Решение № 91 от 17.10.2016 г. на Окръжен съд - Хасково по дело № 619/2015 г.

Производството е по реда на чл. 318 и сл. от НПК. С Присъда № 3 4 от 1 7.0 8.20 15 г., постановена по н.о.х.д. № 745/15 г., РС – Свиленград е признал подсъдимия З.Х. за виновен в това, че на 20.07.2015г., през ГКПП „Капитан Андреево”- шосе, община Свиленград, област Хасково, превел през границата на страната от Република Турция в Република България чуждия гражданин Д. Х. Р. – гражданин на Ирак, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвал МПС – лек автомобил, марка „Ауди” с английска рег.№ ••••••, поради което и на основание чл. 280, ал. 2, т. 3 и 4, вр. ал. 1 вр. чл. 54, ал. 1 НК наложил наказания: „лишаване от свобода” за срок от 1/една/ година и 6/шест/ месеца, чието изпълнение на основание чл. 66, ал. 1 отложил за изпитателен срок от 3/три/ години и „глоба” в размер на 1 200 лева. На основание чл. 280, ал. 3 НК отнел в полза на Държавата ½ идеална част от лек автомобил, марка „Ауди” с английска рег.№ ••••••, в режим на съпружеска имуществена общност между подсъдимия и съпругата му Е.Ю., ведно с ключа и свидетелството за регистрация, а по отношение на веществените доказателства (мобилни телефон и сим карти) е постановил да се върнат на собствениците. Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подс. Х., който я обжалва в законовия срок с оплаквания за незаконосъобразност и постановяването й при съществени нарушения на процесуалните правила. Отделно от това в разрез с правилата на НПК съдът ценил доказателствата по делото, а изводите му относно осъществен състав на престъпление били основани на негодни доказателствени средства. Взелият участие в съдебно заседание защитник на подсъдимия поддържа жалбата, като пледира присъдата да бъде отменена и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на РС или подс. Х. да бъде признат за невинен и оправдан по предявеното му обвинение. Подсъдимият З.Х. не взема становище. Прокурор от Окръжна прокуратура - Хасково счита жалбата неоснователна, като пледира присъдата като законосъобразна да бъде потвърдена. В законоустановения срок не са постъпили искания за доказателства и не са допуснати в разпоредително, а в съдебно заседание пред въззивната инстанция се приобщиха към доказателствата по делото представени от защитника писмени материали и служебно изискана справка. Хасковският окръжен съд, като провери правилността на обжалваната присъда по направените оплаквания, изтъкнатите доводи и на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, констатира следното: Присъдата, предмет на настоящата проверка, е постановена при спазване на всички съдопроизводствени правила, гарантиращи нейната правилност и законосъобразност. Районният съд е пристъпил към постановяване на присъдата при изяснена фактическа обстановка, установена от събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въз основа на които е изградил обосновани изводи, досежно съставомерността на извършеното от подсъдимия Х. престъпление по чл. 280, ал. 2 т.3 и 4 от НК за което му е било предявено обвинение. Неоснователно защитникът на подсъдимия твърди наличие на съществено нарушение на процесуалните правила и мотивира същото с опорочени разпит на св. Д. и „приобщаване на кореспонденция” в разрез с чл. 165 от НПК. Първо следва да се посочи, че процесуалните нарушения при събирането на доказателствата не са основание за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В случай, че при събирането им е било допуснато нарушение, което е неотстранимо, тези доказателства се изключват от доказателствата съвкупност и съдебният състав изгражда изводите си за установените факти без тях, а на база останалите събрани доказателства. Защитата претендира, че е нарушена разпоредбата на чл. 165 от НПК при „изземване на кореспонденция”, визирайки откритите в телефонния апарат на Х., снимки/копия на документи за самоличност на преведеното лице. Действително задържането и изземването на кореспонденция се извършва по реда на чл. 165 от НПК. В случая, наистина не е потърсено предварително разрешение от съда, но от процесуалния развой на делото е видно, че разследващият орган не се е насочил към задържане и изземване на кореспонденция, за да се приеме, че са били налице предпоставките на горепосочената разпоредба, а е получил достъп до кореспонденция /"снимките на личните документи в телефона"/ в резултат от изследване на информацията, съдържаща се в "телефоните", които вече са били надлежно приобщени, след предаването им от полицейския служител Д. на разследващия полицай (вж. Решение № 17 от 29.01.2015 г. на ВКС по н. д. № 1622/2014 г., I н. о., НК). Напълно голословно е твърдението, че съдът се е позовал на показания, дадени от св. Д. на ДП, видно от мотивите към обжалваната присъда. Ценени са единствено показанията на този свидетел дадени пред съдебния състав, на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, докато, тези давани пред орган на досъдебното производство, не са били приобщавани нито по предвидения в чл. 281 от НПК ред, нито и още по-малко по твърдения от защитата ред на чл. 283 от НПК. Единствено в контекста на посоченото в допълнителните съображения към въззивната жалба решение на ВКС е налице нарушение при приобщаването на обясненията на св. Б.М., дадени като обвиняем по същото това ДП, което РС е сторил на основание чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК. Наистина прецизността изисква посочване на ал. 2 и вр. с ал. 1, т. 1 на чл. 281 от НПК, но това е само възможност. Известна е разликата в процесуалното качество на едно лице даващо обяснения като обвиняем и това лице, разпитано като свидетел по едно и също ДП. Дори изключвайки посочените обяснения на св. Б.М. от доказателствата по делото от разпитите на свидетелите С., Н., М. и Д. се установява, че на 20.07.2015г., подсъдимият, Б.М. и Д. Р., пристигнали на ГКПП „Капитан Андреево” около 19.10 часа през Р Турция с лек автомобил „Ауди” с английска рег.№ ••••••, управляван от Х.. Тримата по-рано се срещнали в Ирак и се разбрали да пътуват заедно за Европа. М. седял на задната седалка, а лявата страна, отпред била заета от свидетеля Р.. Именно последният контактувал с митническите служители, включително и свидетеля С.. Той извършил документалната проверка на паспортите, подадени от Р. - два броя английски паспорти, един иракски паспорт и гръцко разрешително за пребиваване на негово име. С. се усъмнил, че иракски гражданин пристига на българската граница с гръцко разрешително за пребиваване и след проверка в базата данни установил, че представеният гръцки документ с № GR 2003382 е обявен за откраднат. За случая бил уведомен Н., който осъществявал вторичен контрол, след което свидетелят Р. бил съпроводен за допълнителна проверка от подсъдимия. З.Х. заявил на полицейския служител, че Р. действително е иракски гражданин, но живеел в Гърция, съобразно представените документи. Разговор с подсъдимия и свидетеля Д. Р. бил проведен и от Г. Д., който полицейски служител прегледал мобилните телефони, предадени от Х., Р. и М. при което установил, че в мобилния телефон с марка „ Iphone ” А 1533, има изпратена снимка по „Вайбър” от мобилен телефон с номер, записан като абонат - „З. 2”. Снимките представлявали два документа за самоличност, от които единият бил на гръцката временна карта със снимка на Р. и с неговите имена, а вторият документ за самоличност представлявал румънска лична карта отново с негова снимка, но с имената на М.А.С.. При тези факти подс. Х. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав по чл. 280, ал. 2, т. 3 и 4, вр. ал.1 от НК, тъй като н а че на 20.07.2015г., през ГКПП „Капитан Андреево”- шосе, община Свиленград, област Хасково, превел през границата на страната от Република Турция в Република България чуждия гражданин Д. Х. Р. – гражданин на Ирак, без разрешение на надлежните органи на властта, като за превеждането е използвал МПС (лек автомобил „Ауди” с английска рег.№ •••••• ). От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал те да настъпят. Действията му показват, че в съзнанието му са били оформени представи за това, че превежда през границата на страната ни чужд гражданин, без съответното разрешение на надлежните органи, използвайки МПС за целта, след предварително взето решение за това. При определяне на наказанието районният съд е отчел и правилно посочил имащите значение за отговорността обстоятелства, поради което законосъобразно е определил наказанията по реда на чл. 54 от НК, като е наложил: „лишаване от свобода” и „глоба”, при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и към законово определения специален минимум, съответно 1 г. и 6 м. и 1200 лв. В случая така определените наказания се явяват адекватна санкция за престъпното деяние извършено от подсъдимия. Наказанието „лишаване от свобода” е определено в размер близък до минимума, предвиден в специалната част на НК и съдът е приложил чл. 66, ал. 1 НК. Ето защо настоящият състав счита, че така определените две санкции, наложени на подсъдимия ще осъществят целите предвидени в чл. 36 от НК. Законосъобразно е приложен чл. 280, ал. 3 от НК, като е било постановено отнемането в полза на Държавата на ½ от правото на собственост върху МПС. Предвид изложеното съдът счита, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена, поради което и на основание чл. 338 вр. чл. 334, т. 6 от НПК