Решение № 2088 от 11.6.2023 г. на Районен съд - Варна по дело № 9174/2022 г.

Производството е образувано по молба на С. Д. Ч., ЕГН •••••••••• от град Варна с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.3, б.а от Закона за наследството с искане съдът да постанови решение с което приеме за установено в отношенията на страните, че ответникът Д. С. Ч., ЕГН •••••••••• е недостоен да наследи наследодателя си Стоян Сивков Ч., б.ж. на гр.Варна, починал на 14.12.2018 г. Твърденията от които ищцата черпи права са, че с влязла в сила присъда № 43/19.07.2019 г., постановена по НОХД № 766/2019 г. на Окръжен съд Варна е признат за виновен в това, че на 14.12.2018 г. в гр.Варна умишлено е умъртвил другиго – баща си Стоян Сивков Ч., който се е намирал в безпомощно състояние, като убийството е извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост и на осн.чл.116, ал.1, т.3, пр.1, т.5 и т.6, пр.2 и 3, вр.чл.115 от НК, вр.чл.54 от НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 18 години, което на основание чл.58а, ал.1 от НК намалява с 1/3 и определя наказание ЛС за срок от 12 години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Ищцата сочи, че за нея е налице правен интерес да предяви иска, тъй като съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни, се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. В срока по чл.131 ГПК ответникът е представил отговор с който признава изцяло предявения иск и моли за уважаването му. В с.з. ищцата поддържа молбата. Ответникът поддържа отговора. Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, становищата на страните и въз основа на закона приема за установено от фактическа и правна страна следното: От удостоверение за наследници, издадено от Община Варна, р-н Младост с изх. № АУ032027МЛ от 04.04.2022 г. се установява, че ответникът е баща на ищцата. От удостоверение за наследници, издадено от Община Варна, р-н Младост с изх. № АУ00655МЛ от 26.01.2022 г. се установява, че ответникът е низходящ – син на Стоян Сивков Ч., ЕГН ••••••••••, б.ж. на гр.Варна, починал на 14.12.2018 г. С влязла в сила присъда № 43/19.7.2019 г., постановена по НОХД № 766 по опис за 2019 г. на ОС Варна, ответникът Д. С. Ч. е признат за виновен в това, че на 14.12.2018 г. в гр.Варна умишлено умъртвил другиго – баща си Стоян Сивков Ч., който се е намирал в безпомощно състояние, като убийството и извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена жестокост, поради което и на осн.чл.116, ал.1, т.3, пр.1, т.5 и т.6, пр.2 и 3, вр.чл.115 от НК, вр.чл.54 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от 18 години, което на осн.чл.58а, ал.1 от НК намалява с 1/3 и определя наказание лишаване от свобода за срок от 12 години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим. Присъдата е влязла в сила на 06.08.2019 г. От писмените доказателства се установява, че ищцата е низходяща - дъщеря на ответника Д. Ч., който е низходящ - син на наследодателя Стоян Ч., от което следва, че за ищцата С. Ч. е налице правен интерес да предяви иск по чл. 124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл. 3, б. "а" от ЗН. Разпоредбата на чл.3, б.“а“, предл. първо от Закона за наследството сочи, че не може да наследява като недостоен този, който умишлено е убил наследодателя, като недостойнството за наследяване настъпва по силата на закона. В настоящия случай, съдът приема за доказано по безспорен начин от влязлата в сила на 06.08.2019 г. присъда на ОС Варна № 43/19.7.2019 г., постановена по НОХД № 766 по опис за 2019 г. на ОС Варна, че ответникът по иска Д. С. Ч., на 14.12.2018 г. в гр.Варна умишлено е умъртвил баща си Стоян Сивков Ч., за което престъпление му е наложено наказание лишаване от свобода по чл.116, ал.1, т.3, пр.1, т.5 и т.6, пр.2 и 3, вр.чл.115 от НК, вр.чл.54 от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. От доказаното по безспорен начин престъпното деяние, следва, че отв.Д. С. Ч. е недостоен да наследи своя баща Стоян Сивков Ч., б.ж. на гр.Варна, починал на 14.12.2018 г. Налице са предпоставките на чл. 3, б.“а“, предл. първо от ЗН като в производството е установено качеството на наследник на дееца, качеството на наследодател на пострадалия и причинената умишлена смърт на наследодателя от наследника при пряк умисъл като форма на вина. Съгласно чл. 10, ал.1 от ЗН низходящите на наследодателя, които са починали преди него или са недостойни се заместват в наследяването по закон от своите низходящи без ограничение на степените. По изложените мотиви, съдът намира предявения иск за основателен, поради което същия следва да се уважи като се обяви настъпилото ех lege недостойнство на ответника да наследи убития от него негов наследодател. Мотивиран от изложеното, съдът