Решение № 803 от 5.6.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 233/2023 г.

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК. То е образувано по искова молба с вх. № 9308/01.02.2023 г. /депозирана по пощата на 30.01.2023 г./, която е подадена от ищеца „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД, с ЕИК 130026354, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Сердика“, ул. •••••••••, срещу ЕТ „К.К.“ – в несъстоятелност, с ЕИК 128513530, със седалище и адрес на управление – гр. София, р-н „Люлин“, ж.к. „•••••••••, като с нея са предявени за разглеждане при условията на обективно и кумулативно съединяване искове при квалификацията на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване съществуването на приети, но впоследствие изключени или с променен ред на удовлетворяване по реда на чл. 692, ал. 4 ТЗ парични вземания описани по вид, размер и период в ИМ и молба- уточнение от 21.04.2023 г. В исковата молба се посочва, че с Решение № 1020 от 26.08.2022 г. в пределите на образуваното т.д. № 2725/2021 г. по описа на СГС е обявена неплатежоспособността на ЕТ „К.К.“ с приета начална дата – 31.12.2018 г., спрямо ЕТ е открито производство по несъстоятелност, ЕТ е обявен в несъстоятелност, а така също е постановена обща възбрана и запор върху неговото имущество, дейността му е прекратена, ЕТ е лишен от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото му, съответно е постановено започване осребряване на същото и неговото разпределение. В качеството си на кредитор „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД сочи да е предявил своевременно в срока по чл. 685 ТЗ за приемане вземанията, с които разполага към ЕТ „К.К.“, като е извършил това действие пред назначения на несъстоятелния търговец - синдик с писмено изявление на 23.09.2022 г. Съгласно съставения от синдика списък на приетите вземания на кредиторите на ЕТ „К.К.“ /н./ предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 ТЗ се установява, че вземанията предявени от ищца „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД са включени в него в пълните им предявени размери и при поисканите привилегии по чл. 722 ТЗ. Допълва се, че в срока по чл. 690 ТЗ списъкът в частта му третираща вземанията на „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД е бил оспорен от длъжника по реда на чл. 690 ТЗ пред съда по несъстоятелността. С определение от 13.01.2023 г., което е обявено на 16.01.2023 г. по партидата на длъжника - ЕТ „К.К.“ /н./ съдът по несъстоятелността е допуснал промяна в изготвения от синдика списък на приетите вземания предявени от кредиторите в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, в т.ч. една част от приетите вземания на ищеца били изключени, а за друга част била извършена промяна в реда на удовлетворяване /променен е статута им от обезпечени на необезпечени/. С тези изменения коментирания списък е одобрен от съда по несъстоятелността с цитираното определение постановено на основание чл. 692, ал. 4 ТЗ. Дружеството-ищец извежда легитимацията си на кредитор при твърдения, че на 06.06.2016 г., 26.10.2016 г. и 27.11.2018 г. между ЕТ „К.К.“ и „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са били сключени три договора за банков кредит, с които в полза на ответния ЕТ са предоставени под формата на кредити парични средства при уговорени условия за начина на тяхното погасяване и лихвата дължима за ползването им през уговорения период на отпускане. На 31.10.2019 г. между „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД и „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД се сключил договор за прехвърляне на вземания, като по силата на същия ищецът придобил вземанията на банката към кредитополучателя ЕТ „К.К.“. Ответникът-длъжник по прехвърлените вземания бил надлежно уведомен за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД на датата – 31.10.2019 г. Предмет на прехвърлянето с цитирания договор за цесия от 31.10.2019 г. включвал дължимите непогасени суми по отпуснатите на ответника кредити, ведно с уговорените договорни лихви за ползването на кредитните средства. Размерът на договорните лихви се поддържа да е посочен изрично в погасителния план изготвен и съставляващ неразделна част от всеки от сключените договори. Предвид изложените материални предпоставки за възникване на поддържаните от ищеца вземания, същият прави и следните конкретни фактически твърдения относно тяхното съществуване, размер и привилегия: Относно съществуването на вземане в размер на сумата от 41 619, 30 лв. очертано, като част от договорна лихва следваща се по договор № 2 от 26.10.2016 г. за периода от 27.08.2022 г. до 04.10.2026 г. от ищеца се настоява, че той е придобил и станал носител на така възникналото парично вземане, за което се поддържа, че е уговорено по правилото на чл. 430, ал. 2 ТЗ, като същото има характера на цена за ползването на предоставените под формата на кредит парични средства за периода на тяхното използване. Това, че изплащането на това възнаграждение за ползване на кредитния ресурс е уговорено между страните да става на части /вноски по погасителния план/, а не наведнъж не променя това, че възнаграждението отнапред е определено, като плащането му е разделено на части, както е направено и със задължението за главница – предоставения под формата на парични средства кредит в размер на 400 000 евро. Този начин на уговаряне създава за кредитора вземане спрямо длъжника, което подлежи на изплащане в цялост, а в хипотеза на допуснато неизпълнение по договора за кредит /неплащане на вноска – главница или лихва/ се стига и до настъпване на предсрочна изискуемост на главницата и договорната лихва, като без значение тук са падежите уговорени в договора. Предвид това, че след прехвърляне на вземанията по договора от 26.10.2016 г. длъжникът - ЕТ „К.К.“ е допуснал именно такова неизпълнение към новия кредитор се стигало до автоматична предсрочна изискуемост, както на целия размер на отпуснатия кредитор, така и на целия размер на уговорената лихва за неговото използване. Ако все пак се приеме, че предсрочната изискуемост няма как да настъпи при условията на автоматичност, то от ищеца се настоява това да е станало с надлежно уведомяване на длъжника от негова страна, чрез изпращане на имейл на 15.11.2021 г., а на по-късен етап и чрез писмо доставено му чрез пощенски оператор. Ако все пак тези способи не се възприемат за надлежно уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на вземанията по договора от 26.10.2016 г., то подаването на молбата по чл. 625 ТЗ срещу длъжника - ЕТ „К.К.“ следва да се разглежда да има и функцията на уведомление за такава предсрочна изискуемост. На допълнително основание изискуемост на пълния размер на задълженията произтичащи от договора сключен на 26.10.2016 г. следва и от прякото приложение на нормата на чл. 617, ал. 4 ТЗ, която предвижда, че всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяването му в несъстоятелност – тоест от 26.08.2022 г. Относно размера на частта от вземането за договорна лихва, за което се иска установяване по реда на чл. 694 ТЗ ищецът излага, че общия размер на договорното вземане за възнаградителна лихва, което е предвидено да се плаща на части в периода 01.11.2019 г. - 04.10.2026 г. възлиза на сумата от 35 749, 74 евро, което има паричен еквивалент от 69 920, 41 лв., а сумата от 41 619, 30 лв. е частта от договорната лихва, която е уговорено да се дължи за ползване на вземането за периода от 27.08.2022 г. до 04.10.2026 г. Относно съществуването на вземане в размер на сумата от 18 937, 03 лв. от ищеца се поддържа, че същото има за източник сключен между ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД и ЕТ „К.К.“ неформален договор за заем от 30.09.2019 г. Твърди се, че на посочената дата от ищеца в полза на ответния длъжник е била предоставена в заем сумата от 9 682, 35 евро, която е била с предназначение ЕТ да я използва за да погаси свои парични задължения по договор от 06.06.2016 г. сключен с „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. При условията на евентуалност ако се приеме, че вземане с подобно основание не е налице за ищеца-кредитор, то същият иска сумата да му се признае за установено, че съществува на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване. Относно съществуването на вземане в размер на сумата от 16 308, 78 лв. от ищеца се поддържа, че същото има за източник сключен между „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД и ЕТ „К.К.“ неформален договор за заем от 04.10.2019 г. Твърди се, че на посочената дата от ищеца в полза на ответника е бил предоставена в заем сумата от 8 338, 55 евро, като предоставянето на заема е станало не чрез директното предаване на сумата в полза на ответния ЕТ, а чрез плащане на негово задължение към „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по договор 2 и договор 3, което е било успешно погасено. Сочи се, че това плащане е станало в полза на овластено от ответника лице – банката да получи плащане на сумата по заема. Ако това основание не бъде възприето от съда, то се настоява, че правейки плащането на сумата от 8 338, 55 евро „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД е встъпил в правата на „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД спрямо длъжника - ЕТ „К.К.“ още повече, че това изпълнение е било уговорено да се извърши, като насрещна престация по договора за цесия от 31.10.2019 г. и така отново е придобил качеството на кредитор произтичащо от договорите за кредит, които по правната си природа представляват договори за заем. При условията на евентуалност ако се приеме, че вземане с подобно основание не е налице за ищеца-кредитор, то същият иска сумата да му се признае за установено, че съществува на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване. Относно съществуването на вземане в размер на сумата от 10 146, 74 лв. от ищеца се поддържа, че същото има за източник сключен между „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД и ЕТ „К.К.“ неформален договор за заем от 09.10.2019 г. Твърди се, че на посочената дата от ищеца в полза на ответника е бил предоставена в заем сумата от 5 187, 95 евро, като предоставянето на заема е станало не чрез директното предаване на сумата в полза на ответния ЕТ, а чрез плащане на негово задължение към „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по договор 2 и договор 3, което е било успешно погасено. Сочи се, че това плащане е станало в полза на овластено от ответника лице – банката да получи плащане на сумата по заема. Ако това основание не бъде възприето от съда, то се настоява, че правейки плащането на сумата от 8 338, 55 евро „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД е встъпил в правата на „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД спрямо длъжника - ЕТ „К.К.“ още повече, че това изпълнение е било уговорено да се извърши, като насрещна престация по договора за цесия от 31.10.2019 г. и така отново е придобил качеството на кредитор произтичащо от договорите за кредит, които по правната си природа представляват договори за заем. При условията на евентуалност ако се приеме, че вземане с подобно основание не е налице за ищеца-кредитор, то същият иска сумата да му се признае за установено, че съществува на извъндоговорно основание – неоснователно обогатяване. Относно съществуването на вземанията имащи за източник непозволено увреждане, а именно: 14 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство в производството за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия; 15 957, 22 лв. – заплатена държавна такса в производство за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия; 4 800 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство в производството по обжалване разпореждане на отказ за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия; и 7 988, 61 лв. – заплатена държавна такса за обжалване разпореждане на отказ за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия. Всички тези вземания са възникнали с оглед направени от ищеца разноски за провеждането на заповедно производство срещу длъжника, поради неизпълнение на задължения за заплащане на суми произтичащи от договорите за кредит, правата по които са придобити от ищеца. Това, че липсва влязъл в съдебен акт, с който тези вземания биват присъдени в полза на кредитора под формата на разноски се изтъква, че е по причина настъпилото по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ спиране на производството по делото, в което тези разноски са били направени, което означава, че единствената възможност ищецът да получи възстановяване на направените от него разноски, поради недобросъвестното поведение на ответника е в пределите на производството по несъстоятелност провеждано спрямо него. Настоява се, че тези разноски съставляват вреди за ответника, поради което същият следва да ги понесе, поради това, че е станал причина за тяхната направа. Относно обезпечеността на вземанията на ищеца посочени от него в исковата молба в пунктове от 1 до 3 и от 5 до 10 включително и искането същите да бъда приети за удовлетворяване при привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ се поддържа, че всички те са обезпечени с вписани две договорни ипотеки, а именно: с нотариален акт № 51 върху недвижим имот – дворно място в гр. София /ПИ с идентификатор 68134.8739.20/ с площ от 4849 кв.м., ведно с право на строеж за изграждане на едноетажно производствено хале с триетажна офисна част в обема на халето и останалите подобрения и приращения в описаното място; и с нотариален акт № 56 върху недвижим имот – едноетажно производствено хале в груб строеж с триетажна офисна част в северната страна на халето съставляващ сграда с идентификатор 68134.8739.20.2 с площ от 971 кв.м. в гр. София. Ищецът поддържа, че тези ипотечни права са му били прехвърлени заедно с вземанията с договор за цесия от 31.10.2019 г. Настоява, че вземанията които са му били прехвърлени с цитираните по горе договори са били обезпечени от длъжника с така очертаните договорни ипотеки, като това най- ясно проличавало от съдържанието на т. 2 от всеки един от двата нотариални акта с № 51 и № 56. Допълва се и това, че договорът за цесия от 31.10.2019 г. е бил надлежно вписан в Имотния регистър към АВ, което е видно от съдържанието на справка от 14.11.2022 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в СВ-София, така и от договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г. заедно с молба от 28.11.2019 г. вписани в СВ-София с вх. рег. № 79240/28.11.2019 г. Тоест освен вписване на учредените за обезпечаване на вземанията договорни ипотеки е налице и вписване на промяната на кредитора по тези вземания, а именно - „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД. С определение от 26.04.2023 г. на основание чл. 694, ал. 4 ТЗ за участие в рамките на образуваното исково производство като страна е конституирана А. В. М., в качеството й на назначен синдик на ЕТ „К.К.“ – в несъстоятелност. На 31.05.2023 г. синдик – М. се е възползвала от процесуалното си право да упражни отговор по подадената искова молба. С него е посочено, че предявените за разглеждане искове са допустими. Изтъква се, че предявените от ищеца - „ЕВРО- БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД в качеството му на кредитор в производството по несъстоятелност на ЕТ „К.К.“ вземания са били включени в изготвения от синдика списък на приетите вземания, като е преценено, че същите са установени по техните основания и размери. С определението си по чл. 692 ТЗ обаче съдът по несъстоятелността е изключил от списъка на приетите вземания една част от предявените от кредитора - „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД такива, а именно: 18 937, 03 лв. – вземане за заемни суми, удостоверени с банкови извлечения; 16 308, 78 лв. – вземане за заемни суми, удостоверени с банкови извлечения; 10 146, 74 лв. - вземане за заемни суми, удостоверени с банкови извлечения; 14 400 лв. – вземане за заплатено адвокатско възнаграждение по фактура № 6291/09.11.2021 г.; 15 957, 22 лв. – съдебни разноски за заплатена държавна такса, съгласно документ от 25.01.2022 г.; 4 800 лв. - вземане за заплатено адвокатско възнаграждение по фактура № 6599/07.06.2022 г.; 7 988, 61 лв. – съдебни разноски за заплатена държавна такса; вземане за разликата над 174 810, 53 лв. до размер от 180 107, 53 лв. – лихви за забава за периода от 27.08.2022 г. до 16.09.2022 г.; вземане за разликата над 54 818, 36 лв. до размер от 56 318, 88 лв. – лихви за забава за периода от 27.08.2022 г. до 16.09.2022 г.; вземане за разликата над 13 662, 48 лв. до размер от 14 076, 36 лв. – лихви за забава за периода от 27.08.2022 г. до 16.09.2022 г.; и вземане за разликата над 28 301, 11 лв. до размер от 69 920, 41 лв. – договорна лихва за периода от 27.08.2022 г. до 04.10.2026 г. Поддържа се, че за съществуването на така очертаните вземания изключени от съда по несъстоятелността по делото са били представени писмени доказателства, които могат да бъдат възприети за достатъчни за установяване факта на възникването и съществуването им. Маркира се, че договорът за заем е реален договор, което означава, че установеното предаване на суми от страна на кредитора в полза на длъжника, респективно липсата на доказателства тези суми да са били върнати от длъжника обратно на кредитора дава основание да се заключи, че те не са погасени и продължават да се следват на кредитора. Що се касае до реда на удовлетворяването на вземанията предявени от кредитора „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД се посочва, че следва да се отчете обстоятелството, че по делото са налични доказателства, че всички тези вземания са били надлежно обезпечени с ипотеки и трябва да бъдат класирани за удовлетворяване по реда на чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Допълва се и това, че договорът за цесия въз основа на който „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД изведа качеството си на кредитор е надлежно вписан в имотния регистър към АВ, като това вписване е отразено на 28.11.2019 г. и касае имот на длъжника намиращ се в гр. София, кв. Бенковски, заедно с разположената в него сграда – едноетажно производствено хале с триетажна офис част. Посоченото кара синдика да смята, че предявените за разглеждане по реда на чл. 694 ТЗ искове от кредитора „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД са основателни и решението следва да бъде в посока тяхното уважаване. На 08.06.2023 г. ответника – ЕТ „К.К.“ –в несъстоятелност, чрез процесуалния си представител по делото – адвокат Т. депозира писмен отговор, като с него оспорва изцяло по основание и размер всеки един от предявените за разглеждане искове – за установяване съществуването на вземания и/или техните привилегии произтичащи от дадени обезпечения. Опонира се по съществуването на вземането за сумата от 41 619, 30 лв. – означено от ищеца, като договорна лихва по договор 2 дължима за периода от 27.08.2022 г. до 04.10.2026 г., което вземане е придобито от ищеца, въз основа на договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г. Най-напред се оспорва валидността на договора за цесия, като се прави позоваване, че същия е нищожен, поради неговата привидност – чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД. Подчертава се, че договора за цесия е възмезден, като по него ищецът в качеството му на цесионер е поел задължение за заплащане на договорна цена. Разкрива се обстоятелството, че непосредствено преди сключването на тази сделка между Л.Й.Х., К.М.К., ЕТ „К.К.“, „Евро-балканска търговия - ЕБТ“ ЕООД и „Графкар“ ЕООД /тогава еднолична собственост на К.М.К./ било подписано писмо за намерение за извършване на съвместна търговска дейност /по съществото си договор за съвместна дейност/ от посочените физически лица и свързаните с тях юридически такива. Поддържа, че страните по договора са изготвили план за реализиране на съвместна инвестиция, чиято крайна цел е дейността на ЕТ „К.К.“, „Графкар“ ЕООД и тази на Л.Х., осъществявана чрез собственото му дружество „Евро- балканска търговия - ЕБТ“ ЕООД, да бъде обединена в едно търговско дружество - „Графкар“ ООД. Част от този план бил и договора за цесия, като посредством него К.К. е следвало да осигури прехвърлянето на вземането на „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по договори за кредит в полза на „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД при цена ненадхвърляща 327 000 евро и да прехвърли чрез нотариален акт собствеността върху ипотекираните земи и сграда на дружеството, вместо плащането на дълга по договорите за кредит, с което ще се постигне погасяване на вземанията по договорите за кредит - така т. 1 от писмото за намерение. Тоест изначало волята на страните по договора от 31.10.2019 г. е била различна и не е била насочена към постигане на типичните последици на договор за цесия. Именно поради това погасителни вноски по прехвърлените вземания не са били внасяни от ЕТ „К.К.“, респективно не са били търсени за събиране от новия кредитор, като именно в тази връзка в производството по несъстоятелност е установена хипотеза на допусната забава на кредитора. Допълва се, че писмото за намерение по своята правна същност има функцията на обратно писмо за действително преследваните от страни правни последици. Изтъква се, че по причина, че сочения от ищеца договор за цесия е нищожен, то същия няма как да се легитимира за носител на вземанията, които са предмет на същия, защото се касае до опорочено правно основание, от което се поддържа същите да произтичат. Ако все пак се приеме, че договорът за цесия е действителен и обвързва страните с правните си последици, то се изтъква, че той не е влязъл в сила, тъй като не е настъпило установеното условие за това – заплащане на цената по т. 3.2. Това е така, доколкото липсвали доказателства за заплащане на уговорената цена. Следователно „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД не е придобил вземанията предмет на сключения договор за цесия от 31.10.2019 г. и не може да иска да се признае за установено, че същите съществуват и той е техен титуляр. Освен това вземанията по договора за цесия не били станали предсрочно изискуеми, защото липсвало надлежно уведомяване от страна на „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД за това обстоятелство, като аргумент за обратното не следва и от ангажираните по делото куриерски разписки и електронни писма. На последно място ответния ЕТ въвежда и възражение за изтекла погасителна давност на всички заявени за съществуване погасителни вноски, чиито падеж е настъпил до три години, считано от подаването на исковата молба – 30.01.2023 г., респективно пет години преди същата дата. От ответника се въвежда и оспорване, че вземането за сумата от 41 619, 30 лв. не е било възникнало към датата – 26.08.2022 г. /датата на постановяване на РОПН/, като в този смисъл правилно е било изключено от съда по несъстоятелността от списъка на приетите вземания. Отсъствало настъпване на предсрочна изискуемост по отношение на така посоченото вземане. В хипотеза, че съдът приеме коментираното вземане за съществуващо, то се иска за него да бъде определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ, във връзка с чл. 616, ал. 2, т. 1 ТЗ. Ответникът се спира и на предявените искове за установяване привилегия за удовлетворяване на вземания на ищеца индивидуализирани по т. 1-10 от исковата молба, а именно такава по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. Прави се анализ на представените по делото два нотариални акта за учредяване на договорна ипотека, като се настоява, че с тях е учредено обезпечение на вземанията на банката-кредитор, които произтичат от рамково споразумение за финансиране от 26.10.2016 г. и договор към него от 27.10.2016 г., съответно предмет на прехвърляне с договора за цесия за вземания, които имат различни от посочените в нотариалните актове договорни източници – договор за банков кредит от 06.06.2016 г., договор № 2/26.10.2016 г. към рамково споразумение от 26.10.2016 г. и договор № 3/27.10.2016 г. към рамково споразумение от 26.10.2016 г. Следователно процесните вземания са преминали необезпечени в патримониума на цесионера. По исковете за установяване съществуване на вземания, които са предявени на основание – сключени заемни договори, евентуално на основание – неоснователно обогатяване. Отрича се ответния ЕТ да е встъпвал в заемни правоотношения с „ЕВРО- БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД на основание посочените в ИМ договори за заем, респективно се възразява ответника да е получавал реално предоставяне на суми във формата на паричен заем. Липсвало достатъчно индивидуализиране на твърдените от ищеца заемни сделки – дата, размер, срок и начин на погасяване и лихва ако има уговорена такава. Посочва се, че цитираните в ИМ парични преводи са били правени с оглед погасяване на задължения на ищеца за произведени от ответния ЕТ изделия, съответно не са давани като заеми от ищеца в полза на ответника. В този смисъл те не фигурират като такива в счетоводните записи на ищеца и ответния ЕТ, а напротив осчетоводени са като плащания за приета без забележки продукция. Въведените при условията на евентуалност основания на вземанията с източник неоснователно обогатяване няма ангажирани никакви доказателства за реализиране на фактическия състав на подобни източници. Нещо повече няма и посочени конкретни обстоятелства, в какво се състои неоснователното обогатяване в сферата на ответния ЕТ. По исковете за установяване на вземания с източник непозволено увреждане в общ размер на сумата от 43 145, 83 лв. ответния ЕТ поддържа неоснователност. Сумите направени от ищеца като разноски по гр.д. № 3885/2022 г. по описа на СРС се опонира да имат връзка с производството по несъстоятелност – аргумент от чл. 616, ал. 4 ТЗ. Подчертава се, че такива би могло да се претендират от ищеца само в хипотеза, че бе налице влязъл в сила съдебен акт, с който в полза на „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД са присъдени за плащане държавна такса и адвокатско възнаграждение. Обратно разноски направени по висящо и спряно към момента съдебно производство няма как да бъдат признати за съществуващи в полза на ищеца и удовлетворени в производството по несъстоятелност провеждано срещу ответника. Допълва се и това, че заповедното производство е било образувано от ищеца около месец след като отново той е депозирал молба за откриване на производство по несъстоятелност срещу длъжника - ЕТ „К.К.“. На 30.06.2023 г. ищецът - „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД, чрез процесуалния му представител по делото – адвокат Г. на основание чл. 372 ГПК депозира допълнителна искова молба, с която пояснена и допълнена първоначалната такава и са изложени съображения по отговора на ответника. Ищецът се спира на сключването и действието на договора за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г., като се противопоставя на направеното от ответника възражение за нищожност на тази правна сделка. Същата не можело да се квалифицира, като привидна и нямало доказателства за наличие на подобен порок. Напомня се, че привидност на сделката има тогава, когато страните не желаят настъпването на правните й последици. В случая със сделката се цели да бъдат прехвърлени между страните по нея определен обем от вземания срещу длъжника, като уговорката налична в писмото за намерение, което е приложено към отговора на ответника се отнася единствено до възможен начин за погасяване на прехвърлените вземания – чрез способа даване вместо изпълнение. При това положение няма хипотеза на нежелание у страните за настъпване на правните последици на договора за цесия, което да предизвика опорочаване до степен на нищожност, поради привидност на сделката. Не трябвало да се дава вярна и на посочените от ответника твърдения, че договорът за цесия преследвал като резултат прехвърлянето на собствения на длъжника недвижим имот и сграда срещу погасяването на дълга му по кредитните сделки с банката, съответно дълга му към ищеца. Отбелязва се, че след прехвърляне на вземанията в полза на ищеца ответника не е прибягнал до възможността да погаси тези вземания чрез способа на даване вместо изпълнение, който е предвиден като възможен в писмото за намерение, а това означава, че същият продължава да бъде длъжник за тях и те следва да бъдат погасени чрез плащането им. Обръща се внимание и на вида на задължението – носимо, а не търсимо, което означава, че длъжникът е този който трябва да предприеме действия насочени към кредитора за тяхното погасяване. Следователно неоснователно е позоваването на ответника, че ищеца не е търсил за събиране погасителните вноски по договора. На следващо място ищецът прави пояснение, че сумата от 327 000 евро не представлява размер на подлежащите на прехвърляне с договора за цесия вземания, а размер на цената, за която „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД е трябвало да придобие вземанията на банката, като задължението за постигане на подобна цена на придобиване е поето от длъжника. В крайна сметка обаче до такава цена не се било стигнало, а тя била с около 30 % по-висока /446 564, 54 евро/. Неспазването на това задължение нямало как да се ползва от ответника за аргумент, че договора за цесия е нищожен, защото така би се стигнало до черпене на права от собственото му недобросъвестно поведение. По отношение на направеното от ответника позоваване, че договорът за цесия не е влязъл в сила, защото отсъства плащане на цената по него, от ищеца се поддържа тъкмо обратното, че предвидената в договора за цесия цена е била заплатена надлежно от ищеца в полза на банката, съответно договора е влязъл в сила, а „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД е станал титуляр на прехвърлените с него вземания. Относно факта по плащане на цената от ищеца се излагат няколко обстоятелства, които са подкрепени със съответните писмени доказателства, в т.ч. изпращане на уведомление от стария кредитор по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД до длъжника. За да се спестят обаче допълнителни спорове по съществуването на този факт ищецът ангажира и платежно нареждане от 31.10.2019 г. и извлечение от разплащателна сметка, от които се удостоверява, че той е заплатил цената по договора за цесия – 446 564, 54 евро. На следващо място ищецът изтъква, че прехвърлянето на вземанията станало с договора от 31.10.2019 г. е било надлежно съобщено на всеки един длъжник по тях, в това число на ответника. Това е сторено с връчването на уведомително писмо от 31.10.2019 г. до тях, като допълнително изпращане на нотариална покана със същия предмет не е било необходимо за да се постигне ефекта на чл. 99, ал. 3 ЗЗД, защото законът не предвижда прилагането на особена форма за извършването на това действие. Ищецът се спира и на възражението развито от ответника, че вземанията на банката са от категорията на неподлежащите на прехвърляне, поради което и договорът за цесия от 31.10.2019 г. бил сключен при липса на годен предмет. Изтъква се, че няма нормативна или договорна забрана коментираните вземания на банката да бъдат предмет на прехвърляне от нея в полза на трети лица, което означава, че те съставляват годен обект на сделка по чл. 99 ЗЗД. Що се касае до предсрочната изискуемост на вземанията на ищеца придобити с договора за цесия същият продължава да поддържа наличието на такава и с допълнителната ИМ. Това е така, защото след 31.10.2019 г. длъжникът е преустановил плащанията на суми предназначени за погасяване на вземанията по договорите за кредит, което е породило за ищеца-кредитор правото установено в чл. 71, ал. 1 ЗЗД, което се сочи да е било надлежно упражнено с изпращането на уведомление до длъжника на 15.11.2021 г. Именно след този момент задълженията на ЕТ „К.К.“ са станали предсрочно изискуеми. Евентуално въведеното от ответника ЕТ възражение за погасяване на вземанията по давност също се определя от ищеца, като неоснователно. Отбелязва се, че на 23.09.2022 г. тези вземания са били предявени от ищеца в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685 ТЗ, което води до прекъсване на течащата давност – чл. 685а ТЗ. Нещо повече, доколкото тези вземания са били предмет на подадена по реда на чл. 625 ТЗ молба, то давността спрямо тях е прекъсната, считано от момента на упражняване на тази молба – 13.12.2021 г. Всичко това означава, че към датата на подаване на ИМ по чл. 694 ТЗ давност по отношение на целените да бъдат установени по размер и привилегия вземания не е изтекла. Ищецът застъпва виждането, че вземането му за договорна лихва в размер на сумата от 41 619, 30 лв. не попада в приложния обхват на чл. 616, ал. 2, т. 1 ТЗ, защото същото има възнаградителен характер /цена за предоставяне на кредитен ресурс/, което изключва извод, то да има за цел да обезщети допусната забава. Освен това в чл. 616, ал. 2, т. 1 ТЗ законодателят е имал предвид законна или договорна лихва върху необезпечено вземане, докато коментираното вземане е обезпечено. На последно място вземането по чл. 616, ал. 2, т. 1 ТЗ трябва да е възникнало след датата на РОПН, което не важи за договорната лихва в размер на 41 619, 30 лв. Във връзка с обезпечеността, с която се ползват предявените за установяване вземания от пунктове 1-10 от ИМ ищецът не се отклонява от твърдението си, че такова обезпечение съществува, като то произтича от учредените договорни ипотеки под формата на два нотариални акта от 31.10.2016 г. и 31.08.2017 г., съответно правата по тях надлежно са преминали в полза на новия кредитор след сключване на договора за цесия от 31.10.2019 г. и неговото вписване в СВ-София. Относно исковете за установяване на вземания имащи за източник сключени между страните договори за заем от ищеца се поддържа, че е носител на вземания за връщане на дадени в заем парични суми, съответно за получени без основание парични суми, като техен адресат е ответния ЕТ. Позовава се, че договорът за заем е реална сделка, като за сключването му не е необходима писмена форма, а е достатъчно единствено да се установи, че съответната сума е била предадена. В случая такова предаване е налице за няколко парични суми, като всяко от тях е довело до учредяването на заемно правоотношение. Пак защото се касаело до сделки сключени без да е налице писмена форма, нямало как да се очаква от ищеца да посочи основни елементи на договорите. Възразява се, че сумите предмет на извършените от ищеца преводи имат за основание изпълнение на задължения за заплащане на цена за поръчани изделия от ответника, а напротив настоява се, че тези суми са дадени, като заеми от ищеца на ответника и подлежат на връщане именно на това основание. По евентуално въведените от ищеца основания на вземанията /дадено без основание/ се изтъква, че плащанията сторени от него в полза на длъжника са направени без да има някаква причина за това, което означава, че е налице хипотеза на неоснователно обогатяване на ответника. Последният кръг от вземания, чието установяване се иска – тези произтичащи от непозволено увреждане и възлизащи на сумата от общо 43 145, 83 лв. ищецът също поддържа да съществуват и той да е техен носител, като желае тяхното установяване по реда на чл. 694 ТЗ. Формулира и искане за присъждане на направените в производството разноски. С допълнителен отговор от 17.08.2023 г. ответникът ЕТ „К.К.“ – в несъстоятелност, чрез процесуалния си представител по делото – адвокат И., като с него се заявява, че изцяло се поддържа вече представени отговор по исковата молба. Всички обстоятелства, на които ищеца обуславя претенциите си биват оспорени. Синдикът – М. не се е възползвала от възможността си по чл. 373 ГПК да депозира допълнителен отговор по подадената от ищеца допълнителна искова молба. Съдът, като разгледа представените по делото релевантни за правния спор доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: Съгласно решение от 26.08.2022 г. по т.д. № 2725/2021 г. по описа на СГС, ТО, VІ-4 състав е открито производство по несъстоятелност на длъжника ЕТ “К.К.“ и е определена начална дата на неплатежоспособността – 31.12.2018 г. Със същото решение длъжникът е обявен в несъстоятелност, като е постановено започване осребряване масата на несъстоятелността, назначен е временен синдик, постановено е налагане на обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, прекратена е дейността му и е лишен от правото му да управлява и се разпорежда с имуществото, което е включено в масата на несъстоятелността. Със заявление от 23.09.2022 г. „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ – ЕБТ“ ЕООД е предявило в производството по несъстоятелност на ЕТ „К.К.“ свои парични вземания, които са възникнали преди момента на откриването му, като сред тях попадат парични вземания, както следва: 1./ вземане в размер на сумата от 41 619, 30 лв. очертано, като част от договорна лихва следваща се по договор № 2 от 26.10.2016 г. за периода от 27.08.2022 г. до 04.10.2026 г.; 2./ вземане в размер на сумата от 18 937, 03 лв., която произтича от неформален договор за заем от 30.09.2019 г.; 3./ вземане в размер на сумата от 16 308, 78 лв. която произтича от неформален договор за заем от 04.10.2019 г.; 4./ вземане в размер на сумата от 10 146, 74 лв., което произтича от неформален договор за заем от 09.10.2019 г.; 5./ вземания имащи за източник непозволено увреждане, а именно: 14 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство в производството за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия; 15 957, 22 лв. – заплатена държавна такса в производство за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия; 4 800 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство в производството по обжалване разпореждане на отказ за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия; и 988, 61 лв. – заплатена държавна такса за обжалване разпореждане на отказ за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия. Заявена е и обезпеченост на една част от предявените за приемане парични вземания /тези по т. 1 до т. 15 от заявлението/, като е посочен вида на конкретното учредено обезпечение, като сред тези обезпечения попада учредени договорни ипотеки върху недвижими имоти с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 51/2016 г. и с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 56/2016 г. В заявлението е посочено, че „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ – ЕБТ“ ЕООД е станал кредитор за описаните вземания и носител на правата по дадените обезпечения, доколкото ги е придобил вследствие на сключен договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г. от техния предходен носител - „ПРОКРЕДИТ БАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. При условията на евентуалност в молбата за предявяване на вземания кредиторът е поискал вземанията в размер на сумата от 16 308, 78 лв. и в размер на сумата от 10 146, 74 лв. да бъдат приети, като обезщетения за неоснователно обогатяване в хипотеза, че не бъдат приети като произтичащи от двата посочени договора за заем. Синдикът на ЕТ „К.К.“ е съставила списъци с приети и неприети вземания, като в списъка с приети вземания е включила описаните по-горе парични вземания, в това число е зачел съществуването на заявените от кредитора привилегии произтичащи от два ипотечни акта, като е приел съществуване на поддържаната в молбата на кредитора обезпеченост, като е определил ред за удовлетворяване на обезпечените вземания по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ. По евентуално заявените вземания за неоснователно обогатяване синдикът не е вземал отношение. С определение № 133 от 13.01.2023 г. постановено по т.д. № 2725/2021 г. по описа на СГС е изменен обявеният в Търговският регистър списък на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ на кредиторите на длъжника ЕТ „ К.К.“, ЕИК: 128513530, като съдът е изключил вземания на ищеца - „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ – ЕБТ“ ЕООД съставляващи, както следва: вземане в размер на 18 937, 03 лв. – заемни суми, удостоверени с банкови извлечения; вземане в размер на 16 308, 78 лв. – заемни суми, удостоверени с банкови извлечения; вземане в размер на 10 146, 74 лв. – заемни суми, удостоверени с банкови извлечения; вземане в размер на 14 400 лв. – адвокатско възнаграждение по фактура № 0000006291/ 09.11.2021 г.; вземане в размер на 15 957, 22 лв. – съдебни разноски за държавна такса по документ от 25.01.2022 г.; вземане в размер на 4 800, 00 лв. – адвокатско възнаграждение по фактура № 0000006599/ 07.06.2022 г., посочена в списъка с дата 08.06.2022 г.; вземане в размер на 7 988, 61 лв. - съдебни разноски за държавна такса по документи за платени такси от 07.06.2022 г. и от 07.07.2022 г.; вземане за разликата над 28 301, 11 лв. до размера от 69 920, 41 лв. – договорна лихва, претендирана за периода 27.08.2022 г. – 04.10.2026 г. по договор № 2 от 26.10.2016 г. Освен това е променен и реда за удовлетворяване на вземанията на кредитора - „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ – ЕБТ“ ЕООД, като е възприет такъв по чл. 722 ал.1, т.8 ТЗ относно всички приети негови вземания, с изключение на тези за начислени законни лихви в периода от 23.09.2022 г. до окончателното плащане, за които е определен ред за удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 9 ТЗ. Представено и прието за писмено доказателство по делото е Рамково споразумение за финансиране № 904-РС-1124484/26.10.2016 г., сключено между ЕТ „К.К.“, действал като кредитополучател/наредител и ПроКредит Банк /България/ ЕАД, в качеството й на кредитираща банка. Съгласно чл. 1.1 от така подписаното съглашение между страните се е постигнало съгласие за това, че кредиторът предоставя на кредитополучателя финансиране със следните параметри: валута: евро; лева, кредитен лимит от 400 000 евро, като съгласно чл. 1.1.2.1 кредитополучателя разполага с възможността многократно да усвоява и погасява суми под формата на различни кредитни продукти от одобрения кредитен лимит. Съгласно чл. 1.1.6 от коментираното рамково споразумение срокът за погасяване на задълженията, възникнали в пределите на неговото действие е договорен на 120 месеца с краен падеж - 26.10.2026 г., като сроковете на отделните форми на финансиране не могат да надвишават срока на Рамковото споразумение. Съгласно чл. 3 от Рамковото споразумение усвояването на суми се извършва на основание сключен договор за съответното финансиране, като за целта кредитополучателят подава до финансиращата го банка искане за усвояване по образец, с което заявява усвояването. С чл. 3.1.3., изр. 2 от Рамковото споразумение, е предвидено, че ако банката одобри заявеното в искането финансиране кредитополучателят, солидарните длъжници и банката подписват договор за конкретния продукт, на гърба на искането. В раздел V от споразумението е предвидено и осигуряване на обезпечение от кредитополучателя и солидарните длъжници за точното и срочно издължаване на усвоените суми от осигурения от банката кредитен лимит, ведно с начислените лихви, вкл. и наказателните, както и дължимите комисионни и/или разноски по събиране на посочените вземания. Пояснено е, че подлежащото на даване обезпечение се състои в учредяването на първа по ред договорна ипотека върху ПИ с кадастрален идентификатор 68134.8739.20 от КК и КР на Район Кремиковци, който е идентичен с поземлен имот № 004020 от КВС – кв. Бенковски, както и с УПИ V-4020, кв. 76 по рег. план на гр. София, р-н „Кремиковци“, кв. „Бенковски“ с площ от 4 850 кв.м., заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и приращения в имота, съгласно нотариален акт за учредяване на договорна ипотека, което обезпечение представлява неразделна част от договора. С коментираната кредитна сделка от кредитополучателя и солидарните длъжници в полза на банката е учредено обезпечение – залог върху всички техни налични и бъдещи вземания по сметките им открити при ПроКредит Банк /България/ ЕАД. По делото е проведено и доказване за това, че на 26.10.2016 г. е бил подписан Договор № 2 от 26.10.2016 г. /„Договор № 2“/ към Рамково споразумение за финансиране № 904-РС-1124484/26.10.2016 г., по силата на който, „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД е отпуснала на кредитополучателя – ЕТ „К.К.“, кредитна линия в размер на сумата от 400 000 евро. Според клаузата на чл. 1 от Договор № 2 кредитната линия се отпуска при условията, които са заложени в Рамковото споразумение и общите условия към него, считано от 31.10.2016 г. със срок за издължаване от 120 месеца. Съгласно чл. 4. от Договор № 2 за срока на кредита /120 месеца/, кредитополучателят ползва придоставения м у кредит по следния начин: чл. 4.1. за срока от датата на отпускане на кредита до 04.07.2017 г., при условията на кредитна линия, като годишната лихва се начислява върху реално усвоената сума. Усвояването и погасяването на суми по кредитната линия става с изрично писмено заявление от страна на кредитополучателя. Видно от чл. 4.2. от Договор № 2 усвоената към 04.07.2017 г. част от кредитната линия се трансформира в кредит, който се погасява на месечни вноски за срока от 111 месеца, с дата на първа вноска 04.08.2017 г. и дата на падеж 04.10.2026 г. съгласно погасителен план, който се предоставя на кредитополучателя с уведомителна цел, като задължение на кредитополучателя е да се осведоми за размера на дължимите вноски за следващите шестмесечни периоди по подходящ за него начин. Разкрива се, че на 07.07.2017 г. е подписано Споразумение към Договор № 2 към Рамковото споразумение, между банката, кредитополучателя /в качеството му на земеделски производител/ и солидарно отговорните лица, като се констатира, че с него са внесени изменения в чл. 4 от Договор № 2 към Рамковото споразумение, както следва: чл. 4 - За срока на кредита, 120 месеца, кредитополучателят ползва предоставения кредит по следния начин: чл. 4.1 За срока от датата на отпускане на кредита - до 04.01.2017 г., при условията на кредитна линия, като годишната лихва се начислява върху реално усвоената част от кредита. Усвояването и погасяването на суми по кредитната линия става с изрично писмено заявление от страна на ЕТ „К.К.“; 4.2. Предвидено е, че усвоената към 04.10.2017 г. част от кредитната линия се трансформира в кредит, който се погасява на месечни вноски за срок от 108 месеца с дата на първа вноска - 04.11.2017 г. и дата на падеж - 04.10.2026 г. съгласно погасителен план, който Банката предоставя на ЕТ „К.К.“ с уведомителна цел, като задължение на кредитополучателят е да се осведоми за размера на дължимите вноски за следващите шестмесечни периоди по подходящ за него начин. По делото е представено искане за усвояване по образец с дата - 26.11.2018 г. съгласно чл. 3 от Рамковото споразумение за отпускане на сума в размер на 42 000 евро за оборотни средства и срок за погасяване - 24 месеца. В изпълнение на чл. 3.1.3., изр. 2 от Рамковото споразумение е подписан от ЕТ „К.К.“, „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД и солидарно отговорните лица - Договор № 3 от 27.11.2018 г. Видно от допълнително споразумение към Рамковото споразумение за финансиране, което е сключено на 31.10.2019 г. между „ПроКредит Банк /България/“ ЕАД, ЕТ „К.К.“ и солидарно отговорните лица е постигнато съгласие за това, че считано от датата на подписване на споразумението страните договарят кредитополучателят да не извършва други усвоявания от Рамковото споразумение за финансиране, извън вече усвоените такива с Договор № 2, сключен на 26.10.2016 г. и Договор № 3, сключен на 27.11.2018 г. Приобщено по делото е и извлечение от разплащателна сметка в евро, която обслужва всички кредити отпуснати на ЕТ „К.К.“ от „ПРОКРЕДИТ БАНК“ /БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, като от нея е видно какви са отделните операции осъществени в периода от 01.06.2016 г. до 15.09.2023 г. Ангажиран е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 51/31.10.2016 г. съставен от нотариус – К.Б., с рег. № 043 при НК с район на действие – РС София, като с него се установява учредяването на договорна ипотека от ЕТ „К.К.“ в полза на „ПРОКРЕДИТ БАНК“ /БЪЛГАРИЯ“ ЕАД върху недвижим имот, съставляващ – Дворно място намиращо се в гр. София, СО, р-н Кремиковци, нанесено в кадастралната карта, като ПИ с идентификатор 68134.8739.20 с площ от 4 849 кв.м., заедно с правото на строеж за изграждане на едноетажно производствено хале с триетажна офисна част в обема на халето, въз основа на виза за проектиране от 12.07.2013 г. и архитектурен проект одобрен на 17.09.2015 г., както и останалите подобрения и приращения в описаното място. Видно от ипотечния акт волята на страните е ипотеката да обезпечи всяка част от вземанията на кредитора-банка по сключеното Рамково споразумение за финансиране № 904-РС-1124484/26.10.2016 г. и Договор № 1 към него от 27.10.2016 г., ведно с приложимите ОУ за кредитиране, ОУ за платежните услуги и Тарифата за ФЛ/ЮЛ на банката, както и всички споразумения, анекси, искания за усвояване, договори, представляващи неразделна част от рамковото споразумение, както и таксите за подновяване на вписването на тази договорна ипотека, вкл. главница в размер на 400 000 евро или равностойността в лева, лихви /договорни, наказателни и такива за неразрешен овърдрафт, законни лихви, такива по издадени банкови гаранции и документарни акредитиви/, комисионни, такси, неустойки, разноски, до окончателното им събиране. В точка 4 от ипотечния акт е отразено съгласието на страните, че приемат учредената договорна ипотека да служи за обезпечаване на всички вземания на банката по Рамковото споразумение за финансиране, ведно с приложимите ОУ за кредитиране, ОУ за платежните услуги и Тарифата за ФЛ/ЮЛ на банката, както и всички споразумения, анекси, искания за усвоявания, договори, които съставляват неразделна част от рамковото споразумение, до окончателното им плащане, а така също за всички последвали изменения и допълнения отнасящи се до цитираните документи. В нотариалното производство по така учредената ипотека, наред с кредитополучателя – ЕТ „К.К.“ са участвали и солидарно отговорните по кредитното правоотношение лица – К.К., К.К. и „ГРАФКАР“ ЕООД. Ангажиран е нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 56/31.08.2017 г. съставен от Б. П. в качеството й на помощник-нотариус по заместване при нотариус – К.Б., с рег. № 043 при НК с район на действие – РС София, като с него се установява учредяването на договорна ипотека от ЕТ „К.К.“ в полза на „ПРОКРЕДИТ БАНК“ /БЪЛГАРИЯ“ ЕАД върху недвижим имот, съставляващ – Едноетажно производствено хале с триетажна офисна част в северната част на халето, изградено до етап „груб строеж“, въз основа на виза за проектиране от 12.07.2013 г. и архитектурен проект одобрен на 17.09.2015 г., намиращо се в гр. София, Столична община, р-н „Кремиковци“ и представляващо – Сграда с идентификатор 68134.8739.20.2 с площ от 971 кв.м. Видно от ипотечния акт волята на страните е ипотеката да обезпечи всяка част от вземанията на кредитора-банка по сключеното Рамково споразумение за финансиране № 904-РС-1124484/26.10.2016 г. и Договор № 1 към него от 27.10.2016 г., ведно с приложимите ОУ за кредитиране, ОУ за платежните услуги и Тарифата за ФЛ/ЮЛ на банката, както и всички споразумения, анекси, искания за усвояване, договори, представляващи неразделна част от рамковото споразумение, както и таксите за подновяване на вписването на тази договорна ипотека, вкл. главница в размер на 400 000 евро или равностойността в лева, лихви /договорни, наказателни и такива за неразрешен овърдрафт, законни лихви, такива по издадени банкови гаранции и документарни акредитиви/, комисионни, такси, неустойки, разноски, до окончателното им събиране. В точка 4 от ипотечния акт е отразено съгласието на страните, че приемат учредената договорна ипотека да служи за обезпечаване на всички вземания на банката по Рамковото споразумение за финансиране, ведно с приложимите ОУ за кредитиране, ОУ за платежните услуги и Тарифата за ФЛ/ЮЛ на банката, както и всички споразумения, анекси, искания за усвоявания, договори, които съставляват неразделна част от рамковото споразумение, до окончателното им плащане, а така също за всички последвали изменения и допълнения отнасящи се до цитираните документи. В нотариалното производство по така учредената ипотека, наред с кредитополучателя – ЕТ „К.К.“ са участвали и солидарно отговорните по кредитното правоотношение лица – К.К., К.К. и „ГРАФКАР“ ЕООД. По делото е представен договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г., сключен между „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД /в качеството му на цедент/ и „ЕВРО- БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ- ЕБТ“ ЕООД /в качеството му на цесионер/, по силата на което съглашение цедентът прехвърля на цесионера вземанията, произтичащи от гореописаните три договора за кредит и всички анекси към тях, заедно с всички обезпечения, учредени в полза на цедента. Според съдържанието на цесионния договор към 31.10.2019 г. вземанията предмет на транслиране с него са, както следва: 1./ по договор за банков кредит № 904-1114963/06.06.2016 г. суми в размер на 100 157, 88 евро - главница и 244, 83 евро- договорна лихва или общо 100 402, 71 евро; 2./ по договор №2 към Рамково споразумение за финансиране № 904- РС1124484/26.10.2016 г., сключен на 26.10.2016 г.- 320 304, 40 евро - редовна главница и 720, 69 евро - договорна лихва или общо 321 025, 09 евро; и 3./ по договор № 3 към Рамково споразумение за финансиране № 904- РС 1124484/26.10.2016 г., сключен на 27.11.2018 г. сума в размер на 25 033, 48 евро- главница и 103, 26 евро- договорна лихва или общо 25 136, 74 евро. Според утвърденото в раздел I, чл. 1.1 буква „а“ от договорът терминът „вземания“, предмет на договора за цесия, означава правата на цедента да претендира, да получи и да събере от длъжниците дължимите непогасени суми по отпуснатите кредити, ведно с договорените лихви и дължимите към момента на сключване на договора такси, комисионни и разноски, определени в договорите за кредит и анексите към тях; терминът „Вземания“ включва и останалите права на цедента спрямо длъжниците по договорите като към цесионера преминават всички учредени в полза на цедента обезпечения. Съгласно чл.3.1 във връзка с чл.1.1. договорът за цесия е възмезден, като е уговорено, че купувачът на вземанията ще дължи на техния продавач цена в размер на сумата от 446 564, 54 евро. Видно от представено платежно нареждане от 31.10.2019 г. от банковата сметка на „ЕВРО- БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ- ЕБТ“ ЕООД с № BG••••••••• в полза на „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД е осъществен спешен валутен превод в размер на сумата от 446 564, 54 евро, като за основание провокирало превода е отразен договор за цесия от 31.10.2019 г. Сред събраните доказателства са и извлечения по разплащателната сметка, която е открита от „ЕВРО- БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ- ЕБТ“ ЕООД в търговска банка в Р. България /СОСИЕТЕ ЖЕНЕРАЛ ЕКСПРЕСБАНК, която впоследствие се е вляла в „БАНКА ДСК“ АД/ и касаят периодите от 31.08.2019 г. до 30.09.2019 г.; 01.10.2019 г. до 31.10.2019 г. Установява се, че на 28.11.2019 г. след подаване на молба от „ЕВРО- БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ- ЕБТ“ ЕООД до Служба по вписвания към Агенция по вписвания – гр. София на основание чл. 171 ЗЗД е извършено вписване на договора за цесия от 31.10.2019 г. по учредените две договорни ипотеки с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 51/31.10.2016 г. и с нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 56/31.08.2017 г. Констатира, се че за така сключения договор за цесия длъжникът – ЕТ „К.К.“ е бил уведомен от цедента на 01.11.2019 г. с уведомително писмо по чл. 99, ал. 3 ЗЗД с рег. № 8468/31.10.2019 г. на нотариус В.В. /л. 99-102 от делото/, което уведомяване е потвърдено от К.М.К. при проведено изслушване на същия в пределите на процедура по чл. 176 ГПК. Представено е уведомление за предсрочна изискуемост от 15.11.2021 г., с което дружеството-ищец позовавайки се, че е станал носител на вземанията на „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД в резултат на сключен договор за цесия от 31.10.2019 г. възлизащи в общ размер на сумата от 446 564, 54 евро, които имат за източници: договор за банков кредит № 904-1114963/06.06.2016 г., допълнен и изменен с Анекс 08.03.2017 г., Договор № 2 от 26.10.2016 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904-РС-1124484/26.10.2016 г., допълнен и изменен със споразумение от 07.07.2017 г. и Договор № 3 от 27.11.2018 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904-РС-1124484/26.10.2016 г., допълнен и изменен със споразумение от 07.07.2017 г. В него актуалния кредитор на вземанията произтичащи от цитираните източници се е позовал на това, че считано от 31.10.2019 г. и до момента на отправяне на уведомлението кредитополучателя и солидарните длъжници не са извършвали плащания по цитираните в писмото парични задължения. С оглед на това кредитора - „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД е отправил едностранно волеизявление, че обявява непогасените задължения произтичащи от Договор № 2 от 26.10.2016 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904-РС-1124484/26.10.2016 г., допълнен и изменен със споразумение от 07.07.2017 г. за предсрочно изискуеми, считано от датата на получаване на получаване на уведомлението, като се е позовал на това, че главния и солидарни длъжници не са извършвали плащане на месечните вноски по Договор № 2 от 26.10.2016 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904-РС-1124484/26.10.2016 г., допълнен и изменен със споразумение от 07.07.2017 г. Съгласно постъпило по делото на 27.11.2023 г. писмо представител на дружеството за куриерски услуги „СПИДИ“ АД е предоставил информацията налична в системата поддържана от оператора на куриерски услуги касаеща изпълнението на възложената от Адвокатско дружество „Т. и Д.“ куриерска услуга, за което е издадена товарителница № 615 72588507, която е имала за получател – ЕТ „К.К.“ с адрес – гр. София, ж.к. „•••••••••. Вписано е, че на 18.11.2021 г. след проведени четири телефонни разговора между куриер и получател на пратката с товарителница № 615 72588507 последната е била отказана от получателя, което е записано в системната на дружеството като „неуспешен разнос“. На 19.11.2021 г. пратката с товарителница № 615 72588507 е била върната обратно към нейния подател. По инициатива на ответния едноличен търговец по делото е представено и прието за писмено доказателство „Писмо за намерение за съвместно участие на г-н Л.Й.Х. и г- н К.М.К. в „ГРАФКАР“ ЕООД, БЪЛГАРИЯ“, който документ е подписан през 2019 г. Чрез него подписалите го страни Л.Й.Х. и К.М.К. са се съгласили да положат максимални усилия за осъществяване на предложената „Транзакция“, чрез прехвърляне от К.К. и придобиване от Л.Х. на 85% участие в „Графкар“ и осигуряване от Л.Х. на финансови средства на „Графкар“ да развива дейността си за изграждането и функционирането на производствена база за изработка на кофи, приспособления и детайли за багери, челни товарачи, съединителни муфи, селскостопански машини и друго метално оборудване, с цел реализацията на готовата продукция на българския и международния пазар. Страните следвало да уговорят и дата за приключване на Транзакцията, която да се осъществи на етапи, като първи етап от транзакцията е описан по следния начин: К.К. ще осигури прехвърляне чрез договор за цесия на вземанията на „ПРОКРЕДИТ БАНК“ по договори за кредит, обезпечени с договорни ипотеки върху земя и сграда, ведно с обезпечителните права по договорите за ипотеки и всички други договори за обезпечение, в полза на дружеството - „ЕВРО- БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД срещу цена, ненадвишаваща 327 000 евро, и ще прехвърли чрез нотариален акт собствеността върху ипотекираната земя и сграда на Дружеството – ЕБТ вместо плащане на дълга по договорите за кредит, с което вземанията по договорите за кредит, придобити от дружеството ще се считат за окончателно погасени. Приложен за доказателство е договор за правна помощ от 09.11.2021 г. сключен между „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД и Адвокатско дружество „ Т. и Д.“, като с него е уговорено възмездно предоставяне на правна помощ и процесуално представителство на доверителя - „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД по заповедно производство, което да се инициира срещу ЕТ „К.К.“ в качеството му на ипотекарен длъжник по договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г., както и срещу солидарните длъжници – К.М.К., „ГРАФКАР“ ООД и К.Б. К.а. Уговорено е плащане на адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 12 000 лв. без ДДС. За последното на 09.11.2021 г. е издадена фактура от доставчика на услугата - Адвокатско дружество „ Т. и Д.“, като сумата за плащане е в размер на 14 400 лв. с начислен ДДС. Съгласно извадка от разплащателна сметка на Адвокатско дружество „ Т. и Д.“, която е открита в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД се констатира, че на 09.11.2021 г. е осъществен междубанков превод на сумата от 14 400 лв., която е платен на адвокатското дружество от „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД при посочено основание издадената фактура от 09.11.2021 г. Видно е, че на 26.01.2022 г. „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД, чрез пълномощника си – адвокат Г. е подало пред Софийски районен съд заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу ЕТ „К.К.“, К.М.К., „ГРАФКАР“ ООД и К.Б. К.а. За разглеждане на заявлението се констатира, че заявителя „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД е внесъл по сметка на СРС с платежен документ от 25.01.2022 г. сумата в размер на 15 957, 22 лв. – съставляваща такса за разглеждане на заявлението. Сезираният със заявлението по чл. 417 ГПК заповеден съд /СРС, 42 с-в/ в рамките на образуваното пред него ч.гр.д. № 3885/2022 г. е постановил разпореждане от 23.05.2022 г., с което е отхвърлил изцяло подаденото от „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Според ангажиран договор за правна помощ от 07.06.2022 г. сключен между „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД и Адвокатско дружество „ Т. и Д.“ е уговорено възмездно предоставяне на правна помощ и процесуално представителство на доверителя - „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД пред Софийски градски съд във връзка с обжалване на Разпореждане № 45485 от 23.05.2022 г. по ч.гр.д. № 3885/2022 г., като за тази адвокатска услуга е договорено плащането на възнаграждение в размер на 4000 лв. без ДДС. За последното на 07.06.2022 г. е издадена фактура от доставчика на услугата - Адвокатско дружество „Т. и Д.“, като сумата за плащане е в размер на 4 800 лв. с начислен ДДС. Съгласно извадка от разплащателна сметка на Адвокатско дружество „ Т. и Д.“, която е открита в „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД се констатира, че на 08.06.2021 г. е осъществен междубанков превод на сумата от 4 800 лв., която е платен на адвокатското дружество от „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД при посочено основание издадената фактура от 07.06.2022 г. Ангажирани са два платежни документа от 07.06.2022 г. и от 07.07.2022 г., от които е видно, че „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД е заплатила по сметка на СГС за разглеждане на частна жалба по ч.гр.д. № 3885/2022 г. такси от 15, 00 лв. и 7 973, 61 лв. В приет за доказателство по делото протокол за разпит на свидетел датиращ от 12.05.2022 г. се констатира, че разпитвания К.М.К. е направил признания за неблагоприятни за него факти по настоящия спор, а именно това, че от страна на г-н Л.Х. според подписано писмо за намерение с участието на двамата е прието, че последния ще покрие финансовите задължения на ЕТ-то към банката, което е направено чрез цесия. На основание чл. 176 ГПК от ответника К.К., в качеството му на извършващ търговска дейност като едноличен търговец в открито съдебно заседание състояло се на 11.10.2024 г. са снети обяснения по отнапред формулирани и допуснати от съда въпроси. От дадените пред съда отговори се установява, че към датата – 31.10.2019 г. ЕТ „К.К.“ е имал финансови задължения към „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД и те имат за свои източници сключени договори за банкови кредити, като при получаване на овърдрафт и за покупка на машина в полза на банката е била учредена договорна ипотека. Допуска, че е получавал уведомления за прехвърлянето на вземанията от „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД в полза на „ЕВРО- БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД. За целите на доказването в проведеното съдебно дирене пред настоящата инстанция са допуснати основна и допълнителна счетоводни експертизи. В изготвеното и изслушано основно заключение датиращо от 24.04.2024 г., което съдът кредитира, като обективно, компетентно и почиващо на всестранен анализ на събраните по делото доказателства са дадени отговори от вещото лице – А., че размерът на договорната лихва съгласно създаден и подписан погасителен план към Договор 2/904-РС-112484 от 26.10.2016 г., която е начислена за периода от 01.11.2019 г. до 04.10.2026 г. възлиза на сумата от 35 749, 74 евро с левова равностойност от 69 920, 31 лв.; че размерът на договорната лихва съгласно създаден и подписан погасителен план към Договор 2/904-РС-112484 от 26.10.2016 г., която е начислена за периода от 01.11.2019 г. до 26.08.2022 г. възлиза на сумата от 22 620, 75 евро с левова равностойност от 44 242, 34 лв.; общият размер на изплатените от „ЕВРО- БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД в полза на ЕТ „К.К.“ и към „ПРОКРЕДИТ БАНК“ /БЪЛГАРИЯ“ ЕАД в периода от 31.08.2019 г. до 31.10.2019 г. възлиза на сумата от общо 45 392, 567 лв., като това с получател - ЕТ „К.К.“ възлиза в размер на сумата от 18 937, 03 лв., което плащане е сторено на 30.09.2019 г.; а тези с получател – „ПРОКРЕДИТ БАНК“ /БЪЛГАРИЯ“ ЕАД са осъществени на 04.10.2019 г. в размер на 16 308, 79 лв.; на 09.10.2019 г. в размер на 10 146, 75 лв. и на 31.10.2019 г. в размер на 446 564, 54 евро с посочено основание – договор за цесия от 31.10.2019 г. При изслушване на основното й заключение вещото лице тя е посочила, че изводите си е формирала при съобразяване на банковите документи приложени към материалите по делото /най-вече извлеченията от разплащателните сметки в банката/, като това дали тези платежни операции са били осчетоводени при страните /наредител и получател на плащанията/ нямало да рефлектира върху дадените отговори по задачите, тъй като евентуалното неизпълнение за осчетоводяване на сторено плащане не може да дискредитира банковия платежен документ за извършването му. Основанието за нареждане от „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД на ЕТ „К.К.“ на сумата от 18 937, 03 лв. на датата - 30.09.2019 г. е заплащане по договор 904. Целта на този превод според вещото лице е за да се осъществи погасяване от ЕТ „К.К.“ на кредит към „ПРОКРЕДИТ БАНК“ /БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и същия е даден под формата на заем, като няма като какво друго да бъде счетоводно отразено, защото парите са дадени с конкретна цел. В изготвеното и изслушано допълнително заключение датиращо от 19.08.2024 г., което съдът кредитира, като обективно, компетентно и почиващо на всестранен анализ на събраните по делото доказателства са дадени отговори от вещото лице – А., че дължимата от ЕТ „К.К.“ главница по договор № 2/904-РС-112484 от 26.10.2016 г. изменен и допълнен със Споразумение от 07.07.2017 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904 РС-1124484/26.10.2016 г. изменено с Допълнително споразумение от 31.10.2019 г. възлиза на сумата от 320 304, 40 евро, която сума има левова равностойност от 626 46095 лв.; размерът на обезщетението за забава допусната по отношение плащането на главницата по договор № 2/904-РС-112484 от 26.10.2016 г. изменен и допълнен със Споразумение от 07.07.2017 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904 РС-1124484/26.10.2016 г. в периода от 23.09.2022 г. до 01.02.2023 г. /в размер на законната лихва/ възлиза на сумата от 23 760, 96 лв.; размерът на договорната лихва начислена за периода от 05.10.2019 г. до 31.10.2019 г. съгласно договор № 2/904-РС-112484 от 26.10.2016 г. изменен и допълнен със Споразумение от 07.07.2017 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904 РС-1124484/26.10.2016 г. възлиза на сумата от 720, 69 евро /1 409, 55 лв./; общият размер на обезщетението за забава допусната по отношение плащането на главницата по договор № 2/904-РС- 112484 от 26.10.2016 г. изменен и допълнен със Споразумение от 07.07.2017 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904 РС-1124484/26.10.2016 г. в периода от 04.11.2019 г. до 28.08.2022 г. /в размер на законната лихва/ възлиза на сумата от 178 889, 41 лв.; дължимата от ЕТ „К.К.“ главница по договор № 3 от 27.11.2018 г. който е изменен с допълнително споразумение от 31.10.2019 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904 РС-1124484/26.10.2016 г. възлиза на сумата от 25 033, 48 евро с левова равностойност от 48 961, 23 лв.; размерът на договорната лихва начислена за периода от 05.10.2019 г. до 31.10.2019 г. съгласно договор № 3/27.11.2018 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904 РС-1124484/26.10.2016 г. възлиза на сумата от 103, 26 евро /201, 96 лв./; размерът на договорната лихва начислена за периода от 04.11.2019 г. до 04.12.2020 г. съгласно договор № 3/27.11.2018 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904 РС-1124484/26.10.2016 г. възлиза на сумата от 884, 11 евро /1 729, 17 лв./; общият размер на обезщетението за забава допусната по отношение плащането на главницата по договор № 3/27.11.2018 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904 РС-1124484/26.10.2016 г. в периода от 05.11.2019 г. до 28.08.2022 г. /в размер на законната лихва/ възлиза на сумата от 13 981, 14 лв. Вещото лице се е занимало и с начина на осчетоводяване на сумите разходвани от ищеца - „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД, а именно: 1./ сумата в размер от 9 682, 35 евро /18 937, 03 лв./, за която на 30.09.2019 г. е взета счетоводна операция – дебитна сметка 220 /Дълг инвестиции в дъщерни предприятия/ и кредитна сметка 503 разплащателна сметка в евро; 2./ сумата в размер от 8 338, 55 евро /16 308, 79 лв./, за която на 04.10.2019 г. е взета счетоводна операция – дебитна сметка 220 /Дълг инвестиции в дъщерни предприятия/ и кредитна сметка 503 разплащателна сметка в евро; 3./ сумата в размер от 5 187, 95 евро /10 146, 75 лв./, за която на 09.10.2019 г. е взета счетоводна операция – дебитна сметка 220 /Дълг инвестиции в дъщерни предприятия/ и кредитна сметка 503 разплащателна сметка в евро. Що се касае до осчетоводяванията взети при „ПРОКРЕДИТ БАНК“ /БЪЛГАРИЯ“ ЕАД относно наредените към банката суми от „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД вещото лице е констатирало, както следва: че сумата платена на 30.09.2019 г. възлизаща в размер на 9 682, 35 евро е осчетоводена по кредита на разплащателната сметка, която е предназначена да обслужва всички кредити на клиент 494247 – ЕТ „К.К.“ с основание плащане по договор 904-1114963; че сумата платена на 04.10.2019 г. възлизаща в размер на 8 338, 55 евро е осчетоводена по кредита на сметка с IBAN B••••••••• с титуляр „ПРОКРЕДИТ БАНК“ /БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с основание - клиент 494247 – ЕТ „К.К.“ договор № 2 и 3 904 РС, като на 07.10.2019 г. сумата в размер на 8 338, 55 евро е била прехвърлена по разплащателната сметка, която е предназначена да обслужва всички кредити на клиент 494247 – ЕТ „К.К.“ с основание плащане по договор № 2 и 3 904 РС; и че сумата платена на 09.10.2019 г. в размер на 5 187, 95 евро е осчетоводена по кредита на сметка с IBAN B••••••••• с титуляр „ПРОКРЕДИТ БАНК“ /БЪЛГАРИЯ“ ЕАД с основание - клиент 494247 – ЕТ „К.К.“ договор № 2 и 3 904 РС, като на същата дата сметката е кредитирана с извършените от банката директно от сметката погасяване на задължения на ЕТ „К.К.“ по договор за банков кредит № 904-114963 от 06.06.2016 г. в размер на упоменатия по-горе превод. Вещото лице е внесло корекция в заключението си, като е посочило, че в резултат на извършени на 30.09.2024 г. счетоводни операции при „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД вземанията на дружеството от ЕТ „К.К.“, които са възникнали на основание направени преводи с платежни нареждания от 30.09.2019 г., от 04.10.2019 г. и от 09.10.2019 г.вече са зачислени като вземания по дебитна сметка 498/2 – Други кредитори/Други дебитори във валута, като тази счетоводна операция е взета на 30.09.2024 г. В открито съдебно заседание вещото лице е конкретизирало, че тези вземания са възникнали по повод необходимост за погасяване на задължения, които ЕТ „К.К.“ има към банката и понеже те не са погасени от лицето носещо отговорността да го направи, а именно – ЕТ „К.К.“, то те са погасени от „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД, но за сметка на ЕТ „К.К.“. Изяснено е че тези вземания подлежат на възстановяване от ЕТ „К.К.“ в полза на „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД. Допълнено е, че първоначално взетото от „ЕВРО-БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД по сметка 220 е било погрешно, като след издаване на нарочен протокол от представляващия „ЕВРО- БАЛАКНСКА ТЪРГОВИЯ -ЕБТ“ ЕООД тази грешка е била преодоляна и сумите са зачислени по сметка 498/2 – Други кредитори/Други дебитори във валута. Според експерта няма установено нормативно времево ограничение за извършването на тази счетоводна интервенция. С решение № 812 от 07.06.2024 г. постановено по търг. дело № 214/2023 г. Софийски градски съд, ТО, VI-18 с-в е отхвърлил предявените от К.М.К., действащ като едноличен търговец с фирма ЕТ „К.К.”- в несъстоятелност, ЕИК 128513530, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „•••••••••, срещу „ЕВРО- БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ - ЕБТ” ЕООД, ЕИК: 130026354, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „••••••••• искове с правно основание чл. 694, ал. 1, т. 1 ТЗ за установяване несъществуването на приети и одобрени в производството по несъстоятелност по т.д. № 2725/2021 г. по описа на СГС, VI-4 състав вземания, както следва: 1/ на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, сума в размер на 195 891, 78 лева, представляваща главница, ведно с лихва за забава от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 478, 84 лева, представляваща договорна лихва; сума в размер на 7043, 06 лева, представляваща договорна лихва за периода от 01.11.2019 г. до 09.06.2021 г.; сума в размер на 54 818, 36 лв., представляваща лихва за забава за периода от 04.11.2019 г. до 26.08.2022 г., дължими по Договор за банков кредит № 904- 1114963/06.06.2016 г., изменен с Анекс от 08.03.2017 г., и Договор за прехвърляне на вземания от 31.10.2019 г., сключен между „Евро-Балканска търговия - ЕБТ“ ЕООД и „Прокредит Банк (България) ЕАД; 2/ на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, сума в размер на 626 460, 95 лв., представляваща главница, ведно с лихва за забава от 23.09.2022 год. до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 1 409, 54 лв., представляваща договорна лихва; сума в размер на 28 301, 11 лв., представляваща договорна лихва от 01.11.2019 г. до 26.08.2022 г.; сума в размер на 174 810, 53 лв., представляваща лихва за забава от 04.11.2019 г. до 26.08.2022 г., дължими по Договор № 2/26.10.2016 г., ведно със Споразумение от 07.07.2017 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904- РС1124484/26.10.2016 г., допълнено със споразумение от 31.10.2019 г.; 3/ на основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД сума в размер на 48 961, 23 лв., представляваща главница, ведно с лихва за забава от 23.09.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; сума в размер на 201, 95 лв., представляваща договорна лихва; сума в размер на 1 729, 16 лв., представляваща договорна лихва от 01.11.2019 г. до 04.12.2020 г.; сума в размер на 13 662, 48 лв., представляваща лихва за забава от 04.11.2019 г. до 26.08.2022 г., дължими по Договор № 3/27.11.2018 г. към Рамково споразумение за финансиране № 904-РС1124484/26.10.2016 г., допълнено със споразумение от 31.10.2019 г. Решението е постановено при участието на синдика - А. В. М., на основание чл. 694, ал. 4, изр. първо ТЗ, както и при участието на „ПРОКРЕДИТ БАНК /БЪЛГАРИЯ/“ ЕАД, ЕИК: 130598160, като трето лице-помагач на ответника „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ - ЕБТ” ЕООД, ЕИК: 130026354. То е влязло в сила на 30.07.2024 г., поради необжалването му от страните. Други доказателства касаещи премета на спорното материално право не са ангажирани. От правна страна съдът намира следното: Поставените за разглеждане искове са упражнени от носителя на това процесуално право в установения преклузивен по смисъла на чл. 694, ал. 6 ТЗ срок, а именно в рамките на 14 дни, считано от обявяването на определението на съда по несъстоятелността постановено по смисъла на чл. 692, ал. 4 ТЗ в ТРРЮЛНЦ по партидата на ответника. Следователно същите трябва да се смятат за допустими и подлежащи на разглеждане по същество. По иска с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, във връзка с чл. 430, ал. 2 ТЗ за установяване съществуването на вземане в размер на сумата от 41 619, 30 лв. очертано, като част от договорна лихва следваща се по договор № 2 от 26.10.2016 г. за периода от 27.08.2022 г. до 04.10.2026 г., настоящият състав намира следното: Вярно е, че ищецът - „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ - ЕБТ” ЕООД е придобил правата, с които е разполагал първоначалния кредитор - „ПРОКРЕДИТ БАНК“ /БЪЛГАРИЯ“ ЕАД по силата на сключен между него и ответния едноличен търговец - договор за кредит № 2 от 26.10.2016 г., в частност паричните вземания породени от действието на така учреденото кредитно правоотношение съставляващи – главница за връщане на усвоен кредитен ресурс, лихва за ползване на този ресурс и лихва за допуснато закъснение отвъд падежите за връщане на отпуснатия кредит. Ищецът е придобил правата върху вземанията породени от очертаната кредитна сделка, въз основа на сключен договор за цесия датиращ от 31.10.2019 г. Обратно на доводите на ответника, съдът намира, че този договор е валидно сключен и е произвел типичната си права последица – да прехвърли определена категория вземания /в случая такива имащи за източник три кредитни сделки/ към длъжника от един правен субект в полза на друг. Няма основание да се направи извод за порочност на този договор водещ до неговата нищожност, поради привидност. За да е налице привидност на договора, следва да се установи по несъмнен начин, че към датата на сключването му страните освен, че не са желаели да постигнат последиците на привидната сделка - прехвърлянето на вземанията по чл. 99 ЗЗД, а напротив желали са „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ - ЕБТ” ЕООД да придобие собствеността върху ипотекираните в полза на банката- кредитор имоти /земя и сгради/ притежавани от ответника – ЕТ „К.К.“, а последния да се освободи от задължението си да плаща кредитния си дълга по обезпечените с тях кредитни сделки. Внимателният прочит на приложеното по делото Писмо за намерение /без конкретна дата с посочване само на година на подписване – 2019 г./ показва, че банката-кредитор изобщо не участва, като страна в уговорките постигнати с него, което автоматично изключва хипотеза, в която същата като страна по договора за цесия е манифестирала привидно желание за договорно обвързване с „ЕВРО- БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ - ЕБТ” ЕООД относно прехвърлянето на паричните вземания по трите договора за кредит сключени с ЕТ „К.К.“, респективно е преследвала съвсем различни цели чрез сключване на това съглашение. От друга страна при анализ на волята на участниците в подписаното писмо за намерение се установява, че всъщност те са очертали механизмите за реализиране на замисленият краен облигационен резултат, като един от етапите на процеса за постигане на този краен резултат е придобиване от „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ - ЕБТ” ЕООД на вземанията, които „ПРОКРЕДИТ БАНК“ /БЪЛГАРИЯ“ ЕАД има към ЕТ „К.К.“ по трите кредитни сделки. Това, че длъжникът по тези сделки е манифестирал воля пред потенциалния нов кредитор след сбъдване на това материално-правно условие /придобиване на вземанията от „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ - ЕБТ” ЕООД/ да ги погаси не чрез плащане, а чрез прехвърляне на правото на собственост върху определени недвижими имоти /земя и сгради/, които служат за обезпечение изпълнението на тези вземания, по никакъв начин не може да се приеме, че рефлектира върху действителността на договора за цесия от 31.10.2019 г., като го прави привиден. Длъжникът и неговия актуален кредитор са свободни по смисъла на чл. 9 ЗЗД да определят начина на изпълнение на задължението за погасяване на придобитите парични вземания имащи за източник трите кредитни сделки, като без съмнение обективното ни гражданско право позволява това да стане и чрез даване вместо изпълнение /прехвърляне на недвижимо имущество, вместо плащане/ още повече, че в случая крайната цел на субектите участващи в конструираната с писмото за намерение бъдеща съвместна дейност се стремят да запазят тези недвижими активи, като ги ползват именно за нейната реализация. След като се касае до сключен валиден договор за цесия е необходимо да се изследва предпоставката, далия същия е влязъл в сила, тъй като действието му е отложено от страните с възприето в съдържанието му условие състоящо се в необходимост от заплащане на уговорената цена по сделката, доколкото последната е сключена като възмездна /„ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ - ЕБТ” ЕООД е поел задължение да заплати в полза на банката – цедент определена цена, а именно – 446 564, 54 лв./. Това задължение е било надлежно изпълнено от адресата му - „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ - ЕБТ” ЕООД, който на 31.10.2019 г. успешно е платил по сметка на банката-цедент договорената продажна цена. Следователно, считано от 31.10.2019 г. договорът за цесия е влязъл в сила между страните, които са го случили. Що се отнася до обвързването на длъжника - ЕТ „К.К.“ с действието на цесията, то доколкото по делото се разкрива спазване на изискването установено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД, а именно цесията да бъде съобщена на длъжника от стария кредитор, което в случая е станало на 01.11.2019 г. – факт установим от приложена към материалите по делото връчена лично на К. нотариална покана, както и от потвърждение на този факт, което е направено от него в пределите на събраните му обяснения в процедура реализирана по реда на чл. 176 ГПК. Казаното означава, че субективната промяна в кредитора – носител на вземанията по трите кредитни сделки е настъпила при използване договорния механизъм уреден в чл. 99 ЗЗД, като длъжника е известен за тази промяна и е обвързан да изпълни към новия си кредитор - „ЕВРО- БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ - ЕБТ” ЕООД, доколкото не се установява наличие на изпълнение на прехвърлените вземания към стария му такъв до 01.11.2019 г. При наличие на годно правно основание за прехвърляне на паричните вземания породени от трите договора за кредит сключени между ответника и банката-ТЛП, то „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ - ЕБТ” ЕООД трябва да установи, че в негова полза е възникнало и съществува вземане за договорна лихва за периода от 27.08.2022 г. до 04.10.2026 г., която е дължима върху стойността на цялата предсрочно изискуема главница по договор за кредит № 2 от 26.10.2016 г. Съществено в случая е да се извърши обсъждане на това, дали „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ - ЕБТ” ЕООД изобщо може да стане титуляр на вземане за договорна лихва в хипотеза на настъпила предсрочна изискуемост на вземането за връщане на отпуснат банков кредит с цитирания по-горе договор. Съгласно тълкувателно решение от 27.03.2019 г., което е постановено по тълк. дело № 3/2017 г. по описа на ОСГТК на ВКС е възприето схващането, че след настъпване на предсрочна изискуемост на задълженията по договор за банков кредит не се начислява възнаградителна лихва и такси, а се дължи единствено обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатената главница до погасяване на последната. Няма съмнение, че считано от 26.08.2022 г. /датата на постановяване на решението за обявяване на едноличния търговец в несъстоятелност/ всички парични задължения на длъжника – ЕТ „К.К.“ са станали изцяло изискуеми, като към тях спадат и тези за връщане на сумите отпуснати като кредит с договор за кредит № 2 от 26.10.2016 г. Следователно от този момент кредиторът по това вземане - „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ - ЕБТ” ЕООД е изгубил правото си да инкасира възнаграждение за ползването на този паричен ресурс от длъжника и е станал титуляр на правото да получи обезщетение за забава в размер на законната лихва върху предсрочно изискуемия остатък на предоставения и подлежащ на връщане кредит. Преценката на събраните по делото доказателства не може да формира извод в посока, че предсрочната изискуемост на цялото вземане по договор за кредит № 2 от 26.10.2016 г. е настъпила към по-ранен момент и се дължи на друг юридически факт – реализирана автоматична предсрочна изискуемост, поради неплащане в срок на суми с настъпил падеж /главница, лихви, такси/, съответно надлежно обявена пред длъжника предсрочна изискуемост след изпратено писмено изявление от кредитора. Всъщност последното обстоятелство няма и съществено значение за правилното разрешаване на спора за съществуване на коментираното вземане за договорна лихва, тъй като началния момент на неговото начисляване така или иначе е обвързан с датата – 27.08.2022 г. понеже преди тази дата вземането за договорна лихва е признато за съществуващо от синдика с включването му в списъка на приетите вземания на кредиторите на ЕТ „К.К.“ – в несъстоятелност, които са предявени в срока по чл. 685 ТЗ, съответно този списък в посочената му част е бил одобрен от съда по несъстоятелността с определението му. Ръководейки се от изложената мотивировка настоящия съдебен състав достига до решаващия извод, че в правната сфера на ищеца - „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ - ЕБТ” ЕООД никога не е било придобивано/не се е пораждало и съществувало парично вземане спрямо длъжника – ЕТ „К.К.“, което да има за източник - договор за кредит № 2 от 26.10.2016 г. и да съставлява уговорен остатък от договорна лихва за ползване на предоставен кредитен ресурс за периода от 27.08.2022 г. до 04.10.2026 г. възлизащо на сумата от 41 619, 30 лв., поради което и предявения иск за неговото установяване по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ следва да бъде изцяло отхвърлен, поради неговата недоказаност. По предявения като главен иск с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД относно установяване съществуването в полза на кредитора- ищец спрямо длъжника-ответник на вземане в размер на сумата от 18 937, 03 лв., което съставлява подлежащ на връщане паричен заем даден въз основа на сключен неформален договор за заем от 30.09.2019 г. сезираният съд, намира следното: За да обоснове материалната си легитимация на кредитор върху така очертаното вземане ищецът се позовава на това, че на 30.09.2019 г. е дал в заем на ответния ЕТ упоменатата парична сума, като тя е трябвало да послужи за погасяване на парични задължения на К.К. по договор за кредит от 06.06.2016 г. сключен с „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Съгласно чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем, заемодателят предава в собственост на заемателя пари или друг заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. За да бъде уважен този иск за съществуване на очертаното вземане е необходимо да бъде установено по делото кумулативното наличие на следните предпоставки: възникнало между ищецът, в качеството на заемодател, и ответния ЕТ, в качеството на заемател, валидно облигационно правоотношение по договор за заем, елемент от съдържанието на което е задължението на заемателя да върне сумата, предмет на договора; предаване на сумата по договора от ищеца на ответника; настъпила изискуемост на задължението за връщане на заетата сума. Заемният договор съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД е реален и се счита сключен с предаването на предмета му - заместими движими вещи на заемателя, включително парична сума. Наред с това обаче заемателят е необходимо да изрази воля/съгласие, независимо от неговата форма, за получаването на парична сума, при условията на договора, т.е. при поето правно задължение да върне полученото. Отнесени към разглеждания случай тези предпоставки следва да се приемат за реализирани. Осъществено е доказване от ищеца, че на 30.09.2019 г. е извършил банков превод в полза на ответния едноличен търговец в размер на сумата от 9 682, 35 евро, която има левова равностойност от 18 937, 03 лв. В резултат на осъществената от вещото лице по назначената и изслушана счетоводна експертиза документална проверка в банката и счетоводствата на ищеца и ответника се установява, че плащането на посочената сума е мотивирано с отбелязване на основание от платеца “LOAN FOR PAYEMENT FOR CONTRAKT”, което в превод от английски означава – заем за плащане по договор. След получаване на тази сума от ответника тя е осчетоводена по кредита на неговата разплащателна сметка № BG••••••••• която е открита в „ПРОКРЕДИТ БАНК (БЪЛГАРИЯ)“ ЕАД за обслужване на всички кредити на титуляра й. Проверката на вещото лице е разкрила и това, че с така преведената в полза на ответника парична сума, същия е реализирал погашение на свое задължение към цитираната банка по договор 904- 1114963/06.06.2016 г. и договор 2/904-РС-1124484 от 26.10.2016 г. В допълнение към това в съдържанието на писмото за намерение, което е подписано от К.К. се разкрива, че за да се реализира заложената в това писмо цел – осъществяване на транзакция /прехвърляне на дялово участие и търговско предприятие/ ще се ползва като способ и договор за заем. Тук е необходимо да се маркира и процесуалното поведение на ответния едноличен търговец, който не е осигурил на вещото лице за целите на проверката му съставените при него счетоводни документи свързани с осчетоводяването на платежното нареждане от 30.09.2019 г. Това поведение създава препятствие за успешния всестранен анализ на счетоводната операция взета от ответника по така получения от него превод на сума, като е твърде вероятно то да е продиктувано от стремеж за установяване доказването на неизгоден за него факт в процеса. Разгледани в тяхната съвкупност всички очертани дотук обстоятелства издават формирана воля у ответния едноличен търговец за получаване на преведената му от ищеца на 30.09.2019 г. парична сума в размер на 18 937, 03 лв., като заемна такава, която следва да бъде върната на лицето, което я е предоставило. Предвид липсата на уговорен между страните срок за връщането й, то тук на общо основание приложение намира правилото на чл. 240, ал. 4 ЗЗД – връщане на заема се следва в течение на един месец от поканата. Покана за връщане на така дадения заем няма данни да е била отправяна от ищеца към получилия и усвоил заема ответник до момент предшестващ подаването на молбата по чл. 685 ТЗ /23.09.2022 г./ за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност открито срещу ЕТ „К.К.“. Същевременно обаче според специалната норма на чл. 617, ал. 1 ТЗ всички парични и непарични задължения на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност. В случая решението за обявяване на ЕТ „К.К.“ в несъстоятелност е постановено от съда по несъстоятелността на 26.08.2022 г., като именно от този момент вземането на ищеца за връщане на дадената на 30.09.2019 г. в заем сума в размер на 18 937, 03 лв. е станала изискуема. При това положение всички материални предпоставки от фактическия състав водещ до пораждане на вземането по чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чието установяване е поискано в настоящото производство са настъпили и за ответника е възникнало задължението да го върне на ищеца. За недоказано следва да се окачестви възражението направено с отговора на исковата молба, че плащането на сумата от 18 937, 03 лв. от ищеца на ответника няма за свое основание договор за заем, а се касае до изпълнение на поето от ищеца към ответника парично задължение за плащане на поръчана продукция, която е била приета от него. Събраните и обсъдени по-горе доказателства с достатъчна степен на убедителност показват това, че сумата е преведена съответно получена от ответника като заем, а не в изпълнение на различна правна сделка, в т.ч. и на такава за доставка на определена продукция, по която е уговорена цена. В тежест на ответника позоваващ се на упоменатото основание за получаване на плащане е да докаже, че е страна по такава сделка, като в изпълнение на същата е доставил на ищеца определена по вид и количество стока, съответно тя е приета и му е платена от ищеца с превода от 30.09.2022 г. Доказване с такъв предмет обаче не е осъществено в пределите на съдебното дирене. Недоказано е и упражненото от ответника в условията на евентуалност възражение за погасяване на вземането по давност. В случая по обсъжданото вземане и настъпилия падеж за неговото плащане, трябва да се изтъкне, че забавата на ответника е налице, считано от 27.08.2022 г./деня след настъпване изискуемостта му/, като течащата давност е била успешно прекъсната от кредитора- носител на вземането с подаване на молбата му за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685 ТЗ, което е станало на 23.09.2022 г. – основание за прекъсване на давността уредено в специалната норма на чл. 685а ТЗ, съответно към момента давност по отношение на разглежданото вземане не е изтекла и то съществува, респективно пасивно легитимиран да отговаря за него е ответния едноличен търговец. При удовлетворяването му в производството по несъстоятелност провеждано спрямо длъжника, така очертаното вземане по чл. 240, ал. 1 ЗЗД следва да следва да се класира по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Причина за това е, че същото е възникнало до/на датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника. Предвид основателността на така предявения главен иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД не следва да се пристъпва към разглеждане на съединените з разглеждане при предпочитана и непредпочитана евентуалност искове по чл. 74 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД. По предявените като главни искове с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 1 ЗЗД относно установяване съществуването в полза на кредитора- ищец спрямо длъжника-ответник на вземане в размер на сумата от 16 308, 78 лв., което съставлява подлежащ на връщане паричен заем даден въз основа на сключен неформален договор за заем от 04.10.2019 г. и на вземане в размер на сумата от 10 146, 74 лв., което съставлява подлежащ на връщане паричен заем даден въз основа на сключен неформален договор за заем от 09.10.2019 г. сезираният съд, намира следното: За да обоснове материалната си легитимация на кредитор върху така очертаните вземания ищецът се позовава на това, че на 04 и 09.10.2019 г. е заел на ответния ЕТ упоменатите парични суми, като реалното предаване на обещаната в заем сума е станало чрез изплащане на негови парични задължения към трето за заемното правоотношение лице - „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД имащи за източници два договора за кредит, а именно: договор 2 от 26.10.2016 г. и договор 3/27.11.2018 г. С договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът за заем е реален. За възникването на облигационното отношение по такъв договор същественият отличителен белег се явява реалното предаване на сумата, от който момент се поражда задължението на заемополучателя за връщането й. Специфичното в случая с поддържаните от ищеца заемни правоотношения е, че реалното предаване на заемната сума се прави не директно в полза на субекта – заемател по заемното правоотношение, а косвено - в полза на трето лице, което има качеството на кредитор на заемателя. Настоящият съдебен състав споделя формираната съдебна практика, че предаването в собственост на парите /предмет на заемната сделка/ може принципно да бъде извършено и косвено, като например когато парите са депозирани за сметка на заемополучателя у трето лице, или когато заемополучателят задържа една сума, която вече е имал или получил на друго основание, или когато заеманата сума се предоставя на трето лице по нареждане на длъжника за погасяване на негово валидно възникнало задължение, както именно се твърди да е станало в настоящия случай. Необходимо е да се съобрази, че в тази именно хипотеза, освен осъществяването на акта по реално предаване на парите в полза на третото лице с цел погасяване на паричен дълг на длъжника, е необходимо последния да е дал нареждане към платеца на дълга да осъществи това погашение, което по естеството си представлява съгласие от заемателя да се обвърже със заемно правоотношение спрямо платеца на сумата с възникване на основното насрещно задължение по чл. 240, ал. 1 ЗЗД - да върне така наредената сума под формата на даден му заем. Това съгласие в обсъжданата хипотеза със сторените от ищеца в полза на третото лице-кредитор на длъжника две плащания от 04 и 09.10.2019 г. възлизащи на сумите от 16 308, 78 лв. и от 10 146, 74 лв. отсъства. Събраните по делото доказателства не могат да създадат извод със съдържание, че ответника /последния несъмнено има качеството на длъжник по двата договора за кредит, по които са извършени частични погашения на задължения с настъпил падеж/ е дал предварително нареждане към ищеца да погаси тези му задължения спрямо банката- кредитор, вместо него, съответно средствата послужили за това погасяване да се считат за предоставена му в заем от ищеца сума. По-скоро може да се заключи, че погасяването на част от кредитните задължения, което ищеца е направил на 04 и 09.10.2019 г. в полза на банката-кредитор е било ориентирано към реализиране на юридическите факти очертани в писмото за реализиране на бъдещо инвестиционно намерение и в частност за сключване на предвидения с него договор за цесия, тъй като видно от наличната по делото писмена кореспонденция с банката-кредитор е имало поставено условие за погасяване на задълженията по двата договора имащи настъпващ падеж през месец – октомври 2019 г. Именно това е създало у дружеството-ищец интерес да осъществи плащанията в размер от 16 308, 78 лв. и в размер от 10 146, 74 лв., но не е основание да се заключи, че е осъществен фактическия състав по сключване на договори за заем между ищеца и ответника за тези две суми. Поради липсата на доказване на учредени заемни сделки с посочения предмет, то предявените от ищеца искове за установяване съществуване на вземания за връщане на посочените парични суми, като дадени в заем такива по неформални договори за заем от 04.10.2019 г. и 09.10.2019 г. следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни. В случая за да защити материалния си интерес свързан с правото да получи възстановяване на платените суми от 16 308, 78 лв. и от 10 146, 74 лв. ищецът се е възползва от правото да предяви при условията на евентуалност и друго основание, което създава за него правото да получи тези си вземания от ответния ЕТ, а именно – заявил е за разглеждане евентуален иск с правно основание 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, във връзка с чл. 74 ЗД, като се е позовал на това, че за него е съществувал интерес да плати чуждия дълг на ответния ЕТ към банката-кредитор в размер на сумите от 16 308, 78 лв. и от 10 146, 74 лв. е встъпил в правата на удовлетворения кредитор и има право да търси възстановяването на тези суми от длъжника по кредитните правоотношения. Разпоредбата на чл. 74 от ЗЗД изисква наличие на две основни предпоставки: 1) изпълнение на задължение от трето лице; и 2) правен интерес на третото лице от изпълнението. Що се касае до реализацията на първата от заложените предпоставки, то многократно вече се изтъкна, че тя е налице, защото при условията на пълно и непротиворечиво доказване в етапа на съдебното дирене се разкри обстоятелството, че ищецът е платил определена част от задълженията, които към м. 10.2019 г. са обременявали правната сфера на длъжника-ответник по две кредитни правоотношения, в които К.К. е бил страна-кредитополучател, а именно на 04.10.2019 г. и на 09.10.2019 г. е платил сумите от 16 308, 78 лв. и от 10 146, 74 лв. в полза на „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, която банка има качеството на кредитор на изискуеми вземания по договор 2 от 26.10.2016 г. и договор 3/27.11.2018 г. с длъжник – ЕТ К.К.. По отношение на другата необходима в условията на едновременност предпоставка за реализацията на фактическия състав по чл. 74 ЗЗД, а именно наличие на правен интерес на третото лице от изпълнението на чуждото задължение /това на длъжника/. Наличие на правен интерес от такова изпълнение би съществувал за третото лице, когато за неговата правна сфера е налице опасност от настъпването на неблагоприятни имуществени последици - застрашаване на имуществените му права при неизпълнение на това чуждо за него задължение. В практиката на ВКС (решение № 773/15.07.2002 г. по гр. д. № 1534/2001 г. на V-то гр. отд. и решение № 459/08.06.2010 г. по гр. д. № 1238/2009 г. на ІV-то гр. отд.) за наличие на правен интерес от изпълнение за третото лице се приема, че съществува в случаите, когато е налице опасност от настъпването на неблагоприятни имуществени последици по отношение на изпълняващия чуждото задължение, и то само във връзка с отношенията му с кредитора по първоначалното вземане, т.е. - следва да е налице конкретна зависимост между отношенията кредитор- длъжник, които да засягат, в смисъл да застрашават имуществени права на третото лице, на което поради това да се признае правен интерес от изпълнение. От проведеното по делото доказване се разкриват редица договорки между длъжника, третото лице-платец и банката-кредитор, които са обусловени от преследване на замислена с подписано през 2019 г. писмо за намерение бизнес-инвестиция, за чиято реализация участниците по нея са предвидили осъществяването на няколко на брой сделки от различно естество и сред тях попада транслирането на вземанията на банката-кредитор към ЕТ „К.К.“, които вземания произтичат от три договора за банков кредит. Способът за постигане на промяната в субекта-носител на тези вземания е договор за цесия, съгласно който ищецът следва възмездно да придобие от банката вземанията, с които тя разполага спрямо длъжника-ЕТ „К.К.“, като освен вземанията в полза на новия кредитор да преминат и всички обезпечения и привилегии свързани с тях. Именно дадените обезпечения /земя и производствена база/ гарантиращи изпълнението на тези вземания са обект на договаряне в писмото за намерение, тъй като те следва да послужат за реализацията на замислената инвестиция – производство на детайли за багери и селскостопански машини и друго метално оборудване, като бъдат прехвърлени от длъжника в полза на определеното да развива съвместната дейност дружество – „ГРАФКАР“ ЕООД. Същевременно от приобщената по делото електронна кореспонденция при преговорите с банката-кредитор за прехвърляне на съществуващите в нейна полза вземания към длъжника-ЕТ „К.К.“ чрез споменатия договор за цесия е поставено ясно условие – погашение на вземанията с настъпващ падеж през м.10.2019 г. В този контекст платеца на чуждия дълг и ищец в настоящото производство, доколкото е и участник в инвестицията, за която е обвързан от писмото за инвестиционно намерение е имал интерес да плати този дълг на длъжника, тъй като така ще бъде постигната една съществена цел от механизма за реализиране на замислената инвестиция, а именно – сключване на договор за цесия с банката- кредитор и освобождаване на дадените за гарантиране на задълженията по договорите за кредит обезпечения. Обратното би означавало да се застраши интереса на ищеца, тъй като банката би останала кредитор на длъжника-ЕТ „К.К.“ с всички произтичащи от това права, вкл. носител на правата по дадените обезпечения, което ще осуети възможността същите да бъдат ползвани рационално за постигане на бъдещата съвместна дейност, чрез дружеството – „ГРАФКАР“ ЕООД. Освен това при евентуално допуснато от длъжника бъдещо неизпълнение по поетите от него кредитни задължения би се стигнало до секвестиране на дадените обезпечения, вкл. тяхната продан, а това би се отразило крайно неблагоприятно върху инвестиционните намерения на платеца на дълга и длъжника, защото ще бъде изгубен основен актив за постигането им. Всичко това мотивира настоящия състав да счете, че поведението на дружеството-ищец да плати платил сумите от 16 308, 78 лв. и от 10 146, 74 лв. в полза на „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, която банка има качеството на кредитор за да постигне погасяване на изискуеми вземания по договор 2 от 26.10.2016 г. и договор 3/27.11.2018 г. с длъжник – ЕТ К.К. е станало при наличие на правен интерес на третото лице от изпълнението на чуждото задължение, съответно платецът на чуждия дълг е встъпил в правата на удовлетворения кредитор до заплатените от него суми и на свои ред е станал кредитор на длъжника за тях. И тук упражненото възражение от ответника относно така заявените към него за установяване парични вземания за сумите от 16 308, 78 лв. и от 10 146, 74 лв., а именно, че те са погасени по давност следва да се отклони, като неоснователно. Започналата да тече през м. 10.2019 г. давност по отношение на обсъжданите две вземания с източник по чл. 74 ЗЗД е била успешно прекъсната от кредитора-носител на вземането с подаване на молбата му за предявяване на вземания в производството по несъстоятелност по реда на чл. 685 ТЗ, което е станало на 23.09.2022 г. – основание за прекъсване на давността уредено в специалната норма на чл. 685а ТЗ, съответно към момента давност по отношение на разглежданите вземания не е изтекла /касае се до вземания, за които приложимост би намерило правилото на чл. 110 ЗЗД за обща петгодишна давност/ и те съществуват, респективно пасивно легитимиран да отговаря за тях е ответния едноличен търговец. В обобщение и двете предпоставки свързани с правото на встъпване в чужд дълг по чл. 74 ЗЗД следва да се възприемат за осъществени, като това легитимира дружеството - „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД, с ЕИК 130026354, като кредитор на съществуващи вземания спрямо ЕТ „К.К.“ в размер на сумите от 16 308, 78 лв. и от 10 146, 74 лв. и те следва да бъдат признати за съществуващи вземания, като предявените при условията на евентуалност искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, във връзка с чл. 74 ЗЗД бъдат уважени. При удовлетворяването им в производството по несъстоятелност провеждано спрямо длъжника, така очертаните вземания по чл. 74 ЗЗД следва да се класират по реда на чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ. Причина за това е, че същите са възникнали към момент предшестващ постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност на длъжника /26.08.2022 г./. Предвид основателността на така предявените и разглеждани предпочитани евентуални искове с правно основание чл. 74 ЗЗД не следва да се пристъпва към разглеждане на съединените за разглеждане при непредпочитана евентуалност искове по чл. 59 ЗЗД. По исковете с правно основание чл. 694, ал. 2, т. 2 ГПК, във връзка с чл. 45 ЗЗД относно установяване съществуването в полза на кредитора-ищец спрямо длъжника- ответник на вземания имащи за източник непозволено увреждане, а именно: 14 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение за оказана правна защита и процесуално представителство в производството за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия; 15 957, 22 лв. – заплатена държавна такса в производство за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия; 4 800 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение за правна защита и процесуално представителство в производството по обжалване разпореждане на отказ за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия; и 7 988, 61 лв. – заплатена държавна такса за обжалване разпореждане на отказ за издаване на заповед за изпълнение, което е образувано във връзка със събиране на част от вземанията по договорите за кредит, прехвърлени с договора за цесия, сезираният съд, намира следното: Вземането за съдебни разноски е самостоятелно вземане по облигационно правоотношение, регламентирано от процесуалния закон. Тази отговорност е извъндоговорна, произтича от осъществяването на едно процесуално правоотношение и цели поправяне на вредите, причинени от неоснователно предизвикан правен спор. Тя има деликтен характер, но за разлика от отговорността за непозволено увреждане, отговорността за разноски поначало е обективна - безвиновна. Отговорността за разноски не е свързана с предмета на спора, а с неговия изход - страната, която неоснователно е поддържала състоянието на правен спор, дължи на другата страна всички направени от нея съдебни разноски по делото, респективно понася за своя сметка тези които е разходвала за защитата на правата си - арг от чл. 78 ГПК. В случая дружеството-ищец извежда легитимацията си на кредитор на вземания за разноски, като посочва, че е реализирал разходи за провеждането на заповедно производство срещу длъжника, поради неизпълнение на задължения за заплащане на суми произтичащи от договорите за кредит, правата по които са придобити от ищеца с договора за цесия от 31.10.2019 г. Обосновава липсата на влязъл в сила съдебен акт, с който тези вземания да му са присъдени под формата на разноски в заповедното производство с това, че последното е било спряно по реда на чл. 637, ал. 1 ТЗ заради откритото производство по несъстоятелност на длъжника – ЕТ К.К.. Настоящата инстанция намира, че за да се установят предпоставките за ангажиране на тази обективна отговорност на ответника за понесените от ищеца разходи в инициираното заповедното производство по чл. 417 ГПК, което се е развило в пределите на ч.гр.д. № 38852022 г. по описа на СРС, 42 с-в, а след обжалване на разпореждане от 23.05.2022 г. и във в. ч.гр.д. № 7533/2022 г. по описа на СГС трябва да докаже, че реално е извършил упоменатите от него разходи за заплащане на държавни такси в полза на СРС и СГС, съответно за заплащане на адвокатски хонорари в полза на ангажираните от него процесуални представители по тези дела, както и това, че в рамките на така учредените процесуални правоотношения сезираният с искането на ищеца /заявител в заповедното производство/ искане за предоставяне на защита /издаване на заповед за изпълнение относно съществуването на заявени парични вземания; уважаване на частна жалба по предприето обжалване на негативен акт на първата инстанция – отказ за издаване на заповед за изпълнение/. В случая втората предпоставка не е осъществена, тъй като по делото е представено разпореждане от 23.05.2022 г. на СРС, , 42 с-в, което е постановено по ч.гр.д. № 38852022 г. и от него е видно, че след разглеждане по същество на подаденото от „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД, с ЕИК 130026354 заявление с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК срещу длъжника – ЕТ К.К. а упоменатите в него парични суми е отхвърлено. Тоест резултата от инициираното от ищеца заповедно производство пред СРС е изцяло неблагоприятен за него, което го лишава и от правото му да получи репарация на разходите, които е направил за да реализира тази предприета от него съдебна защита на правата му. На следващо място невярно се оказва твърдението на ищеца, че развитието на заповедното производство по чл. 417 ГПК не е приключило с оглед упражненото от него обжалване пред СГС, защото е било спрямо на основание чл. 637, ал. 1 ТЗ, тъй като е било открито производство по несъстоятелност срещу длъжника. При извършена от съда служебна проверка в ЕИСС относно резултата от предприетото обжалване на разпореждане от 23.05.2022 г. се констатира, че е образувано ч.гр.д. № 7533/2022 г. по описа на СГС, като същото не е спирано, а е завършило с произнасяне по същество, а именно постановено е определение № 7797 от 11.08.2022 г., с което е оставена без уважение частната жалба „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД, с ЕИК 130026354 срещу разпореждането от 23.05.2022 г. Видно е, че така извършеното произнасяне предхожда момента на постановяване на РОПН, което е станало на 26.08.2022 г., респективно няма как да се приеме, че е осъществен фактическия състав на спирането по чл. 637, ал. 1 ТЗ, както се поддържа от ищеца. Обратно и след реализираната процедура по обжалване на негативния за ищеца /заявител в заповедното производство/ съдебен акт, резултатът отново е неблагоприятен за него, което води и до липса на основание да получи възмездяване на разходите си за платена такса за обжалване и хонорар за нает за представителство пред тази инстанция адвокат. Следователно в правната сфера на „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД не е възникнало вземане за разноските, които се сочи да са направени в пределите на инициираното заповедно производство срещу длъжника – ЕТ „К.К.“, защото няма неоснователно предизвикан спор от последния, а напротив ищецът е този, чиито искания са останали неудовлетворени в рамките на заповедното производство, като единствено това е от значение за отговорността за разноски сторени в този съдебен процес. Това, че заявяваните в заповедното производство вземания на по-късен етап - а именно в рамките на производството по несъстоятелност на ЕТ „К.К.“ са приети за съществуващи не означава, че за ищеца и техен носител е възникнало право да получи разноските, които е направил за провеждане на приключилото преди това с неблагоприятен за него развои заповедно производство. Последното е завършило още преди започване на производството по несъстоятелност, като в него заявителя не е успял да установи предпоставките необходими за издаване на заповед по реда на чл. 417 ГПК, което изключва действия или бездействия на длъжника, които да са довели до възникване на отговорност за репариране на разноски, а оттам и предявените искове за тяхното установяване по реда на чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ следва да бъдат отхвърлени, поради липса на доказване на тяхното основание. По исковете имащи основание по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ, чрез които ищецът се стреми да установи спрямо ответника обезпечеността на паричните си вземания посочени /с назоваване на вид, период, размер и основание/ в исковата молба в пунктове от 1 до 3 и от 5 до 10, като в резултат от това тези вземания да бъда приети за удовлетворяване при привилегия по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ, сезираният съд намира следното: Твърденията на ищеца са, че посочените от него вземания са обезпечени такива, а именно - за тяхното изпълнение има учредени, вписани и действащи към датата на предявяването им /23.09.2022 г./ две договорни ипотеки, а именно: договорена ипотека учредена с нотариален акт № 51 върху недвижим имот – дворно място в гр. София /ПИ с идентификатор 68134.8739.20/ с площ от 4 849 кв.м., ведно с право на строеж за изграждане на едноетажно производствено хале с триетажна офисна част в обема на халето и останалите подобрения и приращения в описаното място; и договорна ипотека учредена с нотариален акт № 56 върху недвижим имот – едноетажно производствено хале в груб строеж с триетажна офисна част в северната страна на халето съставляващ сграда с идентификатор 68134.8739.20.2 с площ от 971 кв.м. в гр. София. Прави се позоваване, че тези ипотечни права са били прехвърлени в полза на ищеца заедно с вземанията, като това е станало по силата на договор за цесия от 31.10.2019 г., като последния също е бил надлежно вписан в Имотния регистър към АВ с молба от 28.11.2019 г. с маркирано вписване при СВ-София с вх. рег. № 79240/28.11.2019 г. При преценка основателността на така предявените искове най-напред следва да се установи, дали от ответника имащ качеството на длъжник по паричните вземания посочени /с назоваване на вид, период, размер и основание/ в исковата молба в пунктове от 1 до 3 и от 5 до 10 са налице дадени обезпечения посредством учредяването на договорни ипотеки върху имущество, което е притежание на ЕТ К.К.. При извършен анализ на съдържанието на приобщените за доказателства по делото два ипотечни акта - нотариален акт № 51 от 31.10.2016 г. и нотариален акт № 56 от 31.10.2017 г. без съмнение се разкрива това, че ЕТ „К.К.“ доброволно и валидно е учредил в полза на „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД ипотеки върху изрично конкретизирани недвижими имоти, съответно върху подобрените направени в тях. Тези ипотеки са учредени от ипотекарния длъжник за да се постигне обезпеченост на всяка част от вземанията на банката-кредитор по сключеното Рамково споразумение за финансиране № 904-РС-1124484/26.10.2016 г. и по Договор № 1 от 27.10.2016 г., ведно с приложимите ОУ за кредитиране, ОУ за платежните услуги и Тарифата за ФЛ/ЮЛ на банката, както и всички споразумения, анекси, искания за усвояване, договори, представляващи неразделна част от рамковото споразумение, както и таксите за подновяване на вписването на тази договорна ипотека, вкл. главница в размер на 400 000 евро или равностойността в лева, лихви /договорни, наказателни и такива за неразрешен овърдрафт, законни лихви, такива по издадени банкови гаранции и документарни акредитиви/, комисионни, такси, неустойки, разноски, до окончателното им събиране. В точка 4 от двата ипотечни акта е отразено съгласието на страните, че приемат учредените с тях договорни ипотеки да служи за обезпечаване на всички вземания на банката по Рамковото споразумение за финансиране, ведно с приложимите ОУ за кредитиране, ОУ за платежните услуги и Тарифата за ФЛ/ЮЛ на банката, както и всички споразумения, анекси, искания за усвоявания, договори, които съставляват неразделна част от рамковото споразумение, до окончателното им плащане, а така също за всички последвали изменения и допълнения отнасящи се до цитираните документи. Тоест при тълкуване съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД на волята на страните участващи в така изповяданите ипотечни сделки еднозначно се установява, че те не са ограничили обхвата на учредяваните договорни ипотеки само до вземания, които са предмет на строго определен сключен в приложение на подписаното по между им рамково споразумение за финансиране от 26.10.2016 г. договор за кредит, а напротив те се договорят, че правата по учредените обезпечения ще се разпростират и съответно ще създават привилегия при принудително изпълнение за всички вземания, които възникват за банката вследствие действието на рамковото споразумение, в което е поставен лимит за кредитиране в размер на сумата от 400 000 евро. Според предметното съдържание на това съглашение сключено между банката и кредитополучателя-ответник, последният разполага с правото многократно да усвоява и погасява суми по различни кредитни продукти от одобрения кредитен лимит /този от 400 000 евро/. Пак от уговорките постигнати в рамковото съглашение се изяснява, че при необходимост за кредитополучателя от това да получи финансиране чрез избран от него кредитен продукт, то следва да направи съответната постъпка пред банката, като депозира пред нея искане за усвояване, в което ясно да обозначи конкретния продукт, който желае да ползва, съответно размера на финансирането, което иска да черпи по него. Вследствие именно на това правно действие на кредитополучателя се пристъпва и към сключването на конкретна кредитна сделка с предоставяне на определен кредитен ресурс, в това число срок и условия за неговото използване. Същевременно с текста на чл. 5.1. от обсъжданото рамково съглашение страните са се обвързали и относно задължението на кредитополучателя да даде на банката-кредитор конкретно обезпечение за точното и срочно издължаване на усвоените суми от кредитния лимит разписан в споразумението от 26.10.2016 г. Уговореното по вид обезпечение в споразумението се констатира, че напълно кореспондира на имуществените права, явяващи се предмет на учредените с двата ипотечни акта договорни ипотеки. Така при съвкупния анализ на волята на страните, която е манифестирана в двата сключени от тях ипотечни акта и тази изявена в рамковото споразумение за финансиране от 26.10.2016 г. съдът формира извод, че няма поставено от страните по кредитното и ипотечно правоотношения ограничение на паричните вземания, за които е изразено съгласие за обезпечение с двете учредени договорни ипотеки, освен общия размер на кредитния лимит заложен в рамковото споразумение, а именно сумата от 400 000 евро. В този контекст достатъчно е само да се докаже сключване на конкретни кредитни сделки, които да са в приложното поле на изначално учреденото между страните рамково кредитно правоотношение, съответно вида и размера на вземанията породени от тях за да се направи заключение, че те се ползват с правата по дадените обезпечения с нотариален акт № 51 от 31.10.2016 г. и нотариален акт № 56 от 31.10.2017 г. Пак според съдържанието на тези ипотечни актове наред с вземанията произтичащи от рамковото споразумение обезпечение се учредява и за вземанията имащи за източник сключения между „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД и ЕТ „К.К.“ договор № 1 от 27.10.2016 г., който също има за предмет предоставяне от банката в полза на едноличния търговец кредитен ресурс. Сред конкретните кредитни сделки сключени между страните по рамковото споразумение за финансиране от 26.10.2016 г. се констатира да попадат договор № 2 от 26.10.2016 г. и договор № 3 от 27.11.2018 г., като с първия от тях в полза на кредитополучателя е предоставен за усвояване кредитен ресурс от 400 000 евро, а с втория е предоставена за усвояване сума в размер на 42 000 евро. Важно е да се отбележи, че към момента на предоставяне на кредитния ресурс по договор № 3 от 27.11.2018 г. общият лимит по рамковото споразумение за финансиране разписан в размер до 400 000 евро не е надвишен, което означава, че предоставените като кредит суми по тези два договора, ведно с уговорените под формата на възнаграждение лихви за ползването им, съответно лихвите за забава, таксите и прочее вземания произтичащи от тези два договора се явяват обезпечени с имуществото ипотекирано от длъжника в полза на банката-кредитор с нотариален акт № 51 от 31.10.2016 г. и нотариален акт № 56 от 31.10.2017 г. Тъй като в случая се касае до учредяване на ипотеки, които са предназначени да обезпечат изпълнението на вземания, които към този момент все още не са възникнали за кредитора, съответно се установява, че те са се породили, когато са усвоени сумите по договор № 2 от 26.10.2016 г. и договор № 3 от 27.11.2018 г. сключени при действието на рамковото споразумение за финансиране от 26.10.2016 г., то трябва да се отдели внимание на въпроса, дали е възможно да бъде валидно учредено обезпечение, което да се отнася до едно бъдещо вземане, което не е възникнало към момента на изповядване на ипотечния акт. Ипотеката винаги се отнася към конкретно вземане, тя е специализирана по отношение на вземането, свързана е с определено, обособено вземане. В договора за ипотека обезпеченото вземане следва да бъде определено по начин, позволяващ отъждествяването му (чл. 170 от ЗЗД). В тълкувателно решение (ТР) № 3/2018 от 17.03.2021 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че ипотеката е акцесорно право, което обезпечава възникнало или бъдещо вземане. Възможността ипотека да бъде учредена и за бъдещо вземане се извлича и по аргумент от разпоредбата на чл. 153 от ЗЗД, която предвижда, че в случай на вписване на няколко ипотеки върху една и съща вещ, кредиторите се удовлетворяват предпочтително по реда на вписване на ипотеките, макар обезпеченото вземане да не е било възникнало при учредяването им. Трябва да се подчертае, че такива хипотези съставляват обичайна практика, когато се сключват договори за банков кредит, доколкото при тях договорения кредитен ресурс се предвижда да бъде реално предоставен на кредитополучателя едва след учредяване на ипотеката и вписването й, като обезпеченото вземане възниква след учредяването на ипотеката - след като отпуснатият кредит бъде реално предоставен на кредитополучателя и усвоен от него, поради което към момента на вписване на ипотеката не е известна точната дата на предоставянето на кредитния ресурс, която обикновено определя и датата на падежа на задължението на кредитополучателя за плащане на погасителните вноски или връщане на кредитния ресурс. Ето защо за да се приеме, че валидността на договора за ипотека не е компрометирана е достатъчно точната дата на възникването на обезпеченото с ипотеката вземане, както и датата на падежа на задължението на кредитополучателя, да бъдат определяеми чрез вписаните в договора за ипотека условия, при които се предоставя кредитния ресурс, като липсата на конкретно посочена точна дата на предоставяне на кредитния ресурс и конкретна дата на падеж на задължението за връщането му, не могат да обусловят нищожност на ипотечния договор. В случая в двата ангажирани по делото договора за ипотека обезпеченото вземане е индивидуализирано по начин, който позволява идентифицирането му и отграничаването му от други вземания на същия кредитор, или други задължения на същия кредитополучател. Касае се до вземане в общ размер на 400 000 евро, което е уговорено да се предоставя на кредитополучателя с рамково споразумение за финансиране № 904-РС-1124484/26.10.2016 и което подлежи на многократно усвояване и погасяване, като механизма за това е детайлизиран с достатъчно параметри, което позволява идентифицирането му и отграничаването му от други вземания на същия кредитор, или други задължения на същия кредитополучател. В обобщение двата ипотечни акта следва да се квалифицират като действителни и пораждащи действие между страните по тях, в това число постигащи обезпечаване на вземанията на банката към ЕТ „К.К.“, които са се породили от сключените договор № 2 от 26.10.2016 г. и договор № 3 от 27.11.2018 г., тъй като тези две кредитни сделки са резултат от общото действие на рамковото кредитно правоотношение учредено на 26.10.2016 г. имащо за предмет предоставянето на общ кредитен ресурс с лимит от 400 000 евро. След като се доказва, че в полза на кредитора - „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД валидно са били учредени ипотечни права за обезпечаване на вземанията, които са възникнали от сключените договор № 2 от 26.10.2016 г. и договор № 3 от 27.11.2018 г., то следва да се пристъпи към разглеждане на предпоставката, дали тези право по учредените обезпечения са били успешно транслирани в полза на „ЕВРО- БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД наред с прехвърлените вземания, които е уговорено да обезпечават, съгласно сключения на 31.10.2019 г. договор за цесия. Съгласно чл. 171 от ЗЗД прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, за да има действие, следва да е извършено в писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписано в имотния регистър. В правната доктрина и в съдебната практика няма спор, че той се отнася за действието на прехвърлянето по отношение на ипотеката - т.е., за да се счита по отношение на третите лица, че с прехвърлянето на вземането върху цесионера е преминала и ипотеката, която го обезпечава, необходимо е цесията да бъде извършена в посочената специална писмена форма с нотариална заверка на подписите и да е вписана. В случая ищецът черпи легитимацията си на кредитор, включително такъв обезпечен с учредени в негова полза договорни ипотеки с нотариален акт № 51 от 31.10.2016 г. и нотариален акт № 56 от 31.10.2017 г. от сключен на 31.10.2019 г. договор за цесия с „ПРОКРЕДИТБАНК БЪЛГАРИЯ“ ЕАД. Установената от законодателя форма за прехвърляне на ипотечните права дадени за обезпечаване на транслираното вземане в случая с цитирания договор е била спазена, тъй като подписите на представителите на страните участващи по него са нотариално заверени в рамките на предвиденото за това нотариално производство. Освен това е осъществено и вписване на договора чрез Служба по вписванията – гр. София в имотния регистър, като това обстоятелство се констатира да е настъпило на 28.11.2019 г. от приложените към исковата молба и приети за доказателства – справка от Агенция по вписванията и молба по чл. 17, ал. 1, буква „а“ от ПВ подадена от „ЕВРО- БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД до СВ- София към АВ относно вписване на договора за цесия от 31.10.2019 г. в имотния регистър. Осъщественото вписване на цесията в имотния регистър води до противопоставимост на права на кредитора „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД по учредените ипотеки на останалите кредитори в производството по несъстоятелност на длъжника – ЕТ „К.К.“. Съдържанието на ипотечните актове, с които се учредяват реалните обезпечения /ипотеките/ в полза на първоначалния кредитор показват, че волята на страните по тези сделки е била ипотеките да обезпечават наред усвоения по договорите за кредит кредитен ресурс и дължимите лихви, неустойки, разноски, такси и комисионни, вкл. и вземанията, които биха възникнали от всякакви бъдещи промени внесени в кредитното правоотношение, в това число и при последващо удължаване на сроковете за усвояване и погасяване на кредита, при промяна на годишната лихва или на други условия, до окончателното погасяване на всички задължения на кредитополучателя. Следователно предявените от ищеца искове по чл. 694, ал. 2, т. 2 ТЗ за установяване, че паричните вземания посочени /с назоваване на вид, период, размер и основание/ в исковата молба в пунктове от 1 до 3 и от 5 до 10 са обезпечени и се ползват с ред за удовлетворяване при привилегията по чл. 722, ал. 1, т. 1 ТЗ при осъществяване на универсалното принудително изпълнение спрямо имуществото, което е ипотекирано с нотариален акт № 51 от 31.10.2016 г. и нотариален акт № 56 от 31.10.2017 г. са доказани и следва да бъдат уважени. По разноските: С оглед изхода на спора право за присъждане на разноски се поражда в полза, както на ищеца така и на ответника, но доколкото последния не формулира искане за възмездяване на разноски в производството, съответно не доказва да е направил такива при защитата си, то такива не му се следват с решението. Ищецът упражнява своевременно процесуалното си право да поиска възмездяване на сторените от него разноски за участието му в производството пред настоящата инстанция, като в последното съдебно заседание ангажира списък съставен по смисъла на чл. 80 ГПК, като упоменава, че разноските му се състоят в заплатено адвокатско възнаграждение за сумата от 60 604, 72 лв., такса за изготвяне на преписи – 2, 00 лв. и депозити за изплащане възнаграждения на вещо лице в размер на общо 2 200, 00 лв. По делото са приобщени писмени доказателства, които установяват реалното извършване на тези разходи, в това число и на заплатения адвокатски хонорар в размер на 60 604, 72 лв. /договор за правна помощ и съдействие от 24.01.2023 г., ведно с фактура от 25.01.2023 г. и преводно нареждане от 30.01.2023 г./ получен от Адвокатско дружество „Т. и Д.“, чиито представител /адвокат Г./ е извършил процесуалното представителство на ищеца по делото. От ответника своевременно на основание чл. 78, ал. 5 ГПК е упражнено възражение за прекомерност на така заявеното за присъждане адвокатско възнаграждение. Съгласно задължителното тълкуване, дадено с решение на СЕС по дело С-438/2022 г., въведеният с разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер не по-нисък от минималния, определен в Наредба № 1/2004 г., следва да се счита за ограничение на конкуренцията с оглед на целта по смисъла на чл. 101, пар. 1 ДФЕС. Посоченото разрешение означава, че при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Както е изяснено с т. 3 на Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС при разглеждане на искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът следва да извърши преценка на фактическата и правна сложност на спора и ако след тази преценка се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права да намали договорения адвокатски хонорар. Същият критерий е посочен и в определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г. на I т. о. на ВКС, в което се приема, че посочените в Наредба № 1/2004 г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Ето защо съдът разглеждащ делото е свободен да направи преценка на положения от адвоката труд съобразно фактическата и правна сложност на делото и обема на извършените от пълномощника действия. Тази преценка следва да се извърши съобразно броя на страните и тяхното процесуално качество, предмета на правния спор, броя и вида на релевираните възражения, наличието или липсата на отклонение от типичното развитие на гражданския процес, вида и обема на търсената съдебна защита, вида и броя на извършените процесуални действия, вкл. броя и вида на съдебните заседания, в които процесуалният представител на страната е участвал, действително вложените процесуални усилия за защита на поддържаната от страната теза, броя и вида на фактическите твърдения, оспорвания, възражения, реплики и дуплики. При определяне на възнаграждението следва да бъдат отчетени и пазарните цени на адвокатските услуги за процесуална защита по подобни дела. Имайки предвид поотделно тези критерии съдът намира, че се касае до търговско дело със стандарт над средния за фактическа и правна сложност – предмет на разглеждане са предявени при условията на кумулативно обективно и евентуално съединяване повече от пет иска, като вземанията и правата защитавания посредством тях имат различни основания, По делото са проведени общо четири съдебни заседания, като е събран и анализиран разнороден по вид и характеристики доказателствен материал, в това число са допуснати и изслушани две счетоводни експертизи. Разгледани са редица материални възражения, в това число са обсъждани фактически състави на вземания с облигационен характер, както и учредяването и прехвърлянето на ипотечни права. При така очертаната фактическа и правна сложност съдът намира, че за положения адвокатски труд пред настоящата инстанция справедливия и обоснован размер е сумата от 25 000 лева без ДДС, или 30 000 лв. с ДДС. За разликата над тази сума до уговорения и платен хонорар от 60 604, 72 лв. възражението за прекомерност въведено от ответния едноличен търговец съдът намира да е основателно. С оглед уважената част от предявените искове на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има съразмерно право да получи съответната част от сторените от него разноски, която част съдът определя на сумата от 11 625, 68 лв. За внасяне на яснота по начина на определяне на уважените и отхвърлени искове, съответно за стойността на уважените искове за установяване обезпеченост на предявените вземания, настоящия състав посочва на страните, че исковете за установяване на обезпеченост на вземания се разглеждат като два неоценяеми иска, чиито материален интерес се определя на сумата от по 1 250 лв. всеки. Предвид разпоредбата на чл. 694, ал. 7 ТЗ, че държавната такса се определя върху една четвърт от вземането, за което е предявен установителният иск и не се внася предварително, то пренесено към настоящия спор това правило означава, че държавната такса, която се формира върху уважената част от исковете за установяване на вземания / 45 392, 55 лв./, възлизаща на сумата от 453, 92 лв., която следва да се възложи за плащане на ответния едноличен търговец. Държавна такса се следва и за разглеждане и на неоценяемите искове целящи установяване на правата по обезпечения, от които се ползва „ЕВРО-БАЛКАНСКА ТЪРГОВИЯ-ЕБТ“ ЕООД, с ЕИК 130026354. С оглед броя на договорите за ипотека тази такса следва да се определи на сумата от 160, 00 лв. /2 иска по 80 лв./, като плащането й следва да се възложи отново на ответния едноличен търговец.. Дружеството-ищец също следва да понесе отговорност за плащане на държавна такса съответна на отхвърлената част от исковете му /84 765, 13 лв./ в размер на сумата от 847, 65 лв. Така мотивиран, съдът