Решение № 6089 от 5.7.2024 г. на Административен съд - Пловдив по дело № 299/2024 г.

Производството е по реда на чл.145. и сл. от Административно-процесуалния кодекс АПК във връзка с чл.85 ал.6 от Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура /ЗЕСМФИ/. Образувано е по жалба на ЕТ „Д. В. – 9. “, ЕИК •••••, със седалище и адрес на управление: - [населено място], [улица], представлявано от Д.В., чрез адв. Е. В., със съдебен адрес: - [населено място], [улица], срещу Решение № 11 от 25.01.2024 г. на Комисията за регулиране на съобщенията /КРС/, в частта по т.2.1., т.3. и т.2.4, с която на оспорващия са дадени задължителни указания в 6-месечен срок, считано от датата на получаване на указанията да отстрани констатираните от „Електроразпределение Юг“ ЕАД /ЕР ЮГ/ технически несъответствия на електронната му съобщителна мрежа с Техническите условия за достъп до и ползване на стълбове – част от въздушна мрежа ниско напрежение ЕР ЮГ, част от Общите условия на договорите за достъп до и ползване на елементи от електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ от оператори на електронни съобщения, както и да уведоми КРС за изпълнението на указанията в 7-дневен срок от изпълнението. В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че по т.2.1. и 2.3 /взаимосвързани/ от диспозитива на атакуваното решение, съгласно които ЕР ЮГ бива „оправомощен“ от КРС да даде указания относно отстраняване на констатираните от самия него технически несъответствия на ЕСМ на оператора на техническите условия по собствените му общи условия, се заобикаля чл.15 от ЗЕСМФИ, който задължава мрежовия оператор да предоставя достъп на операторите на ЕСМ до стълбовата мрежа. В тази връзка се твърди, че това „оправомощаване“ е незаконосъобразно и нищожно по две причини: - първо, КРС е некомпетентен орган да учредява и прехвърля на мрежовия оператор повече правомощия, отколкото ЗЕМСФИ предвижда, и, второ, КРС не е компетентен орган да учредява в тежест на операторите на ЕСМ задължения, които са по-големи от предвидените за тях в ЗЕСМФИ, поради което т.2.1. и 2.3 от атакуваното решение са нищожни и непораждащи правни последици. Отбелязва се също така, че ЗЕСМФИ не предвижда прехвърлените на ЕР ЮГ компетенции за контрол и даване на задължителни указания, като по този начин, под формата на задължителни указания за мрежовия оператор, всъщност, КРС прехвърля свои собствени контролни правомощия и правомощия за даване на задължителни указания. На следващо място се твърди, че т.2.4. от решението има смисъл единствено, ако ЕР ЮГ бъде задължен за предложи нов договор на оператора на ЕСМ за привеждане на стария договор в съответствие с ОУ на мрежовия оператор, без да поставя каквито и да било условия и изисквания. Във връзка с горното се излагат подробни доводи, че атакуваното решение на КРС се основава на неподкрепено с никакви доказателства по преписката предположение, базирано на спекулативни твърдения на насрещната страна, поради което се иска прогласяване на нищожност на атакуваното решение, поради некомпетентност на КРС да учредява частното търговско дружество ЕР ЮГ правомощия за разпореждане и контрол, както и такива с принудителен характер по отношение на оператора на ЕСМ, каквито в ЗЕСМФИ не са предвидени в полза на мрежов оператор на инфраструктурна мрежа. Алтернативно, иска се от съда да отмени като незаконосъобразни т.2.1., 2.3. и т.3 от оспореното решение, по изложените по-горе аргументи и върне преписката на административния орган за ново произнасяне. Отделно се иска от съда да бъдат прогласени за недопустими и/или незаконосъобразни задължителните указания по т.3 и т.4 от атакуваното решение, тъй като с тях, всъщност, се дават задължителни указания на подателя на искането, а не на ЕР ЮГ, като по този начин КРС е излязла извън рамките на сезирането си. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. В., който поддържа жалбата. Подробни доводи се излагат в представената по делото писмена защита, в която се иска отмяна на незаконосъобразното решение и връщане на преписката на органа за ново произнасяне. Ответникът – Комисията за регулиране на съобщенията, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт П., поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена по съображение, подробно изложени в представените по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско възнаграждение. З. Заинтересованата страна – „Електроразпределение Юг“ ЕАД, чрез процесуалния си представител юриск. Каламов оспорва жалбата по доводи, изложени в писмени бележки, депозирани на 23.04.2024 г., в които претендира юрисконсултско възнаграждение. Предвид изложеното, съдът намира жалбата е допустима, като е подадена в законоустановения срок и от лице имащо правен интерес от обжалване. По отношение на правния интерес следва да се посочи, че, действително, с решението са дадени задължителни указания на „Електроразпределение Юг“ ЕАД по част от исканията на ЕТ „Д.В.- 9. “. Доколкото обаче, в тази част указанията задължават „Електроразпределение Юг“ ЕАД да даде задължителни указания на търговеца, следва да се приеме, че е налице правен интерес от оспорването им. Това е така, тъй като с тези указания на независимия регулатор се засягат права и интереси на жалбоподателя предвид обстоятелството, че се дават в същата точка на решението и задължителни указания на самия жалбоподател. Освен това, по съществото си задължителните указания на КРС не решават правния спор между страните и законосъобразността на същите подлежи на съдебен контрол. От фактическа страна съдът намира за установено следното: ЕТ "Д.В.- 9. " има качеството на оператор на електронни съобщителни мрежи (ЕСМ) по смисъла на пар.1 т.4 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗЕСМФИ. ЕР ЮГ ЕАД е мрежов оператор по смисъла на пар.1 т. 3 б.а "бб" от ДР на ЗЕСМФИ, в качеството му на лице, разполагащо с физическа инфраструктура, предназначена да осигурява електрическа енергия, а стълбовната мрежа на електроразпределителното дружество представлява физическа инфраструктура по смисъла на пар.1 т.10 от ДР на същия закон. Началото на административното производство е сложено с подадената от ЕТ „Д.В.– 9. “ до ЕР ЮГ молба от 05.01.2023 г. (л.80) за привеждане действия договор за ползване на физическата инфраструктура на дружеството в съответствие с изискванията на ЗЕСМФИ, с поставени две конкретни условия, а именно: - 1./ договорът да бъде в съответствие със становището на КРС от 19.12.1922 г., т.е., че никакви съгласувания, промени и препроектирания няма да има за съществуващите стари мрежи, и 2./ по имейл да му бъде представен проект на договора, с който да се запознае и евентуално да направи предложения и корекции. В молбата се отбелязва също така, че счита, че действащият между тях договор от 01.05.2011 г. не е прекратен със задна дата от 16.07.2020 г., тъй като предизвестието не е съобразено със задължителни указания на КРС в Решение № 157/22.04.2021 г. В отговор на тази молба, с писмо изх. № 2059/11.01.2023 г. (л.80-гръб) ЕР ЮГ се посочва, че търговецът е бил поканен за сключване на нов договор, но същият е отказал това, и ако към настоящия момент изявява желание да сключи нов договор следва да се премине през предвидените в ЗЕСМФИ процедури, с подаване на ново заявление за достъп до и ползване на елементи от електроразпределителните мрежи. В писмото се казва още, че договорът с ЕР ЮГ ЕАД е прекратен с предизвестие за прекратяване на договора за наем изх. № 5460/16.07.2020 г., като горните действие са извършени в изпълнение на Решение № 157/22.04.2021 г. на КРС, потвърдено с Решение № 7641/08.08.20212 г. по адм. д. № 10099/2021 г., по описа на ВАС. На 14.08.2023 г. ЕР ЮГ изпраща писмо изх. № 50469 (л.81), с което уведомява ЕТ „Д.В.– 9. “, че преустановява издаването на месечни фактури за обезщетение за продължило ползване при прекратен договор за наем в хипотезата на чл.236 предл. второ от ЗЗД, за което търговецът е уведомен с с предизвестие № 5460/16.07.2020 г. и получено то него на 21.07.2020 г., което налага демонтиране на своите електронни съобщителни мрежи, разположени върху стълбове, представляващи елементи от ЕРМ на ЕР ЮГ в обхванатите от прекратения договор за наем населени места, като това писмо се счита за покана да се пристъпи към демонтиране и е даден срок 3 месеца, считано от датата на получаване на писмото. Посочено е също така, че в случай, че не се предприемат необходимите действия в срок, на основание чл.67 от ЗЕСМФИ, ЕСМ на търговеца ще бъдат премахнати от ЕР ЮГ за негова сметка. По административната преписка липсват данни кога е връчено това писмо, но спор по този факт няма, още повече, че в жалбата изрично се посочва, че писмото е получено, както и се цитират извадки от същото. Недоволен от действията на ЕР ЮГ, ЕТ „Д.В.– 9. “ депозира в КРС искане с вх. № 12-03-35/06.11.2023 г. (л.77) за даване на задължителни указания на ЕР ЮГ по чл.82 от ЗЕСМФИ. В искането се посочва, че са възникнали нови обстоятелства, обуславящи спора между страните, а именно: - изпратеното до ЕТ писмо-покана с изх. № 50469/14.08.2023 г. за демонтиране на ЕСМ, предвид изпратено едномесечно предизвестие с изх. № 5460/16.07.2020 г., получено на 21.07.2020 от представляващия търговеца и в тази връзка се оспорва прекратяването на договора между двете страни, право с което ЕР ЮГ не разполага, тъй като не са налице предпоставките на ЗЕСМФИ. На следващо място се сочи, че неоправдано ЕР ЮГ създава пречки пред изграждане на нови ЕСМ, тъй като за съгласуването на проектите им или за подписването на договори за тях, изисква първо да бъдат подписани нови договори за старите мрежи, но при абсолютно нови условия – ново проектиране, ново съгласуване и пр. Твърди се също така, че поканата по чл.66 ал.2 от ЗЕИСМФИ не поражда никакво действие по отношение на ЕТ, тъй като липсва каквато и да била предпоставка за премахване на мрежата, която ползва на валидно правно основание и няма незаплатени парични задължения по наемния договор. Горните обстоятелства налагат образуване на административно производство по чл.82 от ЗЕСМФИ и същите налагат издаване на задължителни указания. Комисията с Решение № 332/16.22.2023 г. (л.86) определя специализирана комисия, която да проведе процедурата по чл.82-чл.84 от ЗЕСМФИ във връзка с постъпилото искане с вх. № 12-03-35/06.11.2023 г. от ЕТ "Д.В.– 9. “. На 08.12.2023 г. от страна на ЕР ЮГ до КРС е депозирано становище изх. № 71562/07.12.2023 г. (л.97-гръб )във връзка с искането на ЕТ „Д.В.– 9. “ за задължителни указания. На 11.12.2023 г. до двете спорещи страни КРС изпраща покана за участие в заседанието на специализираната комисия. На 19.12.2023 г. специализираната комисия провежда среща с представителите на двете страни – ЕТ „Д.В.– 9. “ и ЕР ЮГ, на която са разгледани претенциите на двете страни и им е даден 20-дневен за допълнителни писмени становища, резултатите от която са обективирани в протокол от същата дата (л.76). На 20.12.2023 г. ЕТ „Д.В.– 9. “ изпраща до КРС допълнително становище с вх. № 12-03-35-7 (л.127), с което поддържа твърдението си, че е налице действащ договор и оспорва становището на ЕР ЮГ. На 10.01.2024 г. в КРС е депозирано допълнително становище от ЕР ЮГ с вх. № 12-03-35-8/08.01.2024 г., (л.131), с което се поддържа първоначално внесеното такова и се иска от комисията искането на едноличния търговец да бъде оставено без уважение. В изпълнение на чл.84 ал.5 от ЗЕСМФИ до КРС е депозиран доклада на специализираната комисия с вх. № П-69/24.01.2024 г. (л.62), в който доклад подробно е изложена фактическата обстановка, ведно със становищата на страните по казуса, изложени са доводи за допустимостта на искането за даване на задължителни указания, както и необходимостта от обвързващо становище на друг компетентен орган и след разглеждане на искането по същество, специализираната комисия се е произнесла по конкретните искания, а именно: - по отношение представянето на проект по чл.52 от ЗЕСМФИ за заварени мрежи, за необходимостта от преработка на заварените мрежи и даване на указания от КРС за сключване на договора и привеждане на стария договор в съответствие с новите общи условия. В резултата на обстоен анализ на събраните доказателства и съответните законови разпоредби, специализираната комисията е отправила към КРС, както следва: - с т.2 от доклада: да задължи ЕР ЮГ; – 2.1./ да изпрати до ЕТ „Д.В.– 9. “ указания относно констатираните от ЕР ЮГ технически несъответствия на електронната му съобщителна мрежа с техническите условия за достъп до и ползване на стълбове – част от въздушната мрежа на ниско напрежение на ЕР ЮГ, част от Общите условия на договорите за достъп до и ползване на елементи от електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ от оператори на ЕСМ.; 2.2./ да уведоми КРС за указанията по предходната точка в седемдневен срок от изпращането им; 2.3./ да не прекратява предоставения достъп на ЕТ „Д.В.– 9. “ до изтичане на срока за изпълнение на указанията на ЕР ЮГ, съгласно т.2.1.; 2.4./ след отстраняване на посочените от ЕР ЮГ технически несъответствия в съответствие с т.1 достъпът до елементи от електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ да бъде осигурен, като бъде предложено сключване на индивидуален договор в съответствие от обявените Общи условия на договорите за достъп до и ползване на елементи от електроразпределителната мрежа; т.3/ определя 6-месечен срок, считано от датата на получаване на указанията по т.2.1 за отстраняване на несъответствията от страна на ЕТ „Д. В.“; т.4/ да задължи ЕТ „Д.В.- 9. “ да уведоми КРС за изпълнението на указанията по т.2.1. в 7-дневен срок от изпълнението; 5./ да откаже да даде задължителни указания в останалата част от искането на ЕТ „Д.В.– 9. “ с вх. № 12.03.035/06.11.2023 г., допълнено с молба от 16.12.2023; 6./ да задължи ЕР ЮГ да възстанови 225 лв. на ЕТ „Д.В.- 9. “, част от платената такса за разглеждане на искането. С решение по т.3 от Протокол № 05/25.01.2024 г. (л.57) КРС е приела резултатите от работата на специализираната комисия във връзка с искането с вх. № 12-03-35/06.11.2023 г. на ЕТ „Д.В.– 9. “ и на същата дата КРС издава оспореното в настоящото съдебно производство Решение № 11/25.01.2024 г. (л.40). С решението си КРС, след излагане на фактическата обстановка и преценка по допустимостта на исканията за даване на задължителни указания и необходимостта от обвързващо становище на друг компетентен орган, е разгледал искането по същество. Така по отношение твърдението на ЕТ „Д.В.– 9. “, че сключеният между страните договор от 01.05.2011 г. е действащ, в решението се посочва относимата към спора нормативна разпоредба – тази на чл.66 ал.1, 2 и 4 и чл.67 ал.1 т.1 от ЗЕМСФИ, както и разпоредбите на ЗЗД, излагат се фактите и е формиран извод, че не могат да бъдат споделени аргументите на ЕТ „Д.В.– 9. “, че поканата по смисъла на чл.66 ал.2 от ЗЕСМФИ, по отношение на която законът и наредбата по чл.63 ал.5 от ЗИСМФИ – Наредба за правилата и нормите за проектиране, разполагане и демонтаж на електронни съобщителни мрежи, приета с ПМС № 286 от 18.11.2019 г., обн., ДВ, бр. 92 от 22.11.2019 г. (чл.38 ал.2), тъй като посочената разпоредба се отнася до хипотезата, в която мрежовия оператор премахва мрежа или елементи от нея при условията на чл.67 ал.1 от ЗЕСМФИ и изискванията за реквизити се отнасят до съобщението, което се изпраща до оператора на ЕСМ, чиято мрежа ще бъде премахната, тъй като същата не е премахната в срока, посочен в поканата по чл.66 ал.2 от с. з. Прието е също така, че в писмото на ЕР ЮГ е посочено, че същото се отнася до всички стълбове във всички населени места, обхванати от договора, поради което, не е налице неяснота по отношение на поканата по чл.66 ал.2 от ЗЕСМФИ. По отношение действието на сключения договор за наем от 01.05.2011 г. между двете страни, КРС отбелязва, че този въпрос е ирелевантен към настоящия спор и КРС не дължи произнасяне, предвид липсата на правомощия в тази насока. По отношение представянето на проект по чл.52 от ЗЕСМФИ за заварени мрежи, КРС сочи, че в практиката на същата приема, че съгласно разпоредбата на чл.52 ал.2 от ЗЕСМФИ, проектите по чл.51 ал.1 т.1 за разполагане на ЕСМ, се отнасят само до нови, а не до заварени мрежи, като уточнява, че в Общите условия няма такива, които съгласно ЕР ЮГ ще изисква съгласуване на проекти за заварени мрежи, за които има сключен договор. Горното е наложило на Комисията извода, че ЕР ЮГ не следва да поставя изискване за представяне на проект за съществуващата мрежа на ЕТ „Д.В.– 9. “, като условия за сключване на договор, съгласно ОУ на договорите за достъп до и ползване на елементи от електроразпределителната мрежа на ЕР ЮГ от оператори на ЕСМ. Указано е също така, че независимо от горното, привеждането в съответствие с указанията по т.2.1. от решението, изисква предоставянето на информация с необходимата подробност, с оглед изпълнение решението на КРС, която в зависимост от степента, в която не съответства съществуващата мрежа, информацията ще обхваща част от мрежата, цялата мрежа или отделни дейности, необходими за привеждане в съответствие, което напълно кореспондира с трайната практика на Комисията. Указано е също така, че изискваната от ЕР ЮГ информация следва да бъде ограничена до необходимите дейности по привеждане на мрежата в съответствие, поради което ЕР ЮГ трябва да представи пред Комисията съответната информация за предстоящите дейности. По отношение на необходимостта от преработване на заварените мрежи КРС счита, че ЗЕСМФИ не предвижда изискването за представяне на проект за съществуващите мрежи, но това не означава, че няма да е налице нужда от привеждане на съществуващите мрежи в съответствие със законовите изисквания и други изисквания предвидени в ОУ на мрежовия оператор, при което не може да бъде прието условието на ЕТ „Д.В.– 9. “ за сключване на договора, че „… никакви съгласувания, промени и препроектирания няма да има за съществуващата мрежа…“ Посочено е също така, че процесът на привеждане в съответствие включва, както привеждане на договора в съответствие със ЗЕСМФИ и публикуваните ОУ на ЕР ЮГ, така и привеждане на мрежата в съответствие, като е уточнено, че точно при въвеждането в съответствие, както е приела КРС и съдебната практика, ЕР ЮГ може да даде указания на оператора на ЕСМ да преработи своята мрежа, доколкото е необходимо. В този смисъл се сочи и конкретна практика на ВАС и А. съд – Пловдив – Решение № 6917/11.07.2022 г. на ВАС и Решение № 1831/13.10.2021 г. на Адм. съд – Пловдив, в което е посочено, че привеждането на съществуващия договор със ЗЕСМФИ и ОУ не може да стане чрез административна принуда, тъй като с влизането в сила на ЗЕСМФИ, заварените договори не стават автоматично „регулирани“ такива, а регулирането се постига именно чрез привеждането на действащите договори в съответствие със закона и ОУ. В тази част на решението е указано, че указанията, които ЕР ЮГ следва да даде на оператора, се основават на технически изисквания, ясно определени предварително в ОУ на дружеството и целят мрежата на ЕТ „Д.В.– 9. “ да бъде приведена в съответствие с ОУ на дружеството, като е отбелязано и, че дружеството не е задължено да представя доказателства, че мрежата на ЕТ не съответства на техническите изисквания на ОУ, а фактът, че до момента, от страна на мрежовия оператор не са дадени конкретни указания, не означава, че съществуващата мрежа съответства на ОУ на ЕР ЮГ, а както договорът, така и мрежата следва да бъдат придевени в съответствие, като и, че до изпълнение на указанията за отстраняване на констатираните технически несъответствия, ЕР ЮГ е задължено да не прекратява предоставения достъп на ЕТ. В решението се посочва, че така определеният 6-месечен срок за изпълнение е достатъчен, предвид факта, че се отнася основно за преместване на изградена ЕСМ на предоставената от ЕР ЮГ кота, както и, че, в случай, че ЕТ „Д.В.– 9. “ отстрани посочените от ЕР ЮГ технически несъответствия, мрежовият оператор е задължен да предложи сключването на индивидуален договор в съответствие с обявените ОУ на договорите за достъп до и ползване на елементи от електроразпределителната мрежа и указанията, дадени с настоящото решение, т. е. предоставянето и съгласуването на проект за изграждане на ЕСМ, не е условия за сключването на договора за достъп по отношение на мрежа, за която са отстранени посочените от ЕР ЮГ несъответствия. По отношение на останалите искания на ЕТ, с решението си КРС е категорична, че няма основание да даде задължителни указания на ЕР ЮГ за сключване на договор и за привеждане на стария договор от 01.05.2011 г. в съответствие, предвид обстоятелството, че това се осъществява чрез сключване на индивидуален договор при публикувани общи условия – чл.15 ал.2 от ЗЕСМФИ. По административната преписка, приета в с. з. на 11.04.2024 г., са приложени доказателства, представени пред КРС от ЕР ЮГ със становище вх. № 12-03-35-4/08.12.2023 г. (л.97-гръб), вкл. и договор за наем от 01.05.2011 г. (л.129). В хода на съдебното производство други доказателства не се представят. От така изложената фактическа обстановка се установяват редица факти и обстоятелства, които не са спорни, а именно: - Спор по горните обстоятелства не се формира. От чл.16 ал.2 на раздел IV. Срок на договора. Прекратяване. Се установява, че настоящият договор се сключва за срок от една година, считано от датата на подписването му, а от ал.3, че, в случай, че някоя от страните по договора не е заявила писмено в едномесечен срок преди изтичането му, че желае договорът да бъде прекратен или променен, то неговият срок автоматично се удължава с още 1 година, при същите условия. От чл.17 на същия раздел от договора от 01.05.2011 г. се установява, че договорът се прекратява: - 1./ по взаимно съгласие; 2./ едностранно от всяка от страните с три месечно предизвестие, изпратено до другата страна; 3./ едностранно, без предизвестие от страна на наемодателя, в случай, че наемателят забави плащането на наемната цена повече от два пъти през срока на договора; 4./ автоматично, при погиване на част или на всички стълбове, което прави невъзможно изпълнението на договора и 5./ в други случаи, предвидени в договора. Според чл.27 изр. първо от раздел VII. Заключителни разпоредби, всяко известие, искане, уведомление или друго съобщение, което се предоставя по този договор, трябва да е в писмена форма. Съгласно чл.30 от същия раздел, този договор се урежда и тълкува в съответствие с действащите закони на Р България, вкл. и подзаконовата нормативна уредба, и настоящият договор може да бъде изменян, допълван или прекратен по взаимно писмено съгласие на страните, изразено в двустранен писмен документ (чл.31). Според чл.4.1. от Общите условия (ОУ), предмет на тези ОУ е регламентирането на реда и условията, при които ЕР ЮГ ЕАД предоставя на операторите на ЕСМ временно и възмездно право на достъп до и ползване на стълбовете – част от ВМНН, собственост на ЕР ЮГ ЕАД, както и правата и задълженията на страните при упражняване на тези права, като в т.4.2. подробно са описани всички условия. Според т.5.1. от ОУ, страните подписват помежду си индивидуален договор за предоставяне на достъп и ползване на стълбове - част от въздушна мрежа ниско напрежение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД (Договора), в който уговарят територията на достъп (местоположението), на която операторът на ЕСМ получава право на достъп до и ползване на стълбовете - част от ВМНН и трасето на ЕСМ, след като преди това операторът на ЕСМ е заявил права на достъп до и ползване на елементи от ВМНН, получил е потвърждение за резервиран в негова полза капацитет от ЕР ЮГ и успешно е съгласувал проект за ЕСМ съгласно предвижданията на тези Общи условия, приложенията към тях и приложимата нормативна уредба, а според т.5.3., страните посочват в договора и други специфични условия по отношение на електронната съобщителна мрежа, за която се дава достъпа, ако такива условия се уговарят във връзка с особености, свързани с упражняване на правото на достъп и ползване на стълбове - част от въздушна мрежа ниско напрежение на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Съгласно т.8.1.1. от ОУ, страните се задължават да спазват уговореното в Договора, в тези Общи условия и приложимите нормативни актове при упражняване на предоставен достъп и ползване на стълбовете-част от ВМНН, а съгласно т.8.2.2., операторът на ЕСМ се задължава да организира своята дейност по начин, съответстващ на изискванията на действащото законодателство, като изпълнява и спазва всички и всякакви условия на ЕР ЮГ за достъп до и ползване на Стълбовете - част от ВМНН, собственост на ЕР ЮГ, определени в Договора, в тези Общи условия и други свързани документи. В т.8.2.4. операторът на ЕСМ се задължава да поддържа и експлоатира своята ЕСМ в съответствие с нормативните и технически изисквания и указанията на ЕР ЮГ за разполагането на тази мрежа върху Стълбовете-част от ВМНН, собственост на ЕР ЮГ, както и да обозначава своята мрежа по начин, който я прави бързо и еднозначно разпознаваема, а в т.8.2.7. операторът на ЕСМ се задължава да съгласува писмено с ЕР ЮГ проектите за изтегляне на кабели върху стълбовете - част от ВМНН, собственост на ЕР ЮГ, за територията на достъп, за която е заявил права на достъп до и ползване на елементи от ВМНН и е получил потвърждение за резервиран в негова полза капацитет, като при изготвянето на проектите съобразява всички технически изисквания и указанията на ЕР ЮГ, непротиворечащи на закона, за разполагането на електронно съобщителна мрежа върху стълбовете - част от ВМНН, собственост на ЕР ЮГ, както и да премахва/демонтира за своя сметка всички елементи от своята ЕСМ, при спазване на изискванията за безопасност и изискванията за опазване на физическата цялост на всички елементи на стълбовете - част от ВМНН, собственост на ЕР ЮГ или други от електроразпределителната мрежа, като премахването или демонтажът на елементи от ЕСМ се извършват по начин, с който не се нарушава непрекъснатостта и качеството на доставките на електрическа енергия. (т.8.2.8.). От своя страна, ЕР ЮГ има конкретни права, точно и ясно разписани в т.8.5., сред които и: - да определи условията, съобразени с действащото законодателство, при които Операторът на ЕСМ може да упражнява предоставен достъп до и ползване на Стълбовете-част от ВМНН, собственост на ЕР ЮГ(8.5.1); . да измени едностранно условията за достъп до и ползване на Стълбовете-част от ВМНН, собственост на ЕР ЮГ или да прекрати предсрочно договора за предоставяне на достъп и ползване във всеки отделен случай на промяна (8.5.2.); да следи за спазването от Оператора на ЕСМ на условията за предоставяне и упражняване на достъп до и ползване на Стълбовете-част от ВМНН, собственост на ЕР ЮГ, и да дава указания при констатирано несъответствие, които указания са задължителни за Оператора на ЕСМ (8.5.7), както и да развали Договора при наличие на неизпълнение от страна на Оператора на ЕСМ на която и да е уговорка от Договора или тези Общи условия, с което се прекратява действието на Договора в случай че в срок от 30 (тридесет) дни операторът не извърши действия, водещи до прекратяване на неизпълнението на Договора (включително - преустановяване на действията и отстраняване на последиците от неизпълнението) /8.5.8./. В раздел 10. Срок, изменение и прекратяване на договора и общите условия е указано, че, в случай, че Операторът на ЕСМ желае да продължи упражняването на предоставения достъп за нов период, той следва да заяви това пред ЕР ЮГ с писмено заявление, подадено не по-късно от 60 (шестдесет) календарни дни преди изтичането на срока на Договора. За сключване на договор за следващ период се прилага общият ред на закона за предоставяне на достъп и ползване на Стълбовете-част от ВМНН, собственост на ЕР ЮГ (т.10.1.2.), както и, че настоящите Общи условия обвързват Оператора на ЕСМ за срока на Договора, без да е необходимо тяхното изрично приемане. Операторът на ЕСМ е длъжен текущо да се информира за актуализацията на тези Общи условия на интернет страницата на ЕР ЮГ [интернет адрес] (т.10.1.3), като по-долу се посочва, че (10.2.) Договорът се прекратява при някое от следните условия: 10.2.1. С изтичане на срока, за който е сключен; 10.2.2. Предсрочно, по взаимно съгласие на Страните; 10.2.3. Едностранно от всяка от страните с 30-дневно писмено предизвестие, отправено до другата страна във всеки случай: i. в който Оператор на ЕСМ просрочи заплащането на две дължими месечни плащания; ii. насрещната страна не изпълни друго свое задължение по Договора; iii. при настъпване на юридически факти, водещи до: 1) откриване на производство по несъстоятелност за страна по Договора; 2) прекратяване на дейността на Оператора на ЕСМ и ликвидация или прекратяване на качеството му на Оператор на ЕСМ; iv. на уведомление, получено от оператора на ЕСМ, че не приема измененията на тези Общи условия, извършени от ЕР ЮГ. При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи. Разпоредбата на пар.3 ал.2 от Преходните и заключителните разпоредби (ПЗР) на ЗЕСМФИ предвижда, че в срок до 7 месеца от публичното оповестяване на условията за предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура мрежовите оператори и операторите на електронни съобщителни мрежи (ЕСМ) привеждат действащите договори за достъп до/или съвместно ползване на физическа инфраструктура в съответствие със ЗЕСМФИ, актовете по прилагането му и условията за предоставянето на достъп на съответния оператор. В случай на спор между оператор на ЕСМ и мрежов оператор по отношение на изпълнението на посочената разпоредба, всеки от тях може да отнесе въпроса за решаване пред КРС ( пар.3 ал.4 от ПЗР на ЗЕСМФИ ). Съгласно чл.82 ал. 1 във връзка с чл.81 ал.1 т.1 и ал.2 от ЗЕСМФИ, комисията решава спорове по този закон по искане на мрежов оператор, като дава задължителни указания по искане на някоя от засегнатите страни. По реда на чл.83 и чл.84 от закона, искането се разглежда от специализирана комисия, определена от КРС, която следва да събере становищата на заинтересованите страни и на компетентните органи, след което да изготви доклад. За заседанията на специализираната комисия се съставят протоколи. Съгласно чл.81 ал.4 от ЗЕСМФИ, при решаване на спор, свързан с физическа инфраструктура, изградена за нуждите на мрежи, различни от електронни съобщителни мрежи, КРС приема решение в съответствие с обвързващо за нея становище на компетентните органи, които имат правомощия по регулиране и контрол на основната дейност на мрежовите оператори, свързана с обществено ползване и/или доставка на услугите, съгласно пар.1 т.3, б.б. "а" и "б" от Допълнителните разпоредби на ЗЕСМФИ. В случай, че становища не бъдат представени, правилото на чл.83 ал.5 от ЗЕСМФИ предвижда правомощие за КРС да се произнесе самостоятелно. По реда на чл.85 ал.2 от ЗЕСМФИ, въз основа на доклада на специализираната комисия, КРС следва да се произнесе с мотивирано решение, с което дава задължителни указания по направеното искане или го отхвърля. Според чл.3 от Устройствения правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация / обн., ДВ, бр. 51 от 19.06.2018 г. /, КРС е колегиален орган, който се състои от петима членове, включително председател и заместник-председател. Правилото на чл.10 ал.1 от УПКРСА изисква за валидността на решенията на Комисията да бъде проведено явно гласуване и наличие на мнозинство повече от половината от общия брой на членовете й. При тази правна и фактическа обстановка съдът намира, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган в предписаната от закона форма, без допуснати съществени процесуални нарушения. Не може да бъде споделена позицията на оспорващия, че решението на КРС е произнесено от некомпетентен орган, тъй като искането, с което е сезирана КРС, касае привеждане на действащ договор за достъп до и/или съвместно ползване на физическа инфраструктура в съответствие със ЗЕСМФИ, актовете по прилагането му и ОУ на ЕР ЮГ и предвид обстоятелството, че спорните въпроси не се отнасят до цени на услуги или ценови условия, а КРС е регулатор в областта на електронните съобщения и, като такъв, е компетентен да се произнася по въпроси за осъществяването и контрола на електронните съобщения. Горният извод се налага с оглед разпоредбата на чл.21 ал.1 от Закона за електронните съобщения /ЗДЕС/, според който текст, функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения се извършват от Комисията за регулиране на съобщенията, наричана по-нататък "комисията", а според ал.3, Комисията изпълнява законовите, подзаконовите нормативни актове и общите административни актове в областта на електронните съобщения, политиката в електронните съобщения, политиката по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и политиката по пощенските услуги. По същество, съдът намира решението на КРС за правилно и законосъобразно, съответстващо на материалноправните норми и целта на закона. Правилно КРС е установила предмета на спора като е приела за допустимо отправеното от оператора на ЕСМ искане. Относно допустимостта на искането следва да се посочи, че всяко едно дружество, което е оператор на ЕСМ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗЕСМФИ има право да иска даване на задължителни указания, тъй като сключването на нов договор за достъп по чл.15 ал. 2 от ЗЕСМФИ е обвързано с приемането на общи условия от стана на жалбоподателя. С влизането в сила на ЗЕСМФИ (09.03.2018 г.) за жалбоподателя възниква задължение за предоставяне на достъп и ползване на физическата му инфраструктура и описаните от жалбоподателя договори по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) се превръщат в регулирани отношения в частта им относно задължението за предоставяне на достъп и ползване, въпреки че все още не са приведени в съответствие с действащите общи условия по реда на § 3, ал. 2 от ПЗР на ЗЕСМФИ. В настоящи случай, каза се няма спор, че ЕР ЮГ е отправило предизвестие за прекратяване на договора за наем изх. № 5460/16.07.2020 г., получено от ЕТ на 21.07.2020 г. В него изрично е посочено, че след влизането му в сила, операторът на електронната съобщителна мрежа следва да премахне ЕСМ, разположена на физическата инфраструктура на ЕР ЮГ. Видно от представените по делото доказателства, ЕТ „Д.В.– 9. “ е оспорил прекратяването на договора за наем на 05.01.2023 г., т.е. искането по чл.66 ал.4 ЗЕСМФИ е подадено след получаване на предизвестието за прекратяване на договора. Или иначе казано, то е влязло в сила и за оператора на ЕСМ е възникнало задължението за премахване на ЕСМ от физическата инфраструктура на мрежовия оператор, още повече, че последния с писмото си от 05.01.2023 г. отказва всякакви съгласувания, промени и препроектирания на съществуващите мрежи. Съгласно чл.66 ал.13 ЕСМФИ премахват се електронни съобщителни мрежи, разположени във, върху или по физическа инфраструктура на други мрежови оператори без сключен договор или въз основа на прекратен или развален договор. Според ал.2, в случай, че мрежов оператор открие елементи от електронна съобщителна мрежа, разположени в стопанисваната от него физическа инфраструктура от трето лице - оператор на електронна съобщителна мрежа, без сключен договор, както и в случаите на прекратен или развален договор мрежовият оператор изпраща писмена покана до оператора на електронната съобщителна мрежа с искане да премахне за своя сметка електронната съобщителна мрежа в рамките на определен в поканата разумен срок, който не може да бъде по-кратък от два месеца, считано от получаването. Разпоредбата на ал.4 оправомощава операторът на електронна съобщителна мрежа да оспори обстоятелствата по ал.1 пред Комисията в 14-дневен срок от получаването на поканата по ал.2 или от нейното публикуване в Единната информационна точка. В конкретния случай е подадено искане по чл.66 ал.4 от ЗЕСМФИ, с което се оспорва наличието на обстоятелствата по ал.1, а именно: дали е налице премахване на ЕСМ, когато няма сключен договор или сключеният договор да е прекратен или развален. На първо място, каза се по-горе, според чл.21 ал.1 от ЗЕС, КРС изпълнява функциите по регулиране и контрол при осъществяването на електронните съобщения. Според ал.2 тя е специализиран независим държавен орган., който съгласно ал.3 изпълнява законовите, подзаконовите нормативни актове и общите административни актове в областта на електронните съобщения, политиката в електронните съобщения, политиката по планиране и разпределение на радиочестотния спектър и политиката по пощенските услуги. На следващо място според ал.4 комисията регулира и контролира осъществяването на електронните съобщения в съответствие с този закон. Според ал.5, КРС регистрира и контролира дейността по предоставяне на електронни удостоверителни услуги по реда, определен в Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (OB, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък " Регламент (ЕС) № 910/2014 ", и в Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. В чл.30 ал.1 т.26 на ЗЕС е посочено, че КРС има правомощие да разрешава спорове между предприятия, както и спорове по Закона за електронните съобщителни мрежи и физическа инфраструктура. С оглед цитираните разпоредби, решението на КРС по искането по чл.66 ал. 4 от ЗЕСМФИ е издадено от компетентен орган, в рамките на законовите правомощия, тъй като безспорно КРС е органът, който следва да се произнесе при искане по чл.66 ал.4 от ЗЕСМФИ. От друга страна, КРС правилно се е произнесъл, че не разполага със законова възможност да се произнесе по въпроса за действието и прекратяването на един договор за наем, поради което не може да каже дали договорът между ЕТ „Д.В.– 9. “ и ЕР ЮГ е прекратен или не. Според съда, в случая се касае за гражданскоправни отношения, които са от компетентността на съответния граждански съд. И правилно КРС е приел, че не може да се произнесе по въпрос, дали ЕР ЮГ има право да прекрати сключения на 01.05.2011 г. договор за наем на стълбове. На следващо място, КРС правилно се е произнесъл и по въпроса за съдържанието на писмото на ЕР ЮГ, което по своята същност представлява покана ЕТ „Д. 0-94“ да демонтира своите ЕСМ, тъй като същото отговаря на изискванията на чл.38 ал.1 от Наредбата за правилата и нормите за проектиране, разполагане и демонтаж на електронни съобщителни мрежи. От писмо изх. № 50469/14.098.2-23 г. става безспорно ясно, че се касае до собствени ЕСМ, разположени в населените места в обхвата на договора от 01.05.2011 г., а според чл.4 от същия договор, населените места, броят на съвместно използваните стълбове и съответния брой монтирани кабелни линии, се установява с двустранен протокол, съставени от представители на двете страни при подписване на настоящия договор и този протокол представлява неразделна част от договора. В случая, следва да се посочи, че макар този протокол да не е приложен по административната преписка, то предвид факта, че ЕТ „Д.В.– 9. “ е страна по договора и неговият представляващ е подписал този протокол, който не се оспорва, че не съществува, то последният е съвсем наясно ЕСМ в кои населени места следва да премахне. Отделно от това, следва да се посочи, че ЕР ЮГ е поканила неколкократно ЕТ „Д.В.– 9. “ за сключване на нов договор за наем при условията на ЗЕСМФИ и ОУ на дружеството, в изпълнение, както Решение № 157//22.04.2021 г. на КРС, така и с оглед изискванията на ЗЕСМФИ и ОУ на дружеството. Тук следва да се посочи, че предвид изложеното по-горе в ЗЕСМФИ и ОУ на ЕР ЮГ, безспорно, за да продължи да осъществява дейността си като оператор на ЕСМ, ЕТ „Д.В.– 9. “ следва да съобрази новите законови разпоредби, които, каза се по-горе безспорно изискват привеждане на наличната мрежа в съответствие с техническите изисквания на ОУ на ЕР ЮГ. Така според тях, за да осъществява дейността си законосъобразно, операторът на ЕСМ е длъжен да ги съобразява. И това е така, тъй като с новите ОУ на договорите за достъп до и ползване на елементи от електроразпределителна мрежа на ЕР ЮГ се въвеждат редица технически изисквания за разполагане на такъв вид мрежи, височини, на които могат да бъдат разположени, като тези условия са съобразени с безопасната експлоатация на такъв тип критична енергийна инфраструктура, и със спазването им се намалява възможността за възникване на аварии и се гарантират здравословни и безопасни условия на труд. Предвид факта, че в случая се касае до мрежа, изградена преди влизането в сила на ЗЕСМФИ, ОУ на ЕР ЮГ и наредбата по чл.63 ал.5 от ЗЕСМФИ, то безспорно се налага подписване на нов договор, при това при посочените по-горе нови условия, които, разбира се, не следва да надминават нормативно регламентираните изисквания – т.е. привеждане в съответствие не повече от необходимото. В този смисъл, буди недоумение реакцията на жалбоподателя по отношение отказа да подпише нов договор, при положение, че не е запознат с несъответствията, които би следвало да оспори, едва когато установи, че същите надвишават нормативно установените и възлагат по-големи тежести върху търговеца. В случая, няма никакъв спор, че ЕСМ на ЕТ „Д.В.– 9. “ е стара и следва да отговаря на новите нормативни изисквания, така, както предвижда закона и ОУ на ЕР ЮГ, които са задължителни за операторите на ЕСМ. Предвид изложеното съдът намира за неоснователни възраженията, на жалбоподателя, че ЕР ЮГ тормози операторите на ЕСМ и възпрепятства дейността им и по този начин се заобикаля чл.15 от ЗЕСМФИ. Правилото на чл.15 ал.1 от ЗЕСМФИ задължава мрежовите оператори да предоставят на операторите на електронни съобщителни мрежи достъп до и/или съвместно ползване на физическата си инфраструктура, включително до нейните елементи и/или съоръжения, с оглед на разполагане и използване на електронни съобщителни мрежи, при наличие на обосновано искане и при условията на този раздел и актовете по прилагането на закона. Техническите аспекти на предоставянето на достъпа до физическа инфраструктура са регламентирани в ЗЕСМФИ и Наредбата. Без съмнение всеки нормативен режим цели трайно и позитивно регулиране на съответни обществени отношения, в частност защита живота и здравето на населението. Предоставянето на достъп по реда на чл.15 ал.1 от ЗЕСМФИ не може да бъде за сметка на защитеното благо. За да се избегне подобен риск, в хипотезите на чл.21 ал.1 от ЗЕСМФИ, съображенията за безопасност или обществено здраве са предвидени като основание за отказ на достъпа. Такива основания са също липсата на техническа и физическа възможност за разполагане на мрежата, респ., необходимостта от резервиране на капацитет за собствените нужди на мрежовия оператор или риск от възникване на сериозни смущения в предоставяните от него услуги. В хода на съдебното дирене се установи по безспорен начин, че мрежата на ЕТ "Д.В.- 9. ", като изградена преди влизането в сила на ЗЕСМФИ, ОУ на ЕР ЮГ и наредбата по чл.63 ал.5 от с. з., не удовлетворява напълно изискванията за безопасност и експлоатация на ЕСМ, което именно обстоятелство е предмет на процедурата по привеждане на договора му в съответствие на ОУ на мрежовия оператор. По аргумент от пар.3 ал.3 от ДР във връзка чл.52 ал.2 от ЗЕСМФИ, именно, в тази фаза пред оператора на ЕСМ могат и следва да бъдат поставени изисквания да изпълни заложените в закона нормативи за изграждане на мрежата и спазване на оповестените от мрежовия оператор общи условия. Едва при неизпълнение на подобни задължения ще бъде налице и основание да му бъде отказан достъп и ползване на физическата инфраструктура. Настоящият случай попада именно в тази хипотеза, поради което неоснователно се явява възражението и в насока, че по този начин операторът на ЕСМ се отежнява с допълнителни задължения, които едва ли не, са „тормоз“ от страна на ЕР ЮГ. В тази връзка съдът намира за необходимо да отбележи, че изпълнението на §3 ал.2 от ПЗР на ЗЕСМФИ предполага и двете страни да предприемат действия за привеждане на договорите в съответствие. Спорните моменти в настоящия казус касаят именно това какви действия имат право да предприемат страните при привеждане на договорите в съответствие. Именно различните тълкувания на ЕТ "Д.В.- 9. " и ЕР ЮГ ЕАД са в основата на настоящия спор. Правилно КРС приема, че този спор има, както правни, така и технически аспекти. Няма как да не се приеме за доказано, че ЕСМ изградена от ЕТ "Д.В.- 9. " е съществувала преди приемането на съотносимите към днешна дата нормативни актове, доколкото е очевидно, че това е станало в съответствие с подписан договор от 2011 година. Това значи, че тази ЕСМ безспорно е заварена такава и за нея не могат да се прилагат правилата на ЗЕСМФИ за изграждане на нови мрежи. Очевидно е, че между оператора на ЕСМ и мрежовия оператор дори и след влизане в сила на Решение № 157/22.04.2021 г. на КРС съществува спор дали следва при привеждане на заварения договор в съответствие да се представи проектна документация или не. Този спор е в основата на действията на всяка от страните, включително и на твърдяното разваляне на договора от страна на ЕР ЮГ ЕАД. По отношение законосъобразността на дадените указания от КРС на ЕР ЮГ ЕАД, следва да се посочи, че същите е необходимо да бъдат задълбочено анализирани, доколкото са в смисъл, че мрежовият оператор следва да даде задължителни указания на оператора на ЕСМ. Този подход на регулатора наподобява делегиране на права и се оспорва от оператора на ЕСМ, като се излагат подробни аргументи защо се счита за незаконосъобразен. Настоящият съдебен състав счита изложените аргументи от ЕТ "Д.В.- 9. " по отношение на тези обстоятелства за неоснователни. Следва да се подчертае, че няма как да бъдат споделени опасенията, че Комисия за регулиране на съобщенията предоставя неограничени права на ЕР ЮГ ЕАД да поставя неизпълними от техническа гледна точка условия за привеждане на договора в съответствие. Това е така, защото КРС е задължила ЕР ЮГ ЕАД да я уведоми за това какви точно условия са поставени на ЕТ "Д.В.- 9. ", както и е задължил ЕТ „Д.В.– 9. “ да уведоми КРС за дадените му указания и как самият търговец ги е изпълнил. Това категорично не може да се тълкува като дезинтересираност от спора от страна на регулатора, както и като предоставяне на възможност за даване на указания, които да не подлежат на последващ контрол. На следващо място спецификата на случая изисква именно такъв подход от страна на регулатора. Следва да се подчертае, че регулаторът не е страна в облигационните отношения между ЕР ЮГ и ЕТ "Д.В.- 9. " и в този смисъл не може да укаже какви точни технически действия следва да се предприемат за привеждане на мрежата на оператора на ЕСМ в съответствие с нормативните изисквания и Общите условия на мрежовия оператор. Твърденията на оператора на ЕСМ, че не дължи никакви технически преработки на мрежата му, тъй като същата е заварена, противоречат на целта на закона. Това е така, тъй като в противен случай ЗЕСМФИ би предвидил, че заварените договори не следва да бъдат привеждани в съответствие, а това би значило, че, по вече изградена ЕСМ не би могло да се правят каквито и да било технически промени, след като тях е заварена към момента на влизане в сила на ЗЕСМФИ. Т. разрешение обаче законът не предвижда, а в конкретния случай е предвидено единствено, че редът за привеждане в съответствие на заварени мрежи е различен от процедурата, която следва да бъде спазена при изграждането на нова ЕСМ. Именно и поставянето на идентични условия с такива за изграждането на нова ЕСМ е прието за незаконосъобразно от регулатора във влязлото в сила Решение № 157/22.04.2021 г. на КРС. Това е препотвърдено и в настоящото решение с даването на задължително указание към мрежовия оператор да спазва това решение и да не поставя допълнителни условия, включително без да изисква сключване на споразумение и/или изготвяне на общ проект с друг оператор на електронни съобщителни мрежи. Що се отнася до преработването на заварените мрежи, КРС е взела решение, с което е указала дължимото в случая поведение, а именно, посочено е, че процесът на привеждане в съответствие включва, както привеждането на договора в съответствие със ЗЕСМФИ и ОУ на ЕР ЮГ, така и привеждане на мрежите в съответствие и в този смисъл е посочила Решение № 6917/11.07.2022 г. на ВАС и Решение № 1831/13.10.2021 г. на Адм. съд – Пловдив, като е указала, че ЕР ЮГ може да даде указания на оператора на ЕСМ да преработи своята мрежа доколкото е необходимо и е задължила ЕР ЮГ да посочи на търговеца коя част от мрежата следва да преработи, за да съответства същата на ОУ на дружеството, като същевременно е задължила и ЕТ да уведоми КРС, че е привел мрежата в съответствие, както и, че указанията, които ЕР Юг трябва да даде на оператора следва да се основават на технически изисквания, ясно определени в ОУ на дружеството, поради което означава, че ЕР ЮГ няма са даде прекомерни изисквания. По отношение на останалите претенции на заявителя, съдът намира, че КРС се е произнесъл правилно и законосъобразно, предвид разпоредбата на чл.15 ал.2 от ЗЕСМФИ, тъй като същата няма основания да укаже на ЕР ЮГ да не препятства подписването на договори за нови мрежи или за съгласуване на проекти за тези мрежи, като поставя условие за подписването на нови договори за съществуващите мрежи. В случая се налага привеждане на мрежата на оператора в съответствие с ОУ на мрежовия оператор, както и в съответствие с изискванията на ЗЕСМФИ. А доколкото, както се подчерта, КРС няма правомощията чрез административна принуда да разпореди това, се налага даването на указания от ЕР ЮГ. Именно, това е постановила като задължителни указания и КРС. Тези указания са законосъобразни, доколкото регулаторът има възможността при установените факти да ги издаде. От друга страна, няма делегиране на правомощия, за каквото се претендира от жалбоподателят. Това е така, тъй като биха могли да се делегират права, които делегиращия субект притежава, а, в случая, регулаторът не притежава права да упражнява административна принуда. Ето защо и няма как да се приеме, че с даването на тези задължителни указания той е делегирал свои права. Следва да бъде посочено, че в тежест на жалбоподателя е да установи онези факти и обстоятелства, от които черпи благоприятни за себе си правни последици. Декларативното оспорване на констатациите, направени от КРС, неподкрепено от доказателства, не е основание да се приеме, че, действително, обжалваното решение е незаконосъобразно, още по-малко че направените констатации не отговарят на обективната действителност. При липсата на ангажирани от страна на жалбоподателя доказателства, опровергаващи направените констатации от КРС, настоящият съдебен състав намира, че обжалваните части от процесното решение са постановени въз основа на правилно и в пълнота изяснена фактическа обстановка. В този ред на мисли следва да се посочи, че в хода на съдебното производство жалбоподателят не представя доказателства, които да оборят изводите на ответника в производството, още повече, че в жалбата и в представената по делото писмена защита се излагат само факти, които са интерпретирани през виждането на жалбоподателя, без да се основават на правни и логически аргументи. Настоящият състав на съда намира за недоказано и опровергано от доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване на процесното решение, твърдението в жалбата, че същото не съответства на целта на закона и следва да бъде отменено със законните последици от това. Всички становища, които са постъпили са отразени и обсъдени от КРС. Обстоятелството, че КРС не е възприела становището по поставените въпроси на жалбоподателя не прави акта, завършващ тази специфична и сложна процедура, какъвто акт е процесното решение, незаконосъобразен и негоден да породи правни последици поради това, че отрицателното становище на участник не е възприето от КРС. В чл.42а и чл.42б от ЗЕС е направено ясно разграничение на хипотезите на обвързана компетентност и оперативна самостоятелност при издаване на решения от страна на КРС. Несъмнено формулировката "съобразява в най- голяма степен" сама по себе си предполага оперативна самостоятелност на органа, тъй като не съдържа императив "да се съобрази изцяло". В случай на спор, чийто предмет са новите Общи условия на жалбоподателя по чл.15 ал.2 от ЗЕСМФИ, всяка страна може да сезира КРС с искане за даване на задължителни указания с решение по чл.85 ал.1 т.1 от ЗЕСМФИ. Т. решение КРС следва да приеме в срок до 4 месеца от постъпване на искането, който може да бъде удължен с до два месеца при наличието на изключителни обстоятелства (чл.85 ал.2 т.2 и ал.4 от ЗЕСМФИ). Самото решение на КРС е предмет на съдебен контрол (чл.85 ал.6 от ЗЕСМФИ, във връзка с чл.10 §6 от Директива 2014/61 /ЕС). Следователно, като издадени от компетентен орган, в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, оспорените части от Решение № 11 от 25.01.2024 г. на КРС, са валидни и законосъобразни, поради което жалбата против същите е неоснователна и, като такава, не следва да бъде уважена. При този изход на спора и предвид претенциите на ответника за присъждане на разноски, съдът намира, че такива му се следват и същите се констатираха в размер на 100.00 (сто) лева, съобразно чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Що се отнася до претенцията на заинтересованата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът намира, че такова не се следват по следните аргументи: - съгласно чл.80 от ГПК, страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Съдебният състав счита, че за да бъде уважено искането за присъждане на разноски, следва не само разноските да бъдат претендирани до посочения краен момент с представяне и на списък на същите, но до приключване на последното съдебно заседание в съответната инстанция, следва да се представят и доказателствата за направените разноски. Смисълът на това е да може другата страна да се запознае с искането и доказателствата и евентуално да възрази по прекомерността им. Въпросът за разноските е част от състезателността на процеса, която следва да се развие до приключване на последното заседание пред съответната инстанция, а за да стане това, доказателствата за направените разноски следва да са представени пред съда до това заседание. Законът не изисква достоверна дата за договорът за правна помощ, но смисълът на претендиране на разноските до приключване на последното съдебно заседание е да не се създават доказателства след това с оглед узнатия резултат по делото. Процесуалният закон, по начало ограничава процесуалните действия на страните до приключване устните състезания, освен в случаите на изрично визирани по-кратки срокове. Ето защо, представените след крайния срок доказателства за плащане на адвокатския хонорар, не могат да се вземат предвид и да мотивират различен от вече изложения извод, че към момента на постановяване на решението липсват доказателства за направени от заинтересованата страна разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лв. Поради изложеното, претенцията на заинтересованата страна ЕР ЮГ ЕАД е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Воден от горното, А. съд – Пловдив, XI състав,