Решение № 3056 от 28.10.2024 г. на Административен съд - Русе по дело № 497/2024 г.

Производството е по чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието и храните, чрез гл. юрисконсулт В. Н., против Решение № 52/26.03.2024 г., постановено по АНД № 28/2024 г. на Районен съд – Бяла, с което е отменено Наказателно постановление № НП-7/03.01.2024 г., издадено от заместник-министъра на земеделието и храните. С наказателното постановление на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ, е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 2, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изречение първо от ППЗОЗЗ. Касаторът оспорва съдебния акт с твърдения, че същият е неправилен поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Иска решението да бъде отменено, като бъде постановено ново, с което НП да бъде потвърдено. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба – „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД – не изпраща представител и не взема становище по жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура – Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, като сочи, че решението на РС - Бяла е правилно и следва да бъде оставено в сила. След като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните, събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът прие за установено следното: Срещу постановеното Решение № 52/26.03.2024 г. по АНД № 28/2024 г. на Районен съд – Бяла са постъпили две касационни жалби. Първата е от АНО, издал процесното НП и участвал като страна /ответник/ във въззивното производство пред Районен съд-Бяла - Заместник-министър на земеделието и храните Г. Т., подадена чрез РС - Бяла с вх. № 2649 от 22.04.2024 г. По делото е представена Заповед № КВ-132 от 16.04.2024 г. на Министерски съвет (л.22 от делото), съгласно която Г. Т. е освободен от длъжността заместник-министър на земеделието и храните, считано от 16.04.2024 г. Във връзка с това, в съдебно заседание от 09.10.2024 г., съдът е постановил определение, с което на основание чл. 215, т. 1 и чл. 153, ал. 3 от АПК вр. с чл. 63в от ЗАНН е оставил без разглеждане касационна жалба с вх. № 2649/22.04.2024 г. по описа на РС - Бяла, подадена от Заместник-министър на земеделието и храните против Решение № 52/26.03.2024 г., постановено по АД № 28/2024 г. по описа на РС - Бяла. Предмет на разглеждане в настоящото производството е жалбата от Министъра на земеделието и храните - делегиращият орган и ръководител на ведомството, чийто орган е издал процесното НП, подадена чрез РС - Бяла с вх. № 2743 от 24.04.2024 г. Предвид прекратяването на правомощията на делегирания и оправомощен АНО, участвал във въззивното производство, и по аргумент от чл. 153, ал. 3 от АПК и от т. 2 на Тълкувателно решение № 1/21.01.2022 г. по Тълкувателно дело № 4/2019 г. на ВАС, касационната жалба се явява процесуално допустима – подадена от надлежна страна в законоустановения срок. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Административнонаказателната отговорност на ответника по касация, с оспореното пред първата съдебна инстанция НП, е ангажирана в качеството му на собственик и ползвател на земеделска земя, която се използва за неземеделски нужди без разрешение за промяна предназначението й. За да отмени оспореното пред него наказателно постановление, РС-Бяла е приел за безспорно установено, че с Нотариален акт за собственост на недвижим [имот номер], том 3, рег. № 2132, дело № 253 от 08.05.2018г. на нотариус с район на действие при РС-Бяла „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД било признато за собственик на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Бяла, с площ [рег. номер].м., с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - за складова база, заедно със сградите, които попадат върху имота: 1. сграда със застроена площ 304 кв.м, брой етажи 2, предназначение сграда за енергопроизводство и 2. сграда със застроена площ 120 кв.м, брой етажи 4, с предназначение административна, делова сграда. Предходни собственици на имота били Завод „Латекс“ гр. Бяла, след което „НЕК“ ЕАД, въз основа на Акт за частна държавна собственост от 14.10.2003 г. Във връзка с постъпила в Министерство на земеделието и храните преписка с peг. индекс № 70-2771/30.05.2023 г. с искане от дружеството за предоставяне на информация за извършена процедура за промяна на предназначението на земеделска земя за неземеделски нужди, върху която е извършено строителство, по отношение на поземлен имот с [идентификатор] по КККР на гр. Бяла, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД било уведомено с писмо с peг. индекс № 70-2771/07.07.2023 г. на Министерство на земеделието и храните, че не са налични документи за проведена процедура по реда на ЗОЗЗ и ППЗОЗЗ след 1999г., като във връзка с това Областна дирекция „Земеделие“ - Русе следва да извърши оглед на място и проверка на документи за имота. При извършената на 14.08.2023 г. проверка на място в имота длъжностните лица при ОД “Земеделие“ - Русе установили довършено строителство на две сгради, фигуриращи идентично и в НА за собственост на дружеството, възпрепятстващи, според органа, ползването на земеделската земя по предназначение. Констатирало се, че строителството на сградите в Ел. подстанция „Латекс“ е започнало през 1978г. и завършено през 1982г. и за тях следва да се приложи нормата на чл.50, ал.5 вр. ал.1 от ППЗОЗЗ. За проверката бил съставен констативен протокол, в който бил направен извод, че за имота не е започвана или провеждана процедура за промяна на предназначението на същия за неземеделски нужди, поради което било прието, че територията му е „земеделска“ и единственият начин за промяната му в урбанизирана територия била чрез провеждане на процедура за промяна на предназначението на земеделската земя, върху която е извършено строителство по реда предвиден в раздел V от ППЗОЗЗ. За допуснатото нарушение на чл. 2, ал. 3 вр. ал. 1 и ал. 2 от ЗООЗ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ, на дружеството бил съставен АУАН, за това, че към 14.08.2023 г. използва земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението й, като е реализирано строителство, представляващо сгради, собственост на дружеството, без да е променено предназначението на земята, съгласно изискванията на ЗОЗЗ. Последвало е издаване на Наказателно постановление № НП-7/03.01.2024 г. от заместник-министъра на земеделието и храните, с което, на основание чл. 53, ал. 1 от ЗАНН вр. с чл. 44, ал. 2 и чл. 41, ал. 3 вр. с ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ, АНО наложил на „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1000 лева, за нарушение на чл. 2, ал. 3, във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ и чл.3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ. При така възприетата фактическа обстановка, въззивната инстанция е направила извод от правна страна, че извършването на посоченото нарушение не може да се вмени на дружеството, тъй като към 14.08.2023 г. няма извършвано строителство от него, а само ползване на построените още през периода 1978 - 1982 г. сгради в процесната земеделска земя. След обстоен анализ на събраните по делото доказателства РС е счел, че в издадените АУАН и НП липсват данни и обстоятелства за време - дата или период на осъществяване на застрояването от страна на санкционираното дружество, с оглед последваща правна преценка на давностните срокове по чл. 80, ал. 1 от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН и чл. 34 от ЗАНН. Поради това, РС – Бяла приел, че поради допуснатите съществени процесуални нарушения, оспорваното НП се явява неправилно и незаконосъобразно, поради което го отменил с решението си. Настоящият касационен състав намира крайния извод на РС - Бяла за незаконосъобразност на атакуваното пред него НП за правилен, но по различни съображения. Поведението на ответника по касацията е квалифицирано като нарушаващо нормите на чл. 2, ал. 3 във връзка с ал. 1 и ал. 2 от ЗОЗЗ и чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ. Съгласно чл. 2, ал. 1 от ЗОЗЗ земеделските земи са основно национално богатство и се използват само за земеделски цели. Съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗОЗЗ предназначението на земеделските земи е за производство на растителна продукция и паша на добитък по начин, неувреждащ почвеното плодородие и здравето, а според ал. 3 на разпоредбата, промяната на предназначението на земеделските земи се допуска само по изключение при доказана нужда и при условия и по ред, определени с този закон. При анализ на приложените правни норми на закона се установява, че същите не вменяват каквото и да било конкретно правило за поведение, което да има адресат ползвателите или собствениците на земеделски земи, а единствено уреждат статута и правното положение на земеделските земи, и във връзка с това не могат да бъдат нарушени. Следователно процесните АУАН и НП се явяват изначално незаконосъобразни, поради несъставомерност на евентуалното поведение на ответника по касацията по отношение на вмененото му нарушение. От друга страна, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е привлечено към административнонаказателна отговорност за използване на земеделска земя за неземеделски нужди без разрешение за промяна на предназначението, което деяние пък не е предмет на забраната по чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ. Според тази норма, без промяна на предназначението на земеделските земи върху тях не може да се извършва строителство на обекти, несвързани с ползването на земеделските земи, с изключение на случаите, посочени в чл. 2, ал. 4 от ЗОЗЗ, когато земите са включени в обхвата на подробния устройствен план или виза за проектиране. В процесното НП обаче е посочено за установено следното нарушение: „че към 14.08.2023 г. от страна „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е използвана земеделска земя за неземеделски нужди, без разрешение за промяна на предназначението й, като е построен обект“. Анализът на разпоредбата на чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ налага извод, че за да се наложи наказанието от обективна страна следва да е извършено строителство върху земеделска земя на обекти несвързани с предназначението й, без разрешение за промяна на предназначението й и то да е извършено от санкционираното лице. В НП изобщо не са наведени фактически твърдения за извършване на строителство в земеделската земя от страна на собственика на имота към момента на проверката – санкционираното юридическо лице, а изпълнителното деяние е посочено като „използване“. В конкретния казус е налице явно несъответствие между фактическите обстоятелства, при които АНО приема, че е извършено нарушението и приложения административнонаказателен състав по чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ. Нормата, за нарушение на която е санкционирано дружеството е чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ, съгласно която изпълнителното деяние е извършване или извършено строителство в земеделска земя без съответното разрешение за промяна на предназначението й. Санкционната норма на чл. 41, ал. 1, т. 2 от ЗОЗЗ предвижда налагане на административно наказание за изпълнително деяние, изразяващо се в използване. На следващо място, в обстоятелствената част на НП е посочено: „видно от представените разрешение за строеж и протоколи за дадени строителни линии, строителството на сградите в Подстанция „Литекс“ е започнало през 1978 г. и е завършило през 1982 г.“. Видно от цитирания нотариален акт за собственост, „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД е признато за собственик на поземления имот от 08.05.2018 г. В случая не се доказа, че през периода от придобиване на собствеността до момента на извършване на проверката, санкционираното дружество да е извършвало строителство върху земеделската земя в нарушение на чл. 3, ал. 2, изр. първо от ППЗОЗЗ. Напротив, налице са доказателства, че строителството на двете съществуващи в имота сгради е извършено от предишни собственици и то в период доста преди придобиването му от ответника по касацията. Следва да се отбележи, че твърдения в обратния смисъл не се поддържат и от страна на контролните органи. В тази връзка, настоящият съдебен състав намира, че не е доказано авторството на деянието, за което е санкционирано дружеството. В обобщение на всичко изложено касационната инстанция намира, че решението на БРС следва да бъде оставено в сила като правилно. С оглед изхода на спора на касатора не се следва присъждане на разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Русе