Решение № 544 от 3.8.2023 г. на Апелативен съд - София по дело № 94/2023 г.

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 26054 от 27.02.2020 година по описа на Софийски градски съд на „АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ“ООД, ЕИК 121728757, срещу решение № 67 от 09.01.2020г., постановено по гр.д. № 5522 по описа за 2015г. на Софийски градски съд, ТО, VI-12 състав, с което е прието за установено на осн.чл.422 ГПК, че „АТВ 2010“ ЕООД, ЕИК 121825633, и съдлъжника АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ ООД с ЕИК 121728757, дължат солидарно на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, както следва: 4 000 000 евро, представляваща част от просрочената главница в общ размер 8 200 000, 00 евро, произтичащо от Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009г. и Допълнително споразумение № 2 от 23.07.2009г., както и законна лихва върху главницата в размер на 4 000 000 евро /считано от 11.12.2014 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното погасяване на задължението, като „АТВ 2010“ ЕООД, ЕИК 121825633, и съдлъжника „АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ“ ООД, ЕИК 121728757, са осъдени да заплатят на „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959: 156 466, 40 лева - държавна такса за заповедното производство, 117 879, 80 лева - юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство, 156 466, 40 лева - държавна такса за исковото производство, 84 682, 66 лв. адв.възнаграждение за исковото производство, 1 200лв. разноски за експертизи за исковото производство.

Въззивникът твърди, че обжалваното решение е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон, по подробно изложени съображения, като иска да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъдат отхвърлена исковата претенция на ищеца, като неоснователна и недоказана, и иска присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, е представило отговор – вх. № 265264 от 31.01.2022г. по описа на СГС, в който поддържа становището за неоснователност на въззивната жалба, съответно за правилност на обжалваното решение, по подробно изложени съображения, и претендира присъждане на разноските по водене на делото.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:

„ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, ЕИК 000694959, е предявило обективно и субективно съединени искове по чл.422, вр.чл.415, ал.2 ГПК, срещу „АТВ 2010“ ЕООД /предишно наименование АЛЕКСАНДРА ТИ ВИ ЕООД/ ЕИК 121825633, кредитополучател, и „АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ“ООД, ЕИК 121728757 – съдлъжник, за признаване за установено съществуването към 11.12.2014г. на парично вземане в полза на ОББ АД към кредитополучателя АТВ ЕООД /предходно наименование АЛЕКСАНДРА ТИ ВИ ЕООД/ с ЕИК 121825633, и съдлъжника АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ ООД, произтичащо от Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009г. и Допълнително споразумение №2 от 23.07.2009г. и Извлечение от счетоводната книга на ОББ АД на основание чл.417, т.2 от ГПК за следните суми, които са съществували и били дължими към 11.12.2014г. и присъдени в Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист от 26.01.2015г., издадени по ч.гр.д.№68694/2014г. по описа на РС- София, 79 състав, II ГО, а именно:

• 4 000 000 евро /или 7 823 320 лева/, представляващи част от просрочената главница по Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009 г. и Допълнително споразумение № 2 от 23.07.2009г., и - законна лихва върху главницата в размер на 4 000 000 евро /или 7 823 320 лева/, считано от 11.12.2014 г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът твърди, че на 08.04.2008г. между кредитора „Обединена Българска Банка” АД, кредитополучателя АТВ 2010 ЕООД (предходно наименование АЛЕКСАНДРА ТИ ВИ ЕООД) с ЕИК 121825633, и съдлъжника АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ ООД, ЕИК 121728757, е подписан Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г., по силата и при условията на който Банката е предоставила ползването на кредит в размер до 8 500 000 евро. Договорено е усвояването на кредита да се извършва в срок до 02.10.2008 г. включително, съобразно уговореното в договора. Съгласно чл.9, ал.1, Раздел VI „Издължаване на кредита” от Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г. кредитополучателят издължава предоставения кредит в срок до 02.04.2010г. с еднократно плащане на датата на падежа.

За обезпечаване на всички вземания на кредитора /главница, лихви, неустойки, разноски и други/ е учредена договорна ипотека на УПИ VI-1443, 1228, 2736, 2623, 2861, 2862, 2863, 2864, 2476, 1616, 1692, 2697, 2814, 2548, отреден за кинокомплекс, ресторант, офиси и КОО по особрения регулационен план на гр. София, местност Младост 4-бул. Александър Малинов, кв.24, целият с площ от 23 751 кв.м. заедно с всички настоящи и бъдещи подобрения и праращения към и под урегулирания поземлен имот без и с изключение на всички сгради, построени в имота към момента на учредяване на ипотеката. Ипотеката е учредена от КИНО АРЕНА ЕООД с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 100, том IV, рег.№ 6054, дело № 628 от 10.04.2008г.

С Допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009г. страните променили начинът и методиката за определяне на лихвения процент по кредита, договорен в чл.5, ал.1, Раздел III „Лихви и комисионни” от договора за кредит и размерът на лихвата за редовна главница по кредита, като са приели, че считано от 06.04.2009г. дългът по кредита се олихвява с БЛП на ОББ АД за евро плюс надбавка 2, 50 пункта годишно, като към датата на подписване на споразумението лихвата по кредита се е равнявала на 8, 05% годишно.

С Допълнително споразумение № 2 от 23.07.2009г. страните договорили допълнително обезпечение по кредита, представляващо особен залог на цяло търговско предприятие с наименование Александра Ти Ви ЕООД /съгласно Договор за залог от 24.07.2009г. с нотариална заверка на подписите/ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, както и върху отделни активи. Залогът е вписан в търговския регистър като първи по ред. Залогът е вписан в ЦРОЗ под № 2009073001866 и в Служба по вписвания - гр.Пловдив под вх.№ 19945 от 04.08.2009 г., акт № 5, том 1.

Предоставените суми по Договор за банков кредит са усвоени на 23.04.2008г.

Кредитополучателят и съдлъжникът не изпълнили задължението си да погасят кредита в договорения срок - 02.04.2010г. Налице е неизпълнение на задълженията за погасяване на предоставения кредит от 02.04.2010г., като към 10.12.2014г., вкл. е общо 1 714 дни просрочие.

Падежът/крайният срок за погасяване на предоставения кредит е настъпил на 02.04.2010г., като след тази дата са останали непогасени суми по кредита, поради което и на основание чл.84 ЗЗД задълженията са станали изискуеми. Банката претендирала присъждане на суми по договора за кредит на основание настъпил краен срок /падеж/ за погасяване по договора за кредит /чл.84 ЗЗД/, а не на основание предсрочна изискуемост.

Със заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от 11.12.2014г.

„ОББ” АД поискала от PC гр.София издаване на изпълнителен лист на основание извлечение от счетоводната книга на ОББ АД във връзка с чл.417, т.2 ГПК за задълженията на кредитополучателя АТВ 2010 ЕООД, ЕИК 121825633, и съдлъжника АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ ООД с ЕИК 121728757, произтичащи от Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с Допълнителни споразумения № 1 от 06.04.2009г. и № 2 от 23.07.2009г.

На 26.01.2015г. въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№ 68694/2014г. по описа на РС-София, 79 състав, II ГО, е издаден изпълнителен лист срещу кредитополучателя АТВ 2010 ЕООД, ЕИК 121825633 и съдлъжника АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ ООД, ЕИК 121728757, за:

• 4 000 000 евро /или 7 823 320 лева/, представляваща част от вземането на Банката /част от просрочената главница/, произтичащо от Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с Допълнителни споразумения № 1 от 06.04.2009г. и № 2 от 23.07.2009г.;

-законна лихва върху главницата в размер на 4 000 000 евро /или 7 823 320 лева/ считано от 11.12.2014г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното погасяване на задължението;

-156 466, 40 лева - държавна такса в размер на 2% от търсената сума за образуване на настоящето производство;

-117 879, 80 лева - юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК, изчислено на минимума по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения Издадените заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист в оригинал са присъединени към образуваното по - рано изпълнително дело № 5380/2013г, по описа на ЧСИ М. Б.. По Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г., част от вземането по който е предмет на предявения иск, Банката се е снабдила с още две заповеди за изпълнение и изпълнителни листа за следните суми:

1. По ч.гр.д.№ 27595/2013г., 124 с-в на СРС - заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 04.07.2013г. за следните суми: 511 500 евро /1 000 407, 045 лв./, представляваща част от вземането на Банката /част от просрочената главница/, произтичащо от Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с Допълнителни споразумения №1 от 06.04.2009г. и № 2 от 23.07.2009г.; законна лихва върху главницата, считано от 26.06.2013г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното погасяване на задължението; 20 008, 14 лв. - държавна такса за образуване на производството; 10 454, 07 лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК. Въз основа на издадените Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и Изпълнителен лист в оригинал е образувано изпълнително дело № 5380/2013 г. по описа на ЧСИ М. Б.. Въз основа на възражения от длъжниците срещу заповедта за изпълнение на парично задължение и предявен от ОББ АД установителен иск, е образувано т.д. №6192/2013г., VI-5 по на СГС.

2. По ч.гр.д.№ 68693/2014г., 79 състав, II ГО - заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 26.01.2015г. за следните суми: 2 755 580 евро /5 389 446, 03 лв./, представляваща част от вземането на Банката /част от просрочената главница/, произтичащо от Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с Допълнителни споразумения №1 от 06.04.2009г. и № 2 от 23.07.2009г.; законна лихва върху главницата в размер на 2 755 580 евро /5 389 446, 03 лв./, считано от 11.12.2014г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното погасяване на задължението; 107 788, 92 лв. - държавна такса за образуване на производството; 81 371, 69 лв. - юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК. Въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист в оригинал е образувано изпълнително дело №262/2015г. по описа на ЧСИ П. И.. Въз основа на възражения от длъжниците срещу заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 68693/2014г., 79 състав. II ГО и предявен от ОББ АД установителен иск, е образувано т.д.№ 5320/12.08, 2015 г., VI-15 по описа на СГС.

Ответниците оспорват предявените искове по основание и размер, по възражения изложени в отговора на исковата молба. Поддържат, че към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с вх.

№3163763/11.12.2014г. на СРС, нямат задължение към ищеца за връщане на кредит, усвоен на 24.03.2008г. по Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г. Дружеството „АТВ 2010” ЕООД /с предишно фирмено наименование „Александра Ти Ви”) до 01.02.2010г. е погасило изцяло задълженията си към ищеца, като до тази дата с дебитни операции от банкова сметка с IBAN •••, валута EUR с титуляр на сметката „Александра Ти Ви” ЕООД (със сегашно наименование „АТВ 20Ю”ЕООД) банката служебно е събрала обща сума в размер на 8 911 782, 58 евро, посочени по вид, дати, час, сума, описание /референции.

Оспорват „Извлечение от счетоводната книга на ОББ АД” с изх. № 201- 1727/11.12.2014г. Налице два документа по чл.417, т.2 ГПК, издавани от ищеца, по един и същ договор за кредит № 63 от 08.04.2008г., представени по две различни дела - ч.гр.дело № 68694/2014г., по описа на Софийски районен съд, 79 състав и ч.гр. дело № 27595/2013, 124 състав на РС - София, в които ищецът е посочил две различни дати на усвояване на тази сума, а именно: дата - 23.04.2008 и дата - 15.05.2009г.

Оспорват твърдението на ищеца, че процесния договор за кредит е обезпечен с ипотека, което е видно и от самия нотариален акт за учредяване на договорна ипотека.

С разпореждане от 27.03.2018г. /л.561/ съдът е конституирал по делото „ЛЕТО ИНВЕСТМЪНТ“ АД, ЕИК 204910769, като трето лице помагач на страната на ищеца, на основание чл. 226, ал.2 ГПК.

С обжалваното решение, след като е описал представените по делото доказателства и установената въз основа на тях фактическа обстановка, първоинстанционният съд е приел предявеният иск за допустим, а разгледан по същество за основателен по следните съображения:

Съгласно чл.430 ТЗ, с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката. Договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.

Относно наличието на договора, отпускането и усвояването на сумата по делото не се спори, а това се установява и от приети по делото документи и ССЕ.

Ответникът твърди погасяване на задължението, тъй като с дебитна операция от банковата сметка на ответника АТВ 2010 до 01.10.2010г., банката е събрала сумата изцяло, което и концентрира спора между страните. Тезата на ищеца е, че на 15.05.2009г. по банкова сметка ••• са извършени операции за нуждите на счетоводното отчитане на променените лихвени условия по кредита поради техническа невъзможност променените лихви да бъдат отчитани по първоначално генерирания LD номер на кредита.

С влязло в сила съдебно решение № 1712/05.10.2016г. по т.д. № 6192/2013г. на СГС, VI-5 състав, на 25.07.2018г., е уважен частичен иск за присъждане на част от същото вземане /главницата по кредита/ - прието е, че е дължима сумата от 511 500 евро, представляваща част от общо дължимата главница 8 200 00 евро. Това е мотивирало съда да приеме, че всички правопораждащи вземането факти /сключване на договора за кредит; усвояване на сумите по кредита и наличието на спорното право, съответно неговото неизпълнение в размера предявен по делото/, са обхванати от силата на пресъдено нещо. В това производство следва да се разглеждат единствено и само възражения за недължимост свързани с размера над уважената по частичния иск сума, или правопогасяващи факти настъпили след постановяване на решението.

Ищецът основава възражението си за погасяване на задължението на дебитни операции от банковата сметка на АТВ 2010 до 01.10.2010г., когато банката е събрала сумата изцяло. Спорът се концентрира относно това дали отразените на 15.05.2009г. по банковата сметка на длъжника служебни операции по банковата сметка, по която се обслужва и отчита задължението по Договор за банков кредит №63/08.04.2008г., операция „усвояване на кредит“ с посочен размер на усвояване 8 200 000 евро, и генериран нов номер, LD0913510858, съставляват служебно събиране сумата изцяло.

Доколкото по посоченото дело е установено наличие на въведената част от процесното вземане, то твърденият правопогасяващ факт, предхождащ решението, е отречен. При отчитане на заключението на ССЕ и представените банкови извлечения, ответникът не е доказал изпълнение на задължението си да върне заетата сума над присъдения размер до пълния държим такъв. Следователно искът за главница се явява основателен в своя пълен размер, като се дължи и законната лихва за забава върху главницата.

В тежест на ответниците следва да се възложат направените от ищеца разноски в заповедното и исковото производство: 156 466, 40 лв.-държавна такса за заповедното производство; 117 879, 80лв. - юрисконсултско възнаграждение за заповедното производство; 156 466, 40 лв.-държавна такса за настоящото производство; 84 682, 66 лв. адв.възнаграждение за настоящото производство; 1 200 лв. разноски за експертизи за настоящото производство.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят по фактите установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, а по направените от съда правни изводи, въз основа на анализа на събраните по делото доказателства, поради което относно правилно установената фактическа обстановка по правния спор между страните настоящата съдебна инстанция препраща към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 ГПК.

Във въззивното производство не представени и приети нови доказателства.

Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на обжалваното решение, обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срок по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване, и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав, в изискващата се от закона писмена форма, в рамките на правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита, е валидно и допустимо. Спазени са сроковете по чл.414, ал.2, във вр. с чл.418, ал.5 ГПК, и чл.415, ал.1 ГПК, в тази насока липсват възражения.

Разгледана по същество, въззивната жалба е неоснователна.

Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл.422, вр. чл.415, ал.2 ГПК за признаване за установено съществуването към 11.12.2014г. на парично вземане в полза на ОББ АД към кредитополучателя и съдлъжника, произтичащо от Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009г. и Допълнително споразумение №2 от 23.07.2009г. и Извлечение от счетоводната книга на ОББ АД на основание чл.417, т.2 ГПК за суми, съществували и дължими към 11.12.2014г. и присъдени в заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист от 26.01.2015г., издадени по ч.гр.д. №68694/2014г. по описа на РС-София, 79 състав, II ГО.

Страните не спорят, а и доказателствата по делото се установява, че на 08.04.2008г. между „Обединена Българска Банка” АД - кредитор, АТВ 2010 ЕООД (предходно наименование АЛЕКСАНДРА ТИ ВИ ЕООД) с ЕИК 121825633- кредитополучател, „АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ“ ООД, ЕИК 121728757 - съдлъжник, е подписан Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г. /л.35/, по силата и при условията на който Банката е предоставила ползването на кредит в размер до 8 500 000 евро. Договорено е усвояването на кредита да се извършва в срок до 02.10.2008г. включително. Съгласно чл.9, ал.1, Раздел VI „Издължаване на кредита” от Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г. кредитополучателят издължава предоставения кредит в срок до 02.04.2010г. с еднократно плащане на датата на падежа.

С Допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009г. и Допълнително споразумение №2 от 23.07.2009 г. към Договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г., страните са променили начинът и методиката за определяне на лихвения процент по кредита, договорен в чл.5, ал.1, Раздел III „Лихви и комисионни” от договора за кредит и размерът на лихвата за редовна главница по кредита; договорили са да бъде учредено допълнително обезпечение по кредита - особен залог на цяло търговско предприятие с наименование Александра Ти Ви ЕООД /съгласно Договор за залог от 24.07.2009 г. с нотариална заверка на подписите/ като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, както и върху отделни активи.

Предоставените суми по Договор за банков кредит в размер на 8 200 000 евро са усвоени на 23.04.2008г., в какъвто смисъл са отговорите на вещите лице, изготвили единичната съдебно-счетоводната експертиза, представена на 12.10.2018г./л.669/ и тройната съдебно - счетоводна експертиза/л.715/.

Представени са: извлечение по сметка ••• с пореден № 8 от дата 15.05.2009г. с титуляр -, , Александра Ти Ви“ ЕООД, издадено от ОББ АД/л.274/, от което се установява, че по банкова сметка на 15.05.2009г. са отразени 4 платежни операции; извлечение по сметка ••• с пореден № 2 от дата 01.02.2010г. с титуляр -„Александра Ти Ви“ ЕООД, издадено от ОББ АД/л.275/, от което се установява, че по банкова сметка са отразени 12 платежни операции, всичките описани в първоинстанционното решение.

Според заключението на съдебно -техническа експертиза, представена по делото на 25.11.2016г./л.458/ - двете извлечения от сметка с пореден № 8 и пореден № 2 са разпечатани от банката от банковата сметка.

Свидетелката Т., установява, че извлеченията са получени от „ОББ“ АД в клона в Бизнес Парк София.

С протокол за извършена експертиза № 18/ДОК-138 от Национално изследователски институт по криминалистика-МВР, представен по делото на 06.06.2018г./л.638/, вещото лице Т. К. е дала заключение, че извлеченията по сметка с № 8/15.05.2009 и с №2/01.02.2010 с титуляр Александра Ти Ви ЕООД и извлеченията, представени като сравнителен материал, са опечатани на един и същ принтер върху еднотипни бланки, озаглавени „извлечение по сметка“, с лого на ОББ и текст „Обединена Българска Банка/Member of NBG Group“.

По делото са изслушани и приети единична и тройна съдебно - счетоводни експертизи, представени по делото на 12.10.2018г. /л.656/ и 26.09.2019г./785/, които са отговорили на поставени от страните въпроси относно: размера и датата на усвояване на процесния кредит, падежа за погасяване на кредита, извършваните погасявания по кредита, допуснатите просрочия /по главница и/или лихва/ по договор за банков кредит №63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009г. и Допълнително споразумение № 2 от 23.07.2009г.; размера на дължимата наказателна лихва; общия размер на дължимата главница по Банков кредит № 63/08.04.2008г. към 11.12.2014г. – виж отговора на въпрос № 4 от единичната експертиза/л.665/; подробно е изследван и обяснен начина на осчетоводяване на кредита в счетоводството на АТВ 2010 ЕООД и съдържанието на извършените банкови операции, намерили отражения в счетоводството на ответника и представените по делото извлечения по сметка, като в съдебно заседание вещите лица подробно са разяснили счетоводните записвания при банката с извършените на 15.05.2009г. две операции – увеличение на главницата веднъж и намаление на главницата, като последица от променените лихвени условия.

Вещото лице К. изрично е пояснила, коментирайки двата реферетни номера, под които се води дълга в банката – единият завършващ на 530, а другия на - 858, че за нея дълга е един по два референтни номера. Според вещото лице това е един кредит.

Вещите лица Д., Й. и М. изрично поясняват, че - от началото на периода до към 15.05.2009г. по сметката на ответника не е имало наличност от 8 мил. евро; става въпрос за един и същи договор за кредит, друг кредит не ни е предоставен; това е само банкова операция, наредена от дебитната администрация и е именно с цел до се отрази новата договореност от споразумение № 1.

С влязло в сила на 25.07.2018г. Решение № 1712 от 5.10.2016г. на СГС по т.д. № 6192/2013г., служебно известно на съда, е признато за установено, на основание чл.422, ал.1, вр. с чл.415, ал.1 ГПК, във вр. чл.430, ал.1 ТЗ, че съществува изискуемо вземане на „Обединена Българска Банка” АД, против „АТВ 2010“ ЕООД (предходно наименование АЛЕКСАНДРА ТИ ВИ ЕООД) с ЕИК 121825633, и „АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ“ ООД, ЕИК 121728757, за сума в размер на 511 500 евро, представляваща част от просрочена главница /с общ размер 8 200 000 евро/ по Договор за банков кредит №63/08.04.2008г., изменен и допълнен с Допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009г. и Допълнително споразумение №2 от 23.07.2009г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 26.06.2013г. /датата на подаване на заявлението в съда/ до окончателното плащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№27595/2013г. на СРС, 124 състав.

С влязло в сила на 09.01.2023г. Решение № 460 от 11.03.2019г. на СГС по т.д.№5320/2015г., служебно известно на съда, е признато за установено по реда на чл.415, ал.1 ГПК, че „АТВ 2010“ ЕООД, с ЕИК 121825633, и „АЛЕКСАНДРА ГРУПХОЛДИНГ“ ООД-в несъстоятелност, ЕИК 121728757, дължат солидарно на „Обединена Българска Банка” АД 2 755 580 евро – част от главница по договор за кредит № 63 от 08.04.2008г., ведно със законната лихва от 11.12.2014 г. до изплащането на сумата, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№68693/2014г. на СРС, 79 с-в.

При така установеното, настоящият състав на съда настоящият състав споделя мотивите на първоинстанционния съд за основателност на исковете в предявените размери, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

Съвкупният анализ на доказателствата по делото установява, че между страните съществува валидна облигационна връзка по договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009г. и допълнително споразумение № 2 от 23.07.2009г. Кредиторът – ищец в производството, е изпълнил задължението си за предоставяне на сумата по договора – 8 200 000 евро, но кредитополучателят и съдлъжникът – ответници в производството, не са изпълнили задължението си по чл.430, ал.1 ТЗ да върнат в уговорените срокове /02.04.2010г./ дължимите главница, лихви и такси, част от които са и претендираните суми в настоящето производство.

При съобразяване на разрешението по т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. на ВКС по т.д.№3/2016 г., ОСГТК, и влезлите в сила съдебни решения - Решение № 1712 от 5.10.2016г. на СГС по т.д. № 6192/2013г. и Решение № 460 от 11.03.2019г. на СГС по т.д. №5320/2015г., с които са уважени частични искове за парично вземане по договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009г. и допълнително споразумение № 2 от 23.07.2009г., на който ищеца е основал исковете си, настоящият състав на съда приема, че е формирана сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право – сключването на договора за кредит; усвояването на средствата по кредита; предоговаряне на лихвените условия по кредита с допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009г.; банковите операции извършени на 15.05.2009г. и 01.02.2010г. по банковата сметка, по която е обслужван кредита не са довели до погасяване на главницата по кредита; дължимата главница от 8 200 000 евро не е платена на падежа 02.04.2010г., която следва да бъде съобразена, в съответствие с разпоредбата на чл.297 ГПК и чл.298 ГПК, вр. с чл.235, ал.3 ГПК. По делото не са ангажирани доказателства за погасяване на задълженията на кредита, извън погасяванията по кредита в общ размер на 1 016 104, 01 евро – такси за управление, договорни и наказателни лихви, съгласно отговора на въпрос № 3 по единичната съдебно- счетоводна експертиза/л.662/.

Предвид горното и заключенията на приетите по делото съдебно - счетоводни експертизи, които съдът кредитира като обосновани и правилни, настоящият състав на съда приема, че ищецът е доказал при условията на главно и пълно доказване съществуването на процесните вземания в претендираните размери, съставляващи част от цялото вземане по договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г. над присъдения размер с Решение №1712 от 5.10.2016г. на СГС по т.д.№6192/2013г. и Решение № 460 от 11.03.2019г. на СГС по т.д.№5320/2015г., и предявените искове са основателни.

Предвид изложеното неоснователни са възраженията във въззивната жалба, основани на твърдения, че: заповедното производство по ч.гр.дело 27595/2013г.по описа на СРС, 124 състав и установителния иска по него по т.д № 6192/2013г. на СГС, V1-5 състав са неотносими към настоящото производство; двете искови производства, като продължение на двете различни заповедни производства са с различен предмет - установяване на две различни вземания по две различни извлечения от счетоводните книги по чл.417, т.2 ГПК, в които е посочена различна дата на предоставяне на кредит, поради което са налице два различни правопораждащи факта - две дати на предоставен кредит, посочени от ищеца, в документа, послужил като основание за издаване на заповед по чл.417 ГПК, т.е. не са налице общи правопораждащи юридически факти по т.д № 6192/2013 на СГС, VI-2 и по т.д.5522/2015г. на СГС VI-12 с-в, поради не се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо. В допълнение следва да се отбележи, че дори в посочените извлечения от счетоводните книги да са посочени различни дати на устояване на кредита, това не доказва нарушения на т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. на ВКС по т.д. №3/2016г., ОСГТК и не променя направения извод, тъй като в случая релевантен е факта на усвояване на кредита, който не е спорен между страните, а и се установява от доказателствата по делото.

Във въззивната жалба, се поддържа, че спорът между страните е дали кредитът по договор за банков кредит № 63/08.04.2008г, усвоен на 23.04.2008г. с референтен №LD0811410530 е погасен изцяло към 01.02.2010г., като на 15.05.2009г., като ищецът е събрал служебно сума в размер на 8 199 999, 99 евро и на 01.02.2010г. сума в размер на 0, 01 евро от банковата сметка на ответника - АТВ 2010 ЕООД, а твърденията на ищеца са недоказани. От доказателствата по делото се установява, че между страните е сключен само един договор за кредит - договор за банков кредит № 63 от 08.04.2008г., изменен и допълнен с допълнително споразумение № 1 от 06.04.2009г. и допълнително споразумение № 2 от 23.07.2009г., в този смисъл са заключенията на съдебно - счетоводните експертизи, а и липсват твърдения в друга посока. Възраженията на ответника, че кредита е погасен изцяло на посочените по – горе дати, които са предхождащи датите на постановяване на влезлите в сила решения са преклудирани, от формираната сила на пресъдено нещо, съгласно на т.2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. на ВКС по т.д.№3/2016 г., ОСГТК, поради което са неоснователни. В подкрепа на този извод са и заключенията на съдебно - счетоводните експертизи и разясненията на вещите лица, относно начина на осчетоводяване на кредита, извършените банкови операции и разясняването на същите, включително и по отношение на различните реферетни номера, генерирани в системата на банката, които не установяват погасяването на кредита от ответниците, над присъдения размер по частичните искове до претендирания размер, т.е. въведените в процеса правопогасяващи възражения от ответниците останаха недоказани.

По същите съображения неоснователни са и възраженията, че съдът не е обсъдил и отчел, представени с молба от 27.05.2016 - електронни документи, генерирани при всяка операция по банковата сметка IBAN ••• - страници 376, 377, 378, 379, 396, 397, 398, 399, 400, 401, 402, 403, 404, 405, 406, 407, 408, 409 от делото, които представляват признание от страна на ищеца за събрани от него суми от банковата сметка на АТВ 2010 ЕООД на 15.05.2009г. в размер на 8 199 999, 99 евро и на 01.02.2010г. в размер на 0, 01 евро; констативен протокол от 06.10.2016г. на нотариус Валентина Благоева с рег. № 302 на НК; допълнително споразумение 1 от 06.04.2009г. към Договор за банков кредит № 63/08.04.2008г.; извлечение № 8 от сметка от 15.05.2009г., представено с отговор на искова молба, заверено от банката- ищец.. както и в документите, генерирани от банката при извършване на всяка една операция-страница376 и 377. Това е така, тъй като дори и да са обсъдени от съда посочените документи, същите не могат да обосноват промяна в крайните изводи на съда относно формираната сила на пресъдено нещо по предявените частични искове и недоказаност на правопогасяващи възражения на ответниците - за погасяване на кредита, над присъдения размер по частичните искове до претендирания размер.

По същите съображения неоснователни са и възраженията, че: погасяването е осъществено по пътя на служебното събиране от страна на банката, от налични по банковата сметка на АТВ 2010 ЕООД средства с две операции -на 15.05.2009 е събрана сума в размер на 8 199 999.99 евро и на 01.02.2010 е събрана сума в размер на 0, 01 евро, отнесени по референция LD0811410530, като отбелязаното основание срещу всяка една от тях е „намаление на главница“, съответно „просрочени главници“; плащанията по договора са извършени по реда на служебното събиране, уговорен в чл. 9. ал.6 от договора, във връзка с чл.6. ал.1 от Наредба № 3. като съгласно чл.7, ал.3. т.3 от Закон за паричните преводи, електронните платежни услуги и платежни системи;

Възраженията срещу констатациите на тройната счетоводна експертиза, че относно двете кореспонденции „НО CBU-CORPORRATE UNIT КС“ на 23.04.2008 и „9031 - НО CBU-CORPORRATE“ от 15.05.2009 не се подкрепят от представените по делото документи, основани на анализ не представените по делото доказателства, също не обосновават твърдяната неправилност на обжалваното решение. Това е така, тъй като с анализа на посочените доказателства ответниците се домогват да докажат твърденията си, че – „за периода от 29.08.2008 до 21.01.2011 общата сума на постъпления по сметката е 9 222 597, 02 евро, а общата сума на плащания от сметката е 9 222 584, 21 евро. Сумата от 8 200 000 евро е постъпила и е била налична по сметката на 15.05.2009 в 14.51 часа, което се установява и от междинното салдо на сметката, което след въпросната операция е 8 202 887.50 евро. Това доказва, че по сметка е имало наличност, от която банката служебно е събрала сума в размер на 8 199 999, 99 евро на 15.05.2009г. в 15.04часа. Произходът на средства е без значение, дали са собствени средства или предоставени от трето лице, факт е че има наличност, която наличност е служебно събрана от банката и е погасено задължението по кредит от 23.04.2008г.“, т.е. че задължението по кредита е било изцяло погасено чрез служебно събиране на сумата от банката преди постановяването на решенията по частичните искове, който факт е отречен с постановените решения по частичните искове, а формираната силата на пресъдено нещо по тях трябва да бъде съобразена от настоящият състав на съда, на основание чл. 297 ГПК и чл. 298 ГПК.

Предвид изложеното, поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния и въззивния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по въззивното производство, но тъй като такива не са направени не следва да бъдат присъждани.

Въззивникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда дължимата държавна такса за въззивното производство в размер на 156 466, 40лв. по сметка на съда.

По тези мотиви и на основание чл.271, ал.1, предл.1 ГПК и чл.272 ГПК, Софийският апелативен съд