Решение № 40 от 6.2.2024 г. на Окръжен съд - Стара Загора по дело № 306/2023 г.

Предявен е иск с правно основание чл.62 и чл.69 от СК и във връзка с чл.331 и сл. от ГПК. Производството е образувано по искова молба от Г. М. Т. с ЕГН •••••••••• от гр. Р. чрез адв. П. Х. АК- Стара Загора против М. С. Т. с ЕГН •••••••••• от гр. Р., ••• Р. П. Р. с ЕГН •••••••••• от гр. Р., ••• и С. Ж. Т.а с ЕГН •••••••••• от гр. Р., •••, с правно основание чл. 62 и чл.69 от СК. Ищеца моли съда да признае за установено, че ответника М. С. Т. не е негов биологичен баща, като се издаде нов Акт за раждане в който да се отбележи, че ответникът Р. П. Р. е неговият истински биологичен баща. Представя писмени доказателства към исковата молба и прави искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, които с показанията си ще докажат кой се е грижил за него от ражането му до настоящия момент и за отношенията му с ответниците, както и изложените факти в исковата молба. Прави искане за назначаване на гинекологическа експертиза, която да установи вероятния момент на зачеване, в случай че някои ответник оспори настоящите искове. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника Р. П. Р., в който се взема следното становище. Не оспорва допустимостта на исковете и тяхната вероятна основателност, и не възразява срещу приемането на представените с исковата молба писмени доказателства. Прилага заверено копие от Декларация на осн чл.35 от СК за припознаване на дете. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответницата С. Ж. Т.а, в който се взема следното становище. Не оспорва допустимостта на исковете и тяхната вероятна основателност, и не възразява срещу приемането на представените с исковата молба писмени доказателства. В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от ответника М. С. Т., в който се взема следното становище. Не оспорва допустимостта на исковете и тяхната вероятна основателност, и не възразява срещу приемането на представените с исковата молба писмени доказателства. След като се запозна с изложеното в исковата молба и отговорите на ответниците, представените от ищеца писмени доказателства и становищата на страните, и като взе предвид приложимите по случая материално-правни и процесуални норми, съдът счита следното: Исковата молбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана след насрочване на делото в откритото съдебно заседание, с призоваване на страните и по съществото си относно нейната материална основателност. Ищеца Г. М. Т. от гр. Р. – редовно и своевременно призован, не се явява. Пълномощника му адв. Х. от АК- Стара Загора, явява се лично. Ответникът Мариян С. Т. от гр. Р. – редовно и своевременно призован, явява се лично. Ответникът Р. П. Р. от гр. Р. – редовно и своевременно призован, явява се лично. Ответницата С. Ж. Т.а от гр. Р. – нередовно призована, не се явява. По данни на Р. бивш съпруг, лицето е в Г.. Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и взе предвид доводите и становищата на страните, намери за установено следното: От представеното по делото удостоверение за раждане, издадено по акт за раждане под № 0200 от 28.11.1999 год. на Община Р., гр.Р. е видно, че като майка на Г. М. Т. е записана С. Ж. Т.а, а в графата „баща” е записан М. С. Т.. С оглед на тези обстоятелства за ищеца Г. М. Т. се поражда правен интерес от предявяване на настоящия иск. Видно от показанията на свидетеля И.Ж.И. на 50г., без родство със страните, същият твърди, че от малки се познават с Р.. Познава С. покрай него. Р. и С. живели около двадесет и няколко години на семейни начала, в неговата къща. С. и М. били отдавна разделени. С. забременя и се роди Г.. Р. се грижеше за него през цялото време. В момента Г. и Р. са в добри отношения. Р. искаше да го припознае, но С. имаше брак с първия си съпруг и нямаше как да стане. От показанията на свидетелката Р.М.Д. на 42г., без родство със страните, същата твърди, че познава Р. от над 20 г., както познава и С. Ж.. Знае, че Р. и С. са заедно, и живеят на семейни начала. Малко след това се появи сина им Г., знае че е син на Р.. Той му казва татко и познава него като баща. С. и Р. живеят около 23 години заедно. Не са й известни отношенията между Г. и М.. Виждала е Г. само с Р.. Свидетелката Д. заключва, че Р. се грижи за Г. и последният казва на Р. татко от малък и до ден днешен все още го прави. Съдът счита, че предявения иск по чл.62 за оспорване на бащинство на Г. М. Т. от бащата – първи ответник М. С. Т. се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен, тъй като в хода на съдебното производство от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен начин, че ищецът Г. е заченат от вторият ответник Р. П. Р.. Съдът счита, че предявения иск по чл.69 за установяване на произхода на ищецът Г. М. Т. от бащата – втория ответник Р. П. Р. се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде изцяло уважен, тъй като в хода на съдебното производство от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен начин, че Г. е заченат именно от вторият ответник Р. П. Р.. Ищецът следва за в бъдеще да носи като бащини и фамилни имената на биологичния си баща, а именно Г. Р.ов Р.. Съгласно разпоредбата на чл. 13. от ЗГрР Бащиното име на всяко лице се образува от собственото име на бащата и се вписва с наставка -ов или -ев и окончание съобразно пола на детето, освен когато собственото име на бащата не позволява поставянето на тези окончания или те противоречат на семейните, етническите или религиозните традиции на родителите. Според Чл. 14. ал.