Решение № 99 от 12.8.2024 г. на Апелативен съд - Варна по дело № 227/2024 г.

Производството е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на НОХД №40/2024 г. по описа на РС – Разград, по което с определение от 05.03.2024г. по реда на чл. 306, ал.1, т.1 НПК съдът е присъединил към наложеното на осъдения Д. В. П. по НОХД № 145/2020г. на Районен съд - Исперих наказание „лишаване от свобода“ в размер на 9 месеца и 14 дни, част от наказанието „лишаване от свобода“, наложено с одобреното от съда споразумение по НОХД № 40/2024г. на РС- Разград, в размер на 4 месеца. РРС е определил осъденото лице Д. П. да изтърпи общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от 13 месеца и 14 дни при първоначален общ режим, като е приспаднал изтърпяното до момента наказание. Цитираното определение на РС – Разград е влязло в сила на 21.03.2024г. В искането за възобновяване на наказателно дело се навеждат основанията по чл.422, ал.1, т.5, вр чл. 348, ал.1, т.1 от НПК, като се оспорва законосъобразността на постановеното определение и се заявява допуснато нарушение на материалния и процесуалния закон, т. к. не са били налице материално-правните предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 27 ал.1 НК, относим само за наказанието „лишаване от свобода“ и само при неизтърпяно предишно наказание „лишаване от свобода“ към момента на извършване на второто престъпление /съгласно ППВС № 1/1978г. /. В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Апелативна прокуратура - Варна поддържа изцяло искането на Главния прокурор, което счита за основателно и моли за неговото уважаване. Осъденото лице Д. П., редовно призован, не се явява и не се представлява. Варненският апелативен съд, след като обсъди доводите в искането на Главния прокурор, съобрази становището на представителя на АП Варна, изразено в съдебно заседание и след цялостна проверка на материалите по делото, направи следните констатации: Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй като е направено от компетентен орган - Главният прокурор на Р България и в изискуемия от чл. 421, ал.3 от НПК шестмесечен срок, и има за предмет съдебен акт от категорията на визираните в чл. 419, ал.1 и чл. 422, ал.1, т.5 от НПК. Разгледано по същество, искането е основателно по следните съображения: С Определение от 05.03.2024г, РС Разград, след приключване на НОХД № 40/24г със споразумение по реда на глава 29 от НПК, в същото съдебно заседание, в производство по реда на чл.306 ал.1 т.1 от НПК е приел, че са налице предпоставките на чл. 27, ал.1 НК, тъй като деянията, предмет на споразумението по делото, са извършени от осъдения Д. П. след осъждането му по НОХД № 145/2023г. на PC - Исперих и преди да е изтърпял наложеното по него наказание „пробация“, впоследствие заменено с „лишаване от свобода“ с Определение №124 от 29.08.2023г. по ЧНД № 338/2023г. на Окръжен съд - Разград /влязло в законна сила на 06.09.2023г./. На това основание е присъединил част от общо определеното на основание чл. 23, ал.1 НК наказание „лишаване от свобода“ по НОХД № 40/2024г. на РС-Разград в размер на 4 месеца. Видно от справката за съдимост на осъденото лице / л. 84-85 от ДП/, с Определение № 124 от 29.08.2023г., постановено по ЧНД № 338/2023г. на ОС- Разград, влязло в законна сила на 06.09.2023г., е заменена неизтърпяната част от наказанието „пробация“ в размер на 1 година, 6 месеца и 28 дни, наложено по НОХД № 145/2020г. на PC-Исперих, с наказание „лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца и 14 дни, като е определен първоначален общ режим. Деянията, предмет на разглеждане по НОХД № 40/2024г. на PC - Разград са извършени на 29. 05. 2023г., т. е. преди влизане в сила на определението по ЧНД № 338/ 2023г. на ОС-Разград /06.09.2023г./. Съгласно ТР № 6 от 30.06.2014г. по т.д. № 6/2013т. на ОСНК на ВКС, по отношение приложимостта на чл. 27 от НК следва да се съобрази, дали престъплението, осъществено при условията на общ рецидив, е извършено преди влизане в сила на определението по чл. 452, ал.3 от НПК, което дава основание да се приеме, неприложимост на разпоредбата на чл. 27, ал.1 НК, тъй като към този момент извършителят му не е търпял наказание „лишаване от свобода“, а е търпял по- лекото наказание- „пробация“, впоследствие заменено с по-тежкото „лишаване от свобода“. Определението по чл. 452, ал.3 НПК поражда правно действие само и единствено занапред, тъй като законовото основание за замяна на наказанието - виновно неизпълнение на наложеното наказание „пробация“, е настъпило в момент, следващ постановяването на присъдата. Така изложената конкретика по делото и цитираната практика, обосновава извода, че в настоящия случай не са били налице материално- правните предпоставки за прилагане на чл. 27, ал.1 НК - присъединяването на наказание по чл. 27 НК е относимо само за наказанието „лишаване от свобода“ и само при неизтърпяно предишно наказание „лишаване от свобода“ към момента на извършване на второто престъпление /в този смисъл ППВС № 1/1978г. /. Деянията по НОХД № 40/2024г. на РС-Разград са извършени след като Д. П. е осъден с влязла в сила присъда по НОХД№ 145/2023г. на РС Исперих и не са в съвкупност с нито едно от престъпленията, за които е осъждан с влезли в сила присъди. Поради това и определеното на основание чл. 23, ал. 1 от НК общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 5 месеца по НОХД № 40/2024г. на РС-Разград следва да се изтърпи отделно. Така допуснатото нарушение на материалния закон се явява съществено по смисъла на чл. 348, ал.1, т.1 НПК, респ. основание по чл.422, ал.1, т.5 НПК за възобновяване на наказателното производство и отмяна на постановеното по НОХД № 40/24г от РС Разград определение от 05.03.2024г по чл. 306, ал.1, т.1 НПК, съответно и връщане на делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд в производство по реда чл. 306, ал.1, т.1 НПК. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, Варненският апелативен съд