Решение № 40 от 18.1.2024 г. на Апелативен съд - София по дело № 644/2023 г.

Производството е по реда на глава двадесет и първа от ГПК вр. чл. 25, ал. 4, изр. 2 ЗТРРЮЛНЦ. Образувано е по частна жалба вх. № 71357/31.07.2023 г., подадена от „Бара Груп“ ЕООД, гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 159, „БенчМарк Бизнес Център“, с ЕИК: 120545968 чрез адвокат Р. Л. срещу решение № 918/14.07.2023 г., постановено по търг. дело № 1174/2023 г. по описа на Софийски градски съд в частта му, с която е оставена без уважение жалбата на дружеството срещу отказ № 20230607193151/09.06.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър декларираните от жалбоподателя по реда на ЗМИП данни относно действителните собственици и лицата, чрез които се осъществява пряк контрол, посочени в представената със заявление Б7 вх. № 20230607193151 декларация. Жалбоподателят счита за незаконосъобразен и необоснован отказа на длъжностното лице по регистрация за вписването на „Еврохолд България“ АД като пряк и краен действителен собственик на „Бара Груп“ ЕООД, поради което моли апелативния съд да отмени така обжалваното решение и постанови ново, с което да отмени отказа и даде задължителни указания на Агенцията по вписванията да впише „Еврохолд България“ АД като действителен собственик на „Бара Груп“ ЕООД, както и да бъдат вписани лицата, чрез които се осъществява пряк контрол върху последното дружество. Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите по жалбата и доказателствата по делото по реда на чл. 278 ГПК вр. чл. 25, ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ, намира частната жалба за процесуално допустима – депозирана е в срока по чл. 25, ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разглеждайки я по същество, съдът намира жалбата за основателна поради следните съображения от фактическа и правна страна: Производството пред Софийски градски съд е образувано по жалба на „Бара Груп“ ЕООД срещу отказ № 20230607193151/09.06.2023 г. на длъжностно лице при Агенция по вписванията да впише в търговския регистър декларираните от жалбоподателя по реда на ЗМИП данни относно действителния собственик на дружеството и лицата, чрез които се упражнява пряк и непряк контрол върху него. За да постанови отказа си, длъжностното лице по регистрацията е приело, че в представената декларация в поле „Действителни собственици“ било посочено юридическо, а не физическо лице. Съгласно § 2, ал. 5 ДР ЗМИП, когато не можело да се установи като действителен собственик конкретно лице, то за действителен собственик следвало да бъде посочено физическото лице, изпълняващо длъжността на висш ръководен служител. Освен това юридическото лице, обявено за действителен собственик, било посочено и като осъществяващо непряк контрол, което било недопустимо. В жалбата си до съда, „Бара Груп“ ЕООД твърди, че негов едноличен собственик било чуждестранното дружество Ийстърн Юръпийн Електрик Къмпани Б.В., притежавано еднолично от чуждестранното дружество Ийстърн Юръпийн Електрик Къмпани III Б.В., притежавано еднолично от чуждестранното дружество ИЙСТЪРН ЮРЪПИЙН ЕЛЕКТРИК КЪМПАНИ II Б.В., чиито едноличен собственик пък било публичното дружество „Еврохолд България“ АД. В този случай съгласно § 2, ал. 1, т. 1 ДР ЗМИП декларирането на собствеността на крайния собственик публично дружество следвало да се извърши по реда на ЗППЦК и заявителят нямал задължение да декларира действителен собственик – физическо лице. Като действителен собственик следвало да се впише единствено публичното дружество „Еврохолд България“ АД. От Агенция по вписванията е постъпил отговор, в който се излагат съображения за законосъобразност на отказа, идентични с изложените в обжалвания акт. Настоящият съдебен състав намира за установено по делото, че едноличен собственик на капитала на жалбоподателя „Бара Груп“ ЕООД е чуждестранното дружество Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани Б.В. На 07.06.2023 г. по партидата на „Бара Груп“ ЕООД е подадено заявление Б7 вх. № 20230607193151, в което са заявени за вписване следните обстоятелства: - действителен собственик - „Еврохолд България“ АД; - юридическо лице, чрез което пряко се упражнява контрол - Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани Б.В., с представители М. А. Х. и Й. И.; - юридически лица, чрез които непряко се упражнява контрол - Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани III Б.В. с представители М. А. Х. и Й. П., „Йистърн Юръпиън Електрик Къмпани II Б.В. с представители М. А. Х. и Й. И., и „Еврохолд България“ АД. От вписването по партидата на „Еврохолд България“ АД се установява, че това дружество е публично, а от представените към заявлението удостоверения от търговския регистър на Нидерландската търговско-промишлена камара е видно, че Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани Б.В. се притежава еднолично от Ийстърн Юръпиън Електрик Къмпани III Б.В., което дружество от своя страна се притежава еднолично от „Йистърн Юръпиън Електрик Къмпани II Б.В., а едноличен собственик на „Йистърн Юръпиън Електрик Къмпани II Б.В. е „Еврохолд България“ АД. С оглед на така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав приема следните правни изводи: С приетия през 2018 г. ЗМИП се определят мерките за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, както и организацията и контролът по тяхното изпълнение (чл. 1). С него се транспонира Директива (ЕС) 2015/849 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, според чиито съображения 12, 13 и 14 се въвежда изискване на територията на ЕС да се идентифицира всяко физическо лице, упражняващо право на собственост или контрол върху правно образувание чрез обхващане на възможно най-широк кръг от правни образувания, учредени или създадени на територията на съответната държава-членка, в т. ч. такива, които притежават други правни образувания, с цел да се установи по веригата конкретно физическо лице или лица, което/които в крайна сметка упражняват контрол, чрез собственост или чрез други средства върху правното образувание - клиент. С директивата държавите членки се задължават да създадат гаранции, че правните образувания, учредени на тяхна територия в съответствие с националното право, получават, съхраняват и предоставят подходяща, точна и актуална информация за своите действителни собственици, в допълнение към основната информация (като име, адрес на дружеството, учредяване и собственост), която информация следва да се съхранява в централен регистър, намиращ се извън дружеството; последният би могъл да бъде както търговският регистър, така и друг централен регистър, а информацията в него относно естеството и мащаба на притежаваните от действителния собственик права и техния приблизителен дял да е на разположение на компетентните органи и на задължените за разкриване на информацията субекти, когато последните предприемат мерки за комплексна проверка на клиента. В съответствие с тези изисквания и цели, заложени в директивата, националният законодател е въвел с разпоредбите на чл. 61, ал. 1 и чл. 63 ЗМИП задължение за юридическите лица и физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 ЗМИП да разполагат и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно притежаваните от тях права, като заявяват тази информация за вписване по партидите им в търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. С чл. 63, ал. 4 ЗМИП законодателят е определил подлежащите на вписване обстоятелства, а именно: 1. идентификационните данни за физическите лица - действителни собственици на юридическите лица (респ. на другите правните образувания), като име, гражданство, ЕГН или дата на раждане и държава на пребиваване, ако е различна от Република България; 2. други юридически лица или правни образувания, които пряко или непряко упражняват контрол върху съответните юридически лица и правни образувания; 3. идентификационни данни на физическото лице за контакт, когато по партидата на юридическото лице или правно образувание не са вписани данни за постоянно пребиваващ на територията на страната техен законен представител - физическо лице и 4. всяка промяна в предходно посочените обстоятелства. Вписването се извършва въз основа на заявление Б7 (съгласно Наредба №1/2007 г.), като всяко от обстоятелствата се вписва в определено поле; полетата се обединяват в групи, а групите в раздели - чл. 66, ал. 3 от наредбата. Съгласно т. 8а на същия член и алинея, раздел „Действителни собственици“ обединява полета, съдържащи обстоятелствата по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП, в няколко групи, между които: група „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол“, съдържаща полета 537, 5371, 538 и 5381, в които се посочват идентификационните данни за юридическото лице или правно образувание и данни за неговите представители и начин на представляване; група „Действителни собственици-физически лица“, съдържаща поле 550, в което се вписват съответно идентификационните данни на съответното физическо лице, посочени в чл. 63, ал. 4, т. 1 ЗМИП, група „лице за контакт“ и др. Към заявлението се прилага декларация по образец, съгласно приложение № 3 към ППЗМИП, съдържаща данни за същите обстоятелства. Проверката, която длъжностното лице извършва е формална и се заключава в установяване дали подадените декларация и заявление са по образец, дали съдържат съответните данни по чл. 63, ал. 4 ЗМИП и дали заявените и декларирани обстоятелства подлежат на вписване. Легално определение на понятието „действителен собственик“, употребено в чл. 63, ал. 4, т. 1 ЗМИП, е дадено в § 2 от ДР на ЗМИП, като същото е аналогично на това, посочено в чл. 3, ал. 6, б.“а“, т.“i“ от Директива (ЕС) 2015/849. Според текста им, действителният собственик на юридическото лице или друго правно образувание, подлежащ на вписване в търговския регистър със съответните идентификационни данни, е физическо лице или лица, които в крайна сметка притежават или контролират юридическото лице или друго правно образувание. По отношение на корпоративните юридически лица от лицата, които подлежат на деклариране и вписване като действителен собственик-физическо лице, са изключени тези, осъществяващи контрола чрез дружества, чиито акции се търгуват на регулиран пазар, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Въвеждането на това изключение за тези публични дружества, дефинирани като правни субекти в чл. 110, ал. 1 ЗППЦК, е продиктувано както от динамичния характер на регулирания пазар на финансови инструменти при наличието на значителна и постоянно променяща се като състав и обем на притежавани права акционерна маса, така и от съществуващата отделна, по-строга и специална регламентация на изискванията и реда за разкриване на информация за акционерите, придобили или прехвърлили акции от капитала на публичното дружество, която осигурява в достатъчна степен прозрачност при извършване на сделките с финансови средства и промяната в собствеността върху капитала на тези дружества (чл. 145 - чл. 148е ЗППЦК и чл. 38 - чл. 43 ЗПФИ). Наличието на изрично въведено от европейския и националния законодател изключение, касаещо публичните дружества, освобождава заявителя, пряко или непряко контролиран от такова дружество, от задължението да посочи за вписване по партидата му в търговския регистър конкретно физическо лице – акционер в публичното дружество, като негов действителен собственик (в поле 550). Необходимо и достатъчно е същият да декларира и заяви, съгласно изискването на чл. 63, ал. 4 ЗМИП, обстоятелствата по група „Юридически лица или други правни образувания, чрез които пряко или непряко се осъществява контрол“, където да се посочат идентификационните данни на публичното дружество, за да се постигне в достатъчна степен прозрачност по отношение собствеността на капитала на заявителя. Такова тълкуване съответства в пълна степен както на европейското и националното законодателство, така и като цяло на целите на европейската политика, насочена към предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризма, намерили израз в Директива (ЕС) 2015/849, тъй като регистрацията, достъпът и редът за разкриване на информация относно собствеността на съответното публично дружество са гарантирани със специален закон. По изложените съображения и предвид, че със заявлението са представени редовни от външна страна документи, установяващи подлежащите на вписване обстоятелства, обжалваното решение и потвърденият с него частичен отказ на длъжностното лице по регистрация се явяват неправилни и незаконосъобразни, поради което следва да бъдат отменени като се дадат указания на длъжностното лице по регистрация да извърши исканото вписване на посочените обстоятелства. Водим от горното, настоящият съдебен състав на Апелативен съд – София