Решение № 45 от 25.3.2024 г. на Апелативен съд - Пловдив по дело № 517/2022 г.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК. С присъда № 260069/27.09.2021г. по НОХД № 900/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият И. З. Д. бил признат за виновен в това, че на 02.03.2018г. в гр. П. е държал огнестрелно оръжие - пистолет „В.“ •••• мм и боеприпаси за огнестрелно оръжие - 16 броя патрони •••• мм и 1 брой патрон с надпис „••••••••••••“, без да има за това надлежно разрешение и на основание чл.339, ал.1 вр. чл.54 от НК бил осъден на две години лишаване от свобода, изпълнението на което съгласно чл.66, ал.1 от НК било отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият Д. бил признат за невинен в това на 02.03.2018г. в гр. П. умишлено да е умъртвил Ж. Д. Д. от същия град, като убийството да е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана и на основание чл.304 от НПК вр. чл.12, ал.1 от НК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.119 вр. чл.115 от НК. На основание чл.59, ал.1 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият Д. е бил задържан по реда на ЗМВР и НПК, считано от 02.03.2018г. до 06.03.2018г., като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от свобода. Първоинстанционният съд се е произнесъл за веществените доказателства и разноските по делото. Срещу съдебния акт, в оправдателната част, е подаден протест от Окръжна прокуратура гр.Пловдив с оплакване за неправилност и незаконосъобразност. В допълнението към него първоинстанционният прокурор излага съображения за превишаване на пределите на неизбежната отбрана, поради явно несъответствие на интензитетите на нападението и отбраната. Прави се искане за отмяна на присъдата в оправдателната част и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по възведеното обвинение по чл.119 вр. чл.115 от НК с приложение на института на условното осъждане. Недоволни от съдебния акт са останали и частните обвинители З. Г. А. и Д. Д. Д., които, чрез техния повереник адв. К. Е. с бланкетна жалба го обжалват в оправдателната част като неправилен, незаконосъобразен, постановен в противоречие със събраните доказателства и в нарушение на процесуалните правила. Прави се искане за отмяна на присъдата в оправдателната част и постановяване на нова, с която подсъдимият Д. се признае за виновен и по обвинението по чл.119, вр. чл.115 от НК, като му се наложи наказание лишаване от свобода, ефективно, при превес на отегчаващи отговорността обстоятелства. С присъда № 3/10.03.2022г. по ВНОХД № 551/2021г., Апелативен съд гр.Пловдив е отменил атакуваната присъда на Окръжен съд гр.Пловдив в частта, с която подсъдимият Д. е признат за невинен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл.119 вр.чл.115 от НК и вместо нея е постановил нова, с която го е признал за виновен за горното деяние, за което му е определил наказание две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.23, ал.1 от НК му е наложил едно общо най-тежко наказание за престъпленията по чл.119 вр. чл.115 от НК и чл.339, ал.1 от НК в размер на две години и шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което съгласно чл.66, ал.1 от НК е отложил с изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. В тежест на подсъдимия е възложил разноските по делото в размер на 1360 лв., направени от въззивния съд. Потвърдил е присъдата в останалата й част. С решение № 50153/13.12.2022г., постановено по нак.дело № 596/2022г., ВКС е отменил обжалваната въззивна присъда на Апелативен съд гр.Пловдив, освен в частта, с която е потвърдено осъждането на подсъдимия Д. по обвинението по чл.339, ал.1 от НК. Върнал е делото за ново разглеждане в отменената част на въззивния съд от друг състав от стадия на съдебното заседание. По този повод е образувано ВНОХД № 517/2022г. по описа на Апелативен съд гр.Пловдив. В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура гр.Пловдив поддържа протеста с направените в него искания, като излага допълнителни съображения в подкрепа на виждането си. Намира обясненията на подсъдимия за недостоверни и опровергани от заключенията по назначените експертизи. Прокурорът счита, че не е налице нападение, което по естеството си да е било от категорията същият да употреби оръжие, защото не е имало нападение с нож, не е имало и нападение с табела. Независимо от становището си, че липсват доказателства за нападение от пострадалия над подсъдимия, прокурорът твърди, че е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана и предлага подсъдимият да бъде признат за виновен по тази правна квалификация. Частните обвинители З. Г. А. и Д. Д. Д. не се явяват и не упражняват лично правото си на защита. Чрез техния повереник се присъединяват към доводите на държавното обвинение. Пледират за налагане на подсъдимия на ефективно наказание лишаване от свобода. Подсъдимият Д. и неговите защитници искат да се потвърди присъдата на Окръжен съд гр.Пловдив като правилна и законосъобразна. Поддържат тезата, че подсъдимият е използвал огнестрелно оръжие, тъй като е бил нападнат и са били застрашени неговите живот и здраве, че е имал право на активна защита. Не спорят, че оръжието е било незаконно. Подсъдимият Д. моли за справедлива присъда. Изразява съжаление за случилото се. Пловдивският апелативен съд, като обсъди доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, изразеното от страните в протеста и жалбата, и пред настоящата инстанция и провери атакуваната присъда изцяло, съобразно правомощията си по чл.314 от НПК, намира и приема за установено следното: Протестът и жалбата са процесуално допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни в процеса. Разгледани по същество са неоснователни. Настоящото производство е трето по ред въззивно производство. Контролираният съдебен акт е постановен при второ първоинстанционно разглеждане на делото. В първото, с присъда № 76/18.07.2019г., постановена по НОХД № 241/2019г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, подсъдимият Д. е признат за невинен и оправдан за престъплението чл.119 вр. чл.115 от НК, признат за виновен за престъплението по чл.339, ал.1 от НК, за което е осъден на две години лишаване от свобода, условно с три години изпитателен срок. По повод протест и жалби на страните е образувано ВНОХД № 500/2019г. по описа на Апелативен съд гр. Пловдив. С решение № 73/27.05.2020г., постановено по горното дело, въззивният съд, на основание чл.334, т.1 вр. чл.335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК, е отменил присъдата на първостепенния съд поради съществени нарушение на процесуалните правила и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд от стадия на разпоредителното заседание. В изпълнение на горното е образувано НОХД № 900/2020г. по описа на Окръжен съд гр.Пловдив, чиято присъда е предмет на настоящия въззивен контрол. За да постанови присъдата си, първоинстанционният съд е приел за установена по несъмнен и категоричен начин следната фактическа обстановка: Подсъдимият Д. живее в гр. П., ул.„ Л. К.“ № •. Той е с висше медицинско образование и работи като лекар-рентгенолог по образна диагностика в УМБАЛ „П.“ и в „ДКЦ-Н“ в същия град. Живее на съпружески начала с Ж.Ж., с която имат две малолетни деца. Не е осъждан. Пострадалият Ж. Д. Д. живеел без брак със свидетелката Н.С. в гр. П.. Осъждан е девет пъти за различни престъпления от общ характер, предимно кражби. Последното наказание лишаване от свобода изтърпял на 27.03.2014г. Не полагал общественополезен труд. Въпреки осъжданията си, продължавал да извършва кражби и с получените средства издържал себе си и свидетелката Н. С.. Вечер излизал да краде от домове, като преди това употребявал наркотици - хероин и морфин, някои от които купувала фактическата му съпруга. Употребата им водела до възбудна симптоматика, до прилив на енергия и сила. На 01.03.2018г., след 22, 00 часа, отново след употреба на морфин, закупен от свидетелката Н. С. от лице от квартал „С.“, пострадалият излязъл, за да върши кражби. Бил облечен с черно яке, кафяв шушлеков елек върху него, черен панталон, в който държал портмонето си и черен анцуг върху него. Бил обут с черни кубинки. На главата си носил тъмносиня шапка с козирка. Взел със себе си ножове, отвертка и клещи. След полунощ, на 02.03.2018г. пострадалият Ж. Д. влязъл в двора на жилищна кооперация, находяща се на ул.“Л. К.“ № • в гр. П., за да открадне вещи. В сградата, на втория етаж живеел подсъдимият Д.. В двора на кооперацията имало шест гаражни клетки, първата от които подсъдимият ползвал за работилница. От южната страна на имота се намирала едноетажна постройка, обособена като магазин за хранителни добавки „М.“, който подсъдимият Д. отдавал под наем на свидетеля О. К.. Последният имал рекламна метална табела за обекта с размери 40 на 60 см, бяла на цвят, от едната страна с изображение на мъж с черен потник и надпис, а от другата страна - на жена с боксови ръкавици и с надпис. Табелата била оставена в гаража на подсъдимия. Между кооперацията и магазина имало алея, водеща към двора и гаражните клетки. Същата вечер подсъдимият Д. бил сам в дома си, тъй като извършвал ремонт на жилището си. Жената, с която живеел на съпружески начала - Ж. Ж., и двете им деца били в с. К., област П., при родителите й. Около 01, 30 часа на 02.03.2018г., минавайки през детската стая, от прозореца на която имало видимост към двора и гаражните клетки, подсъдимият забелязал, че лампата в работилницата му свети. Помислил, че я е забравил, но решил, че няма да слиза специално за това и ще я изгаси сутринта, отивайки на работа. След известно време, отново като минал през детската стая, му направило впечатление, че лампата вече не свети и вратата на гаража му до работилницата е леко открехната. Това го озадачило и решил да слезе на двора, за да провери. Помислил си, че е извършена кражба, като видял открехнатата врата. Тръгвайки от етажа, на който се намирало жилището му, взел със себе си пистолет марка „В.“, модел „РН-••••“, за който не притежавал надлежно разрешително. Оръжието било заредено с патрони, за които също нямал разрешително за притежаване. Подсъдимият Д. слязъл на двора и се насочил към работилницата и гаражите. В лявата ръка държал мобилния си телефон с включено фенерче, а в дясната - пистолета с насочена надолу цев. За да провери дали е извършена кражба, се насочил първо към гаража, виждайки открехнатата врата. Там се намирал пострадалият, който приготвял различни предмети за изнасяне в найлонови торби. В този момент подсъдимият забелязал движение отдясно на него и видял юмрука на пострадалия Ж. Д., насочен към лицето му. Инстинктивно се дръпнал назад и излязъл от гаража, като изпуснал телефона си. Веднага след това забелязал срещу него бързо да се насочва пострадалият, който хвърлил рязко и силно към подсъдимия Д. намиращия се в него нож, който предварително бил взел със себе си. Подсъдимият успял да отскочи назад и да се завърти, като в същия момент усетил остра болка в десния крак от вътрешната страна на глезена в резултат на хвърления нож. Тогава произвел изстрел във въздуха, като предупредил пострадалия Ж. Д. да се предаде с думите „Стой, полиция! Легни на земята!“. Вместо да се подчини, пострадалият отново хвърлил срещу подсъдимия Д. с голяма сила друг предмет. Точно в момента на замахването с този предмет, подсъдимият стрелял в посока на пострадалия Ж. Д., откъдето бил хвърлен предметът. След произвеждането на изстрела последният се скрил обратно в гаража. Подсъдимият Д. отново му казал да излезе навън и да се предаде, но вместо да направи това, Д. много бързо излязъл оттам, псувайки подсъдимия. Държейки в ръцете си металната правоъгълна рекламна табела за магазина на свидетеля О. К., Д. се засилил към подсъдимия Д., заплашвайки го, че ще го заколи с думите: „Майка ти дейба гяур, ще те заколя!“. Подсъдимият произвел още един изстрел в посока на нападателя, за да го сплаши. Тъй като последният не се спрял, подсъдимият Д. се опитал да стреля още веднъж по него, но не успял. Точно в този момент пострадалият хвърлил табелата към подсъдимия и го ударил в дясното рамо и лакътя. Получавайки този удар, подсъдимият Д. побягнал от мястото, където се развили описаните събития, в посока пазара на ул.„М.“, а нападателят му избягал в противоположната посока - към бул.„Ш.“ в гр. П.. След известно време подсъдимият се върнал в двора, за да потърси телефона си и го намерил в близост до гаражната клетка. Обадил се на своя приятел - свидетеля Н.К. и го помолил да дойде до дома му. Последният се отзовал и подсъдимият Д. му разказал за случилото се. Двамата се качили до апартамента на подсъдимия. На площадката на стълбището пред жилището той дал оръжието, с което бил стрелял, на свидетеля Н.К., за да го държи, след което влязъл в дома си. След малко се върнал с найлонова торбичка, взел пистолета, сложил го в торбичката и го прибрал у тях. Двамата със свидетеля Н. К. тръгнали да обикалят в района, като основно се движили по бул.„Ш.“ и околните улици около жилището на подсъдимия Д.. След това се разделили и всеки се прибрал в дома си. Малко след това подсъдимият отново излязъл, като взел със себе си пистолета „В.“, модел „РН - •••• мм“ и го изхвърлил в контейнер за отпадъци, намиращ се до У. за хранителни технологии в града. От своя страна пострадалият Ж. Д., след като побягнал в посока бул.„Ш.“, на около 105 метра от двора на подсъдимия Д., легнал върху капака на лек автомобил „Б••“, паркиран на обособен паркинг до западната ограда на сградата на О. управа П., където починал. Около 7, 15 часа сутринта бил забелязан от свидетелката И. С., която подала сигнал в полицията. От заключението на тройната съдебномедицинска експертиза на труп /т.2, л.70-76 от досъдебното производство/ се установява, че при изследване на трупа на Ж. Д. Д. са констатирани едно огнестрелно пронизващо нараняване, започващо от предна повърхност на лява гръдна половина, минаващо през подлежащите тъкани и мускули, левия бял дроб и пронизващо задната повърхност на лявата гръдна половина; разкъсване и кръвонасядане на паренхима на левия бял дроб; кръв в лявата гръдна кухина - 1200 мл и въздух в същата; кръвоизлив по хода на раневия канал; отчупване на долния ръб на левите IX-то ребро и на горния ръб на Х-то ребро по задните им повърхности; наличие на обелване на епидермиса по дясна предмишница; наличие на наркотични вещества в кръвта; наличие на стари ръбци от инжекцонни убождания по кожата. Смъртта се дължи на описаното пронизващо огнестрелно нараняване с входна и изходна рана, разкъсващо левия бял дроб и нарушаващо херметичността на лявата гръдна половина, довело до остра кръвозагуба и остра дихателна недостатъчност. Касае се за огнестрелно еднопроектилно нараняване с прижизнен характер с оглед кръвонаседнатите тъкани около раневия канал, зацапванията по дрехите и наличието на кръв и въздух в лявата гръдна половина. Посоката на раневия канал е отпред назад, отгоре надолу и отдясно наляво при изправено положение на трупа. Състоянието на трупа отговаря на смърт от първо денонощие от датата на извършване на аутопсията - 02.03.2018г. Съгласно заключението на допълнителната комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза /т.2, л.84-110 от досъдебното производство/ не е възможно с категоричност да са отговори на въпроса колко изстрела са произведени от подсъдимия И. Д. по време на инцидента на 02.03.2018г. От гласните доказателства по досъдебното производство се констатира, че са произведени между 3 и 5 изстрела. Категорични данни /проектили/ на местопроизшествието са установени за произведени поне два изстрела. При единия от изстрелите проектилът се е деструктирал след удар в лявата врата на гаражната клетка, последващ втори удар в стената между първата и втората гаражни клетки и отскачане на двата фрагмента на настилката /ВД №№ 1 и 2/. При втория изстрел е поразен и пронизан пострадалият Ж. Д., след което проектилът /ВД № 3/ се е ударил в дясната врата на гаражната клетка и е паднал в снега пред нея. Намерени са и три гилзи от сходни патрони. Изстрелът и проектилът от него, които са в основата на нараняването и последвалата смърт на пострадалия, са произведени от дистанция по-голяма от 1 м, считано от цевта до тялото на пострадалия Ж. Д., и не по-голяма от 2, 18 см, т.е. в интервал 1-2 м. Проектилът под № ВД 3 е изстрелян от далечно разстояние и е произведен от дистанция 1-2, 2 м, считано от цевта на пистолета до горния елек тялото на пострадалия. Броят на произведените изстрели е между 3 и 5, като се установяват данни за поне два сигурни изстрела. Поне два изстрела са произведени в двора на жилището на подсъдимия И. Д. пред втората гаражна клетка. И двата изстрела са произведени леко отляво на вратата на дистанция 2-4 м от нея. Изстрелът, предизвикал нараняването на пострадалия Ж. Д., е от дистанция между 1 м и 2, 2 м. Посоката му е отгоре надолу и отпред назад спрямо тялото на пострадалия. При този изстрел той е бил пред дясната врата на гаража, на разстояние 1 м или под 1 м пред нея, в зависимост от наклона на тялото напред. За него изстрелът е с посока отпред назад, отдясно наляво и отгоре надолу. По първата мишена /елека/ не е установено наличие на допълнителни фактори на изстрела. Вторият изстрел е произведен от подобна посока и е с подобно направление, но трудно до невъзможно е определянето на точна дистанция на този изстрел. Вещите лица считат, че този изстрел е произведен от дистанция 3, 50-4, 20 см от стената. Според тях установените позиции и дистанции на произведените два изстрела, вкл. и този наранил пострадалия Ж. Д., са сходни с посочените посоки и местоположения, посочени от подсъдимия Д. в разпита си, при следствения експеримент, проведен на 29.05.2018г., както и при измерванията при изготвяне на експертизата от 29.09.2018г. Възприетото от подсъдимия прострелване вътре в десния преден ъгъл на гаражната клетка не може да бъде причинено по този начин. Възможно е този втори изстрел да е предизвикал пораженията по полуотворената лява врата, а след отстъпването на подсъдимия Д. назад и наляво и излизането на пострадалия напред и надясно да е произведен нараняващия го трети изстрел. При пораженията от проектила пострадалият Ж. Д. е бил леко приведен напред. Смъртта му е в резултат на пронизващо огнестрелно нараняване на лявата половина на гръдния кош, при което проектилът пронизва левия бял дроб и предизвиква допирателно нараняване на паренхима на същия дроб по-ниско. Паренхимното кървене от десния бял дроб е достатъчно да причини смъртта на пострадалия, но му дава възможност след нараняването той да извършва активни целенасочени действия, не е бил в безпомощно състояние. В кръга на възможните за него действия влиза и бързо оттегляне от местопроизшествието, вкл. бягайки. Напълно възможно е да се придвижва на разстояние 100 и над 100 м. Извършвайки тези активни движения обаче той е ускорил кръвотечението от наранените тъкани и смъртта е настъпила сравнително бързо, в рамките на минути след прострелването. Смъртта на пострадалия Ж. Д. е настъпила след сравнително бързо изкървяване, развитие на остра кръвозагуба и бърза смърт в резултат на загуба на кръв. При тази смърт не се изпитват особено продължителни болки и страдания, процесът е сравнително бърз, с бързо намаляване на силите и възможностите за физическа активност. Смъртта е настъпила по обичаен за това нараняване начин. За намаляване на изпитваните болки и страдания има значение и употребата и наличието на наркотични вещества, каквото е доказано при него. Видно от заключението на съдебнохимическата експертиза /т.2, л.125- 129 от досъдебното производство/ в урината от трупа на Ж. Д. Д. има наличие на морфин, 6-моноацетилморфин /специфичен метаболит, получен вследствие употребата на хероин/ и 2-амино-5-хлоробензофенон /основен метаболит на голяма част от бензодиазепиновите лекарствени средства/. В кръвта от трупа на пострадалия има наличие на морфин и 6- моноацетилморфин /специфичен метаболит, получен вследствие употребата на хероин/. Не се доказа наличие на други наркотични, упойващи и лекарствени средства в границите на чувствителността на използваните методи. Според протокола за извършена комплексна експертиза /т.2, л.137-144 от досъдебното производство/ представените за изследване 3 бр. гилзи са части от патрони кал.9 мм „Л.“ /••••/, предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.9 мм. Гилзите са били стреляни с едно и също огнестрелно оръжие. Представените за изследване 1 бр. куршум и 1 бр. част от ризница на куршум са части от патрони кал.9 мм „Л.“ /••••/, предназначени за стрелба с пистолети и картечни пистолети кал.9 мм. Същите са били изстреляни от едно и също огнестрелно оръжие. Пробойната, намираща се в предната лява част на шушляковия елек, е получена от изстрел, произведен от дистанция по-голяма от 100 см. Физикохимична експертиза № 18/ФЗХ-112 от 19.03.2018г. /т.2, л.151- 159 от досъдебното производство/ е изследвала някои от веществените доказателства по делото за наличие на капсулни микроследи. Такива са намерени в пробата от вътрешната част на десния ръкав на тъмносиньо яке с по три бели канта на ръкавите, в пробата от десния ръкав на светлосива трикотажна блуза с дълъг ръкав и надпис отпред и в лявата горна част „А.“, в отривката от лявата ръка на Н. К. К., в отривката от левия ръкав на яке на Н. К. К., в пробата от нарушението в предната лява част на тъмнозеления шушляков елек. Капсулните микрочастици със състав Pb /олово/, Sb /антимон/, Ba /барий/, регистрирани по горните предмети, съвпадат по състав със състава на двата броя гилзи с надпис на дъната „G. •.“, обекти на експертиза № 18/ФЗХ-103 от 04.03.2018г. Капсулните микрочастици със състав Pb /олово/, Sn /калай/, Sb /антимон/, Ba /барий/, регистрирани по вътрешната част на десния ръкав на тъмносиньо яке с по три бели канта на ръкавите, по десния ръкав на светлосива трикотажна блуза с дълъг ръкав и надпис отпред и в лявата горна част „А.“, съответстват по състав със състава на гилзата с надпис на дъното „S. •.“, обект на експертиза № 18/ФЗХ-103 от 04.03.2018г. От заключението на физикохимична експертиза № 18/ФЗХ-103 от 04.03.2018г. /т.2, л.161-163 от досъдебното производство/ се установява, че в пробата от сивото долнище на анцуг с надпис „А.“, в областта на десния джоб и областта под него до коляното, са намерени капсулни микрочастици със състав Pb /олово/, Sb /антимон/, Ba /барий/, Sn /калай/. В пробата от ръкавите на тъмносиньо яке с по три бели канта на ръкавите, с надпис и лого на „А.“, са регистрирани капсулни микрочастици със състав Pb /олово/, Sb /антимон/, Ba /барий/, Sn /калай/. Капсулните микрочастици, установени по тези предмети, съответстват по състави с тези, регистрирани по изследваните 2 бр. гилзи, с надпис на дъната „G. •.“, и 1 бр. гилза с надпис на дъното „S••• mm L.“, Съгласно заключението на физикохимична експертиза № 18/ФЗХ-115 от 15.03.2018г. /т.2, л.167-169 от досъдебното производство/ в пробата от левия ръкав на черно яке, с надписи „Л.“, предадено доброволно от Н. К. К., са регистрирани капсулни микрочастици със състав Pb /олово/, Sb /антимон/, Ba /барий/, Sn /калай/. Видно от заключението на съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства по метода на ДНК профилирането /т.2, л.178-181 от досъдебното производство/ при изследвания биологичен материал по обекти № 2 и 3 /марли/ се визуализира ДНК профил, който напълно съвпада с ДНК профила на И. З. Д.. Следователно биологичният материал по обекти № 2 и 3 /марли/ произхожда от него. В изследвания биологичен материал по обект № 1 /проектил/ се установи такъв от лицето Ж. Д. Д., който не съвпада с ДНК профила на И. З. Д.. Според заключението на съдебнобалистичната експертиза /т.2, л.189- 191 от досъдебното производство/ представените 17 бр. патрони са стандартни, бойни, като 16 бр. са кал. 9х18 мм, 1 бр. е кал. •••• мм. Същите са изправни и годни да възпроизвеждат изстрели. Те представляват боеприпаси за огнестрелни оръжия. От заключението на съдебномедицинска експертиза на веществените доказателства /т.2, л.196-201 от досъдебното производство/ се установява, че по сивобялото долнище на анцуг с надпис „А.“, в долната вътрешна част на десния крачол, има кръв, която е човешка. Тя е с кръвна група 0 и може да произхожда от И. З. Д., който е с тази кръвна група, както и от всяко друго лице с тази кръвна група. Тя не може да произхожда от Ж. Д. Д., който е с кръвна група А. Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза на живо лице № 248/2018г. /т.3, л.2-5 от досъдебното производство/ при прегледа на И. З. Д. са констатирани прободно-порезна рана в дясна трета на дясна подбедрица, по вътрешно-страничната повърхност; охлузвания по лява предмишница, охлузване по втори пръст на дясна ръка, травматичен оток по дясна лакътна става. Прободно-порезната рана е причинена от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, възможно нож. Останалите травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и неговото тангенциално действие. Давността на всички описани травматични увреждания е 12-24 часа към момента на извършване на прегледа, проведен на 02.03.2018г. Прободно-порезната рана на дясна подбедрица е довела до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Останалите травматични увреждания са му причинили болка и страдание, без разстройство на здравето. Видно от заключението на допълнителната тройна съдебномедицинска експертиза по писмени данни и на живо лице № 274/2018г. /т.3, л.9-26 от досъдебното производство/ прободно-порезната рана на дясна подбедрица на И. З. Д. е причинена от действието на предмет с остър връх и режещ ръб, възможно нож. Може да се получи от върховете на двата ножа, изследвани от вещите лица. По остриетата и на двата ножа има наличие на кръв, чието количество не позволява изследването й за видова и кръвно-групова принадлежност - експертна справка № 721/2018г. По светлосиво долнище на анцуг с надпис „А.“ е установено наличие на кръв, съответстваща на И. З. Д., както и срязвания на тъканта на десния крачол в област, съответстваща на нараняването. Нараняването на дясната подбедрица не е причинено с изследваната рекламна табела поради липса по нея на остри върхове и режещи ръбове. Останалите травматични увреждания са причинени по механизма на удар с или върху твърд тъп предмет и неговото тангенциално действие. Напълно е възможно травматичният оток по дясна лакътна става да е причинен от удар с металната рекламна табела. Описаните охлузвания на кожата на лявата предмишница и втори пръст на дясната ръка са изключително малки по размери и от тяхната характеристика не могат да се правят значими експертни изводи, като давност и механизъм на получаване. Напълно възможно е нараняванията на И. З. Д. да са получени както съобщава - нараняването на дясната подбедрица от хвърлен по него остър нож и от удар с метална табела в областта на десния лакът. Анатомично и технически хипотетично е възможно установените травматични увреждания по тялото на И. З. Д. да са причинени от собствената му ръка или по друг начин на самопричиняване. Зоните са достъпни анатомично и е възможно в тези области да се постигне самоувреждане. Не се установяват характерни белези на такова - множественост на самоуврежданията, успоредност на травмите, групиране в една анатомична област и други белези, известни от съдебномедицинската наука и практика. Според заключението на комплексната съдебнопсихиатрична и психологична експертиза /т.3, л.39-61 от досъдебното производство/ И. З. Д. не се води на психиатричен учет към ЦПЗ гр. П. и не страда от психично заболяване. Могъл е да разбира свойството и значението на извършеното към момента на инкриминираното деяние и да ръководи постъпките си. Бил е улеснен от личностовите си особености, които определят реакцията му в конкретната ситуация. Могъл е да възприема и възпроизвежда фактите, които са от значение за делото, както и да дава достоверни обяснения за тях. Може да участва пълноценно в наказателното производство и да се защитава сам. По време на инкриминираното деяние не е бил в състояние на уплаха и смущение. След извършване на деянието е осъзнавал добре естеството му и е предвиждал последиците, което е обусловило напрежение, тревожност и потиснатост, преценени като израз на посттравматично стресово разстройство. Провежда успешно амбулаторно лечение. Психиатричният и психологичният му статус не съответстват на краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието и не са пречка за участието му в наказателния процес. От заключението на видеотехническата експертиза /т.3, л.90-93 от досъдебното производство/ се установява, че видеозаписите в предоставените за изследване 3 бр. компактдискове са цифрови презаписи от оригинални файлове, на записани върху твърд диск на различни видеоохранителни системни видеозаписи. Не са намерени следи от манипулация/намеса върху записаната информация. Действията /преминаването по тротоара/ на лицата, които са от значение за изследването, са описани в изследователската част на протокола. Качеството на видеозаписа и експортираният от него снимков кадър не е достатъчно за провеждане на лицево-идентификационно изследване. Не може да се даде заключение за тъждество между заснетите лица и лицата И. З. Д. и Н.К.К.. Съгласно заключението на техническата експертиза за изследване на електронни устройства /т.3, л.104-148 от досъдебното производство/ не са открити действия по изтриване на записи, други показващи наличие на манипулация. Качеството на изображенията не позволява извършване на лицето разпознаване. Видно от заключението на допълнителната комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза /л.45-51 от ВНОХД № 517/2022г. на АС гр. П./, назначена и приета от въззивния съд, гилзите, обозначени като ВД №№ 10 и 13, след стрелба с пистолет „В.“, модел „НР“, кал. •••• мм, е напълно нормално да бъдат открити на мястото, на което са фиксирани. Гилзите са открити след разравяне на снежната покривка и най- вероятно са били първоначално в друга позиция, близка до тази, в която са открити и фиксирани. Не се изключва възможността гилзите да са имали контакт преди падане в снежната покривка с дървената постройка или други обекти, които са в непосредствена близост. Не може да се отговори на въпроса куршумът с биологичен материал от Ж. Д. Д. с коя от намерените гилзи съставлява част от един и същ патрон, тъй като няма такава методика. Единствените източници на кървене при инцидента са нараняванията на пострадалия Ж. Д. Д. и подсъдимия И. З. Д.. Според вещите лица малко е вероятно до невъзможно изкървяването през множество дрехи на пострадалия след огнестрелното нараняване. Най-вероятно червеникавото оцветяване на снега се дължи на зацапване с кръв, произхождаща от крака на подсъдимия Д., което е възможно при наличие на пропита с кръв в областта на крачола на анцуга на същия. Според заключението на комплексната съдебномедицинска и психиатрична експертиза /л.173-179 от ВНОХД № 517/2022г. на АС гр. П./, назначена и приета от въззивния съд, двете вещества - морфин и бензодиазепин са с обезболяващо и успокояващо въздействие и в тяхното съчетание се потенцират и усилват ефекта си, без да може да се определи степента на това въздействие, особено ако лицето е злоупотребявало с тези субстанции и е изградило толеранс. Не са представени данни за специфични поведенчески нарушения, които да се свържат с наличието им в кръвта на лицето пост мортем. От заключението на комплексната физико-трасологическа експертиза /л.183-189 от ВНОХД № 517/2022г. на АС гр. П./, назначена и приета от въззивния съд, се установява, че не може категорично да се установи дали образуваното разкъсване на анцуга и прободно-порезната рана на десния крак на подсъдимия И. З. Д. са осъществени едновременно, тъй като това са два отделни обекта, независещи изцяло един от друг. При определени условия, вкл. и начина, който сочи подсъдимият, едновременното образуване е възможно, както е описано по-горе. Не може да се отговори дали разкъсването на анцуга и прободно-порезната рана са причинени по различно време. Наличието на замърсяване на кръв /която може да произхожда от подсъдимия/ в областта на разкъсването и съответствието на разположението на разкъсването и раната, може да се допусне с висока степен на вероятност, че разкъсването на анцуга и нараняването са образувани едновременно. Част от разкъсването на анцуга, според наличната микроструктура, е образувано от остър предмет, с профил на нож с остър връх, едностранно заточен, с ширина на острието не по-голяма от 3 см и е осъществено отвън навътре на самия крачол на анцуга. Съдът е приел, че описаната по-горе и изцяло инкорпорирана в настоящите мотиви фактическа обстановка се установила по несъмнен и категоричен начин от обясненията на подс. И. Д., дадени пред съда, от показанията на свидетелите З. А., Д. Д., Д. Т., В. Т., Т. Д., Д. Б., Т.Т., Н. К., Н.К., Н.Н., Х.П., Р. Т., О. К., Г. Т., А.Б., А.Т., И. Б., К.М., М.М., Г. М., Н. П., Ц.Т., Н.С., от приложените по делото писмени и веществени доказателства и от заключенията на изготвените и приети експертизи. Така приетата от първоинстанционният съд фактическа обстановка е в съответствие с доказателствата и се възприема изцяло от въззивната инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото обвинение по чл.119 НК срещу подсъдимия И. Т., първата инстанция е извършила всички необходими процесуално - следствени действия за изясняване на значимите факти относно деятелността му преди, по време и след инкриминирания инцидент. По фактите. Съдът е изложил пространни съображения на кои свидетелски показания дава вяра и в кои части и кои лишава от кредит на доверие. Особено внимание съдът е обърнал на показанията на свидетелите Д. Т., Ц.Т. и Д. Б., като е намерил тези показания за последователни, ясни, точни и непротиворечиви. Отделно от това съдът е съобразил, че макар и да не са били преки очевидци на самия инцидент те са възприели лично отделни моменти от неговото развитие и като ги е съпоставил с останалите събрани по делото доказателства правилно е преценил, че те имат значение за правилното приложение на материалния закон, който извод въззивната инстанция споделя напълно. Тези показания, закрепени по реда на НПК имат решаващо значение за установяване на обективната истина и въззивната инстанция споделя напълно изложените пространни съображения в аргументацията на основният съд да ги цени и включи в общата доказателствена съвкупност. Обосновано съдът е дал вяра на показанията на свидетеля Н.К., който се явява свидетел очевидец на действията на подсъдимия Д. непосредствено след инцидента. Те се подкрепят изцяло както от обясненията на подсъдимия, така и от показанията на свидетелите Д. и Ц. Т. и настоящият състав не намира основания да се съмнява в достоверността им независимо, че свидетелят К. и подсъдимия са били в добри приятелски отношения. Макар и да не са били преки очевидци на развитието на инцидента, показанията на свидетелите Т. Д. и В. Т. допринасят за установяване на фактическата обстановка около мястото, където пострадалия Д. е намерен след настъпване на смъртта му, както и констатирането на същата и правилно са включени от съда в общата доказателствена маса. Със значителен доказателствен интензитет са и показанията на свидетелите О. К., А. Б. и Г. Т.. Те дават сведения за магазина „М.“, за табелата, която пострадалият хвърлил по подсъдимия, за наличието на камери и записите от тях, за действията на самия подсъдим, който се интересувал от съдържанието на тези записи и имат значение за пълното изясняване на фактическата обстановка. По отношение на показанията на свидетелите К. М., А. Т., И. Б., Н. П. и Г. М. съдът е изложил пространни съображения кои от тях и защо ги кредитира, а други ги лишава от кредит на доверие. Правилно съдът е дал вяра на показанията на петимата полицейски служители относно възприетите лично от тях обективни факти, свързани с инцидента. Тези показания са последователни, точни и ясни и се подкрепят изцяло от останалите доказателства, поради което имат своето място в общата доказателствена съвкупност. Съдът споделя изцяло съображенията изложени от първата инстанция, с които са изключени показанията на полицейските служители И. Б., Г. М. и Н. П. относно развиваните пред тях от подсъдимия първоначални версии за протичането на инцидента в хода на проведените с него „оперативни беседи“. Правилно е отчетено, че с позоваването на тези показания и придавайки им доказателствено значение би се стигнало до погазване процесуалната забрана първични доказателства да се заменят с производни, какъвто безспорно е техния характер. Няма спор, че т.н. „признание“ при проведените от полицейските служители „беседи“ е направено от подсъдимия Д. без на същият да са предоставени основните гаранции за справедлив процес по чл.6 от ЕКПЧОС и тези показания нямат характер на доказателствено средство за установяване на факти, имащи значение за предмета на доказване. На същата плоскост следва да бъдат разгледани и показанията на полицейските служители М. и Т. във връзка със съобщената от подсъдимия информация за развитието на инцидента. Съдът е приел, че тези показания разполагат с доказателствена стойност независимо, че подсъдимият в този момент не е имал никакво процесуално качество и не е разполагал с адвокатска защита, защото те съвпадали и подкрепяли дадените от него в присъствието на защитник обяснения както в досъдебното производство, така и пред съда. Настоящата инстанция не споделя изложените в тази връзка съображения. Без значение е дали тези обяснения подкрепят тезата на някоя от страните, било на държавното или частно обвинение, било на подсъдимия и защитника му. Както беше посочено по – горе, след като те са дадени от заподзряно лице пред полицейски служители в хода на т.н. „оперативна беседа“ преди същото да е имало процесуално качество, показанията на полицейските служители нямат доказателствена стойност и не могат да бъдат ползвани като източник нито на пряка, нито на косвена доказателствена информация. Поради това настоящият състав намира, че и тези показания следва да бъдат изключени от общата доказателствена маса, очертаваща фактическата обстановка във връзка на инкриминираното деяние. Сериозно внимание е обърнато и на обясненията на подсъдимия Д.. Те са били подложени на обстойна проверка след прецизен и обстоен анализ на всички доказателствени източници, при който съдът не е игнорирал както тези, които подкрепят обвинителната теза, така и оправдателните такива. Изводът на съда, че обясненията на подсъдимия се подкрепят от събраните в хода на делото гласни, писмени и веществени доказателства е правилен и изложените за това в мотивите съображения са пространни и доказателствено обезпечени. Подробно и детайлно са изследвани от първата инстанция и заключенията по назначените експертизи. Аргументирано и обосновано Окръжния съд им е дал вяра, като изготвени компетентно, обосновано и пълно и от надлежни специалисти, притежаващи знания в съответните области и поради това настоящия състав намира включването им в доказателствения материал за правилно и в съответствие с изискванията на процесуалните императиви. И не на последно място, съдът е подложил на внимателен анализ и действията на пострадалия Д.. Правилно са кредитирани показанията на полицейския служител св. Т., че Д. освен, че бил многократно осъждан за кражби, е имал друг подобен случай, при който собственикът на помещението на друга кражба се опитал да задържи пострадалия, но Д. го е наръгал и впоследствие бил задържан. Тези свидетелски показания се подкрепят и от справката за съдимост, от която е видно, че е осъждан многократно за различни престъпления. При всичко това изводът на първата инстанция, че Д. е лице с трайно установени престъпни навици и склонност към агресия е правилен. За обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция не само бяха проверени част от доказателствата, изследвани от първата инстанция, но и бяха събрани нови такива по искане на представителя на Апелативна прокуратура. Бяха допуснати до първоначален разпит свидетелите Г. А. и Г. С. и до допълнителен разпит свидетелите Д. Б., Г. М., И. Б., Д. Т. и О. К., . Бяха назначени и комплексна физико – трасологична експертиза, комплексна съдебномедицинска и психиатрична експертиза и комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза. От заключението по назначената комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза /л. 45-л. 51 от съд. том/ се установява, че гилзите са открити след разравянето на снежната покривка и най – вероятно са били първоначално на друга позиция, близка до тази, в която са открити и фиксирани. Не е изключено гилзите да са имали контакт преди падането им в снежната покривка с обекти, които са били в непосредствена близост. Вещите лица не са отговорила на въпроса, дали куршумът с биологичен материал от пострадалия Д., с коя от намерените гилзи представлява един и същ патрон, защото няма методика за определяне на коя гилза на кой куршум е била съставна част. По третия въпрос вещите лица са били категорични, че всякакви изводи биха били неаргументирани и биха подвели съда. От заключението по назначената комплексна съдебномедицинска и балистична експертиза /л. 173-л. 17 от съд. том/ се установява, че на поставения въпрос за въздействието на употребения от Д. морфин и друго вещество върху поведението му, вещите лица са отговорили, че веществата морфин и бензодипин в съчетанието си потенцират и усилват ефекта си без да може да се определи степента на това въздействие, особено ако лицето е злоупотребявало с тези субстанции и е изградило толеранс. Не са представени данни за специфични поведенчески нарушения, които да се свържат с наличието им в кръвта на пострадалия Д. пост мортем. От заключението по назначената комплексна трасологическа и физическа експертиза /л. 183-л. 187 от съд. том/ се установява, че не може да се установи с категоричност дали образуваното разкъсване на анцуга и прободно – порезната рана на десния крак на подсъдимия са осъществени едновременно, но при определени условия, вкл. и по начина, който сочи подсъдимия може да има едновременно образуване. Не може да се отговори и на въпроса дали образуваното разкъсване на анцуга и прободно – порезната рана на десния крак на подсъдимия са причинени по различно време. Вещите лица са категорични, че част от разкъсването на анцуга е осъществено от остър предмет с профил на нож с остър връх, отвън навътре на самия крачол на анцуга. Тези заключения са пълни и точни, авторитетно и аргументирано са защитени в съдебно заседание, изготвени са компетентно и обосновано от квалифицирани специалисти, притежаващи знания в съответните области, поради което настоящия състав не намира основания да се съмнява в тяхната правилност и същите следва да намерят място в общата доказателствена съвкупност, имаща значение за установяване на фактическата обстановка по делото. От показанията на разпитаните свидетели на първо място следва да бъдат анализирани показанията на св. Д. Т.. След констатиране на противоречия в показанията му дадени пред настоящият състав и на л. 111-112 от ДП и прочитането им по реда на чл.281, ал.4 НПК св. Т. логично обясни тези противоречия с оглед изминалото дълго време от инцидента и частичната загуба на спомен, като беше категоричен, че показанията, които е дал в хода на досъдебното производство са верните и отразяват действителната фактическа обстановка. Поради това съдът намира, че следва да бъдат кредитирани показанията на св. Т. дадени в хода на досъдебното производство. От тях се установява, че на 01.03.2018г. около 22.30-23.00ч. св. Т. и съпругата му св. Ц. Т. си легнали. Около 01.45ч. на 02.03.2018г. св. Т. чул шум, сякаш някой иска да отвори междинната врата в двора, като шумът бил специфичен, като дърпане на вратата. Около 02.00ч. отново чул шум и едновременно с него чул започнали викове „Стой, стой, стой“, като разпознал гласа на подсъдимия и звук „ Уаууу“ от непознат глас. В следващият момент чул един гърмеж, а малко след него още два гърмежа, които идвали откъм подхода към гаражите. Със съпругата му тръгнали към терасата, като св. Т. останал на рамката на вратата, а съпругата му излязла отвън на терасата. Забелязъл, че подсъдимият се намирал между входната врата и междинната врата, с лице към улицата. Съпругата му говорила с подсъдимия и му казала: „ И., какво става?“, а той й отговорил: „Крадец на желязо“. На въпроса на св. Ц. Т. защо не е извикал полиция, подсъдимият отговорил: „ Той бягаше страшно бързо и ми хвърли тази табела върху мен. Съмнявам се, че има втори скрит някъде“. Съдът кредитира изцяло показанията на св. Т. като ясни, точни, непротиворечиви и последователни. Те се подкрепят изцяло и от показанията на съпругата му св. Ц. Т., които поради смъртта й са били прочетени в хода на първоинстанционното производство по реда на чл. 281, ал.1, т.4, пр.2 НПК, както и от протоколите за оглед на местопроизшествието. Показанията на св. Г. А. и св. Д. Б. с нищо не допринесоха за допълнително уточняване на вече изяснените факти или установяване на нови такива във връзка с инкриминирания инцидент. Показанията на свидетелите Г. М. и И. Б. не могат да бъдат коментирани, поради изключването им от доказателствения материал по изложените по – горе съображения. От показанията на свидетелят О. К. се установи само едно ново обстоятелство, че камерите на магазина са монтирани от Г. С.. В разпита си св. Г. С. обясни, че камерите, които са били монтирани на магазин „М.“ са аналогови и през деня записват непрекъснато, а през нощта запис се осъществява само при движение. Обобщено, от всички събрани допълнително и проверени в хода на съдебното следствие пред настоящата инстанция доказателства, съществена промяна в установената от първата инстанция фактическа обстановка не настъпи. Поради всичко изложено по – горе настоящият състав намира, че атакуваната присъда е обоснована. Основният съд е анализирал всички събрани доказателства, обсъдил ги е поединично и в тяхната съвкупност и обосновано е преценил на кои доказателства и в кои техни части следва да бъде дадена вяра, респ. кои да бъдат изключени от общата доказателствена маса. Налице са достатъчно доказателства, които са дали възможност на съда да оформи правилно вътрешно убеждение, което е детайлно е отразено в мотивите. По правото. В рамките на повдигнатото по чл.119 НК обвинение на подсъдимия и при така очертаната в обвинителния акт и установена в хода на първоинстанционното съдебно следствие фактическа обстановка правния извод на контролирания съд, че деятелността на подсъдимия И. Д. попада в обхвата на разпоредбата на чл.12, ал.1 НК и няма престъпен характер е обоснован и законосъобразен. За да стигне до този извод, освен всички установени по делото факти съдът е съобразил и трайно установената практика на ВКС. Внимателно са били преценени както действията на пострадалия Д., така и действията на подсъдимия Д., обстановката при която е протекъл инкриминирания инцидент, средствата за неговото осъществяване, както и физическото и психично състояние на нападателя и отбраняващият се. Изложените в мотивите на атакуваната присъда правни съображения /стр.309-стр.313/ са убедителни и пространни, поради което настоящият състав ги споделя изцяло и не намира за необходимо да ги преповтаря. Независимо от това, следва да се отбележи, че трайно установено в правната теория и съдебната практика е разбирането, че „неизбежна отбрана“ ще е налице, когато е налице едно започнало и все още продължаващо нападение, при което са застрашени държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на друго лице и за да бъдат защитени тези интереси се причиняват вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Законодателят образно казано е заложил в института на неизбежната отбрана пет основни признака. Първият, да е налице нападение. Вторият, това нападение да е противоправно. Третият, то да е непосредствено, т.е. да е започнало и да не е завършило. Четвъртият, да са налице отбранителни действия, с които се причиняват вреди на нападателя и петият признак е интензитетът на отбраната да не надвишава явно интензитета на нападението, т.е. отбраната да е в рамките на необходимите предели. По делото е установено по безспорен и категоричен начин, че пострадалият Д. е проникнал чрез взлом в двора на ул. „Л.К.“ №•, а от там и в гаража на подсъдимия И. Д.. В тази насока са обясненията на подсъдимия, показанията на св. Д. Т. и св. Ц. Т. и протоколите за оглед на местопроизшествие, от които се установява, че Д. е счупил катинара на междинната врата в прохода към гаража и със взлом е отворил вратата на гаража на подсъдимия, след което проникнал в него с намерение да извърши кражба. Същите доказателства сочат, че след като подсъдимият е забелязъл светещата в гаража лампа и видял, че вратата е отворена, взел със себе си незаконно притежаваният пистолет „В.“, в чийто пълнител имало лентовани патрони и слязъл да провери обстановката. Влизайки в гаража, подсъдимият държал в лявата си ръка телефона с включено фенерче, а в дясната си ръка стискал наведеният с цевта надолу пистолет. В този момент забелязал от дясната си страна движение и видял насоченият към лицето му юмрук на Д.. Инстинктивно се отдръпнал назад, при което изпуснал на земята телефона си. В този момент забелязал как пострадалият Д. се насочва към него, замахва с ръката си и хвърля рязко и силно ножа, който държи. В момента, в който подсъдимият отскочил назад и се завъртял, усетил остра и силна болка в десния крак от вътрешната страна на глезена. Болката била причинена от порязването от ножа, хвърлен от Д.. Това се установява както от обясненията на подсъдимия и от показанията на св. Д. и Ц.Т., така от протокола за оглед, в който фигурира намереният на местопроизшествието нож, от заключенията по СМЕ за освидетелстване на подсъдимия и по назначените физически и химически експертизи за изследване на веществените доказателства – нож и анцуг, с който е бил облечен подсъдимия. Подсъдимият произвел един изстрел във въздуха и предупредил Д. да спре. Вместо това Д. хвърлил с голяма сила друг предмет по подсъдимия. В момента на хвърлянето на предмета, подсъдимият произвел изстрел в посока към Д., при което последният се прибрал в тъмния гараж. Подсъдимият отново приканил пострадалият да излезе. Вместо да се подчини, Д. рязко и бързо излязъл от гаража и псувайки подсъдимият се насочил към него, като в ръцете си държал рекламната метална табела на магазин „М.“. Подсъдимият произвел още един изстрел в посока към нападащият го Д., но последният не спрял. Опитал се да произведе още един изстрел, но не успял. В този момент Д. хвърлил табелата към подсъдимия, която попаднала в дясното му рамо и лакът. След болката от удара, Д. побягнал в посока пазара на ул. „М.“, а Д. в противоположна посока към бул. „6••••••“. Категорични доказателства за травмите, причинени на подсъдимия от удара на табелата в дясната му ръка се съдържат в заключението по назначената СМЕ, в което вещите лица категорично са отбелязали, че е напълно възможно травматичният оток по дясна лакътна става да е причинен от удар с металната рекламна табела. Всички тези установени по делото факти водят да единственият извод, че с поведението си пострадалият Д. е осъществил нападение върху подсъдимият Д.. Нападението е иницирано и започнало от Д., без той да е бил провокиран от неправомерни действия на подсъдимия, като е протекло на няколко етапа. Най- напред Д. се е опитал да нанесе юмручен удар в лицето на подсъдимия, но не е успял само благодарение на бързата реакция на подсъдимия. След това е хвърлил рязко и силно носеният от него нож, който е попаднал в областта на десния глезен и причинил порезните наранявания на Д.. И накрая Д. хвърлил по подсъдимия металната табела и го ударил с нея в областта на дясното рамо и лакът. Целта на нападението е била Д. да не позволи на подсъдимият да го залови в момента на кражбата и да успее да избяга от местопроизшествието. Нападението е противоправно. То е било интензивно и осъществено с предмети, които очевидно са застрашавали живота и телесния интегритет на отбраняващият се и са могли да доведат до фатален за него изход. Нападателните действия са били изключително агресивни, продължителни, при условия на намалена от нощната тъмнина видимост и са били насочени към тялото на подсъдимия. С произвеждането на изстрелите от подсъдимия нападението не е било прекратено, а е продължило и е приключило с бягството на пострадалия. Изстрелите, при един от които проектилът е попаднал в тялото на Д. са били произведени от подсъдимия с цел да бъде спряно и предотвратено започналото и незавършило над него нападение, т.е. подсъдимият е осъществил отбранителни действия за да запази живота и здравето си, които са били поставени в опасност от страна на Д.. Подсъдимият е имал право на такава активна защита, защото тя е позволен от закона начин на отблъскване на противоправното нападение върху личността му. Той не е бил длъжен нито да бяга, нито да се укрива, защото противното разбиране чувствително би ограничило ефективността на защитата му. Установено по делото, а и не се спори от страните, че средствата, с които Д. е осъществил нападателните си действия са с ескалираща интензивност. Най – напред той се е опитал да нанесе удар с юмрук, след това с нож и накрая с тежката метална табела, докато средството, с което подсъдимият Д. е могъл да се защити в тази ситуация е бил само носеният от него пистолет „ В.“. Безспорен факт е, че именно изстреляният от подсъдимия Д. с незаконно притежавания пистолет „В.“ проектил е довел до смъртта на пострадалия Д., видно от заключенията по назначените съдебно медицински и балистични експертизи. При това положение настоящият състав намира, че разследваният казус е класически случай на „неизбежна отбрана“ След като с посочените отбранителни действия подсъдимият Д. е причинил смъртта на Д., който има качеството на нападател и смъртта е причинена в рамките на осъществяваната активна защита, при едно започнало и все още продължаващо нападение, то тогава е налице едно обективно общественополезно, необходимо и напълно правомерно поведение от страна на подсъдимия. ВКС в много свои решения е указвал, че поначало всеки удар, независимо с какво се нанася, представлява нападение, и щом като пряко и непосредствено застрашава живота или здравето на отбраняващия се или на другиго, обуславя наличието на неизбежна отбрана. Несъответствието в отбраната, когато например на юмручните удари се отговаря с удар с нож, се преценява не за да се отговори има ли неизбежна отбрана, а дали отбраната явно не съответствува на интензивността на нападението и дали не се касае до превишаване на нейните предели / Р. № 464 от 23.11.1979 г. по н. д. № 442/79 г., I н. о./. Споделим изцяло е и изводът на първоинстанционният съд, че в разследвания казус липсват доказателства, които да обусловят превишаване на пределите на неизбежната отбрана. Константна е практиката на ВКС, че когато е налице неизбежна отбрана, отбраняващият се може да използва по-интензивни средства, за да отблъсне нападението от тези, с които е бил нападнат, при което положение той може да отговаря по чл. 119 НК. Превишаване пределите на неизбежната отбрана обаче може да има не при всяко, а само при явното несъответствие на защитата с характера и опасността от нападението. За да се определи дали деецът се е намирал в такова превишение, следва да се изхожда не само от съразмерността на средствата за нападение и средствата за защита, а от съвкупната оценка на всички други обстоятелства, отнасящи се до интензивността на нападението и защитата, степента на опасността, заплашваща нападнатия, неговите сили и възможности да отблъсне нападението, зависещи от броя на нападателите, тяхната възраст, физически сили, наличните оръдия, мястото и времето на нападението и всички други факти, които могат да повлияят за реалното съотношение на силите между нападащия и защищаващия се. Нападнатият може да употреби всички налични средства, стига да са необходими за отблъскване на нападението. Не съществува задължение за отбраняващия се, който се намира в положение на неизбежна отбрана, при отблъскване на нападението да избира и да засяга с действията си само неуязвимите /неопасни/ части от тялото на нападателя. При преценката, дали има превишаване пределите на неизбежната отбрана е от значение и душевното състояние на дееца, обусловено от предприетото срещу него нападение. /Р. № 52 от 20.02.1980 г. по н. д. № 26/80 г., Първо н. о., Р. № 96 от 7.06.1973 г. по н. д. № 26/73 г., Първо н. о., Р. № 114 от 20.03.1978 г. по н. д. № 70/78 г., Второ н. о. и др./. Съобразявайки тези принципни положения първата инстанция е изследвала и преценила всички факти, имащи значение за решаването на този основен за предмета на делото въпрос. Отчетени са личностните данни на пострадалия Д., като са взети предвид предходните му осъждания, възрастта му, употребата през въпросната вечер на наркотични вещества и снабдяването му с хладно оръжие – нож, както и със средства за взлом – клещи и отвертка за извършване на кражби. Съобразени са и обстоятелствата, че Д. е проникнал с взлом, в тъмната част на денонощието в в двора, а след това в гаража на подсъдимия. Съдът е съобразил и опасността на нападението, при която Д. е предприел активно нападение с нанасяне на удари с опасни предмети по тялото на подсъдимия, съпроводено със закани, че ще го заколи. Въпреки виковете на подсъдимия да се предаде и произведения предупредителен изстрел, Д. не прекратил нападателните действия, нито намалил интензитета им, точно обратното агресията срещу подсъдимия се увеличила и нападението последователно ескалирало на няколко етапа. Не без необходимата оценка са останали начинът и средствата, посредством които подсъдимият Д. е защитил здравето и живота си. Изводът, че при така създадената реална и непосредствена опасност от увреждането на интересите на подсъдимия, той е имал право на адекватно активно противодействие чрез използване на оръжието си, независимо, че същото е незаконно притежавано е обоснован и законосъобразен. Настоящият състав споделя изцяло изложените от контролирания съд съображения. По делото е установено с необходимата категоричност че подсъдимият Д. е осъществил отбранителните действия с единственото средство, с което е разполагал в момента, а именно носеният от него пистолет „ В.“. Нападението от страна на Д. е било осъществено със средства – нож и метална табела, които са опасни и годни да увредят здравето на нападнатия, вкл. да го лишат от живот. При така създадената реална опасност, подсъдимият не е разполагал с друга възможност или с други средства да се противопостави ефективно на внезапното и изключително агресивно нападение, освен да използва оръжието за запазване на живота и здравето си, защото нападението е било интензивно и продължително. Д. е упорито е преследвал целта си, а именно да не бъде задържан и уличен в извършването на взломна кражба, за сметка на увреждането на телесния интегритет, вкл. и лишаването от живот на подсъдимия. Обстановката, в която са се развили действията е била екстремна, нощната тъмнина е намалявала значително видимостта и това допълнително е затруднявало отбраната. Не без значение са вида и характера на нанесените на подсъдимия телесни увреждания и не последно място стресовата за него ситуация, довела до изпадането му в посттравматичен стрес, видно от заключението по назначената СПЕ. Всички тези обстоятелства водят до единствения извод, че интензитетът на осъществените от подсъдимия отбранителни действия се явява съобразен с характера и опасността на нападението и очевидно несъответствие между тях липсва, поради което за превишаване на пределите на неизбежната отбрана в настоящият казус не може да се говори. Ето защо като е приел, че подсъдимият И. З. Д. не е извършил престъплението по чл. 119 вр. чл. 115 НК и го е признал за невиновен, защото е действал в условията на неизбежна отбрана първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон и е постановил обоснована и законосъобразна присъда, която следва бъде потвърдена. По протеста и жалбата на частните обвинители. С протеста и с жалбата на частните обвинители се иска отмяна на присъдата в частта, с която подсъдимият Д. е признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.119 НК и постановяване на нова осъдителна присъда по това обвинение. Исканията са еднопосочни и позволяват съвместното им разглеждане. Жалбата на частните обвинители е бланкетна, като в нея съображения в подкрепа на направеното искане не са изложени. Основната критика в протеста е насочена срещу извода на съда, че защитата на подсъдимия, изразяваща се в употреба на незаконно притежаваното от него огнестрелно оръжие, съответства по сила и интензитет на характера и опасността на осъщественото спрямо него нападение и е свързана с разпоредбата на чл.12, ал.2 НК. Според прокурора съдът не е анализирал задълбочено съвкупността от обстоятелства, свързани със силата и интензивността на нападението, обстоятелството, че Д. е бил сам, неговата възраст и състояние, цялостното му поведение, характера на защитаваните от нападнатия интереси, степента на опасността, застрашаваща подсъдимия, неговите сили и възможности за отбрана, както и мястото на нападението. Така изложените от прокурора съображения не могат да бъдат споделени. Всички посочени от него обстоятелства са били внимателно анализирани и обсъдени от първата инстанция както поединично, така и в тяхната съвкупност. Съдът е съобразил възрастта, физическото и психично състояние на Д. и на подсъдимия. Взел е предвид екстремната обстановка, при която се е развил инцидента, както и средствата, които нападателят е използвал за нападението и тези, с които подсъдимият се е отбранявал. Тук следва да се отбележи, че и двамата са били физически здрави мъже, но това не означава, че при такова нападение с ескалиращ интензитет, подсъдимият следва да се отбранява с голи ръце, да бяга или да се стреми да не уврежда жизнено важни части от тялото на нападателя. Прокурорът не е съобразил, че с Постановление № 12/ 73г. по н. д. № 11/73 г. на Пленума на ВС е прието, че нападнатият има право на активна защита. Той може, но не е длъжен по закон, да се отклони от защита чрез бягство, укриване, търсене помощ от трети лица, държавни и обществени органи и др. Съответствието между защитата и нападението се определя от съвкупността на всички елементи, отнасящи се до силата и интензивността на нападението и защитата, значимостта на защитавания и увреден обект, степента на опасността, застрашаваща нападнатия, неговите сили и възможности за отбрана, средствата за нападение и защита, мястото и времето на нападението и др. Нещо повече, в същото Постановление е посочено, че при отблъскване на нападението нападнатият може да използва и по-интензивни средства и начини за отбрана от тези, използвани от нападателя, стига да не превишава пределите на неизбежната отбрана. Именно в тези рамки се вместват и отбранителните действия на подсъдимия. Както беше посочено по – горе подсъдимият Д. е осъществил отбранителните действия с единственото средство, с което е разполагал в момента, а именно носеният от него пистолет „ В.“. С не по – малък интензитет за увреждане са били и средствата, използвани от нападателя – нож и метална табела. Ноторно е, че ножът е хладно оръжие, с което биха могли да се причинят значителни травми на нападнатия, вкл. да бъде застрашен живота му. Със същите увреждащи характеристики е и табелата, която е била метална, тежка и с ръбести елементи. Табела с такива характеристики, хвърлена със сила по отбраняващият се и попадайки в тялото му, във всички случаи би могла да засегне сериозно телесния му интегритет и да му причини значителни поражения, вкл. да причини смъртта му. Без значение е обстоятелството, че ножът, който е държал пострадалият е бил хвърлен срещу подсъдимия от разстояние, а не е използван от непосредствена близост между двамата. В такива случаи, в които е създадена реална и непосредствена опасност от увреждане личността на нападнатия, той може да предприеме отбранителни действия и преди да е започнало увреждането му за да се ползва от правото на неизбежната отбрана. Не необходимо той да чака да бъде увреден и едва тогава да предприеме отбранителни действия, защото тогава отбраната би била лишена от ефективност. В случая с хвърлянето на ножа и табелата от Д. не само е била създадена реална и непосредствена опасност от увреждане на личността на подсъдимия, но и той самият реално е бил увреден, видно от установените телесни повреди. Неоснователно е оплакването в протеста, че подсъдимият макар и да е предвиждал, че използвайки огнестрелното оръжие може да причини смъртта на нападателя, е бил длъжен да се съобрази с обстановката, с разликата във височината между него и нападателя и да се опита да предотврати тежките последици. Тези съображения на прокурора не могат да бъдат споделени. Така се обезсмисля се изобщо институтът на неизбежната отбрана, тъй като се отрича както възможността на нападнатия да употреби всички налични средства и оръдия, стига да са необходими за отблъскване на нападението, включително такива, които могат да бъдат и по-опасни от тези на нападателя, така и правото на отбраняващия се, който се намира в положение на неизбежна отбрана, при отблъскване на нападението да не избира и да не засяга с действията си само неуязвимите /неопасни/ части от тялото на нападателя. Установената по делото фактология несъмнено описва едно продължаващо, непосредствено, общественоопасно и противоправно нападение, изразяващо се в извършено от пострадалия Д. посегателство върху телесната неприкосновеност на подсъдимия, което е осъществено чрез три отделни противоправни прояви –опит за нанасяне на удар в лицето на подсъдимия и последователно хвърляне на ножа, а след това и на металната табела по него. Броят на отделните деяния и очевидната постепенна градация в интензитета както на нападателните действия, така и на средствата, с което са осъществени са останали вън от вниманието на прокурора, а това са обстоятелства, сочещи проява на агресивност и престъпна упоритост при нападението. Съществено е, че след като от самото начало на нападението подс ъдимият е разполагал с право да го отблъсне чрез причиняване на вреди на пострадалия Д., той не го е направил, независимо че и в този момент е носел в себе си пистолета и би могъл да го употреби, а се е опитал вербално да възспре нападателя. Подобно действие подсъдимият не е предприел и в началния етап на нападението, когато Д. се е опитал да го удари с юмрук в лицето и е произвел предупредителен изстрел във въздуха. Едва след като Д. хвърлил ножа, който порязал десния му глезен, подсъдимият е прибягнал към употребата на пистолета. Затова резонни са доводите на защитата, че изстрелите по посока на тялото на нападателя са произведени след като опитите с други средства и по друг начин да се прекрати нападението са се оказали неуспешни и подсъдимият е бил вече физически наранен. Според задължителните указания в т. 6 и т. 7 на ППВС 12/1973 защитата би била в пределите на неизбежната отбрана не само когато е налице съответствие между нея и нападението, но и при несъответствие, стига то да не е явно. Преценката дали се касае за явно несъответствие на защитата на характера и опасността на нападението следва да се преценява с оглед на обстоятелствата на всеки конкретен случай. Явното несъответствие е налице тогава, когато то е ясно изразено по начин, който не възбужда съмнение. В този смисъл съдебната практика е константна /ППВС 12/1973 година, т. 6 и т. 7; Решение № 63 от 13.01.1976 г. по н. д. № 62/75 г., ОСНК, Решение № 96 от 7.06.1973 г. по н. д. № 26/73 г., I н. о., Решение № 158 от 7.04.1994 г. по н. д. № 66/94 г., I н. о, и др./. Обстоятелството, че подсъдимият предварително се е въоръжил с пистолета само по себе си не може да обоснове престъпен характер в действията му. Установено е, че имотите и имуществото на подсъдимият и на съседите му многократно са били обект на престъпни посегателства от крадци, които посегателства основно са извършвани в малките часове на нощта. След като въпросната вечер е имал основателни съмнения, че отново в гаража му се извършва кражба и предполагайки, че крадците могат да проявят агресия спрямо него, той с пълно основание е взел със себе си огнестрелното оръжие, за да може да се защити при евентуално нападение от тяхна страна, както и е сторил при възникналия с крадеца Д. инцидент. Обобщено, неоснователни са възраженията на прокурора, че е налице превишаване на пределите на неизбежната отбрана. В отговор на тези възраженията, настоящият състав намира, че при конкретно установената фактология подсъдимият, след като не е имал възможност да се отбранява по друг начин и с други средства, за него не са съществували пречки да отблъсне нападението с огнестрелното оръжие, което е носел със себе си. По този начин осъществената от подсъдимия Д. активна защита е останала в пределите на неизбежната отбрана, тъй като не е надхвърлила необходимото за отблъскване на нападението и несъответствието между противоправното, общественоопасно и продължаващо нападение на пострадалия Д. и защитата на подсъдимия Д. с причиняване на вреди на нападателя си с огнестрелното оръжие не е явно изразено. За разлика от изготвилият протеста прокурор, представителят на Апелативна прокуратура развива различни съображения, поставени на плоскостта на разпоредбата на чл.12, ал.3 НК. Според него доказателствата за нараняването на крака и рамото на подсъдимия са манипулирани, което налага извода, че не е имало нападение от Д. над подсъдимия нито с нож, нито с металната табела. Прокурорът сочи, че смъртоносния изстрел е произведен от подсъдимия при полуотворена лява врата на гаража, отстъпвайки назад и наляво, а пострадалият излязъл напред и надясно леко приведен. Изхождайки от разстоянието, от което е бил произведен изстрелът прокурорът стига до извода, че е налице постъпателно движение от подсъдимия към пострадалия, а не обратното. Липсата на оставени дактилоскопни следи по табелата сочело, че подсъдимият и св. К. са използвали ръкавици при местенето й. Прокурорът намира за нелогично подсъдимият да гони и търси пострадалия. Така изложените от представителя на Апелативна прокуратура съображения не могат да бъдат споделени. Както в правната теория, така и в съдебната практика е прието, че при хипотезата на чл. 12, ал.3 НК от основно значение е начинът на осъществяване на нападението - то трябва да е чрез проникване с насилие или с взлом. Насилието по принцип трябва да бъде използвано за проникване в жилището в смисъл на първоначално влизане в него, но доколкото "проникването" реферира и към последващо поведение, насилието е възможно да се упражни по отношение на намиращи се в жилището лица или техни права незабавно след влизане в него. Установените по делото факти не очертават посочените признаци, очертаващи хипотезата на чл.12, ал.3 НК. Вярно е, че пострадалият е взломил дворната врата и вратата на гаража и проникнал в него с намерение да извърши кражба. Подсъдимият, след като забелязал на няколко пъти светнатата в гаража лампа се усъмнил в извършване именно на кражба. За да провери това, той взел незаконно притежавания пистолет, излязъл на двора и се насочил към гаража, чиято врата била отворена. Там се намирал пострадалият, който след взломяване на вратата на гаража влязъл в него и започнал да приготвя различни предмети за изнасяне в найлонови торби. В този момент подсъдимият забелязал движение отдясно на него и видял юмрука на пострадалия Ж. Д., насочен към лицето му. С тези се действия пострадалия Д. поставил началото на нападението над подсъдимия. От този момент нататък всички действия на подсъдимия са били насочени към отблъскване на реалното, започнало, незавършило и застрашаващо здравето му нападение. Доколкото съгласно решение на Конституционния съд № 19/21.11.1997 г., постановено по к.д. № 13/97 г., обнародвано в ДВ бр. 120/97 г., третиращо въпроси, свързани с липса на превишаване пределите на неизбежната отбрана по чл. 12, ал. 3 НК, жилище представлява всеки обект, който се ползва за обитаване, независимо от това какво представлява, дали самостоятелна едносемейна сграда, апартамент в жилищен блок, вилна сграда, фургон, използван за вила или за обитаване от работници при строеж и т. н., независимо къде се намира и дали е напълно завършен, дали се обитава временно или постоянно, то в случая гаражът на подсъдимия не може да бъде определен като жилище, защото той не е ползван приоритетно за постоянно обитаване. Конкретиката по настоящето производство установява, че подсъдимият и семейството му са живеели в обособен като жилище апартамент, находящ се на втория етаж на жилищната сграда, докато находящият се в двора му гараж е бил обособен като техническа работилница, в която подсъдимият в случай на нужда извършвал различни технически дейности. Следователно, в светлината на изложените съображения по решението на Конституционния съд, гаражът и дворното място пред него, където е било причинено смъртоносното нараняване не могат да бъдат считани за „жилище“ по смисъла на чл.12, ал.3 НК. Разсъжденията за наличие или не на условията на чл. 12, ал. 3 НК, е необходимо да продължат с разглеждане на начина на осъществяване на нападението- то трябва да е чрез проникване с насилие или с взлом. Насилието и взломът трябва да бъдат използвани за първоначално проникване в жилището и насилието да бъде упражнено по отношение на намиращи се вътре лица, и то незабавно след влизане в него. Такива факти по делото обаче не са установени, поради което противоправно предприетото нападение от страна на пострадалия върху подсъдимия не се обхваща от хипотезата на чл.12, ал.3 НК и същата не може да бъде приложена в настоящия казус, в каквато насока е претенцията на представителя на Апелативна прокуратура. Описаният от представителя на Апелативна прокуратура механизъм на протичане на инкриминирания инцидент не е доказателствено обезпечен. Прокурорът не е съобразил, че инцидентът се е развил бързо, динамично и при една екстремна обстановка. В обясненията си подсъдимият сочи, че пострадалият Д. се е движил срещу него и тези обяснения не могат да бъдат опровергани. Доказателства за обратното, а именно, че подсъдимият е настъпвал нападателно срещу пострадалият по делото липсват. Установено е, че нападателните действия са осъществени от Д. на няколко етапа и инициативата за тях е била негова, а не на подсъдимия. Липсата на оставени дактилоскопни следи по табелата доказва, че същата не е била пипана от подсъдимия, но не може да обори твърдението му, че не била хвърлена по него от Д.. Данни по делото подсъдимият да е гонил пострадалият няма. Установено по делото е, че след инцидента и двамата са побягнали в различни и противоположни посоки. Освен това нищо нелогично няма в действията на подсъдимия и св. К. насочени към последващото търсене на пострадалия. Дори и да се приеме, че двамата са търсили Д., това обстоятелство само по себе си с нищо не променя установената фактическа обстановка, свързана с развитието на инкриминирания инцидент. Ето защо фактическите изводи, до които представителят на Апелативна прокуратура е стигнал вследствие на собствения си доказателствен анализ не могат да бъдат споделени от настоящата инстанция. По тези съображения подадените срещу присъдата протест и жалба от частните обвинители са неоснователни и не могат да бъдат уважени. Изводът, че деянието на подс ъдимия Д. не е общественоопасно, тъй като е осъществено при неизбежна отбрана по смисъла на чл. 12, ал. 1 НК, прави безпредметно обсъждането на хипотезата за наличие на уплаха и смущение у подсъдимия по смисъла на чл.12, ал.4, вр. ал.2 НК. С оглед процесуалния изход на делото и на основание чл.190, ал.1 направените по делото разноски в размер на 3076, 20 лв. следва да останат за сметка на Държавата. Присъдата в частта, с която подсъдимият И. Д. е бил признат за виновен и осъден по чл.339, ал.1 НК е била потвърдена с Присъда № 3/22г. по внохд № 551/21г., която след обжалването й, е била оставена в сила с Решение № 50153/13.12.22г. по н.д. № 596/22г. на Първо н.о. на ВКС. Поради изложеното настоящият съдебен състав