Решение № 1157 от 28.11.2016 г. на Окръжен съд - Бургас по дело № 1890/2014 г.

Предявени са искове за собственост – ревандикационен и установителен, предпоставка за уважаването на които е ищецът да докаже правото си на собственост върху процесните имоти. В хода на производството се установи, че ищецът действително е бил собственик на процесните имоти, преди включването им в имуществото на праводателя на първия ответник. Установи се, че процесните имоти, представляващи частта от терена на Къмпинг „Градина“, попадаща в землището на гр.Черноморец, са предоставени за управление и стопанисване на ТП „Балкантурист” - гр. Созопол, съответно на правоприемника - фирма с държавно имущество „Хелио-тур-с”, в последствие на „Хелио-тур-с”АД. По силата на чл.17а от ЗППДОбП (отм.), респ. - чл.1 от ПМС № 201 от 25.10.1993 г., по отношение на целия имот, предоставен за управление и стопанисване е налице прехвърляне на собствеността от държавата на „Хелио-тур-с”АД. Според заключението на приетата съдебно икономическа експертиза, тези земи са се водели и по баланса на „Хелио Тур-с“ към 30.09.1999год. са се водили земи на къмпинга с площ 73000кв.м., като в същия размер са посочените и в АДС №195/1996год. земи на къмпинга, предоставени на същото дружество. Твърдените, че първоначално предоставените земи са в по-малък размер, а именно 36000кв.м. не се доказа, нито се представи доказателство или се твърди да е възникнала претендираната съсобственост на друго основание. Следователно ищецът не е доказал правото си на собственост върху процесните 43% идеални части от ПИ №№ 81178.8.193; 81178.8.194; 81178.8.195; 81178.8.196. Независимо от горното, съдът намира, че са налице множество факти в подкрепа на обратното, включително съставения АДС N 195/1996год. и направеното в същия отбелязване на площта на предоставения терен на праводателя на ответника, всички изходящи от Агенция за приватизация, в последствие Агенция за приватизация и следприватизационен контрол писмени доказателства, касаещи площта на земята, представляваща терен на къмпинг „Градина“, включително представената по делото молба за вписване на законна ипотека от АПСК/л.142 и сл./, от които е видно, че Държавата, чрез компетентните си органи не е оспорвала правото на собственост на праводателите на ответника до подаване на исковата молба по настоящото дело. В случай, че е вярно обратното, то са абсурдни действията на АПСК да впише законна ипотека върху имот държавна собственост, за задължения на търговско дружество и за насочи принудително изпълнение върху държавен имот, т.к. именно Държавата, чрез АПСК е взискател по изпълнителното дело, по което е продаден процесния имот.. При приватизацията на дружеството, също ищеца, чрез държавните органи е твърдял, че площта на терена на къмпинга е 73 000кв.м. и не е споменато да е налице съсобственост. В заключение на горното, съдът намира, че в резултата на приватизационния процес, действайки чрез органите си, Държавата е създала у приобретателите на акции и дялове от приватизираното дружество „Хелио-тур-с”АД, убеждението, че включените в имуществото на същото дружество земи, представляващи терен на процесния къмпинг, са с площ от 73000кв.м. и правното очакване, приватизаторът да придобие и тези земи, като част от капитала на придобиваното дружество, докато в настоящото дело, друг държавен орган, двадесет години по-късно, оспорва това твърдение на Държавата, в ущърб на лицата, с които е договаряло при приватизацията. Това поведение не само противоречи на принципа на правната сигурност, който Държавата следва да спазва, чрез действията на органите си, но също може да се прецени в контекста на настоящия процес като извънсъдебно признание на факти, които не ползват ищеца, направено в писмена форма и неоспорено от страните. Обстоятелството, че се касае за различни държавни органи, не променя горните изводи, напротив, съдът намира, че участниците в гражданския оборот не следва да понасят неблагоприятните последици от липсата на комуникация между държавните органи. По отношение на застъпените части от плажната ивица и процесните имоти, съдът намира, че в настоящото производство не може да се произнесе по отношение на същите, доколкото ищецът твърди, че е собственик на процесните имоти при условие на съсобственост в процесните ПИ, като твърди, че се касае за частна държавна собственост, а не претендира част от процесните ПИ като изключителна държавна собственост, част от плажната ивица, поради което, съдът, като съобрази, че е обвързан с посоченото основание на иска и следва да се произнесе да ли на това основание е налице съсобственост, би излязъл извън предмета на спора, в случай, че съобрази наличието на части от процесните имоти, които са изключителна държавна собственост на различно от предявеното основание. С оглед на изложените аргументи за липса на доказателства за правото на собственост на ищеца, съдът намира, че не следва да разглежда направените възражения за придобивна давност от ответниците, както и направените искания с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК С оглед отхвърлянето на предявените искове, съдът намира, че направените от ответниците разноски, доказани в размер на 31112лв. за ответника „Къмпинг Градина „ЕООД и 30812лв. – за ответника „ЦКБ“АД следва да бъдат понесени от ищеца. Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, т.к. размерът на същото е съобразен с цената на иска и сложността на спора. Мотивиран от изложените съображения, Бургаският окръжен съд,