Решение № 5484 от 19.12.2024 г. на Софийски районен съд по дело № 6273/2024 г.

Производството е по реда на чл. 58д, т. 1 и сл. от ЗАНН. Образувано е по жалба от А. Б. З. срещу наказателно постановление /НП/ № ЗОП- 39/04.09.2023 г., издадено от председателя на Сметната палата, с което на основание чл. 247, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 260, ал. 2 от Закона за обществените поръчки, вр. чл. 53, ал. 1 от ЗАНН, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 10 000 лева, за нарушение на чл. 2, ал. 2, вр. чл. 147 от ЗОП.

В подадената жалба от адв. М. се излагат пространни съображения за незаконосъобразност на издаденото НП. На първо място са посочени съображения, свързани с липсата на извършено нарушение от страна на жалбоподателя, доколкото е било оправдано поставянето на по-високи критерии за образователната степен на ключови експерти на изпълнителя. Позовава се на практика на СЕС и на ВАС относно пропорционалността на изискванията съобразно предмета на обществената поръчка. Намира подхода на наказващия орган за крайно формален и неотчитащ спецификите на дейността на възложителя. Поради всичко изложено се претендира за отмяна на НП, в условията на алтернативност и поради наличието на предпоставките по чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява лично и не изпраща процесуален представител.

Административнонаказващият орган – председателят на Сметната палата, чрез своя процесуален представител – юрисконсулт В, оспорва жалбата. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Излага съображения, че нарушението е доказано и е извършено виновно от жалбоподателя. Сочи, че възложителят в обявлението за обществената поръчка не е изложил конкретни доводи за завишените критерии. Представя подробно развити съображения в писмен вид. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“ /ДППИ/ е публично предприятие по смисъла на т. 42, пар. 2 от ДР на ЗОП, на основание чл. 115л, ал. 1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България, което извършва секторна дейност по чл. 128, ал.1, т. 1 от ЗОП. Съгласно чл. 115р, ал.1, т. 1 от ЗМПВВППРБ ДППИ се представлява от своя генерален директор, който има качеството на секторен възложител по чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП.

Към месец февруари 2021 г. жалбоподателят А. Б. З. изпълнявал длъжността генерален директор на ДППИ.

С Решение № D82357/11.02.2021 г. на жалбоподателя в качеството му на генерален директор на ДППИ е открита процедура за възлагане на обществена поръчка, с предмет „Актуализиране на функционалностите и обхвата на обработваните данни на информационната система „Национален център за електронен документооборот на морския транспорт” на основание чл. 18, ал. 1, т. 1 от ЗОП.

Решението за откриване на обществената поръчка е публикувано на 11.02.2021 г. в Регистъра по обществените поръчки (РОП) към Агенцията по обществени поръчки (АОП) по партидата на възложителя под уникален номер на поръчката (УНП) 001158-2021-0006. На същата дата в РОП са публикувани обявлението и документацията за участие в поръчката.

Обществената поръчка е с обект предоставяне на услуга по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗОП и прогнозна стойност в размер на 490 000 лв. без ДДС, която попада в стойностния обхват на чл. 20, ал. 2, т. 2 от ЗОП. Възложителят е взел решение да възложи поръчката чрез провеждане на открита процедура.

В Раздел VI от решението възложителят е одобрил обявлението за оповестяване откриването на процедурата и документацията за участие, в това число техническата спецификация и методиката за оценка на офертите.

В обявлението за поръчката, Раздел 11.2.4 е посочено, че предметът на обществената поръчка включва извършване на следните основни дейности - Актуализация на информационните полета (данни) в базата данни на НЦЕДМТ и промени в WEB приложението на системата. Подобряване на функционалността на информационната система НЦЕДМТ; Отразяване на направените промени в таблиците на системата; Разработване на интеграционната връзка за обмен на данни между информационната система НЦЕДМТ с външни електронни системи; Пускане в експлоатация на системата и обучение.

Пълният обхват и изчерпателното изброяване на дейностите, дължими от Изпълнителя, са посочени в техническата спецификация на обществената поръчка.

В т. 5.1 от Техническата спецификация - Общи изисквания към изпълнението на обществената поръчка и в Методиката за оценка на офертите, възложителят е посочил, че Участниците следва да разполагат и представят в техническото си предложение екип за изпълнение на поръчка, притежаващ следната минимална образователна и професионална квалификация:

1. Ключов експерт 1 - Ръководител на екип и софтуерната разработка:

Образование и квалификация - образователно-квалификационна степен „магистър“ в област на образование „Природни науки, математика и информатика" или „ Технически науки", или еквивалентна образователна степен, придобита в чужбина в области, еквивалентни на посочените.

Допълнителна квалификация - наличие на сертификат за завършено обучение по управление на проекти, издаден от сертифициран учебен център.

Общ професионален опит — минимум 7 години професионален опит в областта па информационните технологии, свързан с работа по проекти за разработка/развитие, внедряване и поддръжка на информационни системи.

Специфичен професионален опит - участие в качеството си па ръководител проект и/или софтуерен екип в разработка и/или развитие и поддръжка на минимум 2 (две) уеббазирани информационни системи в сферата на управление на морския и/или речен транспорт, които извършват машинен обмен на данни с други външни системи.

2. Ключов експерт 2 - Водещ програмист:

Образование и квалификация - образователно-квалификационна степен „магистър“ в област на образование „Природни науки, математика и информатика" или „Технически науки", или еквивалентна образователна степен, придобита в чужбина в области, еквивалентни на посочените. “ Допълнителна квалификация - наличие на валиден сертификат за работа с предложените от участника технологии за разработка на системата, издадени от съответния производител или от негов оторизиран представител.

Общ професионален опит - минимум 5 години професионален опит в областта па информационните технологии, свързан с работа по проекти за разработка/развитие, внедряване и поддръжка на информационни системи.

Специфичен професионален опит - участие в качеството си на водещ/старши програмист в разработка и/или развитие и поддръжка на минимум 2 (две) уеббазираии информационни системи в сферата на управление на морския и/или речен транспорт, които извършват машинен обмен на данни с други външни системи.

Посочено е, че „Професионалната компетентност на екипа за изпълнение на поръчката се използва като подпоказател за оценка на офертите и не е критерии за подбор на участниците.“ В обявлението и документацията на обществената поръчка не били посочени аргументи, които да обосновават изискването за образователно-квалификационна степен „магистър“ в посочените области.

За участие в откритата процедура е постъпила една оферта, която е разгледана от назначената комисия и участникът е предложен за изпълнител на обществената поръчка. С решение от 26.04.2021 г. възложителят А. З. е определил класирания на първо място участник „Техно логика“ ЕАД за изпълнител на обществената поръчка и е сключил с него договор № 50 от 01.06.2021 г. на стойност 478 000 лева без ДДС.

Със заповед от 19.09.2022 г. на заместник-председателя на Сметната палата бил възложен одита на ДППИ, като част от одитния екип била включена и св. Ц. Ц. на длъжност „старши одитор“ в Сметната палата. Свидетелката извършила одита и при запознаване с документацията за процесната обществена поръчка преценила, че поставеното изискване за минимална образователна и професионална квалификация на двамата ключови експерти да притежават образователно- квалификационна степен „магистър“ е непропорционално и ограничително спрямо участниците, разполагащи с ключови експерти, които имат изисквания професионален и специфичен опит и могат да изпълнят дейностите от предмета на поръчката, но са с образователно-квалификационна степен "бакалавър". Тя приела, че изискването за образователно-квалификационна степен трябва да бъде съобразено с приложимите като минимум образователно - квалификационни степени, които реферират към съответната експертна длъжност, поради което възложителят не следва да изключва възможността потенциалните участници да предложат на съответните позиции лица, които притежават образователно-квалификационна степен „бакалавър“.

Във връзка с това били изискани обяснения от ДППИ, което с писмо от 09.03.2023 г. отговорило, че възложителят е бил воден от значимостта и сложността на изпълнението на предмета на обществената поръчка, поради което е преценил, че се нуждае от специалисти с висок образователен ценз.

Като приела за неоснователни дадените разяснения, св. Ц. преценила, че възложителят е извършил нарушение на чл. 2, ал. 2 от ЗОП, вр. чл. 147 от ЗОП, като на 11.02.2021 г. в гр. София, в качеството му на генерален директор на ДППИ и секторен възложител на обществени поръчки с Решение № D82357/11.02.2021 г. за откриване на процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Актуализиране на функционалностите и обхвата на обработваните данни на информационната система „Национален център за електронен документооборот на морския транспорт” е одобрил обявлението за оповестяване откриването на процедурата и документацията за поръчката, с които е ограничил конкуренцията чрез включване на изисквания, които необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществената поръчка и които не са съобразени с нейния предмет и сложност.

При така достигнатите изводи, на 15.05.2023 г. от св. Ц. бил съставен АУАН № ЗОП- 39/15.05.2023 г. в присъствието на двама свидетели и на нарушителя, удостоверено с техните подписи, за нарушение на чл. 2, ал.2, вр. чл. 147 от ЗОП. Препис от акта бил връчен на жалбоподателя на същата дата, като той не изложил възражения срещу констатациите в него. Но в срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН били депозирани възражения, които са развити и в жалбата срещу НП и преди всичко се отнасят до необоснованост на констатациите в АУАН.

Въз основа на АУАН № ЗОП-39/15.05.2023 г. при пълна идентичност на описаното нарушение и неговата правна квалификация било издадено обжалваното наказателно постановление от председателя на Сметната палата на 04.09.2023 г., с което на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 10 000 лева за нарушение на чл. 2, ал.2, вр. чл. 147 от ЗОП.

Видно от представената разписка, НП било връчено на жалбоподателя на 27.03.2024 г., като жалбата срещу него е изпратена по електронен път до СРС на 06.04.2024 г., а след прилагане на административната преписка е образувано и настоящето дело.

Приетата от съда фактическа обстановка по делото се установява от показанията на св.

Ц. Ц., като и от събраните по делото писмени доказателства (включително и справка за възложителите и ръководните лица в ДППИ, решения от 11.02.2021 г. и от 26.04.2021 г., обявление за отриване на обществена поръчка, ведно с документация, методика за оценка и техническа спецификация; констативен протокол, доклад от работата на комисията; договор от 01.06.2021 г.; заповеди и др.), приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 НПК, които съдът кредитира изцяло, тъй като същите са непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда. Съдът кредитира показанията на свидетелката, тъй като същите са непротиворечиви и достоверни, подкрепени от писмените доказателства по делото. Свидетелят Ц. разказва за установеното от нея нарушение при извършената проверка на документите относно процесната обществена поръчка. Свидетелката уточнява, че Сметната палата не е била сигнализирана от потенциален участник в обществената поръчка за ограничаващи изисквания, като е подадена само една оферта по обявената открита процедура. Съдът изцяло се довери и на представените писмени доказателства, които несъмнено установяват качеството на жалбоподателя, както и поставените специфични изисквания за кандидатите по обявената обществена поръчка.

Фактическите изводи на съда не се оспорват от жалбоподателя и категорично се установяват от всички събрани доказателства. Като основният спорен въпрос по делото е относно правилността на преценката на наказващия орган за характера на поставеното изискване за двамата ключови експерти на изпълнителя да притежават образователно- квалификационна степен „магистър“. Но този въпрос не е фактически, а правен и има отношение към правилността на издаденото НП, която ще бъде разгледана по-долу.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал.2 от ЗАНН 14-дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на проверка, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбите на ЗАНН, в това производство районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи, при спазване на процесуалните правила, но при неправилни правни изводи и съответно нарушение на материалния закон.

Производството е образувано в сроковете по чл. 260, ал. 1 ЗОП. По делото са представени и доказателства за компетентността на актосъставителя, оправомощена със Заповед № 38/06.02.2023 г. А съгласно чл. 260, ал. 2 от ЗОП НП се издава от председателя на Сметната палата или от оправомощени от него длъжностни лица. В този смисъл и с оглед представените заповеди, актосъставителят и наказващият орган са компетентни да установят нарушението и да наложат административно наказание за него.

Според настоящият съдебен състав при издаването на АУАН и НП са спазени императивните правила на ЗАНН, като нарушението е описано ясно и точно, дадена му е съответната правна квалификация, посочени са датата и мястото на извършването му. Ясно е аргументирана причината за санкциониране на жалбоподателя като възложител на обществената поръчка, като са изложени и мотиви за конкретните поставени условия за допускане до участие в обществената поръчка, което според наказващия орган представлява нарушение на чл. 2, ал. 2 ЗОП.

За съда остава неясно позоваването на чл. 147 от ЗОП като нарушена разпоредба, доколкото този член единствено предвижда, че „За неуредените в тази част въпроси се прилагат разпоредбите на части първа и втора“. Но направената от актосъставителя и наказващия орган привръзка с чл. 147 от ЗОП според съдебния състав не нарушава правото на защита на санкционираното лице, доколкото не го затруднява да разбере за какво конкретно нарушение е наказано по административен ред.

От друга страна съдът намира, че цитирания чл.2, ал. 2 от ЗОП е достатъчно конкретен и предвижда пряко правило за поведение, като не представлява бланкетна разпоредба, нуждаеща се от позоваване на друг законов текст, допълващ правилото за поведение. Още повече, че санкционната разпоредба на чл. 247, ал.1, пр. 1 от ЗОП предвижда налагането на административно наказание именно за нарушаване на забраната на чл.2, ал. 2 от същия закон.

Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗОП при възлагането на обществени поръчки възложителите нямат право да ограничават конкуренцията чрез включване на условия или изисквания, които дават необосновано предимство или необосновано ограничават участието на стопански субекти в обществените поръчки и които не са съобразени с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

Доколкото в обявлението изрично е посочено, че „Професионалната компетентност на екипа за изпълнение на поръчката се използва като подпоказател за оценка на офертите и не е критерии за подбор на участниците“, в случая е неприложима разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗОП предвиждаща, че възложителите могат да използват спрямо кандидатите или участниците само критериите за подбор по този закон, които са необходими за установяване на възможността им да изпълнят поръчката, като поставените критерии трябва да са съобразени с предмета, стойността, обема и сложността на поръчката.

От събраните по делото доказателства несъмнено се установява, че жалбоподателят З. като генерален директор на ДППИ към 11.02.2021 г. има качеството на секторен възложител на обществени поръчки по чл. 5, ал. 4, т. 1 от ЗОП. Именно в това си качество той е открил процедура за възлагане на обществената поръчка и е одобрил обявлението, документацията, методиката за оценяване и техническата спецификация за обществената поръчка. Безспорно установени са и конкретните критерии за подбор и другите изисквания, които са поставени към участниците в обществената поръчка, включително и процесното изискване двама ключови експерти да имат завършена образователно-квалификационна степен „магистър“ в посочените изрично специалности.

В контекста на основния спорен въпрос по делото, актосъставителят и наказващият орган са приели, че това изискване представлява нарушение на чл.2, ал. 2 от ЗОП, тъй като необосновано ограничава участието на стопански субекти в обществената поръчка и не е съобразено с предмета, стойността, сложността, количеството или обема на обществената поръчка.

Съгласно § 2, т. 41 от ЗОП, „Професионална компетентност“ е наличието на знания, получени чрез образование или допълнителна квалификация, и/или на умения, усвоени в процеса на упражняване на определена длъжност или позиция в изпълнение на трудови, служебни или граждански правоотношения. Следователно е допустимо поставянето на изисквания за определено завършено образование за ключови експерти на изпълнителя. Но наказващият орган е приел, че в случая характерът на обществената поръчка не налага изискването двама от ключовите експерти на изпълнителя да имат завършена образователно-квалификационна степен „магистър“, доколкото и степен „бакалавър“ би била достатъчна.

Съгласно чл. 42 от Закона за висшето образование (ЗВО), системата се състои от следните степени: 1) образователно-квалификационна степен „бакалавър“, 2) образователно- квалификационна степен „магистър“ и 3) трета степен - образователна и научна степен „доктор“. Според чл. 42, ал. 2 ЗВО обучението в степента „бакалавър“ в съответствие с учебния план осигурява широкопрофилна подготовка или специализирана професионална подготовка по професионални направления и специалности, а според ал. 3 на посочената разпоредба, образователно-квалификационна степен „магистър“ осигурява задълбочена фундаментална подготовка, съчетана с профилиране в определена специалност. В посочените в обявлението на обществената поръчка области на висше образование „Природни науки, математика и информатика“ или „Технически науки“, се обучават специалисти които придобиват, както степен „магистър“, така и „бакалавър“.

Съдът се солидаризира с изложеното в НП, че посочените в техническата спецификация на обществената поръчка експерти не попадат в Списъка на регулираните професии в Република България, приет с ПМС № 619/20.07.2009 г., следователно същите по принцип биха могли да се заемат и от лица с образователно-квалификационна степен „бакалавър“.

Съдът е съгласен и с правния извод на наказващия орган, че в предмета на обществената поръчка не са включени дейности, които ръководителят на екип и водещият програмист следва да извършват и които да обусляват необходимост от специални знания, умения или квалификации, които единствено образователно-квалификационна степен „магистър“ предоставя. Вземайки предвид посочените основни дейности, включени в обхвата на обществената поръчка и че тя касае не основната дейност на ДППИ и организирането на самия морски транспорт, а единствено актуализиране на функционалностите на електронния документооборот на морския транспорт. Така формулирана, обществената поръчка не се отнася до изработването на изцяло нов софтуерен продукт, а единствено до Актуализация на информационните полета (данни) в базата данни на НЦЕДМТ и промени в WEB приложението на системата. Подобряване на функционалността на информационната система НЦЕДМТ; Отразяване на направените промени в таблиците на системата; Разработване на интеграционната връзка за обмен на данни между информационната система НЦЕДМТ с външни електронни системи; Пускане в експлоатация на системата и обучение. Тези дейности сами по себе си не са изключителни или нетрадиционни, като не би следвало да представляват особена трудност за извършване. Освен това съдът взе предвид и липсата на каквато и да е обосновка на поставените завишени изисквания за образователен ценз на лица от техническия екип на изпълнителя, в документите по обявяване на обществената поръчка. Дадените обяснения в писмото от ДППИ от 09.03.2023 г. също не разкриват конкретни основания за въвеждането на това изискване доколкото организирането и контролирането на изпълнението на поръчката е типична дейност за ръководния екип и наличието на образователно-квалификационна степен „магистър“ в областта на техническите науки на две лица от екипа не би повлияло по сериозен начин на качественото изпълнение на поръчката.

В контекста на изложеното, съдът се солидаризира с приетото в НП, че поставените изисквания за професионален и специфичен опит на ключовите експерти гарантират високата квалификация на служителите на изпълнителя и качественото изпълнение на поръчката.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че поставеното от възложителя условие е ограничително по своя характер, тъй като по този начин възложителят е ограничил кръга на потенциалните участници в обществената поръчка само до стопански субекти, които разполагат с двама членове на екипа на съответните позиции, със завършена образователно-квалификационна степен "магистър " в посочените професионални направления.

В случая предоставената възможност на възложителя сам да определи условията, на които да отговарят кандидатите за изпълнители на обществената поръчка е обвързана със задължението за наличие на достатъчна обоснованост на конкретно въведеното условие. Пропорционалността на въведените ограничения и тяхната обоснованост следва да бъдат установени от възложителя още при обявяване на обществената поръчка. Но в случая от възложителя не се сочат, а и не се установяват по делото, конкретни характеристики на поръчката, които изключват или затрудняват изпълнението й без участието на определените специалисти с образователно-квалификационна степен „магистър“.

Поради изложеното, съдът прие, че в случая от възложителя са въведени ограничаващи критерии за възлагане на обществената поръчка, които нарушават забраната за това по чл. 2, ал. 2 от ЗОП. Така заложените изисквания формират ограничение по отношение на стопански субекти, наели лица с подходящата професионална квалификация и опит, но с придобита степен „бакалавър“, а не „магистър“. Нарушението е формално, на просто извършване, при което настъпването на вредоносни последици не е елемент от осъществяването на фактическия му състав. В този смисъл липсата на отстранени участници на базата на този критерий, не изключва обществената опасност на извършеното, доколкото такива е възможно да не са подали оферти именно поради липсата на специалисти с изискуемата образователна степен, които иначе биха могли да изпълнят дейностите по поръчката толкова качествено, колкото и тези със степен „магистър“.

В този смисъл е налице и произнасяне на СРС и АССГ по идентичен случай, отново относно обявена от генералния директор на ДППИ обществена поръчка с идентично ограничаващо изискване – с Решение № 5554 от 30.11.2023 г. на СРС по а.н.д. № 14201/2023 г., потвърдено от АССГ с Решение № 2846 от 26.04.2024 г. по адм. д. № 1776/2024 г. Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя при умишлена форма на вината, доколкото той лично е одобрил документацията, включително и ограничаващия критерий, като е съзнавал, че въвеждайки подобен ненужен критерий се ограничава конкуренцията и се лимитира непропорционално броят на потенциалните кандидати за изпълнители на обществената поръчка.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя относно приложението на практиката на ВАС, както и СЕС по посоченото решение по дело С-195/2021 г., доколкото в случая не се установи поставените ограничителни изисквания да са необходими за изпълнението на обществената поръчка. Липсата на направен анализ на пропорционалност от наказващия орган не представлява съществено процесуално нарушение, като такъв е следвало да бъде изложен от възложителя при обявяване на обществената поръчка. Отделно от това, съдът е изложил кратък анализ именно във връзка с липсата на пропорционалност на изискването.

В случая правилно е определена и приложимата санкционна разпоредба. Съгласно посочената в НП разпоредба на чл. 247, ал. 1, пр. 1 от ЗОП, възложител, който наруши забраната на чл. 2, ал. 2, се наказва с „глоба“ в размер 2 на сто от стойността на сключения договор с включен ДДС, но не повече от 10 000 лв. В случая, определената санкция е в законоустановения размер, а именно 10 000 лева, доколкото 2% от стойността на сключения договор в размер на 573600 лева с ДДС е 11460 лева. Но тази сума надвишава максималния размер на глобата от 10 000 лева, въведен от закона, поради което и правилно на жалбоподателя е наложена „глоба“ в размер на 10 000 лева. С оглед абсолютно определения размер на глобата, не съществува възможност за нейното намаляване.

Предвид изискванията на ТР № 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС, настоящият състав прецени, но не намери основания за приложение на чл. 28 от ЗАНН и квалифициране нарушението като маловажно. Според § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид. Принципно, формалните нарушения също биха могли да попаднат в приложното поле на чл. 28 от ЗАНН, но в случая обществената опасност на извършеното следва да се преценява не с оглед липсата на установени вредни последици, а на базата на значимостта на защитаваните обществени отношения. С процесното нарушение се засягат обществените отношения по законосъобразното и ефективно разходване на публични средства. Съдът взе предвид значителния размер на стойността на обществената поръчка /573600 лева с ДДС/, както и наличието на един кандидат, който е избран и за изпълнител на обществената поръчка.

Но преди всичко съдът отчете и въвеждането на друго ограничаващо изискване за професионалния опит на двамата ключови експерти, а именно те да са участвали в разработката, развитието или поддържането на минимум две уеб базирани информационни системи именно в сферата на управление на морския или речния транспорт. Макар жалбоподателят да не е санкциониран за поставянето на такова крайно стеснено изискване, съдът намира, че не би могъл да пренебрегне силно ограничителния му характер, който не е съобразен с факта, че предмет на обществената поръчка е система за документооборот, за която не би следвало да има значение дали се отнася до морския или речен транспорт.

Като цяло допуснатото нарушение е ограничило конкуренцията при участието на стопанските субекти в обществената поръчка, като начина на формулиране на условията сочи, че те са насочени към един конкретен субект със специфичен опит и предходни взаимоотношения с ДППИ /което именно управлява морския и речния транспорт в страната/. Въз основа на всичко изложено съдът прие, че конкретното нарушение се явява типично за този вид нарушения и не разкрива признаците на маловажност.

По изложените съображения съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото се явява основателна и претенцията на процесуалния представител на председателя на Сметната палата за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на наказващия орган след потвърждаване на обжалваното НП. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН законът допуска присъждането на разноски, включително и за осъществено процесуално представителство на наказващия орган съгласно ал. 4. По делото като представител на Сметната палата в проведеното съдебно заседание е участвал юрисконсулт и съдът е потвърдил обжалваното НП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена въз основа на законовата делегация по чл. 37 от ЗПП, възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е в размер от 80 до 150 лева. Съдът намира, че в случая производството не е с особена правна или фактическа сложност, като е проведено едно съдебно заседание и юрисконсулт В е поискала присъждане на възнаграждение в минимален размер, поради което и следва да се присъди възнаграждение в размер на минималния предвиден от закона - 80 лева.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9, вр. чл. 63д от ЗАНН, съдът