че хората с увреждания имат право на финансова подкрепа в зависимост от потребностите им, определени в индивидуалната оценка по чл. 20.

Съгласно чл. 70 от ЗХУ право на месечна финансовата подкрепа, съобразно степента на увреждането, имат хората с трайни увреждания над [възраст] възраст, както следва:

1. от 50 до 70, 99 на сто степен на увреждане – в размер 7 на сто от линията на бедност;

2. от 71 до 90 на сто степен на увреждане – в размер 15 на сто от линията на бедност;

3. над 90 на сто степен на увреждане – в размер 25 на сто от линията на бедност;

4. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават пенсия за инвалидност поради общо заболяване или поради трудова злополука или професионална болест – в размер 30 на сто от линията на бедност;

5. над 90 на сто степен на увреждане с определена чужда помощ, които получават социална пенсия за инвалидност или пенсия за военна инвалидност, или пенсия за гражданска инвалидност, или наследствена пенсия – в размер 57 на сто от линията на бедност.

Съгласно чл. 81 от ЗХУ, редът за отпускане, изплащане, изменяне, спиране, прекратяване и възобновяване на финансовата подкрепа се определя с правилника за прилагането на закона. Производството по отпускане на финансова подкрепа е уредено в Глава четвърта, Раздел ІV от ППЗХУ.

Основанията за прекратяване на месечната финансова подкрепа са посочени в ал. 5 на чл. 66 от ППЗХУ, а именно: 1. извършване на нова индивидуална оценка на потребностите съгласно чл. 26, ал. 5 от Закона за хората с увреждания и 2. промяна в обстоятелствата, при които е отпусната.

В настоящия случай административният орган е посочил като основание за прекратяване на подкрепата именно втората хипотеза – промяна на обстоятелствата.

След анализ на горицитираните разпоредби, както и предвид събраните по делото доказателства, съдът намира, че оспорената заповед е издадена в съответствие с материалноправните разпоредби.

Жалбоподателят е депозирал заявление-декларация по чл.20, ал.1 от ЗХУ, ведно с формуляр за самооценка, в които е посочил ЕР на ТЕЛК № 91992/14.06.2024 г. Безспорно е, че именно това ЕР е послужило като основание за издаване на заповед № 3ХУ-ИО/Д-ВТ-Е/307/ФП/16.07.2024 г. на директора на ДСП – Елена, с която на К. Т. е отпусната месечна финансова подкрепа, считано от 01.07.2024 г. Безспорно е също и обстоятелството, че с ЕР на НЕЛК № 91755 от 22.08.2024 г. (л.7 и л.8 от преписката), ЕР на ТЕЛК е отменено и върнато за ново освидетелстване. Предвид тези безспорни по делото факти, следва да се приеме, че основанието за получаване на отпуснатата финансова подкрепа се явява отпаднало. Това правилно е определено от органа като промяна в обстоятелствата, при които тя е отпусната, респективно - основание за нейното прекратяване по чл. 66, ал. 5, т. 2 от ППЗХУ.

Следва да се отбележи, че нито ЗХУ, нито ППЗХУ, предвиждат възможност за административния орган служебно да замества заявеното от лицето основание за отпускане на финансова подкрепа, в случай, че то отпадне. Целта на закона не е простото изплащане на някаква финансова подкрепа, а на такава, съответстваща на степента на увреждане и индивидуалното състояние и потребности на лицето, които се извличат от съответното актуално решение на ТЕЛК. Именно това обяснява обвързаността на финансовата подкрепа със степента на увреждане на лицето, регламентирана в чл. 70 от ЗХУ. В този смисъл, оспорената заповед е съобразена и с целта на закона, а именно – отпуснатата финансова подкрепа да бъде съобразена с актуалното състояние на лицето, установено от органите на медицинската експертиза.

Още повече, разпоредбата на чл. 67, ал.1 от ППЗХУ, предвижда, че в случаите на преосвидетелстване на хора с трайни увреждания месечната финансова подкрепа се отпуска от началото на месеца, през който е прекратена, въз основа на новата индивидуална оценка на потребностите и издадената заповед за нейното отпускане, в случай че заявлението декларация за извършване на индивидуална оценка на потребностите е подадено в 2-месечен срок от издаването на новото експертно решение. Следователно, при преосвидетелстване на лицето и при спазване на посочения срок за депозиране на заявление, на същото ще бъде отпусната месечна финансова подкрепа от началото на месеца, през който е била прекратена. Така преосвидетелстваното лице бива компенсирано за периода, през който е останало без финансова подкрепа. Това законово разрешение е доказателство за законосъобразното прекратяване на месечната финансова подкрепа при отмяна на ЕР на ТЕЛК, въз основа на което е отпусната. Служебното отпускане на финансова подкрепа от органа въз основа на отмененото ЕР на ТЕЛК, съобразно аргументите на жалбоподателя, би обезсмислило разпоредбата на чл. 67 от ППЗХУ и би противоречало с целта на закона.

В тази връзка следва да се отбележи, че настоящият съдебен състав не споделя наведените в жалбата възражения по отношение приложението на разпоредбите на ал.2 (посочена в жалбата като ал.1, която обаче е отменена) и ал.7 от чл. 26 от ЗХУ. Действително, в ал. 2, законодателят е предвидил, че индивидуалната оценка на потребностите се издава за срока, посочен в експертното решение за определяне процента на трайно намалената работоспособност или вида и степента на увреждане. В настоящия случай обаче, индивидуалната оценка на потребностите е издадена с оглед ЕР на ТЕЛК № 91992/14.06.2024 г., което от своя страна е отменено от НЕЛК и тези обстоятелства не са спорни по делото. Освен това, по делото не бе установено, че е налице забавяне в медицинската експертиза по смисъла на ЗЗ, което условие е предвидено в цитираната от жалбоподателя ал. 7 на чл. 26 от ЗХУ. Налице е само промяна в обстоятелствата, което обуславя приложението именно на чл. 66, ал.5, т.2 от ППЗХУ, а не на разпоредбата на чл. 26 от ЗХУ.

За пълнота, съдът намира, че следва да посочи, че приложение не може да намери и цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл.112, ал.9, изр.първо от ЗЗ. Посочената норма касае случаите, когато експертното решение се обжалва, какъвто не е настоящия случай. ЕР на ТЕЛК е отменено с ЕР на НЕЛК, за което няма данни да е обжалвано, следователно обжалването на ЕР е приключило.

Предвид изложеното съдът приема, че оспорената заповед е правилна и законосъобразна, а оспорването следва да се отхвърли.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2, Административен съд Русе V състав,