Решение № 5016 от 3.7.2024 г. на Административен съд - Бургас по дело № 687/2024 г.

Производството се провежда по реда на чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Ищец е А. М. А., [ЕГН] с адрес [населено място], [жк], [улица], с посочена електронна поща за кореспонденция. В производството ищецът участва лично. Ответник е Агенция по вписванията с адрес [населено място] 1111, [улица], като администратор на лични данни. Страна по делото е и прокурор от Окръжна прокуратура Бургас. Ищецът твърди, че в период от пет години преди предявяването на иска, т.е. от 15.04.2019г. до 15.04.2024г. ответникът, като администратор на лични данни, който въз основа на възлагане от закона е управлявал системата на Р. Б., противозаконно е оповестявал чрез този регистър лични данни на ищеца. В исковата молба са подробно изложени обстоятелствата, при които данните на А. са били въведени в регистъра, основанията за премахване на тези данни от публичния регистър (възникнали преди началото и по време на на процесния период), отправените от ищеца до ответника поредица искания за заличаване на данните му и резултатите от тези искания. Сочат се неудобства, тревоги и др. обстоятелства, които са засегнали ищеца като резултат от незаконно оповестените му данни в регистъра. Иска се съдът да осъди ответника да заплати на ищеца 5 000лв. обезщетение за причинените неимуществени вреди, заедно със законната лихва за забава върху тази сума от 12.10.2023г. до окончателното и изплащане. Иска се присъждане на разноски. Сочат се доказателства. Ответникът не взема участие в производството, редовно призован. Прокурорът излага становище за неоснователност на иска. Не сочи доказателства. За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, прие за установено следното. Н. 01.02.2013г. ищецът А. е подал в АВ заявление за регистрация в регистър БУЛСТАТ, което е било уважено и регистрацията е била извършена, като данните му са били въведени в публичния регистър – имена, ЕГН, адрес, електронна поща, телефон. Данните по делото сочат, че регистрацията е извършена във връзка с дейност на А. като самоосигуряващо се лице – вещо лице към Окръжен съд Бургас. Със заявление № 20180506080608/06.05.2018г. А. е поискал заличаване на регистрацията. Това заявление е било квалифицирано като нередовно от разглеждащия го служител по регистрацията, при което с указания № 2118051011033901/10.05.2018г. е изискано от А. да представи към заявлението си декларация по чл.9 ал.4 от Закона за регистър БУЛСТАТ (ЗРБ), подписана собственоръчно от заявителя. Указанието не било изпълнено, при което последвал отказ по заявлението № 2018051712350953/17.05.2018г., издаден от служителя по регистрацията. Срещу отказа А. подал жалба до изпълнителния директор на Агенция по вписванията (АВ). Приложен е препис от решение № РД-01-235/25.06.2018г., издадено от изпълнителния директор на АВ, с което жалбата на А. е оставена без разглеждане, поради подадена молба за оттегляне на жалбата с вх. № 94-00-393/31.05.2018г. Посочено е, че подадената жалба е с входящ № 94-00-393/21.05.2018г. Н. 13.09.2019г. А. отново подал по електронен път заявление за заличаване на регистрацията. Това заявление е било уважено от служителя по регистрацията, като в публичния регистър БУЛСТАТ било отбелязано, че лицето е заявило отказ от дейността, но останалите данни за А. не били заличени. Липсата на заличаване на останалите данни не е спорна по делото и се установява от приложени екранни разпечатки от 17.09.2019г. и по-късни такива, както и от другите събрани доказателства. Н. 02.10.2019г. А., с подадено по електронна поща писмо, поискал от АВ да му бъдат заличени личните данни от регистъра. Приложено е писмо-отговор рег. № 94-00-393/18/03.09.2019г. от изпълнителния директор на АВ, с което ищецът е уведомен, че данните му следва да продължат да се съхраняват в регистъра. С писмо от 04.10.2019г. А. отново е настоял имейла и телефона му да бъдат заличени от публичния регистър и настоява, че съхранението на данните в регистъра не следва да се приравнява на публичното им оповестяване. Н. 08.10.2019г. и нае 09.03.2020г. А. е подал до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) жалби срещу АВ във връзка с отказа на агенцията да прекрати оповестяването на личните му данни. Не са приложени доказателства за получаването на тези жалби от КЗЛД. С писмо от 23.10.2019г., изпратено до А., с копие до Министерство на правосъдието и КЗЛД, изпълнителният директор отново застъпва становището си, че оповестяването в регистър БУЛСТАТ лични данни на ищеца представлява законово задължение на АВ. С писмо от 12.11.2019г., в допълнение на изложеното в предходните си писма, АВ информира ищеца, че при подаването на заявлението за заличаване не е било необходимо попълване на нови данни за контакт. В АВ е получено заявление от А. с вх. № 94-00-239/04.03.2020г. с искане да бъдат заличени от регистъра посочени негови лични данни, а именно телефонен номер и адрес на електронната поща, които са публично достъпни. С писмо от 02.04.2020г. изпълнителният директор отказва исканото заличаване, като излага мотиви. Допълнителни мотиви за този отказ са изложени и в писмо от 15.04.2020г. Представен е препис от решение № ППН-01-504/08.02.2021г. на КЗЛД, издадено в производство по чл.38 ал.1 от ЗЗЛД във връзка с жалба на А.. С решението си КЗЛД обявява жалба на А. с рег. № ППН-01-504/15.07.2020г., срещу АВ, в качеството и на администратор на лични данни, за основателна. Констатирано е извършено нарушение на чл.17 §1 б.Б, вр. с б.А от ОРЗД - Регламент (ЕС)2016/649 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на директива 95/46 ЕО (Общ регламент относно защита на данните), изразяващо се в неизпълнение на задължение за изтриване на лични данни. С решението е разпоредено на администратора на лични данни (т.е. на АВ) да заличи от публичната част на регистър БУЛСТАТ лични данни на А., а именно мобилен телефонен номер и електронна поща, в 14-дневен срок от влизане в сила на решението, както и да преведе системата, в която се съхранява регистъра, в съответствие с изискванията на ОРЗД и в частност с изискването за изпълнение на задължение за изтриване на лични данни по чл.17 §1 б.Б от ОРЗД в 3-месечен срок от влизане в сила на решението. Представена е екранна разпечатка от регистър [улица]., от която се установи, че задълженията за изтриване по цитираното по-горе решение на КЗЛД не са били 5изпълнени от АВ, а в публичната част на регистъра са достъпни телефонен номер и електронна поща на А.. Представени са телефонни разпечатки от разговори на неидентифицирани лица чрез СМС, споделящи получени нежелани телефонни повиквания от други непознати за тях лица. Чрез тези разпечатки не се установяват конкретни значими по делото обстоятелства. Представен е препис от решение № ППН-01-161/31.03.2022г. на КЗЛД, издадено в производство по чл.38 ал.1 от ЗЗЛД във връзка с жалба на А.. С решението си КЗЛД обявява жалба на А. с рег. № ППН-01-161/25.02.2021г., срещу АВ, в качеството и на администратор на лични данни, за основателна в частта относно твърдения за незаконен отказ за изтриване на лични данни в обхват имена, административен адрес и електронна поща в раздел „дело“ – данни при отказ, постоянен или настоящ адрес в раздел „общ статус“ – адрес, от електронното дело на жалбоподателя в регистър БУЛСТАТ, публична част. Констатирано е извършено нарушение на чл.17 §1 б.Б и б.Г от ОРЗД. С решението е разпоредено на администратора на лични данни (т.е. на АВ) да заличи от публичната част на регистър БУЛСТАТ лични данни на А., съдържащи се в неговото електронно дело, в раздел „дело“ – данни при отказ: имена, административен адрес и адрес на електронна поща и в раздел „общ статус“ – адрес: постоянен и настоящ адрес и да предприеме действие съгласно чл.17 §2 от ОРЗД в 1-месечен срок от влизане в сила на решението. Представен е препис от решение № 4275/24.06.2022г. по а.д. № 3938/2022г. на А., с което е отхвърлена жалбата на АВ срещу решение № ППН-01-161/31.03.2022г. на КЗЛД, в описаната по-горе част. (С решението на КЗЛД се отхвърля жалбата на А. в останалата и част, но тази част от решението не е била обжалвана пред съда.) Съдът приема, че спорът се свежда до това, дали с оспорения отказ на АВ да заличи лични данни на А., обработвани в качеството на администратор на лични данни, е осъществено нарушение по ОРЗД. Взел е предвид, че значимо в случая е заявлението на А. до АВ, с което е поискано: 1. Да бъдат изтрити от електронното му досие „данни при отказ“ – име, електронна поща и пощенски код. 2. Данни, оповестени в раздел „адрес“. Съдът е констатирал, че данните от заявлението ( по т.1) не са част от реквизитите, които ЗРБ предписва да бъдат включени в регистъра за нуждите на оповестяването и поради това за администратора на лични данни липсва законово задължение за оповестяването, на каквото АВ се е позовала. Затова съдът приела за приложима хипотезата на чл.17 §1 б.Б от ОРЗД, т.е. обработването на тези данни е било основано на съгласието на субекта на данните, при което оттеглянето на това съгласие от А. е достатъчно основание за възникване на задължение за АВ по посочената разпоредба от регламента да изтрие данните по т.1. Относно данните по т.2 от заявлението на А. съдът е взел предвид, че съгласно чл.8 ал.1 от ЗРБ (в приложимата редакция), информацията в регистър БУЛСТАТ е публична, с изключение на (приложимо за А.) ЕГН, дата на раждане, данни, необходими за Регистъра на статистическите единици, постоянен и настоящ адрес. В обхвата на искането за заличаване са постоянния и настоящ адрес на лицето. Относно тези данни съдът приел, че обработването на същите има формално нормативно основание по чл.6 §.1 б.В от ОРЗД, но изхождайки от целите на оповестяването и принципите по чл.5 от ОРЗД, предвид конкретните обстоятелства, публикуването на постоянен и настоящ адрес се явява несъответно на целите, поставени пред регистъра. С решение № 9580/12.10.2023г. по а.д. № 7778/2022г. на ВАС, V о., първоинстанционното решение на А. е оставено в сила, с което е влязла в сила и описаната по-горе уважителна част на решението на КЗЛД. Представен е препис от постановление за отказ от образуване на досъдебно производство от 21.01.2021г., издадено от прокурор при РП Бургас във връзка с подаден сигнал от А., че личните му данни незаконно са публикувани на интернет страницата на „БГ Работодател“, както и други документи, установяващи, че през процесния период А. е търсил съдействие и защита на правата си във връзка с установени от него различни случаи на незаконно използване на личните му данни. По така започнатите процедури липсва надлежен акт, установяващ такива нарушения. По делото е прието заключение по назначена от съда съдебнотехническа експертиза, от което се установи, че приложените като доказателство от ищеца видеоклипове, съдържащи се на оптични дискове, сочещи наличните данни, общодостъпни при отваряне на регистър БУЛСТАТ, са при липса на данни за манипулация на записа. Установи се, че ЕГН и номер на лична карта на А. не са публично достъпни. Установи се публична достъпност на данните, посочени в цитираните по-горе решения на КЗЛД, а именно имена, адрес, телефон и електронна поща. Като доказателство по делото е представено писмо № 66-00-726/08.05.2024г. от изпълнителния директор на АВ до А.. Писмото е във връзка със заявление на ищеца под същия номер, от 11.04.2024г., с което отново е поискано на основание чл.37б от ЗЗЛД и чл.17 от ОРЗД изтриване от електронното му досие в регистър БУЛСТАТ на телефонен номер, електронен адрес, данни за лична карта и адрес. В писмото е посочено, че по искането е извършена служебна проверка. Констатирано е, че регистрацията на А. е била като лице, упражняващо свободна професия и към момента на проверката регистрацията е със статус „неактивен“ и дейността е спряна от 13.09.2019г Проверката е констатирала, че по партидата на А. в регистър БУЛСТАТ се съдържат указания, издадени по подавани заявления, в които се съдържат лични данни, които не се изискват по закон, като ЕГН, номер на лична карта, дата на издаване, постоянен и настоящ адрес и др. А. се уведомява, че от АВ са предприети действащия по заличаване на установените лични данни, като за резултатите ще бъде своевременно уведомен. Съдът приема, че това писмо потвърждава останалите доказателства в тази насока, а именно, че описаните лични данни, относно които А. е заявил несъгласие да бъдат публикувани в регистъра, не са били заличени от АВ. Като свидетел по делото, в с.з. на 03.06.2024г., е разпитан Р. П., приятел на ищеца. А. споделял през процесния период оплакванията си срещу АВ, която отказвала да заличи личните му данни в регистър БУЛСТАТ. А. бил много ангажиран с този проблем и при почти всеки разговор повдигал темата. Излагал притесненията си от това, че недобросъвестни лица имат достъп до личните му данни. Опасявал се да не се използват за някаква измама. Постоянно бил притеснен и унил по тази причина. Понякога получавал и безсъние. По делото е прието заключение по назначена от съда съдебнотехническа експертиза, чрез което се потвърдиха съдържащите се в останалите доказателства данни, че и към настоящия момент личните данни на А., посочени в цитираните по-горе две решения на КЗЛД не са изтрити от регистър БУЛСТАТ и са публично достъпни. При така установените факти съдът прие следните правни изводи. Предявеният иск се основава на обстоятелствата, че ответникът, в качеството му на администратор на лични данни по възлагане от закон, е обработвал и публикувал незаконосъобразно лични данни на ищеца за определен период от време, и въпреки многократните настоявания на ищеца и разпореждания, давани от компетентни контролни органи, отказвал да ги изтрие, с което на ищеца са били причинени неимуществени вреди, съответно за него е възникнало и правото на обезщетение за тези вреди. Правната квалификация на иска е чл.82 §.2 от ОРЗД, съгласно който администраторът, участващ в обработването на лични данни, носи отговорност за вреди, произтичащи от извършеното обработване, което нарушава настоящия регламент. Съгласно цитираната разпоредба всяко лице, което е претърпяло материални или нематериални вреди в резултат на нарушение на ОРЗД, има право да получи обезщетение от администратора или обработващия лични данни за нанесените вреди. От съображение 146 от ОРЗД става ясно, че чл.82 от този регламент въвежда самостоятелен режим на отговорност в областта на защитата на личните данни. В чл.82 §.2 от ОРЗД са посочени трите необходими условия, за да възникне право на обезщетение: обработване на лични данни в нарушение на разпоредбите на този регламент, вреди, нанесени на субекта на данните и причинно-следствена връзка между това незаконосъобразно обработване и вредите. ОРЗД не препраща към правото на държавите членки относно смисъла и понятията на термините, съдържащи се в чл. 82, по-специално до понятията "материални и нематериални вреди", "обезщетение за нанесени вреди" и за целите на прилагането на посочения регламент тези термини трябва да се разглеждат като самостоятелни понятия на правото на Съюза, които трябва да се тълкуват еднакво във всички държави членки (виж Решение от 4 май 2023 г. по С-300/21 на СЕС). Следователно чл.1 ал.1 от ЗОДОВ не се прилага. (Горните съображения, възприети от настоящия съдебен състав, са изложени в решение по а.д. № 1455/2021г. на ВАС, V о.) Съгласно чл.4 т.7 от ОРЗД „администратор" означава физическо или юридическо лице, публичен орган, агенция или друга структура, която сама или съвместно с други определя целите и средствата за обработването на лични данни; когато целите и средствата за това обработване се определят от правото на Съюза или правото на държава членка, администраторът или специалните критерии за неговото определяне могат да бъдат установени в правото на Съюза или в правото на държава членка. В процесният случай е установено, че ответникът Агенция по вписванията има качеството на администратор на лични данни, тъй като с чл.2 от ЗРБ и е възложено да води и поддържа регистър БУЛСТАТ. С регистрацията си в регистъра през 2013г., в качеството на лице, упражняващо свободна професия, ищецът А. е предоставил на АВ лични данни (по смисъла на чл.4 т.1 от ОРЗД), които са били включени в регистър БУЛСТАТ и по този начин предоставени за обществен достъп. Основната част от данните, предоставени от ищеца и обработвани от ответника, са посочените като необходими по чл.7 ал.2 от ЗРБ в приложимата редакция на нормата. С влязло в сила за страните решение № ППН-01-504/08.02.2021г., издадено от КЗЛД, е установено, че предвид заявените през 2018г. и 2019г. оттеглено съгласие за публикуване на лични данни и искане за заличаване на регистрация в регистър БУЛСТАТ, последващото поддържане на регистъра с публично достъпни лични данни на А., а именно мобилен телефонен номер и електронна поща, се явява незаконосъобразно. Установено е от компетентния орган в лицето на КЗЛД, че въз основа на посочените изявления на А. за АВ е възникнало задължение да премахне от публичната част на регистъра тези данни, което задължение не е изпълнено за периода от 2019г. до постановяването на решението на 08.02.2021г. Макар това решение на КЗЛД да не е било обжалвано и да не е преминало през съдебен контрол, предвид събраните по делото доказателства настоящият съд споделя фактическите констатации и крайните правни изводи на комисията. Посочените лични данни на А. са били (и са продължили да бъдат) публично достъпни в поддържания от ответника регистър. С решението си КЗЛД е задължила АВ да премахне посочените данни от публичната част на регистъра. С това решение КЗЛД е действала в качеството си на надзорен орган, упражняващ правата си по чл.58 §.2, б.В и Г от ОРЗД. Неизпълнението на надлежно вмененото на ответника задължение представлява самостоятелно допълнително основание, обосноваващо извод относно наличието на обработване на посочените лични данни в нарушение на ОРЗД. С влязло в сила за страните решение № ППН-01-161/31.03.2022г., издадено от КЗЛД, е установено, че предвид въведеното в регистъра заличаване на регистрацията на А. и оттеглено с последващи негови искания съгласие за публикуване на лични данни, последващото поддържане от ответника на регистър БУЛСТАТ с публично достъпни лични данни на А., а именно имена, електронна поща, административен адрес, постоянен адрес и настоящ адрес, се явява незаконосъобразно – за АВ е възникнало задължение да премахне от публичната част на регистъра тези данни, което задължение не е изпълнено. Това решение на КЗЛД е било обжалвано и е преминало през съдебен контрол, при което между страните е установена неговата законосъобразност, т.е. липсата на основания за оспорване, включваща и правилно приложение на материалния закон. Посочените лични данни на А. са били (и са продължили да бъдат) публично достъпни в поддържания от ответника регистър, видно от описаните по-горе доказателства в тази насока – разпечатки от сайта на регистър БУЛСТАТ, писмо от АВ до А.. С решението си КЗЛД е задължила АВ да премахне посочените данни от публичната част на регистъра. С това решение КЗЛД е действала в качеството си на надзорен орган, упражняващ правата си по чл.58 §.2, б.В и Г от ОРЗД. Неизпълнението на надлежно вмененото на ответника задължение представлява самостоятелно допълнително основание, обосноваващо извод относно наличието на обработване на посочените лични данни на ищеца в нарушение на ОРЗД. В изложените в ответника правни съображения, изготвяни в отговор на отправяните от А. многократни искания за изтриване на лични данни от регистър БУЛСТАТ и по повод проведените контролни и съдебни производства се обосновават две основни групи доводи за законосъобразност на продължаващото публикуване на данните и недопустимост на изтриването им, които съдът не споделя. (Съдът обсъжда тези извънсъдебно изложени становища, тъй като в рамките на настоящото дело ответникът не е взел становище.) Ответникът се позовава (напр. в приложеното писмо изх. № 94-00-393/18/23.10.2019г., л.109-110 от делото и др.) на правилото на чл.25 ал.2 от ЗРБ, съгласно която информацията за закритите/заличените лица се съхранява в регистър БУЛСТАТ и остава достъпна за срок 10 години от закриването/заличаването им. (Изразът „и остава достъпна“ е въведен с допълнение на закона, в сила от 14.07.2023г., но това не променя смисъла на разпоредбата, тъй като това на практика е било уредено и преди това по същия начин с правилата на чл.36 и сл. от ЗРБ.) Съхранението на данни по чл.25 ал.2 от ЗРБ няма абсолютен характер. То е законно само ако касае данни, които законът изисква да бъдат част от информацията на регистъра, съответно от публичната му част. Това законово изискване следва да е изпълнено както към момента на въвеждането на данните, така и към актуалния момент, при евентуално изменение на закона. Както се установи по-горе, за част от съхранените и публикувани данни на А. изначално не е имало основание да бъдат обявявани в регистъра, а част от данните са засегнати от последващо изменение на закона (напр. изменената разпоредба на чл.8 на ЗРБ, в сила от 25.02.2022г., ограничаваща публичността относно ЕГН, дата на раждане, постоянен и настоящ адрес и др.) От друга страна съхранението на данни, като изпълнение на задължение по чл.25 ал.2 от ЗРБ във всички случаи не следва да е в противоречие с нормативни актове от по-горен ранг, какъвто се явява ОРЗД. В процесния случай е установено, че по отношение на част от данните в регистър БУЛСТАТ (посочени по-горе) ищецът А. надлежно е упражнил правото си изтриване по чл.17 от ОРЗД, при което продължаващите действия на АВ по обработване на лични данни по чл.25 ал.2 от ЗРБ не могат да бъдат квалифицирани като законосъобразни. Правото на изтриване по чл.17 от ОРЗД е отречено на А. от АВ с писмо изх. № 94-00-239/02.04.2020г., л. 29-31 от делото, и др. Наред с горното, в цитираното последно писмо, ответникът сочи, че част от публикуваните в регистъра лични данни на А., са били предоставени от него доброволно при подаване на заявлението за прекратяване на регистрацията през 2019г. Отказът за изтриване на данни, наред с горните доводи за приложимост на чл.25 ал.2 от ЗРБ, се обосновава от ответника и с обстоятелството, че след подаденото от ищеца и уважено от АВ заявление за заличаване на регистрацията, статусът на субекта в регистър БУЛСТАТ е бил променен в „неактивен“, с оглед на което всякакви последващи действия на субекта се явяват невъзможни. Съдът не споделя подобни доводи, тъй като те нямат никакво законово основание. Доколкото обработването и публикуването на лични данни продължава и след прекратяването на регистрацията, то действията на администратора се подчиняват на всички правила за законосъобразно осъществяване на тази дейност. При установените по делото факти съдът приема, че с описаното неправомерно поведение АВ е причинила на А. сочените от него неимуществени вреди, изразили се в продължителни притеснения, неудобства, страх от създадената от ответника възможност трети недобросъвестни лица да злоупотребят с достъпните лични данни. Тези негативни изживявания не са абстрактни, тъй като при контактите си с приятелите си А. постоянно е повдигал този въпрос - за св.П. е била видна угрижеността на ищеца, постоянните му оплаквания, включително загубата на нощен сън, трудната концентрация при подготовка за изпити и др. подобни негативни влияния. Сумирайки изложеното съдът прие, че са налице изискуемите в чл.82 §.2 от ОРЗД три необходими условия, за да възникне право на обезщетение: обработване през процесния период от ответника на лични данни в нарушение на разпоредбите на този регламент (чл.6 §.1 б.В, чл.17 §.1 б.Б и А и чл.58 §.1 б.В и Г от ОРЗД), вреди, нанесени на субекта на данните и причинно-следствена връзка между това незаконосъобразно обработване и вредите. Размерът на обезщетението, доколкото се отнася до неимуществени вреди, следва да се определи по справедливост, като се вземат предвид всички обстоятелства по делото. Характерът на вредите не обосновава обезщетение в поискания размер от 5 000лв., тъй като се касае за неудобства и притеснения, които не са довели до засягане на здравето на ищеца или други специфични усложнения. От друга страна следва да се вземе предвид, че незаконното обработване на лични данни от ответника е реализирано в продължителен период от време, през който ищецът постоянно периодично е отправял искания за преустановяване на нарушението, които са били отказвани. Това е наложило А. да провежда административни производства пред КЗЛД, както и две съдебни производства (настоящото е трето). Въпреки надлежно установената противоправност в поведението на ответника, той е отказал да се съобрази както със закона, така и с разпорежданията на компетентните органи за преустановяване на нарушението. До приключване на устните състезания по настоящото дело ответникът все още не е коригирал противоправното си поведение. Затова съдът прие, че обезщетението следва да се определи в размер 2 500лв., като иска в останалата му част до 5 000лв. се отхвърли. Основателна е и обусловената претенция на ищеца за присъждане на законната лихва за забава върху присъдената сума, но от датата на предявяване на иска, доколкото съдът е взел предвид всички значими по случая обстоятелства, настъпили до този момент. По повод основателността на иска и предвид направеното в срок искане, ответникът следва да заплати на ищеца разноски по делото, съобразно представения списък. Мотивиран от горното А. съд Бургас