Решение № 216 от 21.6.2024 г. на Окръжен съд - Перник по дело № 308/2024 г.

Производството е по реда на глава XX от ГПК.

С решение № 201 от 05.03.2024 г., постановено по гр.д. № 3174/2023 г., Районен съд Перник е отхвърлил предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 198о ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Водоснабдяване и канализация“ ООД, ЕИК 823073638 (ВиК Перник) срещу Л. М. Б. за заплащане на следните суми:

• 871, 97 лв., претендирана като стойност на потребени ВиК услуги за периода от 23.03.2020 г. до 16.03.2023 г. в имот с адрес •••, абонатен № •••;

• 138, 14 лв., претендирана като обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 05.06.2020 г. до 15.06.2023 г. Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ВиК Перник, с която се иска отмяна на решението и уважаване на предявените искове. Жалбоподателят сочи, че е доказано облигационното правоотношение между страните. Претендира разноски.

Въззиваемият оспорва жалбата. Претендира разноски.

По валидността на решението и допустимостта му в обжалваната част:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.

Решението е валидно – постановено е от надлежен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, при спазена форма на съдебния акт, като в него е изразена по ясен начин волята на съда.

То е обжалвано от ищеца в цялост, поради което съдът следва да се произнесе по допустимостта във всичките му части. Решението е допустимо – налице са процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск, като първоинстанционният съд се е произнесъл при спазване на диспозитивното начало в исковия процес (чл. 6, ал. 2 ГПК).

По правомощията на съда относно правилността на решението:

По въпросите за правилността на решението съдът е ограничен от конкретните оплаквания в жалбата - чл. 269, изр. 2 ГПК, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк.д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

В обхвата на посочените правомощия Окръжен съд Перник намира за установено от фактическа страна следното:

В изпълнение на определение на първоинстанционния съд е била изготвена съдебно- икономическа експертиза (СИЕ), чието заключение (л. 85-88) се кредитира от настоящия състав на въззивния съд като обективно и компетентно изготвено. Въз основа на това заключение, както и на представените отчетни картони за исковия период (л. 53-76) се установява, че през периода от 23.03.2020 г. до 16.03.2023 г. в процесния имот са доставени ВиК услуги на стойност 871, 97 лв., както и че законната лихва върху тази главница за периода от 05.06.2020 г. до 15.06.2023 г. възлиза на 138, 14 лв.

Ищецът е представил справка чрез отдалечен достъп за вписвания, отбелязвания и заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 13.06.2023 г. в персоналната партида на ответника при Служба по вписванията, гр. Перник (л. 33-41). От нея е видно, че на 28.05.2005 г. Л. М. Б. и Б.Л. Б. са учредили върху процесния имот договорна ипотека. Приложената по делото справка чрез отдалечен достъп представлява възпроизведен на хартия електронен документ – извлечение от персоналната партида в книгата по чл. 36, ал. 1 ПВ на Л. М. Б. при Служба по вписванията, гр. Перник. Това извлечение не е официален удостоверителен документ по чл. 179 ГПК, но възпроизвежда въведени в софтуерна програма данни от такива документи при вписването им по реда на ПВ. Тази техническа дейност се извършва от специализирана администрация в съответната служба по вписвания, поради което извършените записвания притежават необходимата доказателствена стойност, която да създаде вътрешно убеждение относно принадлежността на правото на собственост по спорове, по които самото то не е предмет на иска. Ето защо, настоящият съд дава вяра на съдържанието на обсъдената справка и приема за установен по делото факт, че ответникът е собственик на процесния имот.

Предвид изложените във въззивната жалба конкретни оплаквания за неправилност, Окръжен съд Перник намира от правна страна следното:

По предявените искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже сключването на договор за доставка на ВиК услуги в процесния имот, количеството предоставени ВиК услуги през периода, тяхната стойност, както и изпадането в забава за тяхното заплащане.

Предоставянето на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане се осъществява от ВиК оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност – арг. от чл. 198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Не е спорно, че ищецът има качеството на ВиК оператор на територията, на която се намира процесният водоснабден обект.

Съгласно § 1, т. 2 от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, а също и съобразно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците на водоснабдени имоти или лицата, на които е учредено вещно право на строеж по отношение на тези имоти.

Не е спорно пред въззивния съд, че процесният имот е водоснабден и за него е открита партида с абонатен № •••. Предвид установеното по делото обстоятелство, че ответникът е собственик на този имот, по силата на посочените разпоредби между страните е налице договорно правоотношение на доставка на ВиК услуги.

Съгласно чл. 11, ал. 7 от ЗРВКУ съдържанието на облигационното отношение между клиент/потребител и ВиК оператор се състои от публично известни общи условия, одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в един местен и в един централен ежедневник. Предвид тази норма, приложими между страните са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 22.09.2014 г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от тях потребителите следва да заплащат дължимите суми за предоставените ВиК услуги в 30-дневен срок от тяхното ежемесечно фактуриране.

Както вече се обсъди, по делото е установено, че за през периода от 23.03.2020 г. до 16.03.2023 г. в процесния имот са доставени ВиК услуги на стойност 871, 97 лв.

Следователно за ответника като титуляр на право на собственост върху процесния водоснабден имот по изложените съображения е възникнало задължение да заплати посочената цена на предоставените му през исковия период услуги. Тъй като той не е заплатил тази цена в срока по чл. 33, ал. 2 от Общите условия и съобразно конкретните дати на издаване на отделните фактури за главните задължения, на основание чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, е изпаднал в забава и дължи изчислената посредством заключението на експертизата законна лихва за периода от 05.06.2020 г. до 15.06.2023 г. в размер на 138, 14 лв.

Предвид изложеното, предявените искове се явяват основателни в пълния им предявен размер и поради несъвпадане на изводите на двете инстанции обжалваното решение следва да бъде отменено и вместо това същите да бъдат уважени.

По разноските:

С оглед изхода на спора обжалваното решение следва да бъде отменено изцяло в частта за разноските, тъй като с него са присъдени разноски в полза на ответника. Вместо това ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сторените разноски пред първата инстанция в общ размер от 670 лв., от които 50 лв. държавна такса за разглеждане на иска, 220 лв. възнаграждение на вещото лице за експертиза и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

На ищеца като въззивник се следват и сторените пред настоящата инстанция разноски в общ размер от 125 лв., от които 25 лв. държавна такса за разглеждане на въззивната жалба и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК.

Така мотивиран, съдът