Решение № 1509 от 12.12.2024 г. на Окръжен съд - Пловдив по дело № 1031/2024 г.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от И. Х. Г., с ЕГН •••••••••• и адрес: ••••••••••••••••••••••••, чрез адвокат Е. Н., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правна квалификация 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ против Прокуратурата на Република България, с адрес- гр. София, бул. „Витоша“ № 2. Ищецът твърди, че с прокурорско постановление от 15.04.2014г. срещу него било образувано следствено дело № 147/2014г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Пловдив за това, че в периода 09.07.2010г.- 17.08.2010г. при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - •••••••••• на търговско дружество „••••••••••••••••••••“ ООД, е присвоил чужди пари- сумата от около 2 000 000 лв., собственост на дружеството, като длъжностното присвояване е в големи размери – престъпление по чл. 202, ал. 1, вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал.1 НК. След извършени в хода на производството множество процесуално- следствени действия, с постановление от 17.02.2017г. същото било прекратено поради липса на извършено престъпление. С определение №780 от 27.04.2017г. на РС- Пловдив по ч.н.д.№2016/2017г. постановлението било отменено и делото върнато за допълнително разследване. На 25.01.2018г. било повдигнато обвинение, впоследствие прецизирано с ново обвинение от 14.02.2018г. по чл.202, ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.1 вр. с чл.201 вр. с чл.26 и вр. с чл.220, ал.1 НК, като срещу ищеца била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“. С постановление от 08.05.2019г. наказателното производство е било прекратено, а с постановление от 07.08.2019г. мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 5 000 лв.- отменена. По повод подадена жалба против постановлението за прекратяване на производството от К. К.- •••••••••• на „••••••••••••••••••••“ ООД, с определение №116/08.03.2021г. на РС- Пловдив по ч.н.д.№1438/2021г. същото било отменено. С Определение №86/19.05.2021г. на ПОС по вчнд №824/2021г. определението на първоинстанционния съд било отменено, а подадената жалба против постановлението за прекратяване на наказателното производство- оставена без разглеждане. Изложено е в исковата молба, че срещу ищеца било образувано на 07.02.2018г. и друго досъдебно производство ЗМ № 100/2018г. на РУ – Асеновград- за престъпление по чл. 347, ал. 1 от НК. В хода на това производство И. Г. бил задържан – първоначално за срок от 24 часа, а впоследствие за срок от 72 часа, били му повдигнати обвинения и за престъпления по чл.325, ал.1 НК и чл.323, ал.1 от НК, спрямо същия била взета мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. С постановление от 18.07.2019г. наказателното производство било частично прекратено по отношение на деянията по чл.347, ал.1 и чл.323, ал.1 от НК. С определение на РС- Асеновград от 09.10.2019г. по чнд № 676/2019г., потвърдено с определение на ПОС от 13.12.2019г. по вчнд №2168/2019г., постановлението за прекратяване на наказателното производство е отменено и делото е върнато на РП- Асеновград. Междувременно, с влязло в сила решение на ПОС по гр. д. №1922/2019г. задържането на ищеца по ДП №100/2018г. на РУ- Асеновград е обявено за незаконно и на същия е присъдено обезщетение в размер на 2 000 лв. След извършването на редица процесуално – следствени действия, производството по цитираното досъдебно производство било прекратено с постановление от 03.02.2022г. на ТО – Асеновград към РП- Пловдив, поради липса на престъпление, което е окончателно стабилизирано с постановяването на Определение № 864/17.10.2022г. по вчнд № 1773/2022г. на ПОС. Твърди се, че вследствие на така водените наказателни производства ищецът претърпял имуществени и неимуществени вреди. Посочва се, че И. Г. е станал жертва на разчистване на сметки от страна на негови конкуренти чрез използването на наказателна репресия, доколкото образуваните наказателни производства са по факти, които изначално не разкриват състав на престъпление, а се отнасят до търговски отношения. Досъдебните производства се отразили изключително зле върху личния авторитет на ищеца като •••••••••• на търговски дружества с многобройни клиенти. Случаите били медийно отразени. Ищецът започнал да страда от безсъние, загубил апетит, изпаднал в апатия, загубил доверие в правосъдната система, чувствал се безсилен и безпомощен, претърпял огромен стрес. Всичко това се отразило трайно на психическото му състояние, което довело до нужда от консултации с психолог. Публичното оповестяване на производствата, както и задържането под стража, довели до отчуждаване на ищеца, накърнили неговите лични и социални контакти, отразили се негативно върху неговия имидж в професионалните среди, което продължавало и до днес. Освен описаните неимуществени вреди, ищецът твърди, че е претърпял и имуществени такива в общ размер на 10 800 лв., изразяващи се в направени разходи за заплащане на хонорар за адвокатска защита по двете производства. С оглед гореизложеното, се иска от съда да постанови решение за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 70 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 3600 лв.- обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат на воденото против него сл. дело № 147/2014г. на ОСлО при ОП – Пловдив, ведно със законната лихва, считано от датата на прекратяване на наказателното производство – 08.05.2019г. до окончателното им плащане, както и сумата от 80 000 лв.- обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 7200 лв.- обезщетение за имуществени вреди, претърпени вследствие на воденото ДП 100/2018 на РПУ – Асеновград, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.02.2022г. до окончателното им плащане. Съображения по спора са развити и в писмени бележки на адвокат Н.- пълномощник на ищеца. Претендира се присъждане на разноски. В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който се оспорва размера на претендираните обезщетения за неимуществени вреди, като се сочи, че същият е прекомерен. Не се оспорва обстоятелството, че срещу ищеца са били образувани посочените в исковата молба наказателни производства. Твърди се, че описаните негативни последици за ищеца са недоказани. Сочи се, че през въпросния период, ищецът също е сезирал Прокуратурата с множество жалби срещу своя конкурент К. К., поради което сам е пренесъл фирмените си и бизнес отношения в обсега на наказателното преследване. Активното поведение на лицето при упражняване на правото му на защита, чрез представяне на документи, договори и поисканите експертизи, противоречало на твърдените чувства за безпомощност, обреченост и липса на доверие в правораздавателните органи. Твърди се също, че Прокуратурата не е разгласявала в медийното пространство сведения относно воденото наказателно преследване, което се потвърждавало и от съдържанието на приложените към исковата молба разпечатки от интернет- новинарски сайтове и публикувана статия от 08.02.2018г., поради което ответникът не следва да носи отговорност за негативните преживявания на ищеца, настъпили вследствие медийните публикации. Освен това се посочва, че твърденията за наличие на психически и здравословни проблеми не са подкрепени с никакви доказателства, като липсва и причинно-следствена връзка между тях и незаконните обвинения. Ответникът твърди също, че при определяне размера на обезщетенията следва да се вземе предвид, че наказателните производства за протекли в разумни срокове, с оглед фактическата им и правна сложност, че срещу ищеца не са били извършвани множество процесуално-следствени действия, както и че към 2014г. срещу И. Г. вече е имало постановени две влезли в сила присъди, а към момента било налице и друго висящо производство с №583/2010г. С оглед на това счита, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е изключително завишен. Ответникът е направил и възражение по чл.111, б. „в“ ЗЗД- за изтекла погасителна давност за вземането за законна лихва върху търсените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди по ДП № 147/2014г., която се претендира от 08.05.2019г. Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на ответната страна. Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното: Установява се от представените с исковата молба писмени доказателства и приложеното сл. д. №147/2014г. на ОСлО при ОП- Пловдив, че с постановление от 24.02.2014г. на прокурор при Районна прокуратура- Пловдив е постановено да се образува досъдебно производство против ищеца Г. за престъпление по чл.202, ал.2, т.1, вр. с чл.201, вр. с чл.26, ал.1 от НК- за това, че в периода 09.07.2010 г. – 17.08.2010г., при условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице – •••••••••• на търговско дружество „ЦКК“ ООД, е присвоил чужди пари – сумата от около 2 000 000 лв., собственост на дружеството, като длъжностното присвояване е в големи размери. С постановление от 15.04.2014г. на Окръжна прокуратура- Пловдив разследването по ДП №95/2014г. е възложено на следовател при ОСлО при ОП- Пловдив и е образувано ДП №147/2014г. В хода на производството ищецът е разпитван в качеството на свидетел на 02.09.2014г., 09.09.2014г., 16.02.2015г. и 20.05.2015г. На 29.12.2016г. е изготвено заключително мнение за изпращане на ДП №147/2014г. на Районна прокуратура- Пловдив с мнение за прекратяването му на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК. С постановление от 17.02.2017г. досъдебно производство №147/2014г. е прекратено. Против постановлението е подадена жалба от К. К., чрез пълномощника му адвокат Д., по повод на която е образувано чнд №2016/2017г. на РС- Пловдив. С определение №780/27.04.2017г., постановено по това дело, постановлението е отменено и делото е върнато на РП- Пловдив за изпълнение на дадените указания. С постановление от 14.02.2018г. ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.201 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.220, ал.1 НК и спрямо него е взета мярка за неотклонение- парична гаранция в размер на 5 000 лв. /внесена на 14.02.2018г./. На 16.11.2018г. разследването е предявено на обвиняемия, за което е съставен протокол, а на 11.02.2019г. е изготвено заключително мнение за прекратяване на производството. С постановление от 08.05.2019г. наказателното производство по сл. д. №147/2014г. е прекратено, тъй като не е осъществен съставът на престъплението, за което ищецът е бил привлечен като обвиняем. Против постановлението е подадена жалба от „ЦКК”ООД, чрез адвокат Д., и с определение на Районен съд- Пловдив №116/08.03.2021г. по образуваното ч.н.д. №1438/2021г. същото е отменено. С определение №86 от 19.05.2021г. на Окръжен съд- Пловдив, постановено по ч.н.д. №824/2021г., определението на ПРС е отменено, а жалбата на адвокат Д., в качеството му на повереник на „ЦКК” ООД, е оставена без разглеждане. По делото е приложено и ДП №110/2018г., което е образувано на 07.02.2018г. за престъпление по чл.347, ал.1 НК. Със заповед на полицейски орган от 07.02.2018г., на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, И. Г. е задържан за срок от 24 часа. С постановление от 08.02.2018г. същият е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по 347, ал.1 НК- за това, че на 07.02.2018г. в гр. Асеновград е повредил телевизионна уредба и линия за предоставяне на телевизионни сигнали и интернет и с това е прекъснал и попречил на съобщенията на 185 абонати- физически лица, абонати на „••••••••••” да ползват прием на кабелна и цифрова телевизия и интернет, както и за престъпление по чл.325, ал.1 НК- за това, че на 07.02.2018г. в гр. Асеновград е извършил непристойни действия- агресивно поведение, изразяващо се в предизвикване на конфликти с множество лица- абонати на „••••••••••”, многократно отправяне на закани, че „••••••••••” няма повече да съществува и той ще продължава да реже кабелите за пренос на сигнал за телевизия и интернет към абонатите, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото. С постановление от дата 08.02.2018г. Г. е задържан за срок от 72 часа. По повод внесено в АРС от РП- Асеновград искане по чл.64 НПК- за вземане мярка за неотклонение „задържане под стража” по отношение на ищеца, е образувано ч.н.д. № 89/2018г. на АРС. С определение №41/11.02.2018г., постановено по това дело, съдът е оставил искането без уважение и спрямо обвиняемия е взета мярка за неотклонение- парична гаранция в размер на 10 000 лв. С постановление от 11.02.2018г. ищецът е привлечен като обвиняем за престъпленията по 347, ал.1 НК и чл.325, ал.1 НК, а също и за престъпление по чл.323, ал.1 от НК. На 21.05.2019г. разследването е предявено на обвиняемия. На 30.05.2019г. е съставено заключително мнение, съгласно 235 НПК, за изпращане на досъдебното производство в Районна прокуратура- Асеновград с мнение за предаване обвиняемия на съд. С постановление за частично прекратяване от 18.07.2019г. производството по воденото срещу И. Г. ДП №100/2018г. е прекратено за престъпленията по чл.347, ал.1 и чл.323, ал.1 от НК. С определение №234/ 09.10.2019г. по ч.н.д. №676/2019г. по описа на РС- Асеновград постановлението за частично прекратяване на наказателното производство е отменено и делото е върнато на Районна прокуратура-Асеновград. Срещу определението е подадена частна жалба от ищеца и е образувано в. ч.н.д. №2168/2019г. на ПОС, по което с определение №1379/13.12.2019г. същото е потвърдено. По повод внесен обвинителен акт в Районен съд- Асеновград е образувано н.о.х.д. №449/2021г. С протоколно определение от съдебно заседание, проведено на 01.11.2021г., производството по делото е прекратено, поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила в хода досъдебното производство, и делото е върнато на Районна прокуратура- Пловдив, ТО- Асеновград, за изпълнение на дадените указания. Срещу определението на първостепенния съд е подаден протест от РП- Асеновград и с определение №635/24.11.2021г. на ОС- Пловдив по ч.н.д. №2360/2021г. същото е потвърдено. С постановление от 03.02.2022г. наказателното производство по ДП №100/2018г. е прекратено. Постановлението е потвърдено с определение №65/01.09.2022г. на РС- Асеновград по ч.н.д.№ 167/2022г., а последното е потвърдено с определение №864/17.10.2022г., постановено по ч.н.д. №1773/2022г. на ОС- Пловдив. По делото е представено решение на ПОС с №710/11.07.2020г., постановено по гр.д. №1922/2020г., с което Прокуратурата на Р България е осъдена да заплати на настоящия ищец обезщетение в размер на 5 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени вследствие незаконното му задържане в ареста /по ДП №100/2018г./, продължило от 17, 30ч. на 07.02.2018г. до 20, 35ч. на 11.02.2018г. С решение на АС - Пловдив от 17.11.2020г. по в.гр.д. №410/2020г. решението на ПОС е потвърдено, а с решение №60191/08.10.2021г. по гр. дело №595/2021г. на ВКС решението на въззивната инстанция е отменено в частта, с която е уважен предявеният иск за разликата над 2 000 лв. до 5 000 лв., като вместо това искът на И. Г. е отхвърлен за сумата от 3 000 лв. /разликата над 2 000 лв. до 5 000 лв./. В хода на производството е изслушано заключението на допуснатата съдебно- психологична експертиза, с вещо лице А. Д.. Според заключението, при И. Г. не се установяват данни за болестни нарушения в психичните сфери- възприятно- представната, липсват качествени нарушения на мисленето, както и нарушения на когнитивните функции. Водените против него наказателни производства в периода 2014г.- 2022г. имат негативно отражение върху емоционалното му състояние. Събитието е довело до силен психо- емоционален стрес, чувство на унижение, притеснение, загуба на самочувствие, чувство на безпомощност и обреченост злепоставяне пред близки и клиенти, препятстване нормалната комуникация в лични и професионални среди. И към настоящия момент се наблюдава повишена сензитивност относно обсъждането на болезнената тема, при ищеца все още не са отреагирани натрупалите се емоции, произхождащи от усещането за несправедливост. Според вещото лице, на етапа на провеждане на експертизата са видими белезите на чувствителност, ранимост, емоционално страдание, болезненост. Налице е трайна непримиримост с преживяното на базата на устойчиво изградена ценностна система и чувство за справедливост. Не се установяват данни за психопатологични нарушения. За доказване на сочените от ищеца неимуществени вреди, в резултат на инициираното против него наказателно производство, по делото са ангажирани гласни доказателства посредством показанията на свидетелите- В. Н. Г. и Е. И. Г., съотв. съпруга и дъщеря на ищеца. Свидетелката В. Г. заявява, че през 2014г. срещу съпруга й започнало наказателно производство, повдигнато му било обвинение за извършено престъпление, свързано с неправомерно взет дивидент от фирмата му. Първоначално Г. смятал, че може да докаже правотата си, постепенно обаче започнал да се отчайва, чувствал се безсилен, накърнено било чувството му за справедливост. През 2018г. против него било образувано второ досъдебно производство и това обстоятелство рефлектирало изключително негативно върху емоционалното и психическото му състояние, върху имиджа и самочувствието му. В хода на производството ищецът бил задържан за 24 часа, след това за 72 часа, а по-късно му била наложена мярка за неотклонение „парична гаранция”. Пресата отразявала информация за производството. Г. бил много разстроен, силно притеснен, имал проблеми със съня, спрял да се храни, отслабнал с близо 15 кг, приятелите и бизнес- партньорите му го изолирали. Освен това същият станал емоционално тревожен, нестабилен, често сприхав, недоверчив, психическото му състояние се сринало, наложило се да приема медикаменти. Свидетелката посочва още, че ищецът се чувствал отговорен и виновен за това, което преживяват семейството и родителите му. Дори и след прекратяване на наказателните производства не могъл да приеме това, което се е случило. Усещането за липса на справедливост и досега стои у него, страхува се, че се действа безнаказано, че никой не се съобразява дали си прав или не. Показания в тази насока депозира и свидетелката Е. Г. Тя твърди, че през 2014 г. започнало първото наказателно производство срещу баща й, в дома им често се получавали призовки, идвали служители на реда и това сринало ищеца. По време на производство, започнало през 2018г., Г. бил задържан, в медиите постоянно излизала информация за делото, ищецът бил представян като най-голям престъпник, в доста дълъг период в асеновградските групи в социалните мрежи пишели негативни коментари за него. След повдигане на обвиненията ищецът се променил, затворил се в себе си, не искал да разговаря с никого, посещавал психолог и психотерапевт, започнал да приема лекарства. Представени са копия на публикации в „•••••••••• със заглавия- „24- часова мярка за задържане получи И. Г.”, „Прокуратурата удължи мярката за задържане на И. Г. на 72 часа”, „Парична гаранция в размер на 10 000лв. наложи съдът на И. Г.”. Представена е по делото медицинска документация- консултативни прегледи от лекар- детски психиатър, извършени на 02.12.2020г., 13.07.2021г., 20.10.2022г. и 07.11.2023г., в които на ищеца е поставена диагноза- ••••••••••••••••••••••••••••••••••••- двигателно спокоен, контактен, ясно съзнание, ориентиран, ауто и алопсихично, хипобуличен, инсомния, безапетитие, много тревожен, мислене – нормално по скорост, без промени в структурата, в съдържание- насочено към травматични събития, без суицидни мисли, ВПД- няма данни за сетивни измами, внимание, памет и интелект- няма данни за груби нарушения, критичен. Назначена е терапия с Ксетанор и Лирика. Представени са и рецепти за предписани лекарства, издадени от д-р П., две от които са без посочена дата, а третата от 13.12.2023г. От ответника е представена справка за съдимост на ищеца, от която е видно, че с присъда №578/15.12.2010г. по нчхд №1497/2010г. на ПРС, изменена с решение на ПОС от 01.03.2011г. по вчнд №160/2011г., И. Г. е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.130, ал.2 вр. с ал.1 НК, като на основание чл.78а НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание- глоба; с влязла в сила присъда №42/04.09.2012г. но нчхд №151/2013г. на АРС същият е признат за виновен в извършване на престъпление по чл.144, ал.1 НК, за което му е наложено наказание „пробация”. Представени са още- справка от УИС на Прокуратурата на РБ, според която, против ищеца е налице неприключено досъдебно производство с №583/2010г. на ОД на МВР- Пловдив, сектор ”ИП”, както и справка за образувани преписки и досъдебни производства по жалби на Г. против К. К. в периода 2013г.-2022г. При така събраните доказателства и установени обстоятелства, от правна страна съдът намира следното: Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3, пр.2 от ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното наказателно производство бъде прекратено, поради това че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. За да възникне отговорността на държавата, в лицето на Прокуратурата, е необходимо да се установи наличието на следните кумулативни предпоставки- незаконно обвинение в извършено престъпление; претърпени вреди, както и причинна връзка между повдигнатото неоснователно обвинение и вредните последици. По делото не е формиран спор и се установи от приетите писмени доказателства, че ищецът е привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.202, ал.2, т.1 вр. с ал.1, т.1 във вр. с чл.201 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.220, ал.1 от НК по образуваното ДП- сл.д. №147/2014г., прекратено, поради липса на престъпление, с постановление на Районна прокуратура- Пловдив от 08.05.2019г., влязло в сила на 19.05.2021г. Не е спорно и че И. Г. е привлечен като обвиняем за престъпления по чл.347, ал.1 НК, чл.323, ал.1 от НК и чл.325, ал.1 НК по досъдебно производство №100/2018г., приключило с прекратително постановление от 03.02.2022г., влязло в сила на 17.10.2022г. Самият факт на прекратяване на горепосочените досъдебни производства характеризира като незаконни по см. на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ повдигнатите спрямо ищеца обвинения и обуславя незаконосъобразността на всички извършени под ръководството и надзора на Прокуратурата процесуални действия по образуването и провеждането им, а това поражда задължение за ответника да обезщети увредения за причинените му вреди. На следващо място, по делото се установи от събраните гласни доказателства, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, свързани с водените срещу него наказателни производства. Показанията на разпитаните свидетели еднозначно сочат, че наказателното преследване се е отразило негативно върху емоционалното и психическото състояние на Г., причинило му е стрес, напрежение и притеснения. Установява се от тях и че са настъпили промени в поведението му- станал необщителен, недоверчив. Особено разстроен и травмиран бил ищецът по време на воденото ДП №100/2018г., затворил се в себе си, имал проблеми със съня, спрял да се храни, отслабнал драстично, тревожел се за отражението, което ще даде наказателното производство върху близките му. Съдът счита, че следва да се кредитират посочените показания на разпитаните свидетели, преценени с оглед нормата на чл.172 от ГПК, тъй като са логични, кореспондират помежду си, отразяват непосредствените възприятия на свидетелите от преживяванията на ищеца, а и не са опровергани от други събрани по делото доказателства. Въз основа на заключението на СПЕ, което съдът кредитира като обективно, компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установи, че в причинна връзка с провежданите наказателни производства в периода 2014г.- 2022г. ищецът е преживял силен психо- емоционален стрес, чувствал се притеснен, безпомощен, обречен, като и след приключването им все още не са отреагирани натрупаните негативни емоции, произхождащи от усещането за несправедливост. Изложеното до тук дава основание да се приеме, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за репариране на установените неимуществени вреди, претърпени от ищеца. Размерът на дължимото обезщетение следва да се определи по справедливост /чл.52 ЗЗД/, като се отчетат установените обстоятелства досежно характера и вида на претърпените вреди, тежестта на обвинението, продължителността на наказателното производство. В случая се установи, че вследствие на незаконното обвинение в престъпление по досъдебно производство №147/2014г. ищецът е търпял неимуществени вреди, изразяващи се в негативни изживявания- тревожност, стрес, несигурност, страх от наказателната репресия, в накърняване на честта и достойнството му, неудобство пред близки и познати, които по вид са обичайни. При определяне на обезщетението за вреди от това производство следва да се съобрази, че ищецът е бил обвинен в извършването на престъпление, което е „тежко“ по смисъла на чл.93, т.7 от НК, а това несъмнено е предизвикало силно безпокойство у него. Трябва да се вземе предвид и че производството е продължило повече от пет години, като в тази връзка следва да се отбележи, че е неоснователно поддържаното от ответната страна относно неговата продължителност-година и четири месеца. Макар първоначално ищецът да е имал качеството само на свидетел, фактът, че е образувано досъдебно производство срещу него и доколкото той е единственото лице, което би носило наказателна отговорност, то следва да се приеме, че същият търпи вреди от наказателното преследване от момента на узнаване за образуването на производството. Сам по себе си, периодът на висящност на наказателното производство е бил дълъг за така повдигнатото обвинение и обосноваващ по- висок размер на обезщетението за неимуществени вреди, поради по-дългия срок на носене на неблагоприятните последици, но същевременно следва да се отчете, че с участието на ищеца не са извършвани процесуално- следствени действия в голям обем- същият е разпитван като свидетел на 02.09.2014г., 09.09.2014г., 16.02.2015г. и 20.05.2015г., проведен е разпит и в качеството му на обвиняем на 11.05.2018г. Следва да се съобрази и факта, че по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение- парична гаранция, като не се твърди същият да е бил затруднен да внесе определената гаранция, нито мярката да е възпрепятствала възможността му да води обичайния си начин на живот. Наред с горното, при определяне размера на обезщетението следва да се вземе предвид, с оглед представената справка за съдимост, че на ищеца са налагани два пъти наказания за други престъпления, при което интензитетът на страданията му не би могъл да се сравни с този на лице, по отношение на което за първи път се повдига обвинение. Преценявайки в съвкупност посочените факти и значението им за размера на обезщетението за неимуществени вреди, както и съобразявайки икономическите условия в страната и стандарта на живот към релевантния момент- влизане в сила на прекратителното постановление, съдът намира, че за справедливото обезщетяване на ищеца следва да се присъди сума от 6 000 лв., за която предявеният иск се явява основателен и ще се уважи, а разликата до пълния предявен размер от 70 000 лв.- ще се отхвърли. В случая не се твърди и установява наказателното преследване да е рефлектирало в отрицателна насока върху физическото здраве на ищеца, липсват доказателства по делото и за наличие на сериозни и трайни отражения върху психиката му извън обичайните такива неблагоприятни емоционални изживявания на човек, поставен в подобно положение. Освен това, няма данни производството да е придобило обществен отзвук, от който ищецът да е бил публично дискредитиран, нито да са настъпили неблагоприятни последици в семейния и професионалния живот на лицето. При определяне на дължимото обезщетение за вреди в резултат на проведеното досъдебно производство №100/2018г. следва да се вземе предвид, че то е продължило около 4 години и 8 месеца /от образуването на производството на 07.02.2018г. до влизане в сила на постановлението за прекратяването му- 17.10.2022г./. Доказа се, че същото се е отразило негативно на ищеца- той бил силно разстроен, притеснен, станал е тревожен, раздразнителен, имал проблеми със съня, затворил се в себе си, изпитвал неудобство пред близки и познати, засегнати са били честта и достойнството му. При конкретната преценка за размера на обезщетението следва да се съобрази, че и трите престъпления- по 347, ал.1 НК, чл.325, ал.1 НК и чл.323, ал.1 от НК, за които на ищеца са повдигнати обвинения, не са „тежки”, както и че по отношение на същия е наложена мярка за неотклонение- парична гаранция в размер на 10 000лв., от която не се твърди да са настъпили конкретни негативни последици. Фактът, че в хода на производството Г. е бил задържан първоначално за 24 часа, а след това и за 72 часа не би могъл да се вземе предвид при формиране размера на обезщетението, тъй ищецът вече е обезщетен за търпените вреди от задържането с влязлото в сила решение на ПОС по гр.д. №1922/2020г. Като фактор в посока завишаване размера на обезщетението, съдът намира, че трябва да се отчете медийното отразяване на производството, което е имало силен негативен ефект върху психическото и емоционално състояние на ищеца, злепоставило го е пред неговите съграждани и близки. Действително, с оглед съдържанието на представените публикации, не се установява да е изнесена някаква информация от органите на Прокуратурата по повод наказателното производство, но чрез тях са станали известни конкретните деяния, за които Г. е привлечен в качеството на обвиняем, поради което в глобално обезщетение следва да се включат за репариране и вредите от медийното огласяване на случая. Същевременно, следва да се съобрази наличието на предходни осъждания на ищеца, което несъмнено е обективно обстоятелство, даващо отражение върху интензитета на негативните му преживявания. Предвид това се налага извод, че неприятностите и страданията в психологически и емоционален план, които ищецът е изживял, не са с твърдения висок интензитет и не са достатъчни, за да обосноват претендирания размер на обезщетението. Имайки предвид съдържанието на всички доказани по делото неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на воденото против него наказателно производство, техния интензитет и продължителност, съобразявайки тежестта на обвинението и приложените мерки за процесуална принуда, съдът счита, че на същия следва да се присъди обезщетение в размер на 10 000 лв., като за разликата над посочената сума до пълния предявен размер от 80 000 лв., искът ще се отхвърли, като неоснователен. Не се твърди и не се доказва наказателното преследване да е предизвикало влошаване на физическото здраве на ищеца или да са настъпили съществени и необратими промени в личността му и начина му на живот. Установи се и че ищецът е продължил да се ползва с подкрепата и доверието на близките си, въпреки че е бил злепоставен пред тях с повдигнатите му обвинения. Не се доказват психически, емоционални страдания или изживявания при ищеца, които да са го засегнали по-силно от обичайното за ситуацията, в която се е намирал. Не са констатирани от СПЕ трудности в цялостното функциониране на ищеца, нито болестни промени в психичните сфери, липсват качествени нарушения на мисленето, както и нарушения на когнитивните функции. Не се налага извод в противна насока и от отразените данни в представените консултативни прегледи, два от които са проведени след приключване на наказателните производства и не могат да се свържат с последните. Не са ангажирани и доказателства, от които да се направи извод, че наказателното производство се е отразило неблагоприятно на бизнеса на ищеца. По отношение претендираните обезщетения за имуществени вреди, изразяващи се в направени от ищеца разходи за заплатени адвокатски възнаграждения: Според разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Безспорно, разноските за ангажиране на адвокатска защита, необходима на лицето, с оглед повдигнатото обвинение и защитата му пред съда, представляват пряка и непосредствена вреда. Няма спор между страните и видно от приложеното ДП №147/2014г., И. Г. е упълномощил адвокат Е. Н. да го представлява и защитава по същото. Установява се и че ищецът е заплатил сумата от 3 600 лв. като адвокатско възнаграждение за представителство и защита съобразно ДПЗС №179645/19.03.2018г., представен по досъдебното производство /л.92 гръб, том 40/, поради което съдът приема, че е претърпял твърдяната имуществена вреда. Налице са основания за репариране по реда на ЗОДОВ и на разходите на ищеца за заплатен адвокатски хонорар на адвокат Н. по воденото против него ДП №100/2018г. Представени са от страната фактури №465/15.10.2019г. и №552/13.09.2021г., издадени от адв. Н., с посочено основание в първата- защита по ДП №100/2018г. на РПУ- Асеновград и във втората- защита по нохд №449/2021г. на РС- Асеновград, като видно от преводните нареждания от 16.10.2019г. и 13.10.2021г. с отразено в тях основание- издадените фактури, по банковата сметка на адвоката са заплатени суми от по 3 600 лв. с ДДС. Поради това, съдът приема, че ищецът доказва реалното извършване на разноски в търсения размер, при което претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена. Съгласно чл.84, ал.3 във вр. с чл.86 от ЗЗД, върху дължимите обезщетения в полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва. Според ТР №3 от 22.04.2005г. на ВКС по т.д.№3/2004г. на ОСГК- т.4, вземането на пострадалото лице за обезщетяване на вредите възниква в хипотезата на постановяването на прекратяване на наказателното производство от влизане в сила на постановлението за прекратяване, като от този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране на отговорността на държавата. В случая прокурорският акт за прекратяване на ДП №147/2014г. е влязъл в сила на 19.05.2021г., поради което се законната лихва се дължи от тази дата до изплащане на задължението. Затова, върху дължимите обезщетения за имуществени и неимуществени вреди ще се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 19.05.2021г. до окончателното изплащане на сумите, като в останалата част - за периода 08.05.2019г. - 19.05.2021г. акцесорното искане следва да се отхвърли, като неоснователно. Досъдебно производство №100/2018г. е приключило с влязло в сила на 17.10.2022г. постановление, при което определените обезщетения ще се присъдят, ведно със законната лихва, считано от посочената дата до изплащане на задължението, като за претендирания период 03.02.2022г.- 17.10.2022г. акцесорното искане, като неоснователно, ще се отхвърли. С оглед изхода на правния спор и съгласно чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на ищеца се дължат направените по делото разноски, като се претендират такива за внесена държавна такса- 20 лв. и заплатено адвокатско възнаграждение- 2 000 лв. В случая дължимите разноски за адвокатско възнаграждение, изчислени съразмерно на уважената част на исковете, възлизат в размер на 333, 33лв. Ето защо, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на размер на 353, 33 лв. На основание чл.10, ал.3, пр.1 ЗОДОВ, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумата от 581, 81 лв.- изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по допуснатата СПЕ. По изложените съображения, съдът