РЕШЕНИЕ

№ 4633

гр. Пловдив, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Свилена Ст. Давчева при участието на секретаря Величка Хр. Грабчева като разгледа докладваното от Свилена Ст. Давчева Гражданско дело № 20235330103890 по описа за 2023 година Съдът е сезиран с искова молба от „555 Трейд“ ЕООД с ЕИК 205414021 е предявил срещу „ПИМК Рейл” ЕАД 203787598 обективно кумулативно съединени осъдителни искове, както следва: 1) за заплащане на дължимо възнаграждение от ответника по споразумение, сключено между страните за последничество от страна на ищеца за сключване на договор за доставка на въглища с железопътен транспорт от „ПИМК Рейл” ЕАД с направление България - С. в размер на 21628.66 лева с ДДС, обективирано във фактура № 1000000004 от 03.11.2022 год, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата - правно основание чл.51 ТЗ, вр. чл. 79 ЗЗД, 2) за заплащане на неустойка за забавено плащане за периода 16.11.2022 г. до 30.11.2022 год. вкл. в размер на 3244.30 лева с ДДС, дължима на основание чл. 4, ал.1 от Споразумението, сключено между страните. ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 14.03.2023 г., до окончателното изплащане на сумата – правно основание чл. 92 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че е осъществил посредничество, изразяващо се в свързване и установяване на контакт между страните и съдействие в преговорите с оглед сключване на договори за превоз на въглища от ПИМК ООД и ПИМК РЕЙЛ ЕАД за Virom Group d.o.o /дружество регистрирано в Република Сърбия/, което закупува въглищата от Мини Марица Изток ЕАД. Сочи се, че ищецът е договорил с ПИМК ООД и ПИМК РЕЙЛ ЕАД, че посредничеството ще се счита за извършено при сключване на договор за превоз на въглища до С., като дължимото възнаграждение за посредника ще бъде в размер на 0, 80 лева без ДДС на всеки тон превозени въглища. Съгласно сключения договор превозвачът бил длъжен да дава справка на посредника за превозеното количество въглища. Твърди се, че преговорите са водени както за автомобилен, така и за железопътен транспорт, като дружеството ищец е съдействало на ПИМК РЕЙЛ ЕАД за сключването на договор за железопътен превоз. Твърди се, че със съдействието на ищцовото дружество на 01.07.2022 год. ПИМК ООД е сключило с Virom Group d.o.o договор за автомобилен превоз, а ПИМК РЕЙЛ ЕАД договор за железопътен превоз. След подписването на договорите, ПИМК ООД предложило на ищеца сключването на Споразумение за посредничество, подписано на 01.07.2022 год., в който страните констатирали, че посредничеството и за двата вида превоз вече е осъществено, което обуславяло дължимост на възнаграждението от ПИМК ООД. Ищецът сочи, че ПИМК ООД е изразило желание споразумението както за автомобилния, така и за железопътния превоз да е с тях. Излагат се твърдения, че в началото на м. октомври 2022 год. до ищовото дружество от ответника е отправено изрично предложение за сключване на отделно споразумение с ПИМК РЕЙЛ ЕАД с идентично съдържание със споразумението от 01.07.2022 год., отнасящо се само за железопътния транспорт. Предложението било прието от ищеца на 05.10.2022 год., на която дата и била издадена първата фактура на ПИМК РЕЙЛ ЕАД. Сочи, че счита посредничеството за осъществяване на железопътния транспорт за осъществено с подписване на договора между сръбското дружество и ответника, като в последствие е договорено и възнаграждение, което се е случило по инициатива на ответника с предложението за подписване на отделно споразумение. От ответника били представени справки за превозени количества, на база на които да се определи следващото се за ищеца възнаграждение, както и били заплащани фактури.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответното дружество. Излага се становище неоснователност на предявените искове. Оспорва, че е налице споразумение между ищеца и ответника, оспорва, че е налице незаплатено от ответника възнаграждение, оспорва и размера на иска. Оспорва, че между ищеца и ПИМК ООД е сключуно споразумение от 01.07.2022 год. Оспорва, че по молба на ПИМК ООД, изразена писмено са разделени задълженията по споразумението за посредничество, като са съставени две нови. Сочи, че дори и да има такава молба тя не би могла да обвърже ПИМК Рейл ЕАД. Твърди се, че ответинка не е имал търговски отношения с ищеца, а само са водели преговори за евентуална бъдеща съвместна дейност. Твърди, че плащането по фактура •••••••••• от 05.10.2022 год. е извършено от ответника по погрешка и тази фактура не е приемана и осчетоводявана от дружеството – ответник, както и не е приемана и осчетоводявана от него и фактура 1000000004 от 03.11.2022 год. Оспорват се твърденията, изложени в ищцовата молба от 28.11.2023 год., относно фактите и обстоятелствата относно наличието на Споразумение между ищеца и ответника и относно съществуването на неплатено от ответника вънаграждение. Оспорват се изложените твърдения, че ищецът е осъществил посредничество за сключване на договори за превоз от 01.07.2022 год. между ПИМК ООД и ПИМК Рейл ЕАД с Virom Group d.o.o. Сочи, че между страните са водени единствено преговори за евентуална бъдеща съвместна работа, но е нямало търговски отношения.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 51 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

По отношение на претенцията с правно основание чл. 51 от ТЗ, вр. чл. 79 от ЗЗД:

Основателността на предявения иск се обуславя от кумулативното проявление на следните материалноправни предпоставки: валидно възникнал между страните договор за търговско посредничество между ищеца и ответника със съществените му елементи (уговорените права и задължения на страните по договора, включително действията, които е следвало да извърши ищеца, в изпълнение на договора), изпълнението на задълженията на ищеца по договора, включително твърдяното съдействие за сключване между ответника и Virom Group d.o.o. договор за железопътен превоз на въглища от Мини Марица Изток ЕАД; възникване на валидно допълнително споразумение по силата на което за ответника е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение за предоставените услуги в претендирания размер; настъпване на неговия падеж. Посочените юридически факти следва да бъдат установени от ищеца.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Т. Т. и В. Л.. От показанията на свидетеля Т. Т. се установява, че е извършвала счетоводното обслужване на ищцовото дружество и в тази връзка е провеждала кореспонденция със свидетеля В. Л., в качеството му на представител на ответника. Установява се също, че между 555 трейд ЕООД и Пимк рейл ЕАД са съществували облигаторни отношения, по силата на които Пимк рейл ЕАД е следвало да заплаща на 555 трейд ЕООД комисионна за извършван от Пимк рейл ЕАД железопътен превоз на въглища до Република С. с цена на възнаграждението за комисионна от по 0.80 лева на превозен тон.

Съдът кредитира така коментираните показания на св. Т., тъй като същите се подкрепят и са взаимосвързани с изводите на вещото лице по назначената съдебно счетоводна експретиза, от части И с показанията на св. Л., а и не се събраха доказателства, които да ги оборват.

От показанията на свидетеля В. Л. се установява, че същият е член на борда на директорите на холдинг, чиято собственост е ответното дружество Пимк Рейл ЕАД, както и че същото има за предмет на дейност железопътен превоз. Установява се и че свидетелят е участвал в преговори между 555 Трейд ЕООД и Пимк Рейл ЕАД относно постигане на договорка между двете дружества за заплащане на възнаграждение от Пимк рейл ЕАД на 555 Трейд ЕООД за съдействието, което ищцовото дружество е оказало за сключване на договор за железопътен превоз на въглища между ответника и сръбско дружество Виром Груп. Установява се също така, че е водил кореспонденция по електронна поща с представител на ищцовото дружество, като е изпращал справки за превозените от Пимк Рейл ЕАД количества въглища от Мини Марица Изток, Република България до Република С.. Свидетелят сочи, че във връзка с водената кореспонденция между страните от ищеца са издадени и два броя фактури, които са осчетоводени, задълженията по едната от които са изплатени на ищеца.

Съдът дава вяра на показанията на св. Л. в тази им част, тъй като същите си кореспондират с тези, дадени от св. Т., а и със заключението на изготвената съдебно счетоводна експертиза и представени справки. В останалата им част – че договорка за заплащане на възнаграждение за оказано посредничество не е постигната, както и че по погрешка е извършено плащане по първата издадена фактура от 555 Трейд ЕООД и че същото не е одобрено, съдът не цени така дадените показания, тъй като първото твърдение противоречи на показанията на св. Т. и на изводите от заключението на вещото лице, а и на самите показания на св. Л., че е изпращал справки за извършения превоз от ответника, а представените такива, а второто – за плащане по погрешка, е житейски нелогично предвид признанието от самия свидетел, че от страна на дружеството платец не са предприети каквито и да е мерки за възстановяване на т.нар. погрешно платена сума, още повече като се има предвид нейния размер – 62485.58 лева.

Видно от представената от ищцовото дружество кореспонденция по по електронна поща, съпоставена с показанията на двамата свидетели се установява, че между Т. Т. и В. Л. е водена кореспонденция относно подписването от страна на ответното дружество на договори, представени от ищеца за заплащане от ответника на възнаграждение за извършена посредническа дейност, както и че от ответното дружество са изпращани справки за превозено количество въглища, въз основа на които е извършвано фактуриране на дължими суми от ответника на ищеца.

Неоспорено от ответника е представено извлечение от дневника на посредника 555 Трейд ЕООД, видно от което ищцовото дружество е било посредник при постигане на облигационни отношения между ответника от една страна и Виром груп от друга което извлечение, макар представляващо частен документ, изходящ от ищцовото дружество, кореспондирайки като съдържание с кредитирания от съда доказателствен материал –показанията на св. Т. и изготвената съдебно счетоводна експертиза по делото, свидетелства за ролята на посредник на ищеца между ответника и дружество Виром груп.

Аргумент в подкрепа на извода на съда за съществуване на твърдяното облигаторно отношение между ищцовото и ответното дружество, освен показанията на св. Т., писмените доказателства – извлечение от дневника на посредника и водена ел. кореспонденция, е и заключението по неоспорената от страните и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, която съдът цени изцяло като обективна и обоснована. В посоченото заключение, експертът е отразил, че фактура № ••••••••••/05.10.2022г. /л. 19 /и фактура № 1000000004/03.11.2022г. /л.17/ са осчетоводени от ответното дружество ( включени са в дневниците за покупки на „Пимк рейл“ ЕАД ), за тях е подадена справка декларация по ЗДДС съответно с вх. № 1600-5262094/ 14.11.2022 г. и вх.№ 1600-5303528/09.01.2023 г. и последното е ползвало данъчен кредит. В този смисъл, безпротиворечива е практиката на касационната инстанция, че отразяване на парична престация като дължима в счетоводството на ответника и ползването на данъчен кредит, съобразно със стойността й, съставлява извънсъдебно признание на задължението (Решение № 172/13.01.2016 г. по т.д. № 2535/2013 на I т.о. на ВКС, Решение № 42/19.04.2010 г. по т.д. № 593/2009 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 96/26.11.2009 г. по т.д. 380/2009 г. на ВКС, І ТО, Решение № 23/07.02.2011 г. по т.д. 588/2010 г. на ВКС, ІІ ТО, Решение № 228/07.01.2015 г. по т.д. № 3597/2013 г. на ВКС, І ТО и др. ). Съдът счита за нужно да посочи и че след като възложителят- ответник е осчетоводил издадената от изпълнителя – ищец фактура и е ползвал данъчен кредит, то е налице и приемане на извършената дейност ( в този смисъл – Решение № 65/ 24.04.2012г., по т.д. № 333/ 2011г. на ВКС, II- ро т.о. и Решение № 178/ 13.10.2017г., по т.д. № 638/ 2017г. на ВКС, II- ро т.о. ).

Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав счита, че в рамките на настоящото производство по безспорен начин се установи, че между ищцовото и ответното дружество е възникнало облигаторно правоотношение, по силата на което ответната страна се е задължила да заплаща на дружеството – ищец възнаграждение – по 0.80 лева за превозен тон въглища, за осъществено от ищеца посредничество между ответника и сръбското дружество Виром груп за извършване на железопътен превоз на въглища от ответното дружество по направление от Република България до Република С.. Установи се безспорно и че въз основа на така постигнатото съглашение от ищцовото дружество е издадена фактура № 1000000004/03.11.2022 год. /л. 17/ на стойност 21628.66 лева с ДДС. От приобщената по делото като писмено доказателство Покана за доброволно изпълнение /л.26-28/, връчена на ответника чрез ••• на 06.01.2023 год. /л.31/ на дружеството – ответник е предоставен седмодневен срок от връчването за изпълнение на паричното задължение.

Не се спори между страните, а и видно от заключението на вещото лице, претендираната сума от 21628.66 лева с ДДС не е заплатена на ищцовото дружество.

Предвид така установеното, съдът счита, че предявеният осъдителен иск с правна квалификация чл.51 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, като доказан по основание и размер, следва да бъде уважен.

Досежно предявения иск по чл. 92 ЗЗД От ищцовото дружество се претендира заплащането на неустойка за забавено плащане в размер на 3244.30 лева за периода 16.11.2022 год. до 30.11.2022 год., по силата на чл. 4, ал.1 от споразумение за посредничество, сключено между страните, съгласно което неизправната страна дължи неустойка в размер на 1% от неплатената сума за всеки ден забава, но не повече от 15%.

Така предявената осъдителна претенция съдът намира за неоснователна.

Не се установи по делото наличието на твърдяната уговорка за заплащане на неустойка.

С исковата молба, като част от представена кореспонденция по електронна поща са представени две споразумения за посредничество от 01.07.2022 год., едно от които между Пимк рейл ЕАД и 555 Трейд ЕООД /л.11- 13/. Същото обаче е частен документ, не е подписан от страните, поради което и не би могло да обвърже ответника със задълженията, произтичащи от обективираните в него клаузи. Макар и да се установи по делото от показанията на св. Т. и заключението на вещото лице, че ответникът е поел задължение да заплати на ищеца сума, дължима като комисионна за осъществена посредническа услуга, каквото задължение се съдържа и в коментираното споразумение за посредничество, то не би могло да се заключи, че ответникът се е съгласил и задължил при неизпълнение на задължението си за плащане на възнаграждение да заплаща неустойка за забавено изпълнение, нито би могло да се изведе какви са нейните параметри. Действително процесната фактура от 03.11.2022 год. съдържа съществените елементи на твърдяното облигационно отношение, но същата не води до извод за дължимост на неустойка. От показанията на св. Тотева, че в изпратените от нея договори за подпис на св. Л. е съществувала клауза за неустойка също не би могъл да се направи обоснован извод, че ответното дружество се е съгласило с нейното заплащане при неизпълнение.

Досежно представеното с исковата молба споразумение за посредничество от 01.07.2022 год., сключено между Пимк ООД и 555 Трейд ЕООД /л.7-9/, то съдът намира същото за неотносимо съм настоящия спор, тъй като ответникът не е страна по него, поради което и не намира за необходимо да го коментира.

Предвид изложеното, съдът счита, че ищцовата страна не успя да докаже исковата си претенция по основание и размер, поради което и предявеният иск с правно основание чл. 92 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора се поражда право на разноски в полза и на двете страни. Разноските на ищеца възлизат на общо 4195 лева, сторени в настоящото производство, от които 3000 лева, заплатено адвокатско възнаграждение, 995 лева – заплатена държавна такса и 200 лева – депозит за вещо лице. В производството по обезпечение на бъдещ иск по ч.гр.дело 7859/2023 год. по описа на РС София, ищецът е сторил разноски в размер на 40 лева. Претендира се и заплащане на сумата от 1830 лева, заплатено адвокатско възнаграждение по образуваното ч.гр.дело, но в настоящото производството не се събраха доказателства за осъществено процесуално представителство по него. Липсва представен договор за правна защита и съдействие по частното гр.дело. Представена е единствено фактура с отразено плащане от ищцовото дружестно на Адвокатско дружество Х. и партньори с основание обезпечаване на бъдещ иск, но от него не би могло да се извлече, че заплащането е извършено за оказана правна помощ именно по образуваното пред СРС ч.гр.дело № 7859/2023 год. Предвид така направените изводи на съда, съразмерно с уважената искова претенция ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 3647.83 лева разноски, сторени в настоящото производство и 34.78 лева – разноски, сторени в производството по ч.гр.дело 7859/2023 год. по описа на СРС.

Не се доказа в процеса ответникът да е сторил разноски, поради което и такива не му се дължат.

Така мотивиран, Съдът