Решение № 654 от 19.10.2023 г. на Районен съд - Горна Оряховица по дело № 994/2023 г.

Производството е по реда на глава 25 от ГПК – бързо производство. Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание: по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, осъдителен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 КТ, заедно с акцесорна претенция за присъждане на законната лихва върху исковата сума от датата на предявяване на исковете до окончателното ѝ изплащане. Ищецът Г. Т. Т. твърди, че е работил по трудово правоотношение с ответника по делото „Поделение за товарни превози“ гр. Г. Оряховица, на длъжност „помощник-машинист, локомотивен”. Със заповед от 10.03.2023 г. на Директора на поделението трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, защото била налице обективна невъзможност да изпълнява трудовия си задължения. Узнал за прекратяване на трудовото му правоотношение на 03.05.2023 г. Посочва, че работодателят не е положил необходимите усилия, за да го уведоми за предизвестието за прекратяване на трудовото му правоотношение и издадената заповед. Счита, че издадената заповед е незаконосъобразна, защото не му било връчено предизвестие, както и защото в заповедта не били посочени фактическите основания за извършеното уволнение. Иска от съда уволнението да се признае за незаконно, да бъде възстановен на заеманата до уволнението длъжност, както и на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225 от КТ да му бъде заплатено от ответника обезщетение за времето, за което е останал без работа за период от 6 месеца (10.03.2023 г. – 10.09.2023 г.), обезщетение в общ размер на 6 000 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски. В срока за отговор по чл.131 от ГПК ответникът е оспорил иска. Счита, че законосъобразно е приложил процедурата по уволнение на ищеца. Не оспорва твърденията на ищеца, че е работил на безсрочно трудово правоотношение, че е заемал длъжността „помощник-машинист, локомотивен“ при Поделение за товарни превози гр. Г. Оряховица, което било видно и от последното сключено допълнително споразумение № 436/20.09.2018 г., както и че е прекратил трудовото правоотношение, защото била налице обективна невъзможност за ищеца да изпълнява трудовия договор. Оспорва твърдението на ищеца, уволнението да е извършено със Заповед № 87/06.03.2023 г., посочвайки, че същото е настъпило след едномесечно предизвестие, а заповедта констатирала настъпилото прекратяване. Посочва, че предизвестието за прекратяване било връчено на ищеца с препоръчано писмо, с пощенски баркод PS 5120002QYH W, но същото било върнато с отбелязване-непотърсено. Извършено било повторно връчване на 20.02.2023 г., като обратната разписка отново била върната като непотърсена. Също така бил направен опит за връчване и на другия известен на работодателя адрес, който ползва ищеца, а именно: гр. П., ж.к.“Дружба“ бл. 213, вх. Д, ет. 3. С оглед изложеното приема, че е извършил надлежно връчване на предизвестието за прекратяване на първата дата, на която е посетен адреса на ищеца – 07.02.2023 г., като приема, че от следващия ден е започнал да тече тридесетдневния срок на предизвестието, който изтекъл на 09.03.2023 г., а считано от 10.03.2023 г. бил настъпил прекратителния ефект на предизвестието. Ответникът сочи, че основанието за уволнението произтича от две обстоятелства. Едното е неявяването на ищеца на проверовъчен изпит по чл. 5, ал. 1, чл. 6, ал. 1 и ал. 1, т. 2 от „Наредба № 56/14.02.2003 г. за изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност..“, поради ползване на отпуск за времена неработоспособност от 09.08.2021 г. до 06.03.2022 г. Следвало е да му се проведе нов изпит за проверка на знанията, който да е организиран от ИА“Железопътна администрация“, провеждащ се заради заеманата от ищеца длъжност.(основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № 56). Второто основание за прекратяване по чл. 328, ал.1, т.12 КТ бил изтеклия 12 месечен срок на заключението за медицинска годност и нужда от преосвидетелстване, което било регламентирано в чл. 14, ал. 1 и чл. 4, във вр. с чл. 7, ал. 1 от Наредба № 56/02.06.2003 г., а съгласно чл. 9, ал. 2 от същата наредба. Последният документ представен от ищеца във връзка с тази проверка бил от 28.01.2020 г. С оглед изложеното иска да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира разноски. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа страна следното: Страните в настоящото производство не спорят факта, че са били в трудово правоотношение. На 20.09.2018 г. между Г. Т. Т. и „Поделение за товарни превози“ гр. Г. Оряховица е сключено допълнително споразумение № 436, за заемане на длъжността “помощник-машинист, локомотивен“ в Експлоатационен пункт П. на Локомотивно депо Русе. До ищеца са отправени Предизвестия с идентично съдържание, съответно с изх. № 11-00-413/06.02.2023 г. и № 11-00-712/06.02.2023 г. от работодателя, на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ, с които е бил предизвестен, че след изтичане на законния 30-дневен срок, трудовото правоотношение ще му бъде прекратено на посоченото основание. Горепосочените предизвестия са били изпратени на адреси гр. П., ж.к. ••• и гр. П., ж.к. •••, като видно от приложените справи за проследяване на пратка, издадени от „Български пощи“, не са били потърсени и съответно върнати на подателя.(стр. 26 и стр. 30). На основание чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ - при обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, съгласно изготвени мотиви и връчено предизвестие на лицето с рег. № 11-00-712/06.02.2023 г. е прекратен трудовия договор, считано от 10.03.2023 г. с Г. Т. Т., със Заповед № 87/06.03.2023 г. за прекратяване на трудов договор Съобразно чл. 2, ал. 1 от "Наредба № 56/14.02.2003 г. за изискванията, условията и реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност, изисквана от персонала, отговорен за безопасността на превозите с железопътен транспорт, при признаване на такава правоспособност и реда за провеждане на проверочните изпити на лицата от персонала, отговорен за безопасността на превозите"(Наредба № 56/14.02.2003 г.), лицата, назначени на длъжност от железопътния транспорт, която е свързана с безопасността на превозите, трябва да притежават свидетелство за правоспособност съобразно извършваните дейности, свързани с безопасността на превозите. В наредбата било уредено, че Изпълнителният директор на ИА "Железопътна администрация" одобрява списък на длъжностите, за които се издава свидетелство за правоспособност (стр. 48). Длъжностите от железопътния транспорт по чл. 2, ал. 1 от цитираната наредба се определят със списък от работодателя съобразно извършваните дейности, за които се изисква правоспособност съгласно чл. 2а (списъкът се утвърждава от Изпълнителния директор на ИА"Железопътна администрация", включително всяко изменение и/или допълнение в него)(стр. 32-47). Съобразно чл. 5, ал. 1 от наредбата лицата, които заемат длъжност по чл. 2, ал. 1 полагат изпит за проверка на знанията им съобразно притежаваната правоспособност(въпроси по: правилата за движение на влаковете, маневрената работа и сигналите, подавани в железопътния транспорт; безопасност и техническа експлоатация на железопътната инфраструктура и подвижния железопътен състав; функционални и технически изисквания към устройствата и системите за осигурителна техника, телекомуникациите и системите за електроснабдяване; експлоатация на железопътните прелези). Лицата, назначени на длъжност от железопътния транспорт, която е свързана е безопасността на превозите(по чл. 2, ал. 1) полагат проверочен изпит по чл. 5, ал. 1 в случай, че са прекъснали изпълнението на длъжността и не са работили на нея повече от шест месеца. В Поделение товарни превози - Г. Оряховица бил утвърден от Изпълнителния директор на ИА"Железопътна администрация" списък на длъжностите свързани с безопасността на превозите, съгласно чл. 39, ал. 4 от Закон за железопътния транспорт, в който под № 23 е записана длъжността “ Помощник-машинист, локомотивен“ заемана от Г. Т. Т.. Предвид факта, че били изминали повече от четири години от последния проверовъчен изпит и ищецът прекъснал изпълнение на длъжността си за повече от шест месеца (използвал отпуск за временна неработоспособност от 09.08.2021 г. до 06.03.2022 г. по представени болнични листи(л.77-84)), подлежал на изпит. За графика на изпитите бил уведомен от работодателя с писмо рег. №11-00-1515/01.04.2022 г. на началник РЖИ Г. Оряховица. За локомотивния персонал на Експлоатационен пункт П. изпитът бил проведен на 03 и 04.05.2022 г., като издържалите изпита работници били посочени в протокол № 12-28-13/03.05.2022 г. и протокол 12-28-14/03.05.2022 г., като ищецът не фигурира в тях, съответно не му било издадено удостоверение за успешно издържан изпит и същият съгласно чл. 27 от Наредба № 56/14.02.2003 г. няма право да работи на длъжност „Помощник-машинист, локомотивен“. С писмо изх. № 11-00-6280/22.12.2022 г. на Директора на ПТП-Г. Оряховица ищецът отново бил поканен за преосвидетелстване на основание чл. 4, вр. ал. 7, ал. 1 от Наредба № 54/02.06.2003 г. за медицинските и психологическите изисквания към персонала, който осъществява железопътни превози на пътници и товари, и съпътстващите ги дейности, и за провеждане на предпътните (предсменни) медицински прегледи, както и че поради прекъсване на длъжността за повече от 6 месеца и изтичане на четиригодишния срок от последния му изпит, следва да се яви на проверка на знанията пред ИЗ „ЖА“ на основание чл. 6, ал. 1 и ал. 1, т. 2 от Наредба № 56/14.02.2003 г., както и чл. 5, ал. 1 в Районна железопътна инспекция Г. Оряховица към ИА „ЖИ“, като изпитите се провеждали в административната сгледа всеки понеделник от 08: 00 ч. Писмото видно от известие за доставяне било получено от ищеца на 23.12.2022 г. на адреса му гр. П., ж.к. ••• Работодателят счита, че са налице условията на чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ - обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор. В случая обективната невъзможност идвала от страна на служителя Г. Т., заемащ длъжността „Помощник-машинист, локомотивен“ за заемането на която имайки предвид, че реално прекъснал изпълнението и за повече от шест месеца поради временен отпуск за нетрудоспособност и изминаване на четири годишния срок от последния издържан от него изпит, то следвало на основание чл. 6, ал. 1, т. 2 от Наредба№ 56/14.02.2003 г. да се яви на изпит по чл. 5, ал. 1 от същата наредба. Това не било сторено от Т., въпреки отправените му от работодателя две покани. В създалата се ситуация служителят не отговарял на нормативните изисквания за заемане на длъжността, съгласно изискванията на нормативните изисквания на Наредба№ 56/14.02.2003 г. Налице била обективна невъзможност за реалното изпълнение на трудовия договор. В такъв смисъл били и длъжностните задължения за позицията. Допускането на такъв служител по железния път било скрепено с носенето от Директора на поделението на административно-наказателна отговорност, визирана в Глава VIII от Закона за железопътния транспорт. По делото е допусната и съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице установило размера на начисленото брутно трудово възнаграждение на Г. Т. Т. за м. юни 2020 г. – 946, 40 лв. Съответно, размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ при положителен за ищеца изход от спора за периода: 10.03.2023 г. -10.09.2023 г. следва да бъде в брутен размер 5678, 40 лв. По делото е представена Трудова книжка на ищеца, според която няма вписване към момента на сверката 19.09.2023 г. да е започнал работа на друго място. По делото е допусната съдебно техническа експертиза. Вещото лице е установило, че на 06.02.2023 г. в деловодната система на предприятието е налице файл, който по съдържание е идентичен с приложените предизвестия изх. № 11-00-413/06.02.2023 г. и № 11-00-712/06.02.2023 г. По делото е приета и справка от Пощенска станция П. за връчване на горепосочените предизвестия. Останалите писмени доказателства, част от ангажираното трудово досие на ищеца, като неотносими, не се обсъждат от съда при очертаване на фактите. С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: По предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ: В производството за признаване на уволнението за незаконно и за неговата отмяна по съдебен ред доказателствената тежест е върху работодателя. Като носител на субективното преобразуващо право да прекрати чрез едностранно волеизявление трудовото правоотношение с работника или служителя, работодателят е този, който следва да установи, че законосъобразно го е упражнил. В този смисъл е и разпределената с доклада по делото доказателствена тежест. От друга страна, съдът проверява предпоставките за законосъобразност на извършеното уволнение единствено по направено от ищеца в исковата молба възражение или довод с оглед диспозитивното начало в процеса и предвидените преклузии. Съгласно трайно установената практика ищецът по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват потестативното право на работодателя. Съдът не може да обоснове решението си на факти, които не са посочени от ищеца, и не може да се произнася по правни и фактически основания, които не са въведени от ищеца в исковата молба. Щом в исковата молба ищецът не оспорва релевантен факт, следва да се приеме, че такъв довод за незаконосъобразност не е бил наведен и съответно съдът не може да се произнася по него (вж. Решение № 216 от 06.10.2015 г. по гр. д. № 916/2015 г., ВКС, ІІІ Г. О., Решение № 258 от 01.07.2015 г. по гр. д. № 909/2015 г., ВКС, ІV Г. О. и цитираните в последното решения). Изложеният от ищеца довод за незаконосъобразност на уволнението, наведен в исковата молба е, че e узнал за факта на прекратяване на трудовото му правоотношение на 03.05.2023 г., като работодателят не го е уведомил своевременно, както и че в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не били посочени фактическите основания за извършване на уволнението. Тези възражения не се споделя от съда. Ответникът не е извършил уволнението с представената от ищеца Заповед № 87/06.03.2023 г., а с отправеното на 06.02.2023 г. предизвестие и изтичането на посочения в него срок от 30 дни. Съдът намира, че когато работодателят отправи предизвестие и упражни с него правото си да прекрати трудовото правоотношение на това основание, трудовият договор се прекратява с изтичане срока на предизвестието, без да са необходими някакви действия на страните, а заповедта за уволнение е без правно значение. В този смисъл е Решение № 50005/02.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1584/2022 г. на IV г.о. на ВКС и цитираното в него решение по гр. д. 650/2009 г. на IV г.о. на ВКС, в което се приема че разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ определя моментът, в който настъпват последиците на вече упражненото право от работодателя да прекрати трудовото правоотношение. Правото на работодателя в този случай се поражда с достигане на писменото изявление до адресата, това е и правнорелевантния момент, към който следва да се преценява законността на изявлението и към който следва да се преценява съществувало ли е потестативното право и надлежно ли е упражнено. (В този смисъл Определение № 3 от 4.01.2023 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4272/2022 г., III г. о., ГК.) По следващото възражение: трайна е практиката, че за да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя, като редовно е и всяко връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и 44 от ГПК както и съобразно специалния закон - чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В този случай работодателят следа да е изпратил препоръчано писмо на адреса, посочен от работника и пощата да удостовери доставянето на писмото на адреса. Обстоятелството дали работникът се е намирал на адрес, посочен от него на работодателя или не е предприел действия за получаването на пощенската пратка е без правно значение. С достигане на изявлението до посочения от работника адрес, работодателят е изпълнил задължението си за връчване на заповедта за прекратяване на трудовия договор и тя е породила действието си. ( Виж Решение № 226/30.10.2017 г. на ВКС по гр. д. 4471/2016 г., IV г.о., и посочените в него решения). От доказателствата по делото се установява, че пратка ИД PS 5120 002QYH W и ИД PS 5120 002QYI X с предизвестие за прекратяване на трудовия договор от 06.02.2023 г. е била изпратена на двата известни на работодателя и посочени от ищеца адреси, а именно: гр. П., ж.к. ••• и гр. П., ж.к. •••, а от приложената справка от пощенската служба е видно, че са били приети и върнати обратно, след като връчителят е установил, че пратките не са бил потърсени от получателя(л.23-30). Адресът на който е изпратено съобщението съвпада с посочения от ищеца в кореспонденцията му с работодателя, като на същия адрес два месеца по рано, ищецът е получил писмо с което е уведомен, че следва да извърши ежегодния си медицински преглед и да проведе изпит за проверка на знанията пред ИА „Железопътна администрация“(л.74) от делото. С доставянето на писмото, съдържащо предизвестието за прекратяване на трудовия му договор на посочения от ищеца адрес, работодателя е изпълнил задължението си за връчване на изявлението за прекратяване на договора, то е породило правно действие и след изтичане на 30-дневния срок трудово правната връзка следва да се счита за прекратена. Основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ обуславя без виновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните. Субективното право на уволнение е упражнено от работодателя законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини, извън волята на страните по договора. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, обикновено външни за страните по трудовия договор, затова основанието по т. 12 е формулирано общо. В случая се установява от ответника, че ищецът по силата на сключения трудов договор с ответното дружество е заемал длъжност „Помощник- машинист, локомотивен“. Съобразно посоченото в длъжностната характеристика за тази длъжност, която е надлежно връчена на ищеца, заемането й е свързано с квалификационни изисквания по отношение на заемащите длъжността лица. Те са детайлно изброени в длъжностната характеристика. В настоящия случай при безспорна липса на изискуемото удостоверение, което да покаже на работодателя, че лицето е издържало успешно изпита, е налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. Налице са обстоятелства, които са извън волята и компетентността на работодателя. Полагането на проверочния изпит е по нарочна административна процедура, която е извън съдържанието на трудовото правоотношение, но определя неговото съществуване. По този начин при неположен успешно изпит за ищеца е налице обективна невъзможност за реалното изпълнение на трудовия договор, в т. ч. и изпълнение на длъжностните задължения за позицията „Помощник-машинист, локомотивен“. Предвидена е и административно- наказателна отговорност за служителя, ако извършва дейност свързана с безопасността на жп превозите, за която се изисква да е издържан проверочен изпит(чл. 125, ал. 3 от ЗЖТ). Така, работникът не е отговарял на нормативните изисквания за заемане на длъжността, въпреки дадените му възможности да се яви на проверовъчни изпити и получи удостоверение за успешно положен изпит, след като е било налице прекратяване на трудовото правоотношение за период повече от 6 месеца(прекъснато е изпълнението на длъжността и ответникът не е работил на нея повече от шест месеца чл. 6, ал. 1, т. 2 от наредбата), както и изтичане на четири годишния срок от предишния успешно положен изпит. Невъзможност, резултат от субективното поведение на ищеца не може да бъде изключвана от категорията основания по чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. Налице е бездействие от страна на ищеца-служител, като не може да се тълкува, че е в резултат от неспазена процедура от страна на ответника-работодател. По отношение на последния довод на ищеца, че незаконосъобразно е прекратено трудовото правоотношение на ищеца по описания начин – без връчване на предизвестие при наличие за реална възможност за връчването му, както и без посочване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на фактическото основание за извършеното уволнение, както и допълнителните становища на ищеца, в които се позовава на т. 3 от ТР № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, съдът намира следното. По-горе се посочи, че работодателят посредством пощенски пратки надлежно е връчил предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, като е без значение обстоятелството дали работникът е променил адреса си или не е получил пратката. В предизвестието са описани мотивите за прекратяване на договора а именно: неявяване на изпит за проверка на знанията по чл. 5, ал. 1 от "Наредба № 56/14.02.2003 г. и липса на валидно заключение за медицинска годност от ръководител на експертно звено към Многопрофилна транспортна болница, съгласно чл. 14, ал. 1, вр. чл. 4 от Наредба № 54/02.06.2003 г., което представлява обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, съгласно чл. 328, ал. 1, т. 12 от КТ. Съдът намира за неоснователни възраженията на ищеца, че липсват мотиви в заповедта за прекратяване на договора, тъй като предизвестието е връчено на ищеца. В практиката трайно се приема, че не е налице пречка мотивите на работодателя да са изложени в акт, извън самата заповед, стига той да е връчен на служителя, както е сторено в случая. Очевидното нежелание на ищеца да положи необходимия изпит са довели до това, че той се е поставил сам в обективна невъзможност да изпълнява своите трудови задължения. С оглед установените по делото, съдът приема за неоснователен иска за признаване за незаконно на уволнението, извършено със Заповед № 87/06.03.2023 г. и неговата отмяна на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, тъй като неполагайки проверовъчен изпит за длъжността, която изпълнява, съгласно императивната разпоредба на чл. 27 от Наредба № 56/14.02.2003 г., ищецът сам се е поставил в обективна невъзможност да изпълнява своите трудови задължения. С оглед изхода на спора по иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ и предвид обстоятелството, че исковете по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225 КТ са акцесорни на първия, то същите се явяват неоснователни и също следва да бъдат отхвърлени. По разноските На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и предвид това, че ответникът е направил искане за присъждане на направените по делото разноски, настоящата инстанция дължи произнасяне за присъдени разноски. В чл. 5 б. "в" от ЗДТ се говори, че ищците по трудовите дела се освобождават от заплащане на държавна такса, без да се визира освобождаване от заплащане на разноски по производството. Но това е така, защото ЗДТ урежда само въпроса за държавите такси, а не и тоя за разноските по производството на делата. Въпросът за разноските по производството на делата е уреден от чл. 83, ал. 1, т. 1 от ГПК, където изрично се предвижда, че ищците по трудовите дела се освобождават от заплащане и на тези разноски. Според чл. 359 от КТ производството по трудови дела е безплатно за работниците/служителите/ и те не плащат такси и деловодни разноски. Това не означава, че по този начин се дерогира правилото на чл. 78, ал. 3 от ГПК в случай на отхвърлени искове по трудови спорове. С цитираната норма на чл. 359 от КТ са освободени работниците/служителите/-ищци по дела за трудови спорове само от заплащането на дължимите към съда държавни такси и разноски за съдебното производство по силата на чл. 71, ал. 1 и чл. 76 от ГПК. Но работниците/служителите/ - ищци по дела за трудови спорове по общото правило на чл. 78, ал. 3 от ГПК са длъжни да заплатят направените от работодателя разноски в случаите, когато предявените от тях искове бъдат отхвърлени. Съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на юридическото лице, какъвто е настоящия ответник, следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда, ако са били защитавани от юрисконсулт, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от ЗПП. Според чл. 23, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правна помощ, възнагражденията на адвоката, определен да осъществява правна помощ за една инстанция по граждански дела по трудови дела за отмяна на уволнение или за възстановяване на работа, когато искът е предявен самостоятелно – от 50. 00 лв. до 180. 00 лв., а по трудови дела с определен материален интерес – от 100. 00 лв. до 360. 00 лв. В този смисъл претендираното юрисконсултско възнаграждение от 500. 00 лв. се явява съразмерно. Предвид на това, съдът следва да осъди ищеца да заплати на ответната страна направените по делото разноски в размер на 500. 00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, както и сумата от 250 лв. за заплатен депозит за вещо лице, или общо сумата от 750 лв. Така мотивиран, съдът