Решение № 5789 от 4.10.2023 г. на Административен съд - София-град по дело № 4639/2023 г.

Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура с искане да бъде обявена нищожността на Решение № 000030-527/23.01.2015 г. на Държавна комисия по хазарта (ДКХ, закрита). Твърди се че решението е нищожно, тъй като е издадено при липса на компетентност, при явно и тежко противоречие с изискванията на материалния закон. В съдебното заседание се явява прокурор от СГП, който поддържа протеста и моли същият да бъде уважен. Ответникът – изпълнителен директор на НАП, чрез гл. юрк. Д., изразява становище за основателност на подадения протест. Подробни съображения са развити в писмена защита от 20.09.2023 г. Заинтересованата страна -„Евробет“ ООД /в несъстоятелност/, чрез адв. С. и адв. Б. счита протеста за неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Депозирани са писмени бележки. Административен съд – София град, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателствата, приема за установено от фактическа страна следното: На 16.01.2015 г. с вх. № 000030-239 е подадено писмено искане от „Евробет“ ООД за извършване на промени в издаден лиценз по Закон за хазарта /ЗХ/ заедно с представени към него Правила за организиране и провеждане на моментна лотарийна игра „Лотария България“. Искането е разгледано на заседание на ДКХ, проведено на 23.01.2015 г. С Решение № 000030-527/23.01.2015 г., чиято нищожност се иска, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 22, т. 11 ЗХ /навсякъде в мотивите ред. ДВ бр. 105 от 19.12.2014 г./ ДКХ е утвърдила предоставените от „Евробет“ ООД Правила за организиране и провеждане на момента лотарийна игра „Лотария България“ /Правилата/. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Решение № 000030-527/23.01.2015 г. на ДКХ, с което са утвърдени Правилата, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като създава права и задължения на организатора на съответната хазартна игра - създава му правото и задължението да организира, провежда и отчита съответната хазартна игра по точно определен начин. Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето- чл. 149, ал. 5 АПК. Искането е подадено от активно легитимиран субект- арг. чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 3 АПК във вр. с чл. 127, ал. 5 КРБ и т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 16. 07.2009 г. по тълк. д. № 2/2009 г. на ВАС. Поради това подаденият протест е процесуално допустим за разглеждане. Разгледан по същество, е неоснователен. Съображенията за това са следните: Теорията и съдебната практика са възприели, че нищожност е налице, когато е допуснато особено съществено нарушение по чл.146, т. 1- 5 АПК, т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. На първо място оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и в пределите на неговата власт. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗХ, държавният надзор върху хазарта се осъществява от ДКХ. Компетентността на ДКХ е регламентирана в чл. 22 ЗХ. Съгласно чл. 22, ал.1, т.11 ЗХ, ДКХ утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4 – 7. Според т. 4 – т. 7 от чл. 22 на ЗХ ДКХ приема общи задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които издава лицензи; приема общи задължителни изисквания за игралните зали, игралните казина, централния пункт и пунктовете за приемане на залози по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол; приема общи задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри; приема общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри и игралното оборудване, както и общи технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства. От посочената разпоредба на чл. 22, т. 11 ЗХ се установява, че в правомощията на ДКХ е да издаде акт, с който да утвърди представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4 – 7. Именно на основание посочената разпоредба е и издадено протестираното Решение № 000030-527/23.01.2015 г. на ДКХ. Не се споделя изложеното в протеста, че ДКХ не разполага с компетентност да се произнесе, респективно да утвърждава ставката на дължимата държавна такса и елементите, които следва да се вземат предвид, за да се определени нейната основа – така както са формулирани в Правилата, представени от „Евробет“ ООД. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗХ, за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри - традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира държавна такса в размер на 15 на сто върху стойността на направените залози за всяка игра, а за хазартни игри, за които се събират такси и комисиони за участие - в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони. От посочената разпоредба се установяват два вида държавни такси за поддържане на лиценз - 15 на сто върху стойността на направените залози от една страна и 20 на сто върху стойността на получените такси и комисионни за хазартните игри, за които се събират такси и комисионни за участие- от друга. Законодателят не е дал отговор на въпроса за кои игри се събират такси и комисионни и съответно се прилага вторият размер на дължимата такса. При така съществуващата нормативна регламентация единствено ДКХ е компетентният орган, който може да постанови по кой от двата възможни начина следва да бъде определен размерът на дължимата държавна такса „за поддържане на лиценз “ и това става чрез Общите задължителни условия и с акта, с който тя утвърждава правилата за провеждане на съответната хазартна игра по смисъла на чл. 41, ал. 5 ЗХ –Решение № 10130 от 10.11.2022 г. по адм.дело № 7543/2021 г. по описа на ВАС на РБ. Настоящият съдебен състав приема, че ДКХ е единственият компетентен орган, който може да определи за кои хазартни игри се събират такси и комисиони. В този смисъл е и константата практика на ВАС - Решение № 1856 от 20.02.2023 г. по адм.дело № 2841/2022 г., Решение № 1996 от 23.02.2023 г. по адм.дело № 5274/2022 г. Поради това твърдението в протеста за липса на компетентност на ДКХ е неоснователно. На следващо място, липсва порок във формата на акта, който да е толкова сериозен, че практически да се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление, така че да е основание за нищожност. Протестираното решение е издадено в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът не констатира да са извършени нарушения на процесуалните правила в хода на производството по издаване на акта, нито несъответствие с целта му, които да обусловят неговата нищожност. Спорът между страните по делото се свежда до приложението на нормите на материалния закон- чл. 146, т. 4 АПК. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност. Тъй като е изтекъл срокът за оспорване законосъобразността на решението, на преценка подлежат единствено евентуални пороци, толкова тежки до степен да направят невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожен поради нарушение на материалноправните разпоредби би бил само този административен акт, който изцяло е лишен от законова опора - не е издаден на основание нито една правна норма и засяга по отрицателен начин своя адресат. Това е административен акт, издаден без каквото и да е основание и при липса на възможност за който и да е орган да издаде акт с такова съдържание. Оспореното решение не страда от този порок. То е издадено на основание чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗХ, т.е. съществува формалното основание за постановяването му. Поради това не може да бъде споделено разбирането, че административният акт е лишен от законова основа и е с невъзможен предмет. Релевираните в протеста основания за незаконосъобразност са относими към правилността /материалната законосъобразност/ на решението, но дори и разгледани в тяхната съвкупност не могат да доведат до изискуемата „нетърпимост“ на оспорения акт в правния мир, т.е. до нищожност. Само за пълнота на изложението съдът ще развие мотиви по отношение на изложеното в протеста. За моментната лотарийна игра „Лотария България“ Комисията е утвърдила Правила, Производството е по реда на чл. 145-178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по протест на прокурор при Софийска градска прокуратура с искане да бъде обявена нищожността на Решение № 000030-527/23.01.2015 г. на Държавна комисия по хазарта (ДКХ, закрита). Твърди се че решението е нищожно, тъй като е издадено при липса на компетентност, при явно и тежко противоречие с изискванията на материалния закон. В съдебното заседание се явява прокурор от СГП, който поддържа протеста и моли същият да бъде уважен. Ответникът – изпълнителен директор на НАП, чрез гл. юрк. Д., изразява становище за основателност на подадения протест. Подробни съображения са развити в писмена защита от 20.09.2023 г. Заинтересованата страна -„Евробет“ ООД /в несъстоятелност/, чрез адв. С. и адв. Б. счита протеста за неоснователен и моли за неговото отхвърляне. Депозирани са писмени бележки. Административен съд – София град, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателствата, приема за установено от фактическа страна следното: На 16.01.2015 г. с вх. № 000030-239 е подадено писмено искане от „Евробет“ ООД за извършване на промени в издаден лиценз по Закон за хазарта /ЗХ/ заедно с представени към него Правила за организиране и провеждане на моментна лотарийна игра „Лотария България“. Искането е разгледано на заседание на ДКХ, проведено на 23.01.2015 г. С Решение № 000030-527/23.01.2015 г., чиято нищожност се иска, на основание чл. 25, ал. 1 във връзка с чл. 22, т. 11 ЗХ /навсякъде в мотивите ред. ДВ бр. 105 от 19.12.2014 г./ ДКХ е утвърдила предоставените от „Евробет“ ООД Правила за организиране и провеждане на момента лотарийна игра „Лотария България“ /Правилата/. При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното: Решение № 000030-527/23.01.2015 г. на ДКХ, с което са утвърдени Правилата, е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, тъй като създава права и задължения на организатора на съответната хазартна игра - създава му правото и задължението да организира, провежда и отчита съответната хазартна игра по точно определен начин. Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето- чл. 149, ал. 5 АПК. Искането е подадено от активно легитимиран субект- арг. чл. 16, ал. 1, т. 1 и т. 3 АПК във вр. с чл. 127, ал. 5 КРБ и т. 1 от Тълкувателно решение № 4 от 16. 07.2009 г. по тълк. д. № 2/2009 г. на ВАС. Поради това подаденият протест е процесуално допустим за разглеждане. Разгледан по същество, е неоснователен. Съображенията за това са следните: Теорията и съдебната практика са възприели, че нищожност е налице, когато е допуснато особено съществено нарушение по чл.146, т. 1- 5 АПК, т. е. порокът трябва да е толкова тежък, че да прави невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната действителност. На първо място оспореното решение е издадено от компетентен административен орган и в пределите на неговата власт. Съгласно чл. 16, ал. 1 ЗХ, държавният надзор върху хазарта се осъществява от ДКХ. Компетентността на ДКХ е регламентирана в чл. 22 ЗХ. Съгласно чл. 22, ал.1, т.11 ЗХ, ДКХ утвърждава представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4 – 7. Според т. 4 – т. 7 от чл. 22 на ЗХ ДКХ приема общи задължителни игрални условия и правила за видовете хазартни игри, за които издава лицензи; приема общи задължителни изисквания за игралните зали, игралните казина, централния пункт и пунктовете за приемане на залози по отношение на вида на помещенията или сградата, минималната площ, разпределението на помещенията и необходимото техническо оборудване за контрол; приема общи задължителни правила за организацията на работата и финансовия контрол при организиране на хазартни игри и задължителни образци за счетоводна отчетност за видовете хазартни игри; приема общи задължителни технически изисквания за системите за контрол върху хазартните игри и игралното оборудване, както и общи технически и функционални изисквания към игралния софтуер и комуникационното оборудване за онлайн залаганията и игрите чрез други електронни съобщителни средства. От посочената разпоредба на чл. 22, т. 11 ЗХ се установява, че в правомощията на ДКХ е да издаде акт, с който да утвърди представените от организаторите на хазартни игри правила по т. 4 – 7. Именно на основание посочената разпоредба е и издадено протестираното Решение № 000030-527/23.01.2015 г. на ДКХ. Не се споделя изложеното в протеста, че ДКХ не разполага с компетентност да се произнесе, респективно да утвърждава ставката на дължимата държавна такса и елементите, които следва да се вземат предвид, за да се определени нейната основа – така както са формулирани в Правилата, представени от „Евробет“ ООД. Съгласно чл. 30, ал. 3 ЗХ, за поддържане на лиценз за организиране на хазартни игри - традиционна лотария, томбола, моментна лотария, тото, лото, бинго, кено и техните разновидности игри със залагания върху резултати от спортни състезания и надбягвания с коне и кучета, игри със залагания върху случайни събития и със залагания, свързани с познаване на факти, с изключение на онлайн залаганията, се събира държавна такса в размер на 15 на сто върху стойността на направените залози за всяка игра, а за хазартни игри, за които се събират такси и комисиони за участие - в размер на 20 на сто върху стойността на получените такси и комисиони. От посочената разпоредба се установяват два вида държавни такси за поддържане на лиценз - 15 на сто върху стойността на направените залози от една страна и 20 на сто върху стойността на получените такси и комисионни за хазартните игри, за които се събират такси и комисионни за участие- от друга. Законодателят не е дал отговор на въпроса за кои игри се събират такси и комисионни и съответно се прилага вторият размер на дължимата такса. При така съществуващата нормативна регламентация единствено ДКХ е компетентният орган, който може да постанови по кой от двата възможни начина следва да бъде определен размерът на дължимата държавна такса „за поддържане на лиценз “ и това става чрез Общите задължителни условия и с акта, с който тя утвърждава правилата за провеждане на съответната хазартна игра по смисъла на чл. 41, ал. 5 ЗХ –Решение № 10130 от 10.11.2022 г. по адм.дело № 7543/2021 г. по описа на ВАС на РБ. Настоящият съдебен състав приема, че ДКХ е единственият компетентен орган, който може да определи за кои хазартни игри се събират такси и комисиони. В този смисъл е и константата практика на ВАС - Решение № 1856 от 20.02.2023 г. по адм.дело № 2841/2022 г., Решение № 1996 от 23.02.2023 г. по адм.дело № 5274/2022 г. Поради това твърдението в протеста за липса на компетентност на ДКХ е неоснователно. На следващо място, липсва порок във формата на акта, който да е толкова сериозен, че практически да се приравнява на липса на форма и оттам на липса на волеизявление, така че да е основание за нищожност. Протестираното решение е издадено в писмена форма и съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът не констатира да са извършени нарушения на процесуалните правила в хода на производството по издаване на акта, нито несъответствие с целта му, които да обусловят неговата нищожност. Спорът между страните по делото се свежда до приложението на нормите на материалния закон- чл. 146, т. 4 АПК. Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност. Тъй като е изтекъл срокът за оспорване законосъобразността на решението, на преценка подлежат единствено евентуални пороци, толкова тежки до степен да направят невъзможно съществуването на акта като такъв. Нищожен поради нарушение на материалноправните разпоредби би бил само този административен акт, който изцяло е лишен от законова опора - не е издаден на основание нито една правна норма и засяга по отрицателен начин своя адресат. Това е административен акт, издаден без каквото и да е основание и при липса на възможност за който и да е орган да издаде акт с такова съдържание. Оспореното решение не страда от този порок. То е издадено на основание чл. 22, ал. 1, т. 11 ЗХ, т.е. съществува формалното основание за постановяването му. Поради това не може да бъде споделено разбирането, че административният акт е лишен от законова основа и е с невъзможен предмет. Релевираните в протеста основания за незаконосъобразност са относими към правилността /материалната законосъобразност/ на решението, но дори и разгледани в тяхната съвкупност не могат да доведат до изискуемата „нетърпимост“ на оспорения акт в правния мир, т.е. до нищожност. Само за пълнота на изложението съдът ще развие мотиви по отношение на изложеното в протеста. За моментната лотарийна игра „Лотария България“ Комисията е утвърдила Правила,