Решение № 10198 от 22.11.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 1520/2024 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК, във вр. чл.63в, ал.1 ЗАНН. Образувано е по касационна жалба на “Агро Маркет – 21“ АД с ЕИК ••• в ликвидация със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, [улица] представлявано от ликвидатор А. Б. Д. против Решение № 725/23.05.2024г., постановено по АНД № 1368/2024 година, по описа на Районен съд - Пловдив, ХVІІІ н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 756037-F751055 от 14.02.2024г., издадено от Директор на дирекция Обслужване в ТД на НАП Пловдив за наложена имуществена санкция в размер на 500 лева на основание чл. 178 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл. 109, ал.1 вр. с чл. 107, т.4 буква „б“ ЗДДС. В касационната жалба се поддържат всички касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН. Иска се приложението на чл. 28 ЗАНН тъй като налагането на имуществена санкция въобще надхвърля необходимото за постигането на целта на закона. Нарушението е извършено за пръв път, няма преки или косвени щети за бюджета, не е налице укриване от административно-наказателна отговорност. С допълнително становище вх. № 15993/07.10.2024г. касаторът поддържа, че за периода от 25.03.2022г. до 01.12.2023г. дружеството нямало действащ управител и ликвидатор поради което и не е имало чрез кого да се подаде заявлението за дерегистрация по ЗДДС в срока по чл. 109, ал.1 ЗДДС. Заявлението е подадено на 08.12.2023г. веднага след като е назначен ликвидатор. Посочено е че за период от 01.01.2017г. до 25.03.2022г. макар и дружеството да не извършва дейност и да не реализира приходи подава ежемесечно справки-декларации по ЗДДС с нулеви стойности като изпълнява добросъвестно задълженията си по ЗДДС. Иска се отмяна на обжалваното Решение и вместо него постановяване на ново Решение с което да се отмени НП; С отговор на касационната жалба подаден от ТД на НАП – Пловдив се иска отхвърлянето на касационната жалба като неоснователна и оставяне в сила на обжалваното Решение; Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на жалбата. Административен съд- Пловдив, в настоящия състав, като обсъди приложените по делото доказателства, взе предвид изложените касационни основания и доводите на страните, при спазване разпоредбата на чл.218, ал.1 и 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК, във вр. чл.63в. от ЗАНН и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. За да потвърди обжалваното пред него НП РС – Пловдив е приел, че е касаторът е капиталово търговско дружество с фирма „АГРО МАРКЕТ-21“ АД, което било регистрирано в Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел /Търговския регистър/ към Агенция по вписванията със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, [улица], с вписан управител – Д. Ш.. През 2008г. дружеството било регистрирано по ЗДДС и като такова имало качеството на данъчно задължено лице по ЗДДС. С Решение №105/23.03.2022г. по т.д. № 891/2021г. по описа на Окръжен съд – Пловдив дружеството „АГРО МАРКЕТ-21“ АД, ЕИК: ••• било прекратено по реда на чл.252, ал.1, т.4 от Търговския закон. На 25.03.2022г. в Търговския регистър към Агенция по вписванията било вписано прекратяване на търговската дейност на жалбоподателя и обявяване на производство по ликвидация. На същата дата Агенция по вписванията издала Акт за назначаване на ликвидатор, а именно Д. А. Г. О. датата на вписване в Търговския регистър на прекратяването на търговската дейност на дружеството, за последното като данъчно задължено лице възникнало задължение по чл.109, ал.1 вр. чл.107, т.4, б.“б“ от ЗДДС, в 14-дневен срок на настъпване на това обстоятелство, да подаден заявление за дерегистрация в ТД на НАП-Пловдив с краен срок до 08.04.2022г. включително. Следователно, първото оплакване на касатора е неоснователно тъй като още с прекратяването дейността на дружеството с Решение на ПОС от 25.03.2022г. е вписан ликвидатор, който е можел да изпълни законовото задължение за подаване на заявление по чл. 109, ал.1 ЗДДС за дерегистрация по ЗДДС. На 28.03.2022г. в Търговския регистър било вписано заличаване на обстоятелството по назначаването на Голева като ликвидатор на дружеството. На 01.12.2023г. в Търговския регистър било регистрирано заявление относно дадено от А. Б. Д. съгласие за приемане на назначаването му за ликвидатор, удостоверено чрез нотариална заверка на подписа, вписано в Търговския регистър на 07.12.2023г. На 08.12.2023г. в ТД на НАП-Пловдив от ликвидатора на дружеството Д. било подадено заявление за дерегистрация по ЗДДС на дружеството жалбоподател с вх.№163922304707927/08.12.2023г. с което било допуснато нарушение в 14-дневен срок от възникване основанието – прекратяване на дейността на дружество да бъде извършена задължителна дерегистрация по ЗДДС освен ако юридическото лице не избере да остане регистрирано до датата на заличаването му от търговския регистър. Първоинстанционният съд установи, че свидетеля С. К. на длъжност „старши инспектор по приходите“ при ТД на НАП извършила на 08.12.2023г. проверка и след като установила гореизложените факти, приела че „АГРО МАРКЕТ-21“ АД е извършило нарушение на чл.109, ал1 вр. чл.107, т.4, б.“б“ от ЗДДС, тъй като до 08.04.2022г. е следвало да бъде подадено заявлението за дерегистрация на дружеството по ЗДДС. За нарушението бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ с бланков №F751055/09.01.2024г. Актът бил съставен в присъствието на ликвидатора на дружеството Д. В законоустановения срок срещу акта били депозирани писмени възражения по реда на чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на основание чл. 178 от ЗДДС е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 500 лева за нарушение на чл.109, ал.1 вр. чл.107, т.4, б."б" от ЗДДС Тази фактическа обстановка също се възприема от настоящата инстанция като несъмнена, еднопосочна и непротиворечива, въз основа на която следва да бъдат направени съответните правни изводи. Нарушението е извършено чрез бездействие, същото е формално и е без значение дали се касае за забава от един или повече дни, срокът е императивен, а не препоръчителен. Правилно от първостепенния съд е посочена конкретно датата на извършеното нарушение – 08.04.2022 година, същата се определя и е несъмнено изводима от посочване на последната дата, както в АУАН, така и в процесното НП, на която дружеството е следвало да подаде заявление за дерегистрация по ЗДДС в срок. Деянието е пълно и подробно описано, правилно квалифицирано като нарушение на чл. 109, ал. 1 от ЗДДС, а впоследствие законосъобразно отнесено към санкционната разпоредба на чл. 178 от ЗДДС. Последната предвижда данъчно задължено по ЗДДС юридическо лице, което е длъжно, но не подаде заявление за прекратяване на регистрация в установените по същия закон срокове, да се наказва с имуществена санкция в размер от 500 лева до 5 000 лева. Настоящото деяние не се отличава със значително по – ниска степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи на такива нарушения. Въпреки формалния му характер, законодателят очевидно е възприел обществената опасност на тези нарушения като относително висока, за което свидетелстват високите стойности на максималния размер на предвиденото наказание. В разглеждания смисъл, настоящия касационен състав не намира деянието за маловажен случай на административно нарушение по смисъла на чл. 28, б. "а" от ЗАНН, а споделя преценката на РС – Пловдив. В допълнение обстоятелството, че за период от 01.01.2017г. до 25.03.2022г. макар и дружеството да не извършва дейност и да не реализира приходи подава ежемесечно справки-декларации по ЗДДС с нулеви стойности като изпълнява добросъвестно задълженията си по ЗДДС не може да се интерпретира в негова полза по отношение на процесния случай, тъй като това е изпълнение на нормативно задължение, респ. в закона не е предвидена бонифицираща норма за изпълнение на тези задължения, които да имат отношение и поставят в по-благоприятно положение касатора в случай на нарушение на чл. 109, ал.1 ЗДДС. На следващо място, обстоятелството, че предходния ликвидатор Д. Г. е заличена на 28.03.2022г. и това че до 01.12.2023г. не е бил назначен друг ликвидатор не е обстоятелство, което води до отпадане на административно-наказателната отговорност в случая за касатора за допуснатото нарушение, защото нарушението е формално и следва да се изпълни от представляващия, който действа от името и за сметката на дружеството и това че не е имало лице, което да се грижи за интересите на дружеството не води до отпадане административно-наказателната му отговорност за допуснатото нарушение. Неизпълнението на задължението по чл. 178 от ЗДДС остава върху данъчно-задълженото лице, а не преминава върху неговият ликвидатор като отделен самостоятелен субект поради което и доводите изложени в касационната жалба не се споделят. Съгласно чл. 274 ТЗ В определени хипотези, дружеството би могло да продължи дейността си, като се освободи от ликвидатора поради което и периодът в който не е имало назначен ликвидатор нито прекъсва, нито спира 14-дневния срок за дерегистрация по ЗДДС. Във връзка с горното и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл. 218, ал.2 от АПК, съдът не констатира други пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което намира, че същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора по делото в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 80 лева. Така мотивиран съдът