Решение № 142 от 3.12.2024 г. на Апелативен съд - Велико Търново по дело № 264/2024 г.

Производството е въззивно по реда на глава двадесет и първа от НПК. Въззивното производство е образувано по протест на Русенската окръжна прокуратура срещу присъда № 18 от 08.05.2024год., постановена по НОХД № 243/2023год. по описа на Окръжен съд- гр.Русе. С протестираната присъда Русенския окръжен съд направил следното: ПРИЗНАЛ подсъдимия Б. В. С. за ВИНОВЕН в това, че на 23.06.2020год. и на 21.07.2020год. в гр.Русе и по пътя от гр.Плевен до Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, както следва: -на 23.06.2020год., в гр.Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нето тегло 0, 44 грама с процентно съдържание 80, 1% метамфетамин, на стойност 11.00лв. и разпространил същото чрез продажбата му на Д. Т. Д., ЕГН •••••••••• от гр.Русе и -на 21.07.2020год. по пътя от гр.Плевен до гр.Русе и в гр.Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 4, 3320гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60лв., хероин с нето тегло 0, 0868гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 7, 5 тегловни процента, на стойност 4.34лв. и метамфетамин с нето тегло 0, 08гр. с процентно съдържание 80, 1% метамфетамин, на стойност 2.00лв., всичко на обща стойност 233, 94лв., поради което и на основание чл.354а, ал.1, пр.4 и пр.5, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.36 и чл.54 от НК му наложил наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ТРИ МЕСЕЦА и наказание „ГЛОБА“ в размер на 5000.00 /пет хиляди/лева, като на основание чл.66, ал.1 от НК, ОТЛОЖИЛ изпълнението на наказанието „Лишаване от свобода“ за изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. ПРИЗНАЛ подсъдимия Б. В. С. за НЕВИНЕН в това, да е извършил престъплението, като на 21.07.2020год. в района между гр.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен, в съизвършителство с Д. Д. К. от гр.Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, да е придобил чрез покупка от Б. В. Т. от гр.Перник, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 4, 3320гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението в тези му части и в това, да е извършил престъпление по чл.354а, ал.1, пр.3 и във вр. чл.20, ал.2 от НК. ПРИЗНАЛ подсъдимия Д. Д. К. за НЕВИНЕН в това, на 21.07.2020год. в района между гр.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен, по пътя от гр.Плевен до гр.Русе и в гр.Русе, в съизвършителство с Б. В. С. от гр.Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, да е придобил чрез покупка от Б. В. Т. от гр.Перник високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 4, 3320гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60лв. и да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 4, 3320гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.354а ал.1 пр.3 и пр.4 вр.чл.20 ал.2 от НК. ПРИЗНАЛ подсъдимият Б. В. Т. за НЕВИНЕН в това, на 21.07.2020год., от гр.Перник до района между гр.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, да е държал с цел разпространение, високорисково наркотично вещество - хероин с нето тегло 4, 3320 гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60лв. и в района между гр.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен да го е разпространил чрез продажбата му на Б. В. С. и Д. Д. К., и двамата от гр.Русе, поради което и на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАЛ по обвинението по чл.354а, ал.1, пр.4 и пр.5 от НК. ОСЪДИЛ подсъдимият Б. В. С. да заплати в полза на Държавата - ОД на МВР-Русе сумата от 2092.00лв., за разноски на досъдебното производство, да заплати сумата от 360.00лв., в полза на Окръжен съд - Русе, за разноски в съдебното производство, както и сумата от 5.00лв., в полза на Окръжен съд - Русе, държавна такса, при евентуално служебно издаване на изпълнителни листи срещу него. Постановил разноските в размер на 347.78лв., направени по досъдебното производство за експертизи, касаещи подсъдимия Д. Д. К., да останат за сметка на Държавата. На основание чл.354а, ал.6 от НК, ОТНЕЛ в полза на държавата предмета на престъпленията - инкриминираните наркотични вещества, както следва - 0, 44 грама метамфетамин - предадени в ЦМУ по протокол № 75408 от 11.12.2020г.; 0, 08 гр. метамфетамин - предадени в ЦМУ по протокол № 75407 от 11.12.2020г. и 4, 4188 грама хероин - предадени в ЦМУ по протокол № 75406 от 11.12.2020г., като е постановено след влизане на присъдата в сила посочените веществени доказателства да бъдат унищожени. По отношение на веществените доказателства - 1бр. черна чантичка от плат и жълта цилиндрична кутийка; електронна везна, сребриста на цвят без надпис и без капаче за батериите; електронна везна, черна на цвят с надпис Tanita; метален гриндер, сребрист на цвят с шарена картинка отвътре и 1 бр. цигарена кутия с надпис „Марлборо“, е постановено след влизане в сила на присъдата да бъдат върнати на собственика им- подсъдимият Б. В. С.. С въззивния протест горепосочената първоинстанционна присъда е протестирана в частите, с които са оправдани изцяло подсъдимите К. и Т. и частично е оправдан подсъдимия С., като е наведено оплакване, че в тези части присъдата е необоснована, тъй като според автора на протеста, от събраните в хода на досъдебното производство и в хода на съдебното следствие в първоинстанционния съд доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпленията, за които са били предадени на съд. Иска се въззивният съд да отмени постановената от първоинстанционния съд присъда и да постанови нова, с която да осъди подсъдимия К. по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал.1, пр. 3 и пр. 4, вр. чл. 20, ал.2 от НК, подсъдимия Т. по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал.1, пр. 4 и пр. 5 от НК, както и подсъдимия С. по обвинението за престъпление по чл. 354а, ал.1, пр. 3, пр. 4 и пр.5, вр. чл. 20, ал.2, вр. чл. 26, ал.1 от НК, които са били налице в първата инстанция, като им наложи наказания за всеки един от тях, при условията на чл.54 от НК и размер на наказанието лишаване от свобода и глоба, ориентирано към минимума. Посочено е, че по отношение на подсъдимия К. и подсъдимия С. са налице предпоставките за приложението на чл.66 от НК, предвид чистото им съдебно минало, докато тези предпоставки не са налице по отношение на подсъдимия Т., който е осъждан и не е реабилитиран нито по право, нито по реда на чл.88а от НК. В допълнителни писмени съображения към протеста, подадени от Окръжна прокуратура-гр.Русе преди даване ход на делото в съдебно заседание във въззивната инстанция, са изложени конкретни доводи за неправилност на присъдата в оправдателната част. Излагат се съображения, че за да мотивира оправдаването на подсъдимите К. и Т., първоинстанционният съд е приел, че не са налице достатъчно доказателства-преки такива или единен комплекс от косвени, за това, че те са извършили престъпленията, за които са били предадени на съд. Посочва се, че в тази насока съдът е дал изцяло вяра на обясненията на подсъдимите лица, в които те са заявили, че на 21.07.2020год. не се е състояла среща между К. и С. от една страна и Т. от друга в заведението „Цър пър“ в района между гр.Плевен и с.Ясен и респ.Т. не е предоставил на К. мостра от наркотични вещества-хероин. Посочва се, че съдът е приел, че в подкрепа на тези обяснения били и показанията на свидетелите В. К. и И. Е., според които действително такава среща не се била състояла на инкриминираната дата. Излага се, че така ценените от съда като достоверни доказателства са били достатъчни за него да постанови оправдателна присъда по отношение на подс.К. и подс.Т.. Посочва се, че същевременно съдът е приел, че всички направени от прокурора възражения срещу достоверността на гореизброените обяснения на подсъдимите и свидетелските показания на К. и Е., всички изложени аргументи, относно целта на пътуването до заведението „Цър пър“, са неотносими към предмета на доказване по делото, поради което и не ги е обсъдил. Също така се излага, че редица от възраженията на прокурора в неговата пледоария, както и посочената от него поредица от косвени доказателства, на които се е основала обвинителната теза, изобщо не са намерили обсъждане в мотивите на съда и са останали без отговор, поради каква причина не се споделят, а се отхвърлят. Твърди се, че други от изложените от прокурора доказателства са били обсъдени от съда, но са тълкувани превратно. Излага се, че съдът подробно е анализирал в мотивите си информацията от разпечатките на проведените от подсъдимите К. и Т. разговори на 21.07.2020год. и движението на двамата автомобила според записите от камерите на преброителните пунктове на Агенция „Пътна инфраструктура“, като от този анализ е направил извод, че на инкриминираната дата лицата, ползващи въпросните СИМ-карти и пътуващи с двата автомобила, вероятно се били намирали в близост един до друг на разстояние от няколко километра. Твърди се, че съдът е пропуснал да отбележи, че след като в 11, 52ч. подс.Т. е провел разговор през клетка, покриваща с.Ясен/този разговор с подс.К. бил записан чрез СРС и от него ставало ясно, че Т. вече е на мястото на срещата/ той не е потеглил веднага обратно за Перник, след като автомобилът му е регистриран по обратния път на с.Долни Дъбник/съвсем близо до заведението „Цър пър“/ едва в 12, 32, т.е. около половин час поне Т. е бил на уговореното място, което би било съвсем достатъчно време за К. да се придвижи до там, след като той е провел разговора с Т. в 11, 52ч. през клетка, покриваща гр.Плевен, т.е. в непосредствена близост до въпросното заведение. Отделно от това следвало да се отбележи, че от проведения разговор между двамата ставало ясно, че К. след малко ще бъде на мястото на срещата, а от страна на Т. не е изразено каквото и да било нежелание или несъгласие да го изчака според уговорката помежду им. Твърди се, че липсвала и каквато и да било логика двамата да изминат по около 200км. до въпросното място, да се уговорят за тази среща предварително дни наред, К. да ангажира още двама души за това пътуване и накрая да не се срещнат, защото Т. не иска да изчака К. десетина минути. Излага се, че тази абсурдност и нелогичност в обясненията и на тримата подсъдими изобщо не е била предмет на обсъждане от първоинстанционния съд, който безрезервно е кредитирал изцяло същите по въпроса, какво се е случило на 21.07.2020г. Също така се посочва, че съдът изцяло е игнорирал аргументите на прокурора срещу достоверността на обясненията конкретно на подс.С., чиято промяна е показателна за начина, по който обясненията на подсъдимите се нагаждат към събраните доказателства пост фактум след като са им станали вече известни. Посочва се, че в първите си обяснения на досъдебното производство подс.С. е заявил, че купил намереното у него наркотично вещество от С. П. по прякор „Джуката“, но след като С. П. е бил разпитан като свидетел и е отрекъл да е продавал хероин на подс.С., последният е дал нови обяснения, в които вече посочил, че хероинът му го бил дал св.В. Н. по прякор“Вайса“, а в още последващите си обяснения- че го бил купил от Варна. Настоява се, чуе този въпрос- от къде С. се е сдобил с наркотика, не е ирелевантен за делото, тъй като твърдението на прокуратурата било, че въпросното количество в пластмасовото яйце е мостра, донесена от Т. чрез посредничеството на К.. Излага се, че обясненията на С. по този въпрос са крайно непоследователни и недостоверни, за да се възприемат безкритично и въз основа на тях да се правят изводи за неучастие на другите двама подсъдими в деянието. От друга страна съдът изобщо не бил обсъдил и събраните доказателства-показанията на разпитаните свидетели със защитена самоличност и на св.В. Н., от които ставало ясно, че източникът на наркотични вещества за дилърът С. е подс.К., който осигурявал тяхната доставка. Твърди се, че в мотивите на съда липсват аргументи, поради каква причина тези показания не се приемат за достоверни или за неотносими към предмета на доказване. Посочва се, че друго обстоятелство, изтъкнато от прокурора, но не намерило обсъждане в мотивите към присъдата, бил поводът за пътуването на 21.07.2020год., както и доказателствата за предходните подобни пътувания, които изобщо не били споменати от съда. Твърди се, че от мотивите на съда не ставало ясно, поради каква причина според него С., К. и К. са пътували от Русе до заведението край Плевен, нито поради каква причина Т. е пропътувал пътя от Перник до същото заведение. От мотивите на присъдата не ставало ясно и за каква точно сделка, според съда, са разговаряли Т. и К. в дните преди пътуването. Настоява се, че тези въпроси не са ирелевантни за делото, но са били игнорирани от първоинстанционния съд, който се бил задоволил само да посочи, че обвинението си служело с предположения в тази насока. Излага се, че същевременно липсвал задълбочен анализ на обясненията на подсъдимите по този въпрос и на тяхната достоверност. Излага се, че първоначално С. заявил, че сутринта преди да тръгнат за Плевен, видял как подс.К. изнесъл от къщата на ул.“Петрохан“ два кашона и ги сложил в багажника. Излага се, че след като подсъдимите се запознали със събраните доказателства по делото и видели, че подс.К. е бил заснет въпросната сутрин от собствения му DVR да излиза само с вестник в ръка от къщата на ул.“Петрохан“, С. изведнъж си променил обясненията и „си спомнил“, че не го бил видял с двата кашона и веднага предположил, че К. ги бил сложил предварително в колата. Твърди се, че самият К. си измислил дори и версия, как бил преместил гълъбите дни напред в къщата си на ул. „Цар Асен“, защото се стресирали от пътя, отново за да избегне записа от собственото му записващо устройство, на който се виждало да излиза от къщата на „Петрохан“ с вестник в ръка, а не с клетки за птици. Посочва се, че всъщност единствено в обясненията на подсъдимите и на техните свидетели- К. и Е., се съдържали твърдения, че К. и Т. са носили някакви гълъби, като никакви други доказателства в подкрепа на тези твърдения не били налице. По същия начин, както С., така и К., били обяснили пътуването си на 21.07.2020год. в първите си обяснения с това, че К. пускал гълъби от мястото край Плевен. Едва по-късно, след като са се запознали с изготвените ВДС и конкретно със записания разговор между К. и Т., от който става ясно, че двамата ще сключват сделка, а С. трябва да изпробва предмета на тази сделка, били си измислили като оправдание за пътуването, че К. щял да купува кола от Т., а С. щял да я провери, как върви. Излага се, че тези обяснения се появяват по делото едва след като и тримата подсъдими са се запознали с изготвените ВДС и са започнали да търсят някакво приемливо обяснение за документираните разговори между тях, но този въпрос изобщо не е бил предмет на обсъждане в мотивите към присъдата. Твърди се, че така се е появила версията, че К. щял да изпраща хора от Русе да ходят на шофьорски курсове в Перник или как Т. щял да снабдява с редовни дипломи за средно образование хора, които не са ходили на училище, след като се явели на някакви изпити. Настоява се, че тези твърдения на К. са опровергани от обясненията на самия Т. от досъдебното производство, в които той е отрекъл както да е имал уговорка с К. той да изпраща курсисти от гр.Русе за шофьорски курсове в Перник, така и да е имал познати, чрез които да може да снабдява хора без образование с дипломи за завършено такова. Твърди се, че за да обясни разговорите с Т., относно това, че К. не разполагал с цялата необходима сума за наркотика, който възнамерявал да купи, К. измислил, че възнамерявал да купува от Т. неговия Фолксваген Голф, но нямал цялата искана продажна цена. Излага се, че в подкрепа на тази измислена версия са и показанията на св.И. Е., който е приятел на третия подсъдим-Т. и които показания са дадени значително по-късно след задържането на лицата- повече от година и половина по-късно, когато се появява и самият Е. в исканията на Т. за извършване на допълнителни следствени действия. Освен това се излага, че пътувалият с К. и С. св.В. К. изрично е посочил, че не е чул по време на пътуването разговор за това, че К. отива до мястото на срещата, за да купува автомобил и че С. пътува с тях, за да го пробва. Настоява се, че по делото не са налице каквито и да било обективни доказателства, от които да се установява, че на въпросната дата Е. въобще е пътувал с Т. до заведението край Плевен- такива твърдения се съдържали единствено в обясненията на Т. и в показанията на самия Е.. По тази причина прокурорът бил възразил, че показанията на Е. са недостоверни и че той е заинтересован от изхода на делото, предвид приятелските му отношения с Т., но това възражение не било намерило отговор в мотивите на съда. На следващо място се излагат съображения, че първоинстанционният съд не е дал отговор и на останалите възражения на прокурора срещу достоверността на обясненията на подс.К., касаещи отношенията му със св.М. А. и с останалите свидетели по делото, както и липсвало обсъждане на документираната чрез СРС среща между К. и А.. Излага се, че в измислените от К. обяснения се твърдяло, че той нямал никакви отношения със св.М. А. по прякор М., въпреки че последният пред съда е заявил, че е вземал пари на заем от К.. Посочва се, че последните обяснения, дадени от К. на досъдебното производство, са особено подробни в частта им, в която обяснява, че бегло познавал своите свидетели С. И., Т. М., Е. Е., С. М. и И. Д.. Посочва се, че това всъщност са лица, които самият той е изпратил да пишат молби в прокуратурата и да искат да бъдат разпитани като свидетели, за да твърдят, че никога не са купували наркотични вещества от К. и от С.. Посочва се, че прокурорът е възразил в пледоарията си, че обясненията на К. за това, как уж случайно ги бил срещнал, как уж случайно станало въпрос за воденото срещу него досъдебно производство и как по свое желание тези свидетели поискали да свидетелстват в негова полза, са абсурдни, изцяло недостоверни и са измислени от К. в подкрепа на защитната му версия, но това възражение на обвинението не е намерило отговор в мотивите към присъдата. Същото се отнасяло и до направеното в пледоарията на обвинението възражение, че върху всички свидетели с явна самоличност по делото е бил упражнен натиск да променят своите показания в полза на подс.К., което било видно от тяхното процесуално поведение пред съда, особено ярко изразено при св.Д. Д.. Излага се, че в пълна сила това важи и за показанията на св.М. А. или М., по прякор М.. Твърди се, че след като К. се е запознал с изготвените ВДС, в които има документирана среща между него и М., на която е видно размяната на малки по размер предмети помежду им, К. измислил поднесената от А. версия, че той всъщност ходил в близост до дома на К., за да му върне пари, взети на заем, въпреки че в първоначалните си обяснения, а и в последващите такива К. не е излагал твърдения за подобни отношения между двамата. Напротив тези твърдения на А. се опровергавали от показанията на В. Н. по прякор Вайса, който нямал никакъв интерес да си измисля и да злепоставя, когото и да било. Излага се, че според показанията на Н., дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане, той няколко пъти си е купувал от М. наркотици, като преди това М. е ходил до дома на К. на ул “Цар Асен“, за да вземе наркотичните вещества, които след това да продаде на Н.. Освен това св.Н. знаел от поде.С., че последният се снабдявал с наркотици от своя доведен баща-подс.К.. Твърди се, че същата информация се потвърждава и от показанията на св.Т., дадени на досъдебното производство и приобщени чрез прочитане, който обяснява, че подс.С. получава наркотиците, които продава, от К.. Тези показания обаче, както и документираната среща между подс.К. и св.М. А., изобщо не били обсъдени в мотивите към присъдата, а били изцяло игнорирани от съда. Излага се, че в пледоарията на прокурора са били изложени подробни съображения, защо не следва да се кредитират показанията на разпитаните по искане на подс.К. свидетели/ Св.М., Е. А. и др./, които единодушно твърдят, че К. никога не бил продавал наркотици, както и че те самите нямали нищо общо с употребата и с разпространението на наркотици- в опровержение на това били представени писмени доказателства, че тези свидетели са осъждани за такива престъпления или в дома им са били открити наркотични вещества. Излага се, че в мотивите на съда липсва също анализ и коментар на записаните чрез СРС разговори между подс.К. и С. и между К. и Т., проведени в периода 07.05.2020год.-09.05.2020год., както и в периода 13.05.2020год.- 20.05.2020год., подробно описани в обвинителния акт, от които според автора на протеста ставало ясно, че през периода, в който са били в сила ограниченията за пандемията от Ковид 19, К. и С. са пътували два пъти до Перник и това пътуване е било извънредно наложително и важно за К.. Твърди се, че от провежданите на 07.05.2020год. разговори между К. и В. и К. и Т. се установявало, че на тази дата К. и Т. отново е трябвало да се срещнат в Перник, която среща за К. е била изключително важна. Излага се, че на същия ден, след като установил, че С. отново се е дрогирал предходната вечер и не може да стане, за да тръгнат навреме, К. е започнал да търси начин да се снабди с билет за автобуса, т.е. той е възнамерявал да тръгне и без С.. Посочва се, че ако целта на срещата му с Т. е била изпробването и купуването на автомобила, то подобно пътуване без С. е било безсмислено, тъй като самият К. нито би могъл да изпробва автомобила, нито би могъл да го докара до Русе. Също така се посочва, че К. не би могъл да пренася и кашоните или клетките с птици с автобуса, за да ходи да ги пуска от Перник. Настоява се, че е очевидно, че целта на пътуването и срещата с Т. е била съвсем друга, а именно покупка на наркотични вещества. Твърди се, че от съдържанието на разговорите, може да се направи извод, че става въпрос за сделки с наркотични вещества и че това е целта на пътуването на К. до Перник- да купи такива вещества, като Т. и К. използват предварително уговорени изрази, за да се изразяват конспиративно, относно двата вида на наркотичните вещества и тяхното количество, които искал да купи К., като ги наричат „едното е българско, другото не е“, “пети номер“ и „както си е постарому“. Твърди се, че подобни разговори са водени между Т. и К. и на 03, 11, 12 и 16.07.2020год. и същите са описани подробно в обвинителния акт. Възразява се, че първоинстанционният съд не е изложил задоволителни аргументи, поради каква причина не приема твърдението на прокуратурата, че в тези разговори става въпрос за покупко- продажба на наркотици и не е посочил друго възможно обяснение и друг легален повод за тяхното провеждане. Излага се, че на стр.6 от мотивите първоинстанционният съд се е задоволил да посочи, че в разговора, проведен на 20.07.2020год., двамата се уговорили да се срещнат по средата на пътя между Русе и Перник и че трябва К. да вземе със себе си друг човек, за да пробва, но е пропуснал първата част от разговора, в която Т. обяснил на К., че бил намерил нов човек, тъй като предишният, който бил на морето, нямал, „новият можел, но трябвало да се пробва“ и за целта К. освен, че трябвало да си намери шофьор, трябвало и да вземе със себе си Б./конкретно посочен/, който трябвало да пробва, “колко щяло да вдигне“ /т.е. колко качествен е новият наркотик/. Твърди се, че първоинстанционният съд е пропуснал и другата част от разговора, в която Т. обяснил на К., че „такова в момента нямало никъде, било кът“ и че срещата им по средата на пътя ще е, за да можел подс.С. „да подкара колата“ /т.е.да опита новия наркотик/. Възразява се, че в мотивите на първоинстанционния съд съда липсва каквото и да било логично обяснение за този разговор и съображения, поради каква причина се отхвърля като доказателство за вината на К. и Т., а просто е игнориран, без да е даден отговор на изложеното от прокурора в пледоарията му, че очевидно не става въпрос за автомобила на Т., който няма как „да е кът“, нито има как този автомобил да е свързан с намирането на „нов човек“, защото „старият нямал“. Твърди се, че първоинстанционният съд не е дал отговор на възражението на прокурора, че от този разговор следва единственият логичен извод, че подс.С. трябвало да пътува с К., за да можел като лице, редовно употребяващо наркотични субстанции, да пробва качеството на предлагания от Т. нов вид наркотично вещество, а шофьорът бил необходим, тъй като след „пробата“ С. нямало да бъде в състояние да шофира. Твърди се, че е игнорирана и изобщо не е обсъждана и последната част от този разговор, в която К. изразил неодобрение, че ако С. харесал наркотичното вещество, след това ще трябвало да идва пак, т.е. да пътува отново друг ден, за да закупи вече одобрения наркотик и поради това попитал Т., дали не може, ако С. одобри мострата на веществото, да отидат с него /т.е. веднага още същия ден да купят наркотичното вещество/. Т. му бил отговорил, че било невъзможно, тъй като трябвало „да се правят големи маневри“. Излага се, че първоинстанционният съд не е коментирал и разговора от същата дата- 20.07.2020год. между К. и С., в която К. по закодиран начин е съобщил, че на другия ден ще пътуват за среща с подс.Т., а именно, че на следващата сутрин „щели да местят гардероба“. Твърди се, че от развилите се събития на следващия ден 21.07.2020год. ставало ясно, че никакъв гардероб не е бил местен от двамата, а те са тръгнали към мястото на уговорената среща с Т.. Твърди се, че ако ставало въпрос за покупка на автомобил, подс.К. едва ли би се изразил по този закодиран начин. Според автора на частния протест, именно тези предходни разговори и пътувания, преди 21.07.2020год., са едно от косвените доказателства, които в своята последователност и взаимосвързаност сочат, че подсъдимите К. и Т. са извършили престъпленията, в които са били обвинени. Излага се, че по същия начин съдът бил пренебрегнал изтъкнатото от прокурора като доказателство за вината на Т. и К. обстоятелство, че на 21.07.2020год. сутринта преди да тръгнат за срещата в 08, 57ч. те двамата са разговаряли отново, като Т. в отклонение от първоначалната им уговорка, К. да купел само мостра от наркотика, му предложил да вземел и парите, че ако можел, „да свършел работата“ и да си тръгвал/т.е. да купел цялото договорено количество наркотик/. Излага се, че по думите на Т., той самият щял да вземе парите и да „свърши работата“, след което да „чукне“ на К. /т.е. Т. трябвало да извърши размяната на парите срещу наркотика, за което да уведоми К. чрез прозвъняване по телефона/. Предлагал да го направи, тъй като си бил взел отпуск в този ден и да използвал целия ден, а К. да не се налагало да пътува пак-„направо да идвал и да си тръгвал“. Посочва се, че К. му обяснил, че в момента нямал готови всички пари, при което Т. му заявил, че тогава нямало как да стане, /т.е. нямало как да се осъществи сделката с наркотичното вещество/ и К. ще трябвало да чака. Твърди се, че все пак се разбрали К. да вземел каквато сума пари имал и да дадял някаква част от цената за наркотичното вещество. Излага се, че напълно игнорирани от първинстанционния съд са и изречените от подс.К. думи, докато чакал да се осъществи връзката с поде.С. на 21.07.2020год. в 09, 02ч. и в 09, 03ч., а именно, че К. казал на св.В.К., че винаги и в двата случая /при които бил купувал наркотици от Т./ си давал парите напред и чакал по няколко часа да му го донесат /наркотика/, което го ядосвало много. Настоява се, че именно от тези разговори следвал единствения възможен извод, че ставало въпрос за сделка с наркотични вещества между Т. и К., а не за пускане на гълъби или за покупка на автомобил. Също така се посочва, че първоинстанционният съд е игнорирал и информацията за движението на автомобилът, с който пътували до мястото на срещата С. и К.- „Фолксваген Голф“ с рег.№Р36•••• за периода преди 21.07.2020год., въпреки че прокурорът е изтъкнал тази информация като косвено доказателство за вината на Т. и К., предвид осъществени срещи в предходен период от време на същото място, с цел Т. да достави на К. наркотици. Посочва се, че автомобилът с рег.№Р36•••• бил регистриран да пътува в посока Плевен- София и да се връща към гр.Русе на 08.03.2020г., на 15.03.2020г. -все в периодите на въведените най-строги мерки за ограничение на движението на българските граждани заради пандемията. Посочва се, че на 18.03.2020год.въпреки въведените ограничения за движение между населени места, т.нар. “локдауни“, автомобилът е тръгнал от гр.Русе и същия ден е стигнал в гр.Перник, а на следващия ден- 19.03.2020год. се е прибрал в гр.Русе по обратния път. Посочва се, че същото отиване и връщане до гр.Перник се е повторило и на 08 и 09.05.2020год., както и на 13 и 14.05.2020год., а на 21.05.2020год. автомобилът тръгнал от гр.Русе в 10, 03ч. и бил засечен на контролна точка „Обнова“ в 11, 29ч. и в 13, 18ч., т.е. в интервала от 11, 29ч.до 13, 18ч.се е провела срещата на К. и Т. на обичайното за тях място до заведението „Цър Пър“ на главния път от Русе за Плевен, което се намира след контролната точка „Обнова“ в посока Плевен. Излага се, че по отношение на превозните средства, ползвани от Т. за придвижване до това място, следвало да се посочи, че същите не са установени и е възможно той да е ползвал различни такива. Излага се, че друго косвено доказателство в подкрепа на повдигнатото обвинение срещу К. и изтъкнато от прокурора още в обвинителния акт са многобройните разговори между К. и св.В. К., от които ставало ясно, че К. е доставял наркотични вещества на този свидетел, дори докато последният е пребивавал в болницата. Не била обсъдена и връзката между проведените от една страна разговори между К. и Т., а от друга- между К. и св.В. К., макар че при такъв свързан анализ, според автора на протеста лесно би могло да се стигне до извод, че К. първо трябва да си набави наркотика от Т., а след това да го продаде на К.. Твърди се, че тези косвени доказателства също не са били обсъдени от съда и липсват аргументи в мотивите, поради каква причина се отхвърлят. Същото се отнасяло и до описаните в обвинителния акт разговори между подс.К. и лице, което нарича себе си „Енвер Малкия“, както и между К. и неговия приятел П. М.- понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ за разпространение на наркотични вещества. Твърди се, че в разговорите между К. и М. те наричат наркотичните вещества „спринцовка“, която М. уж давал на К., но М. нито бил медицинско лице, нито бил притежател на аптека, за да разполага със спринцовки и да дава такива на К. не еднократно. Твърди се, че в конкретните разговори всъщност ставало въпрос за това, че К. е разпродал всичкия му наличен наркотик и иска услуга от М.-той да му даде малко от неговия. Липсвал коментар и на разговора между К. и Н. А. от Разград, който искал от първия „за 55лв.“, въпреки че и тук прокуратурата била изтъкнала, че става въпрос за сделка с наркотици. Излага се, че не са обсъдени и разговорите от 14, 15 и 20-23.06.2020год. между К. и Т., в които двамата обсъждат възможностите за снабдяване на трето лице с неистинска диплома за образование, което според подалия протеста прокурор също е индиция, че тези двама подсъдими се занимават с извършването на престъпления, макар и от друг вид /за конкретните разговори/. Излага се, че по отношение на показанията на св.В. К. прокурорът също е изтъкнал редица аргументи защо същите не следва да бъдат кредитирани като достоверни, които аргументи са останали без отговор в мотивите на съда. Посочва се, че в така например прокурорът в пледоарията си е изтъкнал, че е налице несъответствие и промяна в показанията на този свидетел, с цел да се оневини К.- в първия си разпит, проведен на 09.09.2020год. К. не е споменал и дума за това, че е тръгнал за Плевен с двамата подсъдими, защото е възнамерявал да ходи на лекар, нито че К. е смятал да купува автомобил от някого, а още по- малко, че К. е носел и пускал гълъби, а във вторите си показания на К., дадени година и половина след случилото се, вече се появява версията, че той отивал до Плевен, за да си запиши час за пет скенер и че носел в себе си всички необходими за това документи, включително и документите си за самоличност. Излага се, че подобни намерения на К. обаче липсвали както в първите му показания, така и в обясненията на пътувалите с него подсъдими, даже според К. се наложило С. да кара автомобила, защото К. си забравил документите. Твърди се, че при оценката на тези показания съдът не е отчел, че те са нелогични и противоречиви, че К. е близък приятел на К. и очевидно се стреми чрез своите показания да му помогне да избегне наказателна отговорност, както и не е отчетен фактът, който има значение за тяхната достоверност, че самият К. понастоящем също е обвинен в разпространение на наркотични вещества. В заключение се посочва, че от така изложените и анализирани косвени доказателства, разгледани в тяхната последователност, логичност и взаимосвързаност, може да се направи един-единствен извод, а именно, че Т. е доставял наркотични вещества на К., който от своя страна ги е продавал лично на други дилъри /като св.М. А./ или на потребители, както и е предоставял определени количества за продажба на подс.С., а той от своя страна ги е продавал на свои „клиенти“, респ., че на 21.07.2020год. К. и С. са получили мострата от новия хероин от Т. именно при срещата им край заведението „Цър пър“. Освен това било видно, че всички разпитани по делото свидетели са или потребители на наркотици или дилъри на такива вещества и че всички те са комуникирали с подсъдимите К. и С. именно с цел да си купят от тях наркотици. Твърди се, че са налице и преки доказателства за тази престъпна дейност на К., а именно показанията на св.В. Н., на св.Т. и разпитаните свидетели със защитена самоличност, както и откритите наркотични вещества в автомобила, в който са пътували К. и С.. Преди да бъде даден ход на делото в съдебно заседание във въззивната инстанция, срещу подадения протест от Окръжна прокуратура- гр.Русе са постъпили писмени възражения от подсъдимия Б. В. Т., чрез защитника му адвокат Г. Б. от АК-Перник. Излагат се съображения, че с оглед установената фактическа обстановка, Окръжен съд - Русе законосъобразно е приел, че подсъдимият Б. В. Т. не е извършил престъпление по чл.354а, ал. 1 от НК, защото за да бъде осъществен съставът на това престъпление, за което на подсъдимия е било повдигнато обвинение, е необходимо деецът действително, да е извършил посочените в обвинителния акт действия, на посоченото място и време и по посочения начин, да е упражнявал трайна фактическа власт върху предмета на престъплението, което е високорисковото наркотично вещество без да притежава надлежно разрешително за това и да е предал този предмет на Д. Д. К., а според обвиняемия Т. и защитника му такива данни в съдебното следствие не са били събрани и доказани по категоричен начин. Твърди се, че от събраните и проверени в първоинстанционното съдебно следствие доказателства, безспорно е установено, че в обвинителния акт се съдържат факти и обстоятелства, които не намират опора в наличната доказателствена съвкупност и обвинението прави фактически констатации, които са в разрез с действителната фактическа обстановка, изяснена в съдебното следствие и която е коренно различна от пресъздадената в материалите по досъдебното производство. Излага се, че констатациите за извършеното от Т. „деяние“ са направени при непълно проведено разследване и непълнота на доказателствата в нарушение на чл. 107, ал. 3 от НПК, задължаващ органите на разследването да събират доказателства както за вина, така и такива които го оневиняват. Твърди се, че обвинителният акт, с който се дало началото на настоящото съдебно производство е написан като един прекрасен разказ, в който разказ особено съществена е липсата на обвинителни факти срещу обвиняемия Б. Т., а оттук и противоречие между обстоятелствена част и диспозитива на обвинителния акт по отношение на налични доказателства за обвинение на Т., като това е довело до ограничение правото на защита на подсъдимия, изразяващо се в невъзможност да разбере какви са фактическите основания за неговото обвинение, а обективната истина се установява само с годни доказателствени средства и процесуални действия. Излагат се съображения, че обвинителния акт не отговаря на изискванията на чл.246 ал.2 от НК, съгласно указанията дадени в ТР № 2/2002год. на ВКС, ОСНК. Твърди се, че описаните събития по отношение на Б. Т. в обвинителния акт под формата на разказ не се потвърждават от нито едно доказателство описано, посочено и проверено в настоящото следствие и няма данни тези действия и събития да са се осъществили. Посочва се, че относно обвинението за 21.07.2020г. в обвинителния акт, където се твърди, че Т. е разпространил наркотици, като ги е продал на другия подсъдим Д. К., няма установен точен час и място на извършване на престъплението- два основни елемента, без които не може да се повдигне обвинение. В акта се сочело, че деянието е осъществено около обяд на заведение „Цър Пър“ намиращо се между с. Ясен и гр. Плевен, където се осъществила срещата между подсъдимите Т., К. и С., като Т. предал наркотика, след което седнали на маса пред заведението и обядвали. Твърди се, че в съдебното следствие по безспорен начин се установило, че: първо - не е имало среща между тримата подсъдими и второ - нито един от тримата не е посещавал заведение „Цър Пър“ намиращо се между с. Ясен и гр. Плевен, т.е. нямало място на извършване на престъплението, за което им е повдигнато това обвинение. Твърди се, че среща между тримата подсъдими Т., К. и С. не е осъществена, тъй като К. се е забавил при придвижването от Русе до Плевен и Б. Т. още преди обяд е потеглил обратно за гр. Перник, което било видно и от приложените СРС, тъй като се установявало, че около обяд вече е засечен около Обнова. Твърди се, че този факт, че среща не е осъществена се доказвала по безспорен начин от свидетелските показания на св. В. Т. К., който е пътувал в автомобила на К. и през цялото време и път е бил с К. и С. и който както при проведените му два разпита по ДП, така и в съдебното производство категорично е зааявил целта на пътуването, мястото до където са стигнали, а именно до пътен възел София - Русе - Плевен, но не са свивали към гр. Плевен и не са минавали през с. Ясен и че по пътя до там и обратно К. и С. с никого не са осъществявали среща. Твърди се, че това било потвърдено и от св. И. Е.ов Е., пътувал в автомобила на Б. В. Т. от гр. Перник до разклона за гр. Русе при Плевен, който също по категоричен начин посочи целта на пътуването, мястото до където са стигнали и факта, че по пътя до разклона при Плевен и обратно Б. Т. не се е срещал с никого. Твърди се, че показанията на тези свидетели могат да се кредитират с доверие, защото са непротиворечиви, логически последователни и взаимнодопълващи се с останалите доказателства приети и непосредствено проверени в наказателно производство, а още повече тези свидетели са напълно незаинтересовани, като св. В. К. е свидетел на обвинението и е разпитан непосредствено след задържането на обвиняемите К. и С.. Твърди се, че това, че не имало осъществена среща между подсъдимите се потвърди и от самите тях, а подсъдимия С. ясно посочил от къде е закупил намереното в него наркотично вещество. Също така се твърди, че по безспорен начин се доказало и това, че Б. Т. при пътуването от Перник е достигнал до разклона за гр. Русе преди с. Ясен, при паметника Монумент на руско-турската освободителна война, като не е стигнал до заведението, между с. Ясен и гр. Плевен, т.е. заведението посочено в обвинителния акт, което се намира на отстояние на повече от 15 км. от там където е бил Т.. До същото това заведение били пристигнали и подсъдимите К. и С., придружени от св. В. К.. Т.е. по категоричен начин се установило, че няма установено място и час на извършено престъпление, което е от съществено значение при обвинението и неговото доказване. Това отново се доказвало от свидетелските показания на И. Е. и В. К., както и от обясненията на тримата подсъдими. Излага се съображение, че мястото на извършване на престъплението, се явява съществено неотстранимо във фазата на съдебното производство процесуално нарушение, като липсва процесуален способ за преодоляване на този съществен пропуск, тъй като той е основен елемент от обективната страна на престъплението и задължителен реквизит в обвинителния акт. Твърди се, че е недопустимо по аналогия и за пръв път в хода на съдебното следствие да се коригира, уточнява или променя мястото, на което според обвинението е извършено престъплението. Т.е. нямало доказателства, които да установяват осъществен контакт между тримата подсъдими, за да има осъществена продажба на наркотичните вещества подробно описани в обвинителния акт. Твърди се, че прокуратурата много обстойно е описала определени действия и проведени разговори, но те се обосновават само на предположения и собствени интерпретации, като не се доказват от наличния доказателствен материал. Твърди се, че оабвинението не е съумяло да представи по убедителен начин подкрепен от доказателства това деяние, а също не ставало ясно на каква основа се прави интерпретацията на телефонните разговори между подсъдимите К. и Т. и кое дава основание на прокуратурата да счита, че така представената информация интерпретирана от обвинението отговаря на действителността, след като не е подкрепена по никакъв начин и с нито едно доказателство. Посочва се, че именно заради това законодателят, с цел предотвратяване на произвол е посочил, съгласно чл.177, ал. 1 от НПК, че обвинението и присъдата не могат да се основават само на данни от СРС. Излага се, че от обективна страна подсъдимият Б. Т., за да е осъществил изпълнителното деяние от състава на престъплението, описано от обвинението като такова, на 21.07.2020год. е следвало да е упражнявал трайна фактическа власт върху предмета на престъплението, което е високорисковото наркотично вещество без да притежава надлежно разрешително за това, издадено съгласно изискванията и по реда, предвидени в Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, а това не било доказано по никакъв начин. Твърди се, че няма данни и доказателства тези вещества да са били негово притежание и в негово владение. Посочва се, че обвинението трябва да бъде доказано по несъмнен и категоричен начин, като при най-малкото съмнение във виновността на дееца и невъзможност за попълване на доказателствената маса с повече обвинителни факти, закономерно е обвиненото лице да бъде оправдано, както е и сторил Окръжен съд - Русе. Излага се, че в хода на наказателното производство не се доказало по несъмнен начин, че деянието е извършено по описания в обвинителния акт начин, а също така не са били събрани достатъчно преки доказателства, по точно не се събрана никакви доказателства да има извършено деяние на 21.07.2020г. при заведение „Цър Пър“ намиращо се между гр. Плевен и с. Ясен и това извършено деяние да е от подсъдимия В. Т.. Излага се, че по време на съдебното следствие в първоинстанционното производство нито един от разпитаните свидетели не е посочил като извършител на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК/разпространение на наркотици/ подсъдимия Б. Т.. Не било посочено и проверено нито едно доказателство потвърждаващо, че той е извършител на това престъпление, за което му е повдигнато обвинение. Тоест не се събрали никакви доказателства в подкрепа на твърдяното в обвинителния акт, че подсъдимия Б. В. Т. е осъществил състава на престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК. Твърди се, че единственото, което било представено от обвинението е запис на телефонни разговори между подсъдимите К. и Т., които разговори по никакъв начин не сочат и не навеждат мисълта за наркотици, камо ли на разпространение. Възразява се, че самото твърдение и интерпретация се прави от обвинението по собствена преценка, без да се обосновава на някаква легенда или основа, за да се претендира за достоверност. Твърди се, че обвинението срещу подсъдимия Т. нито е конкретизирано, нито е доказано по безспорен начин с така определения от обвинението предмет на доказване по смисъла на чл. 102 от НПК. Твърди се, че първоинстанционният съд е изпълнил задълженията си по чл. 305, ал. 3 от НПК, като в мотивите на присъдата е посочил установените обстоятелства, въз основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за взетото решение. Посочва се, че съгласно чл. 103, ал. 1 от НПК, тежестта да докаже обвинението по дела, от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а в конкретния случай това не е било сторено по начина предвиден в чл. 303, ал. 2 от НПК, поради което и не може да се формира несъмнен извод за виновност на подсъдимия по така повдигнатото му обвинение. Излага се, че една присъда не може да се постанови на предположения и неубедителни доказателства. По гореизложените съображения се иска въззивният съд да потвърди първоинстанционна присъда изцяло и да остави без уважение протеста на ОП- Русе. В съдебно заседание във въззивната инстанция прокурорът от Апелативна прокуратура- Велико Търново поддържа протеста по доводите изложени в него и допълнителните писмени съображения към протеста. Освен това излага съображения, че са налице съществени процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени в последствие, тъй като се състоят в тотално неглижиране на изтъкнатите от прокурора в първоинстанционното съдебно заседание възражения и наведени обстоятелства и доказателства, които по същество не са обсъдени задълбочено и в тяхната взаимосвързаност от първоинстанционния съд в мотивите на първоинстанционната присъда, а други от тях са изтълкувани превратно, като например анализа на записите от ТОЛ-камерите и от експлоатираните СРС. Предлага се въззивния съд да отмени постановената присъда в оправдателната част и да постанови нова, с която да признае подсъдимите К. и Т. за виновни в извършване на престъпленията, за които е имало съответни обвинения в първата инстанция, като им се наложат наказания към законоустановения минимум. Представителят на Апелативна прокуратура предлага алтернативно въззивният съд, ако прецени, че са налице отстраними съществени процесуални нарушения, да отмени присъдата и да върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд. Подсъдимият Б. В. С. и защитника му адв.Г. П. оспорват протеста, намират, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и молят въззивния съд да я потвърди. Подсъдимият Д. Д. К. и защитника му адв.Е. Т. оспорват протеста, намират, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и молят въззивния съд да я потвърди. Подсъдимият Б. В. Т. и защитника му адв.Г. Б. оспорват протеста, намират, че присъдата на първоинстанционния съд е правилна и молят въззивния съд да я потвърди. В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Б. С. моли въззивния съд да потвърди присъдата. В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Д. К. моли въззивния съд да потвърди присъдата. В последната си дума във въззивната инстанция подсъдимият Б. Т. моли въззивния съд да потвърди присъдата. Великотърновският апелативен съд, като съобрази изложеното в протеста и допълнителните съображения към него, писмените възражения на подсъдимия Б. Т., доводите на страните изложени в съдебно заседание, доказателствата по делото и като на основание чл.314 ал.1 от НПК служебно провери изцяло правилността на обжалваната присъда, намира за установено следното: Въззивният протест е подаден от страна, която притежава активна процесуална легитимация, по форма и съдържание отговаря на изискванията на закона и е допустим. Разгледан по същество, протеста е неоснователен, като съображенията за това са следните: Съдебното следствие в първата инстанция е протекло по общия ред на глава двадесета от НПК. Първоинстанционният съд, в съответствие с предписанията на чл.13 и чл.107 ал.2 от НПК, е събрал всички доказателства необходими за разкриване на обективната истина и изясняване предмета на доказване. След извършена задълбочена проверка и анализ на доказателствените материали по делото, в мотивите на присъдата първоинстанционният съд приел за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Б. В. С. е роден на •••••••год. в гр.Русе, български гражданин, неженен, със средно образование, не работи, неосъждан, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият Д. Д. К. е роден на ••••••год. в гр.Русе, български гражданин, женен, с основно образование, пенсионер, неосъждан (реабилитиран), ЕГН ••••••••••. Подсъдимият Б. В. Т. е роден на ••••••••год. в гр.Перник, български гражданин, разведен, със средно образование, работи, осъждан, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият Б. С. бил наркотично зависим и провеждал лечение по метадонова програма. За да реализира доходи подсъдимият С. продавал наркотични вещества - марихуана, метамфетамин и хероин на различни лица, сред които и свидетелите В. Н., Д. Д., О. И., Е. Д., И. И., А. Д., В. К. и С. Т.. Подсъдимият Б. С. бил доведен син на подсъдимия Д. К., но към инкриминирания период живеел отделно, заедно с приятелката си Р. И. и детето им, в ••••••••• гр.Русе. По същото време подсъдимият К. живеел в къща в гр.Русе, ••••••••, а в къща в гр.Русе на ••••••••, където живеели майка му и синът му Д. К., отглеждал гълъби. Подсъдимият Б. Т. живеел в гр.Перник и също се занимавал с отглеждане на гълъби. Двамата с подсъдимия Д. К. били близки приятели от около 40 години, поддържали редовно връзка и си гостували. В началото на 2020год. свидетелят Д. Д. придобил по наследство лек автомобил „Фолксваген Голф“. Скоро след това решил да го продаде и пуснал обява в интернет платформа за частни продажби. По заявеният в обявата телефонен номер със свидетеля Д. се свързал подсъдимия Б. С. и поискал да огледа автомобила. Двамата се срещнали в ж.к.“Чародейка“ в гр.Русе, подсъдимия С. харесал автомобила и след като се договорили за цената отишли при нотариус, където бил изготвен неустановен по делото документ, а св.Д. получил от подсъдимия С. уговорената парична сума. След това, пътувайки с автомобила, двамата се заговорили и св.Д. попитал подсъдимия С. дали може да му намери метамфетамин. Подсъдимият С. отговорил положително и му дал топче от фолио, в което имало кристали, като му казал, че са подарък за сделката. След това дал номера на мобилния си телефон на св.Д. и му казал, че може да го търси, ако иска наркотици. Така, в периода до 23.06.2020год. свидетелят Д. Д. на пет-шест пъти закупил от подсъдимия Б. С. метамфетамин за по 20лв. всяка доза, като подс.С. оставял уговореното количество наркотик, увито в топче станиол, на различни места в района на •••••••••. Свидетелят Д. Д. вземал метамфетамина и на същото място оставял парите. На 22.06.2020год. свидетелят Д. отново позвънил по телефона на подсъдимия С., но последния не му вдигнал. На следващия ден- 23.06.2020год., подсъдимия С. му върнал обаждането и го питал какво иска, на което св.Д. отговорил „както обикновено“. Уговорили се св.Д. да се обади на подсъдимия С., когато пристигне на детската площадка пред •••••••••. Малко по-късно св.Д. се обадил на подсъдимия С., за да му каже, че се намира пред блока. Подсъдимият С. му казал, че е оставил уговореното количество метамфетамин на третото стъпало в дясно на първия етаж в жилищния вход. На посоченото място св.Д. намерил цигарена кутия, в която имало топче от алуминиево фолио с метамфетамин. Взел топчето и оставил сумата от 20лв., след което си тръгнал, като се насочил към училище „Никола Обретенов“. В района на Централните гробища свидетелят Д. бил спрян за проверка от полицейски служители от Второ РУ - Русе, пред които той признал, че в себе си има метамфетамин. След като бил отведен в полицейското управление, с протокол за доброволно предаване св.Д. предал на разследващ полицай топче от алуминиево фолио, съдържащо кристалообразно вещество. В саморъчно обяснение в протокола св. Д. посочил, че наркотика закупил за лична употреба. В хода на разследването била назначена физикохимична експертиза /Протокол №20/НАР-1001/, от заключението на която се установява, че предаденото от свидетеля Д. бяло кристално вещество представлява метамфетамин с процентно съдържание на активен компонент 80.1%тегл., с тегло 0.44гр. С допълнителна химическа експертиза /№630/ било установено, че стойността на този метамфетамин възлиза на 11.00лв. На 20.07.2020год., в телефонен разговор помежду си, подсъдимите Д. К. и Б. Т. се уговорили да се срещнат на следващия ден, около 12: 00-13: 00ч. по средата на пътя между гр.Русе и гр.Перник, където обикновено се виждали. Обсъждали, че К. трябва да вземе със себе си човек, който да „пробва“ и друг - за шофьор. Същата вечер подсъдимият К. се обадил на подсъдимия С. и се уговорили на следващият ден, в 09: 00ч. да се срещнат и да пият кафе. По- късно К. се обадил и на свидетеля В. К. и също се разбрали в 09: 00ч. на следващия ден да пият кафе на барче. На 21.07.2020год., сутринта, подсъдимия К. се обадил по телефона на подсъдимия Т., който му казал, че след малко щял да тръгва. Подсъдимият К. пък казал, че ще се обади на подсъдимия С. и на свидетеля К. и също ще тръгват. При проведеният разговор подсъдимия Т. предложил на подсъдимия К., ако може да свършат работа, за да не се налагало да пътува пак, но К. обяснил, че в момента нямал готови всички пари, при което Т. му заявил, че тогава нямало как да стане. Малко по- късно, на уговореното барче пристигнал свидетелят В. К. и двамата с подсъдимия К. останали да чакат подсъдимия С., който по това време не отговарял на позвъняванията на подсъдимия К.. В 09: 15ч. двамата се разделили като свидетелят К. се качил в паркиран наблизо л.а.“Хонда Сивик“ с рег.№Р 68•••• и потеглил. Малко по-късно подсъдимият Б. С. пристигнал пред къщата на К. на ул.“Цар Асен“ № 2 с управлявания от него л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Р 65••••. Оставил автомобила, след което се качил на шофьорското място в друг л.а.“Фолксваген Голф“ - с рег.№Р 36••••, собственост на внучката на подсъдимия К., който бил паркиран на улицата. На предното пасажерско място седнал подсъдимия Д. К. и двамата отпътували, като малко по-късно пристигнали пред къщата на ул.“Петрохан“№21. Подсъдимият К. влязъл в къщата, а подсъдимият С. останал да чака отвън до колата. След малко подс.К. излязъл, държейки в ръка вестник и се качил отново на предното пасажерско място в автомобила. По същото време на мястото пристигнал и свидетелят В. К., който се качил на задната седалка в колата, при двамата подсъдими и всички потеглили към уговореното с подсъдимият Т. място, в посока от гр.Русе към гр.Плевен. Около обяд подсъдимият Т., пътувайки със свидетеля И. Е. пристигнал на крайпътно заведение „Цър Пър“, в близост до гр.Плевен, за където била уговорена срещата им с подсъдимия К.. Тъй като подс.К. закъснявал, двамата провели разговори по телефона, при които подс.К. съобщил на подс.Т., че след малко щял да бъде на мястото на срещата. Междувременно подсъдимият Т. пуснал няколко от отглежданите от него гълъби да летят, почакал още малко, след което заедно със свидетеля Е. отпътували за гр.Перник. Малко по късно, на същото заведение пристигнали подсъдимите С. и К. и свидетеля К.. Тримата хапнали в ресторанта, след което К. също пуснал свои гълъби да летят. След известно време се качили в автомобила управляван от подсъдимия С. и потеглили за гр.Русе. Около 16: 00ч., непосредствено преди влизане в гр.Русе, на КПП „Хижа Приста“ управлявания от подсъдимия С. л.а. „Фолксваген Голф“ с рег. № Р 36•••• бил спрян за проверка от полицейски служители, на които било възложено изпълнението на специализирана полицейска операция. Било извършено претърсване на автомобила, при което в джоба на предната лява врата била намерена и иззета цигарена кутия, съдържаща метално фолио с разтопено по него тъмнокафяво вещество и остатъци от бяло кристално вещество, разпиляно в същата цигарена кутия. В изготвеният протокол от претърсването, подсъдимият С. саморъчно вписал, че разтопеното вещество било хероин и било негово. При извършения личен обиск на подсъдимият С. била открита и иззета отворена жълта, пластмасова, цилиндрична кутийка /от яйце „Киндер“/, намираща се в черна чантичка от плат. Кутийката съдържала кафяво прахообразно вещество, част от което било разпиляно в чантичката. В протокола от обиска подсъдимият С. саморъчно вписал, че вещите са негови. При направения полеви наркотест веществото в кутийката реагирало на хероин. При извършения личен обиск на подсъдимият К. били иззети два мобилни телефони „Нокия“, както и парична сума от 555лв. в брой, а при извършения личен обиск на свидетеля В. К. бил иззет мобилен телефон „Telenor“. От подсъдимия С. бил иззет мобилен телефон „Leagоо“, за което бил съставен протокол за личен обиск. Още същият ден, в къщата на •••••••••, ползвана от подс.К. за отглеждане на гълъби, било извършено претърсване, при което не били открити и иззети вещи, имащи отношение към предмета на делото. Бил иззет DVR марка „Hikvision“, съдържащ записи от камери за видеонаблюдение в имота. Било извършено претърсване и в къщата на подс.К. в гр.Русе, •••••••••, като също не били открити и иззети вещи, относими към предмета на разследване. В жилището на подсъдимия Б. С. в гр.Русе, •••••••••• също било извършено претърсване, при което били намерени и иззети 1бр. електронна везна, сребриста на цвят, без надписи по нея; 1бр. черна електронна везна с бял надпис „TANITA“, модел 1479, метален гриндер, сребрист на цвят с шарена картинка отвътре. Били иззети и 1 бр. мобилен телефон Айфон, черен на цвят със сим-карта на оператора „А1“, както и кутия, съдържаща 11бр. мобилни телефони - неработещи. Върху секцията в една от стаите били намерени и иззети още 6бр. мобилни телефони, без сим-карти и неработещи. Било извършено и претърсване в л.а. „Фолксваген“ с рег. № Р 65••••, собственост на подс.Б. С., при което не били намерени вещи, касаещи досъдебното производство. В хода на разследването била назначена физикохимична експертиза № 451/2020г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - Русе, от заключението на която става ясно, че кафявото прахообразно вещество, намиращо се в жълта пластмасова кутийка от шоколадово яйце и разпиляното в чантичката на подсъдимият С. представлява хероин с нетно тегло 4, 3320гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) 14, 6% тегл., на стойност 216, 60лв. Вещото лице дало заключение, че тъмнокафявото разтопено вещество, намиращо се в цигарена кутия представлява хероин с нето тегло 0, 0868гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) 7, 5% тегл., на стойност 4, 34лв. От заключението на назначената физикохимичната експертиза /Протокол № 20/НАР-1002 от 2020г./, на НИК-МВР се установява, че бялото кристално вещество, разпиляно в кутия от цигари „Марлборо“, иззето при претърсване на л.а.„Фолксваген“ с рег. № Р 36••••, представлява метамфетамин с нето тегло 0, 08гр. с процентно съдържание 80, 1% метамфетамин. От назначената допълнителна химическа експертиза /№ 631/2020г./ става ясно, че стойността на този метамфетамин възлиза на 2, 00лв. В хода на разследването били назначени дванадесет технически експертизи, които изследвали съдържанието и проведена комуникация от иззети по делото мобилни телефони. Била назначена и техническа експертиза, която изследвала наличните видеозаписи от DVR-устройството, иззето при претърсването в къщата на ул.“Петрохан“ № 21 и описала съдържанието на видеозаписите от 21.07.2020год. Гореизложената фактическа обстановка правилно е приета за установена от първоинстанционния съд в мотивите на присъдата, като въззивният съд също приема за установени тези фактически положения. Тази фактическа обстановка се установява от доказателствените материали по делото, а именно: обясненията на подсъдимите Б. С., Д. К. и Б. Т., показанията на свидетелите О. И., И. И., Д. К., А. Д., Т. М., В. К., И. Е., С. И., И. Г., В. К., И. Д., Д. И., В. Н., С. М., С. Т., Е. Д., Н. А., В. В., Е. Е., П. А., С. М., М. А., Е. Х., Д. Д. и на свидетели със защитена самоличност №5 и №7, дадени в хода на съдебното следствие и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1 от НПК, както и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства и доказателствени средства - протоколи за претърсване и изземване, протоколи за личен обиск, заключенията по физикохимичните експертизи допълнителните химични експертизи, заключенията на техническите експертизи, заключението на почерковата експертиза, справки за мобилна комуникация от мобилните оператори, справки от Агенция „Пътна инфраструктура“, изготвените ВДС от използвани СРС, окомплектовани като сбор от материали, представляващи класифицирана информация и приложени в два отделни тома под № СД 23-21/2020г. и № СД 23-21 „А“/2020г., справки за съдимост, декларации за семейно и имотно състояние, автобиографии. Наведените с протеста и допълнението към него оплаквания за необоснованост на присъдата и за допуснати съществени процесуални нарушения във връзка с оценката и проверката на доказателствените материали са неоснователни. Първоинстанционният съд е извел изводите си относно установените фактически положения в съответствие с предписанията на чл.14 ал.1 от НПК, като е извършил обективно, всестранно и пълно изследване на всички доказателствени материали по делото. Мотивите на присъдата напълно удовлетворяват изискванията на чл.305 ал.3 от НПК. В тях първоинстанционният съд е посочил доказателствата, от които се установяват изложените фактически положения, констатирал е наличните противоречия в доказателствените материали и е изложил убедителни съображения защо е кредитирал някой от тях, а други не. По отношение обвинението за първото деяние на подсъдимия Б. С., включено в състава на продължаваното престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 и пр.5, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт- това извършено на 23.06.2020год., първоинстанционният съд правилно е намерил, че доказателства в подкрепа на обвинението в тази му част, се съдържат в обясненията на подсъдимия Б. С., в показанията на свидетеля Д. Д., дадени в хода на досъдебното производство, протокола за доброволно предаване, в приобщените по делото ВДС от експлоатация на СРС и заключенията на химическите експертизи. На първо място, от обясненията на подсъдимия С., които по същество представляват самопризнание, се установява, че от момента на закупуването на лекия автомобил от свидетеля Д., подсъдимият С. няколкократно е давал и продавал на този свидетел метамфетамин, като описва и как са протичали срещите им при предаването на наркотичните вещества. Подсъдимият С. потвърждава, че освен на свидетеля Д. е продавал наркотици и на други лица. В тази връзка първоинстанционният съд правилно е кредитирал показанията на свидетеля Д., дадени на два пъти в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК. В първите си показания св.Д. подробно, в детайли и последователно разказва за запознанството си с подс.С., за последвалите им срещи по инициатива на свидетеля, местата където са се състояли и начина, по който получавал от подс.С. наркотика и начина на предаването на парите за същия. В тези си показания свидетеля Д. разказва в конкретика и как била уговорена срещата му с подсъдимия С. на 23.06.2020год., какви телефонни номера били използвани за разговорите между тях, къде са се уговорили да разменят наркотика срещу парите и как се е случила тази размяна. Свидетелят Д. посочва, че след като взел процесното наркотично вещество и се насочил към дома си, бил задържан от полицаи, пред които признал, че у себе си има кристали за 20лв., след което бил отведен във Второ РУ-Русе. Заявил в разпита си, че предава доброволно топчето от алуминиево фолио съдържащо наркотично вещество „кристал“, за което бил съставен и протокол за доброволно предаване от 23.06.2020год. При вторият му разпит в качеството на свидетел на досъдебното производство, свидетелят Д. отново потвърдил, че на 23.06.2020год., след като бил закупил малко количество „кристали“ от подсъдимия С. бил спрян от полицаи за проверка, след което разказал колко пъти бил купувал наркотици от подсъдимия и на какъв телефон се е свързвал с него. Потвърдил, че „кристалите“, които закупил от подс. С., е предал доброволно на разследващия полицай. В противоречия с показанията, които е дал в досъдебното производство, на съдебното следствие в първата инстанция свидетелят Д. Д. категорично отрича достоверността на показанията си от досъдебното производство, досежно покупката на наркотични вещества от подсъдимия С., както и действителността на протокола за доброволно предаване от 23.06.2020год. Завява, че подписите в протокола за разпит и в протокола за доброволно предаване, както и ръкописният текст в последния, не са изпълнени от него. По тази причина първоинстанционният съд е назначил почеркова експертиза, от заключението на която се установява, че всички подписи положени в протоколите за разпит на свидетеля Д. - от 23.06.2020год. и от 29.11.2021год., и в протокола за доброволно предаване от 23.06.2020г., както и ръкописният текст в протокола, са изпълнени от свидетеля Д.. При извършения последващ допълнителен разпит на св.Д. в първата инстанция, след като първоинстанционния съд го запознал със съдържанието на експертното заключение, св.Д. дал показания, в които признал, че е излъгал за това, че подписите и ръкописния текст не изхождат от него, но отново отрекъл прочетените му показания да са достоверни, както и да е предавал наркотични вещества. Твърди, че при задържането му на 23.06.2020год. му бил оказван натиск от полицаите, били му слагани белезници, помислил, че го отвличат. За вторият си разпит, проведен от следовател заявява, че не му е оказван физически натиск, но бил заплашван и му били представени напечатани листи с измислици, за да свидетелствал срещу подсъдимия С.. Заявява, че сигурно е прочел протокола за разпит на свидетел, но бил подлъган да го подпише. При така установените обстоятелства първоинстанционният съд правилно е кредитирал като достоверни показанията на свидетеля Д. Д. дадени в хода на досъдебното производство на 23.06.2020год. и на 29.11.2021год., приобщени по реда на чл.281 от НПК. В показанията си дадени пред първоинстанционния съд свидетеля Д. не е конкретизирал логично и последователно в какво точно се изразявал твърденият натиск, упражнен върху него. Неподкрепено с доказателства, несъстоятелно и житейски неправдоподобно е твърдението на св.Д., че и при двата проведени му разпита, от различни органи на досъдебното производство, били използвани различни способи на въздействие върху него, за да даде показания в ущърб на подсъдимия С.. Освен това изложените от свидетеля Д. обстоятелства при първият му разпит в досъдеблното производство са с конкретика и съдържат детайли, които няма как да са били известни на разследващите органи, особено що се касае до времето, мястото и начина на протичане на срещите между св.Д. и подс. С., при които били разменяни наркотиците срещу пари. Съществено в случая е, че показанията на св.Д., дадени в досъдебното производство, се подкрепят в значимата си част от обясненията на подс.С., който признава за проведени няколкократни срещи с Д., при които му предоставял възмездно и безвъзмездно наркотични вещества. Освен това, показанията на св.Д., дадени в досъдебното производство през разследващи органи, се подкрепят и от приобщения по делото протокол за доброволно предаване от 23.06.2020год., с който св.Д. предал на разследващия полицай топчето от алуминиево фолио, съдържащо наркотично вещество и в който протокол свД. саморъчно вписал, че е наркотик, закупен за лична употреба. Въззивният съд също не констатира пороци при съставянето на този протокол, който представлява писмено доказателство. Твърденията на св.Д. в показанията му в първата инстанция за извършени неправомерни действия от страна на полицейските служители, разследващия полицай и следователя, остават неподкрепени с доказателства изявления. При това положение първоинстанционният съд правилно е намерил, че показанията на свидетеля Д., дадени на съдебното следствие в първата инстанция, са изцяло изолирани от останалия доказателствен материал, отличават се с тенденциозност и недобросъвестност, непрекъснато еволюират и са вътрешно противоречиви. Правилно тези показания са оценени като недостоверни, тенденциозни и стремящи да оневинят подсъдимия Б. С.. Показанията на свидетеля Д. от досъдебното производство и обясненията на подсъдимия С. коренспондират с информацията съдържаща се във ВДС, събрани посредством прилагане на СРС, от която се установява, че само през месец юни, 2020год. между двамата е имало множество телефонни разговори и уговорени срещи именно в района на местоживеенето на подсъдимия С. в ж.к.“Чародейка“. От заключението на назначената по делото физикохимична експертиза /Протокол №20/НАР-1010 от 17.09.2020г./ се установява, че доброволно предаденото от свидетеля Д. вещество представлява метамфетамин с нето тегло 0, 44 грама с процентно съдържание 80, 1% метамфетамин. Според заключението на допълнителната химическа експертиза /№630 от 14.10.2020г./ стойността на наркотичното вещество възлиза на 11.00лв. Метамфетаминът е високорисково наркотично вещество, и е поставен е под контрол съгласно Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите и включен в Списък 1 "Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект от злоупотреба с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина." Подсъдимият Б. С. не е разполагал с разрешение за държане и разпространение на такова вещество. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на процесната дата - 23.06.2020год., подсъдимият Б. С., без надлежно разрешително, е държал с цел разпространение и разпространил, чрез продажбата му на св.Д. Д. инкриминираното високорисково наркотично вещество- метамфетамин с нето тегло 0, 44 грама с процентно съдържание 80, 1% метамфетамин на стойност 11.00лв. Изводите на първоинстанционния съд са правилни и относно установените фактически положения във връзка с обвинението на подсъдимия Б. С. за второто деяние, включено в състава на продължаваното престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 и пр.5, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт- това извършено на 21.07.2020год., както и по отношение на обвиненията за извършени на същата дата престъпление по чл.354а ал.1 пр.3 и пр.4 вр.чл.20 ал.2 от НК- от подсъдимия Д. К. и престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 и пр.5 от НК- от подсъдимия Б. Т.. Относно случилото се на 21.07.2020год., първоинстанционният съд правилно е кредитирал като достоверни обясненията на подсъдимия Б. С., с които същият по същество признава извършването на това инкриминирано деяние. С тези си обяснения подсъдимият С. потвърждава държането на наркотичните вещества на инкриминираната дата, сочи произхода на същите, както и това, че наркотичните вещества били у него още от сутринта на 21.07.2020год, като в същото време излага и обстоятелства, очертаващи наличието и на специалната цел за държането на наркотиците, а именно за разпространението им. Обясненията на подсъдимия С. се подкрепят от данните в протокола за претърсване и изземване от 21.07.2020год. на л.а.“Фолксваген Голф“ с рег. № Р 36••••, както и от протокола за личен обиск на подсъдимия С. от същата дата. Видно от отразеното в тези протоколи, в джоба на предната лява врата била намерена и иззета цигарена кутия, съдържаща метално фолио с разтопено по него тъмнокафяво вещество и остатъците от бяло кристално вещество, разпиляно в същата цигарена кутия. В протокола за претърсване и изземване подсъдимия С. саморъчно написал, че разтопеното вещество било хероин и било негово. При извършения личен обиск на подсъдимия С. била открита и иззета отворена жълта, цилиндрична кутийка /от яйце „Киндер“/, намираща се в черна чантичка от плат. Кутийката съдържала кафяво прахообразно вещество, част от което било разпиляно в чантичката. В протокола от личен обиск подс.С. отново саморъчно написал, че вещите са негови. При направения полеви наркотест веществото реагирало на хероин. Посочените наркотични вещества са намерени в лична вещ на подсъдимия, каквато била чантичката му, както и в джоба на шофьорската врата на управлявания от него автомобил. Формалната удостоверителна сила на обсъжданите протоколи не е опровергана, защото фактическите данни за конкретното място на намиране на наркотичните вещества в съответните им опаковки и за тяхното изземване, отразени в протоколите, се потвърждават и от гласни доказателствени средства - обясненията на подс.С. и подс.К., както и от показанията на св.К., лично присъствали на претърсването, които обективно и последователно, макар и накратко, излагат обстоятелствата по провеждането на действията по претърсване на автомобила и личен обиск на подс.С.. От горепосочените доказателствени материали може да се направи несъмнен извод за осъществявана от подс.Б. С. фактическа власт върху тези наркотични вещества, доколкото връзката на подсъдимия С. с инкриминираните наркотични вещества и контролът, който той имал върху тях са несъмнено доказани. Безспорно установено е и това, че подсъдимият С. не е имал надлежно разрешително за държане на тези високорискови наркотични вещества. По делото безпротиворечиво е установен видът на наркотичните вещества - хероин и метамфетамин и тяхната стойност. От заключението на назначена физикохимична експертиза № 451/2020г. по описа на БНТЛ при ОДМВР - Русе, се установява, че кафявото прахообразно вещество, намиращо се в жълта пластмасова кутийка от шоколадово яйце и разпиляното в чантичката на подсъдимият С. представлява хероин с нетно тегло 4, 3320гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) 14, 6% тегл., на стойност 216, 60лв. Вещото лице дало заключение, че тъмнокафявото разтопено вещество, намиращо се в цигарена кутия представлява хероин с нето тегло 0, 0868гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) 7, 5% тегл., на стойност 4, 34лв. От заключението на назначената физикохимичната експертиза /Протокол № 20/НАР-1002 от 2020г./, на НИК-МВР се установява, че бялото кристално вещество, разпиляно в кутия от цигари „Марлборо“, иззето при претърсване на л.а.„Фолксваген“ с рег. № Р 36••••, представлява метамфетамин с нето тегло 0, 08гр. с процентно съдържание 80, 1% метамфетамин. От назначената допълнителна химическа експертиза /№ 631/2020г./ е видно, че стойността на този метамфетамин възлиза на 2, 00лв. И двете вещества- хероин и метамфетамин имат наркотично действие, нямат легална употреба, пазар и производство и подлежат на международен контрол съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите вещества от 1961 г., ратифицирана от Република България. Тези вещества са поставени и под национален контрол, като с оглед високата степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, са забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина, съгласно приложение № 1 от Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични, приета на осн. чл.3, ал.2 и ал.3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите. Безспорно установено от фактическа страна е и обстоятелството, че процесните високорискови наркотични вещества са били предназначени за разпространение и подсъдимият С. е съзнавал това обстоятелство. Налице са доказателствени източници, събрани по надлежния ред, които анализирани поотделно и в тяхната взаимовръзка позволяват достигането до именно този фактически извод. От особено съществено значение за обосноваване на този извод са обясненията на подсъдимия Б. С., в които той признава, че месеци преди 21.07.2020год. е продавал наркотични вещества на различни лица. На тези обяснения напълно кореспондират и показанията на свидетелите В. Н., Д. Д., О. И., Е. Д., И. И., А. Д., В. К. и С. Т., дадени пред съда и в частите им, приобщени по реда на чл.281 от НПК. Тези показания първиинстанционният съд правилно е възприел като достоверни, тъй като изхождат от незаинтересовани от изхода на делото свидетели, между тях няма значими противоречия, взаимно се допълват, обективни и последователни са, като всеки от свидетелите пресъздава добросъвестно възприятията си. От тези показания се установява, че свидетелите редовно купували от подсъдимия С. наркотични вещества - хероин и метамфетамин, като обикновено, след предварителна уговорка по телефон, се срещали с него в района, в който живеел - в ж.к.Чародейка, до бл.305, където осъществявали размяната. Посочените гласни доказателства се подкрепят и от анализа на приетите и приложени по делото ВДС, от които се установява, че в множество телефонни разговори между подсъдимия С. и различни лица, сред които и посочените по-горе свидетели, са уговаряни срещи, при които разговарящите споделят: - "иска едно цяло", „да мине да го види за 10“, „да мине за половинка“, „50 за половинка“, „иска едно и половина“, „вдигнали са му грама на 90лв.“, „ да нагласи 50“, „има материал“, „ще мине за една петдесятка“, „ще мине за 50лв. 0.4 на 0.1“, „иска половинка, но има само 35“, „дали има кафе“, „има само криско“, „дали има стъкло“ и т.н. - жаргон, който в своята съвкупност недвусмислено разкрива действителният смисъл на разговорите, а именно, че се уговаря покупко-продажбата на наркотични вещества. Косвено доказателство за наличието на специалната цел за разпространение чл.354а, ал.1 от НК представлява и установеното, при претърсване жилището на подс.С., наличие на две електронни везни и метален гриндер, които вещи са необходими и обикновено се използват за разпределяне на наркотиците в по-малки количества, съобразно заявеното от клиента. Така установените факти за предходна деятелност по разпространение на наркотични вещества от страна на подс.С., представляват по своята същност косвено доказателство, което съчетано и анализирано в комплекс с останалите такива доказателства, налага единствения възможен и логичен извод, а именно, че и установените на 21.07.2020год. наркотични вещества били държани от подсъдимия С. именно с цел да бъдат разпространени. По тези аргументи, изхождайки от механизма на осъществяване, количеството на наркотиците /многократно надвишаващо единична доза/, вида им, начин на съхранение и в светлината на вече осъществената дейност по разпространението на наркотично вещество, чрез предоставянето му на различни лица, въззивният съд също намира за доказано, че от субективна страна е налице специалната съставомерна цел, изискуема от разпоредбата на чл.354а, ал.1 от НК, по отношение на деянието, осъществено чрез "държане" като една от предвидените в закона алтернативи. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е приел за безспорно установено от фактическа страна, че на процесната дата - 21.07.2020год., подсъдимият Б. С. е държал с цел разпространение наркотични вещества - хероин с нето тегло 4, 3320гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60лв., хероин с нето тегло 0, 0868гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 7, 5 тегловни процента, на стойност 4.34лв. и метамфетамин с нето тегло 0, 08гр. с процентно съдържание 80, 1% метамфетамин, на стойност 2.00лв. От фактическа страна първоинстанционният съд правилно е приел, че не е доказано на 21.07.2020год. подсъдимият Т. да е държал с цел разпространение и да е разпространил чрез продажбата му на подсъдимите С. и К. хероин с нето тегло 4, 33320 гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60лв., респ. че на тази дата подсъдимите С. и К. са придобили от подс.Т. това наркотично вещество и са държали придобито от подс.Т. наркотично вещество с цел разпространението му. Според изложените факти в обстоятелствената част обвинителният акт: „Междувременно обв.Т. вече бил пристигнал на уговореното място между гр.Плевен и с.Ясен и отишъл зад намиращото се там заведение „Цър Пър“, където скрил мострата от 4, 3320 грама хероин със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин от 14, 6 тегловни процента, на стойност от 216, 60лв., предназначена за обв.К. и обв.С.. Същата била опакована в жълта, пластмасова, цилиндрична кутийка от шоколадово яйце. Около обяд К. и неговите спътници пристигнали с автомобила, управляван от С., в района между гр.Плевен и с.Ясен. Паркирали до заведението „Цър пър“. Срещнали се с обв.Т., който посочил на К. и С. мястото, където бил скрил мострата от наркотичното вещество. Обвиняемите К. и С. я взели, а след това седнали на маса отвън, за да обядват. По указания на обв.К. мострата от хероина трябвало да я вземе в себе си обв.С., тъй като на първо място бил все още неосъждан, а на второ място, поради това, че бил зависим от употребата на такива вещества, ако се наложело, щял да твърди пред органите на реда, че хероинът бил за негова лична употреба... “ Настоящият състав на Великотърновския апелативен съд се солидаризира изцяло със становището на състава на Русенския окръжен съд, че от събраните по делото доказателства не се установява по изискуемият несъмнен и безспорен начин горепосоченото описано в обстоятелствената част на обвинителния акт развитие на събитията на 21.07.2020год. Доказателствени източници за това какво се е случило на 21.07.2020год., след напускането на гр.Русе от подсъдимия С., подсъдимия К. и свидетеля К. с л.а. „Фолксваген голф“ с рег.№ Р 65••••, до извършената им по-късно същият ден полицейска проверка на входа на гр.Русе при завръщането им, са обясненията на тримата подсъдими и показанията на свидетелите В. К. и И. Е.. В насока косвено установяване на тези факти са и ВДС, изготвени във връзка с експлоатацията на СРС, съдържащи данни за проведени телефонни разговори между подсъдимите К. и Т., протоколите за претърсване на л.а.“Фолксваген Голф“ с рег. № Р 36•••• и за обиск на подсъдимия С., анализа на информацията за позиционирането на мобилните телефони на подсъдимите и справката на АПИ за движението на двата автомобила - този управляван от подсъдимия С. и този управляван от подсъдимия Т.. На първо място, от посочените по-горе гласни доказателства не се установява по несъмнен начин, че среща между подс.Т. и св.Е., от една страна и подс.С., подс.К. и св.К. - от друга, изобщо се е състояла на 21.07.2020год., по времето и мястото посочени в обстоятелствената част на обвинителния акт. От обясненията на подс.Т. и показанията на неговия спътник – свидетеля И. Е. се установява, че двамата са пристигнали първи в заведението, където е била уговорена срещата. В същото време и двамата са категорични, че след като подс.К., подс.С. и св.К. се забавили, подс.Т. и св.Е. си тръгнали обратно за гр.Перник, без да изчакат пристигането им. От своя страна подс. К., подс.С. и св.К. също твърдят единодушно, че когато пристигнали в заведението, подс.Т. вече го нямало там. От тези гласни доказателства се установява също така, че нито подс.Т. и св.Е. са се срещали и разговаряли с някого в заведението, нито подс.К., подс.С. и св.К. са реализирали какъвто и да било контакт с други лица. В хода на настоящото наказателно производство не са представени и събрани каквито и да било доказателства, които да оборват твърденията на тримата подсъдими и свидетелите К. и Е. по отношение на тези значими за предмета на делото факти. Безспорно от проведените в предходните дни телефонни разговори между подсъдимите Т. и К. се установява, че двамата се уговорили да се срещнат около обяд на 21.07.2020год., на място, намиращо се по средата на пътя между гр.Русе и гр.Перник, което добре отговаря да е именно заведението „Цър Пър“ в близост до гр.Плевен. Безспорно е също така, че рано сутринта на 21.07.2020г. СИМ-картата, ползвана от подс.Т. била регистрирана от наземна клетка в гр.Перник, след което са регистрирани активации на клетки на територията на гр.Перник, гр.София, с.Радомирци, с.Телиш и с.Ясен, т.е. в посока на движение от гр.Перник за гр.Плевен, като при провеждането на разговор с подс.К. в 11, 52ч. картата на Т. се активирала през наземна клетка с.Ясен, обл.Плевен. Установено е също така, че при този разговор СИМ-картата ползвана от подс.К. е регистрирана от клетка “Плевен“. Установено е, че в 12, 23ч. СИМ-карта ползвана от подс.Т. е позиционирана от клетка „Долни Дъбник“, след което преминава през наземни клетки, покриващи обратния път от гр.Плевен до гр.Перник през гр.София. По сходен начин, от справките представени от АПИ се установява, че на 21.07.2020г., в 11.12ч. управляваният от подс.Т. л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№РК 25•••• е регистриран на контролна точка “Петревене“ /път София- Плевен/, в 11, 19ч. - в контролна точка гр.Луковит, а в 12, 32ч. - на контролна точка „Долни Дъбник“, при движение в обратна посока - от гр.Плевен за гр.София. По отношение л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ Р 36••••, управляван от подс.С., се установява от тази справка, че на 21.07.2020г. в 10.03ч. и в 11.29ч. е регистриран на преброителни пунктове, съответно „Одяланик“ и „Обнова“, при движение в посока гр.София, а в 13.18ч. отново на пункт „Обнова“ - в посока гр.Русе. Тази информация по своята същност представлява индиция, че във времето от около 11.50ч. до около 12.30ч. на 21.07.2020г., лицата ползващи по това време посочените СИМ-карти и пътуващите в двата посочени леки автомобила, са се намирали в близост от няколко километра помежду си, но това в никакъв случай не може да послужи като достатъчна доказателствена основа да се направи несъмнен извод, че тези лица са се срещнали и пребивавали заедно на едно и също място - заведението „Цар- Пър“ до гр.Плевен. Доводите на прокурора в допълнителните съображения към протеста за недостоверност на показанията на св.И. Е., по съображения, че по делото не са налице каквито и да било обективни доказателства, от които да се установява, че на въпросната дата св.Е. въобще е пътувал с подс.Т. до заведението край гр.Плевен, а такива се съдържат единствено в обясненията на подс.Т. и в показанията на св.Е., както и че последния е заинтересован от изхода на делото, предвид приятелските си отношения с подс.Т., са лишени от основание. При липсата на доказателства, които да опровергават достоверността на заявеното в обясненията на подс.Т. и показанията на св.И. Е., че последният е пътувал с подсъдимия Т. на 21.07.2020год. до заведението край гр. Плевен, показанията на св.Е. и обясненията на подс.Т., че св.Е. е пътувал на тази дата с подс.Т., няма причина да бъдат приети за недостоверни и да не бъдат кредитирани. Показанията на св.Е. и обясненията на подс.Т. са преки доказателствени средства, а прокурорът не посочва и не представя никакви други доказателства, които да ги опровергават. Освен това твърдението на прокуратурата, че показанията на св.Е. са недостоверни заради приятелките му отношения с подс.Т., представлява само предположение, обслужващо обвинителната теза, неподкрепено с доказателства, от които да се установява недостоверност на показанията на св.Е.. Лишени от основание са и доводите в допълнителните съображения към протеста за недостоверност на показанията на св.К., по съображения, че същите са нелогични и противоречиви, близък приятел е на подс.К., очевидно се опитва да му помогне, както и че понастоящем също е обвинен в разпространение на наркотични вещества. От доказателствата по делото безспорно е установено, че на 21.07.2020год. св.К. е пътувал заедно с подсъдимите К. и С. до заведение „Цър Пър“ в района на гр.Плевен и обратно до гр.Русе. Приятелските отношения на този свидетел с подс.К., това че впоследствие К. също е бил обвинен в разпространение на наркотични вещества и съзряната от прокурора нелогичност и противоречивост в показанията му, не са обстоятелства, от които да може да се направи извод за недостоверност на показанията на св.К., според които на инкриминираната дата въобще не се е състояла твърдяната от държавното обвинение среща между подсъдимите К. и С. от една страна и подс.Т. от друга, при положение, че по делото липсват доказателства, от които безспорно да се установява, че такава среща е имало. Освен това, от доказателствата по делото не се установява каквато и да била съпричастност на подсъдимите Б. Т. и Д. К. към държането на процесното наркотично вещество, на конкретно инкриминираните време и място. Напротив, от обясненията на подс.Б. С. и от съдържанието на протоколите за претърсване и изземване и за личен обиск на последния става ясно, че той още в момента на полицейската проверка, а след това по досъдебното и в съдебното производство, е дал становище за вида на наркотичните вещества и за това чия собственост са, а именно, че са негови. Тези обяснения не само не са оборени в хода на съдебното следствие, но дори не са представени и събрани някакви доказателства, внасящи съмнение в тяхната достоверност. Пред първоинстанционния съд подс.С. е дал обяснения и за това как се е сдобил с хероина, открит в кутийката от шоколадово яйце - чрез закупуването му от неустановено по делото лице от гр.Варна. Действително, по отношение на това обстоятелства подс.С. е дал различни обяснения, като по досъдебното производство първо посочил едно конкретно лице, а след това друго, от което закупил наркотика, но този факт е ирелевантен за делото, тъй като обвинението, което му е предявено е, че е придобил конкретният наркотик не от някого другиго, а от подс.Б. Т. и то в съучастие като съизвършител с подс.К., което обстоятелство не е доказано. Що се отнася до записаните при експлоатацията на СРС телефонни разговори между подс.Т. и подс.К. и между подс.К. и подс. С., имащи отношение към събитията от 21.07.2020год., то при внимателен преглед въззивният съд също намира, че от записаните разговори не може да се направи несъмнен извод, че същите имат връзка с предмета на делото- обвинения за продажба и покупка на наркотични вещества от тримата подсъдими. Никъде в разговорите не само, че не се споменават наркотични вещества, но дори и не се намеква, че се касае за такива вещества, дори и посредством обичайно използвани жаргонни изрази. Не е изключено подсъдимите да са се опасявали от подслушване, което се установява от съдържанието на редица разговори отразени в изготвените ВДС, но извършения анализ от прокуратурата на тези разговори и извличането на действителното им според държавното обвинение съдържание, е напълно произволно, необосновано и подчинено единствено на обвинителната теза, в противоречие с основен принцип в наказателния процес, че вината не се предполага, а се доказва. Съгласно чл.103 ал.1 от НПК тежестта да се докаже обвинението по дела за престъпления от общ характер лежи върху прокурора и разследващите органи, а съгласно ал.2 на същия член, обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен. В мотивите на присъдата първоинстанционният съд е изложил съображенията си във връзка с доводите на прокурора за противоречия между обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите К. и Е., които според прокурора дискредитират твърденията на подсъдимите К. и Т., че уговорената среща била за да пускат гълъби в полет, които и двамата отглеждали, или за оглед и тестване на лек автомобил, който подс.Т. щял да продава на подс.К.. Въззивният съд се солидаризира напълно със становището на първоинстанционния съд, че в крайна сметка дали и кога подс.К. е поставил в багажника на автомобила гълъби, дали той и подс.Т. са пускали гълъби или не в района на заведението „Цър Пър“ до гр.Плевен, дали целта на срещата е била, за да се огледа и тества автомобил, са ирелевантни за делото обстоятелства, доколкото повдигнатите обвиненията на подсъдимите за деяния извършени на 21.07.2020год. са за държане с цел разпространение и разпространение на наркотично вещество /за подс.Т./ и за съвместно придобиване и държане, с цел разпространение на наркотично вещество /за подсъдимите С. и К./, по конкретно време и на конкретни места. Наличието на противоречие между обясненията на подсъдимите и показанията на свидетелите по отношение на тези факти би могло да доведе до дискредитиране на обясненията на подсъдимите в тази насока, но дори и да бъдат оценени тези доказателствени източници като недостоверни, то същественото в случая е това, че отсъстват преки доказателства или единен комплекс от косвени такива, които да обосноват несъмнен извод, че на инкриминираните дата и място подсъдимият Т. е държал с цел разпространение и е разпространил чрез продажбата му на подсъдимите С. и К. хероин с нето тегло 4, 33320 гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60лв., респ. че на тази дата подсъдимите С. и К. в съизвършителство помежду си са придобили от подс.Т. това наркотично вещество и впоследствие са държали придобито от подс.Т. наркотично вещество, с цел разпространението му. Съгласно разпоредбата чл.103 ал.3 от НПК е недопустимо да се правят изводи във вреда на обвиняемия, поради това, че не е дал или отказва да даде обяснения или не е доказал възраженията си. Правилна е констатацията на първоинстанционния съд, че при комплексен анализ на установените по делото факти, отчетливо се откроява факта, че освен обясненията на тримата подсъдими и показанията на свидетелите К. и Е., не са събрани други доказателства, които да внесат яснота какво се е случило след напускането на л.а.“Фолксваген Голф“ с рег.№ Р 36•••• на гр.Русе в посока гр.Бяла, около 09.30ч. на 21.07.2020год., до завръщането му в около 16.00ч. на същата дата. В тази връзка, при обсъдения доказателствен дефицит, за въззивният съд също буди недоумение факта посочен от първоинстанционния съд- че при разрешена експлоатация на СРС по отношение на подсъдимите К. и С., при прилагани способи наблюдение и проследяване, с документиране чрез видеозаснемане, за инкриминираната среща, която прокуратурата твърди, че била предварително подготвена и с ясна цел - продажба и покупка на наркотични вещества, липсва каквато и да било информация с източник СРС. Напротив, от приложеният към класифицираните материали протокол за изготвяне на ВДС /т.2, л.232 и сл./, се установява, че по неясно какви причини, на 21.07.2020год., в 09.17ч., непосредствено преди подс.К., подс.С. и свид.К. да се насочат с л.а.“Фолксваген Голф“ в посока гр.Плевен, към твърдяната в обвинението среща с подс.Т., видеозаписването по отношение подс.К. е преустановено. Първоинстанционният съд не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, като е намерил, че не е необходимо да обсъжда и анализира детайлно значителният по обем доказателствен материал, съдържащ се в изготвените ВДС и разпити на свидетели, включително и на двама такива с тайна самоличност, събрани по искане на обвинението за обосноваване на предходна престъпна деятелност на подс.К. съвместно с трети лица, свързана с разпространение на наркотични вещества, като е приел, че тези обстоятелства са неотносими към предмета на делото, който е очертан с обвинението на подс.К., а именно че на 21.07.2020год. в района между гр.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен, по пътя от гр.Плевен до гр.Русе и в гр.Русе, в съизвършителство с подс.Б. С. без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, придобил чрез покупка от подс.Б. Т. и държал инкриминираното наркотично веищество- хероин с нето тегло 4, 3320гр. Данните за предходна престъпна деятелност на подс.К. съвместно с трети лица, свързана с разпространение на наркотични вещества, поначало не са обстоятелства изцяло неотносими към предмета на доказване по делото, тъй като въз основа на тях косвено може да се извлече извод за целта на придобиване и държане на наркотичното вещество, ако обаче придобиването му и държането му от дееца е доказано, посредством други доказателствени източници, както и извод относно характеристични данни за дееца във връзка с индивидуализация на наказанието, ако е доказано, че е извършил престъпление. Следва обаче категорично да се посочи, че въз основа на доказателства за предходна престъпна деятелност на подс.К., свързана с разпространението на наркотични вещества, не може да се правят дори косвени изводи за това, че на инкриминираните дата и място, подс.К., съвместно с подс.С., е придобил от подс.Т. и държал процесното наркотично вещество, тъй като това представлява само недопустимо предположение. Данните за сходна или идентична по вид предходна престъпна дейност, дори такава да е установена с влязла в сила присъда, е недопустимо да бъдат третирани дори като косвено доказателство за установяване на осъществено от същия деец изпълнително деяние на друго престъпление от същия или друг вид, защото това представлява само и единствено предположение. Още по-малко въз основа на тези доказателства може да се правят изводи за това, че подс.Т. е държал и разпространил инкриминираното наркотично вещество, чрез продажбата му на подсъдимите К. и С.. Ето защо, след като в конкретния случай от доказателствата по делото не е доказано, че от обективна страна подс. К., съвместно с подс С., е придобил от подс.Т. инкриминираното наркотично вещество- хероин с нето тегло 4, 3320гр. и го е държал, доказателствата съдържащи данни за предходна престъпна деятелност на подс.К. свързана с разпространение на наркотични вещества, са ирелевантни за изясняване предмета на настоящото дело. По горните съображения, ирелентни за изясняване предмета на делото са и показанията на свидетелите М. А., С. И., Т. М., Е. Е., С. М. и И. Д., срещу достоверността на които са изложени възражения в допълнителните съображения към протеста. Както доказателствата, съдържащи данни за предходна престъпна дейност на подс.К. от същия вид, така и доказателствата, съдържащи данни с опровержения за такава предходна престъпна дейност /каквито данни се съдържат в показанията на посочените свидетели от тази група/, не могат да послужат като косвени доказателства за установяване на обстоятелството дали подсъдимият К. е извършил инкриминираното деяние, за което му е повдигнато обвинение по настоящото дело. По гореизложените съображения въззивният съд намира за изцяло правилна констатацията на първоинстанционния съд, че в конкретния случай по делото не са били събрани доказателствени източници, потвърждаващи тезата на държавното обвинение, изложена в обвинителният акт, че на 21.07.2020год. на посочените места, подс.Б. Т. е държал с цел разпространение и разпространил, чрез продажбата му на подсъдимите Б. С. и Д. К. хероин с нето тегло 4, 3320гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60лв., респ. че подсъдимите К. и С. са придобили чрез покупка от подс.Б. Т. и държали, в съизвършителство помежду си, придобито от подс.Т. наркотично вещество, с цел разпространение. При тези установени фактически положения, първоинстанционният съд правилно намерил за установено от правна страна, че с деянията си подсъдимият Б. В. С. осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 и пр.5, вр. чл.26, ал.1 от НК, тъй като на 23.06.2020год. и на 21.07.2020год. в гр.Русе и по пътя от гр.Плевен до Русе, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП държал с цел разпространение и разпространил високорискови наркотични вещества, както следва: -на 23.06.2020год., в гр.Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество - метамфетамин с нето тегло 0, 44 грама с процентно съдържание 80, 1% метамфетамин, на стойност 11.00лв. и разпространил същото чрез продажбата му на Д. Т. Д., ЕГН •••••••••• от гр.Русе и -на 21.07.2020год. по пътя от гр.Плевен до гр.Русе и в гр.Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 4, 3320гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60лв., хероин с нето тегло 0, 0868гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 7, 5 тегловни процента, на стойност 4.34лв. и метамфетамин с нето тегло 0, 08гр. с процентно съдържание 80, 1% метамфетамин, на стойност 2.00лв., всичко на обща стойност 233, 94лв. В мотивите на присъдата първоинстанционният съд изложил подробни правни съображения за обективна и субективна съставомерност на деянията на подсъдимия Б. С. по престъпния състав на престъплението по чл.354а, ал.1, пр.4 и пр.5, вр. чл.26, ал.1 от НК, за което този подсъдим е признат за виновен с първоинстанционната присъда, които въззивният съд напълно споделя и намира че не е необходимо да преповтаря при липсата на възражения на страните в тази насока. При индивидуализация на наказанието на подс.Б. С. за извършеното от него престъпление по чл.354а, ал.1, пр.4 и пр.5, вр. чл.26, ал.1 от НК, първоинстанционният съд правилно отчел като смекчаващи отговорнрността обстоятелства признанието на вината от страна на подс.С., оказаното съдействие за разкриване обективната истина по делото, още от момента на полицейската проверка, чистото съдебно минало на подсъдимия и добросъвестното му процесуално поведение във фазата както на досъдебното, така и на съдебното производство. Като отегчаващо отговорността обстоятелство правилно са отчетени данните за предходна активна разпространителска дейност на наркотични вещества от подс.С.. Определеното при условията на чл.54 от НК и наложеното с присъдата наказание на подс.С.- две години и три месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от четири години и глоба в размер на пет хиляди лева, е законосъобразно и справедливо. Същото е съответно на обществената опасност да деянието и на дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства и не целите визирани в чл.36 от НК. При наличието на всички законови предпоставки по чл.66 ал.1 от НК, правилно е приложен института на условното осъждане. При установените фактически положения и конкретно предвид обстоятелството, че не е доказано, че на 21.07.2020год. на посочените в обвинителния акт места, подс.Б. Т. е държал с цел разпространение и разпространил, чрез продажбата му на подсъдимите Б. С. и Д. К. хероин с нето тегло 4, 3320гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60лв., респ. че подсъдимите К. и С. са придобили чрез покупка от подс.Б. Т. и държали, в съизвършителство помежду си, придобито от подс.Т. наркотично вещество, с цел разпространение, присъдата на първоинстанционният съд е законосъобразна и в оправдателните й части. Правилно първоинстанционният съд е приел, че подс.Б. Т. следва да бъде признат за невинен в това на 21.07.2020год., от гр.Перник до района между гр.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, да е държал с цел разпространение, високорисково наркотично вещество - хероин с нето тегло 4, 3320 гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60лв. и в района между гр.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен да го е разпространил чрез продажбата му на Б. В. С., и Д. Д. К., поради което и на основание чл.304 от НПК следва да бъде оправдан изцяло по обвинението по чл.354а, ал.1, пр.4 и пр.5 от НК; Правилно първоинстанционният съд е приел, че подс.Д. К. следва да бъде признат за невинен в това на 21.07.2020год. в района между гр.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен, по пътя от гр.Плевен до гр.Русе и в гр.Русе, в съизвършителство с Б. В. С. от гр.Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, да е придобил чрез покупка от Б. В. Т. от гр.Перник високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 4, 3320гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60лв. и да е държал с цел разпространение високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 4, 3320гр., със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60лв. поради което и на основание чл.304 от НПК следва да бъде оправдан изцяло по обвинението по чл.354а ал.1 пр.3 и пр.4 вр.чл.20 ал.2 от НК. Правилно първоинстанционният съд е приел и това, че подс.Б. С. следва да бъде признат за невинен в това да е извършил престъплението, за което е привлечен към наказателна отговорност, като на 21.07.2020г. в района между гр.Плевен и с.Ясен, обл.Плевен, в съизвършителство с Д. Д. К. от гр.Русе, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, да е придобил чрез покупка от Б. В. Т. от гр.Перник, с цел разпространение, високорискови наркотични вещества - хероин с нето тегло 4, 3320гр. със съдържание на активен наркотично действащ компонент диацетилморфин (ДАМ) - 14, 6 тегловни процента, на стойност 216.60 лв., поради което и на основание чл.304 от НПК следва да бъде оправдан по обвинението в тези му части и в това, да е извършил престъпление по чл.354а, ал.1, пр.3 и във вр. чл.20, ал.2 от НК. Всички факти, включени в състава на престъпното деяние и неговото авторство, следва да бъдат установени безспорно и категорично. Евентуална осъдителна присъда не може да почива на предположения, на съмнителни, несигурни и колебливи изводи досежно престъплението, участието на подсъдимия в извършването му и неговите обективни и субективни признаци. Съгласно чл.303 ал.2 от НПК подсъдимият следва да бъда признат за виновен само и единствено когато обвинението е доказано по несъмнен начин, което е гаранция за реализиране правата на подсъдимия в наказателния процес, произтичащи от презумпцията за невиновност, установена в чл.16 от НПК. В конкретният случай повдигнатите обвинения на подсъдимите Д. К. и Б. Т. почиват само на предположения и обвинението срещу тях не е доказано по несъмнен начин, поради което искането на държавното обвинение за осъждането им е в грубо противоречие с разпоредбите на чл.303 ал.1 и ал.2 от НПК. Само като илюстрация на това следва де се посочи, че при събраните и налични по делото доказателства, със същата степен на установеност и доказаност държавното обвинение би могло да твърди, че на инкриминираната дата подс.Т. е държал и разпространил чрез продажба на подсъдимите К. и С. наркотичните вещества установени в цигарената кутия, намерена и иззета от джоба на предната лява врата на л.а. „Фолксваген Голф“ с рег.№ Р 36••••, управляван от подс.С., а не наркотичното вещество, намерено в личната чантичка на този подсъдим. Освен това, голяма част от изложените в допълнителните съображения към протеста доводи в подкрепа на обвинителната теза, са в явна колизия с разпоредбите и на чл.103 от НПК, касаещи правилата относно тежестта на доказване. Настоява се да се приеме за доказана обвинителната теза, по причина, че подсъдимите не са доказали, че са невинни, вместо прокурорът да ангажира и да се позове на доказателства, които действително да доказват по несъмнен начин повдигнатите обвинения, каквото задължение има. Присъдата на първоинстанционния съд е правилна и в частта на приложението на чл.354а, ал.6 от НК, в частта за веществените доказателства и в частта за разноските. При извършената въззивна проверка на първинстанционната присъда, настоящият състав на въззивният съд не намери основания за изменение или за отмяна на присъдата, поради което същата следва да се потвърди. Мотивиран така и на основание чл.338 от НПК, Великотърновският апелативен съд