Решение № 117 от 22.1.2025 г. на Софийски градски съд по дело № 2267/2024 г.

Производството е образувано по жалба на „А.С.“ ООД, ЕИК: •••• срещу Отказ с peг. № 20241030150556-3/05.11.2024г. на Агенцията по вписвания - Търговски регистър, постановен по заявление с вх. № 20241030150556. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като представените решение и дружествен договор са подписани от съдружниците с електронен подпис, който макар и обикновен, съгласно изричната разпоредба на действащия дружествен договор, е приравнен на саморъчен подпис, каквото изключение допуска както Регламент (ЕС) № 910/2014, така и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и следователно доказва заявените за вписване промени. Съдът като обсъди доводите в жалбата и отказа, намира за установено следното. Производството е образувано по заявление на „А.С.“ ООД, ЕИК: •••• за вписване на промени относно капитала, чрез записване на нови дружествени дялове съгласно чл.148, ал. 1, т. 2 от ТЗ. Към заявлението са представени неприсъствено решение на съдружниците от 23.10.2024г, с което единодушно се приема, че капиталът се увеличава от 14 851, 00 лева на 15 154, 00 лева, чрез издаване на нови 303 дружествени дяла всеки на стойност 1.00 (един) лев, които ще бъдат записани от съдружниците Ж.Г.Д. и Г.Н.Г. при съотношение 233 за първия и 70 дяла за втория, като в резултат на извършеното увеличение дружествените дялове се разпределят между съдружниците по описания в решението начин. Представени са още: доказателства за реалното внасяне на увеличения капитал по сметка на дружеството; нов дружествен договор, отразяващ промените в дяловете на съдружниците (включително препис със заличени данни) и декларация за истинността на заявлението за вписване обстоятелства. Отказът е мотивира с доводи, че представените към заявлението доказателства не установяват заявените за вписване обстоятелства, доколкото не се установява валидно взето неприсъствено решение, тъй като липсва достъп до сертификатите на положените електронни подписи и следователно не е налице надлежно подписан с електронни подписи документ. Същото се отнася и за актуалния дружествен договор. Отказът е незаконосъобразен. Електронните документи, които са подписани с електронен подпис следва да отговарят на изискванията на действащата нормативна уредба, а именно Регламент (ЕС) № 910/2014 и Закона електронните удостоверителни услуги. Ако формата е спазена, те имат същата доказателствена сила като собственоръчно подписания документ (чл. 25, т. 2 от Регламент (ЕС) № 910/2014). Останалите електронни подписи, които не са квалифицирани, имат значение на саморъчно подписан документ, когато това е изрично уговорено между кореспондентите (чл. 13, ал. 4 от ЗЕД ЕУУ). В случая се установява, че както решението от 23.10.2024г, така и новия дружествен договор са съставени като електронни документи подписани с електронни подписи чрез платформата DocuSign, без възможност за проверка на сертификатите на положените електронни подписи. Това не означава, че те не са подписани в електронна форма, нито че не установяват обстоятелствата заявени за вписване. В актуалния и обявен по партидата на дружеството дружествен договор (параграф 3 от Допълнителните разпоредби) изрично е предвидено, преповторено и в представения нов дружествен договор, като и в неприсъственото решение от 23.10.24, че на основание чл. 13, ал.4 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги всички съдружници и техните представители се съгласяват, че подписването им посредством обикновен електронен подпис има силата на собственоръчно подписан документ. Следователно дори и без възможност за проверка на сертификатите, следва да се приеме, както и при собственоръчния подпис (особено поставен във формата на параф), че документът изхожда от лицето посочено за негов автор, а дали в действителност това е така или не, е въпрос на доказване при оспорването му, каквото не може да се повдигне служебно от ДЛР, респ. не е обект на проверка в настоящото производство. Извод в различна насока не следва от разпоредбата на чл.17 от ЗТРРЮЛНЦ (на която е основан отказа на ДЛР), тъй като последната касае сезирането на регистъра в електронна форма и воденето на кореспонденцията с него в електронна форма в рамките на регистърното производство, но не и документите, които лицата представят за установяване на обстоятелствата, които заявяват за вписване, респ. обявяване и тяхната доказателствена сила, най-малкото защото и собственоръчно подписаните документи се представят към електронно подаденото заявление не в оригинал, а в сканирано копие, чиято автентичност не може да бъде проверявана от ДЛР в рамките на охранителното регистърно производство. Предвид изложеното се налага изводът, че от формална страна представените доказателства установяват вземане на неприсъствено решение за увеличаване на капитала на дружеството чрез записване на нови дялове и разпределението им между съдружниците, което е отразено и в актуализиран дружествен договор. Следователно указанията за представяне на допълнителни доказателства са незаконосъобразни, както и постановения поради неизпълнението им отказ, който следва да се отмени и да се дадат указания за вписване на заявените обстоятелства. Искането за присъждане на разноски е неоснователно, тъй като по аргумент от чл. 541 ГПК те са за сметка на заявителя, дори в производството по жалбата, тъй като в него Агенцията не е страна. При тези мотиви, съдът