Решение № 38895 от 21.11.2025 г. на Административен съд - София-град по дело № 9069/2024 г.

Производството е по чл.145 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.26, ал.12 от Закона за чужденците в [държава] (ЗЧРБ). Образувано е по жалба на М. С., гражданин на Република [държава], роден на [дата]., [ЛНЧ], подадена чрез адв.П., против Отказ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в [държава] рег.№ 5365р-1988/16.07.2024 г., издаден от Директора на ОД на МВР-[област]. С жалбата се иска отмяна на отказа като незаконосъобразен, постановен в нарушение на материалния и на процесуалния закон. Развити са доводи, че изводите на административния орган за деклариране на неверни данни или представяне на документ с невярно съдържание са немотивирани и неподкрепени с доказателства, както и че отказът е издаден при неясна фактическа обстановка. Твърди се, че не е посочено коя от двете хипотези на чл.10, ал.1, т.23 ЗЧРБ е приложена. Изтъква липса на мотиви в административния акт. Настоява, че на адреса, за който е представена декларацията от апликанта, същият е познато лице от поне две години, и собственикът има ясна информация, че той не е български гражданин. Твърди, че жалбоподателят редовно се ползва от възможността за полза имота, въпреки че между него и собственика няма сключен договор за наем. Жалбоподателят има предходни издадени разрешения за продължително пребиваване за 2021 г. и 2022 г. В с.з. жалбоподателят не се явява и не изпраща представител, но чрез адв.О. в писмен вид е изразил становище по съществото на правния спор, с което поддържа жалбата и моли Съда да отмени оказа като неправилен и незаконосъобразен. Претендира разноски. Ответникът – Директорът на ОДМВР – [област], в с.з. не се явява и не изпраща представител, но чрез юк.Я. в писмен вид е изразил становище по съществото на правния спор, с което оспорва жалбата и моли Съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана, а издадения отказ немира за законосъобразен. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство е започнало по Заявление вх.№ 536500-2234/07.06.2024 г., подадено от М. С., гражданин на Република [държава], за издаване на разрешение за продължително пребиваване на основание чл.24, ал.1, т.6 ЗЧРБ. Към заявлението са приложени изискуемите документи съгласно чл.14, ал.1 и чл.19 ППЗЧРБ, а именно: копие на редовен паспорт, както и разрешение за пребиваване с валидност до 30.07.2024 г.; документ за платена държавна такса; нотариално заверена декларация от А. Д. М. за съгласие чуждият гражданин да бъде адресно регистриран на адрес в [населено място], [улица]; полица на медицинска застраховка, издадена от Застрахователна компания "[държава] иншурънс" АД; удостоверение изх.№ ИД 16639-2024/07.06.2024 г., издадено от "Обединена Българска Банка" АД - клон "[област]" в уверение на това, че молителят има открита банкова сметка със салдо 5112.16 евро към 06.07.2024 г.; свидетелство за съдимост; и сертификат № 2260/25.06.2024 г. за актуална регистрация на търговско представителство "Гайо шпед Чачак" ООД в Единния регистър на Българската търговско-промишлена палата. В подаденото заявление чужденецът е посочил адрес, на който пребивава: [населено място], [улица]. Получено е становище от Държавна агенция "Национална сигурност", с което агенцията не възразява лицето да получи разрешение за постоянно пребиваване. Извършена е справка в информационните системи, ползвани от МВР, при която е установено, че М. С. е имал разрешения за продължително пребиваване на територията на [държава] през предходни периоди. За тези периоди са регистрирани множество влизания в страната, като повечето от тях са за еднодневен престой през светлата част на денонощието с продължителност до 8 часа. Видно от справките лицето има само едно регистрирано влизане за по-дълъг период, а именно: влязъл е на 13.04.2022 г. в 22: 39 ч и е излязъл на 14.04.2022 г. в 13: 14 ч. Последното влизане и излизане на лицето през ГКПП е на 07.06.2024 г. за времето от 07: 29 ч до 14: 26 ч със заявена цел на пътуването - туризъм. Извършена е проверка на декларирания от апликанта адрес за постоянно пребиваване, при която е установено, че на адреса освен М. С. са регистрирани и още 9 лица - осем български граждани и един чужденец. В имотния регистър няма данни чужденецът да притежава имоти на територията на страната. На 10.07.2024 г. е извършена проверка на място на адреса, който Спасич е декларирал като такъв на постоянно пребиваване - [населено място], [улица]. Установено е, че жилището е с площ от около 118 кв.м, обзаведено и годно за живеене. За проверката на адреса е изготвена докладна записка от мл. ПИ Е. И.. Видно от докладната записка, при проверката на място чуждият гражданин не е открит на адреса. На място е установено лицето А. М.. Той е предоставил писмени обяснения, видно от които собственици на жилището са А. М., неговите родители и сестра му. М. не знае какъв документ за собственост притежават за имота. Той живее в апартамента с майка си. Домакин е на М. С., който според него е сърбин и за когото не знае с какво се занимава в [държава]. Договор за наем между А. М. и М. С. не е представен. От докладната записка става ясно, че чужденецът няма лични вещи в апартамента, както и ключ от него. Направен е извод, че декларираните от апликанта данни относно адреса на пребиваване в [държава] са неверни и не са потвърдени. А. Д. М. е представил нотариално заверена декларация от 06.06.2024 г., че ще предоставя за ползване собственото си жилище, находящо се в [населено място], [улица], на М. С. по време на пребиваването му в [държава] и че собственикът на имота е съгласен чужденецът да бъде адресно регистриран на посочения адрес. След обсъждане на събраните в хода на административното производство доказателства Директорът на ОДМВР–[област] е издал обжалвания отказ с рег.№ 5365р-1988/16.07.2024 г., с който е отказал издаване на разрешение за продължително пребиваване в [държава] на М. С. по негово заявление вх.№ 536500-2234/07.06.2024 г. Отказът е мотивиран с установените факти в хода на административното производство. Изведен е правен извод, че заявителят няма намерение трайно да се установи в страната, защото по време на предходните разрешения за продължително пребиваване повечето влизания са през светлата част на денонощието и с продължителност до 8 часа. Освен това е деклариран неверен адрес на постоянно пребиваване - [населено място], [улица], на който адрес чуждият гражданин нито пребивава, нито някога е пребивавал. Жилището е с площ от 118 кв.м и се обитава от А. М. и майка му. По обясненията, дадени от А. М., другите собственици, с изключение на майка му, с която той живее, не знаят за ползването на жилището от М. С.. М. твърди и че не е домакин на други чужденци. Така административният орган е направил извод, че декларираният адрес на пребиваване е неверен, което попада в хипотезата на чл.26, ал.1 във вр. с чл.10, ал.1, т.23 ЗЧРБ. На основание чл. 26, ал. 1 от ЗЧРБ във вр. с чл.10, ал.1, т.23, предл. второ от ЗЧРБ – деклариране на неверни данни относно адреса на пребиваване в [държава], е отказано издаване на разрешение за продължително пребиваване на М. С., гражданин на Република [държава]. В хода на съдебното производство пълномощникът на жалбоподателя е представил Решение № 0000184309/14.10.2016 г. за вписване на търговско представителство "Ампа-шпед-2" ЕООД в Единния регистър на Българската търговско-промишлена палата. При така установеното от фактическа страна Съдът достигна до следните правни изводи: Жалбата е допустима. Жалбоподателят е адресат на акта, засегнат е неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което има правен интерес от оспорването му. Жалбата е насочена срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност. Същата е депозирана от надлежно упълномощен адвокат в преклузивния 14-дневен срок. По същество жалбата е неоснователна. Оспореният отказ е издаден от Директора на Областна дирекция на МВР-[област], който е компетентен орган съгласно чл.23, ал.7 ЗЧРБ, в кръга на неговите правомощия. Разпоредбата предвижда, че Директорите на дирекция "Миграция", на Столична дирекция на вътрешните работи, на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи или оправомощени от тях длъжностни лица издават или отказват издаването на разрешение за продължително или краткосрочно пребиваване на чужденец на територията на [държава], освен ако в този закон е предвидено друго. При издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. На жалбоподателя е дадена възможност да се запознае с документите по преписката и да предяви писмено своите искания и въпроси. Изложени са фактическите и правните основания при издаване на отказа и същият е мотивиран. В отказа за издаване на разрешение за продължително пребиваване са посочени разпоредбите на чл.26, ал.1 и чл.10, ал.1, т.23 от ЗЧРБ. Съгласно чл.26 ал.1 ЗЧРБ, се отказва издаване на разрешение за пребиваване или продължаване срока на пребиваване в случаите по чл.10, ал.1, т.1-4, 6-11, 14, 16, 18-23 и 26 от ЗЧРБ. Според чл.10, ал.1, т.23 ЗЧРБ се отказва издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато той е представил документ с невярно съдържание или е декларирал неверни данни. В случая административният орган се е позовал на предл. второ на цитираната разпоредба, а именно деклариране на неверни данни относно адреса на пребиваване на чуждия гражданин. С оглед фактите по делото, основанието за отказ, посочено от административния орган, е фактически обосновано, тъй като са налице данни, че жалбоподателят никога не е пребивавал на декларирания от него адрес за пребиваване в страната. Самото жилище е с площ от 118 кв.м, а на адреса са регистрирани общо 10 лица. Площта на жилището не позволява съвместното му обитаване от регистрираните на адреса лица. Декларираният адрес на пребиваване от чуждия гражданин е неверен, както обосновано е приел и административният орган. Правилно издателят на отказа е приел, че са налице отрицателни предпоставки по чл.26, ал.1 във вр. с чл.10, ал.1, т.23, предл. второ ЗЧРБ за издаване на разрешение за продължително пребиваване в [държава] на жалбоподателя, тъй като приложените от него доказателства само формално изпълняват условията за целите на производството по ЗЧРБ. Съдът намира, че след като е изпълнил задължението си да подложи на преценка представените от молителя доказателства, административният орган е извел съответни на закона правни изводи. Поради това заповедта е постановена при правилно приложение на материалния закон. ЗЧРБ урежда условията и реда, при които чужденците могат да влизат, да пребивават и да напускат [държава], като по силата на чл.4 ЗЧРБ чужденците, които пребивават в [държава], са длъжни да спазват законите и установения правов ред и да са лоялни към българската държава. Декларирането на неверни данни относно възможността за реално пребиваване в [държава] не съответства на правовия ред и възпрепятства упражняването на правомощията на службите за административен контрол на чужденците в РБ. Използваното от тези служби правно основание за отказ за правото на постоянно пребиваване е в съответствие с целта на специалния закон. Ето защо отказът е издаден в съответствие и със законовата цел по смисъла на чл.146, т.5 от АПК. Предвид изложеното, Съдът намира за обоснован извода на административния орган, че в конкретния случай по отношение на молителя не са били налице нормативно установените изисквания за предоставяне право на продължително пребиваване в [държава]. Налага се изводът, че оспореният отказ е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, като в производството по издаването му не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обосновават неговата отмяна, поради което жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. При този изход на спора на ответника се дължи юрисконсултско възнаграждение, което е своевременно поискано. За настоящата съдебна инстанция за осъществената защита от юрисконсулт, представил писмени бележки, се следва възнаграждение в минимален размер от 200 лв., изчислено съгласно чл.24, изр.първо от Наредбата за заплащането на правната помощ (ред. - ДВ, бр.53 от 2025 г., в сила от 01.10.2025 г.), издадена на основание чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ. Така мотивиран и на основание чл.172, ал.2 и чл.143, ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс, Съдът