Решение № 678 от 16.2.2024 г. на Административен съд - Плевен по дело № 850/2023 г.

Производството е по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК. С Решение № 6 от 19.01.2023 г., постановено по анд № 20224440200097/2022 г., Районен съд – Червен бряг е отменил Наказателно постановление № 52/09.03.2022 г. на Председателя на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор /ДАМТН/ - П.С.Г., с което на ЕТ „Ефект-53 – Л.Р.“, с ЕИК 114070189, със седалище и адрес на управление •••, представлявано от •••, на основание чл.53 и чл.83 от ЗАНН, чл.58 ал.2 от Закона за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ и чл.55 ал.1 от ЗТИП, е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за извършено нарушение на чл.36, ал.1 от ЗТИП, за това, че при извършена проверка на 13.08.2021 г. около 11, 30 часа от контролните органи на ДАМТН в присъствието на Р.Р., като представляващ ЕТ „Ефект-53 – Л.Р.“ на адрес: •••, е установено, че на посочения адрес е монтиран и се експлоатира пътнически електрически асансьор, който представлява съоръжение с повишена опасност по смисъла на чл.32 от ЗТИП, като същият се поддържа от ЕТ „Ефект 53-Л.Р.“ без да има сключен договор с ползвателя съгласно изискванията на чл.7 ал.1 от НБЕТНА и в момента на проверката е установено, че едноличният търговец не притежава удостоверение по чл.36 ал.1 от ЗТИП, т.к. същото е заличено. Срещу постановеното решение е била подадена касационна жалба от заместник главен директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ към ДАМТН – В.Е.В., по която е образувано канд №173/2023 год. С Решение № 265 от 22.05.2023 г., постановено по канд № 173/2023 г., Административен съд – Плевен е обезсилил решението на РС-Червен бряг и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Червен бряг, като е дал задължителни указания във връзка с конституирането и призоваването на надлежната страна в производството. При новото разглеждане на делото РС-Червен бряг е постановил Решение № 103 от 6.08.2023 г., постановено по анд 20234440200193/2023 г., с което е отменено обжалваното наказателно постановление. Срещу постановеното решение е подадена касационна жалба от заместник главен директор на Главна дирекция „Инспекция за държавен технически надзор“ към ДАМТН – В.Е.В., който счита същото за неправилно, незаконосъобразно и постановено в противоречие с материалния закон. Сочи, че според мотивите на съда при съставянето на АУАН № АУАН-308/23.09.2021г. е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в съставянето му в присъствие на двама свидетели, различни от тези, присъствали с актосъставителя по време на извършената от него проверка на асансьор в гр. •••. Не оспорва, че при извършената проверка на място, когато е установено нарушението, с актосъставителя са били лицата Н.Л., инспектор в регионален отдел на ГД ИДТН, ДАМТН и Р.Р., служител на ЕТ „Ефект 53- Л. Р." (нарушителят). Сочи, че съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, но на основание ал. 3 на същия член, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. Твърди, че в случая не е било възможно актът да се състави в присъствието на Н. и Р., т.к. АУАН е съставен в гр. Враца, а инспектор Н. има месторабота в гр. Плевен, видно от приложената по делото заповед за преназначаване, където РО ИДТН СЗБ има свой офис и е бил ангажиран със служебните си задължения на територията на областта, а местоработата на Р. Р. е гр. Червен бряг, доколкото там е седалището на неговия работодател. Сочи още, че Р. Р. не би могъл да бъде от категорията на свидетелите, присъствали при установяване на нарушението, доколкото той е присъствал при проверката на асансьора, но не и при последващите действия, установили наличието на обезсилено удостоверение на ЕТ „Ефект 53- Л. Р." като лице, поддържащо асансьори, които действия включват справки в информационните масиви на ДАМТН. Счита, че той би се явил и заинтересовано от изхода на спора лице като работник на. Твърди, че предвид невъзможността да бъде съставен АУАН с участието на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, законосъобразно актът е съставен в присъствието на двама други свидетели. Според касатора няма изискване в ЗАНН актосъставителят да излага мотиви защо не може да състави акта в присъствието на свидетел по установяване на нарушението, а дори да се допусне, че това е процесуално нарушение, то не е от категорията на съществените, доколкото с него не се накърнява правото на защита на нарушителя. Сочи, че видно от самия АУАН, той е съставен в негово присъствие, от негова страна е подадено възражение, с което в пълна степен е реализирал правото си на защита, а и той не възразява нито срещу начина на извършване на проверката на асансьора, нито срещу констатациите, нито срещу реда за съставяне на АУАН. На следващо място счита, че неправилно според съда незаконосъобразно проверката на място е извършена в присъствието на Р.Р. като представител на ЕТ „Ефект 53- Л. Р.". Твърди, че видно от самия АУАН проверката на асансьора е внезапен технически преглед, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 7 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на асансьори (НБЕТНА), а съгласно чл. 25, ал. 1 от НБЕТНА, техническите прегледи по чл. 24, ал. 1, т. 1 - 6 и 8 се извършват в присъствието на ползвателя им и на лицето, което поддържа асансьора или което го е монтирало или е извършило неговия ремонт или преустройство. Техническият преглед по т. 7 (внезапният) не е сред изброените, затова сочи, че дори не е необходимо присъствие на поддържащото асансьора лице или негов представител. Затова сочи, че присъствието на Р. Р., ноторно известен на контролните органи като служител (асансьорен техник) на ЕТ „Ефект 53- Л. Р.", нито опорочава проверката на асансьора, нито развилото се впоследствие административнонаказателно производство. Изразява несъгласие с извода на съда, че нарушението в АУАН и НП не е описано ясно и не може да се изведе какво точно е извършило лицето, за да бъде санкционирано. Твърди, че и в АУАН, и в НП, ясно, категорично и недвусмислено е описано кой е провереният асансьор, че същият е бил в режим на експлоатация, че се поддържа от ЕТ „Ефект 53- Л. Р." без сключен договор, което лице е с отнето удостоверение за дейности по поддържане на асансьори, както и че е посочено, че съгласно чл.36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите, дейностите по поддържане на съоръжения с повишена опасност се извършват само от лица с налично удостоверение и че нарушението е именно на тази разпоредба. Намира, че видно от възражението на ЕТ „Ефект 53- Л. Р." срещу АУАН и жалбата срещу НП, лицето е напълно наясно за какво деяние е санкциониран, доколкото излага причини, поради което е продължил да осъществява дейности по поддръжка на асансьори и при отнето удостоверение за дейност. На последно място изразява несъгласие, че ЕТ „Ефект 53- Л. Р.” не е поддържал описания в АУАН и НП асансьор, а трето неустановено лице. Счита, че остава неясно откъде съдът е достигнал до този извод при положение, че сам едноличният търговец във възражението срещу АУАН изрично потвърждава този факт, а в жалбата срещу НП дори обяснява какви действия извършва и с какви мотиви, макар да няма удостоверение. В заключение моли съда да отмени решението и да потвърди наказателното постановление. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява и не взема становище по съществото на спора. Ответникът ЕТ „Ефект-53 Л.Р.“, в съдебно заседание не се представлява и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура Плевен дава заключение за основателност на касационната жалба. Сочи, че производството пред РС-Червен бряг, в качеството на страна на л.11, съответно призовка и протокол от 12.07.2023 г., е призована Държавна агенция за метрологичен и технически надзор, въпреки че в съдебното решение като ответник е посочен Председателят на Държавна агенция за метрологичен и технически надзор. Счита, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила като ненадлежна страна отново е била конституирана Държавна агенция за метрологичен и технически надзор-гр.София, а не АНО. Алтернативно моли за отмяна на оспореното решение.. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна и е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С оспореното решение съдът е приел за установено, че на •••, в качеството му на ЕТ “ЕФЕКТ-53 Л.Р.”, с ЕИК 114070180, е съставен акт за установяване на административно нарушение за това, че на 13.08.2021 г„ около 11: 30 ч. при съвместна внезапна проверка с инж. Н.Л. - ст. инспектор в Регионален отдел "Инспекция за държавен и технически надзор" Северозападна България по чл.24, ал.1, т.7 от НБЕТНА в ••• се експлоатира асансьор пътнически електрически със заводски № 37668/1980 и peг. № 878АС37, монтиран на същия адрес, поддържан /без да има приложени доказателства за това/ от ЕТ “ЕФЕКТ-53 Л.Р.” без да има сключен договор с ползвателя. съгласно изискванията на чл.7, ал.1 от НБЕТНА. Проверката, за която е съставен Констативен протокол е извършена в присъствието на лицето Р.Р. - записан като представител на фирмата, без да има каквито и да е доказателства за това. В Констативния протокол, собственоръчно лицето Р.Р. написал „Поддържам асансьора от Ефект - 53 без сключен договор и без да събирам такса“. След справка в публичния регистър на ДАМТН било установено, че от 24.03.2021 г. ЕТ “ЕФЕКТ-53 Л.Р.” е със заличено удостоверение по поддържане, ремонт и преустройване на съоръжения с повишена опасност. Жалбоподателя бил поканен с писмо да се яви да му бъде съставен АУАН, като след връчването на същия бил представил възражение, в което „възразил срещу съставените му актове през месец септември 2021 г.и, погрешно приложени към настоящата преписка, тъй като нарушението по нея се твърди да е извършено на 13.08.2021 г. Въз основа на така съставения АУАН било издадено атакуваното НП. Изложената фактическа обстановка съдът приел за установена въз основа на показанията на актосъставителя С.И.Г.и свидетелите по съставянето на акта •••, както и от приложените по делото писмени доказателства. Съдът кредитирал с доверие посочените доказателствени източници като кореспондиращи си и взаимно допълващи, поради липса на противоречия помежду им и възпроизвеждане по идентичен начин фактите от значение за делото. Съдът направил извод, че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които са основание за отмяна на НП само на това основание. От представените по делото писмени доказателства - Констативния протокол от 13.08.21 г. установил, че на посочената дата била извършена проверка от актосътавителя С.И.Г.и свидетеля по установяване на нарушението - инж. Н.Л., като на проверката е присъствало и лицето Р.Р., посочено като представител на ЕТ “ЕФЕКТ-53 Л.Р.”, без да е ясно защо е така. Справка в Търговския регистър и НАП показва, че няма вписан управител или прокурист на търговеца, нито пък има наети лица по трудово правоотношение. Нещо повече, липсват каквито и да е данни поради каква причина е прието от проверяващите, че ЕТ “ЕФЕКТ-53 Л.Р." „поддържа“ по смисъла на ЗТИП проверявания асансьор. Според въззивния съд в хода на административнонаказателното производство е било допуснато съществено процесуално нарушение, което драстично накърнява правото на защита на санкционираното лице, което е самостоятелно основание за отмяна на НП. Нито в акта, нито в НП нарушението е било описано ясно, подробно и точно, така че санкционираното лице да може да научи как точно, т.е. с какви средства и по какъв начин го е извършило. С оглед на това съдът направил извод, че АУАН и НП не отговарят на императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. С повдигнатото административно обвинение в АУАН, а в последствие и с издаденото НП на жалбоподателя е било казано, че е „поддържал“ по смисъла на ЗТИП проверявания асансьор, без сключен договор с ползвателя. Никъде обаче не е описано ясно и подробно от къде се прави извод за това - с какви свои действия или бездействия „поддържа“ конкретния асансьор. Цифровото изписване на правната норма според въззивния съд не освобождава административния орган от задължението да опише подробно вмененото му в нарушение деяние, т.е. на нарушителя недвусмислено да се посочи при описване на нарушението какво точно е извършил. Съдът се позовал на правната теория и практика, според които липсата на подробно описание на вмененото административно нарушение всякога е съществено процесуално нарушение, т.к. наказаният правен субект се брани срещу конкретните факти, очертаващи от обективна и субективна страна състава на административното нарушение, като оборва тези факти и т.н. В конкретния случай жалбоподателя в качеството му на ЕТ е лишен от това основно право на защита, а пък липсата на описание на нарушението по принцип приел, че лишава и съда от възможността да осъществи адекватен съдебен контрол за законосъобразност на издаденото НП. Въззивният съд изложил съображения, че е налице и още едно съществено процесуално нарушение, което също е самостоятелно основание за отмяна на НП. То се изразява в това, че административнонаказателното производство е започнато незаконосъобразно, доколкото актът, който е поставил началото на производството, е съставен в нарушение на императивната разпоредба на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Посочената правна норма императивно предвижда, че актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението, т.е. изисква се да се състави присъствието на свидетели- очевидци или на самото извършване на нарушението или на неговото установяване. Изключение от това изискване се съдържа в разпоредбата на чл.40, ал.З от ЗЛНН, където е разписано, че само при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта. В конкретния случай според въззивния съд, актосъставителят - св. С.И.Г.и инж. Н.Л. - ст. инспектор в Регионален отдел "Инспекция за държавен и технически надзор" Северозападна България извършили проверка по чл.24, ал.1, т.7 от НБЕТНА в •••, на която присъствало и лицето Р.Р.. Свидетелите по съставянето на акта •••, не са били свидетели нито на извършването на нарушението, нито на неговото установяване. От техните показания съдът установил, че те са присъствали само на съставянето и връчването на АУАН-а. При това положение актосъставителят е имал задължението да състави акта и да впише като свидетел в него не посочените лица, а някой от свидетелите-очевидци, т.е. инж. Н.Л. и лицето Р.Р.. Вместо това обаче тя е вписала като свидетели в акта своите колеги •••, без да са били налице условията на чл.40, ал.1 от ЗАНН. Съдът изложил мотиви, че изискването за спазване на императивната норма на чл.40, ал.1 от ЗАНН не е самоцелно, доколкото е предпоставка за гарантиране правото на защита и разкриване на обективната истина, и корелира и на правото на обвиненото в извършване на административно нарушение лице да научи въз основа на кои доказателства - в случая гласни, е установено самото извършване. Съдът направил извод, че актосъставителят е нарушил изцяло горецитираната норма и е изготвил АУАН в разрез с нея, което представлява неотстранимо процесуално нарушение, водещо до отмяна на НП, издадено въз основа на порочния акт. Според въззивният съд е налице и друго основание за отмяна на атакуваното НП. Това е така, защото от събраните по делото таени доказателства - показанията на свидетелите С.И.Г., ••• и писмени доказателства - констативен протокол, неопровергани от никое друго доказателство по делото, станало категорично ясно, че жалбоподателят •••, с ЕГН ••••••••••, в качеството му на ЕТ “ЕФЕКТ-53 Л.Р.”, с ЕИК 114070180 не е присъствал на проверката и не е „поддържал“ без сключен договор с ползвателя, процесния асансьор, нито пък е упълномощавал да го „представлява“ лицето Р.Р., вписан като негов „представител“. От материалите по делото съдът установил по безспорен начин, че посочения по-горе асансьор не е бил поддържан от едноличния търговец - жалбоподател, а от трето неустановено по делото лице. В този смисъл от страна на админиегративно-наказващия орган, чиято е доказателствената тежест от доказване на посоченото нарушение не е представил доказателства относно обстоятелството защо счита, че именно ЕТ “ЕФЕКТ-53 Л.Р.”, с ЕИК 114070180 е лицето, натоварено с техническото обслужване на посочения асансьор. А с оглед на изложеното, поради липсата на представени доказателства, че посочения в материалите по делото асансьор, предмет на извършената проверка се обслужва от ЕТ “ЕФЕКТ-53 Л.Р.”, с ЕИК 114070180, направил извод, че неправилно е била ангажирана административно- наказателната отговорност на посочения ЕТ за твърдяното нарушение. На тези основания съдът отменил оспореното НП. Според касационната инстанция изводите на въззивния съд са неправилни. Неправилен и необоснован на събраните по делото доказателства е изводът на районен съд за липса на доказателства, че присъствалото на проверката лице Р.Р. е действал в качеството си на представител на ЕТ "ЕФЕКТ-53 Л.Р.” и че „поддържа“ по смисъла на ЗТИП проверявания асансьор от името на ЕТ. Противно на изложеното от въззивния съд, връзката между лицето Р.Р. и ЕТ се установява на първо място от вписаното от самия Р.Р. в съставения в деня на проверката Протокол –приложение 1 от 13.08.2021 год. В него той се е подписал под своите имена и е посочил, че поддържа процесния асансьор „към фирма Ефект 53 без сключен договор и събирам такси“. В подкрепа на изложеното е описаното от самия управител на наказаното лице Л.Р. в подаденото възражение срещу съставения АУАН, в което е описал, че „работя без лиценз…. Работим по въпрос, раздали сме констативни протоколи и договори, но живущите отлагат подписването им", както и че е уведомявал многократно домоуправителите и живущите, които се оправдавали, че има много възрастни хора с ниски доходи, майки с малки деца и болни хора и трудно вземат решение на събрание. Управителят на ЕТ лично е получил съставения АУАН, в който са вписани констатациите от извършената проверка на 13.08.2021 год. относно поддържането на процесния асансьор от ЕТ, без да притежава удостоверение за това, но не е изложил в подаденото възражение доводи за това, че констатациите в АУАН не отговарят на действителното положение. Противно на възприетото от въззивния съд, както в АУАН, така и в НП, нарушението е описано ясно, подробно и точно - посочено е изрично, че на 13.08.2021 год. са извършвани дейности по поддържане, ремонтиране и преустройване на процесния асансьор, без ЕТ да притежава удостоверение за това. И в АУАН, и в НП, ясно и недвусмислено е описано кой е провереният асансьор, че същият е бил в режим на експлоатация, че се поддържа от ЕТ „Ефект 53- Л. Р.” без сключен договор, което лице е с отнето удостоверение за дейности по поддържане на асансьори. Посочено е, че съгласно чл. 36, ал. 1 от Закона за техническите изисквания към продуктите, дейностите по поддържане на съоръжения с повишена опасност се извършват само от лица с налично удостоверение и че нарушението е именно на тази разпоредба. В подаденото срещу АУАН възражение на ЕТ „Ефект 53- Л. Р." наказаното лице е изложило причини, поради които е продължил да осъществява дейности по поддръжка на асансьори и при отнето удостоверение за дейност, което сочи, че е напълно наясно за какво деяние е санкциониран, като не е опровергало вписаните в акта констатации. Не е налице и констатираното от съда нарушение на процедурата по съставяне на АУАН, в който като свидетели са вписани две други лица, а не присъствалите при проверката. Видно е от АУАН №308/23.09.2021 год., той е съставен от С.И.Г., според показанията на която в съдебно заседание, тя е извършила проверката на място на асансьора и е установила констатираното нарушение, т.е. тя непосредствено е възприела нарушението. Останалите двама вписани в АУАН свидетели И.И.В.Н.са единствено свидетели при съставянето на АУАН, не са свидетели, присъствали при извършване или установяване на нарушението, тъй като видно от отбелязването в АУАН, същите са вписани като свидетели при съставяне на акта на основание чл.40, ал.3 от ЗАНН. Последното обаче не съставлява съществено процесуално нарушение, по следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, актът за установяване на административното нарушение се съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. От съставения АУАН става ясно, че на 13.08.2021 год. е бил извършен внезапен технически преглед на процесния асансьор от вписаната като актосъставител С.И.Г. и от инж.Н.Л., който е ст.инспектор в РО „ИДТН“ Северозападна България, в присъствието на Р.Р. –представител на ЕТ“Ефект 53- Л.Р.“. В съставения от С.И.Г. АУАН се установява, че актът за нарушение е съставен в гр.Враца, в присъствие на свидетелите И.И.В.Н., които са вписани изрично единствено като свидетели по съставяне на АУАН на основание чл.40, ал.3 от ЗАНН. Последното е допустимо, по аргумент от самата разпоредба на чл.40, ал.3 от ЗАНН, съобразно който текст, при липса на свидетели, присъствали при извършването или установяването на нарушението, или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в него. В акта изрично е записано, че И.И.В.Н.са свидетели при съставяне на акта, както и че това е в хипотезата на чл.40, ал.3. В ЗАНН не е поставено изискване да се посочи причината защо АУАН не е съставен в присъствие на свидетели, присъствали при установяване на нарушението. Фактът, че свидетелите са такива при съставяне е упоменат и свидетелите са достатъчно индивидуализирани с имена, номер на сл.карта и сл.адрес. С изложеното в касационната жалба става ясно и от какво произтича невъзможността актът да бъде съставен в присъствието на свидетелите-очевидци, а в присъствието на други двама свидетели. Видно е от приложената на л.17 от въззивното дело Заповед №Н-77/25.06.2020 год., че Н.Л., участвал в проверката и установил нарушението, е с месторабота в гр.Плевен, а АУАН е съставен в гр.Враца, според отбелязването в него. От друга страна Р.Р., което е другото лице, присъствало при проверката, е представител на наказаното лице, поради което е заинтересован от изхода на спора именно поради съпричастността си при извършване на проверката, с оглед на което вписването му като свидетел в АУАН не би могло да допринесе за изясняване на обективната истина. Ето защо изводът за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта за нарушение се явява необоснован на събраните по делото доказателства и неправилен. Съдът е изложил, макар и лаконични съображения по съществото на спора, че възприема описаната в АУАН и НП фактическа обстановка, въз основа както на приобщените писмени доказателства, така и на показанията на разпитаните свидетели. Тези негови изводи се споделят и от настоящия състав на съда. Правилен и съобразен с доказателствата по делото и закона е изводът на решаващия съд, че фактите са се осъществили така, както са описани в съставения акт и в издаденото въз основа на него НП. ЕТ е извършвал поддържане на процесния асансьор, без да има сключен договор с ползвателя, и без да бъде вписан в регистъра на лицата, извършващи такава дейност, която, без съмнение е такава с повишена опасност, тъй като издаденото на ЕТ удостоверение е било заличено и по този въпрос не се формира спор между страните. Съобразно разпоредбата на чл.36, ал.1 от ЗТИП, посочена като нарушена от ЕТ, дейностите по поддържане, ремонтиране и преустройване на съоръженията с повишена опасност се извършват от лица, които са вписани в регистъра на лицата, извършващи такава дейност, и са получили удостоверение за това от председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор или оправомощени от него длъжностни лица от Главна дирекция "Инспекция за държавен технически надзор". ЕТ не е отговарял на изискванията на Закона за извършване на такава дейност, поради което правилно му е била наложена санкция, на основание чл.55, ал.1 от ЗТИП, чийто размер е около и малко над предвидения от закона минимален размер, за което в НП са изложени съответни съображения. Деянието не може да се квалифицира като маловажно както поради факта, че то е типично за вида си, така и поради факта, че се касае за експлоатация на съоръжения с повишена опасност съгласно чл.32 от ЗТИП и поддържането им от лица, невписани в регистъра за извършване на такава дейност, застрашава тяхната безопасна експлоатация. На всички тези изложени съображения вмененото на ЕТ деяние се явява съставомерно и доказано, поради което решението, в което съдът не е достигнал до аналогични правни изводи, се явява неправилно и следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се потвърди НП. Воден от горното и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2 от АПК, съдът