Решение № 595 от 16.10.2024 г. на Софийски градски съд по дело № 1730/2022 г.

Производството е по реда на глава XXI от НПК. С присъда № 20218777 от 03.12.2021 г. по НОХД № 1599/2020 г., Софийски районен съд – Наказателно отделение (СРС – НО), 111-ти състав, е признал подс. К. Г. И. за виновен в извършване на престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, поради което и на основание чл. 54, ал. 1 от НК, го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“, за срок от две години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил за срок от три години. Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия – адв. М. П., САК, който, в срока по чл. 319 от НПК, подава въззивна жалба с допълнение. В нея се твърди, че присъдата е постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, при неправилно приложение на закона и е неправилна, необоснована и несправедлива. В допълнението към жалбата се развиват аргументи за допуснати от първия съд съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в противоречие между диспозитива и мотивната част на присъдата, по отношение на правната квалификация на деянието, вменено във вина на подс. И. – по чл. 339, ал. 1 от НК или по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК; вътрешно противоречие в правните изводи на съда, дължащо се на позоваване на разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и чл. 56, ал. 2 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ), регламентиращи реда за придобиване на взривни вещества и пиротехнически изделия, без на подсъдимия да е вменено осъществяване на дейности с такива вещества, и позоваване на разпоредба от специалния закон – чл. 56, ал. 2 от ЗОБВВПИ, в редакция, която не е актуална към датата на извършване на инкриминираното деяние; липса на веществени доказателства – гилзи и куршуми/проектили, които се твърди да са били изстреляни от вещите лица, изготвили балистичната експертиза по делото и да са били върнати на възложителя на експертизата, и отказ от страна на първоинстанционния съд тези веществени доказателства да бъдат изискани, издирени и предявени на подсъдимия и неговата защита; фактическа липса на мотиви към постановената присъда, изразяваща се в липса на произнасяне по доводите на защитата, обективирани в протокола от открито съдебно заседание, проведено на 01.10.2021 г., за липса на веществени доказателства, противоречия между гласните доказателствени средства и неправилни заключения на вещите лица, изготвили балистичната експертиза. Навеждат се доводи, че обвинението, повдигнато срещу подс. И., се явява недоказано. Излага се, че процесното оръжие „Steyr – Mannlicher“, модел „М 95“, № 13495А, е описано като пушка, докато фактически е карабина, респективно – иззетата цев за „Steyr – Mannlicher“ № 8226G е за пушка, а описаните „допълнителен дървен приклад с ложа, полуложа и магазин с предпазна пускова скоба“ са за карабина „Steyr – Mannlicher“, модел „М 95“. Сочи се, че оръжието „Steyr – Mannlicher“, модел „М 95“ е предназначено за стрелба с патрони 8х50 мм, което изключва възможността това оръжие да се квалифицира като огнестрелно, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, тъй като попада в изключението, визирано в т. 3 на същия законов текст – касае се до оръжие, произведено до 31 декември 1900 г., което е разработено за боеприпас с димен барут и необлечен оловен куршум. Прави се ретроспекция на развитието на производството на патроните кал. 8х50 мм, като се заключава, че от заключението на балистичната експертиза и разясненията на вещите лица в съдебно заседание е останало неизяснено с какъв патрон е извършено прострелването на оръжието – дали патронът е бил с димен, с полубездимен или с бездимен барут и какъв е бил видът на куршума – объл или остър, облечен или необлечен, както и какъв е произходът на патрона и как е попаднал в Лабораторията по съдебна балистика на МВР. Оспорва се техническата годност и срокът на годност на патроните, с които е простреляно оръжието. Излага се, че едното от процесните оръжия – „Steyr – Mannlicher“, модел „М 95“, № 8226G, не се явява годно огнестрелно оръжие, по смисъла на Приложение № 5 към чл. 30, ал. 3 от Критериите за определяне на категориите на оръжията и боеприпасите – собственост на МВР и Наредбата за условията и реда за осъществяване на дейностите, свързани с оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия и контрола над тях в МВР, тъй като в канала на цевта е била установена ръжда. Сочи се, че неправилно вещите лица са протрили цевите на оръжията с памучни тампони, които не са били обработени с 0.5% разтвор на дифениламин в концентрация на сярна киселина, както е посочено в решение № 92 от 27.06.2019 г. по н. д. № 357/2019 г. на ВКС, ІІІ н. о., като по този начин е станало невъзможно да се установи, дали с второто от оръжията е стреляно след последното почистване, почиствано ли е то и има ли следи от ръжда. Изтъква се, че правото на подсъдимия да се запознае с веществените доказателства по делото е било нарушено, а заключението на балистичната експертиза е компрометирано и следва да се изключи от доказателствената съвкупност. Жалбоподателят излага още, че сглобеното оръжие „Steyr – Mannlicher“, модел „М 95“, № 8226G, е компилация между цев за пехотна пушка и части от карабина, като иззетите в хода на претърсването вещи са описани по начин, който не позволява да се установи, дали оръжието е било сглобено именно от частите, иззети от подсъдимото лице. Застъпва се, че в протокола за претърсване и изземване са описани като иззети 2 броя затворни блокове, докато от приложения снимков материал към заключението на балистичната експертиза се установява, че на вещите лица са предоставени за изследване затвори за оръжия „Steyr – Mannlicher“, като разликата между тях и затворните блокове е съществена, а и не е описано състоянието на затворите, наличието на ударни игли и състоянието на ударните игли – дали да изправни или с изпилени върхове. Поставя се под съмнение, дали с оръжието е произведен изстрел или е направена само имитация на изстрел от вещите лица, като се прави разграничение помежду им. Акцентира се, че при сглобяване на карабините не са присъствали поемни лица, а броят на частите, описани в експертизата, не съответства на броя на вещите, иззети при извършеното претърсване и описани в протокола за претърсване и изземване. Навеждат се съображения, че подсъдимият не е имал намерение да използва процесните оръжия, тъй като същите са били до такава степен разглобени и ръждясали, че това не е било възможно. Сочи се, че по делото е останало неизяснено обстоятелството, дали подсъдимото лице е имало умения само да сглоби оръжията. Изтъква се, че не са били установени барутни частици по изследваните цеви, от което защитата прави извод, че оръжията не са били използвани. Защитата излага, че по делото е останало недоказано и авторството на подсъдимия по отношение на процесните оръжия. В тази насока посочва, че не са установени дактилоскопни следи по оръжията. Не е проведено ДНК – изследване на същите. Не са установени боеприпаси за оръжията във фактическа власт на подс. И.. Ангажират се доводи, че подсъдимият е неосъждан, с положителни характеристични данни, трудово зает е и е член на национален клуб „Единение“, чиято функция е изцяло патриотична и просветителска, свързана с възстановки на патриотични исторически събития, по време на които често се използват излезли от употреба оръжия. В жалбата се излагат и съображения, че първоинстанционният съд необосновано и тенденциозно е игнорирал част от приобщените по делото гласни доказателствени средства, в резултат на което е достигнал до погрешни изводи по фактите и по тяхната правна квалификация. Развива се тезата, че присъдата е постановена в нарушение на императивните законови изисквания по чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 2 от НПК, в резултат на което е допуснато и неправилно приложение на материалния закон. В заключение, желае се отмяна на първоинстанционна присъда и оправдаване на подс. И. по повдигнатото му обвинение, алтернативно – отмяна на присъдата на СРС – НО, 111-ти състав и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд, или на прокурора. С подадената въззивна жалба с допълнение се прави искане за събиране на допълнителни доказателствени източници, посредством назначаване на повторна съдебно – балистична експертиза със задачи: 1. представените за изследване обекти представляват ли огнестрелни оръжия или боеприпаси, съгласно ЗОБВВПИ и годни ли са да възпроизведат изстрел, съответно какъв вид и калибър са и за какво оръжие са предназначени; 2. представлява ли компилация между цев за пехотна пушка и останалите части от карабина, сглобената „Steyr – Mannlicher“, модел „М 95“, № 8226G и следва ли същата да се приеме за пушка или за карабина; 3. може ли да се третират като части от едно отделно оръжие така предоставените за изследване отделни части елементи от различни видове пушка и карабина, представляващи обект за изследване, както следва: дървен приклад с ложа, полуложа и магазин с предпазна спускова скоба, обекти от кафяв хартиен чувал, запечатан с картон серия А № 0308211 и цев от кафяв хартиен чувал, запечатан с картон серия А № 0308209; 4. по представените за изследване оръжия има ли следи от барутни частици; наличието на ръжда в едната цев и наличието на смазка в цевта на карабина „Steyr – Mannlicher“, модел „М 95“ дава ли основание за произвеждане на изстрели след последното им почистване, или не; 5. по представените за изследване обекти (оръжия) налице ли са механични следи, различни от заводски положените заваръчен шев, разпробиване, механични пренабивания, заличаване на идентификационни номера; има ли открити идентификационни номера по различните части, които биха спомогнали за установяване и идентифициране на оръжията; 6. наблюдава ли се извършена интервенция върху изследваните обекти и ако такава се наблюдава, в какво се изразява същата; 7. може ли да се произведе експериментален реален изстрел с тези оръжия, с оглед изследване на възможността за сработване на механизмите и произвеждането на такъв изстрел и ако е извършван – откъде следва да са били използвани тези боеприпаси/патрони или е възможна единствено имитация на изстрел; 8. с какъв патрон може да се извършат експерименталните изстрели – с патрон, зареден с димен, полубездимен или с бездимен барут; 9. с какъв вид куршум (объл, остър, облечен или необлечен) може да се извършат експерименталните изстрели. В разпоредително заседание от 27.02.2023 г., въззивният съд, след като се запозна с въззивната жалба с допълнение, както и с приложените материали по делото и извърши преценката по реда на чл. 327 от НПК, намери, че не е необходим разпитът на подсъдимия, нито на настоящия етап от въззивното производство е необходим разпит на свидетели. Необходимо е обаче, за обезпечаване на правомощието на въззивната инстанция по чл. 313 и чл. 314 от НПК и правилното решаване на делото, да бъде назначена повторна балистична експертиза със следните задачи: 1. Вещите лица да извършат оглед на обектите, иззети при извършено претърсване и изземване от адрес гр. Нови Искър, ул. ••••, запечатани в кафяв хартиен чувал с картон серия А № 0308209 и СП 408 НЕКД – СДВР, кафяв хартиен чувал с картон серия А № 0308212 и СП 408 НЕКД – СДВР, кафяв хартиен чувал с картон серия А № 0308211 и СП 408 НЕКД – СДВР, черна правоъгълна картонена кутия с картон серия А № А 0308213 и СП 408 НЕКД – СДВР и кафяв хартиен чувал с картон серия А № 0308210 и СП 408 НЕКД – СДВР, като за резултатите бъде изготвен фотоалбум; 2. Вещите лица да отговорят на въпросите: 2. 1. Представените за изследване обекти представляват ли огнестрелни оръжия или части за огнестрелни оръжия и ако отговорът на този въпрос е положителен – коя е годината им на производство, респективно – за какво огнестрелно оръжие са предназначени? 2. 2. По представените за изследване обекти налице ли са механични следи, различни от заводски положените (заваръчен шев, разпробиване, механични пренабивания, заличаване на идентификационни номера)? Има ли открити идентификационни номера по различните части, които биха спомогнали за установяване и идентифициране на оръжията? 2. 3. От представените за изследване обекти, за които се установи, че представляват части за огнестрелно оръжие – ако такива се установят, възможно ли е да се сглоби огнестрелно оръжие и от какъв вид? 2. 4. С какви боеприпаси заводски са предназначени да произвеждат изстрели пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М 95“, кал. 8.50 мм, с № 13495А и пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М 95“, кал. 8.50 мм, с № 8226G – с боеприпас с димен, полубездимен или с бездимен барут, респективно – с необлечен или с друг вид оловен куршум. Съдът намери, че за извършване на горевизираната експертиза и изслушване на заключението на вещите лица се налага провеждането на въззивно съдебно следствие. Същевременно, въззивният съд намери за неоснователно доказателственото искане на защитата за назначаване на повторна балистична експертиза със задача да установи, представлява ли едно от процесните оръжия компилация между цев за пехотна пушка и останалите части от карабина, сглобената „Steyr – Mannlicher“, модел „М 95“, № 8226G и следва ли същата да се приеме за пушка или за карабина, доколкото на този въпрос е даден отговор от вещите лица, изготвили балистична експертиза № 18/БАЛ – 126 (т. 11, л. 56 – л. 61 от досъдебното производство), при разпита им пред първия съд, проведен в открито съдебно заседание на 27.01.2021 г. За неоснователно се прие и искането на защитата да се изследва, посредством способ на доказване – експертиза, по представените за изследване оръжия има ли следи от барутни частици, както и наличието на ръжда в едната цев и наличието на смазка в цевта на карабина „Steyr – Mannlicher“, модел „М 95“ дава ли основание за произвеждане на изстрели след последното им почистване, или не, доколкото употребата на огнестрелното оръжие не се явява съставомерен признак на вменения на подсъдимото лице престъпен състав. Що се касае до въпроса, дали е възможно да се произведе експериментален реален изстрел с тези оръжия или е възможна единствено имитация на изстрел, на него ще бъде даден отговор от вещите лица, които предстои да изготвят повторната балистична експертиза. Не следва по експериментален път да се изяснява въпросът с какъв патрон може да се извършат експерименталните изстрели – с патрон, зареден с димен, полубездимен или с бездимен барут, както и с какъв вид куршум (объл, остър, облечен или необлечен) може да се извършат експерименталните изстрели, тъй като от значение за изхода на делото се явява въпросът с какви боеприпаси заводски са предназначени да произвеждат изстрели пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 13495А и пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50мм, с № 8226G – с боеприпас с димен, полубездимен или с бездимен барут, респективно – с необлечен или с друг вид оловен куршум, както и има ли въздействие върху оръжията. С оглед разпоредбата на чл. 329, ал. 2 от НПК и повдигнатото срещу подсъдимото лице обвинение за престъпление, което се явява тежко, по смисъла на чл. 93, т. 7 от НК, а именно наказуемо с наказание „лишаване от свобода“ повече от пет години, въззивният състав намери, че присъствието му в съдебното заседание е задължително. В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие, са снети обяснения от подс. И. (л. 311/гръб от въззивното производство). Проведен е разпит на св. М.Ф. – в изпълнение на ЕЗР, изпълнена от Окръжно полицейско управление – Амщетен, Полицейска служба Ст. Петер ин дер Ау, Австрия (л. 270 – л. 273 от въззивното производство). Приобщени са, в качеството им на писмени доказателствени средства, писмо, рег. № 196000-925/09.05.2023 г. от НИК – МВР, ведно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на с. 1, 6 и 8 от предавателно – приемателен протокол с вх. № 196в – 968/09.04.2014 г. (л. 97 – л. 100 от въззивното производство); писмо, рег. № 196000-911/05.05.2023 г. от НИК – МВР (л. 101 от въззивното производство); молба от подс. И., чрез упълномощения защитник – адв. М. П., САК, вх. № 52505/02.06.2023 г., ведно с приложения – незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на машинен превод на интернет – публикации, касаещи боеприпаси 8х50 мм Mannlicher, незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на заглавна страница на „Справочник по стрелковому оружию“ с автор А. Б.Ж., незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на заглавна страница и две страници (неномерирани) от „Справочник за съвременни боеприпаси за нарезни оръжия“ с автор А.М., електрофотографско (ксерографско) копие на с. 487 от „Справочник по стрелковому оружию“ с автор А. Б.Ж., ведно с превод от руски на български език и Удостоверение от Сдружение „Национален съюз – Единение“ от 03.05.2023 г. – в оригинал (л. 114 – л. 129 от въззивното производство). Изготвена е повторна съдебно – балистична експертиза № 23/БАЛ – 74, ведно с допълнение към нея (л. 81 – л. 86 и л. 104 – л. 109 от въззивното производство) и е проведен разпит на изготвилите заключението вещи лица (л. 89 – л. 90/гръб и л. 146/гръб – л. 148 от въззивното производство). Приобщени са, в качеството им на веществени доказателства, 6 броя фотоснимки, на които фигурира подсъдимото лице, в ситуации, видимо наподобяващи възстановки на исторически военни събития (л. 87 от въззивното производство) и 7 броя електрофотографски (ксерографски) копия на снимки с ръкописно положени текстове – пояснения върху тях: „куршум 8х50R от друг производител“, „гилза 8х50R“, „куршум 8х50R, производство ВФ“ и „гилза 8х50R“, както и снимки на част от боеприпас – гилза и куршум, някои от тях измерени с електронен шублер (л. 153 – л. 159 от въззивното производство) и веществени доказателствени средства – обекти, заведени в НСБК под № № 5600 и 5601 – общо 2 броя гилзи и 2 броя куршуми, кал. 8.50 мм – приложение към писмо, рег. № 196000-911/05.05.2023 г. от НИК – МВР (л. 101 от въззивното производство). В обясненията си, подс. И. излага, че участва във възстановки на исторически събития от 2013 г. и е член на дружество „Единение“, което е с нестопанска цел. Сочи, че често се случва възрастни хора да подаряват на участниците на възстановките части за оръжие и други вещи, които да се ползват по време на възстановките. Изтъква, че е смятал, че пушката е произведена преди 1900 година, че е сувенир и съхранението и е свободно. Твърди, че не е имал намерение да я ползвам за друго, освен за реквизит във възстановките и не е имал намерение да разбере, дали е технически годна да произведе изстрел. Подсъдимият обяснява, че една от пушките му е подарък от възстановка, а другата е сглобена от части, подарени от публиката, присъствала на възстановките. Застъпва, че не е използвал нито една от двете пушки във възстановка и не знае какви боеприпаси са необходими за тях. Сочи, че преди всяка възстановка се провежда инструктаж и проверка от служба „КОС“, който проверява пушките. Твърди, че не се изисква да е преминал обучения и курсове, за да бъде член на член на дружество „Единение“. Изнася, че през 2023 г. е участвал в две възстановки – във Видин и в Самоков. В хода на съдебните прения пред въззивната инстанция, защитникът на подс. К. Г. И. – адв. М. П., САК, поддържа депозираната въззивна жалба с допълнение, по съображенията, изложени в тях. Аргументира, че при постановяване на присъдата на първия съд са допуснати съществени процесуални нарушения, по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, изразяващи се в противоречие между диспозитива и мотивите на първоинстанционната присъда, както и между отделните части на мотивите и липса на отговор в мотивната част на присъдата на възраженията на защитата, направени пред първия съд. Сочи, че за подсъдимия и защитата е останало неясно, по какви съображения в обвинението е включено нарушаването на разрешителния режим за придобиване на взривни вещества и пиротехнически изделия. Излага, че сочените за нарушени от подсъдимия разпоредби на ЗОБВВПИ не кореспондират с фактическата обстановка, възприета в обвинителния акт и в присъдата на СРС. Намира, че посочените съществени нарушения на процесуалните правила налагат отмяна на присъдата на районния съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или постановяване на оправдателна присъда спрямо подсъдимия. Акцентира, че на страните не са били представени сравнителните образци, с които евентуално са били произведени изстрели с изследваните пушки от вещото лице, изготвило изслушаната пред първия съд балистична експертиза, а пред въззивната инстанция е приета повторна тройна балистична експертиза, която дава отговори, идентични с тези на първоначалната експертиза. Защитникът обосновава тезата, че оръжията, чието държане е вменено на подс. И., не представляват огнестрелни оръжия по смисъла на чл. 4 от ЗОБВВПИ, тъй като се обхващат от изключението, визирано в чл. 4, ал. 2, т. 3, б. „в“ от същия закон – произведени са до 31.12.1900 г. и са разработени за боеприпас с димен барут и необлечен оловен куршум. Сочи, че по делото е безспорно доказано, че оръжията са произведени преди 1900 г., а от представените литературни източници става ясно, че оръжията са разработени за боеприпаси с димен барут и необлечен оловен куршум. Изтъква, че при предявяване на сравнителните образци, евентуално изстреляни от двете пушки – гилзи, е установено, че едната от тях е калибър 8х50 мм, а другата – кал. 8х52 мм, като вещите лица не са изследвали вида на барута на сравнителните образци. Сочи, че вещите лица са дали разяснение, че са допуснали грешка, като са произвели експериментален изстрел с боеприпас с кал. 8х52 мм, без да могат да обосноват, че е възможно оръжие, предназначено за стрелба с боеприпас с кал. 8х50 мм, да бъде простреляно с друг вид боеприпас и то – с полубездимен барут. Пледира показанията на св. Ф. да не бъдат кредитирани с доверие, като депозирани от лице, чиято квалификация е в сферата на пласмента на оръжия и то – на съвременни такива. Изтъква, че свидетелят изказва предположения, че оръжията са произведени сред 1900 г., но намира, че това не доказва датата им на производство, тъй като от обстоятелството, че са дарени или продадени на страната ни след 1903 г. следва, че са произведени много преди това. Излага, че свидетелят най-вероятно не е разбрал не само втория, но и третия въпрос, зададен към него, тъй като от останалите, събрани по делото, доказателствени източници е безспорно установено, че патроните кал. 8х50 мм са били с димен барут, като не съществуват патрони от този калибър с бездимен барут и оловна обвивка. Сочи, че законът прави разлика между оръжия, разработени и такива, произведени за съответните муниции. Изнася още и, че никъде в обвинителния акт не е посочено, че едното от процесните оръжия е сглобено от вещите лица от най-малките му съставни части, като обвинението не е обосновало, че подсъдимият притежава познания да сглоби такова огнестрелно оръжие. Посочва, че действително подсъдимият притежава разрешително за късоцевни и дългоцевни огнестрелни оръжия, но в това разрешително са упоменати конкретните марки и модели, на конкретни огнестрелни оръжия, с които той има право да разполага и с каквито е разполагал на законно основание – пистолет и пушка, различни от процесните такива. Навежда доводи, че подсъдимият не е имал необходимост да държи други огнестрелни оръжия. Акцентира, че във фактическа власт на подсъдимото лице не са установени годни боеприпаси за процесните оръжия, от което прави извод, че не е доказано същите да са били ползвани от И.. Намира за безспорно доказано, че подсъдимият е дългогодишен член на клуб „Единение“ и участва във възстановки на исторически събития, където често се използват излезли от употреба оръжия. Набляга, че същият е неосъждан, с положителни характеристични данни. В заключение, отправя искане за отмяна на постановената първоинстанционна присъда и постановяване на нова, оправдателна такава спрямо подс. И., алтернативно – за отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото на прокурора или на първия съд за ново разглеждане, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Подс. И., в правото си на лична защита, се присъединява към становището на защитата си. Посочва, че е искал да използва процесната пушка като реквизит за възстановки. При упражняване на правото си на последна дума моли да бъде оправдан. Представителят на СГП намира, че от събрания по делото доказателствен материал обвинението, повдигнато спрямо подс. И., за осъществен състав на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, е безспорно доказано. Изтъква, че от заключението на приетата повторна балистична експертиза и допълнението към нея се установява, че двете пушки, предмет на обвинението, са огнестрелни оръжия, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, тъй като са предназначени за стрелба с боеприпаси с бездимен барут и облечен куршум. Сочи, че заключението на вещите лица, изготвили повторната балистична експертиза, се подкрепя и от показанията на св. М.Ф. – ръководител пласмент в дружеството „Steyr Arms“ ООД, ръководител и на вътрешния музей, който излага предположения, че двете инкриминирани оръжия са произведени след 1900 г. и е категоричен, че модел „М 95“, каквито са и държаните от подсъдимия на 02.02.2018 г. оръжия, са създадени за патрони с калибър 8х50 мм за бездимен барут и куршум с оловна обвивка. Намира за доказано и това, че подсъдимият е действал с пряк умисъл, а обясненията му в противния смисъл, депозирани пред въззивната инстанция, предлага да не бъдат кредитирани, като предназначени да формират защитна версия по повдигнатото му обвинение. Обосновава, че в случая разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК е неприложима, тъй като подсъдимият, ако е бил добросъвестен, би представил огнестрелните оръжия за обезопасяване, каквато процедура е предвидена в разпоредбата на чл. 91, ал. 1 от специалния закон. Намира определеното на подсъдимия наказание за справедливо и съответно на целите, визирани в чл. 36, ал. 1 от НК. Предлага присъдата на първия съд да бъде потвърдена, като правилна и законосъобразна, постановена въз основа на задълбочен и правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал, а депозираната въззивна жалба с допълнение от защитата на подс. И. – оставена без уважение, като неоснователна. Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното във въззивната жалба, както и доводите и възраженията, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на първоинстанционната присъда, по отношение на нейната законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното: Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 319 от НПК и от легитимирано лице, отговаря на изискванията на чл. 320 от НПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана. За да постанови обжалваната присъда, СРС е провел съдебно следствие по общия ред. Приобщил е, по реда на чл. 283 от НПК, а именно чрез прочитане, събраните на досъдебното производство писмени доказателствени средства. При постановяване на присъдата, първоинстанционният съд е обсъдил и съобразил събраните пред него и на досъдебното производство относими гласни и веществени доказателства, писмени доказателствени средства и заключение на способ за доказване – експертиза, а именно: гласни доказателствени средства – показанията на св. А.Б.М.-А. (л. 126/гръб – л. 127/гръб от съдебното производство) и тези, депозирани в хода на досъдебното производство (л. 195), приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК и А.Б.М. (л. 127/гръб – л. 128 от съдебното производство), както и обясненията на подс. И. (л. 178/гръб от съдебното производство); писмени доказателствени средства – протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 02.02.2018 г. от къща, находяща се на адрес гр. ••••, ползвана от подс. И. (т. 2, л. 83 – л. 84 от досъдебното производство), протокол за обиск на подс. И. от 02.02.2018 г. (т. 2, л. 85 – л. 86 от досъдебното производство), писмо, рег. № 328вр – 5629/02.02.2018 г. от ГД „НП“, ведно с приложение – незаверено електрофотографско (ксерографско) копие от разрешение № 2014084396 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, издадена на подс. И. със срок на валидност до 18.06.2018 г.; удостоверение за раждане на П.К. И., издадено от СО – район Младост (т. 10, л. 121 от досъдебното производство) и справка за съдимост на подс. И. (л. 48, л. 110, л. 139 и л. 166 от съдебното производство по НОХД № 1599/2020 г. по описа на СРС); способи за доказване – заключения на съдебно – балистична експертиза № 18/БАЛ – 26 (л. 57 – л. 62 от досъдебното производство) и дактилоскопна експертиза № 18/ДКТ – 47 (н. 10, л. 8 – л. 10 от досъдебното производство); веществените доказателства – пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 13495А, предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50 R; пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 8226G, предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50 R. В рамките на проведеното въззивно съдебно следствие са депозирани повторно обяснения от подс. И. (л. 311/гръб от въззивното производство); проведен е разпит на св. М.Ф. – в изпълнение на ЕЗР, изпълнена от Окръжно полицейско управление – Амщетен, Полицейска служба Ст. Петер ин дер Ау, Австрия (л. 270 – л. 273 от въззивното производство); приобщени са, в качеството им на писмени доказателства и писмени доказателствени средства, писмо, рег. № 196000-925/09.05.2023 г. от НИК – МВР, ведно с приложения – заверени електрофотографски (ксерографски) копия на с. 1, 6 и 8 от предавателно – приемателен протокол с вх. № 196в – 968/09.04.2014 г. (л. 97 – л. 100 от въззивното производство); писмо, рег. № 196000-911/05.05.2023 г. от НИК – МВР (л. 101 от въззивното производство); молба от подс. И., чрез упълномощения защитник – адв. М. П., САК, вх. № 52505/02.06.2023 г., ведно с приложения – незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на машинен превод на интернет – публикации, касаещи боеприпаси 8х50 мм Mannlicher, незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на заглавна страница на „Справочник по стрелковому оружию“ с автор А. Б.Ж., незаверено електрофотографско (ксерографско) копие на заглавна страница и две страници (неномерирани) от „Справочник за съвременни боеприпаси за нарезни оръжия“ с автор А.М., електрофотографско (ксерографско) копие на с. 487 от „Справочник по стрелковому оружию“ с автор А. Б.Ж., ведно с превод от руски на български език и Удостоверение от Сдружение „Национален съюз – Единение“ от 03.05.2023 г. – в оригинал (л. 114 – л. 129 от въззивното производство); изготвена е повторна съдебно – балистична експертиза № 23/БАЛ – 74, ведно с допълнение към нея (л. 81 – л. 86 и л. 104 – л. 109 от въззивното производство) и е проведен разпит на изготвилите заключението вещи лица (л. 89 – л. 90/гръб и л. 146/гръб – л. 148 от въззивното производство); приобщени са, в качеството им на веществени доказателства, 6 броя фотоснимки, на които фигурира подсъдимото лице, в ситуации, видимо наподобяващи възстановки на исторически военни събития (л. 87 от въззивното производство) и 7 броя електрофотографски (ксерографски) копия на снимки с ръкописно положени текстове – пояснения върху тях: „куршум 8х50R от друг производител“, „гилза 8х50R“, „куршум 8х50R, производство ВФ“ и „гилза 8х50R“, както и снимки на част от боеприпас – гилза и куршум, някои от тях измерени с електронен шублер (л. 153 – л. 159 от въззивното производство) и веществени доказателствени средства – обекти, заведени в НСБК под № № 5600 и 5601 – общо 2 броя гилзи и 2 броя куршуми, кал. 8.50 мм – приложение към писмо, рег. № 196000-911/05.05.2023 г. от НИК – МВР (л. 101 от въззивното производство). Същите обаче не обуславят качествено различни фактически и правни изводи от тези, направени от първия съд. Съображения в тази връзка ще бъдат изложени по-долу. Предвид изложеното, въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция и в хода на въззивното съдебно следствие, които намери за достатъчни по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите. Въззивният съд намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съдебен състав по съставомерните факти е формирано въз основа на правилен анализ на събраните по делото доказателствени материали, като изцяло споделя доводите и съображенията му относно показанията на разпитаните свидетели, приложените писмени доказателствени средства и използвания способи за доказване – експертизи. Първостепенният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите А.М.-А. и А.М., като е преценил, че са логични, последователни и съответни на отразеното в протокола за претърсване и изземване от къща, находяща се в гр. Нови Искър, ул. ••••, както и посочените по-горе писмени доказателствени средства и заключение на способ за доказване – балистична експертиза. На базата на така събраните и проверени доказателства и доказателствени средства е изградил своето вътрешно убеждение относно фактическата обстановка по делото, която се споделя напълно и от настоящия съдебен състав. Районната инстанция правилно и обосновано не е дала вяра на обясненията на подсъдимия, като е преценила, че същите са предназначени да формират защитна версия по повдигнатото срещу И. обвинение. Съдът не се е доверил на твърдението на подсъдимия, че част от иззетите от дома му вещи не са негови, като е намерил, че същото се оборва от съобщеното от пос. И. в хода на предприетото претърсване и изземване. Обясненията на подсъдимия, че не е сглобявал и не знае как се сглобява процесното оръжие, е счел, че не следва да кредитира с доверие, по съображенията, че една от пушките е почиствана, като след последното почистване не е стреляно с нея. В останалата им част, обясненията на подс. И. първостепенния съд е приел за изолирани и неподкрепени от доказателствената съвкупност. С оглед горното, въззивният съдебен състав намира, че не са налице основания за съществена промяна на установената от районния съд фактическа обстановка, тъй като, от една страна, пред настоящата инстанция не се установиха качествено различни факти и обстоятелства, от значение за предмета на доказване, а от друга, същата е правилно установена, на база вярна и точна преценка на доказателствения материал. Настоящата инстанция не установи възможност, въз основа на наличните доказателства, да се стигне до съществено различни изводи относно фактологията, приета от първоинстанционния съд, която се изразява в следното: Към 02.02.2018 г. подс. К. Г. И. обитавал къща, находяща се в гр. Нови Искър, ул. ••••. На посочената дата подсъдимият И. държал, осъществявайки фактическа власт в посочената къща, пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм с № 13495А, предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50R, както и пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 8226G, предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50R. Посочените вещи представлявали огнестрелни оръжия, по смисъла на ЗОБВВПИ, като подсъдимият към процесната дата нямал издадено надлежно разрешение, съгласно чл. 50, ал. 1 от ЗОБВВПИ. На 02.02.2018 г. било извършено претърсване и изземване в условията на неотложност в жилище, находящо се гр. Нови Искър, ул. •••• – къща, обитавана от подс. И., в рамките на което действие по разследване били установени и иззети пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм с № 13495А, предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50R, както и 1 бр. пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 8226G, предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50R. Въз основа на заключението на изготвената балистична експертиза, СРС е приел за установено, че намерените и иззети от дома на подсъдимия вещи представляват оръжия. Приел е, че иззетата пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм с № 13495А е предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50R. Същата е годна да произвежда изстрели и съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие. Установил е, че с нея не е стреляно след последното и почистване. Също така е приел, че пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 8226G (сглобена от представените части) е предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50R мм. Същата е годна да произвежда изстрели и съгласно чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ представлява огнестрелно оръжие. Подсъдимият К. Г. И. е роден на •••• г., в гр. София, българин, български гражданин, живущ в гр. ••••, ЕГН ••••••••••. Подсъдимият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а от НК. Така възприетата от въззивния съд фактическа обстановка по делото по съществото си кореспондира изцяло с установената и от първата инстанция. Фактическите констатации на първоинстанционния съд са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. При изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Първият съд по ясен и убедителен начин е обективирал процеса на формиране на вътрешното си убеждение, като е извършил правилен анализ на доказателствата и средствата за тяхното установяване. Настоящият въззивен състав, като се солидаризира с доказателствения анализ на първата инстанция, счете, че се явява безпредметно той да бъде преповтарян в настоящото изложение. В тази връзка е необходимо да се посочи, че когато изразява съгласие с доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста (решение № 181/2012 г. на ВКС, І н. о., решение № 372/2012 г. на ВКС, III н. о., решение № 513/2013 г. на ВКС, І н. о., решение № 371/2016 г. на ВКС, ІІІ н. о.). Без да бъдат повтаряни изводите на СРС, настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед доводите и възраженията във въззивната жалба, както и в съответствие със законово вмененото му задължение за служебна проверка на правилността на присъдата в цялост, да посочи следното: Изцяло следва да бъдат споделени изводите на първоинстанционния съд досежно личността на подс. И. – неговата възраст, семейно положение, трудова ангажираност и предходна съдимост. Същите са формирани въз основа на по същество си правилен и задълбочен анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателствени средства и в частност – въз основа на обясненията на подсъдимия и отразеното в приложената и приета като писмено доказателствена средство справка за съдимост на същия. По отношение на посочените факти и обстоятелства така събраните по делото гласни и писмени доказателствени източници са напълно еднопосочни, непротиворечиви и взаимнодопълващи се, поради което и за съда не възникна съмнение в тяхната обективност и достоверност, респективно пълната им кредитируемост. В хода на въззивното съдебно следствие към доказателствената съвкупност са приобщени удостоверение от Сдружение „Национален съюз – Единение“ от 03.05.2023 г. – в оригинал (л. 129 от въззивното производство) и 6 броя фотоснимки, на които фигурира подсъдимото лице, в ситуации, видимо наподобяващи възстановки на исторически военни събития (л. 87 от въззивното производство). Същите съдът изцяло кредитира, като прецени, че кореспондират по несъмнен и категоричен начин с обясненията на подсъдимия, че е член на Сдружението и участва във възстановки на исторически събития. Съдът се довери и на съобщеното от подсъдимото лице пред настоящата инстанция, че през 2023 г. е участвал в две възстановки на исторически събития – проведената на 03.03.2023 г. в гр. Видин и проведената на 24.03.2023 г. в гр. Самоков. Въззивният състав прецени, че твърденията му в този смисъл не се оборват от останалите, събрани по делото, доказателствени източници и са депозирани обективно, безпристрастно и добросъвестно. Фактите и обстоятелствата, свързани с издаденото на подсъдимия разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях, въззивният съд установи по нужния несъмнен и категоричен начин въз основа на заявеното от подсъдимия и отразеното в писмо, рег. № 328вр – 5629/02.02.2018 г. от ГД „НП“ – МВР, ведно с приложението към него – незаверено електрофотографско (ксерографско) копие от разрешение № 2014084396 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, издадена на подс. И. със срок на валидност до 18.06.2018 г., което изцяло кредитира. Въз основа на така събраните писмени доказателствени средства, съдът установи, че към инкриминираната дата на подс. И. е било издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на огнестрелни оръжия – дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51 см, марка „ИЖ 58“, 12 кал., № В01102 и късоцевно огнестрелно оръжие с дължина на цевта до 30 см, марка „Байкал 442“, кал. 9х18 мм, № ХЕК1896. Въззивният съдебен състав се солидаризира и с изводите на първостепенния съд по отношение на фактите и обстоятелствата, свързани с извършеното на 02.02.2018 г. действие по разследване – претърсване и свързаното с него изземване от къща, находяща се в гр. Нови Искър, ул. ••••, обитавана от подс. И., и резултатите от него. Тези факти и обстоятелства съдилищата установяват по нужния несъмнен и категоричен начин въз основа на показанията на свидетелите А.Б.М.-А. и А.Б.М. – поемни лица при извършеното претърсване и изземване, и отразеното в протокола за претърсване и изземване от 02.02.2018 г. Така събраните по делото доказателствени източници в основни линии са еднопосочни и взаимно допълващи се и позволяват на съдилищата да установят по несъмнен начин естеството, насочеността и резултатите от проведеното действие по разследването. Действително, прави впечатление, че разпитани в хода на съдебното производство пред СРС, свидетелите М. – А. и М. не са в състояние да възпроизведат в цялост и в детайли възприетата от тях фактическа обстановка, относима към извършеното действие по разследването в дома на подс. И.. Именно това е наложило и приобщаване на показанията на св. М. – А. от досъдебна фаза към доказателствената съвкупност, по надлежния процесуален ред. Така, св. М. – А. не е в състояние да възпроизведе конкретния брой и вид на намерените и иззети от дома на подсъдимия вещи; дали пликовете, в които иззетите вещи са били поставяни, са били запечатани, както и дали е видяла иззетите вещи да се изнасят от къщата, а св. М. заявява липса на спомен по отношение на броя и вида на иззетите от дома на подс. И. вещи. Това обаче добре се обяснява с изминалия сравнително продължителен период от време от датата на възприемане на интересуващите производството факти и обстоятелства – 02.02.2018 г., и тази на депозиране на показанията на свидетелите пред съда – 27.01.2021 г., и с индивидуалните особености на всеки човек да възприема и възпроизвежда факти и обстоятелства. При тези обстоятелства е напълно естествено и логично да се приеме, че свидетелите не са в състояние да възпроизведат в детайли възприетите от тях факти и обстоятелства. Горното по никакъв начин не разколебава безусловно налагащия се извод, че свидетелите депозират показанията си обективно, безпристрастно и добросъвестно, при подчертан стремеж да съдействат за изясняване на обективната истина. Конкретно извършеното действие по разследването и резултатите от него въззивният съд, също както и районният, установи, като кредитира отразеното в протокола за претърсване и изземвате в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 02.02.2018 г. При това съобрази, от една страна, че същият е изготвен от компетентен орган и съдържа изискуемите от закона реквизити, което сочи на формалното му съответствие с изискванията на закона. За да бъде ценен протоколът като годно писмено доказателствено средство, съдът прецени, че същият отразява действие, извършено при стриктно спазване императивните законови разпоредби на чл. 162 и чл. 163 от НПК. Изготвен е при спазване условието на чл. 128 от НПК и съдържат всички изискуеми от закона – в чл. 129 от НПК, реквизити. Отразеното в него, относно реда и резултатите от извършеното действие по разследването, кореспондира по несъмнен и категоричен начин с показанията на свидетелите М. – А. и М. относно резултатите от извършеното действие по разследването, които, както вече се посочи, следва да бъдат изцяло кредитирани, независимо от някои несъществени противоречия и разминавания между показанията им. Допълнително в тази връзка следва да се посочи, че протоколът за претърсване и изземвате в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 02.02.2018 г. е одобрен от съответния първоинстанционен съд – с определение от 02.02.2018 г. по НЧД № 307/2018 г. по описа на Специализирания наказателен съд, ІІІ-ти състав, с което следва да се приеме, че са изпълнени и изискванията по чл. 161, ал. 2 от НПК. Въз основа на отразеното в протокола за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 02.02.2018 г., който кореспондира и със съобщеното от свидетелите М. – А. и М., както и въз основа на заключенията на назначените и изготвени основна и повторна балистични експертизи, които съдът прецени за обективни, ясни, пълни, точни и компетентно изготвени, се установява по несъмнен и категоричен начин предметът на посегателство – посочените по-горе огнестрелни оръжия – пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 13495А, предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50 R, и пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 8226G, предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50 R. На първо място, в тази връзка, настоящият състав дължи да посочи, че констатира пълна и несъмнена идентичност между иззетото от дома на подс. И. оръжие и части за оръжие – подробно описани в протокола за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 02.02.2018 г., и обектите, изследвани от вещите лица, изготвили съдебно – балистична експертиза № 18/БАЛ – 26 (л. 57 – л. 62 от досъдебното производство пред СРС) и повторна съдебно – балистична експертиза № 23/БАЛ – 74 (л. 81 – л. 86 от въззивното производство). Видно от отразеното в едноименния протокол, намерените в дома на подсъдимия дървен приклад с глава с надпис „Peabody Martini Patents Mab FD“, спускова скоба, две метални гривни, метален елемент с дървена подложка, метална цев с надпис „Steyr M05“, затвор без видими надписи, пускова скоба без видими надписи, шомпол и метални части с различна форма, са запечатани в хартиени чували с картон серия А № 0308209 и П 408 НЕКД – СДВР. Именно в този вид са предадени на вещите лица, изготвили балистична експертиза № 18/БАЛ – 126 (вж. обект № 4.1. на експертизата). Намерените пушка с надпис „Steyr M95“, ложа, ведно с приклад и метална скоба, са запечатани в хартиен чувал с картон серия А № 0308211 и П 408 НЕКД – СДВР и отново конкретно в този вид са предадени на вещите лица, изготвили балистична експертиза № 18/БАЛ – 126 (вж. обект № 4.3. на експертизата). Вещите лица не са установили нарушение в целостта на транспортните опаковки, което да поставя под съмнение идентичността между иззетите и изследвани от вещите лица обекти. Описанието на намерените и иззети обекти, възприето в протокола за претърсване и изземване, съответства на описаното в балистичната експертиза и снимковия материал към същата. Действително, не всички изследвани от вещите лица обекти са подробно описани в протокола, обективиращ действието по разследването (така например. В протокола е описано, че са иззети „метални части с различна форма“, които не са описани детайлно), респективно – липсва пълна идентичност между броя на описаните и този на изследваните обекти. Това обстоятелство обаче, само по себе си, не обуславя извод за липса на идентичност между иззетите и изследвани от вещите лица обекти. Тази идентичност се установява чрез проследяване на целостта на транспортните опаковки и печатите, поставени върху същите, което в конкретния случай е вън от съмнение. Не на противен извод сочи и разликата в описанието на един от иззетите обекти, възприето в протокола и в експертното заключение, на каквато сочи защитата. Вярно е, че в протокола е описано, че е иззет „затвор“, докато вещите лица констатират, че обект на изследване са 2 броя затворни блока с ударен механизъм, но това е обяснимо, от една страна, с възприятията на водещия разследването по отношение на предназначението на иззетите обекти и необходимата детайлност на описанието на същите, а от друга – с разликата в професионалната подготовка и компетентност на водещия разследването и присъствалите при претърсването лица с тази на вещите лица в съответната област на науката и техниката. За съда е несъмнено и че процесната по делото пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 8226G, е сглобена от вещите лица, изготвили назначената балистична експертиза № 18/БАЛ – 126 именно от частите, установени в хода на извършеното претърсване и изземване в дома на подс. И.. В тази насока е както отразеното в експертното изследване, което съдът няма основание да не кредитира (вж. с. 3 от същото), така и заключението на повторната балистична експертиза № 23/БАЛ – 74 (вж. т. 9.1. от същото – л. 86 от въззивното съдебно производство). При тази пълна корелация между експертните заключения и липсата на каквито и да било данни за евентуална необективност или недобросъвестност на изготвилите ги вещи лица или нарушаване целостта на транспортните опаковки, в които са били транспортирани иззетите вещи, за съда е несъмнено, че процесното оръжие е сглобено именно от иззетите в хода на претърсването и изземването от дома на подсъдимия обекти. В обобщение, събраните по делото писмени доказателствени средства и експертни заключения, в тяхната цялост и взаимовръзка, обуславят единствено възможния и несъмнен извод за пълна идентичност между оръжията и частите за такива, иззети в хода на претърсването в дома на подсъдимия, и тези – предмет на изследване от вещите лица, изготвили заключенията на основната и повторна балистични експертизи. За пълнота, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че противен на направения по-горе извод за пълна и несъмнена идентичност между иззетите и изследваните вещи, не може да се направи и вследствие твърдението на защитата, че иззетите вещи са посочени като пушки, докато в действителност същите са карабини. В тази насока настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че и понятието за „пушка“, и това за „карабина“, не са легални понятия. Законът борави с понятието „огнестрелно/и оръжие/я“, а последното се отнася към понятията за пушка и карабина както род към вид. От значение за преценка на съставомерността на деянието, осъществено от подсъдимия, се явява въпросът, дали държаните от него вещи съответстват на понятието за огнестрелно оръжие, по смисъла на чл. 339, ал. 1 от НК, дефинирано в специалния закон, а не дали оръжието е пушка или карабина. На второ място, според въззивния съдебен състав, иззетите оръжия от дома на подсъдимия съответстват на понятието за огнестрелни оръжия, визирано в чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ. Съгласно посочената законова разпоредба, в редакция към датата на извършване на деянието (ДВ, бр. 103 от 2016 г.), „Огнестрелно оръжие е преносимо цевно оръжие, което произвежда, проектирано е да произведе или може да бъде видоизменено, така че да произведе, изстрел с куршум или снаряд чрез действието на взривно вещество, освен в случаите, когато е: 1. направено трайно негодно за употреба чрез дезактивиране, при което всички основни части на огнестрелното оръжие са в състояние на необратима нефункционалност и не е възможно да бъдат отстранени, подменени или модифицирани по начин, който би позволил огнестрелното оръжие да бъде въведено отново в употреба, при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 91, ал. 3; 2. проектирано за подаване на тревога, за сигнализация, за спасяване, за умъртвяване на животни, за риболов с харпун или е предназначено за промишлени или технически цели и може да се използва единствено за тази цел; 3. оръжие, произведено преди 1 януари 1900 г. и е: а) преднозарядно, или б) с разделно зареждане, или в) разработено за боеприпас с димен барут и необлечен оловен куршум; 4. копие на оръжие по т. 3, ако не е предназначено да произведе изстрел с боеприпас с бездимен барут.“ В конкретния по делото случай, въпреки изчерпването на способите за събиране и проверка на доказателства, не е установена по нужния несъмнен и категоричен начин датата на производство на процесните оръжия. Установено е единствено това, че моделът на оръжията е разработен преди 1900 г. (вж. разясненията на вещите лица, изготвили повторната съдебно – балистична експертиза), както и че същите са били изнасяни за България в периода 1903 – 1914 г. (вж. показанията на св. М.Ф.). Възможно е, следователно, да се допусне, че оръжията са произведени както преди, така и след 1900 година. Дори и да се приеме, обаче, че същите са произведени преди 1900 година, не е налице изключението от обхвата на дефиницията за „огнестрелни оръжия“ по чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, визирано в чл. 4, ал. 2, т. 3, б. „в“ от специалния закон. По делото безспорно се установява, че същите са фабрично предназначени за боеприпаси кал. 8х50 мм, с бездимен барут и оловна обвивка (т.нар. „шарф патрони“). За да формира изводите си в посочения смисъл, настоящата инстанция се довери изцяло на показанията на св. Ф. и на заключенията на вещите лица, изготвили основната и повторната съдебно – балистични експертизи, като прецени, че същите са напълно еднопосочни, взаимно допълващи се, вътрешно непротиворечиви и необорени от останалите, събрани по делото, доказателствени източници, поради което следва да се приеме, че съставляват сигурна доказателствена опора за формиране на изводите на съда по фактите. Изводът за пълната кредитируемост на посочените по-горе доказателствени източници не се разколебава от обстоятелството, че по грешка изследването огнестрелни оръжия са простреляни с различни боеприпаси, съответно кал. 8х50 и кал. 8х52 с № № 5600 и 5601 (вж. разясненията на вещите лица, изготвили повторната съдебно – балистична експертиза и отразеното в протокол за предаване и приемане на обекти в НСБК от 12.04.2023 г. (л. 69 от въззивното съдебно производство)). И това е така, тъй като вещите лица обстойно разясняват сходствата и отликите на патроните кал. 8х50 и кал. 8х52 и обосновават възможността изследваните оръжия да бъдат простреляни и с двата вида боеприпаси, без това да доведе до засягане целостта на оръжията или до засядане на патрон в цевта. Без съмнение, основен довод в подкрепа на извода, че изследваните оръжия са огнестрелни, се явява именно обстоятелството, че с изследваните пушки, иззети от владението на подс. И., са били произведени реални изстрели и то – с патрони с бездимен барут и оловна обвивка кал. 8х50 и кал. 8х52 с № № 5600 и 5601 от колекцията на НСБК. Настоящата инстанция не намира основание да дискредитира разясненията на вещите лица в тази връзка. Защитата неоснователно възразява, че по делото не е установено, дали с оръжията са произведени действителни изстрели или имитация на изстрели. Заключенията на вещите лица са напълно еднопосочни в тази насока и за съда не се поражда съмнение в обективността, безпристрастността, добросъвестността и компетентността им. Вън от съмнение е и това, че изследваните оръжия са простреляни с технически годни боеприпаси. Изводите си в тази насока, въззивният съд формира като съобрази, че при прострелване с негодни боеприпаси или такива с изтекъл срок на годност (т.нар. „изплякване“), куршумът би останал в цевта на оръжието и изстрел не би бил произведен (вж. разясненията на в. л. П.), за каквото по делото няма данни. Възраженията на защитата в противния смисъл, настоящата инстанция намира за неоснователни. Ирелевантен за преценка на предмета на посегателство се явява въпросът, дали в канала на оръжията е била установена или е могло да бъде установена ръжда, доколкото наличието на такава не рефлектира върху крайните изводи за това, за какви боеприпаси е било фабрично произведено съответното оръжие, респективно – дали има качеството на огнестрелно оръжие, или не. Тази преценка не се поставя и в зависимост от това, дали с оръжието въобще е стреляно, респективно – дали е стреляно след последното му почистване. И тези възражения на защитата съдът преценява за неоснователни. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че изцяло следва да се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, че процесните оръжия – пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 13495А, предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50 R, и пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 8226G, предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50 R, са огнестрелни, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ, респективно – се явяват годен предмет на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК. Също така с категоричност е установено и обстоятелството, че именно подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху огнестрелното оръжие и боеприпасите – предмет на престъпно посегателство, към инкриминираната дата. В тази насока съдът се довери, от една страна, на съобщеното от самия подсъдим пред първия съд, че е притежавал пушка и части за такава, с намерение да ги използва при участието си във възстановки на исторически събития („Беше ми казано от хора, които разбират от оръжия, че притежаваните от мен части за такива не са оръжия и не е незаконно да ги имам. … Никога не съм използвал тези оръжия… Моето намерение беше да ги използвам при участие във възстановки на исторически събития.“ – вж. обяснения на подс. И., депозирани на л. 178/гръб от съдебното производство пред СРС) и пред настоящата инстанция („Едната пушка ми е подарък от възстановка. Другата пушка е сглобена от части. Частите за другата пушка са ни подарени от публиката…. Въпросната пушка от тази възстановка е моя пушка, от руско – турската война, която се води сувенир.“ – вж. обясненията му, депозирани на л. 311/гръб от съдебното производство пред СГС). От друга – като съобрази, че процесните огнестрелни оръжия са намерени и иззети именно от жилищния етаж в къщата, находяща се в гр. Нови Искър, ул. ••••, обитаван от подсъдимия и неговото семейство – трети жилищен етаж. Действително, по делото са събрани доказателства – от показанията на св. М. – А., че оръжия са намерени и иззети от стая, ползвана от брата на подсъдимия, но при съпоставка на отразеното в протокола за претърсване и изземване от 02.02.2018 г. и заключението на назначената и изготвена в хода на досъдебното производство балистична експертиза № 18/БАЛ – 126 се установява, че в стаята, ползвана от брата на подсъдимия са намерени пушка с надпис „Maxima“, кал. 5.5х22, № 041С72105507 и пушка с надпис „Slavia 630“, модел „77“, кал. 4.5, № 703222, за които вещите лица дават заключение, че не представляват огнестрелно оръжие. Процесните два броя пушки, представляващи огнестрелни оръжия, са установени именно на етажа, обитаван от подсъдимия. Вярно е, че по същите не са установени дактилоскопни отпечатъци или ДНК – материал, оставени от подсъдимия, но това обстоятелство би могло добре да се обясни с почистване на оръжията от подсъдимия или трето лице, с начина на съхранение или начина на изземване на оръжията и по никакъв начин не разколебава несъмнено налагащия се извод, че тъкмо подс. И. е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните оръжия. Доводите на защитата на подсъдимия в противния смисъл съдът намира за неоснователни. За съда е несъмнено и че подсъдимият не е имал надлежно издадено разрешение за съхранение, носене и употреба на процесните огнестрелни оръжия. Издаденото на подс. И. разрешение № 2014084396 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, със срок на валидност до 18.06.2018 г., е за дългоцевно огнестрелно оръжие с гладкостенна цев над 51 см, марка „ИЖ 58“, 12 кал., № В01102 и за късоцевно огнестрелно оръжие с дължина на цевта до 30 см, марка „Байкал 442“, кал. 9х18 мм, № ХЕК1896, не и за инкриминираните по делото такива. Иначе, настоящия съдебен състав няма основание да не се довери на съобщеното от подсъдимия за произхода на процесните оръжия, а именно – подаръци при разиграваните възстановки на исторически събития. Прецени, че в тази им част обясненията му не се оборват от останалите, събрани по делото доказателствени източници. За съда е несъмнено и че подс. И. депозира обективни и правдиви обяснения и по отношение на целта, с която е съхранявал процесните оръжия, а именно участие във възстановки на исторически събития, организирани от Сдружение „Национален съюз – Единение“. Обясненията му в този смисъл кореспондират с отразеното в удостоверение от Сдружение „Национален съюз – Единение“ от 03.05.2023 г. – в оригинал (л. 129 от въззивното производство) и 6 броя фотоснимки, на които фигурира подсъдимото лице, в ситуации, видимо наподобяващи възстановки на исторически военни събития (л. 87 от въззивното производство). Съдът се довери и на съобщеното от подсъдимия, че не е имал намерение да произвежда изстрели с процесните оръжия, като прецени, че твърденията му в този смисъл добре обясняват това, че при претърсването на дома му не са установени боеприпаси за огнестрелните оръжия. Не могат да бъдат кредитирани обаче твърденията му, че не е имал знание относно това, че оръжията са били огнестрелни, респективно – с тях е могло да бъде произвеждан изстрел. Видно от обясненията на самия подсъдим, същият се е интересувал от оръжия и е имал надлежно издадено разрешение за ползване на оръжия. При това, напълно житейски неубедително е да се твърди, че би съхранявал в дома си пушки и би носил оръжие по време на възстановки, без да се е уверил, дали съхранението и носенето на съответните пушки е безопасно и в този смисъл – какъв е видът и особеностите на съответните оръжия. Обясненията на подсъдимия в противния смисъл, съдът не кредитира, като прецени, че са предназначени единствено да формират защитна версия на подс. И. по повдигнатото му обвинение. За съда е несъмнено и че подсъдимият е могъл да сглоби от установените и иззети от дома му части огнестрелно оръжие. Изводи в тази насока се извеждат, на първо място, от това, че подсъдимият е бил подготвен да борави с оръжия, включително и с тези, за които му е било издадено разрешение. На второ – от това, че първото от инкриминираните огнестрелни оръжия е било почиствано след последната му употреба, без съмнение – от подсъдимия, като лицето, за което се установи, че е упражнявало фактическа власт върху оръжието. Отделно, разпитан пред първия съд, подс. И. сам заявява, че установените и иззети от дома му вещи са именно части за оръжия, което изключва възможността да се приеме, че не е имал съзнание относно естеството и предназначението на инкриминираните вещи. Въззивният съд, както вече се посочи, изцяло кредитира с доверие и заключенията на назначените и приобщени по делото експертизи, тъй като същите отговарят в пълнота, ясно и точно на поставените им въпроси и са извършени от вещи лица, за които липсват каквито да е индиции за предубеденост и/или заинтересованост от изхода на настоящото производство обективни, както и съмнения в тяхната компетентност. Въззивната съдебна инстанция кредитира и останалите писмени доказателствени средства напълно, като намира за правилно и законосъобразно използването им от първия съд при изграждането на фактическите му и правни изводи, в качеството им на допълващи и изясняващи установената по делото фактическа обстановка. Приобщените в качеството им на веществени доказателства и доказателствени средства вещи също са кредитирани с доверие от въззивната съдебна инстанция, като надлежно изготвени и кореспондиращи с останалите, събрани по делото, доказателствени източници. Като цяло, въззивният съд намира, че за установяване на обективната фактическа обстановка първоинстанционният съд е положил всички възможни и необходими процесуални усилия. Разпитани са установените по делото свидетели, при условията на чл. 12, ал. 1, чл. 18 и чл. 19 от НПК, а именно при спазване на принципите на непосредственост, устност и състезателност (последния нерядко посочван в практиката на ЕСПЧ по чл. 6, § 3, б. „д“ от ЕКЗПЧОС и като право на „ефективно участие“ и „равенство на оръжията“ – Garcia Alva v Germany, Станфорд срещу Обединеното кралство и др.), като, съобразно разпоредбата на чл. 283 от НПК, съдът законосъобразно се е ползвал и от събраните в рамките на досъдебна фаза на процеса писмени доказателствени средства. Въззивният състав служебно констатира, че правото на защита на подсъдимото лице не е било нарушено в нито един етап от първоинстанционното съдебно производство. Спазени са всички изисквания на процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на защита от страна на подсъдимия – редовно връчване на обвинителния акт, гарантиране на участието му в процеса, на правото му да дава обяснения, да представя доказателства и да прави доказателствени искания, да се ползва от адвокатска помощ, каквато той е ангажирал, както и възможност да се изказва последен и да обжалва актовете на съда, накърняващи законните му права и интереси, от които права подсъдимото лице се е възползвало в пълна степен. Събраните на двете фази на процеса писмени и гласни доказателствени средства очертават една константна логична верига от обективни и субективни факти, от които безспорно и по несъмнен начин се установява както извършеното деяние и неговият предмет, време и място на извършване, така и съпричастността на подс. И. към същите, обратно на въведените във въззивната жалба твърдения. Предвид всичко изложено, въз основа на така направения анализ на доказателствата и въз основа на установената фактическа обстановка, първостепенният съд е направил правилни правни изводи, в съгласие със закона и постоянната практика на ВКС на РБ, досежно съставомерността на инкриминираното деяние, като напълно законосъобразно и обосновано го е подвел под състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, доколкото събраните по делото доказателства сочат на това, че извършеното в инкриминираните време и място от подсъдимото лице осъществява, от обективна и субективна страна, състава именно на това престъпление. От обективна и субективна страна са налице всички признаци на този престъпен състав. Престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК е уредено в глава единадесета от Особената част на НК, озаглавена „Общоопасни престъпления“, в раздел І, „Престъпления, извършени по общоопасен начин или с общоопасни средства“. Предмет на престъпно посегателство по посочения законов текст се явяват взривни вещества, огнестрелни, химически, биологични или ядрени оръжия, боеприпаси за огнестрелни оръжия или пиротехнически изделия, които деецът следва да придобие, държи или предаде другиму, без да има за това надлежно разрешение. По този начин се накърняват отрицателно обществените отношения, свързани със съблюдаване на установения в специалния закон разрешителен режим за дейности с посочените оръжия и изделия. Престъплението с горепосочената правна квалификация е формално, продължено престъпление. Изпълнението му се характеризира с трайно, продължаващо и непрекъснато осъществяване на състава, чрез упражняване на фактическа власт върху предмета на посегателство, до настъпване на определени, зависещи или не, от волята на дееца обстоятелства, които го прекратяват. Престъплението е умишлено, като същото би могло да се осъществи само с форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2, пр. 1 НК, като умисълът на дееца следва да обхваща представите относно всички обективно съставомерни признаци от престъпния състав с горепосочената правна квалификация. Деецът следва да съзнава общественоопасния характер на деянието си, да предвижда неговите общественоопасни последици и пряко да цели настъпването им. В конкретния по делото случай, от обективна страна се установява, че на инкриминираните дата и място – на 02.02.2018 г., в гр. Нови Искър, в къща, находяща се на ул. ••••, на трети жилищен етаж, подсъдимият И. е държал огнестрелни оръжия, по смисъла на чл. 4, ал. 2 от ЗОБВВПИ – пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 13495А, предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50R и пушка „Steyr – Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 8226G, предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50R. Изпълнителното деяние – държане, по отношение на инкриминираните огнестрелни оръжия, е осъществено от подсъдимия чрез съхранението им в дома му, находящ се на горепосочения адрес, с което е обективирал намерението си да упражнява фактическа власт върху същите. Действително, в хода на съдебното следствие не се установи през какъв период от време подсъдимият е упражнявал посоченото въздействие върху предмета на посегателство. Това обстоятелство обаче не разколебава извода на настоящия съдебен състав относно обективната съставомерност на деянието му по този законов текст, доколкото периодът от време, в който деецът е осъществявал изпълнителното деяние по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, не е съставомерен признак, а следва да се преценява единствено на плоскостта на индивидуализация на наказателната отговорност на престъпния деец. Предметът на престъпно посегателство от страна на подсъдимия – посочените по- горе огнестрелни оръжия, е безспорно установен от заключенията на назначените и изготвени балистична експертиза № 18/БАЛ – 126 и повторна балистична експертиза № 23/БАЛ – 74, които изцяло кореспондират с отразеното в протокола за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо съдебно одобрение от 02.02.2018 г. и приобщените в качеството им на веществени доказателства вещи. Обстойни съображения в този смисъл вече бяха изложени по-горе. Доколкото по делото не се установи на подсъдимия да е било издавано разрешение за дейности с процесните огнестрелни оръжия (видно от отразеното в писмо, рег. № 328вр – 5629/02.02.2018 г. от ГД „НП“, ведно с приложението към него – незаверено електрофотографско (ксерографско) копие от разрешение № 2014084396 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за тях, издадена на подс. И. със срок на валидност до 18.06.2018 г.), следва да се приеме, че подсъдимият е упражнявал фактическа власт върху инкриминираните огнестрелни оръжия без да има за това надлежно разрешение, съобразно чл. 56 ал. 2 от ЗОБВВПИ (ред., ДВ, бр. 14 от 2015 г., съгласно който: „Лицето по чл. 50, ал. 1 – 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице“. С деянието си, подс. И. е осъществил състава на престъплението по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК и от субективна страна. Престъплението по този законов текст се осъществява само с форма на вина „пряк“ умисъл, по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. В конкретния по делото случай, И. е действал именно с форма на вината „пряк“ умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните му последици и пряко е целял настъпването им. Подсъдимият е съзнавал естеството на извършваното от него и законовото запрещение за същото, за което не е било необходимо да познава в детайли наказателния закон, с оглед ноторния забранителен режим на държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси, но въпреки това, имайки ясно изградена представа за общественоопасния му характер и предвиждайки общественоопасните последици, пряко е целял настъпването им – държане на предмета на посегателство. Интелектуалният момент при подсъдимия е включвал определени представи относно обстоятелството, че държи без надлежно разрешително огнестрелно оръжие и боеприпаси, а волевият – целта да упражнява трайна и сравнително необезпокоява фактическа власт върху същите. Мотивиран от горното, настоящият съдебен състав намира, че първостепенният съд е направил правилни, обосновани и доказателствено обезпечени правни изводи за съставомерността, от обективна и субективна страна, на вмененото на подс. И. инкриминирано деяние. По изложените съображения, правилно и в съответствие с разпоредбата на чл. 303, ал. 2 от НПК, подс. К. Г. И. е бил признат за виновен в това, че на 02.02.2018 г., в жилище, находящо се в гр. Нови Искър, ул. ••••, държал огнестрелни оръжия както следва: пушка „Steyr - Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 13495А, предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50 R, и пушка „Steyr - Mannlicher“, модел „М95“, кал. 8.50 мм, с № 8226G, предназначена за стрелба с патрони кал. 8.50 R, като същите представляват огнестрелни оръжия по смисъла на ЗОБВВПИ, без да има за това надлежно разрешение по чл. 50 ал. 1 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) съгласно, който: „Физически и юридически лица, регистрирани като търговци по смисъла на Търговския закон, лица, създадени със закон или с акт на Министерския съвет, и културни организации по смисъла на Закона за закрила и развитие на културата могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, чрез закупуване, по наследство, чрез дарение или замяна след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождение на обекта за съхранение.” и чл. 50 ал. 3 от ЗОБВВПИ, съгласно, който: „Лицата по ал. 1 и 2 могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях чрез закупуване, дарение, замяна или по наследство след получаване на разрешение за придобиване, издадено от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице.”, както и по чл. 56 ал. 2 от ЗОБВВПИ, съгласно който: „Лицето по чл. 50, ал. 1 – 3, получило разрешение за придобиване, може да съхранява и/или употребява взривните вещества и пиротехническите изделия, с изключение на фойерверки от категория 1, или да съхранява, носи и/или употребява огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях след получаване на разрешение за съответните дейности от директора на ГДНП на МВР или от оправомощено от него длъжностно лице, или от началника на РУ на МВР по местонахождението на обекта за съхранение или по постоянния адрес на физическото лице“ - престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК. При правилна правна оценка на събрания доказателствен материал и на установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е индивидуализирал наказанието на подсъдимия, като е приел, че следва да го определи при условията на чл. 54 от НК, поради отсъствието на многобройни или изключителни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, които да обусловят приложение на чл. 55 от НК. При индивидуализацията на наказателната отговорност на подс. И., първоинстанционният съд е преценил като смекчаващо отговорността му обстоятелство чистото му съдебно минало и добрите му характеристични данни, както и това, че едно от огнестрелните оръжия е било разглобено на съставни части, предпоставящо допълнителни технически операции за сглобяването му, за привеждане в годност за използване по предназначение. Съдът не е отчел отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. При така сложилото се своеобразие на конкретния казус, първият съд е преценил, че едновременно заслужено, справедливо и целесъобразно се явява за извършеното престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК на подс. И. да бъде наложено наказание в размер на минимума, предвиден в закона, а именно „лишаване от свобода“, за срок от две години, чието изпълнение, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, да бъде отложено за изпитателен срок от три години. Въззивният състав се солидаризира с изводите на първоинстанционния съд, досежно отчетените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като такива, обаче, следва да се отчетат още дадените обяснения от подсъдимото лице, с което същото допринася за изясняване на обективната фактическа обстановка; обстоятелството, че подс. И. полага грижи за малолетното си дете; това, че полага усилия за запазване на историческата памет, като участва във възстановки на исторически събития, както и изминалия продължителен период от време между датата на извършване на деянието – 02.02.2018 г., и датата на постановяване на съдебния акт от тази инстанция, който е на границата на разумния срок на продължителност на наказателното производство, съгласно стандартите, установени с ЕКПЧ. При така установените смекчаващи обстоятелства, настоящата съдебна инстанция намери, че са налице предпоставките за приложение на чл. 55 от НК, в случая, поради предвидения минимум на наказанието за конкретната престъпна проява, на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Смекчаващите обстоятелства характеризират деянието като такова със значително по- ниска обществена опасност в сравнение с тази, която е имал предвид законодателят, предвиждайки наказанието за съответното престъпление. Тогава неговото налагане и в най- ниския възможен предел би било едно ненужно репресиране на виновния. Като е отчел това и следвайки идеята за използване на минимум наказателна принуда в борбата с престъпността, както и по хуманни съображения, действащият НК урежда специално тази хипотеза в чл. 55. Цитирана разпоредба се прилага по отношение на всички видове престъпления – както на визираните в общите състави, така и при осъществен специален състав. Тя предвижда три възможности за случаите, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание, се окаже несъразмерно тежко като реакция срещу дадено конкретно престъпление - определяне наказанието под най-ниския предел; замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид или неналагане от съда на по-лекото наказание, което законът предвижда, наред с наказанието „лишаване от свобода“. Основание за използване на посочените възможности е наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, при които е извършено престъплението. Под „изключително обстоятелство“ следва да се разбира такова, което е оказало много и необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието. Съдебната практика приема, че макар и в закона да е употребено множествено число, за приложението на чл. 55 от НК е достатъчно и наличието само на едно, изключително по своя характер, смекчаващо обстоятелство. Многобройни смекчаващи обстоятелства ще има, когато те са повече от обичайния брой и които също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието. Всяко от тях, взето само за себе си, няма изключителен характер, но именно защото са много като количество, те в съвкупност значително намаляват обществената опасност на престъплението. В конкретиката на настоящия случай, при анализа на всички горепосочени обстоятелства може да се направи обоснования извод, че са налице многобройни смекчаващи отговорността на подс. И. обстоятелства, което и обуславя приложението на чл. 55 от НК. Естествено, съдът не изпусна от внимание, че дори и при наличие на изключително или на многобройни смекчаващи обстоятелства, не е задължително да приложи разпоредбата на чл. 55 от НК. Необходимо е още да бъде констатира, че и най-лекото, предвидено в закона, наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното престъпление. В настоящия казус, като се съобразят всички обстоятелства по делото – тежестта на извършеното престъпление, личността на подсъдимия, целите на генералната и индивидуалната превенция, следва да се приеме, че наказание от две години „лишаване от свобода“, предвидено като минимум за извършеното престъпление, се явява несъразмерно тежко наказание. Това може и следва да се компенсира, чрез законовата възможност за прилагане на разпоредбата на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК. Прилагайки посочената разпоредба, наложеното наказание като вид следва да бъде „лишаване от свобода“, а като размер – под минималния предвиден за конкретното престъплението, а именно за срок от три месеца, с което ще бъде възможно постигането на индивидуалната и генералната превенция. Вземайки предвид всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира, че именно този размер на наказанието би бил справедлив и съответен на обществената опасност на конкретните деяние и деец, отговаря в най-пълна степен на изискванията на наказателната репресия и на принципите на българското наказателно законодателство, както и в пълна степен би изпълнило визираните в чл. 36 от НК цели на генералната и на специална превенция, като същевременно се явява достатъчно за осигуряване поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и оказване на предупредително въздействие върху него и върху останалите членове на обществото. Предвид изложеното, настоящата инстанция намира, че на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 334, т. 3 от НПК, присъдата на СРС следва да бъде изменена, като наложеното му наказание „лишаване от свобода“, в размер на две години, бъде намалено до размер от три месеца. Иначе правилно и законосъобразно, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил ефективното изпълнение на така определеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“. Въззивният съд, подобно на първоинстанционния, приема, че в конкретния случай са налице предпоставките за приложение на института на отлагане на изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода”, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК. Размерът на наказанието, наложено на подс. И. и това, че същият не е бил осъждан на наказание „лишаване от свобода“ към датата на извършване на деянието, очертават формалните предпоставки, визирани в посочената правна норма. Съдът се съгласява с изводите на първата инстанция, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимото лице не се налага същото да бъде изолирано от обществото, чрез постановяване на ефективно изтърпяване на така определеното наказание „лишаване от свобода“. За да се изпълнят целите на специалната и генералната превенция в този случай, не е необходимо оказване на въздействие от по-интензивен тип, чрез въдворяването на подсъдимия в място за лишаване от свобода. Визираните в разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от НК цели на наказанието сочат, че същото следва да осигури, по възможно най-балансиран, ефективен и приемлив за обществото и личността на осъдения начин, едновременно поправително, превъзпитателно и предупредително действие върху осъденото лице и превантивно и предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. Въпреки липсата на протест, целящ влошаване на наказателно – правното положение на подсъдимия, въззивният съд намира за необходимо да отбележи, че напълно споделя вярната и точна преценка на първият съд, че не се налага изолирането му от обществото в местата за лишаване от свобода и откъсването от обичайната му социална среда. Евентуално такава би се явило разрешение, непропорционално на извършените престъпления, което би излязло извън законоустановените цели на наказанието, би ги надхвърлило и изопачило. Подсъдимият не е с трайни престъпни навици (чисто съдебно минало). При това, законоустановените цели на наказателната репресия са постижими и без ефективното изтърпяване на наказанието. Предоставеният изпитателен срок на условно осъждане притежава и силно възпиращо – превантивна функция, изразяваща се в потенциалната възможност за привеждане в изпълнение на наложеното наказание в случай, че подсъдимият, в рамките на определения му изпитателният срок, извърши ново престъпление. Съдът намира това обстоятелство за достатъчно обвързващо за подсъдимото лице, в контекста на наложеното му наказание, както и силно мотивиращо бъдещото му законосъобразно поведение, в аспекта на необходимостта от спазване на законите. Воден от изложените съображения, въззивната инстанция намира за вярно и точно решенето на първоинстанционния съд да отложи за срок от три години изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание „лишаване от свобода“, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, считано от влизане на присъдата в сила. При определяне на размера на изпитателния срок, районният съд е съобразил личността на подсъдимия, като едновременно с това отчел и обстоятелството, че законодателят изрично свързва ролята на условното осъждане с преобладаващото му значение за поправяне на подсъдимия, като въз основа на това законосъобразно е приел, че именно такъв размер отлагателен срок, ще окаже максимално поправително и продължително възпитателно – превантивно въздействие върху подсъдимото лице и останалите членове на обществото. В допълнение и за да отговори на доводите на защитата, изложени във въззивната жалба, настоящата инстанция намира за необходимо да посочи, че при постановяване на атакувания съдебен акт не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд. Не е допуснато нарушение на принципите на наказателния процес, визирани в чл. 13, ал. 1, чл. 14, ал. 1 и чл. 107, ал. 1 – 3 от НПК. Първостепенният съд е събрал необходимите и възможни гласни и писмени доказателствени средства и веществени доказателства, относими към предмета на доказване, и е положил необходимите процесуални усилия за попълване на делото с необходимия обем доказателствени източници, както обвинителни, така и оправдателни. Не е допуснато, следователно, нарушение на принципа за разкриване на обективната истина – по чл. 13 от НПК, и за вземане на решения по вътрешно убеждение – по чл. 14 от НПК. Действително, при изготвяне на балистичната експертиза и изслушване на вещите лица пред първия съд са останали неизяснени редица въпроси, относими към предмета на посегателство, но на същите е отговорено по ясен и убедителен начин от вещите лица, изготвили повторната балистична експертиза с допълнение, назначена в хода на въззивното съдебно производство. По делото са събрани както доказателства и доказателствени средства, които разобличават подсъдимия, така и такива, които го оправдават и смекчават отговорността му, поради което следва да се приеме, че не е допуснато нарушение на принципите за събиране и проверка на доказателствата, визирани в чл. 107 от НПК. Не може да се отправи упрек и по отношение на оценъчната дейност на районния съд, касаеща събраните доказателствени източници. Фактическите констатации на първата инстанция са обосновани и почиват на прецизен и правилен анализ на доказателствения материал, като изводите в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Оценката на доказателствата, по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, съобразно очертаните от обвинителния акт рамки, е направена в съответствие с правилата на формалната логика. Както и в началото на настоящото изложение се посочи, при изграждане на фактическата обстановка от районния съд не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение, тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други. Съдът е изложил по ясен и убедителен начин в мотивната част на присъдата изводите си по фактите и тяхната правна оценка, както и съображенията си относно кредитируемостта на доказателствените средства, като не е сторил това произволно, а въз основа на задълбочен и правилен анализ и съпоставка на доказателствените източници едни спрямо други. Изложил е подробно хронологията на събитията, които е приел за установени, както и съображенията, обусловили извода му, че с деянието си подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна всички признаци от състава на вмененото му престъпно посегателство. Контролиращата съдебна инстанция и страните по делото не са лишени от възможност да разберат действителната воля на решаващия първоинстанционен съд и начинът на формирането. Въз основа на направения задълбочен и подробен анализ на доказателствената съвкупност, събрана в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, СРС е формирал по същество правилни изводи по фактите и обстоятелствата, визирани по-горе, подробно обективирани в мотивната част на постановения съдебен акт. Не е допуснато, следователно, процесуално нарушение при произнасяне на първия съд по фактите и обстоятелствата, относими към предмета на доказване. В тази връзка, настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи, че атакуваният съдебен акт не страда от порока липса на мотиви. Първият съд е положил необходимите процесуални усилия за попълване на доказателствената маса с всички относими доказателствени източници и не е допуснал превратно или едностранчиво тълкуване на доказателствената съвкупност. Същата е анализирана внимателно и задълбочено, без да бъдат игнорирани някои от събраните доказателства за сметка на други. Що се касае до твърдяното от защитата процесуално нарушение, квалифицирано като фактическа липса на мотиви и изразяващо се в това, че първият съд не е отговорил на всички доводи, наведени от защитата, в съдебното заседание на 01.10.2021 г., въззивният съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че макар да се съгласява с доводите на защитата, че не всички възражения, касаещи веществените доказателства по делото и заключението на балистичната експертиза, са намерили отговор в мотивната част на присъдата на първостепенния съд, това обстоятелство не може да се приравни на съществено нарушение на процесуалните правила. Това е така, защото районната съдебна инстанция не е нормативно задължена да отговори напълно аргументирано на всяко от възраженията на страните по делото. Такова задължение е установено за въззивната инстанция – в разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, не и за първата такава. Не е налице и твърдяното от защитата противоречие между диспозитива и мотивната част на присъдата на СРС по отношение на правната квалификация на вмененото във вина на подс. И. деяние. Действително, с присъдата подс. И. е осъден за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 от НК, в съответствие с квалификацията, дадена от прокурора при СРП, изготвил обвинителния акт (вж. диспозитива на присъдата – л. 183/гръб от съдебното производство пред СРС), докато в мотивната част (вж. л. 187/гръб от съдебното производство) е посочено, че подсъдимият е осъществил състава на престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК. Това привидно разминаване в цифровата квалификация на деянието, осъществено от подсъдимия обаче не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не затруднява страните и контролиращата съдебна инстанция да установят действителната воля на решаващия първоинстанционен съд. Не е налице противоречие между диспозитива и мотивите на присъдата, тъй като от съдържанието им е несъмнено ясно, че подсъдимият е признат за виновен в осъществен състав на престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК, като в диспозитива зя прецизност и яснота е конкретизирана цифрово и конкретната форма на изпълнително деяние, осъществено от подсъдимия, която в мотивите е изяснена текстово безпротиворечиво. Прецизирането в цифровото изражение на правната квалификация, в резултат на което не се създава неяснота и/или объркване, например досежно формата на изпълнителното деяние, в никакъв случай не може да се приеме за противоречие между мотиви и диспозитив и/или между цифрова и словесна правна квалификация. Следователно, възражението на защитата за допуснато противоречие между текстовото и цифрово формулираното обвинение е неоснователно. Не могат да бъдат споделени и доводите на защитата, че е налице вътрешно противоречие в правните изводи на съда, дължащо се на позоваване на разпоредбите на чл. 50, ал. 1 и чл. 56, ал. 2 от ЗОБВВПИ, регламентиращи реда за придобиване и дейности със взривни вещества и пиротехнически изделия, без на подсъдимия да е вменено осъществяване на дейности с такива вещества и позоваване на разпоредба от специалния закон – чл. 56, ал. 2 от ЗОБВВПИ в редакция, която не е актуална към датата на извършване на инкриминираното деяние. Действително, разпоредбата на чл. 50, ал. 1 от специалния закон, в редакцията към датата на извършване на инкриминираното деяние – ДВ, бр. 14 от 2015 г., регламентира кръга субекти, които могат да придобиват взривни вещества и пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория 1 и начините за придобиването им, но същата е посочена в диспозитива на присъдата на първия съд единствено поради това, че разпоредбата на чл. 56, ал. 2 от ЗОБВВПИ препраща към тези по чл. 50, ал. 1 – 3 от същия закон. Що се отнася до разпоредбата на чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ, в редакцията към инкриминираната дата, същата регламентира кръга субекти, които могат да придобиват огнестрелни оръжия и боеприпаси, и начините за придобиването им. В конкретния случай, разпоредбите са възпроизведени както в диспозитива на обвинителния акт, така и в диспозитива на присъдата единствено поради препращащия характер на правната норма по чл. 56, ал. 2 от ЗОБВВПИ и за да се очертае кръга на правните субекти, на които може да бъде издадено съответното разрешение за дейности с огнестрелни оръжия. Цитираните разпоредби са в редакцията им, действаща към датата на извършване на деянието – към ДВ, бр. 14 от 2015 г. Начинът, по който е формулиран диспозитивът на присъдата, не оставя съмнение по отношение волята на първия съд, както по отношение предмета на посегателство, така и по отношение на действащата нормативна уредба, предвиждаща разрешителен режим за дейности с огнестрелни оръжия. Подсъдимият не е лишен от възможността да разбере действителната воля на решаващия първоинстанционен съд по отношение на правната квалификация на деянието и конкретните фактически обстоятелства, запълващи съставомерните признаци от обективна и субективна страна от състава на вмененото му престъпление, респективно – правото му на защита не е било ограничено на нито един етап от воденото наказателно производство. Не съставлява съществено процесуално нарушение и липсата на веществените доказателствени средства по делото – гилзите и куршумите/проектилите, които се твърди да са били изстреляни от вещите лица, изготвили основната балистичната експертиза по делото и да са били върнати на възложителя на експертизата, респективно – отказът от страна на първоинстанционния съд тези веществени доказателствени средства да бъдат изискани, издирени и предявени на подсъдимия и неговата защита. Липсата на сочените от защитата веществени доказателствени средства следва да се преценява единствено на плоскостта на кредитируемостта на експертното заключение на вещите лица, които са изследвали съответните обекти. Отделно от това, всички сочени от защитата пропуски при изготвяне на основната балистична експертиза са преодолени пред настоящата инстанция посредством назначаване на повторна балистична експертиза с допълнение и събиране на гласни доказателствени средства. В обобщение, при постановяване на атакувания съдебен акт не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което да налага отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съответния първоинстанционен съд. Настоящата инстанция не констатира и допуснато нарушение на процесуалните правила на досъдебна фаза от производството, което да налага отмяна на присъдата на СРС и връщане на делото на прокурора. Възраженията на защитата на подсъдимия в противния смисъл настоящата инстанция намира за неоснователни. При извършената, на основание чл. 314, ал. 1 от НПК, цялостна служебна проверка на правилността на обжалваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на основания, налагащи нейната отмяна, поради което и с оглед изложените съображения, постанови своето решение. Воден от гореизложеното и на основание чл. 337, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 334, т. 3 от НПК, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД