Решение № 82 от 31.8.2023 г. на Районен съд - Пирдоп по дело № 50/2023 г.

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН. Образувано е по жалба на П. А. К. от гр.София, с ЕГН: •••••••••• против Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 5797469, с който му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 лв. за нарушение по чл.21, ал.2 вр. ал.1 ЗДвП и на основание чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.4 ЗДвП. С жалбата се отправя молба за редуциране двойния размер на наложената глоба с обжалвания електронен фиш. Жалбоподателят сочи, че нарушението по обжалвания електронен фиш е от 28.12.2021г., а предходният електронен фиш серия К № 3212904 е за нарушение, извършено на 01.12.2019г., но е влязъл в сила на 28.12.2020г. Жалбоподателят счита, че законът не третира правилно сроковете, тъй като взима дата на извършване на второто нарушение и дата на влизане в сила на електронния фиш за първото нарушение. Счита, че това не е логично във формулировката на закона. Сочи, че дори да приемем реда, какъвто е по закон, изтичането на едногодишния срок трябва да е в предходния ден от датата, която е приета- датата на второто нарушение, т.е. 27.12.2021г. Освен това, дори да се приеме същата дата, то часът на първия електронен фиш е 15: 17 часа и е по-ранен от този по втория- 16: 11 часа. Счита, че неправилно му е наложена глоба в двоен размер. При разглеждане на делото жалбоподателят П. А. К. не се явява и не се представлява, като ход на делото е даден на основание чл.61, ал.4 ЗАНН, въпреки че лицето не е открито на своя адрес. ОДМВР-София и РП-Елин Пелин, ТО-Пирдоп, редовно и своевременно призовани, не изпращат свои представители по делото. Въззиваемата страна- ОДМВР София ангажира становище в писмена защита, подадена чрез юрк. П.И.. В нея е заявено, че жалбата е изцяло неоснователна и недоказана и се иска същата да бъде отхвърлена и съдът да постанови решение, с което да потвърди оспорения ЕФ като правилен и законосъобразен. Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното: На 28.12.2021 г. в 16: 11 часа, по ПП I-6, в района на с. Мирково, 179+158 км., с посока към гр. София, при въведено с пътен знак В26 ограничение от 60 км/ч извън населено място, се е движил лек автомобил „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ с Рег. № ••••••••. Собственик на автомобила е П. А. К.. Установено и заснето било със стационарно автоматизирано техническо средство с идентификационен № 003059047ВАА и инвентарен №10ВА1В9А01080018, че автомобилът се движи със скорост от 86 км/ч. Установено било и че деянието е при условията на „повторност“- извършено в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ К/3212904. За установеното и заснето превишение на разрешената скорост е издаден процесният електронен фиш, с който на жалбоподателя П. А. К. е наложена глоба в размер на 200.00 лева. Гореизложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства: електронен фиш серия К №5797469 и снимков материал към него; електронен фиш серия К №3212904; справка за МПС от база данни на КАТ; протокол №130-СГ-ИСИС/17.12.2021г. от проверка на стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения; удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 09.10.4823/06.10.2009 г.; протокол от 16.11.2012 г. за монтиране и тестване на стационарна система „SI TRAFFIC ERS 400“; 2бр. заповеди относно образец на електронен фиш от 2016г.; извадка от АИС АНД на МВР; писмо изх. №10-00-3/04.05.23г. от Областно пътно управление София, ведно със схема. От приложените към административнонаказателната преписка писмени доказателства се установи, че срещу жалбоподателя П. А. К. е бил издаден от ОДМВР-София електронен фиш серия К № 3212904 за извършено на 01.12.2019г. нарушение на правилата за скорост по чл.21, ал.2 ЗДвП, извършено с лек автомобил с рег. № ••••••••, собственост на К. /видно от справката от база данни КАТ/, с който фиш му е била наложена глоба от 50 лв., а видно от справката от АИС АНД този фиш е влязъл в сила на 28.12.2020г. От представените доказателства се установява още, че срещу жалбоподателя е издаден от ОДМВР-София и електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, въз основа на фотоснимка от система за видео-наблюдение с автоматизирано техническо средство, без дата на издаване на фиша, със серия на фиша К № 5797469. В този фиш е отразено, че на 28.12.2021г. в 16.11 ч. в обл. София по ПП-I6 Мирково, км 179+158, до бензиностанция „Петрол“, с АТСС „Sitraffic ERS 400“ насочено към гр. София, при максимално допустима скорост от 60 км/ч., въведена с пътен знак В26 и отчетен толеранс от 3 процента, с МПС – „Мерцедес Ц 220 ЦДИ“ вид: лек автомобил, рег. № •••••••• е извършено нарушение за скорост, констатирано и заснето с автоматизирано техническо средство № 10ВА1В9А01080018, като при разрешена скорост от 60 км/час, за автомобила е установена такава от 83 км/час и превишение на скоростта от 23 км/час. Във фиша е посочено също, че собственик, на когото е регистрирано МПС/ползвател е С.Н.Н., който е визиран и като извършител на описаното деяние, като е посочено, че нарушението е извършено в условията на повторност в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ К/3212904. Деянието е квалифицирано като административно нарушение по чл. 21, ал.2 във вр. чл.21, ал.1 ЗДвП. За това нарушение, на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл.182, ал.4 ЗДвП на жалбоподателя е наложена санкция „Глоба“ в размер на 200.00лв. Към електронния фиш е представена разпечатка на фотоснимка, в която са посочени същите данни за дата на нарушението, извършено с визирания във фиша автомобил с рег. № ••••••••, местонарушението /ПП I-6, б-я Мирково/, данни за настроеното ограничение /60 км/ч/, данни за констатираната скорост и превишение на скоростта с 3 км/ч повече от скоростта, описана във фиша. В разпечатката- фотоснимка е посочено, че измерената скорост за автомобила е 86 км/час. Посочени са на разпечатката от снимката и I D на устройството, с което е заснето нарушението- 003059047ВАА и акт. № на устройството- 10ВА1В9А01080018. Подробни данни за МПС-то, с което се сочи да е извършено нарушението /технически параметри, идентификационни данни и собственост/ пък са описани в справка от КАТ за МПС, от където е видно, че като собственик на заснетия в нарушение автомобил с рег. № •••••••• е регистриран П. ндреев К., който го е придобил на 14.08.2015г. Според протокол от 16.11.2012 г. на комисия към МВР, на същата дата, на ГП I-6, 179км+158м, бензиностанция Мирково, е монтирана и тествана стационарна система „SI TRAFFIC ERS 400“, т.е. техническото средство е стационарно такова. В протокола е посочено, че мястото е сигнализирано с пътен знак B26 с ограничение на максимално разрешената скорост в двете посоки 60 км/ч и табела T2, застъпваща зоната на действие на знака-1000 м. Протоколът е придружен от снимки на пътния знак. Относно утвърждаването на използваното техническо средство за отчитане на скорост на автомобил- стационарен радар за регистрация на пътни нарушения „SITRAFFIC ERS 400“, по делото е приложено Удостоверение № 09.10.4823 с дата на валидност на сертификата за техническото средство до 06.10.2019 г. и дата на издаването и одобрението му - 06.10.2009 г. Видно от Регистъра на одобрените средства за измерване към БИМ, на 30.09.2019г. е издадено допълнение № 09.10.4823.1 към удостоверение за одобрен тип № 09.10.4823 за удължаване срока на валидност до 30.09.2029г. Според приложения протокол от Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“ към БИМ от дата 17.12.2021 г. за проверка на стационарна видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения, тип „SITRAFFIC ERS 400“ идент. № 10ВА1В9А01080018, монтирана при с.Мирково, системата съответства на одобрения тип. Проверката, извършена на 17.12.2021г., която е отбелязано, че е „последваща, след ремонт“ е установила, че техническото средство за видеоконтрол съответства на метрологичните изисквания. В протокола е посочено, че грешката, която дава техническото средство е +/- 3 км до 100 км/ч и +/- 3 км над 100 км/ч. Посочено е още, че обхвата на измерване на скоростта на техническото средство е от 10 км/ч до 250 км/ч, а работната температура от -25 до +65 градуса по Целзий. Като доказателство по делото е изискана от Областно пътно управление /ОПУ/- София схема за организация на движението в района на ГП-I6, при с.Мирково от 178+000 до 180+000 км. От Областно пътно управление – София са представили писмо, в което е посочено, че информират съда в отговор на запитването му, че на път I-6 София-Бургас, с.Мирково, бензиностанция „Петрол“, в посока от гр.Пирдоп към гр.София към 28.12.2022г. е имало поставени знаци на км 179+560, както следва: пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост по-висока от указаната“, в случая 60 км/ч и пътен знак Т2 „Дължина на действие на пътен знак В26“, в случая 1000 м. По делото са приложени заповеди от 2016г. за утвърждаване на образци на ел. фишове за налагане на глоба за нарушение, установено с АТС по ЗДвП. Приложените заповеди са Заповед №8121з-172/29.02.2016г. (за утвърждаване на образци) и Заповед № 8121з- 931/30.08.2016г. (за изменение и допълнение на Заповед №8121з-172/29.02.2016г.) и образците също са приложени. Според справката, приложена към снимката и справка от АИН АНД, процесният електронен фиш серия К №5797469 е издаден на 18.04.2022г. Други относими доказателства, които следва да бъдат обсъдени, не са ангажирани по делото. При така установеното от фактическа страна, съдът намира за установено от правна страна следното: Жалбата е подадена от правоимащо лице, а именно: лицето, чиято административнонаказателна отговорност е ангажирана с процесния електронен фиш – П. А. К.. Жалбата се приема, че е подадена в законоустановения в чл.189, ал.8 ЗДвП 14-дневен срок за обжалване на получен електронен фиш, доколкото електронният фиш е връчен на 30.05.2022г. /видно от приложеното известие за доставяне/, а жалбата е подадена на същата дата - 30.05.2022г. В този смисъл, съдът приема жалбата за допустима и своевременно подадена и счита, че следва да я разгледа. Съдът следва да обсъди доводите, наведени в жалбата и основателността им по отношение крайния извод законосъобразно ли е издаден или не обжалваният електронен фиш, без обаче да се ограничава до същите. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира следното: В случая се установява, че вписан в масивите на МВР собственик на процесния автомобил, считано от 14.08.2015г. е П. А. К.. Чл.188 ЗДвП въвежда една своеобразна презумпция, че извършител на нарушението е собственикът или ползвателят на автомобила. Презумпцията размества доказателствената тежест, поради което АНО не следва да доказва кой е управлявал автомобила в процесните дата и час, а по силата на презумпцията се счита, че автомобилът е бил управляван от собственика П. К.. Тази презумпция е оборима и тежестта за оборването й е на вписаното като собственик/ползвател лице, в случая – на санкционирания П. К., който обаче нито твърди, че не той, а друго лице е управлявало автомобила, нито е подал декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, нито представя доказателства да е предоставял автомобила другиму. Съдът приема, че електронният фиш е редовен от външна страна, като съдържа реквизитите, разписани императивно в разпоредбата на чл.189, ал.4 ЗДвП- данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката и начините за доброволното заплащане. Освен това електронният фиш е издаден по утвърдения образец. Самият фиш представлява типизиран документ (електронно изявление за знание, което има удостоверителен характер), възпроизвеждащ установени неприсъствено факти (без възприемането им от човешки сетивен орган, а чрез технически способ от годно за това средство). Следва да се отбележи, че правилата за издаване на АУАН и НП, разписани в ЗАНН, в случаи като процесния, са дерогирани от специфичните изисквания на нормата на чл.189, ал.4 ЗДвП, която детерминира процесуалния ред за ангажиране на административноказателна отговорност и формалните изисквания към санкционния акт /вж. Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г./. При установяване на нарушението от съответното техническо средство, електронният фиш се издава в отсъствието на нарушителя. Описанието на нарушението в конкретния случай е възведено чрез посочване на относимите скорости - разрешената стойност на скоростта, установената стойност на скоростта, превишената стойност на скоростта и факта, че нарушението е извършено в условията на повторност, който начин на описване е напълно достатъчен, за да може соченото за нарушител лице да разбере за какво нарушение бива обвинено. Тук следва да се посочи, че липсва необходимостта от посочване на физическия издател на фиша, който единствено обработва записана информация, т.е. автоматизираността на процедурата, при която програма сама генерира фиша игнорира необходимостта длъжностно лице да се подписва като издател. Чл.189, ал.4 ЗДвП не предвижда като реквизит „дата на съставяне“ на фиша, а единствено посочване датата на нарушението, което съдът намира за неправилен законодателен подход, тъй като датата на издаването му е важна, доколкото същата има значение за преценка спазването на сроковете по чл.34, ал.1 ЗАНН. При липса на посочване на тази дата, съдът следва сам да я установява. Има съответствие между данните, обективирани в електронния фиш и тези, обективирани на снимката от заснетото нарушение. Мястото на нарушението и времето на извършването му съвпадат. По делото фигурира и протокол за монтиране на системата за видеоконтрол, който съдържа пълни данни за мястото, където тя е монтирана. Видно е, че е отчетен и толерансът относно скоростта на движение. Това е гаранция за защита правата на лицето, доколкото устройствата за видеоконтрол на движението засичат скорост с грешка до +/- 3 км/ч, поради което толерансът в полза на лицето-нарушител игнорира възможността при евентуална грешка на системата, на лицето да се вмени по-голяма скорост на движение и да му се наложи по-високо наказание. Установи се, че техническото средство, с което е заснето нарушението – АТСС „Sitraffic ERS 400“, е вписано в Регистъра за одобрените типове средства за измерване към БИМ, а удостоверението за одобряването е с удължен срок до 30.09.2029г. /установимо от справка в публичния регистър на одобрените типове средства за измерване към БИМ/, т.е. към 28.12.2021г. техническото средство, с което е заснето нарушението, е отговаряло на одобрения тип. Следователно средството може да бъде използвано за измерване на скоростта, като единственото условие е да е преминало метрологична проверка. В случая има представени доказателства и за премината метрологична проверка на 17.12.2021г., извършена от Лаборатория, оправомощена от Българския институт по метрология да извършва такива проверки, т.е. следва да се счете, че средството за измерване отговаря на одобрения тип и е било технически изправно, поради което не възниква съмнение за правилното отчитане на скоростта, каквото съмнение е изразено в жалбата. От събраните доказателства се установява, че системата е стационарна, както и че същата е номерирана с няколко различни номера, но несъмнено именно тя е преминала проверка за технологична годност. На следващо място, установява се посредством справката от Областно пътно управление- София, че преди мястото, където е заснето нарушението, има поставен пътен знак В26, сигнализиращ, че е забранено движението със скорост по-голяма от 60 км/ч. Това означава, че преминаващите водачи са били длъжни да се съобразят със знаковата сигнализация и наложеното с нея ограничение на максималната скорост. Съдът намира, че рефлектира в правната сфера на лицето и затруднява правото му на защита смесването в електронния фиш на двете алинеи на чл.21 ЗДвП, като разпоредби, въвеждащи ограничения в допустимите скорости на движение, но от различно естество, а в случая двете са привързани. С ал.1 на чл.21 ЗДвП се въвежда обща рамка, нормираща допустимата максимална скорост на движение на МПС „във“ и „извън“ населено място, а ал.2 на същата разпоредба предвижда, че когато трябва да се излезе от тази рамка, допустимата максимална скорост се сигнализира с пътен знак В26, какъвто е процесният случай. Касае се за различни хипотези между които не следва да се прави привръзка. Освен това, в процесния електронен фиш липсва привръзка с чл.182, ал.2, т.3 ЗДвП, която е следвало да бъде посочена, като наказващият орган се е задоволил да посочи като основание само чл.189, ал.4 във вр. чл.182, ал.4 ЗДВП, които разпоредби обаче не представляват пълното основание за налагане на санкцията, доколкото липсва разпоредба, в която е посочено относимото превишение на скоростта и предвидената за него глоба. Това е самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш, тъй като на практика липсва санкционната норма. Пропуснато е освен това в електронния фиш /и в самия образец/ да се посочат сроковете за подаване на възражения пред директора на съответната структура на МВР и обжалване на фиша пред компетентния съд- чл.189, ал.6 и ал.9 ЗДвП, което според съда затруднява правото на защита на наказаното лице. Жалбоподателят възразява срещу възприетото от наказващия орган, че нарушението е при условията на повторност. ЗДвП е специален закон, който придава конкретно значение на термина „повторност“, а именно: „Повторно“ е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 - в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било наложено като нов водач /параграф 6, т.33 от ДР на ЗДвП/. В случая оплакването за липса на „повторност“ е основателно. Това е така, тъй като предходната санкция на жалбоподателя му е била наложена с електронен фиш серия К №3212904, издаден от ОДМВР-София, влязъл в сила на 28.12.2020г. Процесното нарушение пък е от дата 28.12.2021г. Разпоредбата, която определя как се броят сроковете в правото е чл.60 ГПК /в чиято ал.2 е посочено, че срокът, който се брои по години, изтича в съответния ден на последната година/. Тази разпоредба обаче е процесуална и ако се прилага по аналогия, то това може да стане само за броене на процесуални срокове. Предвидената „повторност“ по ЗДвП във връзка с нарушенията за скорост, представлява материален закон. Съдът приема, че процесуалната разпоредба на чл.60 ГПК е неприложима при преценката за изтичане на едногодишния срок, обосноваващ повторност, поради отсъствие на изрична препращаща норма в ЗДвП, а и не може да бъде обосновано и с аналогия на закона, тъй като не са налице предпоставките на чл. 46, ал. 2 ЗНА. Разпоредбите на чл.60 и сл. ГПК се съдържа в процесуален закон и са предназначени да регулират процесуални правоотношения между съда и страните, възникнали в гражданския процес. Предвид характера и съдържанието на тези правоотношения, разпоредбите не могат да бъдат отнесени по аналогия към материални правоотношения между субекти. Липсата на препращане и недопустимостта на аналогията изключват приложимостта на установената в чл. 60, ал.2 ГПК правна фикция, че срокът по години изтича в последния ден на съответната година, поради което би следвало да се отброи една стандартна календарна година, кяото в случая, считано от 28.12.2020г., е изтекла на 27.12.2021г., т.е. нарушение, извършено на следващия ден /28.12.2021г./ вече не попада в квалификацията за „повторност“. От тук следва, че административнонаказващият орган неправилно е приложил материалния закон. Отделно от това, съдът се солидаризира със становището на жалбоподателя, че законът /ЗДвП/ е предвидил квалификация за „повторност“, която допуска разминаване между начина на определяне на началния и крайния момент за броене на „повторността“. Би следвало щом крайният момент е датата на извършване на второто нарушение, началният да е датата на извършване на предходното нарушение, а не датата на влизане в сила на предходния електронен фиш. За съда е очевидно, че подобно предвиждане се дължи на факта, че електронните фишове по ЗДвП не се връчват своевременно, като от датата на самото нарушение до връчването им понякога изтичат години. Не е оправдано обаче законодателят да толерира бездействието на контролните органи за сметка на гражданите, а заложеното определение за „повторност“ по никакъв начин не води до дисциплиниране на самите контролни органи, дори напротив- стимулира тяхната неоправдана бавност. Съдът констатира и допуснато нарушение на чл.34 ЗАНН, което е съществено. Според Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015 г. по тълк. д. № 1/2014 г. ОСНК на ВКС и ОСС на 2-ра колегия на ВАС, в административнонаказателното производство се прилагат два вида погасителни основания- по чл.34 ЗАНН и по чл.82 НК. В административнонаказателните производства, каквото е и настоящото, намира приложение чл.34 ЗАНН, но ал.1 на разпоредбата, където се съдържат описани давностни срокове, за които съдът следи служебно – 3 месеца от откриване на нарушителя и 1 година от извършване на нарушението, след изтичането на които се погасява възможността за осъществяване на наказателно преследване. Ал.3 на чл.34 ЗАНН се явява неприложима в случая, доколкото производството по издаване на електронни фишове е опростено и специфично производство, при което електронният фиш се приравнява по правното си действие едновременно на АУАН и на НП / вж. мотивна част на Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 1/2013 г./, т.е. няма как да има изтичане на 6-месечен срок между издаване на АУАН и НП. Законът третира еднакво наказателното постановление и електронния фиш. Това се извежда по аргумент от разпоредбата на чл. 189, ал. 11 ЗДвП). В практиката си Конституционният съд също поддържа това становище (Решение № 1 от 2012 г. по к. д. № 10/2011 г.). В този смисъл, не би следвало да се изключи приложението на чл.34, ал.1 ЗАНН в процедурата по издаване на електронните фишове. Този съдебен състав споделя разбирането, че нормата на чл.34, ал.1 ЗАНН, която регламентира давностни срокове, следва да се прилага еднакво за всички лица. Противното би означавало, да се даде неограничено правомощие на АНО за времево издаване на електронните фишове, в което няма правна логика. В този смисъл, не може нарушителите, санкционирани с електронен фиш, да бъдат третирани различно спрямо нарушителите, които са санкционирани с наказателно постановление. Проблемът за приложението на чл. 34 ЗАНН не произтича от разбирането, че той не се отнася за електронните фишове, а произтича от отсъствието на дата на издаване на електронния фиш в одобрения от министъра на вътрешните работи образец. Процесният електронен фиш е съставен изцяло по този образец, както и всеки друг електронен фиш. В тях няма дата, на която те са съставени. Единствената дата, която се съдържа е датата на нарушението. За да се прецени дали са изтекли давностни срокове, е задължително да бъде установена датата на издаване на електронния фиш, като в случая от справката от „АИС АНД“ се вижда, че датата на издаване е 18.04.2022г., при извършено на 28.12.2022г. нарушение. В този смисъл, 1-годишният давностен срок от извършване на нарушението не е изтекъл. Според съда обаче е изтекъл 3-месечният давностен срок от откриване на нарушителя, доколкото наказващият орган не е представил доказателства, че е узнал кой е нарушителят на дата различна от датата на заснемане на нарушението. Макар да е възможно към тази дата да не е била извършена проверка за собственика/ползвателя на МПС-то, заснето да се движи с превишена скорост, регистрационният номер е установен и единствено липсата на активно поведение у АНО е причината за неиздаване на електронния фиш в следващите 3 месеца. Съдът счита, че към 18.04.2022г. 3-месечният давностен срок е вече изтекъл и не е следвало фишът да се издава, тъй като издаването му след изтичане на давностния срок противоречи на императивна правна норма. С изтичането на давностния срок контролният орган – ОДМВР-София /част от държавната структура/ е загубил възможността да реализира наказване на извършителя на нарушението. Издаването на електронния фиш извън законоустановения давностен срок е абсолютно основание за отмяната му /така напр. Решение от 27.01.2020г. по КАНД №475 по описа за 2019г. на Старозагорски административен съд/. Бездействието на компетентните органи да установят собственика на автомобила, с който е извършено нарушение на правилата за скорост, в тримесечния срок от извършване/ заснемане на нарушението, до съставянето на електронния фиш, има за последица отпадане на отговорността за него. Обратното е само при подадена декларация по чл.189, ал.5 ЗДвП, в който случай тримесечният срок следва да се отчита от подаването й с индивидуализиращите данни за водача на МПС, при чието управление е заснето нарушението на правилата за движение. Изтичането на тримесечния срок по чл.34, ал.1 ЗАНН отрича създаването на административнонаказателно правоотношение за нарушението, респ. за налагане на наказание, и е основание за отмяна на издадения електронен /така Решение по а.н.д. №159/2020г. на Административен съд- Благоевград/. Не случайно в Методиките за издаване на електронни фишове, които се използват от МВР, е предвиден ежедневен и ежемесечен контрол относно установените нарушения- за да няма неоснователно забавяне в издаването на електронните фишове, въпреки което структурата на МВР, издала процесния електронен фиш, не е упражнила изискуемия контрол, което е довело до изтичане на срок по-дълъг от 3 месеца от установяване на нарушението до издаване на електронния фиш и санкцията за това е отмяната му. С оглед на горното, независимо че нарушението е заснето с годно автоматизирано техническо средство/система, обжалваният електронен фиш подлежи на отмяна като незаконосъобразно издаден поради изтичане на приложимия давностен срок и при допуснати нарушения в квалификацията. Съобразно чл.63д, ал.1 ЗАНН в съдебни производства страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, като обаче в случая страната, за която решението е благоприятно, не претендира присъждане на такива и не представя доказателства да е сторила разноски.