Решение № 118 от 5.8.2016 г. на Районен съд - Чирпан по дело № 170/2016 г.

Производството по делото е образувано по искова молба (ИМ) предявена от ищеца Г.М.Г. против ответницата Н.Н.Ж.-М.. В ИМ се твърди, че на 07.11.1992г. бащата на ищеца М. Г.М., ЕГН: •••••••••• сключил граждански брак с Н.Н.Ж., ЕГН /ЛЧН/: •••••••••• •••, съгласно акт за сключен граждански брак № 0622 от 07.11.1992г. гр.Пловдив – 09 Кметство (зак.). В ИМ се излага, че Н.Н.Ж.-М. и М. Г.М., живели заедно до смъртта на последният – 07.01.1998г. който оставил за наследници - съпруга Н.Н.Ж.-М. и син Г.М.Г.. В ИМ се излага, че през 1997г. М. Г.М. прехвърлил на съпругата си следния недвижим имот: Дворно място с жилищна сграда, находящо се в село Р., община Ч., обл.Стара Загора /тогава обл.Хасково/, цялото от 1230 (хиляда двеста и тридесет) кв.м., съставляващо парцел ХІІ-135 (дванадесет – сто тридесет и пет) от кв. 6 (шест) по плана на село Р., при граници: улица, К. М., Т.П., Нено Г. и н-ци на И.Н.. Това прехвърляне било обективирано в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот под № 90, т.VІІ дело 4436/26.11.1997г. по описа на Ч.ски районен съд. В ИМ се твърди, че този нотариален акт е нищожен по отношение на земята, поради противоречи със законите и Конституцията на Република България, тъй като ответницата Н.Н.Ж.-М., към момента на сключване на договора за покупко-продажба /1997г./ била гражданин на ОНД (сега Р.Ф.), а съгласно чл.29 от ЗС, в редакцията му от ДВ бр.33 от 19.04.1996г. до ДВ бр.59 от 21.07.2000г. чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната. Навежда се, че тази забрана съществувала и в Конституцията на Република България до изменението й през 2005г. Твърди се, че ответницата Н.Ж.-М. и понастоящем е гражданин на Руската Федерация и въпреки, че постоянно живее в Република България не е български гражданин, поради което и по сега действащото законодателство няма право да придобива земя в страната. Навежда се, че такива лица могат да придобиват собственост върху земя по силата на международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила за Република България, като забраната не се отнася за наследяване по закон. Сочи се, че в стария чл.22, ал.3 е било въведено задължение за чужденци придобили право на собственост върху земя по наследство, да го отчуждят в 3 - годишен срок от наследяването. Съгласно чл.19 от СК от 1985г. (отм.), вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са били придобити. Поради това ищецът счита, че към 26.11.1997г. след извършената продажба от М. Г.М. на съпругата му Н.Н.Ж.-М., същите са станали съсобственици в режим на СИО, при квоти – по 1/2 ид. част за всеки от тях, т.е. 1/2 ид. част за баща му М. Г.М. и 1/2 ид. част за Н.Н.Ж.-М.. Съгласно нормата на чл.9 от ЗН съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете. Ищецът счита, че в случая след смъртта на бащата му на 07.01.1998г. съпругата Н.Ж.-М. е наследила 1/4 ид.част от гореописания недвижим имот, която представлява половината от неговата част, като останалата половина или 1/4 ид.част като единствен син е наследил ищецът М. Г.М.. С оглед гореизложеното ищецът счита, че правото на собственост върху описаният по-горе имот се разпределя между него и ответницата по следния начин: за ищеца Г.М.Г. – 1/2 ид.част от дворното място и 1/4 ид.част от жилищната сграда, а за ответника Н.Н.Ж.-М. – 1/2 ид.част от дворното място и 3/4 ид.част от жилищната сграда. В ИМ се твърди, че между страните съществува спор, относно обема на правата им за собственост върху имота, който спор не могат да разрешат, без санкцията на съда, което обуславя правен интерес за ищеца да се установи със сила на присъдено нещо по отношение на Н.Н.Ж.-М., че е собственик на 1/2 ид.част от дворното място и 1/4 ид.част от жилищната сграда. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде обявен за нищожен на основание чл.26 от ЗЗД, поради противоречие със закона, нотариален акт № 90, т.VІІ, дело 4436/26.11.1997г. по описа на Ч.ски районен съд, в частта му за дворното място, както и да бъде да установено по отношение на Н.Н.Ж.-М., ЕГН /ЛЧН/: ••••••••••, •••, че Г.М.Г., ЕГН: ••••••••••, ••• е собственик по наследство на 1/2 (една втора) идеална част от дворно място, находящо се в село Р., община Ч., обл.Стара Загора, цялото от 1230 (хиляда двеста и тридесет) кв.м., съставляващо УПИ ХІІ-135 (дванадесети римско за сто тридесет и пет) в квартал 6 (шест) по плана на село Р., при граници: улица, УПИ ХІІІ-138, УПИ ХІV, УПИ ХІ-135 и УПИ VІІІ-169, както и на 1/4 (една четвърт) идеална част от построената в него жилищна сграда. В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата Н.Н.Ж., която счита, че предявените искове са допустими, но частично неоснователни. Поддържа становище, че претенцията е изцяло неоснователна, респ. евентуално частично неоснователна, в частта за процесната жилищна сграда по отделни съображения във връзка с различните придобивки способи, реализирани от страна на ответницата по отношение на тази жилищна сграда. Твърди се, че по отношение на дворното място, действително, ответницата макар и постоянно пребиваваща в Република България се явява чужд гражданин и по смисъла на чл.29, ал.2 ЗС за нея е налице ограничението да придобива чрез правна сделка земя, т.е. върху процесното дворно място, освен ако се приеме, че същото е застроено и като такова има характер на прилежаща площ или принадлежност към сградата. Прави се възражение, с оглед факта на придобиване на дворното място по давностно владение от съпрузите М. М. и ответницата Н.М., съгласно титула им за собственост - нот. акт № 87, том XVI, дело 4408/97г. на Нотариус при Ч.ски районен съд по обстоятелствена проверка. Навежда се, че при този придобивен способ нотариалният акт удостоверява придобитите от съпругата права, предвид брака с „титуляра", тъй като се зачита упражняваното съвместно с него владение върху недвижимия имот с оглед безалтернативния режим на СИО при придобиване на вещи и вещни права вкл. по давност. Счита, че придобиването на идеални части в бездяловата съсобственост от съпруг-чужденец не попада под общата забрана по чл.29 от ЗС. По отношение на жилищната сграда се твърди, че при сключване на брака процесното дворно място не е било застроено. Излага се, че веднага след като сключват брак съпрузите са започнали заедно, със съвместни усилия и с много личен труд да изграждат къщата, която са построили в периода 1992-1996г. доста продължително поради недостиг на общите им средства, тъй като М. е оставил друг имот с новопостроена къща в същото село, в който е бил вложил всичките си налични пари на предишната си жена-първата си съпруга и майка на ищеца. Твърди се, че необходимите парични средства, влагани в строителството са били също от двамата, а в края на строителството и при обзавеждането на дома - дори повече от Н.Ж., която едва през м.април 1996г. е успяла да отиде до Русия да разпродаде личното си имущество - обзавеждане и др. и да донесе оттам парични средства, вкл. от събирани накуп нейни пенсии, наеми от апартамента й в Челябинск. Навежда се, че дори по отношение на дворното място да се приеме, че е индивидуална собственост на мъжа, то сградата построена в него по време на брак и при съвместен принос е в режим на СИО, съобразно трайната практика на ВКС, установена след 1972г. както е записано и постановено в т.4 от ППВС 5-72г. Сочи се, че под съвместен принос тук се разбира и е напълно достатъчно общото живеене на съпрузите, по което няма спор, вкл. влагания труд и средства в домакинството от страна на съпругата и прочие, каквато е и легалната дефиниция на понятието „съвместен принос" съгл. чл.21, ал.2 от СК /2009г./, респ. чл.19, ал.1 от СК /1985г./ Излагат, че върху жилищната сграда е възникнала и е налице типичната бездялова съпружеска имуществена общност. От друга страна се твърди, че доколкото се касае за придобиване на сграда от чуждестранно физическо лице, то тези случаи са уредени с настоящата редакция на чл.29, ал.З, изр.второ от ЗС. Същото разрешение било дадено от съдебната практика и при действието на чл.29, ал.З от ЗС в редакцията му от 1996г., но само за случаите на придобиване на сграда от чужденец в режим на СИО, като се цитира Решение № 146 от 24.06.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 7858/2013 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Бонка Дечева. На следващо място, се навежда в отговора, че реално е била прехвърлена 1/2 от къщата, с колкото е разполагал и е могъл да отчужди валидно продавачът М. Г.М., а не цялата къща. Твърди се, че в действителност цената за покупката на имота, извършена с нот.акт. №90/97г. в частност за къщата е била заплатена изцяло с лични средства на Н.Ж.-М.. Т.е. няма условия за последваща, повторна „проява“ на СИО. Тези средства били добити от ответницата, вследствие продажбата в Русия през 1996 и 1997г. на цялото й имущество - обзавеждане, електроника, ел. уреди и пр. от апартамента й в Челябинск, ул.Проспект ЛеН.№ 34, кв.49, ет.1, който впоследствие е оставила /дарила/ на свой племенник. Продажбата била извършена в долари, като за продадените вещи били получени около 500 щатски долара, половината донесени от нея през 1996г. и похарчени да къщата, а около двеста долара донесени - на ръка през есента на 1997г. от нейна позната, работеща в туристическа агенция, поради забраните за пренасяне през граница на по-големи суми във валута. Именно с част от тази сума ответницата била погасила задължението си по сделката с М. като му предоставила /платила/ сумата по нот.акт в долари. Останалите средства вложила в подобрения в жилището и в дворното място /пристрояване на навес, лятна кухня/ и допълнително обзавеждане. Също така до последно се грижила за болния си съпруг, като е поемала всички разходи за лечение и за издръжка на домакинството. Навеждат, че е налице е трансформация на лично имущество по смисъла на чл.21, ал.1, предл. второ от СК от 1985г. /отм./ При това положение считат, че е оборена презумпцията по чл.19, ал.1 от СК, касателно сделката по нот.акт 90/1997г. и къщата е изцяло лична собственост на Н.М. като искът в тази част - за признаване, че ищецът е собственик на 1/4 ид.част от жил.сграда е неоснователен. В о.с.з. ищецът редовно призован, лично и чрез процесуален представител, поддържат становище, исковете да бъдат уважени. В о.с.з. ответната страна, редовно уведомена, лично и чрез процесуален представител пледират, че придобитите от ответницата идеални части, а именно: 1/2 ид.ч. от дворното място са придобити изцяло по наследяване, а квотите от къщата са - 2/4 ид.части по силата на съпружеската имуществена общност, предвид изграждане на жилищната сграда по време на брака й с М. Г.М. и съвместен принос и 1/4 ид.ч. - по наследяване. Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид становищата и доводите на страните, на основание чл.235 от ГПК, намери за установено следното: Предявени са обективно съединени иск по чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД - за прогласяване на нищожност на нотариален акт № 90, т.VІІ, дело 4436/26.11.1997г. по описа на Ч.ски районен съд, в частта му за процесното дворно място, поради противоречие със закона и положителен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено по отношение на ответницата, че ищецът е собственик по наследство на 1/2 (една втора) идеална част от дворно място, находящо се в село Р., община Ч., обл. Стара Загора, цялото от 1230 (хиляда двеста и тридесет) кв.м., съставляващо УПИ ХІІ-135 (дванадесети римско за сто тридесет и пет) в квартал 6 (шест) по плана на село Р., при граници: улица, УПИ ХІІІ-138, УПИ ХІV, УПИ ХІ-135 и УПИ VІІІ-169, както и на 1 / 4 (една четвърт) идеална част от построената в него жилищна сграда. Ищецът е процесуално легитимиран да предяви посочените обективно съединени искове, т.к. нищожността на сделките настъпва по право и всеки може да се позове на нея. Нищожността може да се установи и с иск пред съда при наличието на правен интерес. Ищец в такова производство може да бъде както лице, което е страна по договора, така и трето лице, чиито права и признати от закона интереси се засягат с действието на сделката, за която се твърди, че е нищожна. Искът е установителен по своя характер (В този смисъл - Определение № 440/10.11.2008г. на ОС-Кърджали по ВЧгр.Д. 256/2008г., докладчик съдията Тонка Балтова). От представеният акт за сключен граждански брак № 0622 от 07.11.1992г. гр.Пловдив – 09 Кметство (зак.) се установява, че на 07.11.1992г. че М. Г.М., ЕГН: •••••••••• /баща на ищеца/ е сключил граждански брак с Н.Н.Ж., ЕГН /ЛЧН/: •••••••••• •••. Между страните не се спори, че съпрузите са живели заедно до смъртта на М. Г.М. - 07.01.1998г. както и че последният е оставил за наследници - съпруга Н.Н.Ж.-М. и син Г.М.Г., като последното обстоятелство се установява и от представеното удостоверение за наследници. С нотариален акт от 26.11.1997г. за собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № 87, т. XVII, дело 4408/97г. по описа на Ч.ският районен съд, М. Г.М. е бил признат за собственик по наследство и давностно владение на следния недвижим имот: Дворно място с жилищна сграда, находящо се в село Р., община Ч., обл.Стара Загора /тогава обл.Хасково/, цялото от 1230 (хиляда двеста и тридесет) кв.м., съставляващо парцел ХІІ-135 (дванадесет – сто тридесет и пет) от кв. 6 (шест) по плана на село Р., при граници: улица, К. М., Т.П., Нено Г. и н-ци на И.Н.. Видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот под № 90, т.VІІ, дело 4436/26.11.1997г. по описа на Ч.ският районен съд е, че на 26.11.1997г. М. Г.М. е прехвърлил на съпругата си и ответник по делото Н.Н.Ж.-М. следния недвижим имот: Дворно място с жилищна сграда, находящо се в село Р., община Ч., обл.Стара Загора /тогава обл.Хасково/, цялото от 1230 (хиляда двеста и тридесет) кв.м., съставляващо парцел ХІІ-135 (дванадесет – сто тридесет и пет) от кв. 6 (шест) по плана на село Р., при граници: улица, К. М., Т.П., Нено Г. и н-ци на И.Н., като е запазил пожизнено правото на ползване на имота. По делото не се спори, че към момента на обстоятелствена проверка и прехвърлителната сделка по отношение на процесните имоти - 26.11.1997г., М. Г.М. е бил в брак с Н.Н.Ж.-М., както и че последната е била гражданин на ОНД (сега Р.Ф.), а понастоящем е гражданин на Руската Федерация. Съвкупно от показанията на разпитаните по искане на ответната страна свидетели Н.Г.Н. и П.Т.В. се установява, че починалият М. Г.М. и Н.Н.Ж.-М. са построили за няколко години, жилищната сграда в дворното място, чрез личен и съвместен труд и доходи на съпруга и с пари на ответницата. Свидетелят Ненов твърди, че строежът на къщата е започнал през 1992г. като е продължил до 1998г. като в тази връзка са и показанията на св.Вълков който твърди, че къщата е била в строеж през 1995г. Съдът кредитира показанията на свидетелите, като основаващи се на преките им и непосредствени наблюдения, като им дава вяра. Изложените факти и обстоятелства се установяват от нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот № 90, том VІІ, дело 4436/97 г., Удостоверение за данъчна оценка по чл.264, ал.1 от ДОПК, № Д0000645/17.03.2016 г. на Община Ч., скица № 49/10.03.2016 г. на парцел (УПИ) ХІІІ-135, кв.6 по плана на с.Р., Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Пловдив въз основа на Акт за сключен граждански брак № 0622 от 07.11.1992 г., Удостоверение за наследници изх.№ 1400-1750 от 08.02.2016 г. на М. Г.М. – всички заверени по надлежния ред фотокопия, валутни курсове на БНБ, разрешение за строеж № 31/22.08.1991 г. на Общински народен съвет – Ч., Удостоверение № 086222 на Ж.М.Н.Н., нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № 87, том ХVІ, дело 4408/97г. – всички заверени по надлежния ред фотокопия, приемо-предавателен протокол - 3 бр., кантарна бележка – 1 бр., квитанции към приходен касов ордер – 1 лист с 4 р., решение за отпускане на лична пенсия № 10382 от 22.12.1983 г., молба-декларация до РУСО – Пловдив, опис по гр.д.№ 108/1981 г. – 1 б., удостоверение за доходи № 99/12.05.20181 г., удостоверение за прекратяване на гр. брак № 2154/15.04.1981 г., удостоверение за доходи № 213/12.05.1981 г., опис за изплатени суми – 1 бр., разписка за получена сума от 29.06.1980 г., препис от протокол по гр.с. № 2154/17.12.1980 г. – всички заверени по надлежния ред фотокопия. Съгласно разпоредбата на чл.26, ал.1, предл.1 от ЗЗД нищожни са договорите, които противоречат на закона. Под закон се разбира конкретна повелителна правна норма от всеки вид нормативен акт. С оглед датата на извършване на обстоятелствена проверка и прехвърлителната сделка по отношение на процесните имоти – 26.11.1997г., относимите за разрешаване на материалноправния спор разпоредби са тези по Семеен кодекс (Обн. ДВ, 1985г. и отм.01.10.2009г.) и на от ЗС (в редакцията му от ДВ бр.33 от 19.04.1996г. до ДВ бр.59 от 21.07.2000г.). Настоящият съдебен състав счита, че след като по време на придобиването на правото на собственост върху процесния имот – 26.11.1997г. с нотариален акт за собственост на недвижим имот, придобит чрез обстоятелствена проверка № 87, т.XVII, дело 4408/97г. по описа на Ч.ският районен съд, приобретателят М. Г.М. и ответницата Н.Н.Ж.-М. са имали сключен граждански брак, то по силата на чл.19, ал.1 от СК (отм.) правото на собственост върху процесната жилищна сграда е било придобито в режим на съпружеска имуществена общност от двамата съпрузи. В този смисъл е постоянната практика на ВКС - Решение № 776 от 30.11.2005 г. на ВКС по гр. д.№ 523/2005 г., I г.о., „Собственост и право“, бр.10/2006 г., стр.48, съобразно което - „Когато фактическият състав на придобивната давност се е осъществил по време на брака, имотът се придобива от двамата съпрузи в режим на съпружеска имуществена общност.“, както и Решение № 613 от 15.10.2002 г. на ВКС по гр.д.№ 138/2002 г., I г.о., докладчик съдията Пламен Стоев, „Адвокатски преглед“, бр. 11-12/2002 г., стр.64, съобразно което - „Когато придобивната давност е изтекла по време на брака, придобитият имот се включва в съпружеската имуществена общност, както и когато давността е почнала да тече преди сключването на брака и дори когато са на лице и други придобивни основания като наследство и делба.“. Този нотариален акт не е породил правно действие и е нищожен по отношение на земята /дворното място/, като ответницата Н.Н.Ж.-М. не е придобила право на собственост върху процесното дворно място, т.к. към момента на обстоятелствената проверка е била гражданин на ОНД (сега Р.Ф.). Съгласно чл.29 от ЗС, в редакцията му от ДВ, бр.33 от 19.04.1996г. до ДВ бр.59 от 21.07.2000г. чужденци и чуждестранни юридически лица не могат да придобиват право на собственост върху земя в страната, която забрана е съществувала и в Конституцията на Република България /имаща пряко и непосредствено действие/ до изменението й през 2005г. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот под № 90, т.VІІ, дело 4436/26.11.1997г. по описа на Ч.ски районен съд, продавачът М. Г.М., чрез пълномощник е прехвърлил на съпругата си Н.Н.Ж.-М., правото на собственост върху - Дворно място с жилищна сграда, находящо се в село Р., община Ч., обл.Стара Загора /тогава обл.Хасково/, цялото от 1230 (хиляда двеста и тридесет) кв.м., съставляващо парцел ХІІ-135 (дванадесет – сто тридесет и пет) от кв. 6 (шест) по плана на село Р., при граници: улица, К. М., Т.П., Нено Г. и н-ци на И.Н. от М. Г.М., като е запазил пожизнено правото на ползване на имота. Съдът счита, че този нотариален акт е изцяло нищожен, както по отношение на дворното място - чл.29 от ЗС, в редакцията му от ДВ, бр.33 от 19.04.1996г. до ДВ бр.59 от 21.07.2000г., така и по отношение на разпореждането с жилищната сграда. Процесната жилищна сграда, не е била индивидуална собственост на М. Г.М., като придобита в режим на СИО, от двамата съпрузи. Поради това М. Г.М. не е могъл да се разпорежда с нея самостоятелно, дори и в полза на съпругата си. Поради това, правната сделка, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот под № 90, т.VІІ, дело 4436/26.11.1997г. по описа на Ч.ски районен съд не е породила целения вещноправен ефект. Ответницата Н.Н.Ж.-М. е придобила ½ от дворното място по наследяване, тъй като е преживяла съпруга си на основание чл.9, ал.1 от ЗН, както и чл.29, ал.1, изр. второ от ЗС, което право на собственост върху земята е валидно и стабилизирано, не се влияе от качеството й на чужденец и няма негативни последици от факта, че не го е прехвърлила на български гражданин в предвидения по закон 3 годишен срок. Неизпълнението от страна на наследника – чужденец на задължението по чл.29, ал.2 от ЗС в предвидения срок няма за последица загубване на правото на собственост, тъй като то е абсолютно вещно право и при липса на изрична разпоредба в закона в горния смисъл, такава правна последица не може да се предполага /В този смисъл Решение № 1018/07.06.2013г. по в.гр.д.№3404/12г. на ПОС/. По изложените мотиви, предявените обективно съединени искове следва да бъдат уважени. По отношение на разноските, с оглед признанието на иска от страна на ответника и изричното заявление на ищеца, че не желе присъждане на разноски, такива не следва да се присъждат. По изложените мотиви, Ч.ският районен съд,